Хвърли зарчето! Ако се падне 1, 2 или 3, прелисти на 54!

За най-голяма твоя изненада шефът ви хвали и казва, че "е пратил по дяволите оня глупак".

- Който има малко мозък, той се справя, а тоя нещастник само да издава знае.

Пацо сяда на каса със зеленчуци и тихо допушва цигарата си. Вие притеснено стоите изправени, после той си тръгва. Похвалата подобрява настроението и се сприятелявате. Твоят приятел Иван нощува в протестантското общежитие. Оказва се, че е само четиридесет и пет годишен, а изглежда поне на шестдесет. Разказва за проблемите си, имал паническо разстройство. Стигал е до сърдечна криза, но лекарите го отпратили, не му повярвали, казали, че симулира.

Най-сетне идва краят на работния ден, заработили сте по над двайсет лева на човек. Надяваш се, да имате работа и за следващия ден.

Хвърли зарчето! Ако се падне 5 или 6, прелисти на 314!

Ако хвърлиш 1, 2, 3 или 4, прелисти на 138!

364.

Без да знаеш защо, но отказваш. Навярно, за да избегнеш ранното ставане. Едно от най-големите предимства на "външния свят" е, че можеш да спиш, докогато си искаш. Бързо проумяваш, че това са глупости, защото и на друга работа пак ще е същото. Но не искаш да се излагаш пред Сун и затова не вземаш думите си назад. Той усмихнато те отпраща от антрето.

Вече нямаш много пари, време е да си намериш работа. Решаваш, час по-скоро да свършиш и това.

Прелисти на 35!

365.

Васил се измъква безшумно, а ти вяло се изтягаш в големия фотьойл. Зяпаш безразлично състезателни коли на големия плакат от 1983 и изведнъж усещаш впитите в тебе три чифта очи. Когато ги разпознаваш, си обзет от огромна радост и се хвърляш да прегърнеш братовчедите си. Приказвате си до зори, само под въздействието на строгите погледи на леля Йола отиваш да си легнеш в стаята на момчетата, изтягаш се на завивката и спиш до следобеда на следващия ден. Докато дойдеш на себе си, няма и следа от братовчедите ти. Зататрузваш се до кухнята, където леля Йола посочва най-напред багажа ти, а след това - вратата. Стоиш с пламнало лице, излизаш на коридора. Ходиш напред-назад с надеждата чичо Васил да поиска сметка на леля Йола за ненавистта й към тебе. Чичо Васил обаче не идва. Преборвайки се със сълзите, напускаш жилището; часове наред се разхождаш из града и привечер сядаш на една пейка. Пак няма къде да спиш. Изваждаш вчерашния вестник и трескаво започваш да телефонираш от първата кабина, която ти се изпречва на пътя.

- Съжалявам, но имам нужда от сериозен наемател. Дайте ми колкото пари имате и до седмица се изнасяйте! - заявява и се врътва на пети.

Гледаш телевизия до зори, не искаш да мислиш. На другия ден мързелуваш. Вечерта отиваш на работа и те спохожда странна мисъл: молиш по-възрастния си колега да ти помогне, може пък да има някаква идея. Казваш му къде живееш, при кого и какво се е случило с теб.

Хвърли зарчето! Ако се падне 1 или 2, прелисти на 23!

Ако хвърлиш 3, 4, 5 или 6, прелисти на 146!

367.

Наблюдават те с укорителни погледи, докато се мъчиш да придърпаш някакъв ужасно скърцащ метален стол. Георги, ръководителят на групата, вади от скута си книга. Чете ромски приказки, говори за дявола. Слушаш го отпуснат, само смехът, който долита от съседната група, понякога нарушава вниманието ти. Накрая Георги слага книгата настрани и извиква на другите, че тръгвате. Смесвате се, опитваш се да завържеш познанства. Не предизвикваш ничий интерес и малко обидено си обличаш палтото.

Излизаш на булеварда, заставаш на ъгъла и махаш на първата, преминаваща оттам патрулна полицейска кола.

Чакаш почтително да слязат. Тъкмо да им кажеш какво се е случило и единият ти се разкрещява:

- Какво си се размахал, ебати?

Направо онемяваш, за малко да го удариш на бяг. Преглъщаш и промърморваш като на себе си, че са те обрали.

- Кво? Я по-високо бе, мангал! Знаете и да крещите, нали?! Имаш ли лична карта?

Подаваш му документите си. Единият посяга към радиопредавателя, ти опъваш стойка и чакаш.

- Диктувам един индиански номер! - чуваш откъм колата; не разбираш и дори се усмихваш. Разглеждаш колана на полицая: пистолет, гумена палка, белезници.

Пъха в ръката ти документите и ти казва, че си свободен:

- Засега, искам да кажа - добавя.

Един ден минаваш през Централна гара. Тъкмо се шляеш под информационните табла, когато забелязваш, че някакъв мъж с дънки се приближава към тебе. Носи спортен сак и приятелски те заговаря.

- Виждам, че си сам. Не искаш ли да пийнем нещо? Ей тук на ъгъла има една кръчма, аз черпя.

Говори бавно, но е напълно трезвен. Нямаш навика да се запознаваш на улицата, но сега наистина би пийнал едно.

На другия ден приключвате с работата. Майсторът ти дава парите и те потупва по рамото.

- От утре сме на нова работа. Пак някакъв магазин, но този път в Перник. Идваш, нали?

Перник? Тук трябва да се устроиш - няма да правиш нито крачка вън от столицата! Ще успееш или тук, или никъде. На сбогуване ти домъчнява и се прибираш къщи. Всичко започва отначало. Търсиш работа, може да те изгонят и от квартирата. Опитваш се да мислиш за други неща и се сещаш, че и тази вечер има нещо в клуба, обещал си да наминеш.

Обръщаш се и с бързи стъпки поемаш в обратната посока. Превключваш на все по-висока скорост. Изходът не е далеч. Гласът на младо момиче разцепва въздуха зад теб: Гледайте, там е!

Обръщаш се. Момичето трябва да е около седемнайсетгодишно и сочи право в тебе. Неколцина се спускат подире ти. Поглеждайки често-често назад тичаш нагоре по стълбите. Улицата е празна. Бягаш колкото ти държат силите.

Хвърли зарчето! Ако се падне 6, прелисти на 280!

В останалите случаи прелисти на 242!

372.

- Окей! - е плахият ти отговор и стискаш ръката на Ачо. Казва, че ще е най-добре да почнеш веднага. Докато прекосявате града му споменаваш за грижите, които те тормозят. Пъха в ръката ти сто лева и казва, че с време ще му се издължиш.

- Ще видиш, тук работата се възнаграждава! Купонясваме, беснеем, направо е жестоко - крещи. Промъквате се на първия етаж на плесенясала сграда.

- И да си събираш ума, значи, да не вземеш да се дървиш! - съветва те.

Чука на вратата - та-ти-ти-та - и я отваря. В средата е седнала бръсната фигура с кожено яке и слуша въпросите, които се сипят от всички страни. Не успяваш ясно да чуеш, но се обръщат към него с нещо като Бундок или Мулдок.

Ако го познаеш и си СИГУРЕН кой е, прелисти на 258!

Ако не го познаваш, прелисти на 99!

373.

Затварят вратата на килията. Двама огромни мъжаги те оглеждат отгоре до долу, вътре има и някакво дребно циганче, дето бере душа. Блъскат те в ъгъла, разглеждат те мило, поздравяват те с добре дошъл:

- Сега поне всеки ще си има отделен слуга - радват се, след това единият ти нарежда да му изчистиш обувките. В такива случаи можеш да направиш едно-единствено нещо: нахвърляш им се и след като стотина пъти са те блъскали в земята и ти си станал, уважение пак няма да си извоюваш, но поне ще те оставят на мира. Настръхваш и почваш диво да удряш. Пребиват те жестоко, ала не могат нищо да направят и те оставят на мира. Само дето вечно се заяждат. След няколко дни дори се осмеляваш да заспиш. Така минават две седмици, след което те водят на разпит. Прелисти на 130!

374.

Наричат роднината Капитана, вечно разказва вицове, а хората му услужливо се смеят. Изрежда ги набързо цените: мед два лева, бронз един и петдесет, алуминий - един и двайсет. Оплаква се, че бизнесът не върви и половината от работниците му са в пандиза. Казват, че най-опасно било, докато почувстваш нещата за пръв път. При първия голям удар усещаш вкуса и след това не можеш да спреш, даже и да те затворят. Излязат ли и започват отначало, защото това са големи пари. Останалите разказват разни затворнически истории, ти се отдръпваш настрани и ги слушаш. Капитана се разпорежда, Сашо, който е пенсиониран по болест, ти дава знак да го последваш. Прелисти на 215!

Мъжът излиза напред, хвърля лопатата и пита какво си работил досега. Започваш да изброяваш. Мъжът слуша мрачно, след това заявява, че си подходящ,

- До една седмица се открива един нов приют за бездомници и можете да му станете домакин. Не е кой знае каква кариера. Съгласен ли сте?

Мълчиш, защото ще трябва да се товариш и с чуждите грижи. Въздишаш, кимаш в знак на съгласие и, разкъсван от колебания, се отправяш към къщи. Работа си намерил, но не и пари, а хазайката сигурно днес ще си поиска наема. Прибираш се и едва си седнал, когато се позвънява. Хазайката стои на вратата и говори нещо за растящите цени на лекарствата. Познаваш я и знаеш какво означава това. Прелисти на 69!

Лекарят вижда, че си борбена натура и те насърчава. Казва, че като ти се пооправиш още малко, ще те включи в някоя терапевтична програма. Кимаш, но единственото ти желание е да се измъкнеш час по-скоро оттук. Минават месеци, докато осъзнаеш: няма да можеш да се пребориш сам. Видът на напълно деградиралите пациенти ти дава сила и се записваш в една от групите.

Там животът ти постепенно се променя. Обработвате градините в стопанството на фондацията, разговаряте, отправяте молитви към бога. Харесва ти, намираш приятели и приятелки. Не е лесно да се излезе и оттук, а който успее, се връща към наркотиците и след това вече не го връщат гука. Чувстваш, че мястото създава сигурност и макар да изпитваш страх от външния свят, жадуваш за живота там. Това е краят на твоето приключение.
377.

С цената на огромни усилия се вземаш в ръце. Измъчван от вечно неразположение, все пак се стараеш да си придадеш човешки външен вид. Работиш като луд, вършиш всякаква работа, за да събереш пари за уреждането на документите и за самолетния билет. Два месеца по-късно в сравнително добро здравословно състояние и прилично облечен отиваш в посолството.

Братлето, ръководителят на дресьорите, преглежда клетките и изкарва животните на двора. Поне десетина кучета се спускат към тебе, скачат весело и лижат ръката ти.

- Ей, ти да не би да си от месокомбината? - смее се Братлето и ти несмело му се усмихваш.

Работното ти време е до десет часа, помагаш и на тях. Всички те наблюдават безмълвно, никой не изрича лоша дума и ти все по-доверчиво се движиш сред тях. Към девет и половина шефът те вика да пиете кафе. Прибираш се около обед и веднага заспиваш. Вечерта си отново в базата. През нощта не се случва нищо особено. На сутринта посрещаш спокоен пристигащата група.

Малко се поотпускаш, вече дни наред никой не те е търсил. Вярно, че си напуснал квартирата и си продал мобилния си. Отново започваш от нулата, но поне си натрупал опит. За хотел нямаш пари и знаеш, че единственото решение е приюта за бездомници. Прелисти на 198!

В приюта трудно можеш да познаеш циганина: всички лица са потъмнели. От студа, от алкохола или просто от мръсотия. Невъзможно е да се отгатне възрастта, а понякога дори и пола. Мнозина седят край входната врата, понеже вътре пускат чак привечер. Прочиташ правилника за вътрешния ред, нищо особено. Пристига шефът на заведението, пред когото всеки е заставал поне веднъж с проблема си. Ти също му

разкриваш своя: нямаш къде да спиш, надяваш се да те настани.

Хвърли зарчето! Ако се падне 1 или 2, прелисти на 137!

Ако резултатът е три или повече, прелисти на 25!



381.

Твоите хора оглеждат терена: обирът може да стане. Вечерта влизат и до другия ден на обед стоката е вече пласирана. Купувачът малко се противи, понеже собственикът му бил приятел, но предложената цена в крайна сметка го убеждава. С парите от печалбата си сменяш колата и дори си позволяваш кратка ваканция. Връщаш се освежен и отиваш при шефа.

В книжарницата - по познатия ти вече сценарий - през минута те питат какво ще обичаш и дали не искаш да си оставиш чантата на касата. Няма как да реагираш, понеже малко са книжарниците, в които можеш да намериш накуп всичко, което ти е нужно. А и без това не можеш да накупиш всичко, струва цяло състояние, остава библиотеката. Разгръщаш страниците с наслада и се ужасяваш от огромния материал, който трябва да се научи. Прелисти на 350!

Сградата е без мазилка и е толкова тъмно, че стигаш пипнешком на двора. Апартамент 3 на партера, шепнеш си окуражително и несмело натискаш звънеца. Вратата се отваря почти веднага и пред тебе застава млада и адски дебела жена.

- Вие ли искате да наемете квартирата? - и те поглежда малко неловко. - Елате да я видите! Мъжът ми сега ще дойде.

Първото, което виждаш е хлебарка, която си проправя път между няколко консервни кутии. Квартирата се състои от малка стая и кухненски бокс.

- Клозетът е в дъното на коридора! - изрича дълбок мъжки глас зад тебе. — Казвам се Палто Раев, жилището е мое - казва и разтваря широко ръце. Това е най-тъмнокожият циганин, който някога си виждал. Сто и петдесет лева плюс режийните. - Майко, какво е капарото?

Жената те измерва с поглед и се усмихва.

- Два месеца в аванс. Сега трябва да се плати. Мебелите са в мазето. Мъжът ми ще помогне за гардероба!

Докато мъкнеш мебелите, си блъскаш глава как да подредиш първата квартира в живота си. Даваш им парите и те се прибират в съседното жилище. Слагаш всяко нещо на мястото му и се изтягаш върху мухлясалия дюшек, усмихваш се и си мислиш за дома. Всичко дотук е много вълнуващо.

Весело излизаш и се отправяш към денонощния на булеварда. Докато пресичаш двора, едва не се блъскаш в някакъв азиатец. Още преди да си изрекъл каквото и да било, той те поздравява и започва да говори:

- Вие ли нов наемател? Палю каза тук живееш, каза нямаш работа. Искаш да работиш при мен? Ако искаш, ела на втори етаж сега, ако не е добре, утре сутрин и ще говорим!

Скриваш се в бурените и молиш небето да се смили над тебе. Минават часове, докато околността отново утихне. Трепериш и, въпреки че нощта е хладна, целият си плувнал в пот. Не искаш да проиграеш огромния си късмет и, далече от пътя, потъваш в гората. Бягаш през гъсталаците. Чак призори стигаш до някакъв път и селище, откъдето се качваш на автобуса за София. Дълго наблюдаваш сградата, не забелязваш нищо съмнително и предпазливо се качваш в квартирата си. Вратата е отворена, а нещата ти са разхвърляни. Не знаеш дали са били полицаите или твоите хора, но незабавно трябва да изчезнеш. Дните ти минават, изпълнени със страх от полицията и от гнева на твоите хора. С огромен късмет успяваш да намериш една стая, обещаваш на хазаите да платиш на следващия ден.

Събота е, ставащ на обед. Почти нямаш спомен за изминалата нощ. Ще ти се да прекараш уикенда по-кротко, но имаш да уредиш някои неща. Трябва да си купиш нов панталон, защото се е наложило да работиш със собствените си дрехи. Обещали са ти след два месеца да ти дадат работни дрехи, но ще ти ги удържат от заплатата. Старателно се миеш, дояждаш останалата храна и се обличаш. Бързаш да излезеш, преди да е дошла хазайката; всеки ден се отбива, обхожда жилището и оглежда всичко. Вземаш си парите и излизаш.

Преди два дни си се запознал с едно съседско момиче. Докато сте разговаряли, тя неочаквано те целува. Вечерта дълго време сте останали заедно, много се харесвате, даже си й дал малко пари назаем. Сега обаче я виждаш на стълбището да се прегръща с някакъв мъж. Бързо минаваш край тях без да поздравиш и чуваш как се изсмиват. Прелисти на 179!

386.

Непрекъснато ти се сменя настроението, сигурно е под влияние на алкохола. Ту се заяждаш, ту отчаяно търсиш компания, най-вече си подвластен на мисълта как ще си набавиш следващата доза концентрат.

Една нощ обаче се случва нещо странно. Пружината на леглото на чичо Йово изскърцва и чуваш отдалечаващия се шум на бягащи стъпки. Най-напред ти се струва, че халюцинираш, напоследък често ти се случва. Забелязваш, че палтото ти е изчезнало. В него са били парите ти и всички документи. Цял миг се взираш тъпо в нищото, след това започваш да крещиш. Прелисти на 117!

387.

Мишо в крайна сметка не идва с вас, поверява ръководството на единия от мъжете, Коларя. Той е странен тип. Когато преговаря с работодателя се бори като тигър, но на строежа не можеш да го накараш да повдигне дори една шпакла. Седи, прегърнал ракиената бутилка и на половин минута повтаря, че всичко е говна и помия. Прекарваш вечерта заедно с бригадата, пиете без мярка и крещите чак до зори.

- Вино, бира, водка, коняк, ракия - смее се Коларя, когато на другия ден те кара да му дъхнеш. Щастливо пропиваш с тях и следващата вечер. Добре печелиш от зидарството, но не можеш нищо да заделиш, засега нямаш никакъв шанс да отидеш на квартира. Всяка вечер се натрясквате, кикотите се, вдигате врява, харесва ти да си пиян.

Прелисти на 5!



388.

Нямат никакъв шанс да докарат работата до съд. Една седмица се възстановяваш, Булдог ти казва, че при него няма много възможности. Решаваш да си по-предпазлив и се заемаш с нови задачи.

Изскачаш от сградата и неколцина се втурват след тебе. Там спорът продължава, мъж на средна възраст започва да те блъска, страх ге е, че ще се стигне до бой. За късмет, идва пасторът, успокоява насъбралите се и ти успяваш да разкажеш какво точно се е случило. Пасторът те изслушва внимателно и връща богомолците в храма. Съветва те да го изчакаш спокойно, докато свърши и ще разговаряте. Казваш му, че не ти е приятно да се върнеш пак там и той те завежда в малко помещение - може да е и учебна стая - и ти дава нещо за четене, за да не скучаеш.

Най-сетне безпомощен се обръщаш към Ина. Тя те приема отново. Впоследствие си даваш сметка, че в противен случай би пропаднал. Следващите седмици са адски трудни, не те оставя на мира с ученето, но макар и изцеден, полагаш зрелостните изпити. Чувстващ се изключително горд, този успех възстановява и душевното ти равновесие. Отново си пълен с енергия, но все пак си позволяваш малка почивка.

Тряскаш главата си с все сила и от това леко изтрезняваш. Излазваш изпод масата и след като се обясняваш накратко, поемаш към изхода. На вратата за малко не рухваш. Новите ти приятели идват, помагат ти, усещаш по дрехите си как те опипват с ръце. Блъскат се няколко пъти в тебе и разочаровано си тръгват. Тръгваш и ти, оставяйки зад себе си джебчиите. Вървиш известно време пеша, след това за пръв път в живота си хващаш такси, за да се прибереш вкъщи.

Отпускаш се на леглото и потъваш в дълбок сън. На другия ден купуваш няколко вестника с малки обяви и се заемаш да си търсиш квартира.

Прелисти на 2!

392.

Господин Учителят провежда часовете си в парка; който ги посещава, му дава за уроците малко пари или храна. Помага му едно ромско момиче, студентка: Ина, някогашна ученичка на Господин Учителя. Идва често и преподава предимно литература. По време на часовете непрекъснато зяпаш в нея и упорството ти дава резултат. Ина също ти отделя все по-голямо внимание. Трудно ти е да повярваш, че такова момиче въобще те е забелязало. След една вечер, прекарана заедно в разговори, я прегръщаш и я целуваш. Имаш чувството, че са се сбъднали всичките ти мечти и си готов на всичко, само и само Ина да остане завинаги с теб.

Един от работниците по поддръжката те развежда с малкия трактор и ти показва цялото гробище. Тук ще работиш като портиер, както изглежда, изискванията не са големи. Ученето ти харесва все повече, но очакваш зимната ваканция с детско нетърпение. По време на празниците си оставал винаги в дома, но пак ти се е предавало вълнението на трескавото приготовление. Това е първата Коледа, която ще прекараш в нещо като собствен дом! Почти за нищо друго не можеш да мислиш, освен как двамата с Ина украсявате коледната елха.

- Ехоо! Има ли някой тук? - викаш през дворната врата. Вратата отваря селянин с гумени ботуши. Държи в ръката си лейка и пита какво искаш.

- Да работя! - отговаряш самоуверено на загорелия селянин, който опръсква краката ти с лейката.

- Какво искате? - задава ти отново въпроса си. Размахваш обявата във вестника и започваш да обясняваш. Старецът се разхилва с беззъбата си уста.

На вратата на квартирата е закачена бележка "Обадете ми се при първа възможност". Познаваш почерка на хазайката и отиваш при нея. Представа нямаш какво толкова спешно има да ти казва, след като почти всеки ден я срещаш на стълбището. Кима с глава и смутено отваря вратата. Поздравяваш и питаш какво е станало.

- Ами, млади човече! - казва и дращи с мръсния си нокът по стенния календар. - Вчера трябваше да платите, а то вече стана днес.

Оправдаваш се, наистина си виновен, защото си забравил, но още сега можеш да й дадеш парите. Обещаваш, че повече няма да се повтаря и въобще, става въпрос само за един ден. Казва, че те разбирала и адски съжалявала, но така сте се били разбрали предварително, а и вече не можело нищо да направи, защото е обещала квартирата на друг.

Минават няколко мига, докато успееш да си поемеш отново въздух, опитваш се да изясниш ситуацията. Ядосан си, но го удряш на молба, ала хазайката е непреклонна.

- Утре трябва да напуснете. Съжалявам. А и онази чаша.

Чашата си счупил през първата седмица и си я платил още същия ден, дал си й два лева. Нищо не действа и ти безпомощен се оттегляш в стаята, която вече не е твоя.

Прелисти на 303!

396.

Работата в склад не е лоша. В дома за деца нощният дежурен беше едновременно и склададжия и всички го обичаха. С тебе също бе .много мил, наричаше те "момченцето ми", вярно, че така казваше и на другите. В приемната е пълно с хора, обявени са доста работни места. С кандидатите се занимава някаква жена, на която виси табелка "Люба" и нарича себе си заместник-мениджър "Човешки ресурси". Ти също се вреждаш и казващ, че кандидатстваш за работа в склада. Иска ти документите и казва да седнеш, ще те повикат. По-късно влизаш в стаята, където се срещаш и с техническия директор. Поставя ти няколко въпроса. Излизаш и чакаш в коридора да те повикат.

Вярата те е напуснала, вече за кой ли път отиваш сутрин на борсата. Щом и от работа на черно не можеш да преживееш, интересно как въобще би могъл да се издържаш. Настъпващият бавно студ те изпълва с истински ужас. Пристигаш и зиморничаво заставаш при другите. Идват някакви мъже. Чакащите за работа, сред тях и ти, вяло се приближават, за да чувате. Единият търси бояджии, другият хора за товарене на чували. С око на познавачи оглеждат всички, останалите крещейки привличат вниманието върху себе си. Избират някакъв брадат тип, след което и двамата посочват към тебе.

Приятелите ти те свързват кажи-речи с всеки, който би могъл да те заведе при пласьорите на едро, но никой не иска да търгува с един бездомен циганин. Парите ти свършват и отново се връщаш към изходната точка. По приютите не те пускат заради странното ти държане и необичайното ти обкръжение. Външността ти е занемарена, концентрирал си се единствено върху набавянето на пари за дрога. А пари винаги се намират. Чантичката на самотна лелка, забравена чанта, кражби по магазините и една обрана с бандата аптека, ти помагат да се задържиш над водата.

Почти не си на себе си. Ставаш все по-див и непредвидим, губиш престиж дори сред твърдите наркомани. Изпаднал си в голяма беда.

Хвърли зарчето! Ако се падне 1, 2 или 3, прелисти на 306!

Ако хвърлиш 4, 5 или 6, прелисти на 135!


399.

Питаш колегите си дали може да се поиска аванс и те ти казват да опиташ. Собственикът идва всеки следобед и се разхожда спокойно между машините. Останалите знаят, че се страхуваш, и за да ти помогнат те блъскат в него, когато за момент не си нащрек. Разсмиват се и се скриват зад машините. Шефът знае, че нямаш вина, но ти току се оглеждаш, търсейки виновника и се опитваш да докажеш невинността си. Най-сетне изплюваш камъчето и казваш какво искаш. Той мърмори нещо — знае той, че не е лесно да си разпредели човек заплатата - после изважда дебела пачка с пари и изважда оттам искания аванс. Благодариш му, по-късно ще се ядосваш защо не си поискал повече, щом така лесно дава.

Издържаш и продължаваш да се бориш. Напредваш с едва забележимо темпо, но цениш всяка задача, която ти е поставена. Ражда ти се син, а на следващата година и момиченце. Те ти дават сили, след работа тичаш вкъщи и до вечерта играеш с тях, в такива моменти си щастлив. Изпълват те с надежда, но и страхът, който изпитваш е заради тях; продължаваш да се бориш.