Книга на царете 10 2 книга на царете 11 3 книга на царете 12 4 книга на царете 13 1 и 2 книга на летописите 14 ездра 15 неемия 16 естир 16 йов 17



страница10/25
Дата09.04.2018
Размер1.13 Mb.
#65441
ТипКнига
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   25

ЕРЕМИЯ

Еремия живее около сто години след пророк Исаия и е последният от пророците преди плена. Неговото служение продължава почти половин столетие по време на царуването на царете Йосия, Йоахаз, Йоаким, Йоахин и Седекия.

Еремия е роден в малкото селце Анатот, намиращо се на около три мили северно от Ерусалим. Той е син на свещеника Хелкия. Навярно това е същият Хелкия, споменат в 4 Царе 22, който занася Книгата на закона на цар Йосия и говори за религиозно пробуждане на нацията. Еремия е призован за пророк на много ранна възраст. В началото той отказва да приеме призива, като мисли, че неговата младост, неопитност и недостатъчното му красноречие го дисквалифицират за това служение (1:6, 7). Обаче след уверението за божествено водителство в неговата мисия, той прогласява Божието послание с непоколебима лоялност.

По времето на пророк Еремия три основни сили се стремят към световно господство - Асирия, Вавилон и Египет. До този момент Асирия е властвала безмилостно над света цели триста години, но вече започва да отслабва. Вавилон набира мощ. Египет, който е бил световна сила преди хиляда години, се амбицира за възвръщане на загубената си позиция. Двадесет години преди разрешаването на конфликта, пророк Еремия настоява, че Вавилон ще излезе като победител. През 612 г. пр. Хр. асирийската столица Ниневия пада под ударите на вавилонската армия. През 605 г. пр. Хр. египтяните понасят фатален удар. В продължение на седемдесет години Вавилон е неоспорим господар над целия свят (25:11).

Еремия не само предсказва сблъсъка между тези три сили, но също така посочва Вавилон като оръжие, което Бог ще използва, за да накаже Юда за нейните грехове. Еремия се надява, че хората ще се покаят и по този начин ще избегнат надвисналата опасност. Но неговият вик за завръщане при Бога остава нечут. Думата "отстъпник", използвана тринадесет пъти в книгата, много точно представя бунтовническото отношение на хората през тази трагична ера от юдейската история. Посланието на Еремия е не само отхвърлено, но неговото пророчество, че Вавилон ще превземе Юда е прието на шега. Ето защо, пророкът често е преследван от своите сънародници. Неговите писания са скъсани и изгорени от цар Йоаким. Той е бит, животът му е застрашаван многократно и е арестуван и затварян няколко пъти (11:18-23; 12:6; 18:18; 20:1-3; 26:1-24; 37:11 - 38:28).

Въпреки всичко, пророчествата на Еремия остават и само след няколко години започват да се изпълняват. След завладяването на Асирия и Египет, Навуходоносор насочва яростта си към Юда и отчасти разрушава Ерусалим през 606 г. пр. Хр. Той отново напада града през 597 г. пр. Хр. и накрая го изгаря и го оставя в развалини/ 586 г. пр. Хр./. Когато армията на Навуходоносор напада Ерусалим, войниците получават заповед да опазят живота на Еремия. Те го освобождават от затвора и му предоставят избора - да остане в Юда или да отиде във Вавилон. Той остава в Ерусалим. Скоро след това обаче, група от фанатизирани юдеи извършва покушение срещу Годолия (когото Навуходоносор е поставил за губернатор) пленява Еремия и избягва в Египет. Счита се, че Еремия умира там.

Като се имат предвид тъжните събития, на които Еремия е съвременник, не е чудно, че той е наречен "плачещият пророк." Макар Бог да му казва да прогласи тежко послание на осъждение, той си остава един чувствителен и сърдечен човек. Неговите послания са изпълнени с молби към народа му и са напоени с неговите сълзи за спасението на Юда.

------------------------------------------------------------------------


ПЛАЧЪТ НА ЕРЕМИЯ

Книгата "Плачът на Еремия" е Еремиевият погребален химн за разрушението на Ерусалим от вавилонската армия през 586 г. пр. Хр. Без съмнение, това е най-тъжната книга в Библията. Тя е характеризирана като "химн на скръб, където всяка буква е съпроводена от сълза, а всяка дума - от плача на едно разбито сърце" (Halley`s Handbook).

Като гледа развалините на някога гордия град, Еремия е обзет от неутешима скръб и написва няколко поеми, които съставляват книгата "Плачът на Еремия".

Най-вероятно книгата е написана през краткия интервал между изгарянето на Ерусалим и откарването на Еремия в Египет (Еремия 43:8, 9). С все още пресни спомени за събитията и потресен от неизговоримите ужаси при вавилонското нахлуване, Еремия излива по образен начин болката на душата си. Той не пропуска никакви детайли при описанието на ужасните безчинства, съпътстващи нападението от вавилонците - изнасилването на юдейските жени (5:11), писъците на гладни деца (2:11, 12, 19; 4:4), майките, които варят и изяждат собствените си бебета (2:20; 4:10), избиването на мъже и жени от безмилостните завоеватели (2:21), бездомниците, спящи по улиците (2:21) и екзекутирането на водачите (5:12). Наистина е било ужасно да бъдеш свидетел на избиването на една нация и да гледаш безпомощно как приятели и роднини, оковани във вериги като животни, биват откарвани в плен, като знаеш, че никога повече не ще видиш техните лица.

Еремия продължава писанието си, като обяснява, че греховете на хората са причинили всички тези неща (1:5, 8, 9, 14, 18, 20, 22). Семената на бунт против Бога и против Неговия закон най-после са дали своя плод - ударът от Вавилон фактически е наказание от Бога. Тук, както на всички други места в Библията, е подчертано, че заплатата на греха е смърт.

Насърчаващо е обаче, че посред тъмната трагедия и нещастие винаги има надежда. Плачещият пророк успява да погледне над мизерията на заобикалящите го обстоятелства, за да види чудесната Божия благодат. Плачът на Еремия 3:21-24 е псалм със сияйна красота . . . роза между тръните . . . изключително рядък бисер . . . истински лъч от кръста:

"Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда: Че по милост Господня ние се не довършихме, понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност. Господ е дял мой, казва душата ми; за това, ще се надявам на Него."

Заключителната глава на "Плачът на Еремия" е чудесна молитва за прощение и възстановяване на еврейската нация. Най-накрая авторът навива своето писание и си отдъхва със спокойното уверение, че Бог не е престанал да контролира всичко и че на Своето време и по Своя начин, Той ще изпълни обещанията към избрания Си народ.

------------------------------------------------------------------------


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница