Книга първа от серията „Да живееш от любов На моя син, който ме подкрепяше

- Сники не се мярна около 4 - 5 дни, което ми даде възможност да се върна към своите залагания и другите всекидневни занимания. След няколко дни започнах да се отчайвам - отнемаше ми много време и усилия, и въпреки това, не можех да постигна тези резултати, които исках и които имах по-рано. И макар сега да знам причината за това, тогава нямах никаква престава. Лесно е да решиш проблемите, когато знаеш причините, които ги предизвикват. Но ако не ги виждаш, дори когато са под носа ти, ти се чувстваш като краставица затворена в буркан.

- Ах да, забравих да ви кажа още нещо. Докато закусвах, Сники преди да изчезне ми каза да купя няколко празни аудио касети, за да мога да запиша това, което се канел да ме научи, относно любовта и тези неща, които човек може да прави с помощта на любовта. Реших, че това ще бъде някакво упражнение по визуализация. Накратко, седях в своето кресло, опитвайки се да разбера, как да оправя възникналия проблем със залозите, когато изведнъж в главата ми дойде идея. И колкото повече мислех за нея, толкова по-красива ми се струваше и толкова повече ми харесваше. Реших да запиша касета с визуализация, водеща ме в бъдещето. Мислех си, че това ще помогне на ума ми да се фокусира върху това, което исках да постигна и едновременно да смъкне напрежението. През цялата вечер мислих за това и разработих всички детайли, обмислих цялото пътешествие стъпка по стъпка. На следващата сутрин станах рано и отидох в библиотеката, за да взема няколко касети със звукови ефекти, защото реших да направя този запис възможно най-близко до реалното. Окончателният вариант беше готов някъде към 2 – 3 часа след обяд. Руди ме обикаляше непрекъснато и затова реших да изляза с него на разходка, преди да изпробвам касетата. Освен това е много по-лесно да се отпусна, след като съм се разхождал или съм правил някакви упражнения.

- А какво конкретно записа на тази касета? – попита Дени.

- Ами, - отговорих аз, - отначало музика, около 5 – 6 минути, за да се отпусна, а след това думи, които ме водеха, че стоя на гарата и чакам влака и описание на самата гара. Добавих и някои звуци, които можеш да чуеш на гара, например, разговор между хора, стъпки и така нататък. След това идва влака, добавих и звукови ефекти от приближаването и спирането на влак. Това беше моят собствен личен влак. Щом вляза и се настаня, при мен идва кондукторът и ме пита, къде бих искал да отида. Мислено му казвах, че искам да отида в бъдещето, един ден напред и да се спра до магазина на ъгъла, за да мога да сляза и да си купя вестника за този ден. Имах записани всички необходими звуци, и когато влака тръгваше и набираше скорост, това се чуваше, както и потракването на колелетата. Дори говорех през чаша, за да променя гласа си и да го направя да прилича на кондуктор на влак. Влакът пътуваше, примерно, десет минути, след това спираше и аз излизах. След това приближавах до стойката с вестниците и избирах днешен брой, който беше утрешен. След това с вестника сядах във влака и по време на десетминутното пътуване назад, четях резултатите от лотарията. Всичко отнемаше общо около 35 минути. Помислих си, че така ще бъде много по-интересно, отколкото да се опитвам да се фокусирам и медитирам в продължение на два или три часа без прекъсване.

Престанах да говоря за момент и запалих цигара, давайки възможност на Дени да завърши записките си.

- И получи ли се при теб? – попита Дени.

- Тъкмо до това сме стигнали, - отговорих аз и продължих разказа. – След като се върнахме с Руди от парка, отидох в спалнята, за да изпробвам новата си касета. Поставих малки слушалки в шлемофоните, които ползвах за заглушаване на шума. Пуснах касетата много тихо, така че едва чувах звуците и думите, за да не ме отвличат. Всичко се получаваше много добре. Седнах във влака и потеглих за бъдещето. Когато влакът спря, аз излязох, купих си вестника и го отнесох във вагона. Седнах, отворих на спортната информация и започнах да чета резултатите. Общо взето не изглеждаше много добре, информацията беше малко размазана, но все пак успях да разбера някои резултати. Това не ме безпокоеше, тъй като си помислих, че след няколко тренировки, ще се получи по-добре. Докато гледах резултатите и чаках влака да тръгне, чух подвикването на кондуктора: „Качвайте се във влака”. Помислих си: „Момент, така не съм записвал касетата, той трябваше да каже „Всички във влака”. След това чух нещо подобно на стъпки и си помислих „Дявол да го вземе, какво става там?” И след това го видях да идва към мястото, където седя. Седна срещу мен и се ухили широко.

- Ей, това е моят личен влак, Сники, слизай от него! – казах аз.

Опитах се да го изтрия от сцената, но въображението ми не ми помагаше. Сега той действително започна да ме дразни.

- Опитваш се да изтриеш госта си! Това не е признак на любов. Ай-ай-ай, имаш проблеми с възпитанието си, - отговори Сники.

- Много странно, - казах аз, - как можеш да ме виждаш? Как аз те виждам? Това не би трябвало да е реално, какво искаш?

Чувствах, че сърцето ми или моето въображаемо сърце, започва да бие по-бързо.

- Отговор на първия ти въпрос, - каза той, - ти си в повишено ниво на съзнание, а в това състояние, твоето въображение е много по-реално, отколкото си мислиш. В действителност, сега си много по-близо да истинското себе, отколкото обикновено, когато се намираш в това състояние, което наричаш физическа реалност или живот. А на втория въпрос – ние тръгваме на кратко пътешествие, там където можеш да видиш нещата такива, каквито са и дори такива, каквито искаш да ги направиш.

- Знаеш, че моят живот вървеше просто забележително, докато не се появи ти в него, - отговорих аз, - освен това, в какъв смисъл такива, каквито искам да ги направя?

- Нищо не започва, - отговори той, - и нищо не завършва. Но това ще ти го обясня по-късно. В това състояние, в което се намираш сега, ти можеш да правиш неща и да виждаш неща, които обикновено изглеждат невъзможни.

Бях започнал да действам, за съжаление, само по своите вътрешни мотиви. Помислих си, че тази информация може да се окаже полезна.

- А какво именно мога да правя в това така наречено състояние? – попитах аз.

- Ти се намираш в състояние на осъзнаване, в което се съединяваш с по-голямата си част. Тази част не е ограничена от твоите съзнателни мисли за това, какво можеш и какво не можеш да правиш. Използвайки своето въображение, можеш да се съединиш със своето голямо аз и неговите възможности да правиш и създаваш всичко, което пожелаеш. Дори такъв живот, какъвто искаш. Щом само разбереш този процес, ти ще можеш да го правиш това, дори и в своето бодърстващо състояние.

Слушах и чувствах, че влака забавя ход. Той почти спря, когато Сники каза:

- Сега започва демонстрацията, веднага излизай от влака, - изкомандва той.

В същата секунда, щом той каза това, вече стоях до влака. Само че не бях в дома си, а стоях до вир, много малък вир. Веднага го познах. Когато бях малък, този вир беше огромен, или поне така ми се струваше тогава. Това беше едно от любимите ми места. Тук почти никой никога не идваше. Някой ми беше казал, че там има привидения и че там изглежда живее чудовище. Никое от децата, никога не ходеше там. Дори когато ме преследваха, там ме оставяха на мира. Там винаги бях в безопасност. И там за първи път срещнах Сники, във всеки случай, сега така го помня.

Погледнах Нина и Дени и казах:

- Запомнете това изречение: така го помня сега. Това наистина е много важно от гледна точка на останалата част от разказа.

И двамата, и Нина и Дени, кимнаха с глави.
Детайлите

Съществуват хиляди разновидности, макар и да е казано, че има само два типа действия: Действието на любовта или Викът с молба за любов. Но разновидностите могат да бъдат хиляди.

- Надявам се под бара да имате някакви цигари или тази история ще свърши, за съжаление, защото току що стигнахме до най-интересното.

- При мен няма, - съобщи Дени, докато палех цигарата.

Нина отвори чантичката си, която лежеше на бара, вляво от нея. Проследих как тя с дясната си ръка извади от чантичката нова кутия цигари. Когато ги постави пред мен, видях, че са точно от тези, които пушех. Дени повдигна вежди.

- Ето това е моят тип жена: нежна, силна, грижлива, тайнствена и най-важното, че идва точно навреме на помощ, - казах аз.

Като читатели, вероятно ще се учудите, откъде има тя цигари, имайки предвид, че не пуши. Виждате ли, това не е въпрос, който бих задал непременно. Бих попитал, „какви са ми шансовете да напусна този бар жив, без да завърша разказа си?”, и когато намерите отговора, ще откриете, че той отговаря и на двата въпроса. Лично аз си мисля, че не би ми се удало дори да стана от стола. Разбирате ли, моето кожено яке носи белег, доказващ това. Едва сега съобразих, че съвсем забравих да ви разкажа за това малко произшествие. Добре де, някой друг път, а сега просто ще трябва да прибегнете до своето въображение. Можете ли да направите това? Дайте да ви помогна – виждали ли сте остри нокти, но такива остри, като бръсначи, минаващи като през масло, през два слоя кожа...

- Така или иначе, Дени, сега е времето да правиш записки, защото това, което ще научиш от продължението на разказа, ще те накара да забравиш за лотарията. Ерген ли си? – го попитах аз.

Нина се смееше, а Дени ме погледна с недоумение и много бавно отговори:

- Да-а.

- Малко ти е останало да пребиваваш в това състояние. Страшно ли ти е вече? – попитах аз.

- Прави каквото ти харесва, - отговорих аз, - но само помни, че те предупредих и че не се каня да повтарям.

Дени отвори бележника си, а аз продължих да разказвам.

- На следващия ден свърших някои работи и отидох в библиотеката да взема книги и касети за любовта. Исках да видя дали ще намеря нещо по темата за изпращането на любов. Всичко това ставаше много увлекателно, основно защото бях сигурен, че ще продължа да печеля, и няма да ми се наложи да ходя на работа, която не харесвам. Не защото не обичах да работя, просто никога не получавах удовлетворение от работата. Чувствах се оживял и чувствах, че пред мен е целия живот, за да намеря нещата, които ми носят радост. До настъпването на вечерта, изслушах няколко касети и почетох малко. Започнах да размишлявам над вчерашното пътуване с влака. Много ясно си спомних сцената от детството ми. Спомних си, как Сники ми беше говорил, че ще стана такъв, какъвто ненавиждам да бъдат останалите хора. Спомних си, как той ми каза, че ще го забравя него и всичко, на което ме е научил, и че ще прекарам по-голямата част от живота си, да търся любовта извън себе си, и че ще забравя, че любовта идва от вътре. Той ми каза също, че в моя живот ще има много малко любов, и че изведнъж ще видя това като много ценен урок. По някакъв начин, всичко това имаше някакъв смисъл, но по това време нямах отговори, макар и да имах много въпроси. Реших да запиша всичките си въпроси, за да питам Сники, когато се върне. Изписах три страници, и колкото повече пишех, толкова по-ясно осъзнавах, че изобщо не разбирам какво става. Към 11 вечерта бях изтощен и едва се дотътрих до леглото.

Спрях за минутка, за да отворя новата кутия цигари, дадена ми от Нина.

- И какво да записвам? – попита Дени с писалка в ръка.

- Само нещата, отнасящи се до изпращането на любов, към което ще се върнем скоро, - отговорих аз.

- Дени, отпусни се и му дай да разкаже историята, както се е случила, - подметна Нина, подсмивайки се.

Запалвайки цигарата, продължих разказа си:

- На следващото утро ме разбуди сън – сънувах клоун, тресящ леглото ми, а когато отворих очи, в краката ми на кревата седеше Сники. Уплашено погледнах часовника, беше 11:30. Погледнах Сники и попитах дали той ме е събудил?

- Само си помислих, че си струва да ти кажа, че Руди току-що изхвръкна през кучешката си вратичка и подгони котка, - отговори той.

Обръщайки се на другата страна, казах:

- И какво от това! – и затворих очи, за да поспя още малко. Почти заспивах отново, когато чух Сники:

- Той не се спря до оградата и сега се носи надолу по пътя.

Аз излетях от кревата и се хвърлих да навличам дрехите си.

- По дяволите, защо не го спря? Не мога да си позволя, ако го хванат, да платя две стотачки глоба заради него.

- Не искате ли чай с това, сър?

- Много смешно, умнико, - отговорих аз.

- Вместо да бягаш наоколо и да го търсиш, можеш да го повикаш с любов, - каза Сники.

- Защо просто не ми кажеш, къде е той? – попитах, започвайки да се дразня.

- Защо просто не изпратиш любов и да видиш какво ще стане. Освен това, не съм ти ангел-хранител и това не е моя работа, - отговори Сники.

- Много странно се държиш за ангел. И ако не си мой ангел-хранител, кой си, по дяволите?

- У-у, какви сме капризни сутрин, - отговори той.

- Е, каниш ли се да помагаш или не? – попитах аз.

- Защо не опиташ малката си лента със записа на влака, за да видиш Руди и да го повикаш в къщи? И не забравяй да изпратиш любов, - отговори Сники.

За момент се спрях, за да събера мислите си и попитах:

- Сигурен ли си, че това ще сработи? – и сочейки го с пръст добавих, - Надявам се, че това не е проява на извратеното ти чувство за хумор.

- Опитай все пак, - отговори той, - какво губиш? Ще те поведа през това. Това е толкова просто, като дишането.

Влязох в хола и легнах на кушетката, мислейки си, че по добре е това да се получи.

- О’кей, готов съм, - казах аз, - но ако до петнадесет минути той не се върне, тръгвам да го търся.

Слушах указанията на Сники и ги следвах точно. Някъде по пътя, изглежда заспах отново, защото когато се събудих, Руди седеше до мен, облизвайки лицето ми и размахвайки опашка. Не съм сигурен, колко време беше необходимо, за да се завърне той у дома, но така или иначе, това свърши работа. По времето, когато следвах указанията на Сники, обещах на Руди, че ако той се завърне в къщи, ще го изведа на разходка. Затова закусих, окъпах се и скоро след това излязох на разходка с Руди. Докато Руди играеше с другите кучета в парка, мислех за любовта и за това откъде идва тя. Т.е. ако тя идва от мен, то защо тогава Сники каза, че аз умирам от недостига на любов, поне по-рано съм умирал, и че този недостиг е бил причина за постоянната вътрешна болка. И колкото повече мислех за това, толкова повече се обърквах. Единственият извод, до който стигнах е, че вътре във нас, изглежда има огромно количество любов, но тя е затворена в малък пакет, който трябва да се отвори, за да се освободи. Това вече приличаше на нещо. Размишлявайки над това, внезапно съобразих, че в момента не чувствам повече нито тъга, нито някаква вътрешна болка. Ето защо в последно време се чувствам толкова спокоен, макар финансово би трябвало да съм нервна развалина. Не съм забелязал, кога точно е станала тази промяна. Това е все едно човек да има постоянна мигрена и в един прекрасен ден, изведнъж мигрената изчезва. Толкова сте свикнали с това, че е възможно да не забележите, когато изчезне. Стигнах до извода, че вероятно не съм забелязал промяната, заради това, че напоследък се случиха толкова много неща. Също така мислих в парка и за думите на Сники, че той не е моят ангел-хранител. Така че въпросът „кой е той?” остава. Проблемът е в това, че всеки път, когато го видя или мисля за него, нещо вътре в мен, нещо подобно на инстинкт, продължава да твърди, че нещо не е наред. Не мога да го соча с пръст, но знаех, че виждам нещата, не такива, каквито са.

- И така, Дени, остава открит въпроса, искаш ли да получиш указания? – попитах без да очаквам отговор.

Нина веднага отговори с:

- Разбира се, че иска.

Дени сви рамене и каза:

- Аз нямам куче.

- Работата не е в това. Това може да се ползва за много различни цели, може би някога ще търсиш някого. Може би ще търсиш сина си или дъщерята. Или ще се скараш с някого и ще можеш да се възползваш от това, за да отидеш и да поговориш и да разрешиш проблема. Нещата, които можеш да правиш с това са безкрайно много. Всичко, което трябва да направиш, е да използваш въображението си. Между другото, докато не съм забравил, намирал съм дори някои загубени предмети, използвайки този способ.

Дени седеше и мислеше, когато Нина се намеси и каза:

- Дени, какво мислиш за следващия път, когато търсиш работа? Можеш да се възползваш от това, за да се срещнеш с този човек, който ще проведе интервюто ти.

- Вече съм го пробвал по този начин, - казах аз, - и това работи като магия. От този момент, щом влезете за интервюто, ще имате усещането, че вече се познавате. Удивително е, но другият човек чувства същото. Обаче, тук има един капан. Всичко, което ще говорите на човека в това, да го наречем състояние на ума, трябва да бъде напълно искрено. Защото вие можете да лъжете с устни, но не и с ума си, и ако казвате неистини, това винаги ще бъде забелязано и ще се отрази негативно върху вас. Бях там, опитах, - не се получи. О, има още една малка хитрост. Една моя позната използваше това, за да навестява своя любим зад граница. За нещастие, тя беше толкова сигурна, че той й изневерява, че след няколко посещения, тя действително го видяла с някого. Веднага след това тя му позвънила и го открила на работа, на строителния обект. Оказа се, че видяното не е истина. Същността е в това, че трябва да изоставите своите представи, какво трябва да видите, защото така използвате въображението си, за да изградите това, което не съществува. След това произшествие, всичко тръгнало гладко, няколко пъти дори той й звънял, скоро след посещението й, за да й каже, че е усетил присъствието й. В края на краищата, това станало за тях интересна игра, и съдейки по това, което ми е разказвала, това ги е сближило и е създало вътрешна връзка, която не е съществувала по-рано, макар и да прекарват много време далеч един от друг. И така, искаш ли го това или не? Решавай, не мога да седя тук цяла нощ.

- А защо не питаш мен, искам ли да чуя указанията? – попита Нина с огромна усмивка на лицето.

- Защото вече знаеш как да го правиш, разбрах играта ти, затова да продължим да я играем, - отговорих гордо аз.

- Това ли е всичко? – попита Дени.

- Да-а, нещо такова, - отговорих аз.
Отношенията

Взаимоотношенията между мъж и жена приличат на хващане на бика за рогата. Но ако в тях има любов, доверие и интимност и от двете страни, ти можеш да вземеш и да погледнеш очи в очи. О, всичкото това хъркане и мятане на главата? Не го разбирам. Това, което трябва да се направи всичко на всичко е една целувка по устните.

Преглеждайки резултатите същата вечер, видях, че съм спечелил достатъчно, за да издържа поне още две седмици. Но неизвестно защо, това не беше важно, чувствах се толкова добре.

Спирайки, за да запаля цигара, погледнах към Дени и Нина и казах:

- Мога да изкарам още два часа, опитвайки се да обясня, колко прекрасно се чувствах, но такива думи, да опишеш, как се чувстваш, когато си изпълнен с любов, няма. Не зная дори с какво да започна.

- Това е велико, и как мога да стигна до там, - попита Дени.

- Не е в това работата, Дени. Ще ти покажа, как да го правиш сам, цяла вселена от любов е затворена в малка кутийка, във всеки от нас, и всичко на всичко, което се иска от нас е, да я отворим. Това навярно е една от най-големите тайни, от които човечеството е било отклонено, за да не я открие. Не зная, кой или какво е отговорно за това, да скрие от нас тази способност, която притежаваме, която явно ни е дадена сами да я ползваме и да я споделяме с други. Някога забелязвали ли сте, че когато гледате филми на ужасите, по един или по друг начин, се опитват да ни убедят, че любовта има много малка сила? Това е толкова смехотворно, че чак не е смешно. Това е все едно да отидеш при някого и да му кажеш, че кречеталото, което държиш, няма да вдигне много шум. Дайте да разкажа всичко до край и ще видите, какво имам в предвид.

Нина започна да ми разтрива гърба и каза:

- Какво мислиш за това, да ни направиш малко чай, Дени? Клаус започва да се уморява.

- Толкова ли личи, да? – казах в отговор аз. – Не би било лошо да пийнем чай. Казват, че най краткият път към сърцето на мъжа минава през стомаха, което е истина в някаква степен, но в моя случай, един добър масаж на гърба, ще свърши десет пъти по-добра работа.

Следващите десет минути, докато Дени приготвяше чая, аз само ръмжах.

Любовта в нас е естествено усещане. Но когато ние се крием от нея със страх, гняв и недоволство, тогава се опитваме да я намерим в другите.