Книга-игра ciganyilabirintus Copyright 2004, Kardos Peter, Nyari Gabor, Stark Attila

Работиш в приюта за бездомни, но засега и на това си доволен. Приятно ти е да слушаш историите на хората. И понеже вътре не може да се внася алкохол, пият го отвънка. Вечно са пияни. Призори излизат, обикалят града, дано просветне някоя надеждица отнякъде. Не можеш да свикнеш с миризмата. Роми почти не се срещат, едно от възможните обяснения е, че при тях роднинските връзки са по-здрави.

Спокойствието на нощното дежурство е нарушено от силка врява. Втурваш се към спалното помещение със седемдесет легла. На вратата е изрязано малко прозорче. Правилото е да стоиш отвън, ако започне побой. От прозорчето виждаш какво се случва вътре: брадати типове, облечени в дрипи, се налагат един друг и крещят. Единият се втурва към вратата, удря я с все сила и ти вика да направиш нещо.

Ако извикаш полиция, прелисти на 361!

Ако се опиташ по друг начин да разрешиш въпроса, прелисти на 320!

58.

За секунди загубваш съзнание; безпомощно търпиш как няколко ръце те повдигат и се изнасят към изхода. На вратата идваш на себе си, питат те дали искаш да ти извикат такси. Сядаш до начумереният шофьор и едва успяваш да го убедиш, че няма да оповръщаш цялата кола. В един момент не издържаш, на един червен светофар изскачаш навън и започваш да повръщаш.

- Мамата ти циганска! - крясва шофьорът и дава газ.

Подпрял си се край улицата, за да спреш друго такси. Бъркаш в джоба си и изстиваш. От пари те ти няма и следа. Мигаш безпомощно и трескаво размишляваш, когато се сещаш за ръцете, опипващи те под мишниците. Мръсници! - изкрещяваш и поемаш пеша през града. Преценяваш как да постъпиш.

Келнерът е млад, малко по-голям от теб. Взема ти светкавично поръчката: телешко задушено, две филии хляб и чаша бира. Още не си успял да се огледаш и бирата вече е пред теб, след минута получаваш и яденето. Най-напред се потапяш в аромата, после започваш да ядеш. На втората хапка келнерът отново се появява. Спира за миг до масата ти, поглежда дали си свършил и продължава нататък. Сцената се повтаря ежеминутно. Всеки път вдигаш глава и с кимване даваш знак, че все още се храниш. Бирата изпиваш бързо й момчето веднага грабва от масата опразнената халба. Не са минали и пет минути. Докато дояждаш последния си залък, сметката вече е на масата. Протягаш се от удоволствие. Келнерът изрежда какво си консумирал, посочва ти сметката и казва едно "наздраве". Плащаш сметката и му даваш приличен бакшиш.

- Аха, е, тогава друг път... - пелтечиш и се опитваш да се изпариш, заклещен между две едри момичета. Обзема те адска умора, отново се чувстваш безпомощен. Тъжно крачиш към автобусната спирка и се опитваш да забравиш случилото се. Не ти се прибира, а и самочувствието ти е го позволява. Отправяш се да търсиш някое друго заведеттие. Прелисти на 172!

Борбата ти се струва безсмислена. Разбира се, не успяваш да платиш на хазаина и той те отпраща. В последно време самочувствието ти направо се е срутило, чудиш се защо продължаваш, какъв е смисълът на всичко това. Не искаш да прекараш нощта на улицата и тръгваш да си търсиш място за нощуване.

- Наистина съм много уморен, чичо Васил - повтаряш вече няколко пъти, докато накрая разбира, че сигурно си прав и е по-добре да си починеш.

Чичо ти не е съгласен да плащаш. Минава половин час, докато се измъкнете от кръчмата, пийнал си и вечерната разходка ти идва добре. Вкъщи леля Иола отваря начумерена вратата, но вътре едва изчаква да седнете и носи яденето - прясно опържени кюфтета.

Докато ядете, Йола разказва през смях как на улицата спрял някакъв хладилен камион и вратата му не била заключена. Цялата махала се вдигнала на крак и за десет минути няколко стотин килограма замразена кайма били разтоварени. Тази седмица всички ядат кюфтета.

- Повечето продадохме, но във фризера има още двайсетина кила.

Много ти се спи. Отново благодариш за всичко и отиваш да си легнеш. Трима вече спят в стаята. Тихо се събличаш, това ще е първата си нощ в столицата. Прелисти на 358!

Не се отказваш и решаваш да опиташ отново. Във вестника има и нови обяви; може пък да имаш късмет.

- СЛАДКАРСКО ПРЕДПРИЯТИЕ търси да назначи мъже, които да обучи. Кандидатстване 8.00 - 11.00.

Прелисти на 75!

- ПЕЧАТНИЦА търси да назначи обши работници за работа на три смени.

- В СКЛАД ЗА СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ търси работник за работа на открито.

- ХИПЕРМАРКЕТ в Борово търси общи работници за отдела за хранителни стоки.

- ПРЕПРИЯТИЕ В Бояна търси да назначи мъже за работа в склад.

- РАБОТИЛНИЦА в кв. Левски търси общ работник с шофьорска книжка.

-Търсим МЛАД СЕРВИТЬОР с английски.

- МАГАЗИН ЗА БЯЛА ТЕХНИКА търси продавач.

- ЗАНАЯТЧИЙСКА ЗАДРУГА ООД търси помощен работник.

Прелисти на 209!

- ОХРАНИТЕЛНА ФИРМА приема младежи със средно образование.

Влизаш и момче на около двайсет и пет веднага се запътва към тебе. Стомахът ти се е свил, усещаш, че нещо не е наред. Подканва те към вратата:

- Здрасти, ама има много хора, изчакай малко отвън.

- Искам сега да го купя, имам пари - казваш и посочваш панталона на витрината.

- Тези свършиха, този е само за модел - отговаря.

Няма смисъл да спориш, тръгваш си ядосан. Обръщаш се да кажеш нещо фрапантно, но не се получава. Сещаш се за съветите на хазайката и се опитваш да си спомниш местата, които е изредила. Спомняш си имената на пазарите, а на единия даже и адреса.

- Така като гледам, тия не струват повече от... пет лева! — казва оня с гащеризона, но ти бавно поклащаш глава.

- Трийсет! - казваш и ръката ти остава в джоба.

- Къде се е чуло и видяло?! - пристъпва към тебе гащеризона. Започва бърз пазарлък и се спазарявате за двайсет и пет. Гордо чакаш Тодор, който идва със старата си ИФА. Прелисти на 356!

- Чакай, чакай, окей, съгласен съм - връщаш го. - Но ми дайте и нещо по-сериозно да правя, а аз ще намеря кой да ме замести. Решителността ти е убедителна.

- До довечера доведи още един човек, това е първата ти задача, и може да получиш и нова работа.

Не след дълго и това се случва, след две седмици те вземат като заместник в една от акциите. Справяш се отлично и получаваш нови задачи. Някак неусетно ставаш неделима част от семейството. Бързо забравяш някогашните си материални проблеми, наемаш нова квартира, получаваш кола и си обръсваш главата. Прелисти на 189!

Гледаш след него равнодушно, наоколо всички се умълчават. Чуваш басов глас, трепваш. Полицаи. Посягаш към документите си, те сочат чантата. Питат какво има в нея.

- Не е моя, даде ми я един мъж. Той отиде до тоалетната, ей там.

Посочваш вратата, полицаят кима на другия, после ти нарежда да отвориш чантата. Вземат пакета от ръцете ти. Поглеждат в него и единия вече извива ръцете ти назад, а други съобщава нещо по радиовръзката. Разпищяваш се, отварят вратата на тоалетната, вътре няма никой. Полицаите те отвеждат до колата. Недалеч оттук са заловили собственика на чантата, негови са и двайсет и петте откраднати джиесема. Записват данните ти, след което те пускат.

Лекарят ти съобщава: навярно ще се наложи да останеш две седмици в клиниката по изгаряния. Оставя те, чакаш някой да те придружи до стаята, но не се появява никой. Отиваш криво-ляво до асансьора. Кракът сега те боли и на места, на които не си подозирал, че може да боли. Изневиделица някаква сестра те сграбчва за ръката.

- Пак ли си се домъкнал да крадеш? Как не те е срам? - разкрещява ти се.

Куцо и сакато занаднича от болничните стаи. В този момент пристига Герджиков. Сестрата не ти се извинява.

- Обърках го с друг - мрънка пред лекаря, докато ти влизаш в болничната стая.

Хвърли зарчето! Ако се падне четно число, прелисти на 97!

Ако е нечетно, прелисти на 268!

69.

Хазайката търпеливо слуша за обидите, които си понесъл, и за предимствата на бъдещата ти работа. След което започва трескаво да се пазари. Преди, всички конфликти са завършвали с намесата на възпитателите, сега можеш само да гадаеш дали ще загубиш или не. След купища празни приказки, на края на силите си, избухваш:

- Мога ли да остана или не?

Хвърли зарчето! Ако се падне три или четири, прелисти на 174!

В останалите случаи прелисти на 366!

70.

Не можеш да заблудиш лекаря. Секунди са достатъчни да загубиш търпение и да се нахвърлиш, единствено инжекцията помага.

Не си в състояние да прецениш откога си вътре. Пристъпите на ярост са все по-редки, но нямаш особени шансове да бъдеш излекуван, процедурите не помагат. По-голяма част от деня ти минава в сън, а когато си буден, си замаян от лекарства. Обикновено те слагат да седнеш до прозореца и подпират главата ти на стъклото. Зяпаш навън с празна глава и потекли лиги, докато не те върнат в леглото. Това е краят на твоето приключение.

71.

Окачените на вратата кашпи с цветя ти махат за сбогом, докато излизаш с увиснал нос от старата кооперация. Трябва да побързаш с търсенето на квартира, защото след два часа си на работа. В телефонната кабина решаваш да смениш тактиката. Още в началото съобщаваш на хазайката на квартирата на ул. "Витиня", че си ром. Следва кратко мълчание, после жената с приглушен глас казва, че трябва да се посъветва с мъжа си. Няколко минути по-късно отново се обаждаш и за най-голяма твоя изненада, казва "да". Хукваш щастлив към Сухата река и възбудено престъпваш от крак на крак пред входната врата. Прелисти на 297!

Твоите приятели от улицата са безпомощни като тебе. С невероятен замах преосмислят живота си, въодушевлението им понякога се пренася и върху тебе, но ти става ясно, че от големите планове няма нищо да излезе. Най-добре се чувстваш с непохватните хулигани на твоя възраст. Чуват едно-друго, но повече неща ги свързват с нормалния живот. С тях обикаляш улиците и се опитваш да изплуваш на повърхността. Един ден отиваш е Хари, дето диша лепило. Намирате разредител. Сравнително интересното скитосване е последвано от скучен следобед. Хари се е проснал в ъгъла на мазето, а ти вече часове наред следиш шумовете, които идват откъм къщата. Единственото, което те интересува, е торбичката, която лежи до него.

Бързо ти писва да разглеждаш списъка на приетите. Неколцина четиридесетгодишни пият кафе в коридора, след работа и ти ще чакаш уморен започването на часовете. По коридора минават младежи с ранички и ти се изсмиват. За две години - мислиш си - бих могъл да имаш диплома. Прелисти на 350!

Не издържаш повече и почваш да повръщаш. Пасторът те оставя. Стоиш тъжен в ъгъла, след това си тръгваш. Днес се събира групата, но нямаш никакво желание. Адски си изтощен, тормозят те мъчителни мисли. Съжаляваш, че си разочаровал пастора, който е искал да ти помогне. На другия ден се връщаш, за да довършиш работата. Прелисти на 51!

Бързо пристигаш в цеха, на входа виждаш познато лице. Сещаш се, че това е Пепи Ташев: с неговия по-малък брат Гоги си живял в интерната две години. Пепи идваше често да навестява брат си, когато беше вече пълнолетен и живееше в града. Не си го виждал повече от три пъти, но е приятно да се разговаря с него. Разказвате си разни стари истории, после думата се завърта около работата. Казва, че той отдавна търси, но никъде не вземат цигани, макар че е завършил сума ти курсове. Чул за това място от свой познат, може и да имат късмет. Търсят работници, за да ги обучат.

В предверието към вас се присъединява и трето момче, чакате заедно техническия ръководител. Той събира документите и дипломите и се отправя към машинного. Следвате го в индианска нишка. Най-сетне стигате до някакъв пулт и техническия обяснява каква е работата. Вдига глава от документите и добавя, че за съжаление може да наеме само Златин, само той има нужната подготовка. Златин е третото момче. Има тьмноруса коса и червеникави вежди. Изпитваш желание да натриеш мнението си в муцуната на техническия, но Пегш е още по-невъздържан: ръкомаха и се разправя.

- Обявено е, че обучението ще е на място! Какво значи, че нямам подготовка?! Каквото има той, имам го и аз!

Крясъците го охлаждат малко и успяваш да го издърпаш настрани. Техническият мрънка с разперени ръце: Правилникът си е правилник! Златин е притворил очи и не се намесва в разправията.

Напускате работилницата с празни ръце, Пепи все още вдига пара, а на тебе по-скоро ти се плаче. Разделяте се и тръгваш към автобусната спирка. Прелисти на 63!

Качвате се на платформата на стария ЗИЛ, след тебе още четирима. Познаваш ги, те са постоянна група, отзад има само три седалки, останалите се хвърлят към тях и се сместват, кикотейки се. Сигурно се движите по някакъв планински път, защото колата непрекъснато се накланя, няма къде да се хванеш. Поне четири пъти политваш и падаш, а когато отново се надигнеш, останалите приглушено те наричат тъп циганин.

Вратата на платформата се отваря и виждаш двора на огромна сграда. Тихият до този момент работодател изведнъж се разкрещява:

- Слушайте тука! Нищо да не изчезне и всичко да е изрядно! Това е работата! До довечера да сте готови с партера, тогава ще плащам!

Работиш трескаво, с крайчеца на окото си наблюдаваш останалите, най-вече Трайко. Преди половин час успя да го изгониш, тъкмо когато се канеше да напълни обувките ти с маджун. И следващите часове минават в подобни вълнения: два пъти изливат вода на главата ти и на всеки четвърт час някой се опитва да ритне стълбата под тебе. До вечерта капваш, вече почти не се съпротивляваш на нападенията, само от време на време пръскаш някого с малко боя. Около девет сте готови и се качвате в ЗИЛа. Мъжът ви връща в града. Вие слизате, а той се извинява и се качва в колата, понеже си забравил вътре портфейла.

Хвърли зарчето! Ако се падне 1,2,3 или 4, прелисти на 330!

Ако хвърлиш 5 или 6, прелисти на 291!

77.

Успяваш да се измъкнеш от контрольорите, но няма да е лошо да си купиш карта за градския транспорт. Само още седем спирки, повтаряш си все по-изнервен. Трамваят спира на всеки ъгъл, объркваш броенето. За късмет, някаква жена те упътва и ти помага да намериш блока. Четвърт час минава докато го откриеш. Качваш се на шестия. В асансьора има надпис: "Зона без цигани!" Представяш си жилището. Махагон и чисто злато. В противен случай няма да се нанесеш! Прелисти на 307!

Правиш се, че гледаш разписанието, но наблюдаваш какво става наоколо, готов за скок. Ако трамваят тръгне и полицаите дойдат, трябва да скочиш в него. Няколко минути по-късно си тръгваш и сядаш до някакъв полу припаднал пънкар. Полицаите свалят от трамвая един от приятелите ти и го блъскат до другия край на площада. Останалите наблюдават с усмивка как Пешо - момче от Кърджали - стои разтреперан, но успява да се измъкне. Пристига бай Мишо и съобщава, че е намерил работа на някакъв строеж.

Нямаш никакво желание пак да те изгонят. Квартирата ти дава усещане за сигурност, от което имаш нужда. На прага намираш възрастен бездомник. Вдигаш го, пеша на палтото му е подгизнал от пикня, подпираш го на оградата. Влизаш в стаята си и заспиваш с неясното усещане за някаква липса. Прелисти на 370!

Цербера на вратата си показва мускулите, изкривява уста, присвива очи.

— Я ми ела, бе задник, айде, опитай!

Отстъпваш крачка и заемаш нападателна поза. Преди да се вкопчите един в друг. на улицата излиза управителят и се разкрещява:

- Няма да стане тая, малкия! Или да кажа в полицията, че мургав младеж ми обира магазина? Давам ти 10 секунди да си обереш крушите!

Обръщаш гръб и с дълги и уравновесени крачки се отдалечаваш. Сграхотно си съкрушен, най-добре ще е, ако можеш всичко да забравиш. Гладен и ядосан прекрачваш прага на квартирата и, по липса на друго, лягаш и слушаш радио.

Кръчмата е претъпкана и мрачна, само от лицето на бармана се отразява малко светлина. Васил те е хванал под ръка и те дърпа към една от масите. Ухилва се непохватно и поздравява типа, който седи на председателското място.

- Това е Булдога! - казва на висок глас, за да го чуете и ти, и мъжа. - Той е тарторът на околността. Няма да е зле да си добре с него. Не се страхувай, не хапе, подай му ръка!

Стискаш здраво ръката на Булдога и се заприказвате. Казва, че самотни ромски момчета като тебе могат да си намерят мястото само край хора като него. Когато и да го потърсиш, със сигурност ще ти намери работа. Като чува това, Васето те сръчква от масата и побеснял те подкарва към къщи. Въобще не разбираш какво му става, в крайна сметка Булдога ти предлага работа. Мълчиш обидено. Прелисти на 365!

От откъслечните думи по време на разпитите и в столовата ти става ясно, че и останалите си мълчат, така че тръгваш за първото дело доста спокоен. Присъдата е още далече, но от ден на ден положението ще става все по-мрачно. Каквото не е успял следователят, го постига прокурорът. Удава му се да убеди останалите, че ти си виновен, задето са тук, и няма смисъл да мълчат, ако искат по-лека присъда. Оглеждаш ги, мобилизираш остатъците от авторитет и със святкащ поглед правиш опит да въдвориш ред. Дано в страха си да премислят какво ще признаят. Най-сетне настъпва денят, в който ще обявят присъдата и който ще предопредели следващите ти години.

По вестниците има обяви за какви ли не курсове, в училище също се интересуваш. Казват, че са полезно нещо, но не е сигурно, че това ще увеличи шансовете ти за намиране на работа.

Четеш условията за продължаване на образованието. Имаш огромно самочувствие и си сигурен, че за една година би могьл да се подготвиш за всякакъв изпит. Сещаш се за изстраданата си диплома за средно образование и пак се зачиташ в книжката. Приятелката ти те насърчава да отидеш отново в някоя ромска организация. Сигурно ще ти предложат някои фондации и с тяхна помощ ще е по-лесно. В крайна сметка отиваш в една от институциите, където те приема секретарят, който се занимава със стипендиите. Попълваш необходимите формуляри, след това се зачиташ в таблото, дали няма нещо още сега. Курс по компютри! - страшно ти харесва. Откъсваш листчето и питаш в канцеларията. Казват ти, че отговаряш на условията, те поемат голяма част от разходите, но трябва незабавно да си подадеш документите, нищо че обявата е от днеска, местата бързо се запълват. Незабавно се регистрираш и се прибираш в квартирата, изпълнен с надежди.

Хвърли зарчето! Ако ти се падне 1, прелисти на 166!

В останалите случаи, прелисти на 12!

84.

Предложението ти се струва интересно. Дава ти някакво име, човекът сам ще те потърси, ако си подходящ за работата. Минават дни, докато най-сетне се появява. Обяснява ти далаверата. Методът не е дотам модерен, но все още се прилага безотказно: черно на бяло ти поемаш разни дългове, които разбира се не могат да вземат от тебе. Наежваш се, сигурно ще си имаш конфликти с властите. Колкото по-разгорещено отрича, толкова по-подозрителен ти става. Накрая заявява, че без това няма желание да се занимава с бъзливи мухльовци, но ако се раздрънкаш, пак ще дойде. Уверяваш го, че за това и дума не може да става, може спокойно да си прибере автоматичния нож. Завърта го още веднъж в ръката си, след това бавно се закандилква навън.

След като Елка си отива, всички въздъхват облекчено. През следващата седмица и половина кракът й не стъпва в цеха, а колегите ти наблюдават определено злонамерено пълнага ти непохватност на работния плот. Първата недодялана подметка, която излиза изпод набъбналите ти от мехури ръце, бързо изчезва, виждаш я едва на следващия ден, закачена на таблото. Наоколо са се насъбрали поне шестима и тихичко хихикат. Изчервяваш се и прилепен до стената се промъкваш зад тях. Стигнал си вече в края на коридора, когато единият подвиква след теб:

- Я виж, уж беше кафеникав, а сега е като същински пожарогасител!

Разярен се обръщаш. Следобедната смяна стои пред теб. Знаеш от Елка, че с изключение на двама, всички са били миньори. Има сред тях и един циганин, той се кикоти най-силно. Не знаеш как да постъпиш: ако е просто шега, би било излишно да ги нападаш.

Започваш в зори, времето става все по-студено. Сприятелил си се с цветарките и с шофьорите на таксита. Често си носиш учебниците и преговаряш наученото. Шефът ти има странна идея: да записваш номера на всяка влизаща кола. Представа нямаш за какво му е и питаш.

- Пиши и толкоз! - кима небрежно и те оставя с една голяма тетрадка. До обед вече не усещаш ръката си, пръстите ти са изтръпнали и наново се опитваш да убедиш шефа в безсмислието на задачата.

- Друг досега не се е оплаквал. Пиши, а ако толкова не ти харесва, можеш да си вървиш.

Самообвиняваш се, че пак не си постъпил както трябва. Вечерта Ина те успокоява, че грешката не е твоя, а ако наистина е толкова лошо, сигурно ще намериш нещо друго. Прелисти на 109!

87.

Полицаите те натъпкват в една от килиите. Изплашен си, нямаш представа как ще се измъкнеш оттук, не знаеш какво се прави в такива случаи. Водят те в стаята за разпит. Нисичък следовател записва данните ти. И изведнъж ти зашлевява един плесник, от който се свличаш на пода с бучащо ухо. Нахълтват още трима полицаи и започват да те ритат. Губиш съзнание. Когато идваш на себе си, те връщат в килията. Държат те три дни и през това време те бият седем пъти, едва се движиш. Нямаш нищо счупено, нито рани по себе си. Знаят как да бият, ако оставят видимо нараняване, можеш да предизвикаш разследване. В края на третия ден ти идва да се молиш да направиш признание. Въобще нищо не те питат, в един момент просто заявяват, че можеш да си вървиш. Прелисти на 388!

На пазара има невероятна тълпа. Отпред минават полицаи, вътре хора от охраната вървят от сергия на сергия. В миниатюрните пространства е струпана невероятно количество стока: хиляди видове домакински уреди, тонове обувки и дезодоранти. Най-сетне стигаш и до дрехите и само за минути си харесваш един панталон. Зад завеса от пуловери се подава продавачът, прилича на арабин. Поздравява те на развален български и те пита какво ще обичаш. Казваш му. Изчезва и не след дълго се появява с поне двайсет парчета. Избираш си един и го мериш по себе си.

- Малко, малко - казва. И отново потъва зад купищата парцали, а когато отново се появява в ръцете му е подходящият размер. Казва ти да го пробваш и даже те дърпа в тясното складче. Спазарявате се за цената, плащаш и с облекчение тръгваш между редовете. Вземаш си два сандвича и се отправяш към къщи. Прелисти на 177!