Книга първа: Практика и ефективни техники сьдьржание увод първа част

За да оценим истинското значение на техниката на вът­решното мълчание, трябва да се опитаме да сравним реал­ните всекидневни наши възможности и това, които бихме имали в идеалния случай. На мен сега ми е трудно да повяр­вам, но повечето хора смятат своето съществуване за венец на творението на природата. Те смятат така, без да знаят за свръхвъзможностите на човека, т. е. обикновеният човек с всичките си вътрешни проблеми и недостатъци може да се смята за венец на природата. Но всички наши действия са мотивирани от вътрешна програма. Освен това всички наши дела и най-древните изблици на мисъл не идват от нищото, а са реакция на заобикалящото ни. Това означава, че ние по принцип нямаме мислене. А именно то, както се смята, ни извисява над цялата природа.

Ние мислим, че сме постигнали голям прогрес, но поло­вината от хората на Земята гладуват и никога няма да видят тази книга, защото не купуват книги поради липса на пари. Мнозина, за да докажат, че не произлизаме от маймуните, дават пример за нашето техническо развитие, но в такъв случай се оказва, че преди няколко столетия е имало не хора, а маймуни, тъй като по-голямата част от населението в онези времена не е използвала нищо по-сложно от брадвата и мотиката. Повечето хора смятат това родословие за нещо позорно, но то е все едно да отричаш, че преди да станеш възрастен, си бил дете, когато си бил неразвит и глупав.

Как можем да се смятаме за развити, ако притежаваме огромен мисловен потенциал, а в същото време просто не умеем да го използваме? Именно този потенциал може да служи като доказателство за по-различния произход на чове­чеството. Повечето хора дори не могат да си представят на какво са способни. Но има много примери, които говорят за необикновените възможности на нашето съзнание.

Трябва само да помислим върху някои елементарни не­ща. Да вземем например обикновения сън. В него вие може­те да се намирате където и да е, във всякаква обстановка, но замисляли ли сте се някога, че цялата тази обстановка се създава с най-малки подробности от нашия мозък за много кратко време? Още по-ярък е примерът с астралните прежи­вявания, където всичко освен това изглежда напълно реал­но. Бихте ли могли също така бързо и лесно да създавате макар и в ума си пространство с хиляди подробности за части от секундата, когато бодърствате? В това е трудно да повярваме, но някъде в нас има такива резерви.

В реалността, за да решим някакъв сложен проблем, ние в най-добрия случай прибягваме до помощта на писалката и листа, а в повечето случаи взимаме калкулатора, защото знаем, че не можем да решим примера наум, макар и за дъл­го време. Правил съм експерименти във фазата с калкула­тор. С него набирах цифри и ги умножавах. Той показваше резултата с обичайната за този уред скорост. Поразително е, че при определени условия се получава верен резултат, не­зависимо от неговата трудност. А всъщност умножава не ре­алният калкулатор, а самият мозък. Просто това е лъжлив път към неговите ресурси - дори във фазата аз самият наум няма да реша един твърде сложен пример.

Има още една проява на големите възможности на нашия разум, която е позната на повечето хора. Още от ранно дет­ство нас ни учат на графика на живота и като го следваме, сутрин трябва да ни буди будилник, за да не закъснеем за работа или училище. Сега си спомнете как почти всеки път се събуждате броени мигове преди да звънне будилникът, ако, разбира се, дълго време ставате по едно и също време. Може би това се проявява не при всички, но със сигурност при повечето хора. Нас винаги ни интересува причината за такава точност на събуждането. Нима имаме такива вътреш­ни резерви, които могат с точност до секунда да ни събудят в нужния момент?

Тези три примера показват нашите истински резерви. Те са три от стоте прозореца в изявата на нашите ресурси. Те показват към какво е нужно да се стремим в бъдеще.

Този раздел може да бъде интересен за онези, които се отнасят към тематиката на книгата много резервирано и с голямо недоверие, защото описаното по-нататък използване на фазата не може да се отрече от нито един здравомислещ човек, макар че то ще има място в бъдещето.

Има неща, които човечеството не може да избегне. За да бъдат предсказани те, съвсем не е нужно да бъдеш велик оракул или математик. Ние живеем по такъв принцип: ако има накъде да се развиваме, празните ниши непременно ще бъдат запълнени, особено ако са интересни и полезни с не­що. Това, за което ще прочетете в този раздел, се отнася за същото. Остава ни само да се молим на боговете, за да доживеем до момента на осъществяване на тази идея. Тя е толкова нереална, както е било някога със самолетите, плаз­мените телевизори и компютрите.

Малцина фантасти са се осмелявали дори да прогнози­рат такова фантастично нещо. Струвало им се е, че за това са нужни още хиляди години. Разбира се, моментът още не е настъпил, но ясно се очертават пътищата към него. Най-изу­мителното е, че всичко се основава на това, което е било табу за целия „сериозен" научен свят. Трябва само като от стара възглавница да се изтупат всички окултни и езотерич-ни глупости и пред погледа се открива нещо свежо и перс­пективно, което заплашва да преобърне устоите на човеш­кия живот.

Същността е невероятно проста и интересна. Има осо­бено състояние на човешкия мозък, при което се запазва ясно съзнание и разбиране, но не се наблюдава рецепторно възприятие на всекидневния заобикалящ ни свят. Всички чувства са ограничени непосредствено от главния мозък. Те са също толкова реални, както и в обикновения свят, но предметът за тяхното съществуване вероятно е в самия мо­зък. Това състояние - фазата - е известно подобие на моде­лирания свят по пътя на модулацията на усещанията за въз­приятие. В този случай на човек му се струва, че вътрешният свят не само не отстъпва по реалистичност на всекиднев­ния, но и може да го превъзхожда. Тъй като всички усещания за възприемане на обекти в това състояние са моделирани, значи там няма нищо реално. Всичко се създава по някакви правила от самото човешко подсъзнание.

Ако получим връзка стова, можем без човешкото съзна­ние да възпроизвеждаме в това състояние едни или други относително стабилни обекти за различни цели. Ако освен това създадем взаимна връзка на съзнанието с тези или други обекти в това състояние, възможно е да се създаде още един пълноценен свят, който ще бъде в нужната степен общ за всички. Преживяванията на различни хора могат да се свържат в едно цяло чрез взаимодействието на промене­ното човешко съзнание и цифровите технологии.

Смисълът и характеристиката на това взаимодействие могат да се окажат не много разбираеми, затова трябва да отделим особено внимание на този въпрос.

Когато един обикновен човек попадне във фазата, поя­вата на всички заобикалящи го обекти се дължи или на под­съзнанието, или на него самия, ако той вече може да контро­лира това свойство. Разбираемо е, че в първия случай е много трудно да се очаква нещо полезно или прагматично. Не възникват никакви усещания освен възторг от самия факт на преживяването и неговата реалност. А контролът на това яв­ление отвън ще даде възможност без напрежение да се озо­вем в дадено място чрез общите външни сигнали на подсъз­нанието, които ще бъдат интерпретирани и моделирани.

Например един човек създава в главата си определена обстановка, описанието на която най-общо се отчита от съ­ответните устройства; после това описание се налага и мо­делира на друг човек и по този начин в неговата глава се свързват преживяванията на двамата.

Трябва да отбележим, че няма възможност информация­та да се отчита и предава напълно, с най-малки подроб­ности. Това става само в общи линии. Но то не означава, ченаложените преживявания ще бъдат лишени от детайли и плашеща реалистичност. Общата информация служи само като тласък за моделиране на обектите от подсъзнанието по негова преценка. Ако не е посочен цветът на някой обект, той може да бъде друг, какъвто си го представяме в дадена ситуация, но това няма голямо значение. За двама души, седящи на една маса, може да има различни предмети върху нея ако те не играят важна роля в ставащото.

Колкото до стабилността на тези обекти, за разлика от личните преживявания, това зависи в голяма степен от вън­шни програмирани настройки. Ако имате задача да възпроиз­ведете някакъв обект около вас, например стол, ще бъде още по-трудно да го превърнете в нещо друго, отколкото в личното преживяване на фазата, което се отдава само на хора с опит. Благодарение на това свойство във фазата мо­гат да възникнат обекти, които ще бъдат много близки до обектите в реалността и ще бъдат практически автономни. Разбира се, много зависи и от това доколко и как се налагат преживяванията.

Освен това лесно е да се предвиди, че ще възникнат проблеми с възпроизвеждането на твърде нестандартни обекти, чиито свойства са се врязали така дълбоко в нашата памет, както вроденият навик да дишаме. Например ще бъде трудно във фазата да наложим на многоетажно здание тегло от няколко грама. Подсъзнанието отчаяно ще се съпротивля­ва на това.

На пръв поглед всичко изглежда толкова фантастично, че е трудно да повярваме във възможността на подобни постижения на човешката цивилизация. Но в тази посока са направени вече първите крачки, които ясно показват вер­ността на най-смелите теории и предположения за създава­не на още един свят от човека. И този свят няма да бъде сън, не нещо обичайно и дори не фазата, за която става дума в книгата. Това ще бъде нещо ново, което включва раз­лични свойства от всички други състояния на нашето битие.

В дадения момент можем да твърдим, че в тази посока вече е извървян половината път.

Има възможност от налагане отвън на неопределено Дълго пребиваване в това състояние, при това в най-дълбо ката му форма. Засега това е трудно и опасно да се раз, пространява в големи размери, затова то остава в научните лаборатории. Но както е известно, всичко необходимо рано или късно излиза наяве в адаптиран вид.

Направени са първите крачки и в изчисляването на ин­формацията. Засега това се отнася само до действието и поведението на човека, но и в това прогресът е голям.

Учени от Калифорнийския изследователски център на НАСА „Еймс" под ръководството на Чак Йоргенсон са разра­ботили специална компютърна програма, способна да раз­познава думи, неизказани на глас. Тя анализира нервните сигнали, изпратени от мозъка към езика, гърлото и гласните струни. За отчитане на тези сигнали под брадичката и по двете страни на гръкляна се закрепват специални малки датчици.

Подобни датчици вече са били използвани за просто търсене в Мрежата. Учените смятат, че с подобни системи ще бъдат снабдени скафандрите на космонавтите, които по този начин ще дават беззвучни команди на апаратурата или роботите; те ще помагат на хората да се разбират помежду си на шумни места, например на летищата, и ще дадат въз­можност на немите или на изгубилите гласа си да общуват. Освен това тази технология ще бъде полезна и за традици­онните методики за разпознаване на речта.

В първия етап на тестването на програмата учените са регистрирали възприемането на шест думи: върви, спри, наля­во, направо, алфа и омега - и 10 цифри. Участниците в експе­римента, включени към датчици, без глас произнасяли тези думи и програмата ги разпознавала с точност до над 90 %.

После изследователите построили от буквите на азбука­та матрица, като номерирали нейните редове и колонки с числата от 0 до 9. По този начин всяка буква като елемент от матрицата се означава с уникална двойка координати. С по­мощта на тази матрица изследователите беззвучно задава­ли търсене на думата „НАСА" в един от сървърите. По този начин са осъществили търсене в мрежата без използване на клавиатура.

Разбираемо е, че тези изследвания и експерименти пър­воначално са били построени върху простото разчитане на мисли в бодро състояние и никой не е предполагал, че по този начин може да се разчита речта и по време на сън и във фазата. Но както е известно, нервните сигнали частично оти­ват към мускулите в съответствие със ставащите в главата събития, поне във фазата на бързия сън. Спомнете си как понякога ние дърпаме реалната си ръка, като правим насън рязко движение. Или как се мърдат очите на спящия човек, когато сънува. А някои успяват по това време дори да разго­варят на глас...

Можем да предположим, че някога ще можем да извлича­ме информация направо от мозъка.

Колкото до налагането на преживявания във фазата, трудностите тук са повече.

Най-важното е това реално да се осъществи чрез пода­ване на подсъзнанието на ненатрапчиви зашифровани сигна­ли, като се заобикаля съзнанието. Това може да стане напри­мер чрез звук. Широко известни са подобни експерименти, когато в звуковата пътека са поставяни скрити команди, кои­то не се възприемат от съзнанието, но достатъчно ефектив­но действат върху поведението и преживяванията на хората. Съществува теория, че за една секунда подсъзнанието може да възприеме на слух десетки пъти повече, отколкото обик­новено успяваме, което дава големи възможности за прила­гането на звука като налагане на шаблон за моделиране на ситуации и обекти във фазата. Има и други начини, но те изискват много сериозни изследвания. Засега е рано да се говори за тях, макар че именно те ще бъдат определящи.

Безспорен е фактът, че първото, към което ще се насо­чат всички усилия след създаването на необходимите техно­логии, е възможността да се наложи върху тях Интернет или да се създаде негов аналог, който стотици пъти ще превъз­хожда днешната мрежа. В този случай това ще бъде още един гигантски многоизмерен свят, с неговите свойства, пра­вила и закони. Названията вече сами говорят за себе си: Brainnet (Брейннет), Mindnet (Майнднет) или дори Astralnet (Астралнет). Мисля, и с това ще се съгласят повечето хора, бъдещето е на Майнднет.

Какво представлява днес Интернет от гледна точка на възприятието на човека като ползвател? Това е плоска дву измерна картинка, до която се докосваш частично със зрението и слуха си. Нищо не можеш да пипнеш, да усетиш и дори да помиришеш, да не говорим за нещо повече. Да, има много информация и реклами, но трябва ли да се огранича­ваме с това, когато е възможно нещо повече?

Ако го пренесем вътре в човешката глава, пред нас се появява съвсем различна картина. Представете си свят, къ­дето е възможно: да летите, да преминавате през стени; да създавате всякакви собствени пространства; да създавате и да намирате всякакви хора; да запазвате информацията и собствените си преживявания; да правите сложни сметки, като обединявате възможностите на цифрите и подсъзнани­ето; да пиете, да ядете и да усещате миризмите; да се учите на каквото ви хрумне на практика; да се срещате лично с реални хора в което и да е място; да експериментирате с възприемането на времето и пространството; да играете на игри, но в действителност да участвате в истински събития и още много други неща. И всичко това с максимална реал­ност на възприятията! Когато се намирате там, вие само ще помните за всекидневния живот, но няма да го усещате.

В общи линии това ще бъде свят с потресаващи свойст­ва и възможности, каквито само може да си представи човек с най-развита фантазия.

Информацията ще се запазва или по традиционния на­чин, или по някакъв друг, който по това време ще бъде из­мислен.

Главната страна на Майнднет ще бъде връзката между хората във фазата. Това е главното отличие от простото ин­дивидуално преживяване. Може много да се спори за такава възможност без сложни технологии, но едно е известно: това не е достъпно за простосмъртни. Майнднет ще позволи да се сбъдне романтичната мечта на всички пътешественици из­вън тялото, на астралетците, астралонавтите и аингерите -да се срещат в друго измерение.

По приблизителни изчисления за усъвършенстване и изобретяване на нови технологии до нивото, в което може да бъде създаден Майнднет, а също така за изследване на не­говото взаимодействие с човешкия мозък, ще изминат не по-малко от 10-20 години. С други думи, не си струва да чакаме расовото му разпространение до 2020 - 2030 година. Но все­ки, който прекарва много време в мрежата, знае с какви тем­пове сега се развиват различните технологии на взаимо­действие на съзнанието и цифрите и разбира, че ние вървим към тази цел.

Поради техническите трудности на изчисляването и на­лагането на преживяванията, отначало могат да се появят междинни технологии и начини за реализация на това направление в човешкия живот.

Най-важното и интересното, за което можем да споменем в тази връзка, е възможността да пренесем киното на съв­сем друго ниво. То може да стане за строго индивидуално използване и може малко да се отличава от реалния живот в своята реализация. То може да бъде не съпреживяване за героя, а преживяване на неговите приключения, на живота му, с всичките произтичащи от това събития, предизвикани с крайна яснота и реалистичност.

Например това може да изглежда по този начин: на един човек му поставят на главата специален шлем или просто наушници; насила го вкарват във фазата и му налагат конк­ретни преживявания. И човекът просто се превъплъщава, по­точно оказва се зрител на чуждия живот в чужда кожа. Той не трябва да мисли за това какво да прави и как. Трябва само да наблюдава и да изпитва всички чувства, които се срещат по пътя на героя: райски наслади и адска болка, щастие и мъка, шокираща смърт и вдъхновяващ полет, необикновена сила и слабост; зной и студ.

Общо погледнато, това е трудно да бъде наречено кино, защото за въплъщаването на тази идея на никой никога няма да му хрумне да снима филми. За моделирането на сюжета на подсъзнанието му е нужна само обща информация за съ­битията, която не е трудно бързо да бъде създадена, без да се откъсваш от клавиатурата и може би от микрофона.

Подобни технологии могат да имат много широк спектър на използване в различни области. Без никакво преувеличе­ние може да се каже, че те значително ще повишат нивото на развитие на човечеството. Това е неизбежният логичен прог­рес на технологиите.

Посочената по-долу статистика несъмнено трябва да по­могне в усвояването на астрала от всеки човек. Данните от­разяват моя опит до първите месеци на 2004 година, като изключим най-първото ми напускане на тялото, станало още през 1999 г. Те ще помогнат за бързото определяне на подхо­дящите техники и проблеми, за препятствията, с които тряб­ва да се борим. Разбира се, това е моят личен опит и той не може напълно да се прилага за всички, но трябва да бъде в рамките на средностатистическия човек.

Аз не винаги съм правил записи, заради което не можеше да се направят точно много таблици, но предавах незаписа­ните извънтелесни преживявания в същите процентни про­порции, както и най-скоро записаните, след което ги обеди­нявах в едно цяло. Благодарение на това във всяка таблица с пределна точност са включени и незаписаните ОИТ.

В някои таблици се среща графа не помня или неопреде­лено -това означава, че преживяването е било на границата на няколко понятия и е невъзможно да се отдели доминира­щото или аз не съм обърнал внимание и не съм запомнил ставащото.

Повечето цифри за улеснение са закръглени до 1 про­цент или дори до 5 процента, но това не се отразява на същността. Названията на някои техники се отличават от названията на посочените в специализираната за тях глава. Те са дадени в по-подробен вид, за да бъде ясен смисълът им без описание.

Таблица № 1. Характер на попаденията в ОИТ (в %)

Тази таблица показва, че моят организъм от самото на­чало самостоятелно ме е въвеждал във фазата и продължа­ва да го прави приблизително в същите количества до ден-днешен (процентът се намалява заради постоянно растящо­то общо число). Погрешна ще бъде мисълта, че ако от само­то начало няма произволни попадания във фазата, няма да ги има и по-нататък. Те непременно ще се появят и средно за месеца ще бъдат постоянно число.

Някой може да се натъжи от факта, че няма сто процента при непрякото влизане във фазата, но не трябва да се заб­равя, че за един ден или за половин час е имало много опити, които са гарантирали попадането във фазата дори при 30 %. Както вече отбелязах, с прякото влизане аз имах особени проблеми, свързани с начина на живот, затова не трябва да се обръща внимание на незначителните цифри, тъй като при вас те ще бъдат сигурно няколко пъти по-високи. В първата колонка от цифри има нули, защото през това време всички попадения в ОИТ бяха непреднамерени.