Книга-игра ciganyilabirintus Copyright 2004, Kardos Peter, Nyari Gabor, Stark Attila

Още преди години си гледал по телевизията репортаж за площад "Македония". Решаваш, че си струва да отидеш още в ранни зори. В пет си вече там и колебливо се разхождаш напред-назад, хвърляйки вдъхващи доверие погледи към групата прозяващи се мъже с дипломатически куфарчета. Въобще не ти обръщат внимание. Около шест без петнайсет вече сте се насъбрали мнозина и безцелното ти шляене се набива на очи. Най-сетне някакъв възрастен бачкатор те заговаря, сграбчвайки те възбудено под ръка. Докато те дърпа към будката за вестници, се вторачваш в дрънчащата му торба и осъзнаваш, че си стоял безсмислено цял час. Тези тук са дошли с инструментите си, у тебе най-много някоя химикалка да се намери. Бачкаторът най-сетне спира, кара те да пиеш от ракията, и започва бързо-бързо:

- Нистой тука, бе мумче, щото тия ще те опухат, щото си душъл за работа. За работа си душъл, нали?

- Ами - направо не знаеш какво да кажеш - то няма нищо срамно...

- Ааа, не е така то! Тия тука са стари бачкатори, идват от село или от Родопите. Дойде ли някой младок, гонят го. Това тук е пазар за роби, махай оттук!

Докато ти обяснява, неколцина ви наобикалят. Единият с нескрита наслада се ровичка из чантата си и вади оттам безбожно голям железен прът.

- Проясни ли ти се?! - пита и се запътва към тебе.

- Няма нужда! - извикваш и се втурваш към трамвая. Не ти остава нищо друго, утре сутринта трябва да пробваш на пазара. Прелисти на 127!

Дните се точат бавно, час по час броиш банкнотите, които са ги останали. Никога не си живял при такива железни обстоятелства, трябва да се научиш да се оправяш с парите. Почти не ядеш, свободното си време прекарваш в търсене на нещо евтино. Днес си получил заплата, вземаш я и ти става ясно, че не стига за нищо. Миналия месец си похарчил половин заплата повече и си изчерпал всичките си запаси. Дължиш почти на всекиго по нещо, налага се да напуснеш работата, която си харесвал най-много до момента. 300 лева месечно биха те измъкнали от безизходицата, ще трябва да потърсиш друга работа.

Пристигаш в последния момент, регистрираш се на автомата на входа минута преди започване на работното време, гледаш смаяно насъбралата се в предверието тълпа. По лицата е изписано безпокойство; трябва да се е случило нещо. Пристига шефът на смяната и съобщава, че след една седмица от фирмата ще бъдат уволнени петнайсет души. Прочита списъка на уволнените, прозвучава и твоето име. Когато свършва, всички се развикват, а ти си се подпрял на един стълб, потиснат и изоставен.

Решаваш да не ходиш повече на работа. Връщаш се тьжно вкъщи с автобуса и вечерта лягаш в леглото като безработен.

Прелисти на 185!

31.

Шумът в коридора непрекъснато расте. Явно знаят, че минава важна личност, сега вече крачиш с безусловно самочувствие. Надзирателите те блъскат в килията и затварят след теб желязната врата.

- Дойде, значи... - поздравява те братът на един от бившите ти приятели.

Знаеш, че е дошъл краят. Той и килията, която му се подчинява, са длъжни да отмъстят, защото заради тебе и Малаеца, по-малкия му брат е в затвора. Ще те тикнат в клозета, ще те вържат и ще те изнасилят всичките по ред. Освестиш ли се малко, ще започнат отначало, а в паузите, докато чакат да им дойде кефа, ще те бият непрекъснато. Тъй ще минат няколко седмици, докато на някоя проверка ще се разбере, че през нощта си получил кръвоизлив. Това е краят на твоето приключение.

- Добре, но първо ме заведете в болница! - казваш на лекаря.

Късно следобед заключението е готово. Обаждаш се на Ина, разказваш й какво се е случило и се уговаряте да подадете сигнал. В районното всички са услужливи, особено едната следователка, която - както казва - се занимава с подобни дела. В бюрото за правна защита малко охлаждат въодушевлението ти. Казват ти, че много рядко издават осъдителни присъди и е свързано с голямо протакане. Блъскаш си известно време главата дали - въпреки лошите статистики - да се захващаш с тази работа, след това пред очите ти изплуват двамата гадняри иззад решетката и решаваш да отидеш докрай. Прелисти на 276!

33.

Семейство Гаврилови са извънредно любезни, през цялото време се усмихват и се държат за ръце. Питат те само за името, после се качвате в тойотата и пресичате града. Къщичката е построена на хълм сред огромен двор. В градината има голямо ябълково дърво и няколко бараки. Показват ти нещо като килер и жената заявява, че ще живееш там. Мислиш, че се шегува, но тя отваря вратата и вътре виждаш легло, маса и черна желязна печка.

- Това са дървата за отопление! - и показва два цели ствола, после те отвежда до кладенеца. Дава ти тетрадка: в нея са записани телефонните номера и задачите, всичко каквото трябва да се знае.

- Зимно време винаги разбиват вилите и се нанасят вътре. Минавайте всеки ден по улицата и проверявайте и в петте къщи, дали няма нещо нередно. Ако има нещо, знаете какво трябва да направите.

Приемаш предложението. С тебе е цялото ти имущество, казваш им, че ще останеш тук. Разбрали сте се за материалната страна и пренасяте някои неща от къщата в бараката. Прелисти на 232!

34.

Излизате извън града и се движите полека към една от пещите на металургичния комбинат.

- Гледай, пъпеш, тук съм изкарал трийсет и пет години. Още не си бил роден, когато съм калявал желязото, в цеха беше хиляда градуса. После ни изгониха всички до един, нас най-напред. Хората се разпръснаха, почти не са ми останали познати.

Един от тях приближава до автомобила и енергично се здрависва с Тодор. Отваря една врата и се качва на платформата на колата, заедно се движите из района. Връзката взема от Тодор уговорената сума и си тръгва. Натоварвате Ифата с невероятно количество отливки. От сградата се чува страхотното трещене на машините. Чак вътрешностите ти се тресат от него, възприемайки ритъма.

- Чуваш ли, това е моят цех! - въздиша, преди да си тръгнете.

На другия ден се освобождава от стоката, плаща ти за работата и тъжно ти съобщава плана си: няма да го прави повече. Стар е вече, никак не му липсват излишни емоции, а и младите са станали прекалено агресивни, стига му толкоз. Вечерта си вече в квартирата, имаш пари, но нямаш представа с какво да се заловиш от утре.

Възбудено прелистваш "Позвънете", усмихваш се на обявите за добре платена и лека еротична работа. Четеш ги, смеейки се, после обръщаш страницата и отбелязваш с кръгче работните места, за които не се изисква средно образование. Не са много, но повечето приемат веднага. Отпъждаш неприятния спомен за незавършения техникум и си даваш обещание, че ще положиш зрелостните изпити и то възможно най-скоро. Излизаш навън и от една телефонна кабина се обаждаш на възможните работодатели. Никъде не ти отказват. Реши сам къде да отидеш най-напред.

- СЛАДКАРСКО ПРЕДПРИЯТИЕ търси да назначи мъже, които да обучи. Кандидатстване 8.00-11.00 часа.

Прелисти на 75!

- СКЛАД ЗА СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ търсим работник за работа на открито. Прелисти на 238!

- ПРЕПРИЯТИЕ В "Бояна" търси да назначи мъже за работа в склад.

Прелисти на 396!

- ЗАНАЯТЧИЙСКА ЗАДРУГА ООД търси общ работник.

- Печатница търси да назначи общи работници за работа на три смени.

- ХИПЕРМАРКЕТ БОРОВО търси общи работници за работа в отдела за хранителни стоки.

Правилника за реда в пощите е извънредно строг, за всяка минута, прекарана тук, има някакво предписание. Дните ти минават в работническа скука, без ни най-малка надежда за промяна. Разпределяш писмата и ги слагаш по лавиците на огромен шкаф. Всеки ден те хваща яд за безсмислено прекараното в учене време, но като цяло имаш представа защо са те сложили точно тук: далече от клиентите ще създаваш по-малки проблеми. Ще минат години, докато от обикновен пощенски служител се превърнеш в ръководител на някакъв малък отдел, а като знаеш логиката на такива работни места, за тебе всичко ще става много по-бавно. Заплатата ти е близка до минималната, но затова пък е държавна, което ти дава известна сигурност.

Вече не си толкова предпазлив. Харесва ти да имаш пари, подчинените те уважават. Преди няколко месеца все още ти се налагаше да спиш на улицата, значи решението ти е било добро. Средата, в която живееш, не те презира заради произхода. Вярно, че в подземния свят никой не е остарял, но човек все трябва да рискува нещо. В същото време се надяваш, че това е временно състояние, след години ще ти остане само спомена за него. Не те смущава фактът, че все още никой не е успял да се измъкне, явно са нямали достатъчно воля. Все повече пиеш, макар и останалите да те предупреждаваш, че не носиш на пиене.

- Обичаш ли шефа? - пита по-едрият и заплашително се надвесва над тебе. - Питам те ебати дали обичаш шефа?

Свеждаш глава и мигаш объркано.

- Амии... че аз не го познавам... - отговаряш и крадливо се оглеждаш.

- Не това те питат! Питат те дали обичаш шефа, бе индийче!? - крясва сега и другият.

Захилваш се и ги осведомяваш, че разбира се го обичаш.

- Добре тогава! - омекват изведнъж и двамата. - И да се държиш нормално там долу, нали така?

Слизаш безмълвно по стълбите, заставаш на бара с една бира. Настроението ти е кофти. Струва ти се все по-невъзможно да се приобщиш към изискванията на града и на хората, които живеят в него. Изминалите седмици са прекършили желанието да правиш каквото и да било, веселото ти настроение е изчезнало, страхуваш се от всичко и мразиш всички. Тъкмо да отпиеш, когато някой те блъска и бирата се разлива по краката ти.

Обръщаш се и виждаш някаква компания. Гледат с интерес локвата, която се разлива под тебе. Обръщаш се полека и си блъскаш главата как за постъпиш.

Ако решиш да ги накараш на всяка цена да ти се извинят, прелисти на 223! Ако блъснеш и ти единия, прелисти на 343!

39.

- Къде работите? - пита сестрата и слуша с усмивка кучешките ти приключения. Казват ти, че трябва да останеш няколко дни. Спиш чак до другата сутрин и се събуждаш отпочинал.

Виждал си чичо си не повече от два пъти в живота. Преди две години ти е подхвърлил, че ако се наложи, може да отидеш да живееш у тях, вярно е, че тогава са живели на друго място.

- Здрасти, синко! - вика чичо Васил още като те вижда на стълбището, искрено ти се радва. Превежда те през тясното антре във всекидневната, на стената има фототапет с изглед на гора. Настаняваш се, чичо Васил пали цигара и сяда до тебе. След кратко мълчание става, ходи напред-назад, накрая казва:

- Ако искаш, можеш да се настаниш в малката стая. Скоро ще се върнат и другите.

Освен походното ти легло, в стаята има още две легла, за дрехите няма място. Докато си оправяш нещата остра миризма на зеле те удря в носа. Ядеш кажи-речи всичко, но зелето не го понасяш още от интерната. Преглъщаш и се отправяш към вратата, излизаш в коридора. Наблюдаваш живота, който кипи на двора и по външните коридори на сградата. Хората тук явно живеят не в апартаментите си, между вътре и вън няма никакъв преход. Всеки вдига някакъв шум, тук-там са се образували малки групички, в които си говорят или тъкмо се карат, и после се разпръсват. Тъкмо искаш да се прибереш, когато покрай тебе префучава малка група и потъва в жилището. Промъкваш се след тях. Явно това е семейството на чичо Васил, твоите роднини. Прелисти на 329!

41.

Дава благословия за кражбата. Вашият човек е подготвил всичко, само дето ключове няма, макар да е обещал. Ключалките обаче не представляват пречка, обирате за секунди собственика, който е на море. Шефът също получава своя дял. Дневният ти ред е монотонен: преди обед спиш, следобед киснеш в игралните зали, а нощем пръскаш по барове лесно спечелените пари.

Скарвате се с Ина, но ти вече си решил: ще тръгнеш и сам. Приказните разкази така са те запалили, че ти се ще час по-скоро да си там. Цял ден кроиш планове, мечтаеш, работиш по въпроса. Трябва да си набавиш документи, виза, паспорт, пари.

Което зависи от теб е готово, чакаш само визата.

С Ина почти не говориш, преди няколко седмици си се изнесъл от нейната квартира. Сега живееш при братовчед й и заедно се опитвате до тръгването да съберете колкото може повече пари. Вземате заеми, крадете, хващате се на всяка работа, която ви попадне.

Всичко върви както трябва, тъкмо сте се заели с имобилайзера, когато един от хората изскача от входната врата.

- Ченгета! - изкрещява. Пада по нос и препъвайки се, го удря на бяг.

- Изчезвай! - крясваш и се втурвате да бягате: право в полицейската кола. Пешо го хващат веднага, ти си се скрил зад едно дърво.

- Едно, две, три, който хвана, ще жуми! - крясва някой и белезниците щракват на китките ти. Натикват ви в полицейската кола и се отправяте към районного.

Хвърли зарчето! Ако хвърлиш 1, 2 или 3, прелисти на 87!

Ако хвърлиш 4, 5 или 6, прелисти на 341!

44.

Сядаш заедно с останалите, бъркаш в пакетчето солети и натикваш пръчиците в устата си. След известно време цялата компания се умълчава, всички са се вторачили и наблюдават скоростното ядене на солети. Засрамваш се и оставяш пакетчето. Разсмиват се, Льони, лидерът на групата, ти предлага облог:

- На бас, че не можеш да изядеш четиринайсет солети за една минута! Е?

Гледаш равнодушно торбичката, после небрежно бъркаш с ръка. Отброяваш 14 пръчици, оглеждаш се и натикваш всичките в устата си. Разбираш, че губиш. Давиш се, опитваш да си помогнеш с ръка, но - ни напред, ни назад. Останалите се смеят, най-сетне след двеминутни мъчения, преглъщаш всичко. Цяла вечер се смееш, отдавна ти е липсвало. Късно вечерта двете групи се събират и тръгват да се веселят.

Тръгваш да си вземеш нещо за вечеря, вървиш по улицата, весело ти е. Мислиш си колко неща още ще са ти необходими, ако успееш да осъществиш целите си. Квартирата е подходяща, нищо чудно да продължиш да учиш. Липсата на приятели е потискаща, но с време сигурно ще намериш нови. Денонощният е пълен с хора. Върти голям оборот, повечето купуват цигари и алкохол.

- Извинявай, мой човек, ама затваряме! - пристъпва към тебе някакъв едър тип. - Осем мина.

Стъписваш се и тъкмо да си тръгнеш, когато се сещаш, че магазинът е денонощен.

- Как така затваряте? - питаш и нервно мачкаш парите.

- Така. Просто.

Улица "Симеон" е направо безкрайно дълга. Наблюдаваш трамваите, които минават по булеварда, но още не смееш да се качиш. Гледката на хора тук напълно приковава вниманието ти, забравяш неприятната болка в крака. По лицата им са изписани злата съдба и примирението. Намираш се пред номер 119. Качваш се на третия етаж и по външния коридор, укрепен с дебели дървени греди, се запътваш към вратата в дъното. Звъниш. Кухненският прозорец бавно се разтваря и от него се подава полугол старец. Поздравяваш го и установяваш, че е глух - от ухото му стърчи нещо с формата на рог. Вратата се блъска и се подава възрастна жена. Натиква обратно стареца и изстрелва като картечница всичко на един дъх:

- Вий ли искате жилището, момко...? Що стоите тук, влизайте... - кани го през съседната врата.

Хвърли зарчето!

Задачата изглежда простичка: да се изберат ценните неща от изхвърлените на улицата боклуци. Маса народ се готви за момента, в който от жилищата ще започнат изхвърлят ненужните вещи. Тяхното извозване за първи път тази година е специално планирано от общината. Системата е напълно завършена, изградени са цели мрежи за пресяването на боклуците, от превозвачите до пазачите работата е стриктно разпределена. Всички наричат чичото Тодор, той обикаля из града със стар Мерцедес, на показалеца си има пръстен колкото яйце. Не е недружелюбен, но не си губи особено времето с тебе и бързо обяснява какво трябва да правиш.

- Ще ги натрупаме на куп, а ти ще ги пазиш, докато не дойдем!

Бавно кръжите из улиците в центъра на града, сваля те край висока метър и половина планина от вехтории. Докато слагаш ред сред никнещата отвсякъде паплач, въоръжена с прътове за ровене, разглеждаш и хълма, който ти е поверен: негодни хладилници, телевизори, рамки за кревати, фотьойли и множество хартия. Край теб спира Лада с ремарке, от нея слизат двама здравеняци и веднага почват да подбират.

- Това е наше - казваш тихо.

Единият пъхва скиорска щека под носа ти и казва:

- Малкия, отивай си вкъщи, така ще е най-добре.

Ако решиш да защитиш купчината, прелисти на 156!

Ако предпочетеш да не се разправяш с тях, прелисти на 333!

48.

- Нямам никакво желание да надзиравам провалени неудачници! - избухваш и, обръщайки гръб на смаяния Захов, изскачаш навън. Адски съжаляваш за случилото се, но нямаш сили да се върнеш. Едва по-късно признаваш пред себе си, че страшно си се уплашил.

Спиш зле, измъчват те угризения заради отказаната работа. Сутринта в седем излизаш на улицата и купуваш няколко вестника. Прелисти на 267!

49.

Не успяваш да се довлечеш до вратата. Отпускаш се на един чувал и изчакваш да дойдеш на себе си. Чуваш шум от бавни стъпки. С надежда се вторачваш във вратата. Там стои пасторът и те измерва тьжно с поглед. Нещо ти вика, но не разбираш; изкарват те отвън на тревата. Обръщаш се настрани и започваш да повръщаш. Отчето се разкрещява:

- Трябваше да се сетя! Където има боя, има и разредител, нали?!

Думите бавно се отронват от устата ти:

- Простете ми.

Пасторът те поглежда, ти пребледняваш, чувстваш, че пак ще повърнеш.

Чувстваш се зле, слаб и изморен. Безизходица отвсякъде. Всичко е напразно, останал си без възможности и без приятели. Ти ли си толкова странен, или хората не са в състояние да те разберат? Някакъв далечен музикален мотив те изважда от вцепенението и си даваш обет на всяка цена да тръгнеш на училище.

Вечерта срещаш един от старите си приятели, хвърляш се засмян на врата му. Мето също е от интерната, излязъл е оттам година преди тебе. Щастлив си, че сте се срещнали и го каниш да дойде при тебе. Мето се съгласява. Най-сетне не си сам и го питаш не иска ли да остане да живее с тебе. Мето и на това се съгласява, уговаряте се, че през следващите седмици ще живеете заедно и той ще поеме част от режийните. Казва, че има нещо за уреждане, да идеш и ти с него. Уморен си, но и самотата ти е омръзнала.

Ако отидеш с него, прелисти на 326!

Ако предпочетеш да си останеш вкъщи, прелисти на 243!

51.

На обед прибирате инструментите, свършили сте навреме.

- Глей да не ме настъпиш, малкия - казва колегата и, смеейки се, те хваща подръка.

Казва ти, че от утре започва нова работа и ще се радва, ако останеш с тях. Ще ремонтират някакъв офис и парите ще са даже по-добри. Уговаряте се за утрешния ден и се разделяте. На път за вкъщи, в магазина за хранителни стоки срещаш бившия си съученик Ачо. За малко да не го познаеш. Мускулестата му ръка е покрита с татуировки: саби, сърца, глава на акула. Написва ти някакъв телефонен номер и настоява да му се обадиш, ако си в беда. Предлага ти добре платена работа, макар и да признава, че е малко рискована. Прибираш телефонния номер и се сбогувате. Прелисти на 225!

Адски си огорчен и тръгваш из града. Търсиш нещо като бирария, където пускат и такива като тебе. Скоро попадаш на някаква кръчма, никой не ти обръща внимание. Призори с цената на големи усилия и съвсем пиян се прибираш в квартирата. Мърморейки несвързано се отправяш към леглото, с един ритник събаряш табуретката на земята и потъваш в дълбок сън. Прелисти на 385!

Готвиш се да си легнеш и тъкмо да спреш радиото, когато от него прозвучава едно от любимите ти парчета: Бамболео на Джипси Кингс. Някакъв нов аранжимент. Какво? Пеят на български! А текстът "Имаш цици кат’ паници... забрави ме, за бачкане не ставам аз". Какво е това, промърморваш си и се обръщаш към стената.

На другата сутрин решаваш да посветиш деня си в търсене на работа. Прелисти на 35!
54.

Добираш се до канавката, ударите на сърцето ти отекват в тъпанчетата от страх, забиваш глава в буренясалата земя. Простенваш, когато светлината на фенерче пролазва по главата ти, издърпват те от мястото, където си се скрил.

Лежиш по корем на асфалта, окован в белезници. Правят ти обиск, вземат всичките ти вещи. След час си в полицията, поставен си в предварителен арест. Получаваш кърпа и сапун и те въвежда в килия с три легла. В коридора едно от момчетата те заплюва и казва, че не си бил достагьчно предпазлив и ако заради тебе го върнат в пандиза, ще те убие. Желязната врата щраква зад тебе. Още си вкопчен в решетката, когато същият този стига до твоята врата. Започва да крещи:

- Свършено е с тебе, геврек с геврек! Край! Ще ти го начукам, ясно ли ти е? Ще ти го начукаааааааааам!

Това е краят на твоето приключение.

55.

- Да - отговаряш - искам да подам сигнал.

- Тогава ще повикам следователя — казва лекарят. След няколко минути той пристига и те отвежда в стаята за разпит. Насреща седят полицаите, които са те били, и някакъв началник. Имаш белезници на ръцете. По време на очната ставка изведнъж се разкрещяват. Отвеждат те в килията, откъдето те изхвърлят на улицата чак привечер. Вкъщи с подпухнало лице подаваш книгата на Ина, а тя те прегръща разплакана. Иска да се обади на правозащитниците. Мълчиш безпомощно: писнало ти е все други да ти помагат.

- Ще го направим ли? - гали те внимателно Ина, а ти се опитваш да се усмихнеш с разцепената си устна.

В съдебната зала забелязваш двамата полицаи и неколцина техни колеги. Премерват те мрачно отгоре до долу. Приятелката на единия, облечена в анцуг, дъвче отегчено дъвка.

Делото се превръща в комедия. Двамата полицаи и очевидно заплашените свидетели единодушно твърдят, че си бил пиян и си нападал минувачите, налагало се да те озаптят. Най-напред си започнал да ги обиждаш, а след това направо си ги нападнал. Срамуваш се, нямаш сили дори да станеш. Накрая се отърваваш с едно съдийско порицание. Вкъщи започваш да беснееш, счупваш един стол и само прегръдките на Ина успяват да те успокоят. Друг път за нищо на света няма да се захванеш с такова нещо. Отново си преживял голямо разочарование.