Книга-игра ciganyilabirintus Copyright 2004, Kardos Peter, Nyari Gabor, Stark Attila

Два часа по-късно старата ИФА потегля, завива в улицата, където сте оставили Киро, и спира край камарата боклуци. От Киро и от най-ценните съставки на камарата няма и следа.

- Този глупак е продал всичко и след това сигурно го е изпил - мърмори Тодор и удря по волана. Чуваш някакво стенание от камарата. Изпод един диван се подава Киро, целият окървавен, едва го разпознаваш. Надига се с мъка, гледа зъба си в шепата, разказва:

- Аз ги пазих... ама те бяха четирима... ама не им ги дадох... чу ли, Тодор, не ги дадох...

Завеждате го в хирургията на болницата и си тръгвате. Нямаш никакво желание да те пребият заради чуждите боклуци. Сбогуваш се с Тодор и се прибираш.

Прелисти на 50!

123.

- Какво си въобразяваш бе, кой си ти? Ще те изхвърля като говно! Ебаси мангала, ще ми спи сутринта и после аз ще съм виновен! Обирай си партакешите и се измитай за Индия!

Гледаш безмълвно и не му извиваш врата, макар че би могъл. С наведена глава се отправяш към бърлогата си и когато минаваш край Бобо, той те блъска. Залиташ към стената. Обръщаш се и му отвръщаш със светкавичен удар. Виждаш как Бобо се свлича на колене, псува, а от носа му тече кръв. Огнярят го успокоява и ти дава знак, че е по-добре да се ометеш. Прелисти на 183!

124.

За момент гледаш унесено пред себе си, после кимаш.

Два дни по-късно Сун се сбогува и преди да тръгне ти пъха триста лева в ръката, месечната ти заплата.

- И да ми пазите нещата! - добавя.

Вземаш парите с наведени очи и тръгваш за вкъщи.

На другия ден, все едно нищо не се е случило, отиваш с Добри в склада и за две седмици разпродавате всичко. Твоята част е хиляда и петстотин лева, останалите са за Добри и за охранителите, които ви наблюдават безучастно. В края на седмицата съвестта вече не те гризе толкова, но затова пък расте отчаянието: след две седмици Сун ще се върне, дотогава трябва да изчезнеш безследно. Това е положението, затваряш вратата на склада, имаш в джоба си бон и половина.

Парите, разбира се, бързо свършват. След няколко дни само чифт обувки, няколко фанелки и един суичър напомнят за доскорошното богатство. Ядно си обещаваш, че отсега нататък ще се отнасяш с по-голямо уважение към парите и ще ги харчиш разумно. Добри си намира работа на някакъв провинциален пазар, но ти още нямаш. Разделяте се мирно.

В къщата се говори, че "китаецът" няма да се върне, имал някакви проблеми в квартирата. Жал ти е за Сун, но те успокоява фактът, че не се налага да търсиш друга квартира. Не така стои въпросът с работата, купуваш вестник с обяви и се опитваш да намериш нещо подходящо. Прелисти на 35!

Разсмиваш се на ситуацията, държа се непредпазливо. Онзи се лепна за тебе, понеже му бе станало ясно, че си неориентиран; взел те е за сигурна плячка, което е неприятно. Утре сутрин започваш в шест, време е за лягане. На сутринта автобусът попада в задръстване, движи се едва-едва. Една-две минути със сигурност ще закъснееш. Слизаш и се затичваш. Прелисти на 187!

Затънал си до положение, което винаги си ненавиждал. Ако алкохолът и медикаментите ти позволяват, ходиш да крадеш. Задигаш евтини бижута и дрехи, които веднага превръщаш в пари на улицата или по пазарите. Живееш в мръсна квартира, пълна с празни бутилки и непродаваеми боклуци. Компанията ти се състои от крадци и познати от кръчмите. През тези дълги години си навикнал от време на време да те прибират в затвора. Първият път някак го преживя, но след един побой лявата ти ръка е неподвижна, тъй и работата върви много по-трудно. Хващат те на всеки два месеца в някой магазин и наказателния бой все повече осакатява тялото ти. Когато си вътре, все за свобода говориш, когато излезеш - за затвора. Пак идва зима, по-добре ще е да се оставиш да те хванат и да изчакаш пролетга на топло в пандиза, сред познати. Това е краят на твоето приключение.

Тъмно е като в рог, когато ставаш, но знаеш, че трябва да побързаш. Измиваш се и навличаш дрехите, по това време всичко е студено и влажно. Движиш се в полусън, грабваш парче хляб, но на входнага врата студеният въздух те освежава. Улиците са празни, още не са тръгнали всички автобуси, закопчаваш ризата догоре и потегляш. Всичко е спокойно, дори шумовете от някой строеж или автомобил не отекват рязко в тишината.

И пак не си дошъл достатъчно рано. Още е пет и половина, но на пазара, откъм "Ботев" е пълно с хора: повечето стоят мълчаливо, някои разговарят или пушат. Приближаваш до една малобройна компания и се опитваш да научиш някакви новини. Казват, че ще пристигнат камиони и трябва да се разтоварват. Излиза някакъв мъж. Нахвърля няколко каси една върху друга, качва се отгоре и казва, че има нужда от хора. Заедно с останалите и ти се опитваш да попаднеш в полезрението на работодателя.

Хвърли зарчето! Ако хвърлиш 5 или 6, прелисти на 217!

В останалите случаи, прелисти на 149!

128.

Тъмнокос около трийсетгодишен мъж идва до масата, почиства с бяла салфетка покривката и се обръща към тебе:

- Какво ще обичате?

- Бих искал да вечерям. Телеш...

- Как се казвате? - прекъсва те.

- Как така как се казвам?

- Всички маси са заети - показва с широк жест полупразното помещение.

- Тук няма никой, защо да не мога да ям? - загубваш най-сетне търпение.

Келнерът се надвесва над тебе, гледа те в очите и тихо говори:

- Слушай, мой човек. Една минута ти давам да се ометеш. След това ще се върна с още трима и ако си тук, няма да имаш време да гъкнеш. Не можеш да ядеш тук, понеже мястото е запазено за нормални хора.

Гледаш го в лицето с ококорени очи. Грабваш сака, оглеждаш се наоколо и се измъкваш от гостилницата. Прелисти на 234!

129.

Наближава краят на месеца и с нарастващо вълнение си мислиш за заплатата. Антонина иска да почистиш всичко и да изкъпеш кучетата, но този път с топла вода и сапун. Пълниш петдесетлитровия казан, слагаш го на огромния електрически котлон и се заемаш да ринеш изпражненията. Когато свършваш, водата вече е завряла. Опиваш се да свалиш казана от нажежената плоча. Той не помръдва, след това изведнъж се олюлява и пет литра вряла вода потича по панталона ти. С писък хукваш към маркуча и цял час обливаш краката си. Бедрото ти се покрива с мехури, всяко движение ти причинява непоносима болка. Когато Антонина разбира какво се е случило, уплашено те отпраща в квартирата. Вкъщи слагаш компреси на раните. Кожата ти изглежда все по-ужасно, няма да е зле да я види някой лекар. Страх те е, че Антонина ще те изгони, ако й докараш някоя проверка на главата.

По време на разпита те удрят, но не непрекъснато и само с телефонния указател. Отказваш се от показанията, дадени в ареста, понеже са били направени под въздействието на алкохола, и заявяваш, че когато си попаднал в жилището, си бил вече пиян. След разпита се прибираш притеснен в килията. Нищо не си казал, но това не означава, че и другите ще мълчат. Струва ти се, че минават години, докато започне делото.

Търсейки работа се озоваваш в централната част на града. Влизаш в сутерена на огромна кооперация и чукаш на третата врата. Отваря ти старица. Заставаш в сянката, за да прикриеш издайническите белези на произхода си.

- Какво търсите тук?! Няма нищо за продаване! - нахвърля ти се.

-Дойдох заради обявеното място за домакин. Дадоха ми този адрес...

На влизане забелязваш охранител, облечен като ученик с бяла риза и черен панталон. Той пръв те е видял и докато вървиш към тоалетната, те следва по петите. Бавиш се и той наднича да те види. Предупреждава те, че това място е за гости на заведението. Готов си, излизаш и се отправяш към касата.

Отпиваш от кафето и подбираш от вестника обяви за квартири. Справяш се бързо и се запътваш към телефонната кабина. Прелисти на 323!

133.

На другия ден разбираш, че момчето от смяната почти не е работило, плакало цял ден. Същия ден било погребението на сестра му, искало да отиде. Стоиш с празен поглед и се опитваш да се отърсиш от угризенията. Знаеш, че повече никога няма да можеш да го погледнеш в очите. Напускаш.

Духът на бандата напълно те променя. Имаш много повече пари, практически от нищо не те е страх и не се стряскаш от хората, които те гледат с отвращение, понеже си циганин. Въпреки това все не можеш да свикнеш с методите им и, съдейки по житейските истории на по-възрастните, един ден най-вероятно ще попаднеш в затвора. За тях това не е проблем, дори смятат, че затворът е един от етапите на възмъжаването. Осъзнаваш, че в момента все още би могъл да се откажеш.

Един ден те отнасят с линейка, минувачите са я повикали. Станал си наркоман, опасност за обществото. Опитваш се да побегнеш, съпротивляваш се, ръкомахаш, докато успокоителното не започне да действа. Закарват те в психиатрията, натъпкват те със силни приспивателни и те зарязват за дни. Събудиш ли се, започваш да вдигаш врява: кълнеш се, че си чист, след това го удряш на молба, да ти дадат нещо. Минават две седмици; от време на време те преглеждат, след това те наблъскват с лекарства.

Най-сетне успяваш да сглобиш мозайката и да премислиш цялата ситуация. Решаваш по време на следващата визитация да се държиш нормално и тогава навярно ще те пуснат да се прибереш.

Хвърли зарчето! Ако резултатът е четен, прелисти на 70!

Ако е нечетен, прелисти на 337!


136.

Краси те измерва с поглед и се представя. Въвежда те и на един дъх издекламирва условията. Двеста лева плюс режийните, два месеца в аванс. Надява се, че ще се чувстваш добре, винаги можеш да я намериш на партера. Квартирата е едностайна с кухненски бокс и миниатюрна баня. За последен път е видяла боя, когато е строена къщата, но иначе мястото е приятно. Сядаш на леглото. В стаята има още голям кафяв шкаф, маса и стар фотьойл. Хазайката пристъпя напред-назад, дрънчи с ключовете, чака отговора ти.

- Колко места има тази вечер? - вика към коридора и след половин минута се връща с един картон. - Попълнете го, трябва да го покажете на входа. До вечерта си набавете медицинско от туберкулозното и удостоверение от ХЕИ! Запознайте се с правилника за вътрешния ред и го спазвайте! Прелисти на 171!

За късмет, още цяла седмица има нужда от вас. С облекчение прибираш надницата в джоба и дори си позволяваш да седнеш на бира с останалите. По-скоро ги слушаш, гласовете им все повече гърмят, накрая всички крещят един през друг, без да се изслушват. Страхуват се, че пазарът ще затвори и се плашат взаимно с какви ли не слухове. Ти си най-младият, останалите са или разведени или овдовели. Повечето ти дават акъл като възрастни: може и да живеят в мизерия, но поне всеки ден си получават парите. Казват, че нервите им не издържат вече, защото все са в напрежение дали ще получат работа или не. Тръгваш си рано, защото трябва да си починеш, не си свикнал с ранното ставане. Следващите дни минават спокойно, опитваш се да си намериш друга работа. Прелисти на 397!

Бавно пристъпваш напред, опираш се леко в стената и с най-страшния глас, който може да излезе от гърлото ти, се разкрещяваш:

- Какво ви става бе? Да не би да ви е страх? Ка... - не успяваш да продължиш.

По-едрият изскача с необикновена бързина пред теб и ти зашива един. Зачервен се олюляваш, след това се обръщаш и треперейки, се измъкваш незабелязано. Във втората пряка спираш и изплюваш насъбралата се в устата ти кръв. Не си в състояние да мислиш. Отправяш се с бавни крачки към автобуса, пътем се оглеждаш в една витрина. За късмет, устата ти не е разцепена, видът ти е приличен. Броиш наново парите си и решаваш да дадеш още един шанс на вечерта. Слизаш от автобуса напосоки и се отправяш към най-близкото заведение. Прелисти на 172!

След известно шумолене вратата отново се отваря и влизаш в жилището. Редът, който цари, издава известна прекаленост. Сядаш във фотьойла и започвате преговори за наема. С мъчително спокойствие жената поставя на място всяко нещо, до което си се докоснал. За най-голяма твоя изненада същото сполетява и обувките ти, които си събул до вратата - само миг и те потъват в шкафчето в антрето. След час и половина преговори успяваш да смъкнеш наема с десет лева, което - предвид злостта на противника - никак не е малък успех. Жената взема капарото и ти дава ключовете, а ти хукваш на работа. Прелисти на 30!

Андрей те съветва да отидеш да миеш чинии в "Радисън", там не гледат цвета на кожата. Приемат те на работа, споразумявате се без проблеми. Осем часа дневно, всеки ден получаваш чисти дрехи. На следващия ден започваш. Мияч на съдове: трябва да търкаш десетлитровите казани и да остържеш всичко, загоряло по тях. Видимата безрезултатност на работата направо те влудява. Чистите казани отнасят на часа и носят все нови и нови мазни съдове. Гледката на вечно растящата камара от неизмити съдини е потискаща, отгоре на всичко смяната ти често закъснява, налага се да оставаш по половин час повече.

Седмици наред си стоял край мивката, цяла нощ си работил и си уморен до смърт, а момчето от смяната иска да го заместиш през деня. Удря го и на молба, но ти отказваш. Прелисти на 133!

142.

Чувстваш облекчение, в тебе се освобождава огромна енергия. Трябва да се използва внезапно разкрилата се възможност! Скромната ти квартира създава чувство за сигурност, а и работата не е непоносима. Започна и училището, никак не изглежда невъзможно да се навакса пропуснатото. Въодушевлението обаче не е достатьчно, имаш нужда от помощ.

Ако някой вече ти е предложил помощ, обади му се по телефона!

Ако познаваш Ирина, прелисти на 229!

Ако не знаеш към кого да се обърнеш, за да ти помогне при ученето, прелисти на 93!

143.

Удостоверенията не помагат особено, външността ти не се е променила. Най-сетне успяваш да уговориш интервю за работа в един хипермаркет, тях не ги притеснява, че си циганин. Прелисти на 96!

Минава време докато се успокоят. Накрая старшината - размахвайки под носа ти личната ти карта - заявява, че можеш да си вървиш.

Сбогуват се и добавя: друг път като купуваш панталон, да пазиш касовата бележка. Тръгваш си. Прелисти на 106!

145.

Някъде около полунощ се тропа на вратата. Решавате да не се обаждате, каквото и да става вън. Пред вратата е застанал синът на домоуправителя.

- Омитайте се на майната си, крадливо племе! - разкрещява се.

Личи, че е пиян, цялата кооперация се тресе. Хората искат спокойствие, но той продължава, докато не идва полиция. Укротяват младежа и позвъняват. Показваш им личната си карта, след това и унижаващия текст, с който са ви тормозили. Казват, че те нищо не могат да направят, но ако подадете сигнал, ще започне разследване. Този път органите се държат умиротворително. Чакате нетърпеливо сутринта, за да се обадите в правозащитната организация.

Шефът нетърпеливо ти дава знак да млъкнеш и заявява, че би било странно портиерът на приюта за бездомници да е бездомен. Удряш го на молба, заплашваш, докато буквално не те изхвърля на улицата. Стоиш безпомощен пред сградата и погледът ти попада на някаква желязна тръба. Ще ти се да я грабнеш и да пречукаш този мръсник. Тръгваш си. Прибираш се и разплакан се стоварваш на леглото.

- Още веднъж и ще'те попукам! И за да се научиш как трябва да се държиш, сега ще дадеш колата си на Жоржи.

Това те засяга дълбоко. Опитваш се да се пазариш и предлагаш нещо от частта си.

- Разбира се. Плюс колата. Точно така смятах и аз, сега сме квит. Можеш да си вървиш.

Скиташ безцелно по улицата и се опитваш да сложиш в ред мислите си. Даже се радваш, че си се измъкнал с толкова, колкото и да те боли, че Жоржи, новото шефче, ще кара чисто новия ти голф.

Прелисти на 239!

148.

Колкото и да не ти се ще да прекараш нощта навън, нямаш никакво желание да се връщаш в приюта. Колеги и приятели те избягват демонстративно, а когато им доказваш правотата си, мълчат. Напразно решаваш да не се занимаваш повече със случая, все това ти е се върти в ума и се ядосваш, че още преди да тръгнеш не си дал да се разбере на цялата банда.

Времето днес е по-меко във внезапно настъпилата зима. Не е проблем да прекараш нощта в някой подлез. Можеш да дочакаш заранта и в някоя кръчма, но не искаш утре да тръгнеш да търсиш квартира вмирисан и пиян. Настаняваш се в едно свободно кътче в един тъмен подлез и потъваш в дълбок сън.

Хвърли зарчето! Ако се падне 2, прелисти на 206!

В останалите случаи, прелисти на 269!

149.

Мъжът започва да избира, повечето от избраните вика по имена. Щастливците се отправят към входа, стиснали торбички под мишници, останалите мълчат и не след дълго се разотиват. Днес няма работа за теб.

Споменаваш го огорчен на човека до тебе, който казва, че няма нищо странно в това: седмично два пъти, ако ти се усмихне късмета, пак е добре. Решаваш на следващия ден на дойдеш по-рано, първите са най-близо до портала и имат по-голям шанс.

На другия ден идваш рано и заставаш един от първите, точно на портала. Малко попремръзваш, докато ви сортират, но си е струвало. Днес подбират само неколцина, но и ти си сред тях. Докато вървите, разбираш че днес ще събирате картони с количка и ще ги извозвате. Запознават те със застаряващия македонец, с когото ще работиш заедно.

Даваш знак, че бързаш и веднага се вмъкваш в един от подлезите. Така и не знаеш защо изпитваш такъв страх от хората. Дори мисионери да те приближат, предпазливо отстъпваш няколко крачки назад. Цяла вечер учиш и си лягаш рано.

На сутринта отиваш на работа с автобуса. Пътят е в ремонт и задръстването е километрично, нямаш никакъв шанс да стигнеш навреме. Вратите се отварят и част от пътниците слизат, ти също решаваш да изминеш пеша останалите три спирки. Прелисти на 187!

151.

Отвътре звучи пеене. Край стената са наредени маси и столове, до прозореца има няколко шкафа. По стените висят различни табла, на много от снимките се вижда пасторът, едната трябва да е от някаква екскурзия. Пасторът се връща, предлага ти сладкиши, нещо за пиене. Казва, че ти вярва. Преди няколко години взел някакво момче от интерната, то вече е възрастен човек и си е тръгнало. Споменаваш, че си търсиш работа, казва, че и в това ще ти помогне.

- Правим ремонт на църквата. Ако искаш, можеш да работиш на строежа, утре ще кажа на ръководителя на обекта. Но ако ти е скучно, можеш да започнеш още днес - много неща трябва да се опаковат преди да започне работата.

Ако искаш още днес да помагаш при опаковането, прелисти на 289!

Ако решиш да започнеш утре, заедно с работниците, прелисти на 194!

152.

Повече няма да получиш работа от Ачо. Разделяте се мирно и кротко. Мисълта за бъдещето, което не обещава нищо добро, те потиска. Днес трябва да платиш наема, хазаинът ти напомня от стълбището. Дава ти отсрочка до 8 сутринта, дотогава можеш да останеш. Вяло опаковаш нещата си и прекарваш в кошмари последната нощ в квартирата.

Спускаш се по стълбите и тръгваш към сутерена. Лъхва те миризма на пот и мухлясали хавлии. Преобличаш се и тръгваш между уредите. Късно е, но неколцина още тренират. Отиваш до плота за лицеви опори, заобикаляйки два мускулести колоса и техния приятел на средна възраст.

- Яяя, и учените взеха да идват... - подхвърля мъжът от уреда за бягане.

Въобще не му обръщаш внимание, работиш с бясно темпо. Поне петдесет пъти изтласкваш по четирийсет килограма, обикаляш всички уреди и след два часа отиваш да се изкъпеш. В кабинката с душа ти прилошава и след десет минути в несвяст успяваш да се измъкнеш оттам. Единият от гигантите се заема с теб и масажира местата, които са се свили в гърч.

- Хей, малкия, виждам че си амбициозен, ама утре няма да можеш да си стъпиш на краката.

Връщаш се в общежитието на Ина и преди лягане отиваш до общата баня.

Отиваш във вечерното училище, където ще те подготвят за зрелостните изпити. Пратил си документите си още от интерната. Надяваш се още този срок да започнеш. Гледаш учениците, които са на твоя възраст. Животът и мислите им са изпълнени с други неща. Завиждаш им. Проклинаш възпитатели и учители, които по навик, без да те питат, са те записали - като всяко циганче - да учиш за стругар. Сега поне ще покажеш на какво си способен. В учителската някаква жена те успокоява. Наистина си записан за ученик в училището, не разбира къде си бил досега. Макар че срокът е започнал, ще види какво може да направи. И чудо! Наистина успява всичко да уреди, донася ти списък на учебниците и програмата на часовете.

Животът ти е борба за оцеляване. Трябва да намериш храна и затворено помещение за следващата нощ и, разбира се, най-важното е да имаш нещо за пиене.

Ослушваш се за някаква временна работа, ровиш се из чуждия боклук. Рядко те закачат: младостта и избухливостта ти те предпазват от властващите из подлезите възрастни бездомници. Налегне ли те самотата, посягаш към следващата бутилка; вечно си пиян. По-лошо няма накъде. Намираш някакъв вестник, в който пише, че страшно много роми тръгват за чужбина. Защо да не я опиташ и ти тази Канада? А ако пооправиш малко и вида си - защо не, нищо чудно да ти дадат и работа. Трябва да решиш.

Ако отидеш в посолството за виза, прелисти на 377!

Ако се опиташ да намериш работа, прелисти на 110!

156.

- Да се споразумеем тогава! - казваш и слагаш ръката си в джоба, физиономията ти е като на човек, който не отговаря за действията си. Мъжът внимателно наблюдава как в джоба ти нещо се издува и отстъпва към Ладата.

- Абе, момче, нали знаеш как е... - опира гърба си на колата. Наскачат и седналите в ремаркето, гледат ту теб, тук към шефа си. Трескаво размишляваш как да постъпиш, защото трудно ще ги удържиш, както си без оръжие.

- Можем и да ги купим, нали момчета? - започва оня любезно, а ти изненадан се отправяш към тях.

Ожаднял си от скитането. Пие ти се кола и търсиш някакъв павилион, откъдето да си купиш. Заставаш на опашката, някой те удря по рамото. Стряскаш се и уплашено се обръщаш. Пред теб е познато лице и двамата избухвате в смях.

Пацо живееше близо до интерната и всеки следобед прескачаше оградата, за да играе футбол с вас. Една година е по-малък от тебе, приятели сте. Дълго си припомняте все нови и нови истории от миналото. Пацо трябва да тръгва вече, но пъха в ръката ти един телефонен номер и натъртва, да не забравиш вътрешния номер: 235. Маха ти и се затичва към автобуса, скача вътре в последния момент. Прибираш листчето в джоба си и в добро настроение се отправяш към парка. Прелисти на 115!