Книга на царете 10 2 книга на царете 11 3 книга на царете 12 4 книга на царете 13 1 и 2 книга на летописите 14 ездра 15 неемия 16 естир 16 йов 17

МАТЕЙ

Новият завет съдържа 27 книги, написани поне от осем различни автора за период от около 50 години. Тези книги могат да бъдат разделени по следния начин:

Евангелия:

Матей

Лука

Ранно-църковна история:

Деяния на апостолите

Павлови послания:

Римляни

1 Коринтяни

2 Коринтяни

Галатяни

Ефесяни

Филипяни

Колосяни

1 Солунци

2 Солунци

1 Тимотей

2 Тимотей

Тит

Евреи (?)

Други послания:

Яков

2 Петрово

1 Йоана

2 Йоана

Юда

Откровение

  Терминът "Нов Завет," се отнася за втората част от Библията, и отбелязва категорична промяна в Божия метод на действие спрямо падналия човек.

Евангелието от Матей е първо в реда на новозаветните книги и също така е първо от четирите Евангелия. Макар всеки от евангелистите (Матей, Марко, Лука и Йоан) да пише от различна гледна точка и до различни читатели, четирите Евангелия се съчетават чудесно, за да изградят великия портрет на дългоочаквания Изкупител на света.

Матей, също така наричан Левий (Марка 2:14), първоначално е бирник, работещ за римските власти. (Матей 9:9). Като такъв, той е презиран и нежелан от своите сънародници, които го смятат за предател на юдейската кауза. Въпреки това, Матей е избран от Христос и е причислен към дванадесетте апостоли (Матей 10:3; Деяния 1:13). След призива на Христос, той незабано оставя своето "бирничество" и се превръща в ревностен последовател на Господа. Малко след обръщението си, Матей устройва "голямо угощение "(Лука 5:29), за да представи своите приятели на Христос. На това празненство присъстват много "бирници и грешници." Фактът, че Христос се осмелява да общува с такива нежелани от обществото хора, предизвиква остра критика от страна на фарисеите. Тук Господ прави Своето известно изказване:"Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние" (Лука 5:32). Сведенията за живота и за делото на Матей са твърде оскъдни, но се предполага, че той проповядва в Палестина няколко години след възкресението на Исус и след това става мисионер в други страни. В християнския свят Матей е най-известен с Евангелието, което носи неговото име.

Тази първа книга от Новия Завет е написана от юдейска гледна точка и основната й цел е да представи Исус от Назарет като Месията от старозаветните пророчества. Книгата представлява здрава връзка между Стария и Новия Завет, като в нея са използвани не по-малко от 53 директни старозаветни цитата и 76 илюстрации от Стария Завет. Със забележителна сила и майсторство Матей проследява основните събития в живота на Христос и ги тълкува като изпълнение на пророческото слово. Той използва тринадесет пъти израза:"... всичко това стана,за да се сбъдне казаното от Господа чрез пророка..." (1:22,23; 2:5, 15, 17, 23; 3:3, 15; 4:14)

Девет пъти Матей нарича Исус Синът на Давид, като по този начин показва Неговия царски произход и полагащото Му се положение на Обещания Управител на Израил. От запитването на мъдреците: "Къде е Юдейският Цар, Който се е родил?" (Матей 2:2) до надписа на кръста: "ТОЯ Е ИСУС, ЮДЕЙСКИЯТ ЦАР" (27:37), всяка глава представя славата и величието на Царя Исус. Думата "цар" се среща 20 пъти в книгата, а думата "царство" - 55 пъти. Изразът "небесното царство" е използван поне на 33 различни места, а "царството Божие" - на четири места.

Също така, Матей обръща специално внимание на поученията на Исус и Го представя като "великият Учител на Израил." От особено значение са Проповедта на планината (глава 5 – 7), която включва Блаженствата (5:3-12), Молитвата "Отче наш" (6:9-13), Притчите за Царството (глава 13) и разясненията за последните дни, дадени на Елеонския хълм (глава 24, 25).

------------------------------------------------------------------------

МАРКО

Макар в книгата да не се казва специално, че Йоан, чието презиме е Марко, я е написал, повечето хора приписват на него авторството на второто Евангелие (Деяния 12:12,25). Йоан е юдейското му име; Марко (Маркус) е прието от римляните и става част от неговото цяло име. Йоан Марко е братовчед на Варнава (Колосяни 4:10) и син на Мария - жена със значително богатство и положение, която живее в Ерусалим. Тя приема християнството рано и отваря дома си за молитвени събрания и други християнски събирания (Деяния 12:12). Симон Петър посещава точно такова събиране, след като ангел Господен го извежда от затвора (Деяния 12:1-17). Твърде вероятно е Йоан Марко да е приел вярата под въздействието на Симон Петър, но това не е сигурно. Така или иначе от Словото става ясно, че между Петър и младия Марко се развива здраво приятелство. След години Петър нарича Марко в своите послания " Марко, моят син" (1 Петрово 5:13).

Предполага се, че Марко получава материал за написване на своето Евангелие главно от Петър. По- късно става познат като Петровия "преводач."

Също така Марко има уникалната привилегия да придружава апостол Павел и Варнава при тяхното Първо мисионерско пътуване. По незнайна причина, обаче, той напуска мисионерите в Пергия и се връща в Ерусалим. Апостол Павел не одобрява тази постъпка, така че, когато Варнава пожелава да вземе Йоан Марко при Второто мисионерско пътуване, Павел не се съгласява. Този въпрос става толкова спорен, че Павел и Варнава решават да се разделят. Павел взима Сила, а Варнава остава лоялен към своя братовчед, като по този начин се образуват две мисионерски групи. В последствие Павел променя мнението си за Марко. Когато пише до Тимотей по време на своето затваряне в Рим, апостолът му нарежда да доведе Марко със себе си, като казва:"... понеже ми е полезен в службата" (2 Тимотей 4:11).

Евангелието от Марко е най-краткото от четирите Евангелия, съдържа 16 глави, и се смята за най-стария документ, описващ живота на Исус. За разлика от Матеевото, това Евангелие не е предназначено за юдейска, а за езическа аудитория. Тъй като по всяка вероятност е написано в Рим, то пропуска много от нещата, характерни за юдейското мислене - като цитати от Пророците и родословието на Исус. "Евангелието на Марко" е книга на действието; докато Матей набляга върху проповедите, Марко поставя ударение върху делата. Ключови думи в Марковото Евангелие са: "незабавно," "изведнъж," "веднага," които се срещат не по-малко от четиридесет пъти в тази книга.

Темата на Евангелието се намира в 10:44, 45:"... който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките. Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина."

Марко представя Исус като неуморния слуга на Бога, който предава Себе Си за човечеството. Авторът не се опитва да доказва Божествеността на Исус, но оставя Неговите дела да я потвърдят. В тази книга са описани повече от 19 чудеса, всяко от които има за цел да демонстрира свръхестествената сила на Господа. Дадени са осем чудеса, демонстриращи Христовата власт над болестта (1:31,41; 3:3-12; 3:1-5; 5:25; 7:32; 8:23; 10:46); четири чудеса свидетелстват за Неговата власт над демоните (1:25; 5:1-13; 7:25-30; 9:26); две от тях разкриват победата Му над смъртта (5:42; 16:9).

"Евангелието от Марко" може да бъде представено чрез следния план:

1. Подготовката на Служителя (1:1-13)

2. Делото на Служителя (1:14 - 10:52)

3. Жертвата на Служителя (1:11 - 15:47)

4. Почитането на Служителя (16:1-20)

------------------------------------------------------------------------