Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад



страница38/41
Дата22.07.2016
Размер3.48 Mb.
1   ...   33   34   35   36   37   38   39   40   41

II. ККП жертва икономическото развитие

Обиране на лаврите от тежкия труд на народа

Твърдението за законност на ККП се основава на икономическото развитие през последните над 20 години. В действителност обаче това развитие беше постигнато постепенно от китайския народ, след като ККП разхлаби малко оковите, затова то няма нищо общо със заслугите на ККП. Но тя си присвои заслугата за това икономическо развитие и изиска благодарност от хората, като че ли нямаше да има никое от тези постижения, ако нямаше ККП. Всъщност всички ние знаем, че дълго преди това некомунистическите страни постигнаха много по-голям икономически напредък.


От носителите на златни Олимпийски медали се изисква да благодарят на партията. Тя не се поколеба да използва скалъпения имидж “велика страна на спортовете”, за да възхвалява себе си. Китай пострада много от епидемията на ТОРС (САРС), но „People's Daily” съобщи, че Китай се е справил с вируса “разчитайки на основната теория, основната линия, основния принцип и основния опит на партията”. Изстрелването на китайската ракета „Шенджоу V” бе осъществено от специалистите по астрономическите науки и технологии, но ККП използва това като повод да докаже, че само тя може да ръководи китайския народ така, че той да се нареди сред най-силните страни в света. Що се отнася до домакинството на Олимпийските игри през 2008 г. в Китай, “маслиновото клонче”, подадено от западните страни, за да насърчат Китай да подобри своите човешки права, се използва от ККП, за да засили твърдения за своята законност и да си осигури нов претекст за потискане на китайския народ. Китайският “велик пазарен потенциал”, за който има търсене от чужди инвеститори, произтича от потенциала на 1.3 милиарда консуматори в лицето на китайското население. ККП си присвоява заслугата за този потенциал и го превръща в остро оръжие, с което заставя Запада да съдейства на управлението й.
ККП приписва всичко лошо на реакционерски сили и скрити намерения на отдели индивиди, а пише всичко добро на ръководството на партията. ККП ще използва всяко постижение, за да направи претенциите си към законността по-привлекателни. Дори престъпленията, които ККП извършва, може да се обърнат в нещо “добро”, за да обслужат целите й. Например, когато истината за порочното разпространение на СПИН не можеше повече да се прикрива, внезапно ККП си създаде нова идентичност. Тя внимателно мобилизира пропагандната си машина, оползотворявайки всеки - от най-известните актьори до генералния секретар на партията - да представи най-големия виновник – ККП - като благодат за пациентите, унищожител на СПИН и съперник на болестта. В справянето с тази ситуация на живот и смърт, всичко което ККП можа да измисли бе как да използва положението, за да възхвали себе си. Само порочен интригант като ККП може да има такова безмилостно поведение на безочливо и подмолно приписване на заслуги, и напълно пренебрегване на човешкия живот.

Икономическа загуба, причинена от късогледо поведение

Изправена пред сериозна “криза на легитимността”, за да запази властта си, ККП предприе курс на реформи и разгръщане през 80-те години. Нетърпението й за бърз успех постави Китай в неизгодно положение, наречено от икономистите “проклятието на закъснелия”.


Терминът “проклятието на закъснелия” или “предимството на закъснелия” както други учени го наричат, се отнася до факта, че развиващите се страни, започнали да се развиват по-късно, могат да имитират развити страни в много отношения. Това може да приеме две форми: имитиране на социалната система или имитиране на технологичните и индустриални образци. Имитиране на социалната система обикновено е трудно, тъй като една реформа на системата би могла да застраши имуществените интереси на някоя социална или политическа група. Поради това развиващите се страни показват тенденцията да имитират развитите страни в технологично отношение. Независимо, че технологичното имитиране може да произведе временен икономически растеж, за дълъг период на развитие то може да крие много рискове и дори да води до провал.
“Проклятието на закъснелия” и път към провала, е точно това, което ККП последва. През последните две десетилетия “технологичното имитиране” от Китай доведе до постигането на някои достижения, които се присвоиха от ККП като полза, за да докаже легитимността си и да продължи да се противопоставя на политическата реформа, която ще накърни непосредствените й интереси. Така, дългосрочните интереси на цялата нация бяха принесени в жертва.

Солената цена на икономическото развитие на ККП

Докато ККП се хвали със своя икономически напредък, реалността е друга - икономиката на Китай днес се нарежда на по-ниско ниво в света, в сравнение с периода на царуването на Чиянлонг (1711-1799 г.) от Династията Чинг. През този период общия доход на Китай представлява 51 процента от световния. Когато д-р Сун Ятсен основава Китайската Република (периода Куоминтанг или КМТ) през 1911 г., общия доход на Китай е 27 процента от световния. До 1923 г. процентът пада, но все още е 12 на сто. През 1949 г., когато ККП взема властта, той е 5.7 на сто, а през 2003 г. бе по-малко от 4 процента от световния. За разлика от икономическия спад в периода на управление на КМТ, който бе период на няколко десетилетна война, продължаващото понижаване на икономическо развитие под управлението на ККП става в мирно време.


Днес, за да може да узакони властта си, ККП е жадува за бърз успех и незабавни облаги. Формалната икономическа реформа, която ККП предприе, за да опази интересите си, струваше скъпо на страната. Бързият икономически растеж през последните 20 години се дължи до голяма степен на прекомерната употреба или дори на разхищаването на ресурси и е постигната за сметка на унищожаването на околната среда. Значима част от общия доход на Китай е постигната за сметка на бъдещето на идните поколения. През 2003 г. приносът на Китай към световната икономика е по-малко от 4 процента, но употребата му на стомана, цимент и други материали възлизат на една трета от общата употреба за света [3].
От 80-те до 90-те години опустяването на земите в Китай се увеличи от 1000 на 2460 квадратни километра. Обработваемата земя на глава от населението също намаля от около 2 мю през 1980 г. до 1.43 мю през 2003 г. [4]. Широко разпространения подем за обсебване на земи, причинен от разрастването, доведе Китай до загубването на 100 милиона мю от обработваемите земи само за няколко години. От тази конфискувана земя се използва само 43 процента. В момента общото количество на изтичащи отпадъчни води е 43.97 милиарда тона, което надминава с 82 процента допустимите норми за опазване на околната среда. Днес 40.9 процента от водата в седемте главни реки не може да се консумира от хора или животни. 75 на сто от езерата са замърсени така, че предразполагат различни форми на еутрофикация [5]. Конфликтите между човек и природа в Китай не са били никога така остри както са сега. Нито Китай, нито светът могат да се противопоставят на такъв нездрав растеж. Заблудени от повърхностния блясък на небостъргачи и вилаети, хората не забелязват наближаващата екологична криза. Но когато дойде време природата да си вземе данъка от хората, това ще доведе катастрофални последствия за китайската нация.
За сравнение, откакто изостави комунизма Русия извърши едновременно икономически и политически реформи. След изживяването на кратка агония, тя направи бърз напредък. От 1999 г. до 2003 г. общия доход на Русия се увеличи с общо 29.9 процента. Жизненият стандарт на граждани значително се подобри. Западните бизнес кръгове започнаха не само да дискутират “Руския икономически феномен”, но и започнаха да инвестират в голям мащаб в Русия - новата гореща точка. Русия се придвижи в ранг-листата на страните за инвестиции от 17-то място през 2002 г. до 8-о място през 2003 г., превръщайки се за пръв път в една от десетте най-популярни страни в света за инвестиции.
Дори Индия, която за повечето китайци е страна, затънала в нищета и етнически конфликти, се радва на значително ускорено развитие и постига икономически растеж от 7 до 11 процента на година след икономическата реформа през 1991 г. Индия има сравнително завършена правна система относно пазарната икономика, здрава финансова система, добре развита демократична система и стабилно обществено съзнание. Международната общественост призна Индия за страна с висок потенциал за развитие.
От друга страна ККП се ангажира само с икономическа реформа, но не и с политическа. Фалшивото представяне на икономика, която процъфтя за кратък период, възпрепятствува естествената “еволюция на социалните системи”. Това е незавършена реформа, която доведе до увеличаване на непропорционалността в китайското общество и изостряне на социалните конфликти. Финансовите печалби на хората не са защитени от стабилна социална система. Нещо повече, в процеса на приватизация на държавната собственост, управляващите от ККП използваха своите позиции, за да напълнят собствените си джобовете.

ККП мами селяните отново и отново

ККП се опря на селяните да завземе властта. Първоначално провинциалните жители на контролираните от ККП райони дадоха на партията всичко, което имаха. Но след като ККП завзе управлението на страната, селяните изживяха тежка дискриминация.


След като ККП установи правителство, тя въведе много несправедлива система – регистрация по местоживеене. Тази система насилствено категоризира хората на селско и не-селско население, създавайки неразумно разделение и опозиция вътре в страната. Селяните нямат медицински осигуровки, не получават помощи за безработни и пенсии и не могат да вземат заеми от банката. Селяните са най-разорената класа в Китай, но същевременно са и класата с най-тежкото данъчно бреме. Селяните трябва да плащат задължителна взаимоспомагателна каса, държавно обезспечителен фонд, административна такса, допълнителна образователна такса, такса за контролиране на раждаемостта, такса за устройство и обучение на милицията, такса за строеж на пътищата в провинцията и такса за компенсация на военната служба. Освен всички тези такси, задължително изискване е те да продават част от зърнената реколта, която произвеждат на фиксирана цена на държавата и да плащат селскостопански данък, данък за земята, специален данък за местната продукция, и данък на месото, в допълнение на още много други данъци. За сметка на това не-селското население не плаща такива такси и данъци.
В началото на 2004 г. китайският премиер Вен Джиабао издаде “Документ № 1”, според който провинциален Китай се намира в най-трудния момент от началото на икономическата реформа през 1978 година. Доходът на повечето селяни е в застой или дори се е понижил. Те са станали още по-бедни и разликата между доходите на градските и селските жители продължава да се увеличава.
Висши органи на властта от източната провинция Сичуан отпускат по проект за залесяване на един разсадник 500 000 юана (около 60 500 американски долара). Ръководителите на разсадника слагат 200 000 юана първо в собствените си джобове и след това разпределят останалите 300 000 юана за залесяването. Но тъй като на всяко държавно ниво се взема от тези пари, накрая за местните селяни, които правят залесяването, остава много малко. Правителството няма защо да се притеснява, че селяните може да откажат да работят по проекта, поради недостатъчното му финансиране. Селяните са така разорени, че ще работят за много малко пари. Това е една от причините продуктите, направени в Китай, да са толкова евтини.

Използване на икономически интереси за упражняване натиск върху западни страни

Много хора смятат, че търговията с Китай ще подобри положението с човешките права и ще насърчи свободата на словото и демократичната реформа в Китай. След повече от десетилетие стана ясно, че това предположение е просто самозалъгване. Добър пример за това е сравнението на принципите за бизнеса на Запад и бизнеса в Китай. Честността и откритостта на западното общество са заменени с роднинството, подкупничеството и присвояването в Китай. Много западни корпорации са станали водещи съучастници в това, засилвайки още повече корупцията в Китай. Някои компании дори помагат на ККП да крие потъпкването на човешки права и преследването на собствените си хора.


ККП се държи като мафия и играе с икономическата карта във външната си политика. Дали Китай ще подпише договор за производство на самолети с Франция или със САЩ зависи само от това, коя страна ще си затвори очите за проблема с човешките права. Много западни бизнесмени и политици са ръководени и контролирани от икономически облаги от Китай. Някои компании за информационни технологии от Северна Америка доставиха на Китай специализирани продукти за блокиране на Интернет. За да получат достъп до китайския пазар, някои Интернет страници се съгласиха да се самоцензурират и самофилтрират информацията, която не е по вкуса на ККП.
Според данни на китайското Министерство на търговията до края на април 2004 г. Китай е имал договори за чужди инвестиции на общата сума от 990 милиарда щатски долара. Огромното “кръвопреливане” на чужди капитали в икономиката на ККП е очевидно. Но тези чужди капиталовложения не успяха да донесат със себе и представите за демокрация, свобода и човешки права, като основни принципи на китайския народ. В своята пропаганда ККП прави капитал от безусловното съдействие на чужди инвеститори и от ласкателството на някои страни. Използвайки привидното икономическо процъфтяване, длъжностните лица на ККП станаха извънредно умели в тайните си споразумения с бизнеса за разпределение на държавните блага и блокиране на политическите реформи.
******************

1   ...   33   34   35   36   37   38   39   40   41


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница