Книга-игра ciganyilabirintus Copyright 2004, Kardos Peter, Nyari Gabor, Stark Attila

Тръгваш уморен през града. Съмнителната победа, спечелена на работното място, е направила своето: походката ти е пружинираща, вървиш в потока от хора с вдигната глава. Слизаш от тролея и се провираш през тълпата, струпана пред едно от заведенията. Надигаш се на пръсти, за да видиш колко е кувертът. Вече пускат, държиш десетте лева в ръка. Когато идва редът ти, бодигардовете застават плътно един до друг пред теб. Единият взема парите ти и внимателно ги пъха в джобчето на ризата ти.

- Имаш ли членска карта? Щото иначе тази вечер не може, съжалявам! - промърморва по-дребния.

Няколко мига стоиш, от никой от тези, които бяха пред тебе, не искаха членска карта, много добре си спомняш.

- Имаш ли членска карта или нямаш? Тази вечер шефът има рожден ден - продължава дребосъкът.

Засрамено се дръпваш встрани, а те продължават да пускат хората след тебе. Освен пари, нищо друго не им искат. С всеки изминат миг безпомощността ти става все по-мъчителна и по-смешна, трябва да направиш нещо.

Бързо се възстановяваш. Трябва обаче да останеш още няколко дни, съобщаваш добрата новина на останалите в клиниката. Сприятеляваш се със санитарите. Някои не гледат на това с добро око, но ти им помагаш от все сърце: повдигаш болните, буташ носилките. Толкова ти харесва, направо се вживяваш, ако ти предложат подобна работата; веднага би се наел. Насърчават те да завършиш училището и ти си така въодушевен, че за миг ти се струва възможно. Два дни по-късно се сбогуваш с болните и се прибираш излекуван в квартирата.

- Знам тук едно добро място - дърпа те към вратата, премятайки умело, грачещата от кухнята леля Йола.

Докато стигнете до кръчмата, чичо ти се здрависва поне с петнайсетина души. Узнаваш, че извървява този път няколко пъти дневно. Долу са насядали две улици мъже. Стените са боядисани с бледозелена блажна боя, обувките ти джвакат по пода.

- Тук се забавляваме ние, братле! - извиква чичо Васил.

Бута те все по-навътре, поздравявайки всички наред. Зад бара е застанал набит мустакат барман, в лявата си ръка мачка парцал. Казваш на чичо Васил, че ти се намират малко пари и би искал да го почерпиш, понеже и без това ще живееш у тях. Шумно се разсмива и поръчва първите коняци.

Пиете вече два часа, алкохолът е започнал да те удря в главата. А чичо Васил ти обяснява, че тук циганинът не е човек, да не се надяваш на нищо, и без това няма да те оставят да се реализираш. Не успява да те разколебае. Денят ти е бил натоварен, изморен си.

Ядосан си, но решаваш, че е по-добре да се избегнат разправиите; тръгваш да търсиш друг магазин. След стотина метра попадаш на един супер. Влизаш плахо. Никой не те спира. Разглеждаш, избираш, когато забелязваш, че единият от продавачите се е вторачил в тебе. Ставаш нервен, а продавачът даже те пита дали не може с нещо да ти помогне. Измърморваш "не" и се отправяш към касата да платиш.

Излизаш от магазина като попарен. Мислиш си, че ако още един път ти се случи, няма да се оставиш така и ще разбиеш всичко наоколо. Ще им дадеш да разберат с кого си имат работа. Прибираш се, поуспокояваш се, наяждаш се и си вземаш душ.

Прелисти на 53!
93.

И работа, и учене едновременно не върви. Много си изостанал, с пот и мъка наваксваш пропуснатото. Заради ученето, нощем буквапно спиш на работа.

Събуждаш се от страшно дрънчене, оглеждаш се, отпред е застанал шефът: той е сритал кофата, заради тебе. Иска да те наругае, но само съска и ръкомаха. Казвал ти е неведнъж, че не търпи безделието. Вика те в кабинета си. Трепваш, когато вратата се тряска зад тебе.

Хвърли зарчето! Ако се падне 3 или 4, прелисти на 312!

В останалите случаи прелисти на 222!

94.

- Може... - казва по-едрият, - но само ако имаш членска карта! Партито е частно!

- Ама... защо постъпвате така? - гледаш ги почти умолително. А те пускат новопристигащите без излишни въпроси.

Представа нямаш как да постъпиш. Чувстваш, че друго и не би могло да се случи и всичко си е в реда на нещата. Прелисти на 52!

- И така - жената прави кратка пауза, - жилището е доста просторно, не знам дали ще сте състояние да го наемете.

- Колко искате за него? - питаш и усещаш, как и ти предъвкваш набързо думите.

- Колко давате? — пита пак жената, този път тонът й е по-човешки.

Започва трескав пазарлък, първоначално предложената от теб сума се е удвоила, когато жената се съгласява и ти се ухилва лукаво.

- Виждам, че умът ти е на мястото, младежо. Значи се споразумяхме?

Ти не си единственият кандидат — пред служебния вход стоят поне двайсетина души. Не след дълго ви въвеждат в просторна зала. Поздравява ви момиче в униформа и ви уверява, че ще работите в прекрасен екип. Карат ви да попълните тест, правят кратък видеозапис и на другия ден екзалтираното момиче те поздравява по телефона - от днес си зареждач на стока. С ядно ръмжене, маскирано като сбогуване, оставяш слушалката. Парите ще са много малко, а и за тази работа не е нужно средно образование.

Леглата са четиринайсет, твое е шестото. Безропотно търпиш санитарката да ти облече пижамата. По-късно сестрата ти слага няколко инжекции. През нощта те измъчват кошмари, събуждаш се, когато няколко сестри се опитват да те укротят. Единият от болните ти съобщава, че в интерес на спокойствието на цялото отделение, ще се довлече до тебе и ще те удуши с маркуч. Осъмваш в адски мъки, без да звъниш повече, макар да чувстваш, че температурата ти се качва. На сутринта заспиваш и чак на обед разбираш, че си пропуснал визитацията. Герджиков се опитал да те събуди, но ти дори не си помръднал, така че още никой не те е прегледал. Натискаш копчето на звънеца до леглото си. Прелисти на 247!

Директорът ти говори за дълг и за пропуснати възможности и не го усуква: ще те изхвърли, ако изчезнеш още веднъж, пък било то и само за една седмица. Не спориш, защото е прав. От улицата хвърляш още един поглед към входната врата на училището и се отправяш към къщи. Няма на кого да изплачеш болката си. Напрягаш сили, макар да знаеш, че нямаш много възможности. Прелисти на 310!

Измерват те с поглед. В очите на Ачо прочитат, че си негов човек. За около половин час Ачо те зарязва в един ъгъл, после те завежда при групата. Представя те и те поверява на мустакат мъж; забравяш му името, но не смееш да попиташ. Вика те при себе си и ти обяснява програмата за вечерта: от Изток идва товар живо месо, трябва да се прехвърли от хладилния камион във фургони, след това да се пласира. Движите се с Ауди след микробусите, спирате на паркинга до едно Т-образно кръстовище. Стоите в тъмното, докато накрая се появява хладилният камион. Шофьорът присвятка с фарове и вие изскачате от колите. Легнал край пътя трябва да следиш дали някой приближава. Отварят вратата на камиона и вадят оттам около четирийсет разтреперани азиатци, само кожа и кости.

- Ще ти закова ръката за стола, ако не го пуснеш - заявяваш на оня е гащеризона и тръгваш към тях. Не може да се прецени кой от вас се страхува повече. Продължаваш и спираш пред него.

- Дим да ви няма! - гледаш мъжа, който за миг удържа на погледа ти, но след това се мята в Ладата и се омитат. Чакаш горд Тодор.

Прелисти на 356!

101.

Поканената певица е само маскировъчен фон за дейността на старците.

- Имам една опаковка нурофен, търся два пакета валериан! - крещи единият, във врявата успяваш да различиш само имената на лекарствата. Крачиш смразен между тях. Разменят си лекарства с изтекъл срок на годност, някои вече не се произвеждат. Тъкмо искаш да помогнеш в някакъв разгорещил се спор, когато леля Краси неочаквано се разпищява и всички обръщат очи към нея.

- Кой го е пуснал! - крясва леля Краси и сочи към теб.

След кратко съвещание ти съобщават да си вървиш в квартирата. Леля Йола стои със сведен поглед. Става ти ясно, че си видял нещо непозволено. Леля Йола тъжно ти дава отработеното възнаграждение.

- Съжалявам, но не можеш да останеш повече. Разбери, страхуват се, че ще ги хванат.

Обичаше тази работа и заради една такава глупост трябва да си тръгнеш. Прибираш се и тихо опаковаш нещата си. Загуби работата си и надеждата да платиш на хазаина.

Хвърли зарчето! Ако резултатът е четен, прелисти на 195!

Ако е нечетен, прелисти на 61!

102.

Старият бързо те обучава. Събирането и извозването на кашоните не изглежда трудно. По време на една от почивките колегата ти казва, че тук има скрити много повече възможности, стига да сте мъже на място. Правил го е неведнъж, няма никакъв риск. Една част от хартията можете да извозите на черно, с един курс се изкарват около пет лева. Приемаш предложението, макар и да те е страх от провал. По време на един от курсовете виждаш, че един от работниците разговаря с шефа и сочи към вас. Притеснени избутвате колата настрани и докато разтоварвате, пристига и работодателят.

Когато пристигате, бездомните са наобиколили окървавено тяло. Неколцина дават съвети от рода "не го докосвайте", но повечето вече са се прибрали в бърлогите си. Раненият стене, пиян до козирката, срязали са му ръката. Лекарят бързо го превързва и си тръгва. Охранителят приема поканата ти да пиете по едно кафе. Според него си заслужава човек да отиде и в Бюрото за безработни, той вече е получавал работа оттам. Прелисти на 233!

Нямаш желание отново да изпиташ неизменните унижения и да просиш работа, надявайки се единствено на божия подкрепа. Чичото на Асен живее от събирането на изхвърлени вещи от пролетното почистване в града, а баджанака му от търговия с железа, ще те препоръча при гях. Казват, че ако човек има късмет, може да направи и голям удар.

Тук не е чак толкова лошо: изкачваш се на един хълм, наблюдаваш околността от високо и пускаш фантазията си на воля. Представяш си огромни пълчища вражески войски, които нападат отдолу. Атакаа- ааааааа! С вик се спускаш надолу и се връщаш на автобусната спирка. Обратно по същия път, разучаваш града надълго и нашироко, разглеждаш всяка витрина. Погледът ти спира на възрастна луда жена. която кълне минувачите. Минаваш край нея, поглеждаш изтощен към небето: тъмно е.

Напоследък нещата вървят по-спокойно и в работата нямаш много проблеми. През последните два дни си работил но час и половина повече, но вече е краят на седмицата и можеш да си починеш.

Пътуваш уморен с автобуса към квартирата, зад тебе мъж с костюм разговаря със съседа си, темата са ромите. Казва, че всички усилия на държавата и на хората са напразно, щом циганите не желаят да се приспособят и да приемат културата на мнозинството. Стига да поискат, няма да е трудно да се приспособят и тогава и хората ще ги приемат - това трябва да е изходната позиция, а не да ги тъпчат с помощи. Дълго размишляваш, но не можеш да намериш мястото си в това описание. Чувстваш само, че хората се страхуват от тебе и не те обичат, а и ти се страхуваш все повече от всички. Тръгваш да слизаш, на вратата забелязваш отдавна зацапана лепенка, на "Атака" Тъкмо си почнал да я отлепваш, когато автобусът спира и ти слизаш.

Хвърли зарчето, се падне четно число, прелисти на 395!

Ако числото е нечетно, прелисти на 182!

107.

Извадил си страхотен късмет, макар че сега, когато пътуването е вече реалност, адски се изплашваш. Никого не познаваш, не знаеш езика. Но връщане назад няма. Самолетът излита след няколко дни, сбогуваш се с града и не смееш да помислиш какво ще стане, ако евентуално те върнат. Надяваш се там, в чужбина да постигнеш това, което тук не си успял. Това е краят на твоето приключение.

Настроението ти не е най-подходящо за търсене на работа, но друг изход няма. В общежитието непрекъснато ти искат документ, че работиш, и понеже нямаш, те предупреждават до края на месеца да напуснеш. Колкото и да се опитваш да се пребориш, ще трябва да се изнесеш. Нямаш спестени пари, принуден си да прекараш нощта на улицата.

Един следобед намираш в пощенската кутия странно писмо. На мърляво листче е написано нещо с химикалка, но толкова нескопосно, че не успяваш да го прочетеш. Занасяш го на Ина и заедно разчитате ужасяващите редове: "Гадни въшливи цигани, махайте се оттук, престъпници. Зараза за света." Досега почти не е имало проява на враждебност от страна на обитателите и с малки изключение всички са много мили. Кой ли би могъл да го напише, може пък да е просто лоша шега; навярно е най-добре да не му обръщате внимание. Седмица по-късно обаче всичко продължава. Пристига предупреждение с подписа на домоуправителя, според което: "Вашето скандално поведение нарушава спокойствието на жителите на кооперацията."

Никога не сте вдигали шум и винаги сте се стараели да не давате повод за никакви лоши помисли. Писмото ужасно ви разстройва, бързо трябва да вземете решение как да постъпите. Според тебе трябва да разговаряте с домакина, според Ина обаче трябва да се обърнете към някоя организация за правна защита.

Ако отидете да разговаряте с домоуправителя, прелисти на 250!

Ако предпочетете правозащитниците, прелисти на 15!

110.

Търсенето на работа е безнадеждно, отвсякъде те отпращат. Външността ти е все по-занемарена, имаш видения и чуваш гласове. Живееш живота на бездомниците. Измъчва те вечно неразположение и кашлица, на един профилактичен преглед се оказва, че имаш тежка туберкулоза. Шансовете ти за оцеляване са равни на нула. Това е краят на твоето приключение.

Жената сбръчква нос, отстъпва назад и ти прави знак да я последваш. В залата има маса, застлана с дантелена покривка, стар телевизор, видео и пиано.

- Тук се събираме, имаме и сказки! - приближава се жената.

На следващия ден весело разговаряш с ранните посетители, докато почистваш. Дните минават и те обзема усещане, което не те е спохождало от напускането на интерната. Всички тук се стремят да постигнат покой, далеч от света, както и ти някога, в изкуствената атмосфера, създадена от възпитателите. Винаги всичко е едно и също и ти се потапяш щастлив в познатото състояние. Същината е неизменна, мени се по-бавно от редовните посетители в клуба "Златна есен" на леля Иола. Те явно са приели присъствието на "симпатичното циганче", все по-приятно ти е да идваш тук: да чистиш, да включиш видеото или да измиеш съдовете.

Никога не си оставал следобед, всички се щурат насам-натам многозначително и потайно, терзае те любопитство. Чувал си вече за разните празнични събирания, но представа нямаш за какво става въпрос. Решаваш да се върнеш привечер и да видиш как се забавляват старците. Прелисти на 101!

112.

Заедно попълвате адресната карта, след това се отправяш към стаята си.

Прекарваш следващия ден в безделие. Пресмяташ наново и наново парите си и ти хрумва да се поотпуснеш малко. Нали вече ще имаш заплата, защо не? Обличаш се и тръгваш из града.

Влизаш в по-шумните места, търсиш место за развлечение. Намираш едно елегантно заведение и се настаняваш до някаква компания. След десет минути вече се веселиш заедно с тях, надпреварваш се в пиенето с най-шумните, препускайки между бара и уредбата. Радваш се на вниманието, което ти оказват. Толкова си пиян, че ти се ще да прегърнеш целия свят. Махаш с ръце, разказваш живота си, даже заявяваш, че имаш толкова пари, че до края на месеца можете да пиете от тях. Качваш се върху масата, за да придадеш тежест на думите си. Подхлъзваш се и падаш под столовете.

Ровиш се из паметта си за някаква сносна идея. Вечерта, която прекара на улицата, бездомниците разказваха за някакво евтино общежитие, пращаха те там. Нищо по-добро не можеш да измислиш.

За пръв път си на гробището, изумяват те размерите му. Студено е. Вдовици ровят пръстта, сменят цветята.

Ще работиш като пазач на портала. Шефът е пенсиониран инженер, който се държи като уредник на имение. Дава разпореждания, понякога преговаря с разни странни типове и винаги е фрашкан с пари. Нямаш никаква конкретна задача, общо взето трябва да висиш на портала. В интерната си свикнал е дисциплината и ритуално подредения живот, не ти е трудно да стоиш на едно място. Шефът понякога се заяжда, но не му обръщаш внимание, знаеш, че не е от злоба, просто си е такъв. На втората седмица те питат коя смяна предпочиташ.

Ако искаш да работиш сутрин, прелисти на 86!

Ако предпочиташ следобед, прелисти на 237!

115.

В парка зад телевизионната кула цари почти пълен мрак. Намираш празна пейка. По спомени от филмите, струпваш начупени клони около мястото за спане. Така ще се събудиш от шумоленето, ако някой приближи. Тъкмо нагласяваш чантата за възглавница, когато забелязваш нещо странно: цяла група парцаливо облечени типове пристъпва към пейката. Десетина бездомници те наобикалят и заявяват, че този парк е техен, питат те кой си. Нищо лошо не искат да ти сторят, а и ти не си настроен враждебно. Неколцина сядат до тебе и те канят с наливно вино.

- Темата днес е положението на ромите - посреща те момчето е квадратните очила и всички насядате в кръг.

Слушаш безучастно. Първите минути преминават в трескаво изброяване на данни. Научаваш какъв е броят на безработните след ромите, колко са болните, осъдените, процента на приетите в университети, направо ти се завива свят от купищата цифри. След като свършват с изброяването, едно от момичетата те пита:

- Според теб циганите имат ли вина за образа, който е изграден за тях? - останалите започват да кимат и напрегнато очакват отговора ти.

Мигаш уплашено. Започваш да изреждаш какво си преживял, откакто си в града. Трудно ти е и след няколко изречения млъкваш. Останалите те изчакват нетърпеливо, след това продължават спора без тебе. Навярно си мислят, че си се обидил. След половин час ти става досадно. Какво ще направиш?

Ако ти е омръзнало и решиш да си тръгнеш, оправдавайки се с работата, която те чака следващия ден, прелисти на 51!

Ако все пак се включиш в спора, прелисти на 241!

117.

Чувстваш, че някой стои до леглото ти. Имаш лошо предчувствие и без думи му се нахвърляш. Бутилката ти пада на пода и се търкулва дрънчейки. Грабваш я и замахваш със счупеното стъкло. Цялото общежитие е на крак, лампите горят. Избухва масов побой, социалните работници се отдръпват ужасено покрай стената. Изправил си се върху леглото и нито за миг не преставаш да крещиш.

Работилницата ги харесва. Само за няколко седмици усвояваш тънкостите, пускат те да работиш на всички машини, с изключение на онази, с която заточват остриета, понеже тя е владение на Канибал. Канибала е двайсет и четири годишен циганин, на лявата си ръка има около четиридесет резки, а на дясната татуировка: "Обичам те Силва". Странното е, че е тебе е по-сдържан, отколкото с останалите. Казва, че половината от детството си е прекарал във Факултета и оттогава въобще не му липсва циганската среда. Не искаш да насилваш тази връзка. По-неприятното е, че не можеш да си разпределяш парите. Собственикът плаща редовно в края на седмицата, но ти веднага похарчваш всичко. Досега винаги си получавал дневно възнаграждението си и не си научен да си правиш сметка. Не ти е останала пукната пара и решаваш да поискаш назаем.

Виждаш Калин, домакинът, който се е надигнал на пръсти върху малкото столче с гръб към тебе и тихичко пръхти. Стои пред стената, която дели мъжката тоалетна от женската, залепил око в една пукнатина до тръбата и зяпа момичетата, които си вземат душ. В този момент някой те блъска в гърба и препъвайки се в прага, тупваш на земята до уплашено скимтящия Калин.

- Мамицата ви мръсна, какво по дяволите правите тука?! - крясва Петканов иззад гърба ти и те ритва по задника, за да застанеш до Калин.

- Бяха ми казвали, че заничаш, ама не вярвах! И таз добра, на твойта възраст...

Разсмиваш се и влизаш в една от кабинките да си свършиш работата. Преди да излезеш от тоалетната Петканов те хваща за рамото и те притиска до стената.

- Хубава компания, няма що, циганин голтак и дърт мераклия. Да ми се махаш от погледа, манго, че ще те смачкам, барабар с мацето ти!

Веднага го цапардосваш, макар да знаеш, че няма никакъв смисъл.

Хвърли зарчето! Ако хвърлиш 1, 2 или 3, прелисти на 230!

Ако ти се падне 4, 5 или 6, прелисти на 19!

120.

Помирисваш торбичката и я хвърляш, защото от нея ти се повдига. Зарязваш и Хари, който се търкаля в краката ти. Стига ти, че не можеш да се пребориш с алкохола. Случайните ти познати са или прекалено глупави или пълни неудачници, за да се захванат с нещо по-сериозно. Продаваш евтинии на улицата, раздаваш рекламни листовки. Присъединил си се към една малка, но сплотена групичка; винаги имате къде да пренощувате, приятелите ти ги могат тези неща. В града се намират празни жилища, те първи научават адресите. Намират ти се и пари, купуваш си евтини дрехи от пазарите. С алкохола вече не можеш да се пребориш, но се опитваш да криеш тази си слабост. Хвърли зарчето! Ако хвърлиш 1 или 2, прелисти на 308! Ако ти се падне 3, 4, 5 или 6, прелисти на 270!

Оглеждаш се разтреперан и съзираш боклукчийска кофа. Промъкваш се до нея покрай стената и приклякваш. Свил си се и следиш всеки откъслечен звук, може да ти се наложи да бягаш. Когато отминават, надничаш плахо към отдалечаващия се кошмар. Изглежда жалкото ти прикритие наистина те е спасило, скинарите са прекалено заети със себе си и не те забелязват. Продължаваш с разтреперани крака, мислите ти са изцяло обсебени от преживения шок. Вървейки по улицата, единственото ти желание е час по-скоро да стигнеш до квартирата и да се почувстваш в безопасност.