Книга първа от серията „Да живееш от любов На моя син, който ме подкрепяше

Дени остави своя бележник и попита:

- Както изглежда, тогава са ти били много нужни парите, в какво е разликата?

- Изобщо, в много отношения, по това време бях на такъв етап от живота си, че всичко ми беше все едно. Ако спечелех, добре, а ако не спечелех, какво от това? Знаех за съществуването на фактора необходимост. Научих го преди много години, изпитвайки всичко на гърба си. Има огромна разлика между това, какво искаш и от какво имаш нужда. Разликата е много проста – когато много силно искаме нещо, то ще мислим за него и ще измисляме способи как да го постигнем. Но в състоянието, когато нещо отчаяно ни е нужно, нашият ум няма да бъде чист, а най-вероятно ще мисли за това, което ще стане, ако не успее. Това прилича на опита да гледаш в една посока, а да караш или да ходиш в друга. Такъв способ не действа. Така работи и ума. Необходимо е ума да се съсредоточи върху това, което искаме да постигнем, а не на нашия страх, какво може да се случи, ако не се получи.

- Т.е., правя го за удоволствие, просто за да се заема с нещо? Нещо като хоби? – отговори Дени.

- Отлично, това е прекрасно начало, - отговорих аз. – Тогава нищо не оказва натиск и можеш да се съсредоточиш върху това, което правиш. Разбираш ли, ако заложиш голяма ставка, ще бъдеш привързан към резултата, но ако вложиш само 2 – 3 долара, то резултата няма да има значение, особено, ако и без това се каниш да го направиш.

- Дени, сигурен ли си, че разбираш, за какво говори Клаус? – тихо попита Нина.

- Всичко разбирам, няма проблеми, - отговори Дени. – Какво се прави по-нататък?

- След това, трябва да намериш тихо място, където никой няма да те безпокои. След това трябва да легнеш или да седнеш в удобно кресло. Аз предпочитам да лежа, тъй като тогава не се вълнувам, че главата ми може да падне. Единствената трудност в легналото положение е, че са необходими допълнителни усилия, за да се запази бодро състояние. След това трябва да си позволиш да се отпуснеш напълно и да дадеш на тялото да заспи. Но не и на ума. Т.е., ние лягаме и разрешаваме на тялото да заспи до състояние, когато не го чувстваш, и не можеш да чуваш нищо. Не може да се каже, че обезателно нищо не трябва да чуваш, но това може да се окаже важно най-накрая.

- Трябва ли да си представям нещо, за да остане ума ми буден? – попита Дени.

- Не! – отговорих аз, - защото, ако започнеш да си представяш нещо, ще влезеш в състоянието приличащо на сън и след това ще заспиш. При това, ако започнеш да визуализираш нещо, то видяното от теб може да се окаже само плод на въображението.

- А какво да правя с ума си, за да не заспя? – попита Дени.

- В това е и номера, трябва да се фокусираш върху своята Душа. Душа наричам тази голяма част от тебе или Всичко, Което Си, каквото и да означава това. Но номерът е, че не можеш да си я представиш. Най-доброто, до което достигнах е представата, че слушам Душата си. Представям си, че се опитвам да чуя нещо много тихо – своята Душа. Отклони се сега за момент и се опитай да чуеш какво става зад стените на този бар. Дени затвори очи и замря. Забелязах, че той затаи дъх.

- Не, Дени, не трябва да спираш дишането си, продължавай да правиш това в ума си, но продължавай да дишаш. Възползвах се от тази кратка пауза, за да запаля следващата цигара.

Дени отвори очи и каза:

- Според мен се получи, умът ми бе напълно фокусиран и в същото време той нищо не правеше. Изобщо, беше напълно празен.

- Точно така, - отговорих аз, - но най-сложното е в това, да задържиш този фокус, без да мислиш за други работи. Това не е трудно за няколко секунди, но след това ума се опитва да внесе разни мисли и образи. В никакъв случай не трябва да се въвличаш в тези мисли. Ако се хванеш в това, или че се увличаш от образи, възникнали в ума, трябва да върнеш ума си назад към концентрацията върху Душата. Ако не се хванеш в този момент, когато отплуваш, то ще влезеш в дрямка, след което най-вероятно ще заспиш. Така че, много е важно, съсредоточавайки се, да останеш в отпуснато състояние. Не трябва да правиш усилие, тъй като тогава не можеш да се отпуснеш и всичко ще завърши с главоболие. Така че, трябва да бъдеш умствено, физически и емоционално отпуснат, но и едновременно фокусиран. Звучи като нещо много сложно, но в действителност е много естествено.

- Защо не трябва просто да визуализираш резултатите в мозъка? – попита Нина.

- Аз също се канех току-що да питам за това! – добави Дени.

- Точно не зная защо. Зная само, че ако започнеш да визуализираш на толкова ранен стадий, това което можеш да видиш, ще бъде част от сън, а не правилен отговор. Още не знам отговорите на всички въпроси, но зная, че трябва да преминеш зад състоянието на сън, за да достигнеш по-високите части на своя ум. Това е като разклонение, можеш да завиеш наляво или надясно. Наляво – в състоянието на сън и надясно – в състоянието на висшия ум. Отначало ще бъде трудно да се удържиш от състоянието да не завиеш наляво. За нас това е естествен път, но само затова, защото сме го минавали много пъти и защото повечето хора не ползват често пътя надясно, към висшия ум или Душата. Това е подобно на коловоз, който те насочва наляво. В действителност, няма нито ляво, нито дясно, използвам тези понятия като пример.

- В това има нещо. Мисля, че разбрах. Но защо мислиш, че Душата ми ще ми помага? – попита Дени.

- Интересен въпрос, никога не съм поглеждал на това от тази гледна точка. Подхождам към това така, като че ли достигам и ставам тази голяма част от самия себе си, получавайки по този начин всички достъпни ресурси. С други думи, защо да използвам стария ръчен калкулатор, когато на масата ми има голям и бърз компютър? Ако е нужно да вземеш важно решение в живота си, защо да използваш малкия съзнателен ум, който има малко повече от продълговатия мозък, ако са ти достъпни всичките тия невероятни ресурси?

Дени се опита да ме прекъсне с нов въпрос, но аз го спрях на половината път:

- Погледни на това по следния начин, Дени. Всеки път, когато се опитваш да вземеш решение, ти в някаква степен се опитваш да предскажеш бъдещето. Дори ако това е такова просто решение, като кога да приготвиш вечерята. Кога ще се приберат всички? В колко часа? Колко време ще отнеме това? И така нататък. Съзнателният ум е в състояние да прави много малки и бавни изчисления, но тази голяма част от тебе, да я наречем подсъзнание, има на свое разположение повече информация и помни всичко, което си видял, слушал, мирисал, чувствал или преживявал. Затова тя може да използва тази информация за значително по-бързи и точни изчисления, отколкото съзнателния ум. Като пример, подсъзнанието има фотографска памет за всичко, което са видели твоите очи. Дори ако съзнателно не си видял нещо, то все пак е записано в подсъзнанието. И най-забележителното е това, че всички подсъзнания са съединени по някакъв начин. Това е като компютъра, който е съединен с хиляди други компютри и от всякъде може да получи всякаква информация, която му е нужна. Учените продължават своите спорове, но знанието за това съществува вече хиляди години. Сега, за висшия ум или за тази част, която наричам своя Душа, и която живее извън времевите и физически ограничения. Спрях за момент, за да дам възможност на Дени да зададе въпрос, защото той се въртеше на мястото си като дете, което иска да отиде в тоалетната. Дени въздъхна облекчено и попита:

- А защо се фокусираш на Душата, щом казваш, че подсъзнанието има толкова информация на свое разположение?

- Не знам отговорите на всички въпроси, но през всичките тези години прочетох множество книги, а аз обичам да чета информацията между редовете. Да кажем така, никой не е заявил това, че е предприел опит да направи нещо подобно. Но предполагам, че мнозина са се опитвали да използват визуализацията и при тях нищо не се е получило. Освен това, сигурен съм, че мнозина са се опитвали да използват подсъзнанието, и при тях също не се е получило нищо. Да си призная, мога само да правя предположения защо тези два пътя не работят. Но ако аз си губех времето, за да разбера причините, то не бих постигнал нищо. Предполагам, че ние сме нещо по-голямо, отколкото съзнателния и подсъзнателен ум. Честно да си кажа, мисля, че малцина са пробвали да ползват своята Душа, ако такива въобще се намерят.

- Защо мислиш, че никой не се е опитвал да използва своята Душа? – попита Нина.

Аз размахах ръце във въздуха и казах:

- Да си призная, повече теории имам, отколкото отговори. Но е възможно, това да се обяснява със суеверията, а също със страха. Изобщо мисля, че това е повече заради страха, защото, един мой приятел, който не е религиозен, се страхуваше да изпробва това, мислейки, че може да наруши някакъв космически закон. Също, на мен ми се струва, че това се е държало в дълбока тайна и се е предавало само на няколко посветени.

- Защо мислиш, че това е било пазено в тайна? – попита Нина.

- Добър въпрос, и мен ме безпокои малко това, - вметна Дени.

- Вероятно, от страх, - отговорих аз.

- От какво са се страхували тези посветени? – попита Нина.

Дени кимна с глава, сякаш казваше, че и той задава същия въпрос.

- Вероятно, от злото, - отговорих аз. – Притежаването на знание не винаги прогонва страха, и то не обезателно те прави толкова силен, че да се срещнеш очи в очи с всичко, което ти поднесе живота.

- Не изглежда да притежаваш огромни познания, а защо ти не се боиш да си играеш с това, което е било скрито в продължение на столетия? – попита Дени.

Не можех да не се разсмея на този въпрос. Вдигнах ръце във въздуха и казах:

- С какво може да ме уплаши Вселената? Вече се опитвах да свърша със себе си няколко пъти. Така че единственото, което остава, това е безсмъртието. Което само ще ми даде допълнително време, за да вляза в нови приключения. При това сега притежавам умение, което е хиляди пъти по-силно, отколкото е всичко тъмно и негативно. Освен това, защо твоята по-голяма част да е недоволна от теб за това, че си установил връзка с нея? Криело се е това, което можем да постигнем, когато установим контакт с по-голямата част от себе си. Имам нещо много по-очарователно, отколкото е спортната лотария.

- И какво е то? – попита Дени, оставяйки писалката.

Устната на Дени отново определено трепереше. Усмихвайки се в себе си, казах:

- Предлагах ти отначало да изслушаш разказа до край, но ти настоя. Затова ще ти се наложи да изчакаш, докато не свърша с даването на инструкции. Но първо ми се иска да ми налееш портокалов сок и да отида в тоалетната. След това ще свърша с даването на инструкции, които ти така силно искаше.

Все още се усмихвах в себе си по пътя към тоалетната. Мислех си и за това, което каза моят приятел на име Джон.

- Винаги крий в ръкава си туз. Възможно е никога да не го използваш, но дори и да нямаш нищо, пак ще имаш усещането, че имаш нещо…
Страх

Страхът да направиш опит, в края на краищата ще пролее сълзите на Любовта. „Много се надявам, че съм прав в това…”

- Не се страхувай да разказваш това, което знаеш, останалото остави на мен.

- Нима, а ти кой си? – попитах аз със сарказъм, мислейки, че Дени си прави шега с мен. Пуснах водата, обърнах се и отворих вратата на кабинката, очаквайки да видя там Дени, но нямаше никой. Бързо отворих вратата на тоалетната и огледах бързо бара, но там нямаше никой, освен Дени, Нина и седящия зад масичката старец. Помислих си, че е невъзможно стареца да може да се върне толкова бързо на своята масичка, при това той изглеждаше така, като че ли изобщо не е помръдвал. И Дени и Нина ме гледаха, не разбирайки, защо стоя там. Отидох до своето столче и седнах. Гледайки Нина и Дени, попитах:

- Докато бях в тоалетната, някой влизал ли е там? – И двамата ме изгледаха и след това поклатиха глави.

– Тази течност от зелената бутилка, не предизвиква ли случайно халюцинации? – попитах аз.

- Аз нямам, - отговори Дени, клатейки глава.

- А ти, Нина?

- Аз съм наред, - каза Нина, свивайки рамене.

– Навярно, работата е в уискито, след него можеш да видиш двойка розови слона. А какво се е случило? Какво видя? – попита Дени.

- Стори ми се, че чух нещо, но няма значение, - отговорих аз. – Добре, дайте да се върнем на инструкциите.

- Добра мисъл, - отговори Дени.

- Когато правиш това упражнение, можеш да стигнеш до точката, където можеш да започнеш да чуваш някой да произнася думи или музика, или просто звуци. Също можеш да стигнеш до точката, когато в мозъка ти ще започнат да се образуват картини, но не си струва да се вълнуваш заради това, най-добре е да позволиш това да се случва без да вземаш участие. Тези неща са само ехо в твоя ум. Между другото, това е добър знак, означава че си много близко до това място, към което се стремиш.

Отпих от портокаловия сок и запалих нова цигара, за да дам възможност на Дени да ме догони с записките.

- И какво представляват тези видения и звуци? – попита Нина.

- Моята теория е такава. Умът, особено подсъзнателният ум, никога не се спира. Аз мисля, че на този етап става свързването с подсъзнателния ум. И много е важно да продължиш да се движиш, позволявайки си да доплуваш още по-дълбоко, и продължавайки да се фокусираш върху своята Душа, без да обръщаш внимание на това, което виждаш и чуваш.

Дени вдигна глава и попита:

- Как ще разбера, че съм стигнал до своята Душа?

- Добър въпрос, - отговорих аз. – Изобщо, това повече прилича на степенуване на състоянието, това е нещо такова, което става все по-голямо с всеки нов път. Когато това се случи, веднага ще разбереш, че си там. Някои признаци са, че ще се почувстваш много умиротворен, също можеш да почувстваш, че си станал по-голям. Също така, твоят ум ще бъде много чист. Това е сложно да се обясни, но когато влезеш в това състояние, не може да се сравни с нищо. Можеш да почувстваш, че сега си свързан в много по-голяма степен с Вселената и едновременно си изолиран от ежедневните грижи. Не мога да го обясня по друг начин. И при това съм сигурен, че всеки го усеща по своему.

Спрях се за миг, за да дам на Дени да ме настигне със записките. Изглежда записваше всяка дума.

- А как Дени ще разбере резултатите от игрите? – попита Нина.

- Приближаваме най-интересното, - отговорих аз, оставяйки цигарата. – Изобщо, на този етап трябва да се направи избор, защото тук може да се правят много и различни, и увлекателни неща, за които ще разкажа по-късно. Но ако си решил да тръгнеш по пътя да разбереш резултатите от игрите, нека да бъде така. Всичко, което ти разказах до тук, трябва да го изпълниш едно към едно. Този път е много тесен, и трябва да оставаш фокусиран, за да не слезеш от него. Но когато стигнеш Душата, в някаква степен, имаш по-голяма гъвкавост, и това, което сега ще ти разкажа, можеш да го променяш.

- Готов съм! – отговори Дени.

Което от неговите уста означаваше „продължавай, без да спираш”.

- О’кей, на този етап можеш да започнеш визуализацията. На мен ми харесваше да си представям, че се движа напред във времето и се премествам в магазина на улицата. След това си представям, че влизам в магазина, доближавам се до мястото с лотарийните фишове и гледам листа с резултатите от игрите. Отначало си представях, че пътувам във влак, и всеки град през който минавах, беше един ден от бъдещето. Когато стигах до деня, в който исках да бъда, влакът спираше, аз излизах, отивах до вестникарската будка и питах за резултатите. Но открих, че понякога използвам своето въображение много дълбоко. След това разбрах, че това е било, защото се опитвам да направя своя влак прекалено истински, вместо просто да чувствам или усещам, че се намирам във влака.

- А как да различа, не си ли измислям всичко това, което виждам? – попита Дени.

- Това-онова ще бъде в резултат на твоето въображение, без това не можеш се размина, - отговорих аз. – Най-добрият способ, който намерих, е да си представя магазина или влака, по твой избор, и представата е много лесна, така че, те да не станат твоя действителност, а само форма, с помощта на която ти измерваш времето. Но когато ще гледаш на резултатите, ти трябва да ги видиш много ясно, а не да използваш въображението си, или да го използваш, колкото се може по-малко. Също така това не трябва да ти отнема много време. Аз получих прекрасни резултати още тогава, когато молех Душата си, просто да сложи резултатите в моя ум. Да ги виждам като на екран, на който са прожектирани. Трябва просто да си поиграеш с това и да си изясниш, кой способ ти подхожда най-много. Ако отговорите са неверни, това не означава, че такива ти ги дава Душата ти. Ти не слушаш или не виждаш правилно.

- Колко време ти трябваше, докато постигнеш това? – попита Нина.

- Примерно, десет дена, - отговорих аз.

- Съвсем не е зле, - каза Дени.

- Обаче не забравяй, че по това време не работех, и по цели дни се занимавах основно с това. Има още някои дребни неща, които трябва да знаеш. Не всеки получен от теб отговор ще бъде правилен, по различни причини. Бъдещето не е изсечено на камък и може да се промени всеки един момент. Затова се стараех да получа резултатите от шест до десет различни игри. След това, по-късно, ги разглеждах и ги сравнявах с това какви отговори бях давал аз. След това избирах две или три игри и залагах на тях. Понякога, ако чувствах, че днешният ми ден може да бъде удачен, и информацията може да дойде много отчетлива, залагах на по-голямо количество игри, но само, ако моите усещания ми подсказваха да постъпя така. Правех малки ставки и използвах различни комбинации. Да кажем, имах десет игри, можех да заложа на три или четири комбинации „експрес”, по три-четири игри във всяка. И в случай на някакви грешки, печалбите, все едно, ще покрият загубите.

- Това изглежда толкова просто, макар и да виждам, че трябва да поработя малко. Значи, казваш, това е всичко? – попита Дени.

- Това е всичко! – отговорих аз. – Може би, още един нюанс. Дръж в ума си, че на новаците им върви…

- Какво имаш в предвид? – попита Дени.

- Ще видиш сам, - отговорих аз.

- Ей, това не е ли… - Разбрах! – прекъсвайки Дени, възкликна Нина, изправяйки се на своето столче. – О, Боже, това е… У-у-у, за малко да го пропусна, ти виждаш ли го това, Дени?..

- Веднага млъкни, Нина! – я прекъснах аз. – Ако някой не го вижда това, значи той не е готов, и това не се произнася на глас.

Нина сложи ръка на устните си и усмихвайки се каза:

- Няма съм като риба.

- Съвсем не е смешно, - каза Дени, скачайки от столчето си и събирайки записките си.

Имах толкова широка усмивка, че почти усещах, как ъгълчетата на устните ми се допират до ушите. Дени повдигна глава от записките, погледна ме и каза полусериозно:

- Струва ти се, че дилърът си ти?

Опитвайки се да скрия усмивката си, помислих за себе си:

- Не съм дилър, но знам, кога в ръката ми има повече от една карта. Виждате ли, когато играете с Вселената коректно, което означава с уважение, любов и добрина, то Вселената продължава да ви дава карти. Чувал съм, че ако получиш цялата колода, то Вселената може да ти позволи на теб самия да дадеш няколко карти. Що се касае до мен, това е прекалено голяма отговорност, мисля, че за да получи толкова много карти, човек трябва да се посвети на работата по изменение на света. Струва ми се, че такива хора, като Майка Тереза, могат да имат няколко колоди. Сложно е да се каже точно, но всичко, което зная, е това, че три или четири карти ти позволяват да постигнеш много.
Вътрешното Дете

Забелязвали ли сте някога, че във всяко възрастно тяло, живее дете, което се инати, опитвайки се да излезе навън? Може би си струва да ги пуснем, докато не са съборили целия дом?

- Преди да продължа разказа, - казах аз и погледнах Дени, - навярно си струва да ви кажа нещо, което забравих да спомена.

- Ето това се казва изненада, - произнесе Дени със саркастична усмивка.

- Това е важна информация, особено, ако имате трудности с удържането на Душата на фокуса на вашия ум, - отговорих аз, опитвайки да върна саркастичната усмивка. – в продължение на редица години, прочетох много книги по източна медитация, и много от тях споменават различни области от мозъка, върху които можете да медитирате, но нито в една от тях не се споменава продълговатия мозък. Това прилича на ситуацията, когато някой се бои да влезе в тъмното подземие, дори при включена светлина, защото там могат да останат много тъмни места, където могат да се скрият обитаващите ги чудовища. Открих, че най-добрият начин за решаване на проблема с тъмното подземие е да поставите източника на светлина в най-тъмното място, и на този принцип работи и нашият мозък.

Неизвестно защо, тази мисъл се стори на Нина много забавна.

- Когато се опитваш да фокусираш своето внимание върху Душата, в известен смисъл използваш това, което някои йоги наричат висш ум. Но друга част от твоя ум, ще се опита да внесе други мисли. Това е нещото, с което ми се налагаше постоянно да се боря. Въпросът беше в това, че се налагаше да открия, коя част от мозъка предизвиква това. Тогава разгледах всички части на мозъка, които се споменаваха в книгите по медитация.

Спрях да запаля следващата цигара.

- Винаги ми е харесвало да търся странни елементи, такива, които не се вместват в схемата, дори да изглеждат обикновени, дори прекалено обикновени.

- Какво имаш в предвид? – попита Нина с любопитство.

- Погледни източните учения на йогите или на посветените. Ако им зададете въпрос, те ще дадат много кратък отговор, но ако им дадете писалка и хартия, ще пишат докато свят светува. Много непоследователно, не ви ли се струва?

- Предполагаш, че това означава нещо? – попита Дени.

Кимвайки с глава, казах:

- Ако нещо съществува, то означава нещо. А какво ще кажете за този факт, че макар и да принадлежат на различни раси и произлизат от различни страни, всички имат еднакъв стил на писане? Понякога разсъждавах над това, че се изхитряват да изпишат стотици страници и да не кажат почти нищо. Да не говорим за това, че пишат отново и отново за едно и също, променяйки само гледната точка и подхода по въпроса. Да погледнем истината в очите – те всичките пишат, използвайки някакъв код. И ако всички знаят, що за код е това, не е трудно да го разгадаят. Ако някой може да напише десет книги и нищо да не каже, това е доста забележително, тъй като тогава остава да пише между редовете. Затова и аз търся в тези места, за които казват, че не си струва да си губиш времето, и копая в тези места, за които не споменават… Нали, ако имате съкровище, и искате да разкажете за него, но не искате да кажете, къде е скрито, а още повече, как да стигнете до него, ако тия хора не са готови да ви последват, то в такъв случай, трябва да объркате следите. И проблема, който открих, се състои в това, че вие не можете да достигнете до своята Душа или до тази своя голяма част, ако не направите така, че вашият ум да престане да кудкудяка като кокошка, току що снесла яйце. И ключът към това е единственото, което са подминавали – продълговатият мозък. Изключи го и си влязъл.

В продължение на минута чувствах гордост от себе си, докато не съобразих, че моят продълговат мозък ме изигра, заприличах на петел, качил се на стобора и кудкудякащ, за да се похвали пред кокошките наоколо. Ненавиждам, когато се случва това.

- Ти имаш право да се гордееш с това, че сам си се досетил за всичко това, - каза Нина, явно нежно изблъсквайки досадата още по-дълбоко.

- Действително, някога опитвах да медитирам, но се сблъсквах с проблеми заради мислите, които постоянно напираха в главата ми. Та как да ги изключа? – спасявайки ме, се включи в разговора Дени.

- Няма нищо по-просто от това, казах аз. – Отначало се отпускаш и успокояваш напълно. След това, само за минута визуализираш лъч, който идва от твоята Душа и направо през фонтанелата стига до продълговатия мозък, изпълвайки всичко наоколо с много ярка светлина. След това вече не го визуализираш, а само помниш за него. Това е, все едно, че майстор ти поправя покрива, не трябва целия ден да го гледаш, а само да знаеш, че той се намира там. Накратко казано, просто оставяш светлината там, без да се фокусираш постоянно на това. Това ще даде занимание на тази цялата част от мозъка. Не знам точно за какво отговаря тя, но знам, че този метод работи, а това е всичко, което има значение за сега.

- Дени, разкажи на Клаус за чудовищата от подземието, - произнесе Нина, сменяйки темата по този начин.

Дени поклати глава и на лицето му се появи уплаха. Нина се наведе към мен и каза:

- Тук имаме мазе, но Дени няма да влезе там за нищо на света, той мисли, че там има чудовища. Искаш ли сам да погледнеш?

- Мисля, че не… - отговорих аз. – Щом Дени смята, че в мазето има привидения, това ми е напълно достатъчно.

Нина се засмя и каза:

- Всички мъже сте еднакви – вдигате много шум, но когато дойде сивият вълк, не може да ви открие човек. От съображения за безопасност, реших да пропусна репликата й и да се опитам да си спомня за какво говорехме, преди да ме прекъснат.
Тайната на Вселената

Ключът: Мисъл, Доверие

Ключалката: Действие, Любов

Вратата: Резултат, Радост

Играта: Продължение Няма!