Ако решиш да го направиш на своя глава и да свършиш работата с някои от твоите хора, прелисти на 381!

Пасторът омеква, но те приканва със строг глас да му кажеш подробно всичко. Разказваш му приключението с наркотиците, за това какво си почувствал. Пасторът насърчава искреността ти.

Тичаш до вкъщи да се преоблечеш. Мислиш си за радостите, които доставя разтворителят: добре ще е да се внимава с него - решаваш в себе си, - прекалено е приятно. Днес има събиране, обещал си да отидеш. Слизаш от автобуса и влизаш в черквата.

Прелисти на 116!

191.

Мишо довежда нови работници. Четирима; единият, на който му казват Господин Учителя, цял ден се излежава под дървото. Един петдесеткилограмов бетонен блок едва не се стоварва на врата ти. Нервен си и отиваш при Господин Учителя.

- Да бяхте помогнали, щяхме да свършим по-бързо!

- Не чувате ли? - крясваш му.

В този момент един от бачкаторите скача пред тебе и посяга да те удари. Мишо се намесва, удря в корема нападателя ти, след това ти удря един през лицето. Падаш в несвяст край храста. Когато идваш на себе си, Господин Учителят тъкмо сменя компреса на лицето ти. Оказва се, че нападателят е син на Господин Учителя. И двамата са бездомници, момчето работи и изкарва пари, а бащата ходи с него, и без това няма какво да прави. Господин Учителят, който наистина е бил учител, станал бездомник, след като го изгонила новата му жена. Казва, че е подготвил за зрелостните изпити не един ученик, ще помогне и на тебе. Малко колебливо, но приемаш предложението. Каниш се да се сбогуваш, когато ти предлагат да прекараш вечерта с тях.

Ако искаш да останеш с тях, прелисти на 324!

Ако предпочетеш да се срещнеш с Господин Учителя на урока следващия ден, прелисти на 392!

192.

Запознаваш се с няколко арабина. Казват ти, че се готви голям удар. В багажното в Солун има раница с петнайсет кила хероин. Търсят куриер, който да ги пренесе през някой от по-малките КПП. Дават четири хиляди лева, ако се наемеш. Подготвяш се старателно, вземаш си документите и заминаваш. Всичко минава гладко, даже не разбираш за какво е цялата суматоха. Слизаш от влака в Солун, прибираш раницата и се качваш в колата на Хасан. На един пуст участък Хасан слиза по малка нужда. Сънливо гледаш през прозореца на колата, когато в слепоочието ти се опира студена метална тръба. В следващия миг си мъртъв. Хасан изтрива от колата разпръснатия ти мозък, хвърля те под един храст и заминава.

Това е краят на твоето приключение.

193.

Отиваш на бул. "Христо Ботев" и влизаш в сградата. Разнася се прясна миризма на гасена вар и бои. Никъде жива душа. Качваш се на етажа и чуваш някой да си тананика. В края на коридора мъж на средна възраст тананика на глас, размахва някаква лопата и рязко удря с нея.

- Скапан паяк, ще хапеш, а? - крещи и удря още няколко пъти.

Излизаш от полумрака. Мъжът бърка в джоба си, слага очила и те пита кой си. Представяш се и му казваш, че си дошъл за портиерското място.

На сутринта никъде не намираш пастора. Някакъв кривоглед помощник зидар те извежда на двора, дава ти лопата и започва да ти обяснява бавно процеса на гасенето на варта.

- Ще се научиш! - казва и уплашено отскача назад.

Лопатата, която си метнал на рамо, едва не го удря по носа. Пълниш количката с гасена вар и я носиш на бачкаторите, които кърпят стената на сградата. Следобед пасторът пристига заедно помощника си. Наблюдава няколко минути и казва:

- Виждам, че работиш хубаво... Знам, че си сам и нямаш приятели. Тук няколко младежи организираха нещо като клуб, искаш ли да дойдеш и ти? Тази вечер, тук, в черквата!

- Разбира се... - отговаряш и развълнувано се усмихваш.

Тичаш вкъщи да се изкъпеш, за да се върнеш на време за срещата. Прелисти на 236!

195.

Писнало ти е от всичко, нямаш никакви шансове. Този град, колкото и да го обичаш, не е направен за теб. Въпрос на дни е да си изгубиш и квартирата. Има ли някакъв изход? Сещаш се за Ачо, който на времето ти предлагаше работа, и трескаво търсиш телефонния му номер. Намираш го и се обаждаш. Прелисти на 346!

Начинанието не успява, не ви дават разрешение. Всичко, което си имал, си осребрил, и сега от огорчение бързо изхарчваш всичко. Сдърпваш се с приятеля си и се изнасяш, все още имаш пари за квартира. В училище си пропуснал много неща, а зрелостните изпити наближават. Все по-често удавяш мъката в алкохол, но знаеш, че отново ще се изправиш на крака: само да намериш работа и да започнеш отново да учиш!

Мишо ви ръководи с неумолима строгост, а вие сляпо изпълнявате всяка заповед. Бригадата, която се състои от младежи от работническите общежития и работи яко, изкарва дневно по двайсетина лева на човек. Мишо се бори самоотвержено срещу пиенето. Понякога ходите на кино. Работата напредва добре, собственикът е доволен от вас. Прелисти на 5!

Мнозина са ти казвали, че накрая ще опреш до приюта за бездомни, затова си запомнил и адреса добре. Не успя да се отклониш от предначертания път, каквото и да прави през последните месеци. Отиваш и засрамено се интересуваш какво трябва да направиш за да те приемат. Разглеждаш мястото, където смяташ временно да се приютиш. Някакъв тип с вид на индианец се тътри, влачейки опърпан матрак след себе си. Зад тебе остаряла мадона реди ръждясали капани за мишки в края на коридора.

- С късмета си сте дошли - заговаря те скриптящ мъжки глас. - Други чакат с месеци, а вие идвате и веднага ви дават легло. Боговете не са ви изоставили!

Следобед донасяш нужните медицински удостоверения, попълваш формулярите и се настаняваш.

Следващите дни минават мъчително. Ровят из дрехите ти, обувките ти най-редовно се оказват под душа. Безпомощен си, началниците никога не застават на твоя страна. За да спечелиш благоразположението им работиш с все сили, оставяйки далеч зад себе си останалите. С това си навличаш още повече гнева им. Един ден след работа малка делегация пристига при тебе в съблекалнята. Не ги забелязваш, понеже си полегнал на пейката. Ужасно се изплашваш, когато те нападат. Нямаш време да реагираш, замъкват те в склада, блъскат те между палетите и започват да те замерват с кутии. Известно време се пазиш, след това се изправяш и перваш по брадата първия, който ти се изпречи. Пада на земята като чувал. Останалите се стряскат. На врявата пристига шефът. Пръсват се, падналият тромаво се изправя и тръгва след тях.

С останалите в килията нямаш проблеми. Престъпници от твоя калибър, половината са цигани. В предварителния арест е по-добре, отколкото след присъдата. Никой не смее много-много да се набива на очи преди да е свършило делото му. Няма тартор на килията, който да те унижава. Две седмици по-късно те водят за пръв път на разпит. Прелисти на 130!

Жилището се намира до площад "Възраждане", не е голямо. "Гнезденце за влюбени" - казва лелята на Ина, когато идва да ви посети. Намираш работа за един месец в магазина на чичото на Ина. Ученето също върви добре. Променил си се много: станал си по-спокоен и уравновесен, кротко понасяш всякакъв тормоз. Животът ти взема все по-добра посока. Движиш се почти изцяло в циганска среда: всички служители, които работят при чичото, са роми. Отново започва да те интересува произхода ти. Ина често настоява да идеш да спортуваш, да се забавляваш, да се опиташ да намериш приятели, не бива да се затваряш в себе си.

Вървиш към къщи и се успокояваш с мисълта, че са задигнали само половината от парите ти - другата половина предвидливо си скрил в обувката. Ядно риташ всеки предмет, който ти се изпречи на пътя, докато една захвърлена кофичка от кисело мляко не опръсква целия ти крак. Група тинейджъри ти подхвърлят, че от млякото няма да станеш бял човек. Прибираш се, измиваш се и решаваш от утре да търсиш квартира. На сутринта вземаш няколко вестника с малки обяви и се зачиташ. Натъпкваш всичко в сака и тръгваш да си търсиш нова квартира.

Пред съда разказваш със задавен глас какво се е случило. Полицаите те гледат заканително, откъм публиката се чуват насърчителни покашляния. Връщаш се на мястото, дават дума на свидетелите. Казват, каквото са казали и полицаите: беснял си пиян в парка, двамата полицаи се намесили, а ти си започнал да се биеш с тях. Ще ти се направо да закрещиш, но адвокатът те хваща за ръката и ти дава знак да мълчиш.

Напомня ти за медицинското.

- С него все още имаме шанс - казва.

В деня на присъдата рухваш напълно. Двамата полицаи получават порицание задето са си "превишили права при изпълнение на служебния си дълг".

Вечерта се заричаш да пречукаш двамата дървеняци и да хвърлиш труповете им в Перловската река. Много трудно схващаш, че все пак нещо си постигнал: съдът не ги оправда напълно. Прелисти на 176!

Свит зиморничаво се шляеш по улиците и се прозяваш. Влизаш за сандвич в един от павилионите, но си още гладен и оглеждаш основно асортимента. Всичко е затворено, продължаваш да скиташ. В подлеза купуваш "Позвънете" и си отбелязваш няколко адреса на квартири под наем.

Времето напредва, имаш нужда от покрив за вечерта.

Събуждаш се от невероятна болка, имаш чувството че си оглушал. Очите ти сълзят и чак минути по-късно успяваш да възстановиш случилото се. Вдигаш поглед и виждаш десетината младежи на няколко метра от себе си. Хилят се, единият вече пали следващата бомбичка. Докато лети към тебе я отклоняваш с ръка и бързо се изправяш. Младите смелчаци се стряскат, не са разчитали на толкова млада жертва. Бързо затварят кръга около теб. Въртиш се безразборно на всички страни, за да ги виждаш и крещиш с цяло гърло. Някой прави движение напред, ти се дръпваш и в следващия миг слухът ти се възвръща: чуваш звън на стъкло и усещаш в слепоочиетото си болка, причинена от винената бутилка, с която са те улучили. Повече нищо не си спомняш, не знаеш какво е станало с тебе. Обществото не е потресено от новината за смъртта ти. Това е краят на твоето приключение.

Адски си напрегнат, преди тръгване на два пъти отиваш да пуснеш по една вода. Известно време пътувате с кола, след това шофьорът ви сваля край оградата. Останалите проклинат пълнолунието. Промъкваш се известно време през шубраците, но това прикритие бързо свършва и се налага да се криете между найлоновите торби. Другите се опитват да комуникират със знаци, но не върви, повтарят заповедите полугласно. Трябва да се провери дали наистина няма пазач, след това да се пререже телената мрежа и да се натовари на колата медната жица, скрита под брезента.

Гледаш учудено насъбралите се край леглото ти лекари, няма нито едно познато лице. Ръководителят на групата оглежда крака ти и шепнешком поставя въпроси на останалите, после се обръща към тебе.

- Можете ли да ходите?

- Да, мога - казваш и ставайки от леглото, правиш кръг из стаята.

- Значи можете да си вървите у дома, нали така? - казва лекарят и отива при следващия болен. Мъжът е от вчера на съседното легло. Трябва да се познават, защото говорят тихичко и се смеят, понякога поглеждат към тебе. Нищо не разбираш. Вчера ти казаха, че трябва още да се лекуваш и не могат да те пуснат вкъщи. Прибираш си нещата и понакуцвайки си тръгваш. Прелисти на 304!



209.

Тътриш крак към мрачната сграда, заобиколена от панелни блокове, възбуден си. Известно време се фиксирате с чичкото, застанал на прозорчето в портиерната, когато пристига жена на средна възраст, тропайки с обувки по стълбището. Представяш се, преценява те замислено и забива острия си поглед в обувките ти.

- Знаете ли какво значи ортопедични обувки, тракционно-опорен колан, еластичен пояс и за какво служат? - задава ти въпрос, който тук явно не е от тези с повишена трудност, - понеже ние такива неща произвеждаме! - повишава глас.

Тая не знае откъде съм дошъл! - мислиш си. Години наред си живял в една стая с два братя - и двамата носеха такива обувки. Дълго и уверено изреждаш особеностите на ортопедичните обувки. Накрая Елка те въвежда в работилницата, спечелил си признанието й.

- Тези са колегите ти - кима към една група. - А това е ръководителят на смяната. Прелисти на 85!

210.

Тръшкаш се на стол с доста съмнителен вид и се включваш в разговора. Льони и свитата му бълват избрани мръсотии, а ти поръчваш "малките" една след друга. Момичетата потъват в някакви клюкарски истории. Опитваш се да минеш под масата, кой знае защо, струва ти се, че това е единственият път, по който можеш да се измъкнеш от пороя имена и случки, с който те обливат. После се намираш в квартирата, без да имаш представа как си стигнал дотук. Пъхаш се в леглото и на часа заспиваш. Прелисти на 370!

Нагазваш в тревата и грабваш един камък. Мъжът се навежда и, с металния прът в ръка, бързо се завърта. Останалите трепват и псуват ядосано. Като диригент ту я размахва, ту се сякаш се опитва да намуши нападателите си, но те отскачат назад и после отново се приближават - тъй продължава минута - минута и половина.

- Внимавай! - крясва някой и, след един успешен замах, мъжът скача в колата и натиска газта. Твоят човек грабва камъка от ръката ти и го запраща право в единия от стоповете. Викате още няколко минути, след това изведнъж се разпръсквате. Прибираш се и се опитваш да отпъдиш мислите, свързани с наема и с яденето. Прелисти на 175!


212.

Когато излизате от полумрака на коридора и влизате в жилището, поведението на жената се променя. Не те допуска по-навътре от антрето и, престъпвайки нервно от крак на крак, ти съобщава наема, който - предвид видяното дотук - е смешно висок.

Сбогуваш се и излизаш на коридора. От стълбищната площадка поглеждаш назад. Жената стои на вратата и те следи недоверчиво. Извикваш й:

- Синджира в клозета да не би да е от злато? Щото тогава ще я наема!

Жената се разкрещява и този път борави невероятно умело с думите. Спускаш се бързо по стълбите, но успяваш да чуеш последното изречение: "Мамка ти мръсна циганска, кво си въобразяваш, че ще те пусна тук да живееш?!" Излизаш на улицата и си блъскаш главата какво да предприемеш. Прелисти на 205!

213.

Съблекалнята е празна. Пристигаш половин час по-късно от обещаното и сега, загубил всяка надежда, се ослушваш. Може пък и други да са закъснели, да са сменили графика и ти да не знаеш, може... може... и да не са те забелязали. Влизаш в склада и се мъчиш да съчиниш някаква лъжа.

- Никаква работа! Уволнен сте, защото закъсняхте! Идете да си вземете заплатата! - изръмжава от дъното на коридора шефа на смяната. В канцеларията уреждаш документите и се отправяш към портала, ритайки кибритена кутийка. Веднъж да закъснея и ме гонят! - казваш си огорчено и мислиш за по-възрастните, които понякога се скатават с часове. Не знаеш как да се защитиш. Едва ли някой го интересува, че досега си нямал жилище. Трябва да намериш нова работа, защото иначе и квартира няма да имаш дълго.

Прелисти на 185!
214.

Братлето и бандата му не те бръснат и за слива. Откак си дошъл в града, кучетата са единствените, които не те мразят и те приемат такъв, какъвто си. Обичат те повече от дресьорите си. Седмиците минават бавно и спокойно, стараеш се да не се набиваш на очи. Постепенно свикваш и решаваш: ще събереш с тази работа колкото можеш пари и след това ще се заемеш с нещо сериозно. Прелисти на 129!

Бандата ти се радва, имали са нужда от още един човек. Преди няколко дни са нарочили един фабричен терен, били са дори и на нощен оглед. Яка далавера: половин тон медна жица и никой не я пази. Разпределят задачите. През това време мъж с мазна коса ти описва предимствата на металния бизнес в провинцията.

Останалите нетърпеливо те подканят да се решиш най-сетне.

Ако искаш да вземеш участие в нощния обир, прелисти на 207!

Ако предпочетеш да идеш в провинцията и известно време да печелиш пари в търговията с метали, прелисти на 24!

216.

Преобличате се зад една барака и започвате да разтоварвате няколко стари камиони ИФА. Чувалите не са тежки, но нямат край. Работодателят е плешив дребен селянин. Тича нервно и предупреждава всички, че стоката е чуплива, само някой да изпусне нещо, ще му строши касата в главата. Следобед свършвате и уморено се отпускате на земята, плешивият доволно наблюдава как китайците разграбват натрупаните на камари чували. Камионите си заминават, а вашият човек се мята в Жигулито си. Скачате ужасени, неколцина се спускат след колата, за да й препречат пътя.

- Не сте ни платили! - крещите и тичате наоколо.

Хвърли зарчето, ако се падне 1, прелисти на 330!

В останалите случаи прелисти на 291!

217.

Мъжът гледа със сериозна физиономия и е присвити очи прокарва погледа си над множеството. От време на време посочва някого и кима, посоченият се отправя навътре. За най-голяма твоя изненада и ти си сред избраните. Толкова си объркан, че питаш: "Аз?", на което отговаря с ново кимване и ти изпълнен с надежди започваш да си проправяш път през тълпата. Заедно с още един работник ще разчиствате насъбралите се кашони. Запознаваш се с другия работник. Възрастен македонец, люлее се на една количка. Обещават по двадесет лева и в четири можеш да си тръгнеш.

До мола е най-бързо да се стигне с метрото. Качваш се на ескалатора. Пътниците край тебе стискат чанти и пакети, чак пръстите им са побелели. Пъхаш ръце в джобовете, за да разсееш съмненията им, но и това не помага; няма значение какво правиш.

Опитваш се да забравиш всичко, но не ти се удава, вече си на входа на мола, но все едно и също ти се върти из главата. Докато разглеждаш просторните витрини, забелязваш, че неколцина от охраната се влачат след тебе и никак не се опитват да се прикрият. Не издържаш и се обръщаш към единия:

- Добър ден, защо ме следите? Ако искате, можете да ми прегледате чантата.

Охранителят смутено се върти на едно място, после казва:

- Добър ден.

Напускащ сградата, облягаш се на един стълб и незабелязано се оглеждаш дали продължават да те следят. Още не си успял да си купиш панталон. Толкова за моловете, правиш нов опит в някой от бутиците. Прелисти на 344!

219.

Стараеш се колкото може по-бързо да претупаш процеса на сприятеляване. Вземаш протегнатата бутилка и възпитано лъжеш, че виното е хубаво, а те продължават да те канят. Разказват ти как са се озовали на улицата и как са прекарали първата си нощ. Според тях, най-добре ще е да потърсиш някакъв приют.

Чувстваш въздействието на виното. Изведнъж ти притъмнява пред очите и усещаш как нещо се откъсва от теб. Повръщаш и дълго се свиваш в спазми. Кръвта нахлува в главата, очите ти направо ще изхвръкнат от орбитите. Клошарите са изчезнали и когато най-сетне изтощеното ти тяло се поуспокоява, наново се опитваш да заспиш.

Прелисти на 8!


220.

Събирането този път е в някакъв сутерен. Препъваш се и политаш надолу, впиваш с нокти в човека отпред. Трийсет души насочват погледите си към теб от всички краища на сутерена. Избухва смях и по-късно чуваш множество истории за първото идване гук на другите членове на клуба. Всички са роми и са се групирали около двама лидери. Единият се е настанил в ъгъла на помещението и е насъбрал около себе си десетина души. Другият седи в средата с китара и понякога прокарва пръсти по струните й. Гледаш напрегнато ту единия, ту другия и се чудиш къде да отидеш.

Не ти е много удобно със сака на рамо, но за една вечер няма смисъл да го оставяш на багаж. Вървиш и гледаш ценоразписите на ресторантите, повечето са доста скъпи. Намираш някакъв, който ти изглежда по-евтин. Влизаш и сядаш. Гостилницата е просторна, но има малко хора, повечето пият бира или нещо друго. Не те интересува, че си сам, час по-скоро искаш да поръчаш. Музиката е шумна, точно над главата ти бумти тонколона. Правейки се на пич, разглеждаш обстойно менюто. Най-напред гледаш цените и когато съзреш някоя по-прилична, поглеждаш какво е яденето. Спираш се на телешко задушено, от години не си ял, а винаги си мислел, че е любимото ти ядене. Чакаш огладнял келнера, който най-сетне се появява.

По лицето на Захов се вижда, че вече е решил. Клати глава и казва, че колкото и да е проявявал търпение досега, този път ще те уволни. Знаеш, че е излишно да спориш. Опитваш се да се аргументираш с наема за квартирата, отговорът е разбиращо кимане с глава.

Освен едни стари обувки, които си донесъл да се преобуваш, нямаш какво друго да вземеш оттук. Вкъщи хазайката те чака на вратата и си иска парите за наема. Вълшебната думичка "утре" не ти помага. Един ден ти дава, за да се изнесеш. Налага се да изоставиш плановете си за учене. Желанието ти без това се е изпарило от това вечно търсене на работа и на квартира, а и време не ти остава. Прелисти на 322!

223.

- Ебати, целият съм в бира! - изръмжаваш на застаналия до тебе.

- Какво общо имам аз с това?

- Имаш, ебати, защото заради тебе се залях - отвръщаш му без капка страх.

Миг по-късно петима те наобикалят, но не нападат. От разменените шепнешком думи ти става ясно: страх ги е, че ако те набият, след пет минути тук ще е цялото ти семейство с всичките ти братя и ще им прережат гърлата. Заради този страх не те пребиват от бой. Връщат се по местата си, а ти излизаш на улицата. Писнало ти е от днешния ден. никога няма да можеш да се излезеш победител от подобни ситуации.

Прелисти на 52!

224.

Един от другарите ти по чашка ти предлага торбичка с лепило. Помирисваш съдържанието и повръщаш. Идва Хари, дилърът, и ви предлага трева на приятелска цена. Стоката много ти харесва, смяташ, че не е опасно, ала парите ти бързо се топят. Няколко дни по-късно отново се появява торбичката с лепило, позоваваш се на лошия си опит, но останалите те убеждават.