Книга-игра ciganyilabirintus Copyright 2004, Kardos Peter, Nyari Gabor, Stark Attila

Работата възвръща самочувствието ти, смяната минава приятно. През първите месеци рамото и вратът те болят, сега вече издържаш с часове натоварването. Вечерта ти плащат, размечтаваш се за бъдещето. Трябва да хапнеш нещо и се отправяш към малка закусвалня. В подлеза чуваш странен тропот: ПОДКОВАНИТЕ КУБИНКИ! С маршова стъпка по стъпалата се спускат десетина скинари, преграждат коридора в подлеза. Сърцето ти силно бие от ужас, за миг преценяваш обстановката.

В приемната е пълно с унили хора. Делата им се уреждат зад плексигласовата преграда, там някаква жена от време на време пляска с ръце, давайки знак на простолюдието, че може да работи само на тишина. Попълваш формулярите, подписваш се на няколко места. Има евентуално шанс за работа в някакво млекопреработвателно предприятие, но не сега, а по-късно. Не е особено обнадеждаващо. Прелисти на 141!

Когато полицаите пристигат, всички се правят на заспали. Одеяла, дрехи и всевъзможни непотребни вехтории се търкалят по земята, ранените пъшкат под завивките. И ти имаш рана - ръката ти кърви. Полицаите заобикалят леглата и когато стигат до твоето, просто го обръщат заедно с тебе. Кракът ти да не е стъпил повече в това общежитие, заявяват. Карат те да си събереш нещата, придружават те до вратата и те изхвърлят на снега. Тръгваш премръзнал през града, купуваш си бутилка водка и се натряскваш до припадък.

Стоящите наблизо любопитно протягат враг. Приглушено възмущение и десетки "неблагодарник" звучат от всички страни. Мъжът продължава да ге обвинява агресивно, а ти се опитваш да обясниш, че е станало недоразумение. Вече си на прага на отчаянието, мнозина споменават за полиция. В един момент тълпата се разтваря и се появява пасторът. Хората те обвиняват, а ти набързо сдъвкваш историята си с разтреперан глас. Пасторът укротява разгневеното си паство, хваща те под ръка и те отвежда настрани. Завежда те в малка стая, успокоява те и ти казва да го почакаш половин час, докато свърши.

Ирина се радва, че й се обаждаш. През следващите дни се срещате често и все повече се вживяваш в тази връзка. Струва ти се, че и тя те харесва, а и на срещите ви вече не става въпрос само за учене.

Училището върви все по-добре, макар и не безпроблемно. Работа и учене едновременно е адски уморително, вечер заспиващ, щом помиришеш възглавницата. Понякога се плашиш, че няма да издържиш докрай, но тогава Ирина те насърчава. Бориш се с унинието като правиш дълги разходки, Ирина често идва с тебе. Прелисти на 369!

230.

- Като спомена името ти, щях да експлодирам... - обясняваш все още в шоково състояние.

Портиерът сумти в несвяст, домакинът се е вторачил с мътен поглед пред себе си.

- Никога повече не бива да постъпваш така, ясно ли ти е? - вика Ина и те обзема ужасно предчувствие.

Май прекали. Искаше да само да й покажеш, че си нямаш никого, освен нея. През нощта отново и отново възстановяваш ударите, с които повали Петканов. На сутринта Ина те събужда разплакана. Разказва, че след като портиерът дошъл на себе си, вдигнал на крак половината общежитие и не мирясал, докато не казали на Ина да освободи стаята час по-скоро. Измъчват се ужасни угризения, но Ина те прегръща и предлага да се преместите да живеете заедно. Умълчаваш се. Цял живот си чакал това изречение, толкова си щастлив, че едва не се разхълцваш. Половин час по-късно, прегърнал Ина, отбелязваш адреси на квартири във вестника

Прелисти на 201!
231.

Късно е, но в кръчмата животът продължава. Гостите пият кротко, но изведнъж помещението се оживява: пристигнала е малка група. Васил казва, че оня с якето от мачкана кожа е Булдог, той е един от босовете в квартала. Имал си е един-два пъти работа с него, но по-добре да внимава човек. Булдог се насочва с бутилка в ръка към вас и сяда на ръба на масата.

- Здрасти, Булдог! Това е племенникът ми, свястно момче, сега пристигна в София - представя те чичо ти. Ставаш, подавате си ръка. Булдог задава няколко кратки въпроса и си тръгва. Отдалечавайки се, подхвърля, че ако ти трябва работа, да му се обадиш, защото за момче като тебе винаги се намира нещо.

Приспива ти се, добре че и чичо Васил се готви да си тръгне. Колкото и да настояваш, не ти позволява да платиш.

Вкъщи тихо се събличаш и лягаш на едно от гъсто наредените легла. Прелисти на 358!

232.

Физическият труд те е калил, но животът в провинцията е прекалено уморителен. Носиш водата с кофа до бараката, сам си цепиш дървата за кюмбето. В малката барака цари невъобразим студ, въобще не може да се затопли. Вечно си настинал, ходиш заметнат с одеяло. Два пъти седмично прескачаш до смесения магазин, два часа път отиване и връщане.

Навалял е сняг, тялото ти все по-трудно понася критичната обстановка. През февруари, въпреки че студът все още държи, пристигат собствениците. Правят оглед, благодарят ти за службата, плащат ти и ти казват да си събереш нещата, ще те върнат в града. Самотата ти е дотегнала и не възразяваш. Чудиш се с какво да се захванеш, няма да издържиш и една седмица студа на улицата. Спират на площад "Македония", сбогувате се и ти слизаш. С малкото пари, които имаш, би могъл да платиш една квартира. Не ти идва на ум нищо друго, освен приюта с дървените нарове. Трябва да намериш и нещо за ядене.

Ако идеш в приюта и направиш опит да те приемат, прелисти на 380!

Ако първо се отправиш към площада на Александър Невски, за да видиш дали не раздават безплатна храна и чай, прелисти на 168!

233.

Нещата с Ина вървят все по-добре. Често спиш при нея в общежитието, понякога и тя идва при теб. Ще ти се да се съберете, но не смееш да й кажеш. При тебе е невъзможно заради правилника, а ти не можеш да се нанесеш при нея в общежитието. Любовта на Ина е в състояние да запълни всяка липса в живота ти. Постила ти да спиш, когато си уморен, храни те, вълнува се за теб.

Загубваш обаче работата. Обявили са, че от следващата седмица могат да останат само онези, които имат правоспособност и си донесат документите. Настроен си оптимистично, убеден си, че скоро ще си намериш нова работа.

Студентският комитет няма нищо против да оставаш вечер при Ина в общежитието, но портиерът Петканов въобще не те понася. Вечно е по петите ти, понякога се налага да се криеш под одеялото на Ина. Приятелите на Ина те обичат, дават ти да ползваш компютрите. Вечер нямаш желание да напускаш стаята, предпочиташ да сърфираш из мрежата. До общежитието има и фитнес-зала. Решаваш да заякнеш малко.

Разхождаш се унил из центъра. Тръгваш по Цариградско шосе. Имаш чувството, че си вървял цяло денонощие, но всъщност е минала само част от предстоящата дълга нощ. Времето е приятно, сядаш на една пейка в Борисовата градина и слагаш чантата до себе си. Успокояваш се, чувстваш се отпуснат. Облягаш се назад и ти се прищява да хвърляш камъчета в езерото с лилиите, но наоколо няма. Вятърът става все по-силен. Няма да е зле да намериш някакво по-подходящо място. Из парковете неведнъж си виждал бездомници, които се готвят да нощуват.

Обаждаш се на Пацо, можел да те препоръча за портиер. Следобед отиваш на посочения адрес, заобикаляш бездомниците, които се тълпят на входа. Едва сега разбираш какво означава, че работата "не е обикновена" - приют за бездомници!

Пацо те хваща под ръка изневиделица и те води при директора. Петър Захов те оглежда от глава до пети, след това дава знак и излизате на улицата, бягайки от човешката миризма.

- Надявам се, че имаш осми клас - усмихва се. - Ще те взема за социален работник без професионално образование.

- Голташкият Хилтон - разперва ръце Красен, след което ти показва една остъклена кабинка. - Ако приемеш, ти ще си портиерът. Работата е същата като в хотел с много звезди, само дето клиентелата е друга. За живеещите тук, това е последната спирка. Най-важното правило е да не внасят алкохол и да не правят скандали. Не пият ли, са съвсем нормални, но обикновено се натряскват още преди да дойдат. Следиш какво става и водиш администрацията. Е?

Ако се съгласиш, прелисти на 21!

Ако откажеш, прелисти на 48!

236.

Влизаш в залата и всички любопитно те оглеждат. Максималната възраст е двайсет и пет. Сядаш сред тях, представяш се, казваш откъде си дошъл. Разговорът трудно потръгва. Слушаш разни библейски истории. Отначало ти е интересно, след това, потискайки прозявката си, казваш:

- Ще трябва да си тръгвам... Ще се срещнем ли довечера? На чаша бира, да потанцуваме...

А те един през друг ти държат речи за безнравственосгга, плъзнала по света, която заплашва да го удуши. Не, това не е приятелският кръг, за който си мечтал. Ставаш и се отправяш към вратата. Молят те да останеш.

Бързо научаваш реда в гробището, разбираш откъде идват многото пари. Гробарите печелят най-много, но без протекция там е невъзможно да се вредиш. Така че засега не можеш да допълниш минималните си доходи. Ще трябва да търсиш нещо друго. Останалите са приятелски настроени. Понякога те питат какво е мнението ти по въпроса за ромите. В такива случаи отговаряш объркано, нищо не знаеш.

Неуверено крачиш между купища с тухли, търсиш канцеларията. Отправяш въпросителен поглед към някакъв мъж с куче. Пазачът на обекта те забелязва, разхлабва каишката на кучето и се развиква към теб:

- Скапан въшкар! Сталин! Дръж!

Следиш изстинал приближаването на кавказката овчарка, но преди да направиш каквото и да било, кучето е набрало скорост и скача отгоре ти. Лежиш на земята и с ужас очакваш да те ухапе, но то само диша тежко. Най-сетне Сталин се отдръпва и ти изтриваш с ръкава лигите по лицето си. Наоколо са застанали трима мъже и те наблюдават със скръстени ръце.

- Така ли посрещате тук всеки, който дойде за работа? - питаш, преборвайки се с желанието да се разплачеш. Единият от мъжете се изстъпва напред и крясва:

- Ама че ти бил голям плювалника! Къде са останалите?

Мълчиш известно време, след това се представяш със сведен поглед. Казваш им, че си говорил по телефона с някакъв служител, че наистина търсиш работа, но не си намерил канцеларията.

- Няма работа! И повече да не сме видели никой от породата ти! - казва мъжът и сочи към вратата.

Тръгваш към портала със стиснати юмруци. Хвърляш поглед назад към застиналата неподвижно група мъже и зъбите ти проскърцват.

Прелисти на 63!

239.

Отново те пращат да превозваш с момчетата. Опасността не е намаляла, трябва да си нащрек. Полицейските проверки са все по-опасни, всеки момент могат да те приберат. Никъде не би могъл да печелиш толкова: не е въпроса за заплатата, никъде не ти дават работа, каквото и училище да завършиш. Пристрастил си се към коняка. Първоначално само за да се откажеш от кокаина, но ти харесва и си истински познавач. На ставане и на лягане гаврътваш по чашка от любимото си питие.

Куцукайки стигаш до дежурната амбулатория в болницата и се тръшваш на една пейка в приемната. Така те боли кракът, че простенваш и се отправяш към тоалетната да го охладиш. Едва успяваш да свалиш панталона си, заради гигантските мехури. Сутринта си се обадил на Антонина, че вечерта сигурно няма да можеш да отидеш на работа. Не те интересуват последиците - по-добре да загубиш работата си, отколкото крака си.

На вратата на кабинета пише д-р Иванов. Влизаш и сядаш на стола. Лекарят е засмяно младо момче, оглежда крака ти и те праща в отделението. Не след дълго лежиш в болничната стая, борейки се с все по-силната болка. Няма и следа от лекар. До леглото си откриваш звънец и го натискаш.

Хвърли зарчето! Ако се падне 1, 2 или 3, прелисти на 39!

Ако хвърлиш 4, 5 или 6, прелисти на 247!

241.

Мобилизираш цялата си енергия и напрегнато изреждаш насъбраните обиди. Ала резултатът е същият, както преди. Не са в състояние да съпреживея и дори един от твоите опити за пазаруване. Гледат те с неразбиращи очи, а ръководителят на групата с принудена усмивка заявява, че не точно това са имали предвид. Тръгваш си с умерена тъга. Качваш се на автобуса и забиваш нос в прозореца. Утре свършвате ремонта. Прелисти на 51!

Белите ти дробове хъркат, събираш последни сили увеличаваш темпото. Вече не чуваш стъпките на преследвачите. Забавяш крачка и се оглеждаш. Строполяваш се. Целият си потен, дрехите ти са вир вода, кракът те боли, не можеш да помръднеш. След половин час пъшкане се изправяш. След цялата тази физическа и душевна претовареност, вкъщи потъваш в мъчителни кошмари. Прелисти на 336!

Мето се прибира призори с някакво момче, което говори на немски. Моли те да си отидеш в стаята. Нервно стоиш подпрян на шкафа около четвърт час, след това се връщаш. Немецът го няма никакъв, Мето тъкмо всмуква някакъв бял прах.

- Кока. Искаш ли?

- Какво става?

- Мъжка курва съм, парцал - казва и търсейки опора, влиза в банята.

Тръгваш след него.

- Слушай, и ти ще го разбереш - продължава. - Такива като нас нямат шансове в живота. А така печеля куп пари, само дето трябваше да приема, че няма да съм с жена. Макар че като ме прибере някоя дъртачка, си мисля, че щеше да е по-добре някое момче. Педал съм, това е.

Жал ти е за Мето, бил ти е приятел. Ако жилището беше твое или имаше повече стаи... но не, така няма да стане. На другия ден го молиш да си отиде. Опитваш се да забравиш мрачната безнадеждност, която Мето е внесъл в дома ти. Прелисти на 154!

Булдог те взема под своя закрила; има от кого да учиш. Ставаш все по-обигран престъпник, но нямаш илюзии. Всеки миг от живота ти е изпълнен с ужаса от евентуален провал, стараеш се да не вземаш участие във вътрешните и външни борби на бандата. Малаецът има все по-голямо влияние и е ясно, че Булдог няма да остави нещата така. Трябва да решиш: предпочиташ да застанеш на страната на Булдог. Прелисти на 189!

Списък на работниците, които изпращат на квалификация, гордееш се. Завършваш курса, работата ти не се променя. Приятелката ти забременява и решавате да се ожените още преди раждането: постигнал си една от целите си и след няколко месеца ще се осъществи още една. За по-голямо жилище засега и дума не може да става, но човек може да мечтае. Това е краят на твоето приключение.

Застанали сте в антрето. Хазайката те оглежда злонамерено и след половинминутно мъчително мълчание, те обстрелва с въпроси:

- Няма ли да ми омърляш всичко? Вземаш ли наркотици? Пушиш ли? Колко е голямо семейството ти? Често ли те посещават? А приятелите ти? Те да не ми омърлят всичко? Какво работиш? Можеш ли да си плащаш наема? Да не притесняваш съседите? Кога се прибираш? Имаш ли приятелка? Нейното семейство ще идва ли тук?

Престава, едва когато започваш да отстъпваш и без да се сбогуваш тихо затваряш вратата зад себе си. Тръгваш отново през града. Добре ще е да намериш някаква квартира час по-скоро, защото следобед си на работа. Прелисти на 272!

Сестрата от немай-къде оправя леглото ти и тръгва да извика главния лекар. Д-р Герджиков идва и оглежда крака ти. Не обръща внимание на умолителния ти поглед, обръща ти гръб и излиза от стаята. Викаш след него:

- Докторе, не си отивайте!

- Какво искате?

Казваш му, че си очаквал нещо повече. Герджиков се зачервява като рак и заявява, че трябва да си доволен, дето въобще те е приел. Тръшваш се на възглавницата и дума не продумваш повече. Решаваш да завържеш разговор с някой от другите болни.

Хвърли зарчето! Ако се падне 1 или 2, прелисти на 319!

Ако хвърлиш по-голямо число, прелисти на 268!

248.

Купуваш си нов мобилен и дрехи, влизаш в една игрална зала. Стараеш се да си придадеш гангстерски вид, всяко движение да бъде по-подчертано и по-агресивно. Следобед телефонът ти иззвънява за пръв път: Булдог ти поверява задача. В полунощ се срещаш с останалите, малко се дърпат, но се съгласяват да отидеш с тях. Паркирате пред малка къща в Борово, двама души наблюдават в единия край на улицата, един прескача оградата. Чува се глухо проскърцване, градинската врата се отваря и там е плячката: една Шкода Октавия и един Форд Транзит. Пешо сочи часовника си и те подканя с глава. Тихо обяснява, пъхаш отверката в ключалката.

Чувстваш се добре, започнал си да учиш ромски език, а след няколко седмица започва и курса по английски. Доста си се оперил, вече ти помагаш на новите да се ориентират в различните конкурси.

Прекарваш доста време във фондацията, чувстваш се почти неин служител. Помагаш съвестно и ти дават все повече работа, радваш се, че имат нужда от тебе.

Това е краят на твоето приключение.

Домоуправителят ви приема със скръстени на гърдите ръце.

- Вижте, господин Хаджийски, никому нищо не сме сторили! — казваш и пъхаш писмото под носа му.

Хвърля бегъл поглед и веднага заявява, че той никога не е виждал това писмо и няма нищо общо с него.

- Ама вие какво си въобразявате бе, че просто така без нищо можете да обвинявате почтените граждани! Радвайте се, че поне имате къде да живеете, без това ще изгорите паркета - отмята глава назад и хвърля поглед към жена си, която се е появила на вратата.

- Мите, не се нервирай! - казва жената. - Прибирай се, вечерята е готова. А вие какво сте се насъскали? Я се прибирайте! Жориии, марш обратно! — крясва внезапно на сина си, който е изскочил с бейзболна бухалка.

Изтичвате на етажа и се заключвате. Ина направо рухва и когато те вижда, че търсиш оръжие в кухнята, се разревава, а ти оставяш ножа.

Хвърли зарчето! Ако се падне 5 или 6, прелисти на 281!

Ако е по-малко, прелисти на 145!

251.

Затваряш очи и се концентрираш. В съзнанието ти изплуват възможностите за пренощуване, предложени от бездомниците. Спомняш си адреса, дори и това, че трябва да търсиш Фичо Стареца.

Отиваш. Фичо те приема благоразположено, седи в малка стаичка и още преди да си почнал да му се оплакваш, той ти предлага работа: търсят портиер в приют за бездомници. Благодариш му трогнато и му разказваш обстоятелствено как и хазайката иска да те изгони от квартирата.

Прелисти на 23!

252.

Налага се да напуснеш училището. В това непрекъснато търсене на работа, смяна на квартирите и изпълненото с вечно бягство от нещо, нямаш време за учене. Известно време продължаваш да се бориш. Прелистваш учебниците, зубриш до полуда, после тъжно ги оставяш и тръгваш да търсиш работа. Един ден отиваш при директора да ти разреши да прекъснеш за една година. Секретарката на директор, на която казваш най-напред защо си дошъл, поне четвърт час те умолява да не прекрачваш прага на кабинета.

- Сега една година, и догодина една, накрая никой не се връща... - казва секретарката.

- Аз ще се върна - отговаряш решително.

Колебливо поемаш протегната към теб торбичка и разглеждаш любопитно поклащащата се на дъното течност. Вглеждаш се в лицето на Христо. Вдишваш с пълни гърди от торбичката. Става ти лошо, повдига ти се и се строполяваш до Христо.

Въобще не те заболява от падането. Отново вдишаш и замаян се ухилваш. Нищо не е в състояние да наруши щастието ти, освен страхът, че веднъж всичко ще свърши. Прохъркваш и се опитваш да се концентрираш във вратата. Трябва да се затвори, защото някой може да ви види.

Хвърли зарчето! Ако се падне 1, 2 или 3, прелисти на 49!

Ако хвърлиш 4, 5 или 6, прелисти на 27!

254.

В третата поликлиника те превързват, от другите преди това са те изхвърлили. Известно време не смееш да припариш в общежитието. Външността ти е толкова ужасна, че само нощем се осмеляваш да се качиш в автобус - денем шофьорът или някой възмутен пътник те изритват още от стъпалата. Близо до Драгалевци намираш изоставена барака, която те спасява от замръзване. Но тукашните бездомници те прогонват обратно в града. Положението ти е безизходно, често се страхуваш, че умът ти ще превърти. Времето ти минава в търсене на храна, алкохол и подслон. Мъчи те и самотата, трескаво се опитваш да завържеш нови познанства. Прелисти на 72!

Оставя те да чакаш четиридесет минути. После те приема с думите, че си го разочаровал. Казва, че си го измамил. Чувстваш се мъчително, става въпрос за бижутера, как си могъл да си помислиш, че ще остане в тайна.

- Излъга ме. Какво да те правя сега? - знаеш, че въпросът е риторичен, не очаква отговора от тебе. Молиш за прошка, признаваш, че си сгрешил.

Хвърли зарчето! Ако се падне 5 или 6, прелисти на 147!

В останалите случаи прелисти на 328!

256.

Свидетелството за зрелост разкрива повече възможности за работа, не трябва да се мъчиш по строежите, би могъл да започнеш и в някакъв офис. Радостта ти се охлажда при първия поглед, който хвърляш към телефонната слушалка, и изчакваш приятелката ти да излезе от къщи. В момента нямаш нужда от Ина, която непрекъснато се старае да поддържа ромското ти самосъзнание. Часове наред телефонираш и още в началото на разговора заявяваш, че си циганин. Ако от другата страна започнат да хъмкат или трескаво да търсят шефа, ти става ясно, че каузата е загубена, но поне си спестил едно ходене. На три от местата обаче не се занимават с произхода ти - там си заслужава да опиташ.

Имащ страхотен късмет, това е единствената стая с две легла. Бай Мишо, съквартирантът ти, има огромен авторитет и засега това те предпазва от всевъзможни конфликти. Ако се случи някаква свада в общежитието, бай Мишо въздава правосъдие. Парите ти намаляват и започваш да наблюдаваш обречено останалите, които всяка сутрин напускат общежитието. За бай Мишо знаеш, че е стар бачкатор и думата му тежи на борсата. Една сутрин тръгваш с него. Много е студено, ходиш напред-назад. Изведнъж отнякъде изскачат трима полицаи. Всички настръхват. Разпръсват се на малки групички, трескаво започват да пият кафе и да четат вестници, неколцина застават на трамвайната спирка.

Не виждаш къде е отишъл Мишо, нервно пристъпваш от крак на крак.