Книга първа от серията „Да живееш от любов На моя син, който ме подкрепяше

- До завръщането на Сники мина примерно седмица. През тази седмица няколко пъти правих залози и пътувах с влака. Получих доста добри резултати, макар и не толкова добри, както когато започвах. Въпреки това достатъчно, за да сложа известна сума в джоба си и да мога да изкарам още известно време. Също така, напълно неочаквано ми предложиха работа, но реших да не приемам предложението. Трудно е да се каже, дали това беше най-доброто решение, просто не исках да се занимавам с нещо, което няма да ми доставя удоволствие, само заради оцеляването. Това е най-бързият начин да превърнеш живота си в изтощителен опит. Освен това няма смисъл да хващаш бика за рогата, ако искаш да избегнеш това, да те прехвърлят насам-натам. И като добавка на всичкото това, аз се чувствах толкова приказно, че не се канех да го развалям в името на каквото и да е. Но с приближаването на края на седмицата, забелязах, че обема на любовта намаля, изглежда той постепенно секваше. Направих няколко опита да се върна в този храм или място, но всеки път завършваше с това, че се оказвах на някакво друго място. Към края на седмицата отново се завърнах към това състояние, в което бях преди. Без съмнение, запасът от любов в мен, свършваше. Точно се връщах от едно от пътуванията си с влака, когато отваряйки очи, видях Сники да седи на леглото в краката ми.

- Здрасти, появи се най-после! – казах аз, сядайки в леглото.

- Не се ли свършва любовта в нас? – попита той.

- О’кей, давай отново да отидем там! – поисках аз.

- Не толкова бързо! – усмихвайки се отговори той. – Само от тебе зависи, дали ще си дадеш такава любов.

- Защо повече не мога да получа любов от там? Където и да е това, - попитах аз.

- Можеш, но ще бъде много по-добре, ако разбереш, че любовта, която търсиш е в теб и всичко, което трябва да направиш е, да се изразя образно, да се научиш да отваряш капачето.

- За какво става въпрос? Не разбирам.

- Позволи ми да ти обясня, - започна Сники, - когато си влюбен, ти започваш да излъчваш любов, и разбира се, изпитваш всички съпътстващи усещания. В действителност, любовта извира от теб самия, от това същество, което си в действителност. В известен смисъл използваш влюбеността, като някакъв механизъм, който отваря твоето сърце на любовта. Напълно е възможно да се влюбиш в някого, който не е влюбен в теб, и въпреки това, изживяваш напълно любовта, тъй като в действителност, любовта идва от вътре. И този факт, че в настоящето не си влюбен в никой определен човек не означава, че не си пълен с любов, че не можеш да изпитваш любов, да бъдеш обкръжен с любов. Причината, поради която можеш да изпращаш любов в храната или в друг човек или в обкръжението, или в каквото и да е, е в това, че те очаква откриването на своя безкраен и неизчерпаем източник на любов. Освен това, ние помислихме, че е най-добре да ти демонстрираме, какво е възможно.

Няколко минути мислех над това. В моя ум нямаше съмнения, че ловко са ме подмамили, за да налапам не само въдичката, но и кордата с тежестта, но имах ли някакъв друг избор? Току-що бях преживял една от най-прекрасните седмици в моя живот и бях изпълнен с решимост да не разреша това да изчезне просто така.

- Ти каниш ли се да ми покажеш как или ще стоиш и ще дрънкаш само? – изказах се аз.

- Приятно е отново да усетя вниманието ти, - отговори Сники, разтягайки усмивката си до ушите. – Няма да е лошо да извадиш празна касета и да си направиш запис. Първия път ще се получи, но ако искаш да получиш толкова много, колкото преди седмица, ще трябва да потренираш.

- Да бъде както искаш, - отговорих аз, без да се усетя, че отново ме водят да налапам стръвта.

Не зная защо ми се падна ангел с грозно и прогнило чувство за хумор. Така или иначе, извадих магнетофона си и празна касета и започнахме да правим записа. Сники ми казваше какво да произнеса, а аз го повтарях пред микрофона. След свършването на записа, Сники изигра своя номер с изчезването. Не бързах да изпробвам получилия се запис в същия ден, но на следващото утро, получих печалбите от някои залози, купих продукти, тъй като изглеждаше, че се задава студено време.

- От тук нататък, няма да бъде леко да се обясни случилото се с думи и може да не е в правилната последователност, но съм сигурен, че ще разберете, - казах и погледнах Нина и Дени. – Пробвах записа, но след като го използвах два пъти, се отказах от него, защото всичко се получаваше много лесно, и чувствах, че записът не ми е нужен. Резултат постигнах още първия път, но не това, което чувствах предната седмица. Помислих си, че ако малко парченце е добре, то голямото количество ще бъде значително по-добре, и изглеждаше, че всичко, което беше необходимо, е само да се тренирам малко. Реших напълно да се отдам на това. И точно така прекарах следващите седем или девет дена. Отварянето на сърцето и излъчването на любов беше всичко, с което се занимавах. Прекарвах час в занимание с това, след което правех, примерно, час почивка, и след това отново се заемах със същото. Замислете се, преди да правите същото с моето усърдие. По-добре да се започне бавно – тогава ще привикнете постепенно към това, което ще започне да се случва. Любовта предизвиква привикване, и колкото по-добре се чувствах, толкова повече се занимавах с това – исках да разбера, съществува ли действително предел на този обем от любов, с който човек може да се изпълни, и който може да чувства. И на ум не ми минаваше, че това ще засегне всичко и всички покрай мен.

Спрях за минута, за да запаля цигара, и използвайки момента, още веднъж да премисля преживяното. Нина и Дени търпеливо чакаха да продължа разказа си.

- Първите няколко дни бяха доста хладни, затова прекарвах цялото си време в къщи, пълнейки се с любов и излъчвайки я. В тези дни, заради времето, не извеждах Руди на ежедневните разходки. Колкото до моите усещания, чувствах се прекрасно и бях в състоянието на покой. Струваше ми се, че дълбоката вътрешна радост се излива на повърхността. Независимо от всичко, че през това време бях сам и не общувах с никого, не усещах самота, чувствах се много силно Любим и дори по-тясно свързан със света, и в същото време не ми действаха събитията ставащи в света. С колкото повече любов се изпълвах, толкова по-силни бяха тези усещания. Всички емоционални болки, свързани с миналото просто изчезнаха.

- Едва ли ще ми се удаде да го опиша с думи както трябва – за нещастие, нямам думи да опиша нещо толкова прекрасно, - казах аз, свивайки рамене. – След няколко дни времето се затопли и започнах да извеждам Руди на ежедневната разходка. Тогава и забелязах измененията. Отначало не можех да забележа нищо конкретно, тъй като бяха малки неща, които не се отличаваха много. Например, всичко наоколо ми се струваше по-ярко, по-живо, по-изпълнено с цветове, струваше ми се, че въздухът е изпълнен с живот или нещо подобно. Първите няколко дни във парка имаше малко хора, разхождащи кучетата си, затова това, което започна да се проявява, го осъзнах едва след няколко дни. Отначало забелязах, че птиците ни следваха, където и да идехме. Нямам предвид стълпотворение от птици, а малко ято. Освен това забелязах, че чуждите кучета като ме видеха бягаха при мен и буквално се опитваха да скочат върху мен. Това не е толкова странно, ако се вземе предвид, че повечето кучета се интересуват повече от играта с другите кучета и не обръщаха голямо внимание на хората в парка. При това забелязах, че хората станаха много по-дружелюбни, отколкото обикновено. За да го опиша по-точно, бих казал, че те почти кокетничат. Ситуацията все още не беше стигнала до този размах, както в супермаркета, ден след като бях срещнал Сники, но малко по малко отиваше натам. От една страна виждах, какво се приближава, а от друга страна, не вярвах в това. Затова реших, просто да видя, какво ще се случи. С всеки изминал ден ситуацията ставаше все по-странна. Жените започнаха агресивно да ме свалят, в някои случаи дори използваха телата си, като че ли наоколо израстваха стени и твоето лично пространство изчезва. Дори мъжете започнаха да се държат странно, изглеждаше, като че ли дълго време сме били близки приятели. Ако се спра за да говоря с някого, другите хора се събираха наоколо и се присъединяваха към разговора, което само по себе си не беше страшно, с изключение на това, че ми се струваше, че цялото внимание на хората е съсредоточено върху мен и хората използваха физически докосвания, когато говореха с мен. Трябва да си признаем, хората в града не се докосват в парка до непознати, обикновено винаги съществува някакво разстояние, което се съблюдава от всички.

Дени ме гледаше с пълен с недоверие поглед.

- Не си длъжен да вярваш в това, което говоря, Дени, на аз нямам причини да не казвам истината и ти можеш сам да го преживееш всичко това, ако поискаш само, - казах аз, - при това, по-нататък стана още по-чудновато. Един приятел ме покани да се почерпим след края на работата му. Уговорих ме се да се срещнем в един бар. Така се получи, че аз се оказах там 20 минути преди него, тъй като той закъсня. Барът, в който си бяхме обявили среща, беше доста голям, при това по това време е час-пик. Беше пълно с народ. Влязох там, огледах се наоколо и след като не го видях, реших, че закъснява. Намерих си свободно място на самия бар, седнах и си поръчах пиене. Реших, че докато го чакам, за да не си губя времето напразно, че мога да продължа да се зареждам с любов и да я излъчвам. Примерно, след 15 минути, жените започнаха да мигрират към мястото, където стоях, отстъпих мястото си на една от жените, която стоеше прекалено близо до мен. Когато в бара, най-накрая, се появи моят приятел, бях напълно обкръжен с жени. Казвам ви самата истина, те се натъпкаха около мен като в препълнен автобус. Ако поне се познаваха една друга, можех да си кажа, че съм попаднал на нужното място и в нужното време, но това явно не беше така. Когато видях, че приятелят ми се приближава, аз положих усилия и се измъкнах от интересното положение, и ние се настанихме в свободната част от бара. Той беше забелязал откъде се измъкнах, и направи няколко коментара по темата, защо съм се махнал от там. Следващите няколко минути ние прекарахме в разговор и размяна на шеги, и за 15 – 20 минути ние бяхме обкръжени с жени. Там, разбира се, имаше и няколко мъже, но бих казал, че жените спрямо мъжете бяха в съотношение 4:1. Моят приятел си прекарваше прекрасно времето, и когато, най-накрая реших, че ми е време да се махам от там, той беше толкова зает, че дори не се опита да възрази срещу толкова ранното ми заминаване. Самият аз съм много тих човек и предпочитам да се намирам в малки компании. Не съм привикнал на такова голямо внимание от обкръжаващите, при това някои от тези жени бяха настроени много сериозно. По пътя за в къщи реших да се отбия в супермаркета, за да си купя някои продукти, и се повтори същото, както първия път. Бях щастлив да се окажа най-после в къщи и да се настаня в любимото си кресло, без да ме мачкат от всички страни. Мислех си, че за нищо на света, не ми се иска да прекарам остатъка от дните си по подобен начин. Това са камъни в градината на ангела, който трябваше да ме предупреди за страничните ефекти.

Чух глас:

- Странични ефекти?

Обръщайки глава, видях на дивана Сники.

- Да, странични ефекти, - казах аз, - хората бяха прекалено дружелюбни, и ти трябваше да ме предупредиш, какво рискувам.

Изглежда, това беше всичко, което той можеше да издържи, защото се разсмя толкова силно, че изчезна.

- Днес, обръщайки се назад, предполагам, че това наистина е било смешно, макар тогава въобще да не ми беше до смях. Примерно, след час, Сники се завърна, погледна ме, лицето му се разтегна в усмивка и ми се стори, че чувам смях в момента, когато той отново изчезваше. По-късно същата вечер, по някаква неразбираема причина, реших да прегледам всичките си неплатени сметки и да ги подредя на акуратна камарка, което не беше мое нормално занимание, затова си помислих, че тази идея е дошла от Сники. Когато бях готов да си лягам да спя, те бяха сортирани на камарка висока 10 сантиметра.

Глътнах от чая си и тръгнах за тоалетната.

Какво искаш да правиш сега? Това ще ти донесе ли на теб и на мен още повече любов и радост? Тогава не мисли за нищо повече!

- О’кей, до къде бях стигнал?

Дени ме прекъсна и помоли да дам инструкции, как да се обкръжи с любов.

- Инструкцията ще я дам след минута, Дени, - отговорих аз, - нека отначало да ви разкажа как да се ползвате от нея, както ми беше обяснено на мен. За да нямаш големи проблеми, иначе на Нина ще и се наложи да ти бъде телохранител.

- Просто ще стоя отстрани и ще наблюдавам, как Дени ще се гърчи, - отговори Нина.

Ние всички се разсмяхме, след което продължих разказа си.

- Следващите няколко дни не работих с любовта, а отново съсредоточих вниманието си на залозите. Не се получаваше много добре, макар и да правех все още някакви пари. Просто ми се струваше, че нещо ме спира. В този момент така ми се струваше.

Видях по лицето на Дени, че това истински го безпокоеше, затова му казах, че отговор имам, и ще го кажа по-късно. Според мен това смъкна напрежението за известно време.

- Няколко дена след последното посещение, Сники се появи отново една сутрин, веднага след като свърших закуската си. Аз го очаквах и щом го видях, попитах:

- Защо не ми каза, че се превръщам в някакъв магнит, привличащ хората, птиците, кучетата?

- Реших да ти дам възможност, сам да се убедиш в силата на любовта, - отговори той. – При това не би ми повярвал, ако не бях ти дал възможност да видиш или да почувстваш на собствения си гръб.

- И какъв е смисълът на това? – попитах, издигайки ръце към небето. – Дори в магазина не мога да вляза.

- Е, не е чак толкова зле всичко, - смеейки се, отговори Сники, - Работата с любовта е изкуство. Всичко зависи от това, как го правиш.

- Направих всичко точно както ми каза, - произнесох аз в отговор.

- Ще ти го обясня по следния начин, - отговори Сники. – Първо, в света има недостиг от любов и хората отчаяно я търсят, затова когато започнеш да излъчваш любов, в този момент се създава малък дисбаланс. Ако всеки знаеше и разбираше, как да отваря сърцето си, тогава нямаше да видиш такива резултати, нито тези действия, които си наблюдавал. Все едно, хората винаги биха се привличали един към друг, и животните биха били привлечени към хората, но това не би било насочено към един единствен индивид. Разбираш ли за какво говоря?

- Разбира се, в това има смисъл, но това не решава моя проблем. Какво да правя сега? Защото не виждам света да започне да го прави в близко бъдеще.

- Ще бъдеш много приятно учуден, и то много скоро. Освен това, ще свикнеш с вниманието, и след известно време, това ще престане да те безпокои, защото ще ти хареса, - отговори Сники.

Тъкмо се канех да му отговоря, но той ме прекъсна и продължи:

- Всичко, което трябва да направиш, е да направиш някои изменения в това, как излъчваш и изпращаш любов. Трябваше отдавна да престанеш да скимтиш и да ми позволиш да ти обясня.

Наканих се да започна да се защитавам, но в думите му имаше смисъл. Така че седях и слушах.

- Да се работи с любовта може по много начини. Когато отваряше сърцето си и излъчваше любов, ти започваше да приличаш на много малко слънчице. И макар другите хора да не могат да виждат осъзнато тази любов, те могат да я чувстват и подсъзнателно знаят точно какво става. Подсъзнанието изпраща на съзнанието съобщение, да отиде при тази любов или при човека, който свети с любов. Подсъзнанието може да съобщава това на съзнанието по много начини, например, с импулси, подтикващи човека да направи нещо, с интерес към човека, който излъчва любов и т.н. Сега, ето още един метод, как можеш да използваш любовта. Ако например, отиваш на среща или на гости при някого, където ще има и други хора, можеш да изпратиш любов и да напълниш стаята или къщата с любов, още преди да отидеш там. Можеш да правиш това и за делова среща, за партита, семейни тържества, интервюта за работа, за бизнес и за много други работи. Представяш ли какво ще стане, ако имаш бизнес, напълнен с любов, и всичките ти сътрудници светят от любов?

Кимнах с глава и казах: „Да, вероятно това ще привлече много клиенти”.

- Освен това ще можеш да изпращаш любов пряко на хората по различни начини. Което, между другото, ще доведе до различни резултати. Можеш да изпращаш любов на другите хора и да ги обкръжаваш с любов, все едно, че ги завиваш с топло одеало от любов. Или можеш изпращайки им любов, да ги изпълваш с нея. Още можеш да насочиш любовта направо в сърцето им. В зависимост от човека, резултатите ще бъдат различни. Това ще помогне на конкретния човек да отвори собственото си сърце, защото, когато любовта влезе в сърцето му, вероятно ще видиш, как самият той ще започне да свети. Това работи много добре, ако искаш да си свързан близко с някого, възможно с приятел, възможно с децата си. За това ще поговорим по-късно.

- Всичко това става все по-сложно и по-сложно, - отговорих аз, не знаейки какво друго да кажа.

- Въобще не е така. Спомни си човек, който, както чувстваш ти, му е нужна повече любов.

- В такъв случай, ние говорим за целият свят, Сники! – отговорих аз.

Не мога да ви опиша погледа, който ми хвърли той, но разбрах, какво имаше в предвид.

- Добре, избрах човек, какво следва? – отговорих аз.

- Просто реши, кой от способите за изпращане на любов, ще бъде най-добър в този момент за този човек. Можеш да напълниш дома му с любов, да изпратиш любов на работното му място, да го обкръжиш с любов, да го заредиш с любов или да му изпратиш любов в сърдечният му център. Избери този, който ти идва на ум, и който, както сам чувстваш, е най-подходящият за сегашния момент, понякога е подходящо да се използват два или три метода.

- Това се оказва доста просто, - казах аз в отговор. – Техният дом е просто зона на военни действия, затова, ако изпратя или напълня дома им с любов, това, навярно, ще им помогне да се разберат един друг, или поне ще ги спре преди да се вкарат в гроба с това занимание. Прав ли съм?

- Абсолютно, - отговори Сники.

Размишлявайки върху това, погледнах за миг през прозореца, и когато отново погледнах към мястото, където беше Сники, той вече беше изчезнал.

Дени правеше някакви записки, затова се спрях, за да му дам възможност да допише, и започнах да паля цигара.

- А напълването себе си с любов и изпращането й, прилича ли на това, когато си влюбен? – попита Нина.

- Въобще, усещането е точно такова. Чувстваш абсолютно същото, хубаво ти е по цялото тяло, - отговорих аз. – Когато двама се влюбят, струва ти се, че те светят, в тях нещо се променя, и навярно сте забелязали, че те също притеглят хората. Мъже са ми разказвали често, че когато имат отношения с някого, то им се струва, че жените са навсякъде около тях, а когато нямат отношение с никого, да привлечеш жените е много по-трудно.

- Сега всичко ми е ясно, - отговори Дени. – Всеки път, когато съм с някого, и когато това ни харесва и на двамата, то изглежда, че привличам жените, и изобщо хората. Не мога да повярвам, че е толкова просто. Отговорът винаги е бил пред очите ни, и никой не го е виждал. Сега всичко е толкова ясно, че не мога да разбера, как не сме го забелязали до сега.

- В действителност, Дени, има причина, защо тази информация, изглежда, не е била разкривана на никого с векове, и отговора е доста странен, но сега няма да говорим затова, защото вече няма никакво значение. Щом само хората разберат как да работят или да си играят с любовта и видят резултатите, няма да бъде възможно вече да бъдат спрени.

Очите на Дени се разтвориха широко и той попита:

- Искаш да кажеш, че някой или нещо е криел тази информация от всички? Защо?

- Отговорът е много прост: любовта е най-мощната сила, където и да е било това, и ние имаме неизчерпаем запас от любов. Това означава, че не сме безпомощни малки същества. Едно от милите качества на любовта е, че тя си има свое съзнание. Не знам как да го обясня това, но чрез нея могат да се правят само положителни неща. Когато ние изпращаме любов на някой човек, любовта ще му повлияе и ще направи това, което е най-добре за самия него, независимо, какви са твоите намерения. Освен това, изпращането на любов на друг човек, са само началните стъпки от това, което може да се прави с нея. Изобщо, най-добре е да се каже така: няма нищо, което да не може да се прави с помощта на любовта. Що се отнася до това да се посочи с пръст, този, който носи отговорност за скриването на това знание, то ние сме позволявали това да се случи, така че, отговорността е на всички. Да работиш с любовта, да играеш с любовта – ето на това трябва да се учи детето още от момента, когато се научи да говори, това е най-добрият подарък, който може да се направи на някого.

- Може ли вече да получа инструкциите? – попита с усмивка Дени.

- С удоволствие, - отговорих аз.

Адът наблюдава, как мечтите ти умират. Защото, заедно с това не умира само твоята мечта. Защото, може би е по-добре да умрем в преследването на мечтите си. Поне е имало за какво да живеем.

- Изминаха навярно, четири-пет дена и Сники дойде отново. По това време вече бях започнал да боравя с любовта по друг начин. Това внесе повече изменения, хората все още бяха привлечени от мен, но не до такава степен, както по-рано. Тази степен беше приемлива за мен, започнах да използвам шеги, за да държа хората на разстояние от мен и да се справям по-добре с хората, които се бяха насочили към мен. Оказа се, че това ми помогна много. Също така съобразих, че мога да го изключа всеки един момент, което по-рано не ми и минаваше през главата. Накратко, когато Сники се върна, аз седях в хола, вперил поглед в камарката с неплатени сметки. Тя имаше доста внушителен размер.

- Ама ти си събрал хубав куп сметки, - каза Сники, като се ухили до ушите.

През главата ми пробяга мисъл и аз зададох следния въпрос:

- Когато изчезваш, и аз не те виждам, къде ходиш?

- В бъдещето, в миналото, в настоящето, това е все едно и също, - отговори той.

- Имаш ли възможност да ме вземеш там със себе си? – попитах аз, намеквайки, че трябва да се скатая някъде от тези сметки.

- Къде ходя и как стигам до там, сега не е актуално, ти ще се справиш с това доста скоро. Сега трябва да се заемем с някои други въпроси, а не само със сметките.

- В дадения момент виждам само един проблем – тези сметки, и ако ти можеш да ги вземеш със себе си, тогава проблема ще бъде решен, - отговорих аз, мислейки си, че това беше доста добър отговор.

- Мисля, че главният въпрос сега е, че трябва да престанеш да бягаш от живота и от нещата, които не ти харесват, или с които не искаш да правиш нищо, ако разбира се, не се каниш да продължиш да живееш както до сега. Ти трябва да решиш, - каза Сники.

Замлъкнах опитвайки се да измисля нещо умно, защото знаех, че той е прав - аз се движех в кръг. Затова отговорих капризно:

- Някога забелязвал ли си колко неща в моя живот не са както трябва? Изглежда, че всичко е развалено. Не зная какво да правя със своя живот, дори вече не знам, какво ми харесва да правя. Зная точно, че не искам да прекарам остатъка от живота си, занимавайки се с нещо, което не ми харесва, само и само да оцелея. Почти съм сигурен, че животът не трябва да бъде толкова сложен. Вярно ли е?

- Разбирам за какво говориш, - отговори Сники. – Но аз не мога да променя твоя живот, иначе той вече няма да е твой. Но аз мога да ти покажа, как да работиш и ефективно да преодоляваш трудностите една след друга. Щом само се поработи с въпроса, усложнението или проблема, наричай го както искаш, той повече не се връща. Но ако ти постоянно се опитваш да избягаш от тях, или да се скриеш в някой ъгъл, игнорирайки ги, те просто се натрупват, и те ще бъдат все повече и повече, докато всичко не започне да изглежда и да се усеща като безнадеждно. Това не ти ли напомня на нещо?

Аз умувах в креслото, защото видях своя живот, като една голяма планина от нещо, и осъзнах, че мога просто да загубя 20 години, за да поправя всичко това. И всичко ще свърши само в този момент, когато хвърлиш топа.

Сники изглежда чу мислите ми и отговори:

- Това няма да ти отнеме 20 години, - сега той вече се смееше. – Нямаш представа, къде ще бъдеш след пет години, но не би трябвало да ти потрябва повече време, за да наваксаш. Не си струва да превръщаш купчината в планина, просто отхвърли всичко подред. Всеки проблем може да бъде решен с помощта на любовта, дори проблемите в миналото.

- С любов или без любов, миналото не можеш да го промениш, - отговорих аз.

- Миналото съвсем не е повече окончателно, отколкото сегашният момент. Миналото, настоящето и бъдещето са като моментални снимки, отразяващи различни моменти и няма значение в каква последователност ще ги наредиш. Ти видя какво може да направи любовта, макар това да беше малка демонстрация, ще има и други. Знаеш, че можеш да отидеш в бъдещето и да използваш това знание, за да спечелиш от лотарията си. Тогава защо мислиш, че не можеш да отидеш в миналото си, да изпратиш любов там и с това да промениш всичко?

Необходимо ми беше време да помисля, защото ми се струваше, че казаното от Сники, има смисъл, но аз не знаех, как ще повлияе това на настоящето. Концепцията ме заинтригува.

- Дай сега да се справим с тези сметки. Ще се върна след два дена, може би до тогава ще си помислил по-конкретно за илюзията време.

- Нека да отгатна, искаш да изпращам любов на тези сметки. Прав ли съм? – попитах, клатейки глава.

- Именно, - отговори Сники. – Вземи всяка сметка, една след друга, и след това изпращай любов на тази компания, на която си длъжник, след това изпрати любов на всички хора, които са отговорни за събирането на парите и за работата със сметките.

- Аз не ги познавам тези хора, как да им изпратя любов, дори не зная, колко са всичките те, - отговорих аз.

- Това няма значение, просто използвай въображението си и изпращай любов, докато не почувстваш, че си стигнал до всички хора. Ще разбереш кога се е случило това. Що се отнася до твоя следващ въпрос, продължавай да го правиш докато не платиш всички сметки.

- Доколкото разбирам, това означава, че от само себе си, те няма да изчезнат, - отговорих аз.

- Понякога живота ни се струва дълъг процес, но когато влезеш в тонус и вникнеш в някои от главните трудности, тогава той става весел и интересен. Ще мине известно време и ти ще почувстваш, че можеш да работиш с каквото ти е угодно и с всяка трудност, и ще можеш да я променяш за добро. Ти вече си започнал да го правиш това. Необходима ти беше повече любов, сега знаеш откъде се взема тя, какво може да направи тя, с времето ще се получава все по-добре и по-добре, - отговори Сники.

- Извинявай, но аз зададох друг въпрос, - казах аз в отговор.

- Животът прилича на училище, а изучаваният курс е любовта, разбирането, търпението, доверието и как да се научиш да създаваш това, което искаш с помощта на любовта. Така че, всичко, което ти е нужно, това е да решиш един път завинаги ще насочиш ли всички усилия в тази посока или ще се криеш в кюшето.

Имах чувството, че той се опитва да изчезне, без да го забележа, както си го прави и аз продължавах да го гледам, без да отмествам поглед. Исках да видя точно как изчезва, топи ли се постепенно или изчезва изведнъж, нацяло. Докато се взирах в него, забелязах нещо странно, за това трябваше да го гледам по особен начин, малко косо, но ми се стори, че той прилича на мен. В следващият миг, когато трябваше да мигна, той изчезна.

- А какво стана със сметките? – попита Дени.

Вадейки нова цигара, казах:

- Платих ги. Да си призная, не знам как, но след осем месеца те бяха платени. Най-интересното беше това, че никой, нито един път не ми позвъни, за да ме застави да платя. В това има още нещо, което ще е много трудно да се обясни сега и при това, то не е толкова важно.

- А защо Сники прилича на теб? – попита Нина.

- Добър въпрос и аз прекарах не един час, опитвайки се да сглобя всичко в едно, но ние скоро ще се върнем на това. Намира ли ви се още чай? – попитах аз.

Времето е вълшебник, който създава илюзията от милиарди снимки, и ни се струва, че те се движат. Без времето, ние бихме били замразени в един момент. На какъв момент? На всеки момент.