Книга на царете 10 2 книга на царете 11 3 книга на царете 12 4 книга на царете 13 1 и 2 книга на летописите 14 ездра 15 неемия 16 естир 16 йов 17

АВАКУМ

Пророк Авакум е съвременник на Софония и Еремия - пророци, които предричат вавилонското нашествие и разрушаването на Ерусалим. Авакум пророкува малко преди Навуходоносор да нападне Юда през 605 г. пр. Хр., вземайки Даниил и неговите приятели като пленници във Вавилон. Положението в Юда по това време е доста нестабилно. Цар Йосия е заклан през 609 г. пр. Хр. от Фараон Нехао по време на неговия поход към Палестина за среща с вавилонците. След смъртта на Йосия, юдеите издигат за цар Йоахаз - син на Йосия, но след три месеца той е свален от Нехао, който поставя на неговото място брат му Елиаким /или Йоаким/. Той е нечестив и слаб цар, когото пророк Еремия смъмря, казвайки:"А твоите очи и твоето сърце не са в друго освен в нечестивата си печалба, и в проливане невинна кръв, и в извършване насилство и угнетение" (Еремия 22:7).

За произхода на пророк Авакум не се знае почти нищо, освен, че името му на еврейски означава "прегръщам" - точно описание на неговото посвещение към Бога. При разглеждането на книгата на пророк Авакум ще забележим четири неща за автора:

1. Той е човек с проблеми.

2. Той е човек на молитвата.

3. Той е човек на вяра.

Проблемите на Авакум се въртят най-вече около два обезпокояващи въпроса. Първият е: Защо Бог позволява нечестивите дела в Юда да продължават? (1:2-4). Божият отговор на това е, че много скоро вавилонците ще изковат меч на осъждение против Юда (1:5-11). Този отговор обаче още повече обърква пророка и повдига втори въпрос: Защо Бог ще използва един нечестив народ, за да накаже Юда? (1:12 - 2:1) Бог отговаря, че вавилонците не ще останат ненаказани и на определеното време ще си получат заслуженото.

Едно прекрасно качество у пророк Авакум е, че той е човек на молитвата. Заобиколен от насилието, неправдата, подтисничеството и нечестието на времето, в което живее, той прехвърля товара си на Бога в молитва. По този начин, пророкът демонстрира своето доверие в силата на Бога - че само Той може да помогне в това време на огромна нужда.

Посланието на пророк Авакум също така показва, че той е човек с огромна вяра. Фактически същността на Божия отговор към Авакум през този период на въпроси и объркване се съдържа в Авакум 2:4:"А праведният ще живее чрез вярата си." Този пасаж е цитиран на няколко пъти в Новия Завет – Римляни 1:17; Галатяни 3:11; Евреи 10:38. Докато изследва Писанията, Мартин Лутер открива същата велика истина, върху която се основава цялата Протестантска Реформация.

Авакум е човек и на хвалението. Третата част от неговото пророчество представлява един прекрасен псалм на хваление към Бога. Интересно е да забележим градацията в пророчеството на Авакум, което започва с неговите проблеми и достига до хваление. Това е един изключителен пример за християните - какво могат да правят те по време на нужда и криза. Съвсем малко са пасажите от Божието слово, които надминават Авакумовата песен на възвеличаване и хваление. Тя се извисява като голямо музикално кресчендо, превъзнасяйки царствеността и величието на Бога. Завършва с триумфиращите думи:"Пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си. Йехова Бог е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените, и ще ме направи да ходя по височините" (3:18-19).

------------------------------------------------------------------------

СОФОНИЯ

Софония е пророк на Южното царство - Юда и е съвременник на Наум и Еремия. Явно той е от благороднически произход - син на Хусия и пра-пра внук на цар Езекия (1:1). Софония пророкува при царуването на Йосия, което продължава от 640 до 609 г. пр. Хр. Йосия се възцарява още на осем годишна възраст на мястото на своя баща Амон, който царува само две години. Неговият дядо, Манасия, е един от най-нечестивите царе в историята на Юда, като подкрепя идолопоконството и отхвърля поклонението пред Йехова. Царуването на Йосия се разделя на два периода: Предреформационен (640 - 621 г. пр. Хр.) и реформационен (621 - 609 г. пр. Хр.). Йосия е измежду добрите царе на Юда и неговата реформация през 621 г. пр. Хр. е едно от забележителните събития от времето на царуването му. Някои от реформите, които Йосия прави са поправянето на Храма, подновяването на истинското поклонение, разрушаването на високите места и на ашерите на Ваал и на Молох, екзекутирането на свещениците на тези богове и наблягането върху Божието Слово (4 Царе 22, 23). Макар на по-заден план, проповедите на Софония несъмнено са значителен фактор за осъществяване на тези реформи.

Пророчеството на Софония се състои само от три глави, чиято тема е "Денят на Господа." Същата фраза, която срещаме в Авдия (стих 15), Йоил (1:15) и Амос (5:18-20) е използвана от Софония, за да опише деня на Господния съд.

Софония предрича не само осъждението на Юда и Израил, но и на езическите нации Филистия, Моав, Амон, Етиопия и Асирия. Интересно е да се отбележи, че за период от двадесет години, всички тези народи са покорени от Вавилонската империя, като по този начин се изпълняват думите на пророка. Софония описва "великия ден на Господа" като ден на голямо бедствие:

"Ден на гняв е оня ден, ден на смущение и на утеснение, ден на опустошение и на разорение, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и на гъста мъгла, ден на тръба и на тревога против укрепените градове и против високите кули при ъглите. Аз така ще наскърбя човеците, щото ще ходят като слепи, защото са съгрешили против Господа; Кръвта им ще се излее като прах, и месата им като лайно" (1:15-17).

Софония, също като другите пророци, не само възвестява осъждение за определени народи, но показва и причините за тяхното падение. Някои от причините за падението на Юда са поклонението на Ваал (под влиянието на финикийците и на ханаанците), на Молох и на огнения бог на амонците, който понякога изисква човешки жертвоприношения. Други грехове, споменати от Софония са практикуването на астрология (1:5), алчност (3:1), непослушание на пророците (3:2), отстъпничество (3:2) и фалшиви пророци и свещеници (3:4).

Добре че пророк Софония не завършва писанията си след тези две глави. В такъв случай посланието му би имало изключително подтискащ финал. Глава 3:9-20 представя славна картина на Милениума, когато ще царува Самият Месия (3:15) и Неговото царство ще бъде утвърдено завинаги. Израил има обещание, че тогава неговото име ще бъде превъзнасяно от народите по земята. Чудесен стих в книгата Софония е 3:17:

"Господ твой Бог е всред тебе, Силният, който ще те спаси; Ще се развесели за тебе с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни."

В заключение, пророкът показва, че Бог не е само Бог на осъждение но и Бог на благодат - благодат, която ще доведе до период на мир и благоуспяване. Интересно е, че името Софония означава "скрит от Йехова", което подсказва за всепокриващата Божия благодат.

------------------------------------------------------------------------