Книга първа от серията „Да живееш от любов На моя син, който ме подкрепяше

- В продължение на шест седмици започнаха да стават странни неща. Не мога да им дам обяснение, затова просто предположих, че моето съзнание се е усилило и изглежда съм станал по чувствителен към ставащото наоколо. Да си призная честно, не ми се искаше да имам работа с това, което се случваше тогава, затова реших, просто да не му обръщам внимание. Всичко започна с дреболии. Отначало се появи чувството, че ме наблюдават - знаете, когато някой се взира във вас. Основно, това го усещах нощно време и затова оставях осветлението включено. Следващото странно нещо също започна да се случва вечерно време, понякога, когато ние с моето куче Руди бяхме в хола, той можеше да се изправи изведнъж, да наостри уши и да впери поглед в средата на стаята, като че ли там имаше нещо. Това се случваше много пъти в продължение на няколко седмици. Самият аз нищо не виждах и не чувах, но понякога ясно чувствах, като че ли нещо ме гледа. Най-интересното във всичко това беше, че ако Руди решеше да напусне хола, то заобикаляше това място в центъра, към което гледаше, макар обикновено да минаваше направо.

Спрях за минута разказа, за да запаля цигара. Нина и Дени чакаха търпеливо кога ще продължа.

- След това различни вещи започнаха да се местят от място на място. Например, сложа нещо на едно място, чашка или книга, а след време ги намирам на друго място. Опитвах се да си го обясня с това, че не обръщам достатъчно внимание на това, което правя, но някъде в дълбините на душата си знаех, че проблемът не е в това. Живея обикновен живот с малко вещи, но тези неща, които имам, винаги си имат свои места. Веднъж се случи следното. След обяд легнах, за да вляза в медитация и да избера какви залагания да направя, но забравих да включа отоплението. Когато влизам в медитация, температурата на тялото ми спада доста. Вече бях започнал да се отпускам, когато почувствах, че замръзвам. Не ми се искаше да ставам, а след това да започвам всичко отначало. Изведнъж чух как отоплението се включи и си помислих, че все пак съм включил термостата. И продължих да медитирам. Докато свърша медитацията в къщи беше станало много горещо. Надигайки се от леглото, отидох до термостата, за да го намаля. Но поглеждайки го, забелязах, че не съм го слагал на по-висока температура. Показалеца сочеше 21 градуса, а температурата в стаята беше 27, и в този момент, докато гледах термостата, отоплението се изключи.

През тези шест седмици ми се присъниха няколко странни сънища. Запомних, че във два от тях разговарях с ангел, но не можех нито да си спомня напълно съня, нито да се сетя какъв беше разговора. Също така сънувах няколко пъти, че се сражавах с меч в ръка, но не можех да си спомня никакви подробности. Обикновено, подобни неща привличат вниманието ми, но тогава исках да остана фокусиран върху получаването на правилните резултати от спортните игри.

Спрях се за минута, за да отпия от портокаловия сок. Нина и Дени пазеха гробна тишина, явно очакваха да разберат какво ще стане, или поне го предчувстваха. Запалих цигара и продължих:

- Ето тук, работата взе друг обрат, - казах аз. – През последната седмица започнах да виждам трудно резултатите. Виждах страницата, но не ми се удаваше да видя самите резултати, като че ли някой ги прикриваше с пръсти. Щом преместех своето възприятие от едно място на страницата на друго, тъмното петно се преместваше. Все още бях в състояние да получа желания резултат, но това ми отнемаше невероятно количество време и изискваше голяма концентрация. Предполагах, че е възможно да се намесват моите собствени съмнения, което не би било необичайно. С всеки изминал ден ми ставаше все по-трудно и по-трудно, и с всеки изминал ден, влагах все по-големи усилия. Не се канех да допусна такъв незначителен проблем, да разруши моите постижения. Помислих си, че през последната седмица съм се отпуснал и не се потапям в медитацията достатъчно дълбоко. Затова всеки път, когато започвах медитация, полагах усилия, за да навляза още по-дълбоко. Купих си шлемофони, които използват строителните работници, когато работят в шумна среда. Шлемофоните подобриха значително моята способност да се концентрирам. Купих си и превръзка за очите, която използват обикновено при сън. Използвайки превръзката и шлемофоните, станах способен да навлизам значително по-дълбоко, и нищо вече не ме разсейваше. Аз и сега ги използвам, и ако някой хлопне врата или изпусне нещо, това няма да ме извади от състоянието, в което мога да се намирам в този момент.

- 6 ноември, - казах аз, спрях, за да опъна от цигарата и продължих, - именно в този ден проби язовирната стена. Не бях сляп, чувствах, че нещо наближава, но такова не очаквах.

По лицето на Дени личеше, че той започна да нервничи.

- Между другото, едва сега си спомних, че забравих да ви разкажа нещо, а това е голяма част от цялата картина. Предполагам дори, че това е един от главните ключове.

- Наред ли си? – попита Дени. – Каниш се да ни оставиш в недовършено състояние!

- Дени, дай му една порция от хубавата напитка. Това ще помогне на устните му, да продължат да се движат, - смеейки се откликна Нина.

- Трябва ми само минутка, това наистина е важно, - отговорих аз, разбирайки отлично, че Дени е раздразнен. Възможно е да си мисли, че това има отношение към лотарията, а това означава, че няма нищо да се получи при него. Дени слезе от столчето, взе чаша, хвърли в нея лед, хвана бутилката и наля с такъв замах, с какъвто нито един барман никога не е наливал. Нина се разсмя. Дени постави чашата пред мен, а отворената бутилка постави до чашата.

- Уреден си, сега е добре да видим движещи се устни! – нареди Дени и отново седна на столчето си.

Преди да продължа си помислих, че не зная, каква игра си играе Вселената, но ще разбера до края на тази нощ. Погледнах през рамо, седи ли стареца още там, зад своята масичка. Все още седи. Не се е помръднал дори и сантиметър. И неизвестно защо, никой не се опитваше да го обслужи. Това беше много странно. Много странно. Искаше ми се да кажа нещо, но после си помислих, че може би е най-добре да оставя всичко, както си е и да видя, какво ще се случи.

- А ето в какво се състои работата, - казах аз, обръщайки се към Нина. – Примерно, след три седмици след първият успех със спортната лотария, реших, че не би било лошо, ако направя пътешествие в бъдещето и да видя, какво прави моето бъдеще и как вървят работите му. Помислих си, че след като мога да пътешествам в бъдещето, за да видя резултатите от игрите, то ще мога да се пренеса там и да видя, как се подрежда живота ми. Необходими бяха три или четири опита. Не помня точно колко, но, така или иначе, се получи. Открих, че когато се опитвам да надзърна в бъдещето, цялото изображение не се получава веднага, а след значителен период от време. Отначало видях, как седя на пластмасов стол, на ливада до огнище. След това се появи трева, дървета и други обекти. Отначало помислих, че седя в гора. Но след това се появи къща или нещо подобно на вила, примерно на пет или десет метра зад гърба ми. Погледнах право в себе си в бъдещето и изведнъж забелязах, че той също гледа към мен, и редом с него, също на пластмасов стол, седи ангел. Опитах се да изчистя изображението и да премахна всичко, което може да е създадено от моето въображение. В този момент аз от бъдещето, посочи към мен с пръст, погледна към ангела, отново към мен, и каза:

- Нима той най-накрая успя да се добере до тук? – и двамата силно се разсмяха.

- По някаква причина не можах да се задържа там и мигновено се върнах в обичайното си състояние на бодърстване. Седнах в кревата, мислих известно време за това, и реших, че най-вероятно, съм си измислил напълно това видение или поне част от него и реших друг път да направя нов опит. Но така и до сега не успях да го направя.

Аз я наричам карта на шута, макар това съвсем да не е шега работа. Навярно затова нямах никога желание да играя на тази игра. Научих тази игра в доста ранна възраст и примерно в същото време разбрах, че държа в ръката си една от тези карти. Притежаването на такава карта, особено, ако не го разбирате това, може да стане проблем. Случвало ми се е да се срещна с много хора, притежаващи тази карта, и съм се нагледал предостатъчно на сложностите, които произлизаха от това. Главният проблем за притежателя на такава карта е в това, че той няма избор – ако Вселената ви сочи пътя, то нищо друго не ви остава. Не можете да вземете и да изхвърлите тази карта. Не можете да избягате, не можете да се скриете, няма как да се борите с нея. Мисля, че има избор, но явно го прави вашето висше Аз или Душата, и когато решението е взето, не може да бъде променено. При различните хора, тази карта може да се изявява по различен начин, но винаги се получава, че си играе с вас, а не вие с нея. Навярно си задавате въпроса, какво прави тя? Мога да го обясня така: ако имате в ръцете си такава карта, то по един или друг начин ви насочват в този живот към нещо забележително. За съжаление, не мога да се изразя по-точно.

Преди много години се обърнах за помощ към една много надарена жена. Попитах я: „Какво се случва в моя живот? Опитвам се да вървя в определено направление, но изглежда, че Вселената с ритници ме насочва в друга посока. Как мога да се боря с това?” Тя отговори така: „Имаш в ръцете си карта и ти го знаеш това, но все едно си решил да се бориш. Съдено ти е да загубиш! Не мога с нищо да ти помогна”. Бесен, аз отговорих: „Ще се бия до край, ще бъда упорит и ще удържа победа.” Излизайки си чух, че тя произнесе: „Ще проиграеш.”

Навярно се питате, защо хората се противят на тази карта? Да си кажа честно, на земята са много малко хората, които имат тази карта и не се съпротивляват на това, което носи. Защо? Защото тя ви води по път, който ви се струва абсолютно нелогичен. Усещате, че ви бутат, което е абсолютно неразбираемо за вас. Но това не е всичко: тази карта е игрална, а не географска, и вие виждате пътя пред себе си, само една крачка напред. Това е изпитание за предела на вашата вяра - и зад него. Защо? Обяснението ще заеме прекалено много време, при това не съм сигурен в правилността на моята теория. Мога да ви дам само намек: след като прочетете тази книга, вижте, как ще се развият събитията и вие ясно ще видите, че тази книга е моята карта, и нейното действие съвсем не е свършило. Как да разберете дали нямате в ръцете си подобна карта? Ето няколко признака: Първо. Може да имате усещането, че трябва да правите нещо по-полезно в своя живот или има нещо по-важно, отколкото да преживявате от ден за ден, но вие и понятие си нямате, какво е това. Второ. Може да усещате остра нужда да направите нещо, но нямате представа какво. Трето. Усещате, че по различни пътища ви подбутват по определено направление, и ако се опитвате да вървите в друга посока, то животът ви се превръща в истински ад. Четвърто. Възможно е да чувствате, че постоянно търсите нещо или нещо много силно искате, но не знаете какво. Сега спрете за минутка и застанете спокойно. Помислете, не се ли намира в ръката ви една от тези карти? Избавете се от агонията на борбата с тази карта. И аз бях в това положение и се борих както мога – нищо приятно.

P.S. Тази карта може също така да бъде и със „забавено действие”, което означава, че я имате но тя не е заработила с пълна сила. И в този случай, все едно се усеща ефектът от този, в чиито ръце се намира. И крупието и играчите, и писателите и читателите, всички са в играта.
Глава дванадесета
- И така, преди да продължа разказа, - произнесох аз, гледайки Нина и Дени, - трябва да ви съобщя, че от 6 ноември, целият ми живот се преобърна, и макар практически да помня всичко, някои неща мога да ги разкажа не в този ред, както са ставали.

- Бави или само така ми се струва? – попита Дени, поглеждайки Нина.

- Бави, и то яко. – отговори Нина.

- Съвсем не, - отговорих аз, - просто се опитвам да бъда обоснован. Не искам нещо да остане неразбрано.

Нина и Дени седяха мълчаливо и ме наблюдаваха. Струваше ми се, че те се опитваха да предизвикат в мен чувството на вина. Като че ли можеше да се получи при тях… Изведнъж, странна тръпка премина нагоре по гръбначният ми стълб, и като че ли излетя през фонтанелата. Имах чувството, че прекалено изпитвам късмета си.

- О’кей, ето как се случи всичко. Обикновено рано сутринта ходя в магазина, за да видя резултатите от вчерашните игри и да взема разписанието за днешните. Но заради неспокойната нощ, съм спал повече от обичайното. Също, по някаква причина не ми се занимаваше с лотарията, нещо вътре в мен не беше на мястото си. След обяд изведох Руди на разходка, а по пътя от парка се отбихме в магазина и взех спортната информация. Все още имах достатъчно време, тъй като залаганията трябва да се направят до 5 или 6 вечерта. И като правило, много добре се получаваше да вляза в дълбока медитация, веднага след дълга разходка. Затова щом се прибрахме в къщи, отидох в спалнята и легнах. Обикновено, в едната си ръка държа списъкът с игрите, за да го изуча непосредствено преди да затворя очи. А отдясно на себе си слагам писалка и бележник, за да мога да запиша резултатите без да ставам. Моите очи бяха защитени от светлината с превръзката, а на ушите ми бяха шлемофоните, за да намаля вероятността, че нещо може да ме обезпокои.

И така, аз лежах на леглото, бавно отпускайки се и навлизайки все по-дълбоко. Трябва да отбележа, че заради усложненията случили се през последните две седмици, този процес отнемаше най-малко два часа. Точно наближавах до тази точка, където тялото ми става безчувствено, когато усетих, как някой като че ли се опитваше да се изкашля. Предполагайки, че това е Руди, продължих да медитирам, но след минута-две, под леглото се разнесе глухо чукане или щракване. Силни звуци, подобни на тези, обикновено ме връщат назад в бодро състояние, а това означава, че трябва да започвам всичко отначало. Този път помислих, че звукът идва от дървената рамка, която държи матрака. Понякога, когато ми е трудно да се отпусна, броя обратно от сто до едно и обикновено, това ме отпуска, дори и в тези случаи, когато ума ми не желае това. Започнах бавно обратното броене и след няколко цифри мога да се закълна, че някой започна да брои заедно с мен. Почти чувах как много тих глас произнася цифрите едновременно с мен. Спрях и се ослушах, но нищо не се чуваше и отново започнах да броя, но след една две цифри, отново чух слабият глас да брои с мен. Помислих си, че си въобразявам и реших да пропусна броенето и да лежа до тогава, докато моето тяло не заспи. Бях вече на границата, зад която тялото се изключва, в точката, където слуха и всички физически усещания пропадат, когато изведнъж нещо удари по кревата достатъчно силно, за да мине по него вибрация. Помислих, че се е отбил при мен някой приятел, който разтърсва леглото, за да ме разбуди. Затова повдигнах превръзката и отворих очи. Но това, което видях не беше мой приятел. Не можех да повярвам на очите си. Сърцето ми биеше толкова силно, че ми се струваше, че ще изскочи от гърдите. Пред мен стоеше ангел, голям ангел, с ръст най-малко два метра. Отръсквайки се, той каза нещо от рода: „Слушай, там никога ли не минаваш с прахосмукачката? Имаш сериозен проблем с праха, приятелю.” Шлемофоните все още бяха на ушите ми и аз не трябваше да го чувам, но аз чух силно и ясно всичко, което каза, в главата си.

Прекъсвайки за момент, извадих цигара от кутията. Нина и Дени бяха като замръзнали във времето, а по изражението на Дени можеше да се предположи, какво си мисли - че ангела се кани да одере от мен ивица кожа. Запалих цигара и продължих.

- Това беше точно този начин на разговор, който очаквах от ангел, - съобщих на Дени и Нина. – Тялото ми омекна, но сърцето и ума ми препускаха с милиарди мили в час. Не знам колко време се взирахме един в друг, при това той се усмихваше. Не мисля, че и аз се усмихвах. В главата ми препускаха мисли. Мислих си, че това не може да бъде! Може да е дошъл да ме изплаши до смърт, навярно не трябваше да използвам йогийските методи, за да печеля от лотарията? Може би Вселената е загубила търпение по отношение на мен? Може би Вселената е изпратила ангела да ме вкара в пътя? Цялото ми тяло започна да се тресе. Случвало се е и по-рано да се плаша, но така като този път – никога. Помислих си, че може би трябва да изскоча през прозореца, но съобразих, че няма да излезе нищо от това. Като капак на всичко, той беше прекалено близко до вратата, за да мога да се втурна покрай него. Чувах, как една част от мен крещеше: „Трябва да се махнеш от тук, изчезвай!” „Заблуди го, - си казах, - пусни му прах в очите. Езикът може да те изведе от това състояние, просто кажи „здрасти” и не си губи главата”. По някакъв начин успях да изцедя от себе си една дума – казах: „Здрасти…!” Той се наклони към мен и произнесе: „Не може да бъде! Той и говори. Приятелю, отпусни се, защото очите ти ще изскочат от орбитите.” „А-а-ф…!”, извика той, навеждайки се напред.

В мен нещо се преобърна, - съобщих аз, наблюдавайки замръзналите лица на Нина и Дени. – „Ето, сега, когато се завърна дишането ти, защо да не си поговорим мило един с друг?” – усмихвайки се, каза ангелът.

Тук аз не издържах, паникьосан скочих върху него. Ако думите не помагат, готов съм да се бия! … Прелетях през него и забих глава в стената.

Прекъснах, за да глътна от скоча и няколко смуквания, само разказът за това караше сърцето ми да се блъска в гърдите ми. Дени поклати глава и попита:

- Ти какво, ненормален ли си?! Да се хвърлиш върху ангел?

Нина се заля в смях и на нас двамата, не ни оставаше нищо друго освен да последваме примера й.

Помня времето, когато моят меч беше бърз, аз бях по-малък, по-млад и по-бърз. Една от моите любими игри беше да се сражавам с меч срещу дърветата. Вие можете да си помислите, че дърветата не са толкова страшни противници, но това не е така. Трябва само правилно да ги избирате. Във всяка гора има най-малко половин дузина такива. Тук започват тънкостите. Защото някои дървета обичат гъвкавите шпаги, и трябва да си много предпазлив с това, каква сила да вложиш в удара си, защото те могат да отговорят с двойна скорост. От друга страна да получиш пробождане от гъвкава шпага не беше толкова болезнено, отколкото от твърдия меч. Такъв меч ще разреже вашето оръжие на две в самият разгар на битката. Тогава сте загубили всички шансове. Всичко, което можете да направите, е да се спасявате с бягство, с надеждата, че друго дърво ще ви даде своят меч. Т.е., ако все още от гърба ви не стърчи меч. До днешния ден, разхождайки се в гората, си спомнях своите бойни викове. И чувам зова: „Давай, старче, ние те предизвикваме!” Моето сърце се събужда, адреналинът се излива в кръвта, моите движения се ускоряват. Но чувам само тишината, когато ги прегръщам и им отдавам своята любов. Да, много пъти съм получавал при това удари от меч в гърба, тези белези ги нося с чест и достойнство. Предизвикайте ме, и кълна се в живота си, ще ви прегърна така, че от порите ви ще потече самата любов. На моите приятели дърветата, с любов.

- Никога не съм чувал, някой да е влизал в бой с Ангел. Ако предполагаше, че си попаднал в беда, защо ти трябваше да си усложняваш положението? – попита Дени. Той клатеше глава и все още продължаваше да изтрива сълзите от очите си.

Аз свих рамене и казах:

- В действителност, не зная какво ми стана, и не мога да предположа нищо друго, освен, че се изплаших до смърт. Помня, че когато той се наведе над мен и викна „Аф” (което, между другото, чух силно и отчетливо, макар и на ушите ми да бяха шлемофоните), паникьосах се и избухнах.

- И какво стана след това? – попита Нина.

- Ударих си главата в стената и това беше всичко, което помня. Вероятно съм изключил. Идвайки в съзнание, се намерих на креслото в хола. Ангелът седеше на дивана. Когато съзнанието се върна в мен, открих, че виждам през него. Опипвайки челото си с ръка, се учудих, че не намерих цицина там, нито дори оток. Главата също не ме болеше, а изобщо, чувствах се като след дълъг сън. Но имаше някакво спокойствие – като при парализа, умът ми бе спокоен, а тялото ми отпуснато. Нямах съмнение, че съм се ударил с глава в стената, защото, когато главата се удря в нещо твърдо, това е съпроводено с определен неописуем звук, който чувате в момента, преди да изключите. Помня, че погледнах часовника, беше почти 6:30 вечерта. Сигурен бях, че когато легнах и започнах работа над залозите беше примерно 2:30.

- Нима не се изплаши? – попита Дени.

– Ни най-малко. Признавам си, че е малко странно, но предполагам, че това е свързано с това парализиращо спокойно състояние, в което се намирах. Мога да го обясня само с това, - казах аз, отговаряйки на въпроса на Дени и продължих:

- Погледнах го и го попитах:

- Ти кой си?

- Нима не е очевидно? – отговори той.

Аз се взирах в него, моят мозък беше прекалено парализиран, за да се справи с тази задача, мина ми дори мисълта през главата, че спя, но тя не се задържа задълго.

- Мога да ти подскажа, - произнесе той, усмихвайки се.

Неизвестно защо, усмивката ми се стори позната.

- Гледай, крила, - каза той и разпери едно от своите крила. – Ето пера, ах, да, гледай, мога да светя и мога да паля и да гася светлината.

Не забелязах, че осветлението беше изключено. Аз просто седях и се взирах в него.

- Чакай, засега не отгатвай. Виждаш ли моята нимба, и това не е всичко. Мога да се нося във въздуха, мога да стана съвсем малък и много голям. Добре, ще ти дам три опита, - каза ангела.

Моят ум и тяло се движеха като в забавен кадър. Той продължаваше да седи, а аз се опитвах да си събера мислите. Неговият вид ми беше много познат. Накрая го попитах, защо ми се струва, че го познавам. Когато зададох въпроса, разбрах, че говоря като в забавен кадър.

- Но ти не уцели веждата си, а окото. О-о-пс. Да кажем, в твоя случай, това е било глава в стената, - отбеляза, смеейки се, ангела. В главата ми просветна. За секунда нещо ми се мярна в мозъка, но какво беше това, не можах да разбера. Посочих го с пръст и казах: „Сники”.

- Този, който ти е казал, че от удрянето на главата в стената, няма полза, явно не те е виждал никога. Ние имаме работа с истинска гениалност, приятелю мой, - отговори ангела саркастично.

Нямах време да му отговоря, защото вратата в моя мозък, в този момент се отвори. Зави ми се свят, спомените тръгнаха в плътен поток, като че ли някой ме беше пълнил цял живот. Едва успях да стигна до тоалетната, когато повърнах. Не зная, колко време съм бил там, но когато излязох, ангела беше изчезнал. Което, навярно, не беше лошо, тъй като в главата ми гореше пожар. Само след няколко минути спях мъртвешки сън в своята постеля.

- Защо са те нападнали спомени, че чак да ти се доповръща от това? – попита Дени.

- Този въпрос остава все още отворен за дебати. Възможно е до края на разказа да успеете да ми отговорите на него, - отговорих аз.

- Кой или какво беше този Сники? - Попита Нина.

- Изобщо, Сники е името на Ангела. Засега ще го наричаме така. Ще видите, какво ще се случи към края на разказа, - отговорих аз.

- Ако ти никога по-рано не си го виждал този ангел, откъде ще знаеш, как се казва? – попита Дени. – При това, що за име е това – Сники?

Нина и Дени се разсмяха. Това е добре, си помислих аз, тъй като ще им трябва целия ум за да могат да сглобят цялата картина, да разберат смисъла й, и при това да не загубят ума си.

- Що се касае до името, всичко ще стане ясно в хода на разказа. Разбира се, от друга страна, всичко в действителност не е такова, каквото изглежда. Що се отнася до втория ти въпрос, Дени, не мога да ти отговоря на него честно, докато не завърша целия разказ. Ако разбира се, отговор въобще съществува.

- Винаги има отговор, - отговори Дени.

Пресягайки се за цигара, поклатих глава и казах:

- Можеш да вярваш в това, толкова дълго, колкото ти се иска, но всичко в този свят, не е това, което ни се струва, дори не е близко до това.

- На мен ми се струва абсолютно очевидно, че или си влязъл в това с главата си, или имаш огромни проблеми, - каза Нина.

- Бих заложил пари и на двете твърдения, - със смях вметна Дени.

Дръпвайки от цигарата, казах:

- Ще видим.
Понякога ми става страшно, но това не ме спира. За всеки случай, не задълго. Продава се Ангел-Хранител с извратено чувство за хумор, в такъв вид, какъвто е, без гаранции, не се взема обратно. Чек или паричен превод да се изпрати на адрес пощенска кутия …