Книга първа: Практика и ефективни техники сьдьржание увод първа част

Отново се завърнах в трафарета, но фазата още оставаше, макар и много слаба. Леко засилих вибрациите. Дълго лежах и просто експериментирах с тях. Исках да ги усиля както никога досега. но организмът ми беше отпочинал и се противеше на волята ми. Успявах да създам силни вибрации само в някояотделна част на тялото, но като цяло не се получаваше. Забе­лязах, че на някои места засилването на вибрациите създаваше усещания за болка, например в областта на слепоочието и в китката на дясната ръка. Изобщо престанах да препращам вибрации към главата, защото освен болезнено, това беше много неприятно: мускулите на лицето ми бяха напрегнати, струваше ми се, че мозъкът ми се свива на кълбо и в ушите си чувах постоянно противно високочестотно свистене. Без да съм постигнал пълен контрол, решихда излетя от трафарета. Състоянието беше достатъчно, за да го направя леко чрез старите начини. Но този път, щом се измъкнах, аз започнах да падам, макар че обикновено увисвах във въздуха. Овладях усещанията за падане и увеличих скоростта. Скоро почувствах дълбоко състояние, в което възникна тревога. Съвсем нямах желание да се занимавам с изпълнение на зададените експерименти в областта на свръхсетивното или срещата със собствените ми страхове.

Отдадох се на волята на случайността и просто полетях по хоризонтална плоскост. В началото имах зрение, но не обичайното, а това, което възниква, когато се оказваш много дълбоко - пределно ясно виждане на неопределени предмети. Когато започнах да летя хоризонтално, въобще нищо не виждах. Летях известно време и вече започвах да се тревожа, че това занимание няма да доведе до нищо, когато в същия момент излетях през стената в някаква дървена къща. Всичко беше старо, почти гнило. Въздухът беше влажен, а подът скърцашепод краката ми. Стана ми интересно. Тук можеше да има много интересни неща. Аз се намирах на площадката на втория етаж. до мен беше стълбата, която водеше надолу към другата площадка. На етажа имаше три врати, едната от които отво­рена. Влязох в нея. Озовах се в дълъг тъмен смрадлив коридор. Имаше много малко светлина. Бързо го преминах и се озовах в по-светло помещение, по вид напомнящо таван. Нав­сякъде имаше дървени греди, стари щайги и сандъци. Изгарях от нетърпение да видя какво има в тях. Исках непременно да разгледам всичко. Много от тях бяха заключени, но бяха толкова стари, че беше лесно да ги счупя. В първия не открих нищо. Във втория имаше купчина нови парцали, които мен като мъж съвсем не ме интересуваха. В третия сандък открих истинско съкровище: множество скъпоценни камъни, купчина златни монети и заплетени на топка колиета и гердани. В живо­та не се среща такова нещо, затова дълго просто се докосвахдо съкровището и го разглеждах внимателно, за да запазя фазата. Всичко блестеше и ухаеше приятно. Съобразявайки, че не мога да взема всичко това със себе си в реалността, аз продължавах да изследвам помещението.

Още няколко сандъка се оказаха празни. В другите нямаше нищо интересно. Само в единия имаше купчина писма, по-голямата част от които на непознат за мен език. Прегледах всичките. Бяха писма за някаква военна операция. Това ме привлече, защото беше свързано с НЛО. Съдържанието престана да ме интересува, когато в смисъла беше нарушена елементарната логика.

След като бях разгледал всички сандъци и чекмеджета, реших да се вьрна в коридора и да изляза на улицата. Докато вървях, имах проблеми с фазата, но концентрацията в ръцете отново ми помогна. В коридора върху мен се нахвърли някакво странно същество, което приличаше на чудовище от компютърните игри. Нямах желание да се развличам с него, зато-ва бързо го отстраних и продължих нататък. Като слязох по прогнилата стълба, се озовах в почти пълна тъмнина и трудно намерих външната врата. Навън беше свежо лятно утро. На небето нямаше нито едно облаче. От тази чудна картина ми се повдигна настроението. Аз се чувствах щастлив от това, скоето се занимавах в момента. Пред мен имаше голям кръгъл площад, заобиколен от двуетажни къщи. Чух шума на прибли-жаваща кола. Иззад ьгъла на къщата, от която току-що бях излязъл, се появи съвсем нов джип. От входа непознато съ-щество излезе да посрещне пристигащия. Те не ми обръщахавнимание и аз можех спокойно да ги разгледам. Нямаха усти. Главите им бяха абсолютно кръгли и без коса. Облеклото им беше човешко, дори много стилно и явно скъпо. Цветът накожата им беше сив, поради което приличаха на полуразложени живи трупове.

Докато ги разглеждах безгрижно, в тях се породи интерес и те се втурнаха към мен. Разбира се, лесно можех да се справя с тях, но ми стана интересно да си поиграем на гоненица исе втурнах към съседния вход на същата къща, откъдето бях излязъл. Тук всичко беше съвсем друго. Чисто, светло, бяло и с вида си напомняше медицинско заведение. Белите пердета го потвърждаваха.

Вътре имаше фоайе и изход към коридор, в който открих стълба на втория етаж. На входа към стълбата имаше врата с катинар. Успях да я затворя под носа на преследвачите ми, които дълго се опитваха да влязат. Качих се на втория етаж и открих коридор със стаи от едната страна и с прозорци от другата. Ниското утринно слънце огряваше всичко наоколо. Реших да обиколя всички стаи. Това бяха кабинети на лекари с непозната за мен специалност. Навсякъде имаше множество малки шишенца и различни приспособления може би за лечение или за мъчения. Едно знаех със сигурност - не исках дабъда пациент на това заведение. Като разгледах няколко кабинета, усетих затруднение в задържането на фазата. Явно нещоме извеждаше от нея, но изобщо не ми се искаше да се връщам в тялото. Намирайки се в неопределено положение, започнах да се опипвам, за да задълбоча състоянието. След известно време се получи дългоочакваният резултат. Аз отново започнах да чувствам сигурно състояние. Отново реших да се поразходя. Много исках да попадна в някаква абсолютно нереална обстановка.

Моето подсъзнание се смили над мен и след кратък полет ме изстреля по пътя към едно фантастично място. По пътя нямаше нещо нереално, за да мисля, че наоколо всичко е фантастично. Но самата атмосфера, идеалният ред и чистота на всичко заобикалящо ме караха да мисля иначе. Смрачаваше се. Осветлението беше слабо. Почти всички дървета бяха обвити с гирлянди и също осветяваха улицата. Намирах се на върха на един хълм, на който беше разположено всичко това. В далечината се виждаха други хълмове. По пътя бавно вървяха малко хора. Беше тихо и спокойно. Наблизо нямаше нищо, затова ми се наложи да се концентрирам върху собствените си ръце. Макар че обстановката беше приятна, аз не знаех какво мога да правя тук. Засега просто вървях по пътя надолу по хълма, както другите хора. След известно време стигнах края на пътя, който представляваше площадка, заобиколена със стълбове с фенери. Стана много по-тъмно и на небето можеха да се видят звездите. До мен нямаше нищо. Наложи ми се да се върна обратно, когато забелязах малка къщичка недалеч от пътя. Когато се отбих от пътя, се озовах на равна идеално чиста и зелена полянка, осветена от фенер и гирлян­ди. Беше толкова приятно да я гледа човек, защото галешеочите, и аз се спрях да приседна и да я разгледам.

После се насочих към къщичката. която едва се виждаше в настъпващата тъмнина. Когато стигнах до целта, открих висящ катинар. Реших да не го чупя. Заобиколих къщата и открих от задната страна прозорец, през който се виждаше горяща свещ на масата. На малко легло някой спеше. В ъгъла на малка масичка имаше телевизор, който винаги е представлявал интерес за мен. Укрепих фазата чрез концентрация, счупих прозореца и влязох в помещението. Тялото скочи от кревата и като ме видя, се мушна под кревата. Интересуваше ме само телевизорът. Включих го. Имаше някакво предаване за животните, но аз исках да видя нещо друго. Започнах да превключвам каналите. Те бяха много. На някои имаше анимация, на други - филми, интересни шоу програми, но аз не спирах да избирам, защото исках да проверя целия потенциал от възможности загледане на телевизия в ОИТ. Отново забравих за процедурата на задържане и почти заспах, но навреме се усетих.

Отново потапяне в дълбока фаза. Отново вибрации.

Отново искам да побродя из интересния свят. Отново неизвестна сила ме тегли в неизвестна посока. Зрението веднагасе появи. Преминавах през стени, през сгради. Всичко отново беше нереално фантастично, но вече в по-широк план. Накрая непроизволният полет спря и аз се оказах в необикновено помещение. Всичко, абсолютно всичко беше нестандартно по човешките мерки. Странни стаи със странни тавани, които на различни места имаха различна височина. Всичко беше боядисано в ярки цветове, които заслепяваха очите. На мястото на едната стена имаше голям прозорец. През него се виждаха осветените прозорци на други къщи и тъмнината наоколо. В това място имаше пет странни личности. Те бяха разделени на две враждуващи страни. Задаваше се битка. Аз оставах просто страничен наблюдател и чувството ми за собственото тяло беше слабо. Затова пък имах максималното възможно зрение, за разлика от реалността. Беше ми интересно да наблюдавам предстоящата въоръжена битка. Също така имах отличен слух, затова всичко беше както в театъра. Увлякох се силно от ставащото и забравих за необходимите процедури. Започнах все по-неудържимо да се връщам в тялото. Когато попаднах в трафарета, бързо почувствах, че се сливам с него в едно цяло, но не преставах да се опитвам отново да изляза от тялото. Този път не се получи.
24.11.03. 11.50 N° 410

СМС. Преди събуждане бях напълно потопен във вода. Усещането за сън не беше изчезнало напълно, когато се събудих, затова се озовах в много странно състояние, в което никога не съм бил. Струваше ми се, че все още се намирам във водата, но мога да дишам, и чувствах само обичайната температура, макар че водата обикновено е студена. Съзнани­то ми беше напьлно нормално. Това несъмнено беше фазата и трябваше само да я задълбоча. Реших да налравя това с помощта на безсмислени движения с всички части на тялото. Беше ми интересно да усещам съпротивлението на водата. Но това не ми помагаше много - организмът ми не искаше да се потопи в по-дълбока фаза. Започнах да се въртя. Това помогна. Постепенно престанах да чувствам водата, потопих се силно, а после започнах да падам с главата надолу. След като летях известно време, се оказах захвърлен в неизвестно, фантастично и съвсем нереално място. Това беше абсолютно гладка зелена долина чак до самия хоризонт. Слънчевите лъчи върху светлосиньото небе се отразяваха от гладката повърхност. В първия момент едва не загубих фазата, но успях навреме да погледна дланите си.

При падането малко се ударих, но не обърнах на това особено внимание. Много ми хареса nейзажът, затова отначало не се замислих за характера на възможните тук действия. Дълго се наслаждавах на всичко, което виждах, но перспективата беше само панорамна и скоро разбрах оnасността от възмо­жен фал.

Трябваше да изчезна от това място. Увиснал в празното пространство, максимално усилих вибрациите. Както оби кновено, дълго си играех с усещанията, преди да се замисля за по­нататъшни действия. Този път просто ми се прииска да побродя в някакво непознато място и да изследвам всеки негов детайл. Приех тази цел и веднага се понесох. По пътя вибрациите силно се увеличиха и се появи бучене в ушите. Летях към целта много необикновено, често се спирах и се въртях. Накрая бях изхвърлен в някакво абсолютно тъмно помещение.

Чувствах, че имам зрение, но просто нищо не виждах. Беше невъзможно да разбера къде съм, но от това ми стана още по-интересно. Можех само да опипвам всичко наоколо, което и правех. Всъщност, освен голите стени, нямаше какво да опип­вам. Накрая открих ключ за осветлението. Заnалих лампата. Учудването ми беше безгранично. Подсъзнанието ми сякаш беше решило днес да ми устрои ден на nодигравки. Намирах се вътре в черен метален куб, в който имаше само ключ и самотна електрическа крушка отгоре. Нищо nовече. Нито npoзорци, нито врати. Наложи се да прибягна до специалните възможности. Преминах nрез стената. Увереността ми в себе си беше малко потисната от непослушанието на фазата, затова не беше лесно да се направи нещо, което отдавна е станало елементарно. С усилие проврях ръката си, а след това и цялото си тяло. Отново изненада.

Вместо нереално, фантастично място, където винаги се озовавах преди, имаше руини от някакъв град. В далечината се чуваха взривове, много изстрели и шум от самолети. Беше много студено, а аз този nът бях съвсем гол - още една шега. Черният куб стоеше сред руините като нещо необикновено. Това беше единственото фантастично нещо. Като се борех със студа, аз се концентрирах върху всичко, което беше наоколо. Нещо ми подсказваше, че това е Сталинград.

Разнасяше се непоносима воня на канализация и гниещи човешки трупове и всичко това се смесваше с миризмата на задушлив дим, който идваше иззад ъгъла. Миризмата беше толкова непоносима, че преминах на дишане с уста. Слънцето едва светеше, защото почти цялото небе беше забулено с черен дим. От къщата изскочиха няколко жени с деца. Всичките бяха загърнати със стари и мръсни парцали. Искаха да притичат на другата страна на пътя, но като ме видяха, замръзнаха. Сега разбрах, че този път бях в ролята на привидение. Жените извикаха, хванаха децата си и като се кръстеха, изчезнаха в обратна посока. Всичко ставащо беше предизвикано от моя реален интерес по това време към nериода на Втората световна война.

Реших да се вживея в сюжета и като привидение се насочих към ъгъла на полуразрушената къща, иззад която се стелеше задушливият дим. По пътя срещнах много препятствия - целият път беше или изровен, или засипан с руини и всякакви боклуци. Навсякъде се виждаха човешки трупове във военна униформа. Явно лежаха не от един ден и зрелището беше ужасно, повдигаше ми се. Всичко беше толкова реално, че отвреме на време ми се струваше, че правя реално пътешествие във времето, но това, разбира се, не можеше да е така.

Зад ъгъла открих разбил се самолет. Беше трудно да се определи на коя страна е принадлежал - от него беше останало малко и гореше. Без да се nлаша от дима и огъня, аз се приближих до него, като се мъчех да открия останки от пилота, който силно ме интересуваше, но не намерих нищо.

Около мен нямаше повече нищо интересно и ми се наложи тихичко да се понеса нагоре, за да видя нещо заслужаващо внимание. Увиснах във въздуха приблизително на височина 100 метра. Известно време гледах панорамно, затова се наст­роих постоянно да поглеждам дланите си. Под мен се открива­ше потресаваща гледка. докъдето виждаха очите ми, навсякъ­де всичко димеше. На няколко места се водеха активни бойни действия. На едното място те бяха грандиозни с използване на всички възможни бойни средства. Чудното беше, че в далечи­ната се виждаха още цели къщи.

Над целия град летяха множество самолети под непрекъснатия грохот на оръдията. Може би това беше въздушен бой, тъй като нямаше нито един бомбардировач. В мен възникна безум­на идея - да се вдигна още по-високо и да погледам отблизо сражаващите се самолети. Но след като го направих, разбрах, че не мога да видя нищо поради големите разстояния.

Реших да отида по-ниско до мястото на активното сражение. В този момент едва не загубих фазата, защото силно се замислих. Трудно си върнах нужното състояние чрез концентрация вьрху дланите.

Започнах да се спускам надолу. Имах усещането, че съм истински дух. Всички усещания бяха на границата на вьзможното. Продължаваше да ме мъчи студът. Както се оказа в последствие, на мен наистина ми е било студено в реалността, защото прозорецът е бил отворен и не съм бил завит.

За съжаление, колкото повече се приближавах към мястото на боя, се виждаше все по-лошо поради гъстия дим от горящите къщи и техника. Заедно с това имах реалното усещане на страх за живота, което несъмнено изпитваха повечето хора на това място. Трудно ми беше да изградя в себе си твърда увереност, че не ме заплашва нищо - толкова реално беше всичко. Чуваше се невероятен грохот. Цялото разнообразие от възможни в такава ситуация звуци се сливаше в един непрестанен тътен, който беше твърде силен и ми причиняваше дискомфорт.

След като бях избрал най-активното място, увиснах прибли­зително на 10 метра над него. Това беше полуразрушено мно­гоетажно здание, от всичките страни на което се водеше сра­жение. Аз бях над мястото, където в щурма на зданието участ­ваха два танка. От съседните сгради се водеше сражение. Не се виждаше кой и в кого стреля. Единственото ясно нещо беше, че тези танкове принадлежаха на фашистката армия.

Цялата ситуация ми наломняше много филми за Втората световна война, които бях гледал като дете. Сега всичко беше също така интересно и се създаваше усещането за присъствие в реално сражение. Цялата разкриваща се пред мен картина започнах да възприемам като художествен филм. Наистина ми беше страшно, потръпвах при изстрелите на танковете и можех да се включа в боевете, но в дадения момент обикнове-ното наблюдение ми беше достатъчно. Беше невъзможно да изпитам силни емоции - психиката ми беше на границата на срива.

За мен беше истински шок да видя как по един от прозорците на къща, от който стреляха няколко пушки, се прицели танк. Преди това не виждах с подробности хората, които се намираха там, а само техните силуети. Но самият факт, че там имаше хора и сега вече ги няма, предизвика в мен ужасни душевни страдания, макар че не бях видял смъртта им и още повече техните останки, защото се бяха срутили няколко стени. Ясно осъзнах, че не съм готов за такова зрелище. Като се стараех да не мисля за случилото се, рязко се отклоних встрани и зрението ми веднага изчезна. Летях в пустотата и размишлявах...
Всuчkо, което само cu поuскаш

Казвал ли ви е някой, че може да си позволи да се озове в което си поиска място, че може да се срещне с когото си иска, който някога е съществувал или дори не е съществувал, при това без да става от леглото, бързо, с цялата реалност на изживяването и без каквато и да било вреда за здравето и без зависимост? Съгласете се, че на този въпрос е невъзможно да се отговори, ако не знаем за съществуването н а астралния свят. А именно той позволява, без да ставаш от дивана, да се озовеш във всякаква ситуация. Трябва самМо да поискаш и можеш всичко да осъществиш.

При това можеш напълно да се довериш на подсъзнание­то си за това, което се отнася до реалността не само в усещанията, но и в сходството на най-дребни детайли с дейст­ вителния обект, ако, разбира се, той съществува. Винаги ме учудва тази проява на истинската сила на разума, защото той възпроизвежда такива детайли, които е невъзможно да си спомним в обичайно състояние. Още повече той възпро­извежда дори онези подробности от някой обект, които съз­нанието въобще не е уловило или на които не е обърнало внимание. Стига само някъде за малко де сте видели този обект, и той се възпроизвежда напълно реално.

Освен това подсъзнанието не само възпроизвежда външния вид, но и поведението и свойствата на всеки предмет. За неговата материализация то използва абсолютно целия спектър на известната информация, като се включват и най-малките нюанси. Обектът ще се държи така, както би се държал и в действителност, даже в ситуациите, когато не сте го забелязали, и следователно не можете да знаете как ще се държи, но всичко ще бъде логически свързано с друга информация за него, затова не бива да се съмнявате, че реално съществуващият обект би се държал точно така.

Бъдете сигурни, че ако искате да попаднете в някакво място, ще се озовете там сякаш напълно реално, дори ако не сте били там и не можете да бъдете. Когато попадате в добре известни места, може да не намерите абсолютно никакви разлики с реалността. И най-важното е, че всичко ще бъде съвсем реално и можете,да изпитате чувствата, които бихте изпитали, ако реално присъствахте на това място, като например чувството на възторг от високия Еверест или сту-дът и ослепителната яркост на Северния полюс.

Цял живот мечтаете да полетите в Космоса? Няма нищо по-просто от това. В главата за техниките подробно е описано по какъв начин можете да попаднете във всяко едно кътче на Вселената. Няма никакво значение нито разстоянието, нищо нещо друго. Много пъти сте гледали снимки на галактики и звезди, но даже не сте си помислили, че такава красота на живо може да се види от всякакво разстояние! Аз също мислех така, но сега съм на друго мнение и неведнъж съм получавал неимоверна наслада от наблюдението на разли­чен род космически обекти и събития. Това е наистина пот­ресаващо!

Нямате пари или възможност на живо да видите огромните египетски пирамиди? А мечтали ли сте някога да се озове­те на самия връх на Хеопсовата пирамида или да оседлаете сфинкса? Не? Сега може да мечтаете за каквото си искате и да не се страхувате, че това никога няма да се случи. Сеган ищо няма да ви попречи да осъществите всяка, дори най­невероятната мечта. А да видите пирамидите това е пове­че от просто и може да измислите нещо много по-интересно и по-недостъпно.

Във фазата можете да се насладите на най-различни пейзажи: от изгледа на някакъв планински масив до изгрева на слънцето на Марс. Може би цял живот сте живели в северна страна и само си мечтаете да видите влажната тропична широколистна гора през дъждовния сезон? Още веднъж каз­вам - няма никакъв проблем, макар че, разбира се, отначалотрябва да създадете някакви навици, но това не е трудно.

Може би цял живот сте се интересували от историята и са ви привличали отдавна отминали събития. Разбира се, ще ви бъде интересно да видите средновековния Париж или Киев, древния Рим или Константинопол, Вероятно ще ви бъде интересно да попаднете във времето на първите преселници, основали в бъдеще САЩ. Няма проблеми - времето не съществува във фазата. Нещо съвсем обикновено е да се преплитат в едно различни времена и култури. Може да отидете не само в миналото, но и в бъдещето, при това то ще бъде по-реално, приличащо на настоящето бъдеще, отколкото ни го представят различни филми и научно-фантастични книги. В подсъзнанието на всеки човек има много повече информация, отколкото това могат да направят стотици бодърстващи разуми, дори и най-умните.

Разтърсвал ли ви е филмът ,,Джурасик парк”? Там във формата на добре режисирана киноилюзия е осъществена заветната мечта на много хора да видят живи динозаври. Със своята реалистичност филмът ни кара да забравим, че това е кино. Но във фазата може не само да се срещнем с динозавър, птеродактил и да ги разгледаме добре, но при определена настройка може дори да ги пипнем и да ги храним от ръцете си. Познавам един човек, който реши да се занимава с ОИТ само заради тази възможност. И той не се разочарова, след като срещна като на живо динозаври, за които преди не бе и мечтал.

Във фазата можем да срещнем различни хора. При това не е задължително преди това да сме ги виждали живи. Реално е да се намери всеки човек, за чието съществуване поне нещо е известно, дори и само името му. Представете си как­во широко поле за въображението разкрива това положение. То е безгранично. Накрая може да се срещнете лично с ши-зофреника Хитлер и да му хвърлите един бой за всичко, което е направил, или просто да наблюдавате реалния му живот като страничен наблюдател. Можете да се озовете редом с него във всеки момент от живота му, включително до пос­ледните му часове.

Можете да срещнете който и да е известен човек, а също така хора от вашия кръг и роднини, както живи, така и починали. Възможно е да срещнете всеки скъп за вас човек, за което в тази книга има отделна глава. В тази област на аинга има само едно ограничение. То даже е трудно да се нарече ограничение, то често е безгранично, особено при творческите натури. Това е вашата фантазия. Всичко във фазата е ограничено само от самата нея, ако умеете да си служите с това. Ако тя не е толкова богата, все пак имате някакви мечти - заемете се с тяхното осъществяване.

На дадения етап на развитие на човешката цивилизация нищо не може да се сравни с аинга по много показатели. Никакви компютри или медицински средства няма да ви дадат толкова положителни резултати.

1. 
   16.0О N 53
   

Всичко се отличаваше с наситеност и разнообразие. Всичкобеше населено, подредено и не оставаше почти никакво свободно кътче, но мястото за придвижване беше напълно доста-тъчно. Изпитвах силни емоции от този необикновен и най-главното реалистичен и ясен пейзаж. Всичко можеше да се разгледа в детайли. Около мен имаше много неща, които разглеждахс интерес и по този начин осъществявах концентрация, поради което дори не ми се наложи да мисля за процедури за задържане. Съвсем не ми се щеше да изпълнявам предварително набелязани задачи. Повече нищо не ми трябваше, освен да изпитам удоволствие от наблюдаването на това райско кътче. Чувствах се като пришълец в някакъв странен свят и много се радвах, че съм могъл да попадна на такова място. Бях искрено благодарен на астралния свят. В живота ми това никога не би се случило. От време на време за пореден път ми се струваше, че това не е моят вътрешен свят, а някакъв напълно реален, но законите, по които се развиваше, подсказваха, че това е невъзможно. Единственото, което можеше да ме изплаши в тази ситуация, беше реалността на ставащото. Вътрешни­ят ми свят не може да привикне към подобни неща, защото цял жuвот съм мислил по друг начин.

Имаше опасност да изключа съзнанието си от този рай и после да заспя. По тази причина силно се разтревожuх, започнах да се занимавам с някакви други дейности, за да не изключи съзнанието ми. Реших да общувам с хора, това там е винаги най-интересното нещо, и се натъкнах на интересна сцена.

Двама мъже запяха песни, докато пиеха от мех неизвестна за мен течност. По звученето на гласа им и по външния им вид се досетих, че причината за концерта им е алкохолна. Следкато изпяха няколко откъса от известни песни, те преминаха към анекдоти. Тогава започна най-интересното. Стоях и много внимателно слушах, бяха смешни, но на мен не ми беше до смях, тъй като никога преди това не ги бях чувал. А това означава, че в този момент мозъкът ми създаваше напълно качествени неща без каквато и да било моя намеса в този процес. Може би всичко, което чувах в този свят, някъде слу­чайно беше чуто в реалноспа, но по някаква причина не бе заслужило вниманието ми, а сега се представяше пред мен в такава форма.

Неочаквано ме споходи мисълта, че мога да се развличам по по-активен и необичаен начин, трябваше да уловя дадения момент. Поради недостатъчна тренираност неочаквано почувствах слабост, което е сигнал за някаква вътрешна психическа задръжка. Изпитах болка, която ме отвлече и стана причина за фал. Исках да продължа банкета и отново се опитах да се върна във фазата. Не ми помогна нито напрягането на мозъка за създаване на вибрации, нито въртенето, нито визуализацията. Тогава, отчаян, използвах силово заспиване и почувствах бързо потапяне в съня. След няколко секунди,,точно когато губех съзнание, се опитах да се отделя. Получи се лесно. За задълбочаване на фазата започнах да падам надолу с главата. Падах дотогава, докато не се озовах в малка стая без прозорци и врата, с килими по стените и със светлина неизвестно от къде. Цялото пространство на стаичката беше заето от голям диван. По тази причина не изпитах болка, падайки през тавана.

На дивана имаше жена с неземна красота. В този момент разумният човек в мен умря, инстинктите взеха връх. Без излишни прелюдии се нахвърлих върху красавицата, но за голя-мо съжаление тя имаше толкова много източни халати, че до­като ги разкъсвах, забравих за необходимите процедури за задържане на фазата и след няколко секунди се озовах в реалния свят.

2. 
   8.00 N° 117
   

Летенето даде повод за възникване на идеята да полетя там, където никога няма да отида в реалния свят. Поиска ми се да осъществя някои свои заветни мечти. Първата цел, върху която се концентрирах, беше водопадът Анхел. Неговата височина винаги е разтърсвала съзнанието ми, колкото пъти съм го виждал по телевизията или в книги. Силното вълнение ми пречеше да стигна до знаменития водопад. Макар че се намира в другия край на света, в моето съзнание времето на полета дотам зависи само от степента на съсредоточеност върху целта, което беше явно недостатъчно. За около една минута усещах бясна скорост. Вибрациите ме разкъсваха, ушите ми бучаха, но бързо разбрах, че съмнението в срещата с мечтата ми беше препятствие в подсъзнанието. Трудно усилих концентрацията си и внезапно се озовах на самия край на водолада, откъдето водата падаше от височина почти километър. Картината беще необикновено ярка. Шумът в ушите ми престана и се замени с грохота на водата. Когато увиснах внезапно на тази голяма височина, ме достраша да гледам надолу - защо досега не бях свикнал, че всичко във фазата е безопасно?

След като посвикнах, се отдадох на свободно падане надолу заедно с водата, но сякаш бях наполовина от въздух и затова падах бавно. Изпитах истинско блаженство, но едва сега осъзнах, че се намирам във фазата nоради силното първоначално задълбочаване. Дълго време разглеждах пейзажа панорамно, а това е недопустимо. Отново напрегнах мозъка си и усилих почти изчезналите вибрации. Отново се озовах в тъм­нина. За да се застраховам, реших още малко да падам надолу с главата.

Падах дотогава, докато мислите доведоха до действие. Насочих се към нещо интересно, но не определих за себе си конкретно желание, просто дадох на подсъзнанието ми само да избере. След известно време се озовах на някакво странно място. То ми напомняше морска сондажна станция, но беше в пустинята. Криех се под решетъчния под на първия етаж. До мен лежеше мъж с мръсни дрехи, целият в сажди и мазут. Като се разгледах, открих, че изглеждам по подобен начин. В главата ми имах ясна информация за правилата на играта, която ми предложи мозъкът. Аз се скривам заедно с такива като мен и нас активно ни търсят въоръжени хора. Това не ми беше по сърце, макар че реална заплаха нямаше, но много се тревожех и не исках да бъда открит от въоръжените хора, които ходеха отгоре, без да се досещат, че съм под краката им. Преди да започна да действам, осъзнах потресаващата реалистичност, разглеждайки ръждивите железа, които даже със самото си съществуване поразяваха ума ми.

Внезапно ни откриха и се разнесе грохот от автоматично оръжие. През това време аз вече бях изпълзял настрани и за разлика от моя другар бях в относителна безопасност. Знаех, че зад гърба ми отгоре разстрелват почти в упор човек, но дори не се огледах да видя това зрелище, тъй като не ми се искаше да бъда разстрелян като него. Домъкнах се до някаква тръба с голям диаметър и запълзях по нея в неизвестна посо­ка. Тръбата беше цялата на дупки и от време на време поглеждах навън. Навсякъде имаше ръждиво желязо и на фона на пясъчните дюни това изглеждаше чудесно. Постепенно стигнах до края на тръбата. Внимателно надникнах и открих, че наблизо има двама врагове, въоръжени със странни приспособления като пистолети, но без спусък. Аз, разбира се, можех да използвам силата на разума и с един поглед да ги убия, номи се искаше всичко да бъде максимално реалистично, ето защо внимателно се измъкнах от тръбата и запълзях по помещението без покрив, където всичко беше затрупано с маси и сандъци. Една от масите привлече вниманието ми с това, което беше върху нея. Различни видове неизвестно оръжие, каквото имаха двамата противници близо до мен. Нямаше съмнение - това бяха лазери. Къде в реалния живот бих могъл дадържа в ръце подобно оръжие? Никъде. Ето защо, забравил за всичко, като малко дете ги взимах в ръце и ги разглеждах внимателно, което ми позволяваше едновременно да контроли­рам и фазата. Трудно открих как действат тези оръжия.

Неочаквано почувствах рязка болка в кръста. После в тила и гърба. Изгаряха ме с лазер. Ядосан от това, се приближих до стрелящите в мен и се разправих с тях сурово, като дадох воля на цялата злоба от дълбините на съзнанието ми. После продължих да се запознавам с новите играчки-лазери. Толкова ми се искаше да ги взема със себе си в реалния свят. Започ­нах да експериментирам с техните свойства, като разтопявах и разрязвах всичко наоколо. Това ми доставяше удоволствие. Искрите от нагорещеното желязо, ярката светлина. Огромното количество ефекти събудиха детето в мен.

В главата ми изплува още едно много интересно занимание, създадено от някакъв фантастичен екшън, който бях гледал наскоро. Прииска ми се да се бия с някой много силен, ловък и необикновен. Вече имах тази цел и веднага се върнах в пустошта. Породи се движение, което ставаше все по-бързои по-бързо. Понесох се със страшна сила. Тези усещания ме отвлякоха от избраната цел, затова след половин минута бях изхвърлен в огромно помещение, което приличаше на спирка на метро - голямо и мраморно. Появи се чувството, че съм някъде дълбоко под земята, беше студено и влажно. Не открих осветителни тела, но имаше равномерна светлина, която не правеше сянка.

Внезапно усетих нечие присъствие. Чувствах, че това е някой силен и враждебно настроен към мен - желанието ми започваше да се осъществява. Все още не виждах никого. Постепенно се чу далечен и неясен звук иззад стената. Той ставаше все по-силен и ушите ми забучаха. Обзе ме тревога, почти страх, който възниква, когато осъзнаеш, че твоят враг емного по-силен от теб самия. Освен това имаше някаква ужасяваща мистика.

Изведнъж се чу силен гръм и част от аркообразното укритие се срина. Заедно с късчетата бетон, прах и земя падна нещо. Не го забелязах веднага, защото то беше на ръст не повече от метър, но набито. В главата ми имаше странни мисли по повод на развръзката на събитията.

Изглеждаше, че няма от какво да се страхувам - някакъвси дребосък. Но всичко беше много по-сложно. Той беше малък, но с всяка клетка на тялото си чувствах, че притежава сила, стократно по-голяма от моята. Теглото му беше не по-малко от няколко тона - когато стъпваше върху късовете бетон, те се превръщаха в прах. Аз знаех, че той притежава бясна скорост и нечовешки рационален ум. Бях уплашен. Осо­бено след като получих силен удар в слънчевия сплит, който ме прати в другия край на помещението и ме тресна в стената. Действието беше мълниеносно.

Помислих си да прекратя това развлечение, защото се без­покоях за здравето си. Забравих за процедурата на задържа­нето и за известно време всичко се превърна в обикновен сън.
Полет
През цялото си съществуване човечеството е имало една основна мечта - да се научи да лети. За това са мечтали всички хора, с изключение на тези, които се страхуват от височината. Особено във времената, когато още не са били изобретени летателни апарати, за тази мечта много често се споменава в стихове, романи, картини и т. н. В древността е било разпространено мнението, че ние искаме да летим, защото сме произлезли от птици и тъгуваме за родната стихия. Сега повечето хора са убедени, че могат да летят. Но всъщ­ност в небето хората ги е привличала не практическата цел на овладяването на пространството в различни сфери на живота, а непосредственото желание да пориш въздуха, да почувстваш с цялото си тяло това божествено движение, да усетиш насрещния въздух и да гледаш отгоре надолу от голяма височина. Сега ние седим в луксозни самолети, гледаме надолу само от тесни илюминатори и не получаваме нужнотоусещане за движение, освен редките полюшвания. Нима това е всичко, за което винаги сме мечтали? Не. Това е нещо съвсем друго. Този полет в гигантска хралупа с двигател не може да се сравнява с усещането за свободен полет.

На някои хора им е провървяло, някои по-реално са почувствали полета. Това са хората, които се занимават с делтапланеризъм и други подобни неща. Да, те чувстват със собственото си тяло прорязването на въздуха, до тях няма сложни уреди, те управляват движението си сами. Но все пак не летят самите те. Носи ги крило, което трябва да бъде управлявано.

Всеки човек може да си спомни невероятно лекото и приятно усещане за полет, което е изпитал по време на сън. Това толкова ни поразява, че ние дълго помним подобни случаи и винаги отделяме голямо внимание за разговори на тази тема. Трябва ли да говоря колко приятен е полетът във фазата? Усещанията там са много по-реалистични и ясни, от­колкото в обикновения сън. Ако изпитвате наслада от полетите насън, във фазата те причиняват истински шок от положителни емоции. Вашият възторг няма граници. Това не можеда се сравни с нищо друго, освен с реалния полет. Ако кажете, че прелестта на реалните полети се състои още и в тревогата за живота ви, ще ви отговоря, че във фазата ще се чувствате, меко казано, неспокойни на първо време. В нашия мозък е заложен инстинкт за самосъхранение под формата на страх от височина, който трудно можем да потиснем, дори ако знаем, че няма от какво да се боим, но във фазата в това е трудно да повярваш, защото всичко изглежда и се усеща като истинско.

Това е единствено възможният начин за повече или по-малко реален свободен полет. Не трябва да се безпокоите за реалността на усещанията, щом те поразяват даже насън, а в ОИТ те са няколко пъти по-реалистични. При това във фазата е възможен полет от всякакъв характер. Ако ви привлича свободният полет, летете колкото ви душа иска и ще получите неземно удоволствие. Ако повече ви харесва да летите на някакъв летателен апарат, например военен изтребител - моля, само че това ще изисква по-силен навик за намиране във фазата, тъй като този изтребител трябва да бъде създаден от нищото. Вие можете да се почувствате като всяка една птица, дори като орел с неговото свръхзрение, но това също не е по силите на новака, макар че за два месеца при активни тренировки на съзнанието можете да постигнете и това.

Може да се лети във всякакъв вид и по всякакъв начин, във всякакво съоръжение, дори и в космоса на фантастичен кораб. Няма никакви ограничения за вида на придвижването, макар че едва ли ще се получи да летите на самолет с опашката напред заради вътрешните стереотипи. Но ако летите самостоятелно, няма недостъпни скорости и равнини в пространството. При определена тренировка за вас ще из­чезнат всички възможни препятствия. В ОИТ по време на полет можете да правите всичко, което поискате, и да изпи-тате реален възторг от реални усещания.

Не е чудно, че първото, което ме привлече в астралния свят, бе свободният полет. През цялото си детство мечтаех да стана летец. Мечтаех си за самолети и всевъзможни лтателни апарати. Нямах съмнение, че когато порасна, ще стана или летец, или космонавт. Всеки полет насън помнех дълго и това засилваше моята заинтересуваност от този въпрос. Но когато станах юноша, лекарите еднозначно заявиха, че няма да стана летец, защото имах лошо зрение. Трудно ми е да опиша огорчението, което изпитах. В крайнасметка мечтата ми все пак се сбъдна, но по различен начин: макар че не станах астронавт, все пак станах астралонавт.

След като премина първоначалният ми страх, започнах да отделям на това действие голямо внимание. И до днес преди да се заема с нещо, често излитам в откритото пространство или скачам от големи височини. Много често се нося в пространството само заради усещането за полет. Понякога не се занимавам с нищо, освен с това, бавно летя във въздуха с краката нагоре, на няколко сантиметра от земята, като при това разглеждам всички най-дребни боклуци, пръчки, формата на паркета и плочките на тротоара и се наслаждавам на усещания, които са невъзможни във всекидневния живот. За мен този процес е един от главните аргументи в подкрепа на занятията с аинг. Дори самата възможност за полет прави това занимание много полезно и важно.

Аз живея в свят, в който мога да направя всичко, което поискам, в това число и да задоволя природния си стремеж да летя, докато другите могат само да мечтаят. Може само заради това аз съм малко по-щастлив от другите. Това не може да не се отрази в положителен смисъл върху моето поведение и отношението ми към живота като цяло. Остава ми само да пожелая подобно нещо на всички, които четат тези редове. Овладейте аинг и животът ви ще стане много по-интересен.

Няма човек без някакви тайни желания, известни само на него. Тези желания постоянно се изменят, появяват се нови и изчезват стари, но така или иначе до края на живота си имаме нещо съкровено.

Ние много често нямаме никакви реални възможности да осъществим тези желания. И те остават несбъднати до края на живота ни по различни причини. Главното е, че се страхуваме от чуждото мнение и не можем да излезем от рамките на обществените понятия за нравственост и сдържаност. Може би тези понятия са полезни за обществото, а може би не. В тази книга няма място за такива разсъждения, но едно е известно - неосъществените желания се отразяват отрицателно на човешката психика и на целия човешки живот.

Понякога не можем да реализираме желанията си от фи­зическа или ситуативна гледна точка. Това е породено от ограничеността на нашия живот, който се подчинява не само на писани, но и на природни закони. Ние винаги се стараем да се убедим, че тайните ни намерения са безсмислени и трябва да се освободим от тях. Но трябва ли да издевателстваме над себе си? Може би по-добре е да си дадемвсичко, което желаем? Още повече, че това е напълно възможно без ущърб за реалния живот с помощта на ОИТ.

И никой не може да ви обвини, дори и да сте правили нещо непозволено, защото никой няма да разбере за това. То ще бъде само във вас и никъде другаде, което позволява да се разгърнат всички вътрешни наклонности, като при това се постига разкрепостяване на съзнанието в реалния свят.

Аз много добре съм изследвал този въпрос върху себе си. За това няма нищо в дневниците ми, тъй като то е тайна в живота ми. Благодарение на тази възможност разбрах усе­щанията, за които съм мечтал. Ако само се бях опитал да осъществя това в реалността, животът ми веднага би рухнал.

Когато четете книгата ми, е лесно да си помислите, че съм някакъв сексуално комплексиран тип. Често може да срещнете в откъси от дневниците и в коментарите към тях ситуации, свързани с похотта. Да, тази тема ме интересува твърде много. Но не смятам, че с нещо се различавам от другите хора. Подобни ситуации са описвани толкова често само защото често се срещат във фазата при всички хора без изключение. Това е най-важният инстинкт и благодарение на него ние съществуваме. В ОИТ са оголени всички чувства и най-дребната подсъзнателна сексуална мисъл може буквално да побърка човека и да го превърне в звяр, особено в началните стадии.

Някой може да обясни моята заинтересуваност от подобни въпроси с това, че съм абсолютно неопитен и, попадайки в един свят, където всичко е възможно, взимам от там всичко, което не ми достига в живота. Да, аз наистина използвам особеностите на аинга, но не по тази причина. Ако въпросът беше в това, би се оказало, че всички ние сме девственици, тъй като всички отделят на това много внимание извън тялото.

В ОИТ съществуват две основни препятствия в началните стадии, които пречат на всяко разумно действие във фазата. На първо място това е страхът, на второ - сексуалното влечение. Не може да се изчисли колко много време губят хората, за да преодолеят тези препятствия. Тези два проблема винаги са най-важни за начинаещите. Когато премине страхът, ти се струва, че е настъпило времето да се заемеш с истински дела. И в този момент започваш да изпитваш нереална възбуда, особено когато виждаш привлекателен представител на другия пол (или на същия, на който както му харесва). Това се отнася както за мъжете, така и за жените. Макар че някои избягват този проблем или и двата наведнъж, за повечето хора те се превръщат в истинска зараза.

Винаги съм изпитвал много силно огорчение, когато вместо да правя изследвания, съм се занимавал с не много прилични неща. С това се обяснява много бавното придвиж­ване на повечето хора в тази област. По данни от първите 30 ОИТ приблизително 10-12 са били напразни само поради тази причина. В началото аз възлагах много надежди на аинг и може да се разбере моето разочарование, когато и без това редките случаи на ОИТ завършваха с това. Когато се сблъскаш с този проблем, не ти се иска абсолютно нищо друго и изпитваш удоволствие, но след излизане от фазата ...

Ако някой гледа това отстрани, сигурно много и дълго ще се смее. Желанието може да възникне във всяка една секунда и ти не искаш нищо друго, неистово се стремиш към целтаи не се интересуваш, че някой може да присъства и това да става на неподходящо място. Знаеш, че тези условности тук са много по-маловажни от реалните.

Интересно е да се отбележи, че това не зависи от реалното задоволяване на либидото. Много пъти съм забелязвал, че това може да става в момент, когато в реалния живот по напълно разбираема причина това не ме интересува особено много. Но там то отново завладяваше целия ми ум. Бих искал да знам какво става във фазата с импотентните мъже и фригидните жени? Няма да се учудя, ако то е същото както и с другите хора, макар че те могат да имат други желания, заместващи сексуалните.

Разбира се, този раздел от книгата не би имал смисъл, ако усещанията не бяха реални. Но както се каза по-горе, във фазата съществуват всички чувства и те са напълно реални, дори повече от реални. Всички подробности в любовните занимания също присъстват. На висота са тактилните, слуховите, зрителните и всички други усещания. А най-важното е, че са реални основните усещания, заради които е замислено всичко това. Няма да уточнявам какви са те. Учудващо е, но всичко се копира от реалния живот, включително и емоциите.

Мога да докажа, че във фазата сексуалната наслада може да бъде още по-реална и силна, отколкото в живота, както и всички други чувства. Първо, усещанията възникват направо в мозъка, като избягват преминаването по нервите, поради което всичко става много по-бързо и по-ясно (действието веднага следва замисъла, а в живота електрическият сигнал преодолява още и разстоянието до мускулите); второ, в жи­вота при необходимост можете да избегнете силната събла зън, но във фазата няма връщане назад, желанието е всеобхватно (не съм чувал някой да прекъсва съзнателно астралния секс); трето, повторението на стремежа към получаване на удоволствие във фазата може да бъде предизвикано от по-реални усещания, защото ние запомняме неговата степен и при удобен случай се опитваме да получим това, което не можем да постигнем никъде. При това всички чувства във фазата се поддават на контрол. Ако думите ми не са ви убедили, опитайте се сами да направите елементарни изследвания по този въпрос, тъй като относително лесно можете да се научите да попадате във фаза, а сексът там е насреща.

Когато говоря за сексуални усещания, на първо място под това подразбирам оргазъм. Реални са всички по-малки и по-големи неща по този въпрос. Може и да не ми повярвате, но аз изпитвах стотици извънтелесни оргазми и повечето от тях бяха просто необикновени. Особено трябва да отбележа, че количеството на оргазмите е ограничено само от вашата способност по-дълго да се задържите във фазата. Не е ограничен нито броят им, нито скоростга на тяхното достигане. Имах случаи на голям брой оргазми с прекъсване между тях само по няколко секунди, което ги превръщаше в единен поток и аз буквално потъвах в него. Това е възможно благодарение на факта, че либидото в ОИТ е невъзможно да се задоволи.

Никога не бих се занимавал там с това, ако имаше последствия в реалностга. Но това не се случва. Когато изпитвам множество оргазми във вътрешния свят, след събуждане винаги искам това да се случи наистина. На мъжете си струва да кажа, че освен всичко друго няма никакви полюции, макар че във фазата изглежда, че това става и в реалния свят. Може би при особено чувствителните това се случ ва: доколкото знам, възбудата протича на физиологично ниво и във фазата, и в реалностга, ето защо може да има и последствия.

Още едно предимство на астралния секс е достъпността на всеки човек в качеството на партньор. По този въпрос няма ограничения. Сигурно имате някои познати, за които често мечтаете, но в живота са недостъпни. Във фазата можете да забравите за това и да си прекарате страхотно.

После в реалноспа е интересно да гледате този човек в очите, тъй като тя (той) за нищо не се досеща. Освен всичкодруго, всички ние имаме сексуален идеал, познат от филмите или други източници и никога недостижим за нас. Но тука аинг отново може да помогне. Спомнете си всяка една известна личност и знайте, че тя може да бъде напълно достижима за вас, дори ако отдавна не съществува.

Но казаното в по-горния абзац е приложимо само в случай, че вече имате опит в намирането и контролирането на ОИТ. Иначе на това поприще може да възникнат много проблеми. Тяхната същност е в това, че вие няма да можете да намерите или да създадете нужното лице и може да получите груб отказ. Затова преди да се заемете с осъществяване на заветните мечти, отначало трябва да усвоите елементарните навици за контрол във фазата.

Безспорно тази страна от използването на ОИТ за някои ще бъде много полезна и може да стане причина за начало на занимания с аинг. Става дума за онези, които изпитват проблеми със секса в реалния живот, което често дава негативни последствия върху психиката на човека и може да доведе дори до самоубийство. Половият опит във фазата ще помогне на психиката да се разтовари и да се увеличи вътрешната увереност. От тази гледна точка аинг може да севъзприема като начин за лечение на още един психологически недъг. За младите читатели на тази книга темата ще бъде интересна, тъй като те ще могат да разберат и да из-пробват върху себе си това, което им предстои да преживеят в реалността само след няколко години. Не мисля, че това ще се отрази лошо на тяхното поведение и психика, тъй като астралният секс не може да се смята за замяна на реалния. Обратното, това ще им даде някакъв опит, а в човешкия живот това е най-важната част, защото всичко в нея идва само с опита.

По-горе споменах, че това е истински бич за всеки аин­гер и в началото много пречи. Това наистина е така и с това влечение трябва да се борите с най-сурови средства, ако искате да достигнете нещо по-голямо. дори ако си поставите за цел да се занимавате с аинг само заради секса (което се случва), все едно в началото трябва да се борите с него, иначе няма да достигнете необходимото майсторство и ще се наслаждавате примитивно, например чрез мастурбиране.

Ако не се преборите с това влечение, вашите ОИТ щебъдат много кратки, защото отначало е много трудно да се научиш едновременно да се занимаваш с това и да задър­жаш фазата. Обидно е, когато вместо провеждането на изследвания се оказвах в похотливо настроение, опитвах се да се занимавам със секс, но след като не успявах да достигна оргазъм, се получаваше досаден фал. В такива случаи не знаеш за какво да съжаляваш повече: за изгубеното полезно време или за това, че за много малко не си достигнал до оргазъм. Повечето хора ще разберат какъв кошмар е това.

Ето защо отделях много време за обмисляне на борбата с този проблем. Първите резултати се появиха след 30-40 ОИТ. Постепенно процентът на пропуснатите излизания от тялото намаляваше, но и до ден-днешен аз не винаги мога да се справя със себе си. Постепенно си изясних, че мога да се концентрирам върху чувствата си, които ми доставят наслада, и да поддържам състоянието. Можеш да се концентрираш върху осезанието, върху визуалното наблюдение на тялото на партньорката (партньора) си и върху всички други усещания.

Първичното потискане на половото влечение при всички може да става по различен начин. Съответно и начините за противопоставяне на това са различни. Но в повечето слу-чаи контролът над емоциите идва с опита и този проблем отпада от само себе си. За облекчаване на този процес много помага вътрешната представа по време на фазата на ли-бидото като някакъв енергиен концентрат, който излиза от тялото, излита далече или попада в някакъв сейф. Накратко казано, изчезва някъде без вероятност да се завърне. Трябва да си го представиш вътре в себе си, не трябва да се стремиш към визуализация на този процес, главното е вът решната увереност в резултата.

Не си струва да унищожавате цялото полово влечение във фазата, защото това е още една забележителна страна от потискането на този феномен, без който той не би толкова пълноценен и колоритен. Това непременно трябва да се използва в интерес на хората.

В тази глава вече отбелязах, че дълго време нямах персонален компютър и много ми се искаше да имам, когато още не знаех за възможностите на аинга. Силно ме привличаха различни игри, изпитвах недостиг от тях. Затова по време на ОИТ се отдавах на тях с пълна сила, още повече че там беше много по-интересно.

Старото ми желание да имам компютър веднъж напомни за себе си, когато се намирах извън тялото. Веднъж бях произволно захвърлен в помещение, препълнено с различни електронни игрални автомати. Помещението беше без прозорци и дори без врати и се състоеше от две съседни стаи. Покрай стените имаше игрални автомати и различни компют-ри. Прииска ми се да изследвам възможностите на работата с компютър. Включих го. Намерих в папките игри и започнахда играя ... Силно се изненадах, че мога пълноценно да играя на всяка игра. Този факт можете да проверите сами.

Повече на компютър във фазата не съм играл, тъй като този свят и без друго е много интересен, за да губя ценно време за играчки. Това е все едно да отидеш на кино и да започнеш да разлистваш комикси.

Отбелязвам всичко това, защото астралът е безграничен в своите възможности. И ако на някого му се прииска там да играе на компютър, това също е възможно. Но аз бих посъ­ветвал да изразходвате времето си за по-интересни и по-­полезни неща.
ТРЕТА ЧАСТ