Книга-игра ciganyilabirintus Copyright 2004, Kardos Peter, Nyari Gabor, Stark Attila

Пети ден запълваш цепнатините с вар. Скачаш от стълбата и отиваш да пикаеш зад дървената барака. Тъкмо да тръгнеш обратно, когато откъм бараката дочуваш шум и проточено хъркане. Блъскаш вратата и ужасено присвиваш очи. В единия ъгъл седи Христо, едрото момче, което работи със зидарите, с притисната до устата си найлонова торбичка. Разнася се миризма на разредител. Опитва се да се изправи, но се килва на една страна и стене на глас: - ооо... ъооооо. За лепило вече си чувал, правят го във всеки интернат. Христо ти се захилва и ти подава рекламната торбичка:

- Дърпай!!! - крясва ти.

Ако пробваш, прелисти на 253!

Ако напуснеш бараката, прелисти на 278!

159.

Катя, приятелката на Ина, е тросната, но все пак ви дава подслон.

Ина мълчи. Готвиш се гневно за предстоящия спор, страхуваш се, че ще иска да скъса с теб. Неочаквано те прегръща и се усмихва.

- Не искаш ли да живеем заедно? - прошепва в ухото ти и ти я притискаш до себе си. Цял живот си чакал това изречение.

На сутринта купуваш вестници с обяви. Ина има малко спестени пари и през първите месеци тя ще покрива по-голямата част от издръжката. Няма да е зле да потърсиш някаква постоянна работа.

Прелисти на 201!


160.

Не успяваш да оставиш пиенето, но започваш работа в една фабрика в провинцията като стажант. Нямаш големи цели. Живееш в работнически общежития или в евтини квартири. Матура, по-добра работа - вече не те вълнуват, но знаеш, че няма да изпаднеш в беда, поне в това си сигурен. Във фабриката се запознаваш със Снежана, мило и предано момиче. Заедно се опитвате да уредите живота си. Навярно ще успеете.

Това е краят на твоето приключение!


161.

Говорил си с хазайката и отиваш да видиш жилището. Питаш за адреса, лесно го намираш. Улиците са мръсни, тъмни, гледаш да избегнеш кучешките изпражнения.

Намираш входната врата и влизаш. Къщата е олющена, но пък има асансьор, трябва да звъннеш на "Петкови". Никой не излиза. Чукаш, вече се каниш да си тръгнеш, когато от съседната врата се подава едва жена. Казва, че хазайката. Краси, живее на партера, ще отиде да я извика.

Чакащ пет минути. Хазайката прилича на леля Кати от интерната. Тя винаги е била много добра с тебе, Краси също е симпатична.

- Седем години? Толкова получават убийците! - простенваш, гледайки ту към съдийката, ту към служебния адвокат. Погледите им обаче нищо не издават, за разлика от злорадите усмивки на някогашните ти приятели.

Замаян, се оставяш да те заведат в килията.

Пращат те в Софийския централен затвор. Седиш в затворническата кола и унило слушаш.

- За седем години човек е направо свършен. Така казват - оглежда те ромско момче на твоята възраст.

- За първи път ли си вътре?

Направо ти иде да се разревеш, но знаеш, че ще се разчуе.

- Не успях. Не успях - мърмориш си полугласно.

За добро държане могат да ти намалят наказанието на една трета. Ще станеш добър човек - обещаваш си, - ще учиш и ще работиш. Ще им покажеш. Повтаряш си го, дори и пред стените на затвора.

Хвърли зарчето! Ако се падне 1, 2 или 3, прелисти на 357!

Ако хвърлиш 4, 5 или 6, прелисти на 31!

163.

- Не... не искам - отговаряш.

До болницата лекарят в линейката ти разказва вицове за полицаи, престава чак когато устата ти отново се цепва от смеха. Следобеда прекарваш в амбулаторията и се прибираш чак късно вечерта. Ина ужасено разглежда раните ти, след това гневно започва да набира номера на правозащитната организация. Отиваш до телефона и прекъсваш линията. Ина те гледа недоумяващо, според нея ваш дълг е да подадете оплакване.

- Това е единственият ни шанс. Ако знаят, че ги очакват неприятности, няма да го правят пак! Нека и те да се страхуват, както си се страхувал днес ти!

Обясняваш на Ина, че нямаш желание да се мъкнеш по дела и да се излагаш на нови унижения. Спорите до вечерта, накрая Ина отстъпва. Сменя превръзката и ти постила леглото. Прелисти на 176!

164.

В една от уличките в центъра на града намираш едно кафене, което отговаря точно на изискванията ти: малко е и празно. Барманката подрежда фактури, от време на време отрива ръка в мазната жилетка, прикриваща увисналите й гърди. Петдесетгодишен мъж с дипломатическо куфарче гледа телевизия. Поръчваш си кола и също се зазяпваш в телевизора. Понякога хвърляш поглед към жената, която все по-настойчиво те гледа. Няма нищо, казваш си, сигурно й харесвам. След половин час телевизия излизаш на улицата и взимаш автобуса за Борисовата градина. Прелисти на 105!

- Чакайте! - викаш след отдалечаващата се група най-напред ти, после и шефът ти, докато един по един се връщат.

Още преди да си се обадил трескаво обясняват, че всичко е било просто шега, няма защо да го вземаш насериозно и даже си "супер бачкатор". Шефът слуша, след това избухва:

- По дяволите! Не ви ли писна да го правите с всяко ново момче?! Още веднъж само да го докоснете и ще ви изхвърля всичките!

Изправяш се почти наперено, но преди да си тръгнеш, шефът те вика при себе си.

- Ама и ти не ми се прави на интересен, ясно ли е? На всички им е дошло до гуша от теб, тъй че свий малко перките!

Чувстваш се обиден, но се прибираш вкъщи поуспокоен. Известно време ще те оставят на мира. Прелисти на 89!

166.

Седмици по-късно става ясно, че няма места, мнозина са се записали преди теб. Не си достатъчно информиран, отсега нататък трябва да следиш нещата по-отблизо. Ядосваш се на себе си: последните седмици са минали в чакане, вместо да кандидатстваш и за други програми.

Вече е средата на лятото, успяваш да се издържаш с временна работа, четеш бюлетина на фондацията. Един ден получаваш писмо. Целият трепериш, прочиташ го три пъти, докато схванеш какво пише. И пак не вярваш: спечелил си стипендия, с която можеш да се подготвиш за кандидатстване в университета. Втурваш се към офиса и там те уверяват, че не е сън. Попълваш нови формуляри и те изпращат при някакъв експерт, който да ти помогне да решиш как да продължиш по-нататък. Щастието ти е ненакърнимо, планираш бъдещето си.

Това е краят на твоето приключение.

Пристигаш рано, в залата има няколко души. Присядаш на стола до стената.

- Здравей! - извиква някой до тебе.

Стресваш се, пред тебе стои някакво момиче, приблизително на твоята възраст и много симпатично. Казва се Ирина. Развежда те и те запознава с разни хора, през това време пристига и съставът, с тях е и Асен, който въодушевено те поздравява. Оркестърът се настройва, ти разговаряш с Ирина, разказваш й плановете си за зрелостните изпити. Предлага да ти помага, когато имаш нужда. Концертът започва, младежите свирят с китари и пеят. Музиката ти харесва, направо те грабва. След концерта обявяват, че следващия път ще организират разговор и канят всички да дойдат. Решаваш да дойдеш и друг път. Прелисти на 220!

Бързо съзираш тълпата и се нареждаш на дългата опашка. След няколко минути ще получиш хляб и топъл чай. Още се храниш, когато една кола удря спирачки край масата: търсят хора за риене на снега. Десет лева за цял ден работа. Никой не проявява интерес и те си тръгват, сипейки ругатни по мързеливата пасмина. Знаеш, че само ще премръзнеш, дрехите ти ще станат на нищо, а и повече ще трябва да харчиш за храна. Разпитваш. но никой не може да ти помогне, тъй че пак се отправяш към дървените нарове.

- Напред! - дава командата Мишо и бригадата се отправя към вилата в Бояна да строи басейн.

Работите под ръководството на майстор зидар и си представяш, че строиш собствената си къща. Разбираш почти от всичко, ако останеш по-дълго в бригадата, ще усвоиш и дърводелските работи. След седмица басейнът е готов, собственикът моли Мишо да направите и гаража. Работата продължава.

Прелисти на 191!
170.

Заставаш на дългата опашка пред павилиона и отпъждаш някакво просещо хлапе. Вече си претръпнал, знаеш какво следва. Обръщаш се и погледът ти среща очите на полицая. Знаете се, и миналата седмица ти проверява три пъти документите. Знаеш, че и този път ще разхвърля нещата ти, и слагаш всичко - инструменти, няколко сандвича, палто - на бетона.

- Ще стоиш ли още тука? - опъва стойка полицаят.

- Не - отговаряш и след като си заминава, сядаш на плочите.

Бай Мишо се връща и със загрижено лице се обръща към теб:

- Има една по-дългосрочна работа - казва. - Ще копаем на един строеж. Искаш ли?

Съгласяваш се и тръгваш след Мишо.

Хвърли зарчето! Ако се падне 1, 2 или 3, прелисти на 197!

Ако хвърлиш 4, 5 или 6, прелисти на 387!

171.

Днес някак всички са по-вмирисани от обичайното. Леглото ти е точно до това на чичо Йово, дето всяка вечер се изпуска. Дрехите ти са попили изпаренията на спящите в помещението стотина души и постепенно и започваш да вониш като всички останали. Миризмите, стенанията, ревът те разстройват до такава степен, че почти не можеш да спиш. Денем бродиш из града като замаян, понякога успяваш да се приютиш за малко на топло. Възрастен бездомник ти се притича на помощ и преди сън те налива с ракия. На другия ден се събуждаш махмурлия, но поне си отспал и през деня не мръзнеш толкова.

Парите от случайните наемания на работа отиват за пиене. Почти всяка вечер успяваш да се уредиш в приюта, вечно си пиян.

Хвърли зарчето! Ако се падне 1, 2 или 3, прелисти на 386!

Ако хвърлиш 4, 5 или 6, прелисти на 311!

172.

Този път си много по-предпазлив. Гордостта настрана, чакаш с наведена глава да пуснат идващите след теб. Използвайки няколкото минути, когато пазачите стоят без работа, облегнати на стената, заставаш пред тях свит и почтително поздравяваш:

- Добър вечер... извинете, колко е входът, защото искам да вляза...

Пазачите те гледат със съжаление.

- Ми не знам... - казва единия. - Щото шефа има рожден ден, нали... А, Пешо? - обръща се към колегата си.

Докато си шушукат нещо, ти ги гледаш недоумяващо. Явно това е стандартната реплика, която охранителите пробутват в такива случаи. И двамата те премерват отгоре до долу, после единият се надига и се изправя пред тебе.

Наобикалят те заплашително бавно, а ти - решен на всичко - посягаш назад с ръка да се добереш до връзката летви, подпряна в ъгъла. Сграбчваш една и я размахваш с диви крясъци.

- Леле че силен, леле че юнак! - разсмиват се и за най-голяма твоя изненада те потупват по рамото.

Шегите им са груби, но добронамерено те учат и през следващите дни правиш все по-малко грешки. Вечерите прекарваш обикновено с тях, макар че не можеш толкова да пиеш и да дивееш. Вече си извоювал някакво уважение, шефът на смяната също те хвали. Решаваш на всяка цена да отпразнуваш това, но не в кръчмата с новите си приятели, а с по-свестни хора.

- Да ме пита човек защо винаги ти вярвам аз на тебе? - разсмива се леличката и те щипва по бузата.

Мълчиш и си адски щастлив. Тя отминава смеейки се и за миг си помисляш, че е твоята баба. Чувстваш се добре. Имаш квартира, работа, помагаш на други хора, време е да помогнеш и на себе си. Цялото си свободно време ще посветиш на ученето, макар че никак няма да е лесно и ще имаш нужда от известна подкрепа.

Ако името Ирина ти звучи познато, прелисти на 229!

Ако не си чувал за нея, прелисти на 93!

175.

Цяла нощ си блъскаш главата и търсиш грешката в себе си. Тук си, в столицата си, но освен квартирата под наем и няколко дрешки, с нищо друго не можеш да се похвалиш досега. Решаваш да опиташ пак.

- Да се трудим, да работим! - повтаряш си останалия в главата ти лозунг и купуваш "Позвънете".

Погледът ти се спира на една обява: търсят нощен пазач в база за дресиране на кучета. Плаши те, че трябва да прекарваш нощта извън града и когато слизаш от автобуса, лошите ти предчувствия се подсилват: базата стои самотно в полето на неприветливо място. Млада жена разтваря желязната порта и без много да се церемони те взема на работа. Базата е е размерите на футболно игрище, клетките с животни са в тухлена сграда, отворена от едната страна. Задачата ти е проста: да следиш нощем да не влизат чужди хора.

- На сутринта им дай да ядат и почисти клетките! Работата е спокойна. Към осем идват дресьорите - гука в ухото ти собственичката и, стреснат от загадъчната миризма на налягалите в мъртвешката тишина кучета, се отправяш към автобусната спирка. На другия ден спиш дълго и вечерта тръгваш с автобуса за базата.

Прелисти на 292!

176.

Пролетта бързо отлита, наближава краят на лятото. С дипломата за средно образование в джоба се чувстваш неимоверно щастлив. Вече си доказал себе си, така мислиш. Нямаш постоянна работа: разнасяш вестници, раздаваш рекламни листовки, понякога помагаш в зеленчуковия магазин. През последните месеци главното е било учението, сега вече ще имаш повече време да планираш бъдещето си.

Малко преди да стигнеш до квартирата чуваш зад себе си рязък глас: "Моооля!" Виждаш двама полицаи, но не се стряскаш особено, кажи-речи всеки ден те спират за проверка.

- Документите, моля!

Даваш им ги, свършват бързо, след това единият посочва към найлоновия плик и пита:

- Какво носиш?

- Панталон - отговаряш и разтваряш плика, за да им покажеш.

- Тъй ли, хахаха, да не би да си го купил? - пита униформеният и се разхихикват.

Хвърли зарчето! Ако резултатът е четен, прелисти на 144!

Ако е нечетен, прелисти на 286!

178.

Лесно намираш църквата на протестантите. Вътре тъкмо има служба, пълно е с хора. Пред входната врата оформят малък парк, по тревата са наредени найлонови торби, бетонобъркачка. Влизаш, спираш до вратата, но успяваш да преодолееш смущението си и се отправяш към местата за сядане. Вземаш молитвеника и го разлистваш. Отпред някой запява със силен глас, всички стават, а ти изпускаш книгата. Тъкмо да се наведеш да я вземеш, когато един загладен тип се обажда зад тебе, така че да се чуе наоколо:

- Мамицата ти, тук ли си дошъл да крадеш?

Напълно се объркваш.

Питал си хазайката къде можеш да си купиш панталон и тя ти е изброила няколко китайски пазара. Решаваш да се отпуснеш малко и да изхарчиш остатъка от парите си в някой от централните бутици. На една витрина виждаш прекрасен панталон на добра цена. Радва те мисълта, че вече няма да се срамуваш от износените си дрехи.

Влизаш, помещението е малко и натъпкано до тавана. До касовия апарат са се облегнали две момичета. Гледат закачения в ъгъла телевизор и си лакират ноктите.

Едното те поглежда и изрича флегматично:

- Затворено е!

- Как ще е затворено, отвънка пише, че е отворено!

- Затворено е и толкоз!

Изваждаш парите си и ги размахваш.

- Имам пари. Защо да не мога да си купя един скапан панталон?

- Казахме, затворено е. Има ревизия.

Пускаш една псувня и излизаш навън, тряскайки вратата. Отвътре се чува едно "ебати".

Ако отидеш в друг бутик, прелисти на 344!

Ако предпочетеш някой мол, прелисти на 218!

180.

Партенката се оказва вярна, на терена няма никой. Ти си предпазлив, но приятелите ти палят цигари и с висок смях тръгват към плячката. Присъединяваш се към тях. В тоя миг лъч на фенерче прекосява терена и с прегракнал вик след вас се затичва мъж. Вдървяваш се, но някой те блъска и се намираш зад един стоманен варел. Този, който клечи до тебе, слага пръст на устните си. Когато крясъците на пазача се отдалечават малко, ти кима с глава и се спуска в луд бяг. Хукваш и ти след него. Минута по-късно дишате тежко на задната седалка. Обвиняват се един друг гръмогласно, страх те е, че ще се сбият. Решаваш, че не ти стига толкова от лесната печалба и го казваш на Капитана. Пуска те без дума да каже.

Вътре е топло и от миризмите огладняваш. Купуваш си кафе и пържени картофи. След закуската се освежаваш набързо в тоалетната и се отправяш отново към телефонната кабина, за да си уговориш срещи на избраните адреси. Прелисти на 323!

Ключът е вече в ключалката, когато едно писмо изпада от вратата. Прекрачваш прага, изпълнен със съмнения. В стаята започваш да четеш. "Уважаеми, квартиранте!" започва, написаното с официален тон съчинение. "Тъй като не изпълнихте условията на договора и не платихте Вашия наем до вчера следобед, моля да уредите дълга си в срок от два дни и да напуснете квартирата." Отпускаш се объркан на стола. Наистина забрави да платиш, но парите са в джоба ти. Смятал си, да ги дадеш днес. С плаха надежда се отправяш при хазайката. Тя обаче е непреклонна. Уплашено те въвежда в жилището си и поемайки си дъх, заобяснява. Погледът ти спира върху някакъв лист и въздъхваш с изкривени от отчаяние устни. Почеркът ти е познат, писан е от домоуправителя: "Моля, лицето, куето живей у вас, да бъде низабавно утстранено, по ришение на жилищния съвет!", следват няколко подписа. Поглеждаш тъжно жената в очите. Оставяш парите на масата и си тръгваш безмълвно. На другия ден бавно си опаковаш багажа, никак не ти се иска да напускаш. В крайна сметка нямаш друг избор, привечер хазайката те изтиква навън.

На другия ден, когато пристигаш на работа, виждаш полицаи на поргала. Срещаш шефа и проявяваш интерес какво е станало. Въобще не разбира защо си в такова добро настроение.

- Глупак, защо са тук според теб, а? Заради вчерашните ти истории ме държаха един час в напрежение. Знам, че не си виновен, а и полицаите хич не ги интересува. Дошли са по задължение, ама пак е голяма грешка от твоя страна. Трябвало е да мислиш предварително, сега се налага да те уволня.

Думи нямаш. Известно време те утешава, след това ти казва да си събереш нещата и да си вървиш.

Както нямаш работа, не можеш дори да обещаеш, че ще платиш наема, дават ти два дни да се изнесеш. Последното ти убежище е Ирина, но не за дълго. Предложили са й работа в Пловдив, не може да изпусне такава възможност; ще продължи да учи задочно, след седмица заминава. Скарвате се и имаш чувството, че пак са те излъгали. Разделяте се сърдити.

Гневен си на света, но решаваш, че никога няма да станеш бездомник. Тъй като нямаш друга възможност, опитваш се да намериш някакво евтино общежитие.

Дни наред Ина те убеждава да подадеш сигнал. Да, но нямаш свидетели, раните се оправят и по липса на медицинско, няма да има на какво да се позовеш. Навярно така е по-добре.

Ученето те поглъща изцяло, с всеки овладян урок се чувстваш нещо повече. Днес си получил първата отлична оценка по математика. Стоиш гордо на коридора, когато някой те докосва по рамото. Обръщаш се и от смущение едва не падаш на земята. Двамата полицаи - тези, които те биха - стоят униформени пред тебе. Коридорът за миг се оживява и всички, ученици и учители, следят е интерес какво ще стане. Адски неприятно.

- Добре ли си? - пита единият и оправя колана на кръста си.

Другият хваща ръката ти и уж случайно блъска контролното от ръката ти и стъпква падналата на земята хартия.

- Нали знаеш, важна е не победата, а участието... - хили се и сочи към ботуша си. Стоиш безчувствен и безпомощен. Те се обръщат и си заминават.

Стискаш зъби и се навеждаш да събереш изцапаните листове.

Прелисти на 176!

185.

Дни наред нищо не правиш, излежаваш се в леглото и се протягаш. Нямаш никакво желание пак да търсиш работа. Понякога ставаш и трескаво, за кой ли път, изчиташ вестниците, след това отново се бухваш под завивката. Вторият подобен ден те изтощава до такава степен, че проспиваш третия в горчива обреченост. Най-сетне събираш сили и правиш няколко лицеви опори. Намираш гипс в кухнята и старателно избягвайки антрето, поправяш неравностите по стените в цялото жилище. Всякак се стремиш да не доближиш входната врата, за да не се изкусиш да тръгнеш из града, единственият резултат от което ще е, че ще те изгонят от сума ти места. В края на седмицата броиш парите си и ти става ясно, че повече няма накъде. Чувал си за места, където макар и нелегално, но могат да се изкарат пари.

Работите тъкмо са потръгнали, когато един следобед Ина те посреща с разплакани очи. Набили братовчед й в някакво заведете, положението му е тежко. Отивате да го видите, отчаянието завладява и вас. Момчето се зарича час повече да не остава тук, ще опита в чужбина. Убеждава те да тръгнеш се него; имал познати в Канада, а като сте двама, щяло да ви е по-лесно. Поглеждаш към Ина, тя предпочита да остане.

Закъсняваш три минути. Трябва да приемеш смяната от Бобо. Тъкмо разговаря с огняря, когато те вижда и ти се нахвърля:

- Виждаш ли, ебати, дават ви работа, ама не можете да оцените! И знаеш ли защо? Щото плюеш на това, че аз тук стоя, чакам, и не мога да си тръгна. Нищо не заслужавате, вашта мама, живейте си в колибите!

Докато колегата ти ръкомаха с кръвясали очи, огнярят стои спокойно и се хили. Търсиш погледа му, за да откриеш обяснение за поведението на побеснелия ти колега, но не те поглежда в очите.

- Ама какво си въобразявате вие? - възмущава се до тебе млад човек. - Какво ви пречи човекът?

Мъжът, който е препречил пътя ти, отстъпва и гледа въпросително към шефа си.

Младежът се обръща към тебе и казва:

- Не стой, ами влез и си вземи каквото ти трябва. Не се стряскай от такива!

Влизаш, смутено ровиш из консервите. Не купуваш много неща, гледаш час по-скоро да се махнеш. На път за квартирата си мислиш за младежа, който те защити и след това си тръгна, без да каже дума повече. Приятно ти е, че някой те е защитил. Прибираш се, храниш се и слушаш радио. Прелисти на 53!

Минава доста време. Вече не вземаш пряко участие в опасни операции, чакаш новините в игралната зала, където е седалището ти. Прекарваш дневно четири-пет часа край флиперите, събираш информация, често викаш тук и момичетата. Един ден някакво момче те привиква настрана. Виждал си го често да прекарва следобедите си край автоматите. Пуска ти сигурен фитил: да оберете бижутерийния магазин на баджанака му, той ще отвори и ще приготви всичко. Вие само трябва да изнесете материала и да го пласирате. Иска скромен дял. Никакъв риск, още утре може да стане.