Книга първа от серията „Да живееш от любов На моя син, който ме подкрепяше

- Какъв е проблема, Дени? – попитах аз. – Имаш противоречия ли?

Дени ме погледна и попита:

- Какво имаш в предвид?

- Престани Дени, всичко е написано на лицето ти. Вече не знаеш, на какво да вярваш и ще се получи ли това с лотарията. Вярно ли е?

- Вероятно е така, - отговори той. – Нямам в предвид, че не казваш истината. Това, че при теб се е получило не означава, че ще се получи и при мен.

- Дени, ако десет ангела дойдат сега направо от Бога и ти кажат, че ще се получи, ще стане ли тогава? – попитах аз.

- Вероятно, - отговори Дени, и очите му заблестяха.

- А ако беше само един ангел, който мирише на бира. Тогава ще се получи ли?

Нина се изхили.

- Вероятно е възможно.

- Защо за тебе е толкова важно, колко са ангелите? – попитах аз.

- Не зная. Вероятно, тогава е по-лесно да повярвам в това, - отговори Дени, клатейки глава. – Не разбирам, накъде биеш.

- Главното е, че си прав, няма да се получи при тебе, - отговорих аз.

На лицето на Дени се отрази шок, на Нина също, за минута ми се стори, че Дени престана да разбира каквото и да е.

- Няма да се получи при теб, защото ти не вярваш в това, така че обясни, защо ти се струва, че няма да се получи, - бързо изговорих аз.

Дени се замисли за миг и след това отговори.

- Навярно, това изглежда прекалено лесно. Винаги си мислиш, че щом на земята живеят толкова милиони хора, то някой отдавна трябва да се е досетил за това.

- От гледна точка на логиката, това има смисъл, и на някакъв етап от живота, сам вярвах в подобна глупост. По-късно разбрах, че просто ограничената ми вяра се опитва да се самооправдае. При това, аз не съм единственият в света, който е успял да го направи. Просто всички останали, постигнали това, си седят и мълчат. Странно се получава, но щом откриеш нещо, то тези, другите хора, открили същото, престават да се крият в храстите.

- Вярата може да бъде както заключена врата, така и ключа отварящ тази врата, - каза Нина.

- Вярно, - казах аз, - в сегашния момент твоята вяра е заключена врата. Погледни на това от друга страна: ако ние те убедим, че ти не можеш да се научиш да се пързаляш на ски, и ако ти повярваш в това, ти за нищо на света не би се научил, няма да се опиташ дори…

- Да, но…

- …защото всичко става така. Дори ако всички доказателства говорят за обратното.

- Да, но ако нещо е доказано, то тогава то е реално и ние трябва да вярваме на това, - отговори Дени.

- Не! – казах аз, клатейки глава.

Хванах чашата и я запратих в пода зад бара, чашата се разлетя на милион парчета.

- Виждаш ли, чашата беше с заоблени стени, плоско дъно и празна, а сега не е такава, - казах аз, разбирайки, че примерът не е много убедителен. – Слушай, Дени, не мога да ти докажа, че вярата влияе на всичко, което можеш или не можеш да направиш. Преди много години ходих на някакви курсове, един от тези курсове беше по медитация, друг беше за силата на ума, третият беше за използване на силата на подсъзнанието. И на трите курса, в някакъв момент, някой задаваше този въпрос. Мога ли да се възползвам от това, за да спечеля от лотарията или на борсата за ценни книжа? Всеки път отговаряха „Не” по различни начини… и да си призная честно, известно време и аз вярвах в тази глупост. Но след това ми стана подозрително, защото там ти казват, че можеш да правиш най-различни невероятни неща и само това не можеш. Изглеждаше, че всички се опитват да те отклонят от това. Особено интересно става, когато виждаш, че същият човек си купува фиш. Т.е. те се опитват да ти кажат, че можеш да си купиш лотариен билет, но не можеш да използваш всичките ти достъпни ресурси, за да може това парче хартия да струва нещо. Този факт, че спечелих от лотарията, беше моето най-малко постижение, но най-голямата ми крачка, защото най-накрая стигна до тъпата ми глава, че не съм безпомощна песъчинка, за която Бог е забравил, и ако вярвам в това, че мога да направя нещо, то и в действителност мога да го направя. Освен това, ще ви покажа днес нещо, което превъзхожда много пъти всякакви лотарии, и ако се възползвате от него, няма да имате нужда от никакви лотарии.

След като с Дени, смеейки се, пометохме парчетата от пода, продължих разказа си.

- Току що бях легнал в леглото си и затворил очи, когато забелязах блясък светлина. Знаех кой е това. Обръщайки малко глава и открехвайки едното си око, видях, че на края на леглото седи Сники.

- Защо не дойде преди да легна да спя? – го попитах аз.

- Помислих си, че ще ти се прииска, да ти разкажа нещо преди да заспиш, както когато беше малък, - отговори той.

- Помня твоите приказки преди заспиване, ако не ме лъже паметта, те приличаха повече на лекции.

Знаех, че нещо е намислил. Чувствах го.

- Вечно те караха да заспиваш и да сънуваш хубави сънища, вярно ли е? – бързо каза той в отговор.

- Между другото, Нина и Дени, забелязахте ли нещо странно в начина на говорене на Сники. – попитах аз.

Нина и Дени поклатиха отрицателно глави.

- Но как може, той говори абсолютно, както говоря аз. Използва същите думи, същите фрази. Нима това не ви се струва странно? – попитах аз.

- Мислех, че това е, защото ти го разказваш, - отговори Нина.

- Нищо подобно, - казах аз, - може за всеки случай да го запомните това. Добре, да се върнем на това място, където се спрях. Съгласих се да чуя приказката на Сники и затворих очи.

- Живяло някога малко момченце, което имало само един приятел – Ангел. Цялото си време те прекарвали заедно, играейки, смеейки се, сражавайки се с мечове, катерейки се по дърветата и разговаряйки за това, как да направят света по-добър, пълен с любов и радост. Прекарваха много дни в търсенето на съкровища в боклуците. Разбира се, на ангела винаги му се удаваше да намери най-хубавото съкровище.

- А, това не е вярно...

- Те прекарваха много време на езерото, в малка лодка с весла, където можеха да разговарят с часове и никой да не ги чува. Люлееха се на вълните, които правеха големите лодки, и се смееха. Това бяха най-щастливите дни за момчето. Веднъж момчето каза на ангела, да си ходи и повече да не идва. Момчето каза: „Ти трябва да си отидеш. Заради теб никой не ме обича, те ме смятат за тъп и откачен”. Този ден беше много тъжен за тях. Но момчето не знаеше, че когато ядосано прогонва ангела, то сам се отвръща от любовта. Заради това, че не позволил на любовта да влезе във физическото му същество и не вярвал в любовта, в него възниквала все повече и повече болка, и с възрастта, тази болка се увеличавала. Момчето, вече мъж, опитал много неща, за да поправи това, което не било както трябва, но той не знаел, че се задъхва заради отсъствието на любов. И колкото и любов да изпращал ангелът, тя не достигала до него, защото сърцето му било затворено.

Сники се спря за миг, не знам защо.

- В действителност, ангелът никога не е напускал момчето, той просто станал невидим. Защото ангелът знаел, че някога момчето ще размисли, и разбира се, след години това се случило. И отново заедно, те решили да напишат книга за Живота с Любов.

- Мечтай си, мечтай, няма да разкажа на никого нищо, - след като казах това, се опитах да не му обръщам внимание и да заспя. Помня само това, което едва чух.

- Веднъж момчето, сега вече мъж, спечелил от лотарията, и с парите си купил красива къща в гората. Той прекарвал там по-голямата част от времето си и пишел за любовта и реалностите на живота. Веднъж, когато се разхождал в гората, чул, как момиченце разговаря с дърветата. Казват, че от тогава, момчето, разговарящо с ангела, и момичето, разговарящо с дърветата, живеели щастливо заедно.

- Дори и не си помисляй за това. А колко спечелих?... – казах аз, без да съм сигурен, дали го казах на слух или само на себе си.

След това, мисля, че се приближи още повече и по някакъв начин изстреля следващите думи направо в главата ми. Защото вече заспивах, когато го чух силно и отчетливо.

- Мечтите създават вярващите, а вярващите започват да творят. Струва си да обърнеш внимание на палатката и на петната на гърба й. Изглежда тя добре те познава, иначе не би правила всичко това толкова явно.

На Нина едва не й падна главата от смях, Дени последва примера й, а от смях в очите му се появиха сълзи. Аз също се посмях малко, макар това да не ми изглеждаше смешно. Дори не разбирах добре, какво толкова разсмя Нина. Помислих си, че тя знае нещо, което аз не зная. От време на време на Нина й се удаваше да се успокои за малко, но след това отново се заливаше в смях и това продължи доста дълго. Не можех да не се смея от това, как се смееше тя. Това вече само за себе си беше смешно.

- Вие, мъжете, всичките сте еднакви, - каза Нина, изтривайки сълзите от очите си, което по това време правехме и ние. Аз се държах за корема, защото той ме болеше от толкова силен смях. Това навярно, е добър показател, че малко се смея и е възможно да приемам нещата прекалено сериозно.

- Вие не можете да видите дърво в калта, дори когато се спънете в него, - каза Нина със снизходителен тон. – Просто си представете, че някога, преди да се родите, двамата сте решили да се срещнете някога в този живот. И за да стигне непременно до тъпата ти глава, тя е решила, че трябва да си закачи табелка на гърба, за да не я пропуснеш в никакъв случай. За какво ви говори това, Дени и Клаус?

Широко усмихната, Нина се взираше в мен. Аз търсех какво да й отговоря. Сега вече разбирах, над какво се смееше тя през цялото това време. Погледнах Дени с надеждата, че той ще има някакъв отговор в защита. В отговор Дени каза:

- Защо той трябва да решава това, или ние, или някой още? Ако тя гледа внимателно, и сама може да го намери.

На мен ми хареса отговора му и аз кимнах с глава, но Нина веднага не остави камък на камък. Тя се разсмя и отговори:

- Вие мъжете сте толкова слепи, че не бихте я видели, дори да се спънете в нея.

И Нина отново се разсмя. Изглеждаше, че тя няма да престане скоро, така че ние с Дени започнахме разговор между себе си.

- Случайно не си ли я намерил? – попита Дени, опитвайки се да го каже достатъчно силно, за да го чуя през смеха на Нина. Тя явно го чу, и от това се разсмя още повече.

- Мисля, че я намерих. Има още някои въпроси и възможно е да има усложнения, които не съм отстранил още.

- Т.е. си я видял, но не си се запознал още с нея, - попита Дени.

- Нещо от този род, - отговорих аз. – Вече минаха две години от тогава, когато Сники ми разказа тази приказка за лека нощ. В този момент това не ми беше интересно, но след това започнах да разсъждавам над това, какво имаше в предвид той.

Дени имаше озадачен вид, Нина се беше успокоила, но усмивката й все още беше до ушите й.

- Ето сега стигнахме до разговора за жени, - каза Нина, явно получавайки от всичко това максимално удоволствие.

- Работата не е в това, - отговорих аз. – Не зная как да го обясня по-точно, но нашето бъдеще, нашето настояще и нашето минало, никога не са окончателни, те винаги могат да се променят. Знам, всичко това изглежда много странно и в някаква степен невъзможно, но близо към края на разказа има един добър пример. А сега, за известно време си представете, че когато живеем, ние имаме възможност да изменим нашият жизнен опит, с други думи, да изменим вероятността. Много зависи от това в какво вярваме напълно. Да вземем например, печалбата на Дени от лотарията. Това може да бъде, а може и да не бъде негов жизнен опит. В дадения момент този избор, по някакъв начин е направен, но ако той вярва в това, че това е възможно, то тогава той се превключва на друга вероятност и тогава може да играе на спортната лотария, както му показах и да печели.

- Какво отношение има това към тази жена? – попита Нина, сега много по-сериозно.

- Ето какво. Когато Сники ми разказа за първи път за това, аз не му обърнах никакво внимание, но след това започнах да мисля за това, и в известен смисъл, също започнах да вярвам, навярно, защото ми се искаше така. И след това започнах да разглеждам различните възможности и я намерих. След това я намерих във физическата вероятност или във физическия опит, който преживявам сега. Въобще, тя беше много по-близо, отколкото очаквах. Но за сега има много повече въпроси без отговори. Например, за да я намеря, пътешествах не в бъдещето, а в настоящето и в продуктивните реалии на настоящето, което ще обясня по-късно. Работата е там, че се връщах няколко пъти, понякога тя беше там, а понякога не. И била ли е действително там, или е била вкарана там, в тази възможност, след като Сники направи такова предположение, а аз го приех и повярвах, което и създава физическия опит, който преживяваме? Убежденията са пряко свързани с нашия физически опит.

Нина клатеше глава, а Дени каза:

- Всичко това е дяволско заплетено, и аз все още не виждам, какво отношение има към това, ще отидеш ли да я заговориш.

- Всичко е доста по-сложно, - отговорих аз, клатейки глава. – Когато Сники направи такова предположение, това не означава, че то реално съществува в този момент, той може просто да ме е помамил в тази реалност. И само защото това стана част от моята физическа реалност или опит, абсолютно не означава, че това е неин опит.

Нина се хвана за бузата и отговори така:

- Възможно е да си прав. Двама упорити тъпоглави човека в една стая могат да създадат някои трудности. Особено, ако тя е още по-голяма страхливка, отколкото ти.

- И успя ли да я намериш в реалния живот? – попита Дени.

- Въобще, аз я познавам от двадесет години. А проблемът е в това, че разполагам с противоречива информация, което може да е извратеното желание на Сники да ме застави да отделя повече време за изучаването на времето и възможните събития. Да си призная честно, дори само когато мисля за това започва да ме боли глава. Налей ми още една чаша, Дени, - помолих аз.

- Разбира се, няма проблеми, - отговори Дени, смеейки се над нещо свое.

Бях воин толкова дълго, от както се помня. Държах на своето, сражавах се с Вселената, с Бога и със страната. И с дракони вътре. Толкова напреднах в това, че понякога в яростта ранявах себе си. И когато последният воин в мен, със сълзи на очи, слага шпагата си, питам: „А по-нататък?”

Нина и Дени се съгласиха.

- На следващото утро се събудих в добро настроение в сравнение с обичайното. Сънищата за печалба от лотарията имат тенденцията да ме доведат до по-меко състояние още от сутринта. Все още продължавах да лежа в леглото и си мислех с какво да се заема днес, когато видях мека светлина да идва от коридора. Надявах се това да е слънцето, но видях през прозореца, че денят е облачен. Понякога разбираш, че денят ще бъде дълъг, още като видиш как започва сутринта. Измъкнах се от леглото и залитайки тръгнах по коридора. Сники ме очакваше в кухнята.

- Е, как е, успя ли да поспиш добре? – попита Сники.

- Предполагам, че да. Да, мисля, че успях, - отговорих аз триейки очи.

- Може би няма да е лошо да го кажеш това и на своето лице? Не изглежда, че то знае това, - каза той.

- Много смешно, - отговорих аз и отворих хладилника, за да видя, дали не са останали яйца.

- И така, с какво искаш да започнеш днес? – попита Сники.

- Искам да започна със закуска, ето с какво. Затова не досаждай. Трябва ми известно време, за да вляза отново в света.

- Приятелю, да се говори с теб сутрин е все едно да се хване мечката за устата!

Аз не отговорих. Примерно в същото време, от улицата, през кучешката вратичка, влезе Руди, и те двамата седяха и наблюдаваха как приготвям закуската. Всеки се занимаваше със собствените си работи, докато аз завърша готвенето. Поставих своята част в чиния, а след това дадох на Руди неговата част. Не че той някога го ядеше, обикновено само облизваше маслото. Руди взе своята част и се върна обратно на двора, а аз седнах и започнах да си ям закуската. Сники само седеше, гледайки ме вторачено и наблюдавайки как ям. Най-накрая аз не издържах.

- О’кей, бих предпочел да говориш, а не да седиш и да прогаряш с поглед дупки в яйцата, - казах аз.

- На мен само ми е интересно дали се каниш да добавиш любов към храната си, - обясни той с усмивка.

Аз оставих вилицата, погледнах към тавана и казах:

- А това за какво е? Все едно аз се каня да изям тези яйца, така че всичко просто ще се върне назад. Освен това, нямам понятие за какво говориш.

- Ето в какво е работата, - каза той. – Когато изпращаш любов в храната си – по време на приготвянето й или непосредствено преди хранене, любовта насища храната и я променя в много отношения, увеличава жизнената енергия и дори подобрява вкуса. Клетките на тялото ти са способни да погълнат тази любов, а при това, наситената с любов храна притежава много лечебни свойства. Ще откриеш, че тази храна се усвоява леко, дава повече енергия, успокоява, но преди всичко, ти ще добавяш любов непосредствено в своето физическо тяло.

Примерно, по времето докато той говореше, на мен ми мина през главата мисълта. Ами ако той по някакъв начин е причастен към това, че имам проблеми с получаването на правилни резултати от лотарията, от което нямам и печалби? Може би, би трябвало да му се подмажа?

- Сники, нямам понятие как се прави това, - отговорих аз, - освен това, никога не съм чел за това и не съм чувал, някой да е говорил за изпращане на любов в храната.

- Това е, защото хората не осъзнават силата на любовта и възможностите за използването й. Любовта е едно от най-силните неща във Вселената. Ти съгласен ли си с това? – попита той.

Аз кимнах с глава и казах:

- Предполагам да, но от това нито по-горещо, нито по-студено става, защото, който и да е или каквото и да управлява или да ръководи любовта, изглежда, го няма наоколо.

- Но ти си наоколо. В действителност, няколко милиарда от вас, - отговори той. – Това е факт, че хората притежават способността да изпращат любов в огромни обеми където искат. Помисли за възможностите! Дай да започнем с тези яйца.

- Слушай! Искам само да закуся, затова казвай какво искаш да направя, и давай да го правя, - отговорих аз, започвайки малко да се дразня.

Престанах да говоря за минута, за да запаля друга цигара и да глътна от скоча.

- О, ние наближаваме интересен материал, - отбеляза Нина.

- А може ли да се използва любовта в лотарията? – попита Дени, разтягайки усмивка до уши.

- Вероятно, но не съм сигурен. Зная, че може да се използва за парите, но ще го обясня по-късно.

- Какво стана по-нататък? – попита Нина.

- Той ми каза да затворя очи и да следвам указанията му, - казах, продължавайки разказа.

- О’кей, затвори си очите и следвай указанията ми, - каза Сники. – Не е важно, дали са затворени очите ти или не, просто така ще бъде по-лесно, докато не свикнеш с тези усещания.

Затворих очи, отпуснах се и следвах инструкциите му.

- Просто си представи светлина до сърцето си, в горната половина на гърдите, и си представи, че тази светлина става все по-ярка и по-ярка, излъчвайки любов. Дишай бавно и дълбоко, изпълвайки дробовете с въздух, дишането е важно. Сега нека светлината да има равномерно излъчване, такова като на свещ, но много по-ярко. Позволи й да стане още по-интензивна и да обкръжи цялото ти тяло. Ето така, чувството или усещането, което усещаш в гърдите си е точно това, отваря се сърцето ти. Добре, сега си представи, че изпращаш лъч от любов от тази светеща област към храната в чинията. Добре. Сега, когато почувстваш, че е вече достатъчно, просто му позволи да си отиде и отвори очи, връщайки се в настоящият момент, точно така.

Отворих очи и казах:

- Толкова просто? Сигурен ли си, че ще има някаква разлика?

- Много по-голяма, отколкото можеш да си представиш, приятелю. Някога ще се появят ресторанти и закусвални, специализирали се за храна, напълнена с любов. Пълната с любов храна ще направи за теб повече, отколкото друга храна, смятаща се за „здравословна”, - отговори Сники. Той продължаваше да дърдори, а аз да ям.

- Ей, според мен е по-добра, като че ли е станала по-вкусна. Сигурен ли си, че това не е моето въображение? – попитах аз.

- Напълно! – отговори той. – Само учените да открият, че любовта има физическа форма и че тя дори има частица, съществуваща едновременно и навсякъде, тогава няма да им отнеме много време да съобразят, че количеството любов в храната е пряко свързано с нейната жизнена енергия, с нейните лековити и жовотоосигуряващи качества. И това е само видимата част от айсберга.

Аз казах:

- Интересно.

- Приемам го като комплимент. Благодаря! – отговори Сники.

А аз продължавах да си ям яйцата.

- Ако се направи същото с храната, преди да се остави на съхранение, то вероятно, ще се забележи, че тя се запазва много повече, - каза той преди да се изпари, защото, когато вдигнах очи от чинията си, него вече го нямаше.

Измих чиниите, седнах в хола в любимото си кресло и си запалих цигара, когато в главата ми дойде мисълта, че може би си струва да изпращам любов в цигарите. Седях замислен дълбоко, докато пушех цигара, която не съдържаше любов.

- Трябва да опитам с това, - откликна Нина. - Дени, би ли ми дал малка чаша с портокалов сок?

- Добра идея, - каза Дени, наливайки портокалов сок на Нина. Дени постави чашата пред Нина и седна отново.

- О’кей, нека да видим, - каза Нина и започна да изпраща любов, а аз си пушех цигарата.

- А сега да опитаме, - произнесе Нина, отваряйки очи.

Глътна от сока, след това още един път, преди да остави чашата.

- Знаете ли, мисля, че се получи, - обяви тя, - вкусът стана като че ли по-портокалов, като че ли сока е току-що изцеден, но не съвсем.

- Определено, има голяма разлика, - казах аз. – Достатъчно съм си поиграл с това за последните две години и имам много интересни резултати – ще ви приведа някои примери. Да, ето, веднага на другия ден, след като Сники ми разказа за първи път за това, се канех да отида при някого на прощално събиране. Всеки трябваше да носи със себе си някаква храна или десерт и, неизвестно защо, реших да проведа малък експеримент. На следващата сутрин, отидох във фурната и купих сладки, които отнесох в къщи, наредих ги в две еднакви чинии, белязах едната от тях с маркер на дъното, а след това, в продължение на 15 – 20 минути изпращах любов на сладките в тази чиния. Мислех си, че ако малко количество е добре, то повече ще бъде още по-добре, (което не винаги е правилно по отношение на любовта). Така или иначе, отнесох двете чинии на събирането и ги поставих на масата близо до центъра, но и двете бяха една до друга. Беше интересно, че когато хората започнаха да ядат сладките, те посягаха към тези, на които бях изпращал любов, дори двама човека се пресегнаха през втората чиния, за да стигнат до тях. Като краен резултат, беше това, че всички сладки бяха изядени, защото те са много хубави, но тези, на които изпращах любов, бяха изядени дълго преди да се докоснат другите.

- Това действително е интересно, опитвал ли си нещо друго? – попита Нина.

- В продължение на години правех много подобни опити на различни събирания и резултатът винаги беше един и същ. Дори забелязах, че дори и да не нося храна или напитки, от мига, щом си взема нещо и изпратя любов там, хората се нахвърлят, без да осъзнават, какво се случва. Има и някои други неща, които правя, когато посещавам ресторант. За да изпратя любов на храната, не чакам кога ще се появи пред мен на масата. Правя го веднага, когато я поръчвам, и това не е всичко. Изпращам любов и на сервитьорката и на готвача, и това действително има голям ефект. Много пъти са ми носили препълнена чиния, дори когато наоколо има същата поръчка и там количеството храна е по-малко, но нормално за порцията. Много пъти са ми изпълнявали поръчката по-бързо от тези, които са поръчали преди мен. Случват се всякакви интересни неща, прекалено много за да разкажа за всичките, всеки път се случва нещо. Разбира се, има и обратна страна на монетата - ако не изпратя любов, всичко си остава както обикновено, а понякога положението е по-малко от удовлетворително, макар и да не се заяждам. Просто щом започнете да забелязвате тези малки чудеса и свикнете с тях, те започват да ви липсват, когато не се случват. И когато не изпращам любов, то усещам, като че ли липсва нещо. Най-добре е да го изпробвате сами, действително не изисква големи усилия.

- А ако изпратя любов в храната, преди да я сервирам на някого? – попита Дени.

- Прекрасен въпрос, Дени. Едно от свойствата на любовта е в това, че тя е непредсказуема и ти никога не знаеш предварително, какви резултати ще предизвика. Затова ще ти се наложи да го изпиташ сам и да видиш резултата. Но мога да ти кажа, че ще бъдеш приятно удивен, без да говорим за това, че клиентът, вероятно, ще дойде отново.

- Т.е. мога това да го правя и с пиенето? – попита Дени.

- Разбира се, - отговорих аз, - и би следвало да го правиш, но аз и не очаквам нещо друго, от днес.

Ние всички се посмяхме една минута, след което се извиних и се отправих към тоалетната.
Любов

Тя каза много тихо:

- Мога да се влюбя много лесно в теб.

Аз казах:

- Благодаря, но ще ме заобичаш ли целия?

- Какво имаш в предвид? – попита тя.

- Ако разтвориш сърцето си, - казах аз, - за всичко съществуващо, за целия живот, за всички преживявания, големи и малки, за всички хора и за самата себе си, тогава ще заобичаш истински. И не е важно, какво съм направил или не съм направил, какво ще направя и няма да направя, какъв ще бъда или няма да бъда, твоето сърце ще бъде винаги отворено. И може би с времето, и моето сърце също ще се научи на това.

Тук тя се обърна, заклевайки се никога да не се върне. Но аз знам, че ще бъде по друг начин, защото любовта има душа-близнак на име Доверие. Понякога изглежда, че са разделени, но това е само илюзия, защото те са неразделими.