Техника № 4 (6) Наблюдение на образи

Това е аналог на техника № 1 (6). Но в дадения случай е по-трудно да се открият някакви вътрешни видения, затова е по-добре веднага да се опитаме да виждаме елементарни точки и петна, които постепенно лесно преминават в логи­чески изображения, а после и в цели сюжети. Трябва да пом­ним, че реализацията на образите в този случай става много бавно и е лесно да се изгуби осъзнатостта. Ето защо в ника­къв случай не трябва да се вниква напълно в сюжета. За да не изчезнат първите образи, не се опитвайте да ги разглеж­дате. Правете това в по-дълбоко състояние. След като всич­ко стане реално, вече няма да имате съмнения, че се нами­рате във фазата. Тази техника е отлична в борбата с безсъ­нието.

Това е аналог на техника № 1 (14). В дадения случай тя не е толкова лека, но често е ефективна. За да я използвате, трябва задължително да усвоите „докажи това за себе си", след което просто да увеличавате получените постижения.

Още веднъж ще отбележа, че не трябва да се безпокои­те ако не става от първия път, така е почти винаги и почти във всичко. Трябва само малко да потърпите и резултат непременно ще има, защото хората в същността си в голяма степен са еднакви. И ако аз, както и много други хора, можем да направим нещо, защо да не можете и вие?

При някои хора (за което страшно им завиждам) непред­намереното пряко попадане в състояние, много близко до ОИТ, става на практика всеки път при заспиване. Познавам няколко такива човека и техните описания обикновено са от рода на: „Легнах си в леглото (по-често това става при жени­те), стана ми много хубаво и уютно, а в главата ми се въртя­ха различни мисли. После започнах да чувствам някакво движение надолу (или встрани), което постепенно се усилва­ше. Имах усещането, че потъвам някъде или нещо ме засмуква някъде. Тези усещания ставаха все по-отчетливи, но постепенно изгубих осъзнатостта и съм заспала." Пара­доксално е, че някои се страхуват от това и всяко заспиване при тях се асоциира с неприятни преживявания. Но още по-учудващо е, че мнозина не подозират в какво могат да се превърнат дадените „падания" и „засмуквания". А всъщност на тях им остава само съзнателно да задълбочат тези усе­щания и да ги контролират, за да попаднат в ОИТ.

Понякога след попадане във фазата може веднага да се пристъпи към някакви действия благодарение на първона­чалното дълбоко положение в състоянието. Това зависи от техниката на попадане във фазата и от някои други фактори, например времето на денонощието. Ако сте използвали тех­никата на вибрациите, няма да е нужно да мислите за нищо Друго, което засяга задълбочаване на състоянието, защото е Достатъчно да ги усилите.

Но в повечето случаи трябва да направите втората крач­ка - задълбочаване на състоянието. Това се получава, защото техниките на влизане във фазата много често не могат да ви доведат до достатъчно дълбоко състояние. Тяхната роля е в създаване на нужното състояние, а задълбочаването е вече друго нещо. Най-често попадайки във фаза, отначало всички усещания са много смътни, има двойственост в усе­щанията на основното тяло. През това време имаме зрение, но всички останали сетива са в смътна форма. Създава се усещане за пълна неопределеност на местоположението по всички параметри.

Всичко казано в предишните два абзаца се отнасяше за този момент, когато създавайки фазата, вие вече сте излете­ли или просто сте се отделили от трафарета. Това е първо­то нещо, което трябва да направите веднага след попадане в това състояние, стига, разбира се, да не искате да използ­вате техники за задълбочаване, които могат да се използ­ват в легнало положение. Във всички други случаи трябва да се отделите от трафарета и да увиснете в неопределено състояние.

По принцип това състояние дори е трудно да се нарече извънтелесно. Правилно е да се нарече промеждутъчно към пълния астрал, от което го отделя само остротата на чувст­вата и стабилността на положението. По това време на пър­во място трябва да помните, че без бързо задълбочаване ще настъпи фал. Затова е нужно не само колкото може по-бързо да се задълбочим, но да направим това с максимал­на дълбочина, което е едно от основните правила на аинга, без чието спазване е невъзможно да очакваме сериозни постижения.

Задълбочаването на състоянието във фазата може да се раздели на два вида. Първичното се използва от момента на първите най-слаби усещания, ако техниката на влизане във фазата не е довела до нещо по-голямо, до яснота и стабил­ност на нормалното положение във фазата. Чрез вторичното се постигат най-дълбоки и ясни състояния. Много техники са подходящи и за двата вида задълбочаване, но някои са само за единия вид и на това задължително трябва да обърнем внимание.

Някои техники за задълбочаване на състоянието малко се различават от техниките за влизане и задържане на фазата. В тази глава те са описани накратко и с малко пояснения за тяхното използване. Всички описани по-долу процедури може да се прилагат, докато не се създаде усещането за спиране на процеса на потъване. Преди този момент е пог­решно прекъсването на процеса на задълбочаване. Това действие ще се стори очевидно за неопитния човек, но по време на потъването в дълбочината на необичайния свят с всичките му нестандартни и нереални усещания често въз­никва мисълта за недостатъчно потъване поради тревога или страх. Ако такива проблеми се появят, трябва да пом­ним, че това е само заради непривичното състояние и няма никаква реална заплаха за живота.

Освен всичко друго, за дълбочината на положението мо­же да се съди по яснотата и трезвостта на ума. Обикновено при попадане в ОИТ съзнанието напълно бодърства, няма никаква сънливост, дори ако преди това много ви се е спало.

Също така не бива да се смята, че в дълбоко състояние задължително трябва да присъстват в максимална степен всички усещания. При желание те лесно се създават, но са­мостоятелно могат да не възникнат. Например при задълбо­чаване чрез вибрации практически никога не възниква зре­ние по време на този процес, но се чувства, че фазата все пак е дълбока. Но при максимално потапяне зрението задъл­жително трябва да присъства, макар че при това може да виждате абсолютно безсмислени, но много ясни неща.

Техника № 5 (1) Задълбочаване чрез вибрации

Това е почти същото като техника № 1 (1). Тя може да се прилага непрекъснато от момента, в който се опитате да по­паднете във фаза и до задълбочаването до нужния стадий (при първичното и вторичното задълбочаване). Но също така към нея можете да прибягвате почти винаги след ключовия момент на попадане във фазата. Това може да се прави не само в трафарета, но понякога и в състояние на отделеност. Нужно е само да помним, че ако при отделянето усещанията са твърде слаби, опитът за създаване на вибрации може да доведе до фал. Ето защо ако вече не сте в трафарета, добре е да се върнете в него и едва след това да се опитате да създадете вибрации. В дадения случай най-ефективният начин за тяхното за­действане е напрягането на мозъка. Другите начини не са много полезни и са неудобни за използване в дадения мо­мент. Усилването на вибрациите става до момента, когато те престават да се усилват и стават самостоятелни. След това може да се пристъпи към реални действия във фазата. Трябва да помним, че вибрациите могат да се създават не във всеки случай, поради което не си струва да се опитваме да ги усилим, ако те не се поддават на това. В такъв случай трябва да използваме друга техника.

Тази техника е много действена и ако умеем да създава­ме вибрации чрез напрягане на мозъка, можем да сме сигур­ни в дълбочината и неизбежността на потапянето. С помощ­та на метода може да се достигнат най-дълбоки положения във фазата, затова аз често го използвам за тази цел.

Техника № 5 (2) Задълбочаване чрез въртене

Това е почти пълно сходство с техниката на попадане във фазата № 1 (4), само че се прави във вече отделено от трафарета състояние и самите въртения трябва задължи­телно да стават в максимален брой равнини. Това действие се извършва до появата на усещането за пълно доминиране на фантомното тяло и до устойчивост на състоянието. Аз използвам тази техника твърде рядко и я смятам за малко ефективна и подходяща само за първично задълбочаване. Но тя действа, ето защо и присъства в този раздел. За няко- I го тя може да се окаже много ефективна, но начинаещите бих посъветвал да се възползват от другите техники на задълбо­чаване.

Тази техника може да се използва само в трафарета. Тя се изразява в концентрация на дишането при максимално спокоен ум. При това има усилващи се разнообразни усеща­ния. Може да се създаде чувство на свободно летене, пада­не или безтегловност. Концентрацията трябва да продължи до настъпването на сигурна фаза. Но според мен тази техни­ка не може да доведе до най-дълбоки състояния, освен това не бива да се използва от новаци, самият аз съм я използ-вал само няколко пъти. За някого обаче тя може да се окаже по-действена, затова има място тук. Тази техника има един голям недостатък - при нейното прилагане лесно се заспива или обратното, лесно се излиза от фазата.

Тази техника изглежда като аналог на наблюдаваните об­рази (техника № 1 - 6). Но това не е така, защото в дадения случай се прави опит за виждане на реална ясна картина на фазата, а не остатъчни видения от съня или други образи.

Ако при отделянето при вас зрението отсъства, може да се опитате да го създадете чрез волево намерение да виж­дате, при това е желателно отначало да се концентрирате да видите ръцете си. Такъв опит неизбежно задълбочава със­тоянието. Отначало се появява смътна картина, но постепен­но всичко става ясно и реално. Ако виждаме ръката си, мно­го скоро се появява и заобикалящата обстановка.

За по-голямо задълбочаване е нужно да се концентрира­те върху които и да са обекти от астрала, като ги разглежда­те в най-големи подробности. В дадения случай показател за дълбочината винаги е яснотата и реалистичността на зрени­ето, затова е лесно да се определи степента на състояние на фазата. Концентрацията върху обектите спира в момента, когато те вече не стават по-реални.

Често използвам тази техника и на практика тя никога не ми е изменяла, но се съмнявам, че може да доведе до много дълбоко положение във фазата. Ако няма такава цел, т. е. ако е нужно да попаднем в стандартно положение във фаза­та, можем смело да я прилагаме. Освен всичко друго, тя е достъпна и за новаците.

Техника № 5 (5) Задълбочаване чрез опипване

До тази техника достигнах самостоятелно и не съм я срещал в други източници, макар че е много ефективна при първично задълбочаване и не може да не я откриеш, ако се занимаваш с аинг. За задълбочаване е подходяща концент­рацията върху всякакви усещания, включително тактилните. Във всекидневния живот ние активно използваме ръцете си, затова секторът в мозъка, който отговаря за тези усещания, е твърде голям. По тази причина дадената техника е много действена, тъй като се оказва пряко въздействие върху една от най-важните зони на мозъка.

Опипването се състои в тактилно осезание на каквото и да е след отделяне от трафарета, и като се започне от най-неясни усещания. Може да опипвате тялото си, което еднов­ременно въздейства на другите области на мозъка, може да опипвате неща от заобикалящата ви обстановка. Дори в най-слабо състояние винаги се намират пипнешком двойници на кревата или дивана, на който сме в реалността.

Важното е това да се прави активно и да не спирате на едно място, като получавате все повече нови данни за заоби­калящата ви среда. Постепенно всичко става все по-реално, като включваме и второто тяло. След известно време се по­явява зрението. Тази техника е способна да въведе в стан­дартно положение във фазата, но не могат да се очакват твърде големи резултати в задълбочаването.

Това е една от най-разпространените и често използвани техники, защото с нейна помощ е лесно да се задълбочим до нужното състояние, освен това чрез нея можем да постигнем най-дълбоки положения във фазата, като полагаме най-мал­ко усилия. Аз използвам тази техника почти всеки път. Към другите се обръщам само в случаите, когато с тази не се получи.

Тя се състои в падане надолу с главата веднага след отделяне от трафарета. По време на падането се усилва не само яснотата на усещанията на този процес, но и самото чувство за дълбочина на състоянието. След известно време самостоятелно се появява зрението, което говори за много неща. Вие няма да видите нещо конкретно, но при това всич­ко ще бъде реалистично и сякаш живо. След достигане на нужното според вас положение може да пристъпите към дру­ги действия.

На практика всичките ми най-дълбоки фази са били постигнати именно чрез падане надолу с главата, както може па се види в дневника. Всички, особено начинаещите, съвет­вам да използват тази техника за задълбочаване.

По усещанията полетът във фазата е разновидност на вибрациите. Може да се каже, че движението там представ­лява насочени вибрации. А ако те са в състояние да се за­дълбочават, всяко движение косвено води до същия резул­тат. Рядко използвам тази техника, но съм забелязал, че тя не е най-добрата за първично задълбочаване. По-добре е да я използвате за вторично задълбочаване, когато има някак­ва ясна фаза, в противен случай може да последва фал.

Смисълът и се състои в полета в която и да е посока в пространството след отделяне от реалното тяло, което обик­новено става лесно. По време на движението възниква все по-ясно усещане за фазата, изразено чрез вибрации. Тази техника може да отнесем към начините за създаване на виб­рации, но тук те се създават косвено, тъй като смисълът на техниката е в движението.

Техника № 5 (8) Задълбочаване чрез вслушване

Това е аналог на техника № 1 (2). Всичко е същото, само ми се иска да отбележа, че към нея може да се прибягва във всеки един момент след попадане във фазата, независимо дали това е самото начало, или вече дълбоко състояние. Във всеки случай тя е ефективна и може да доведе до най-дълбоки състояния на фазата.

Разбира се, ако една техника не работи, трябва да при-бегнем до друга, като изпробваме по този начин всичко до намиране на ефективната. Но за разлика от попадането във фазата, в дадения случай обикновено първата или втората техника се оказват ефективни. Тези техники трябва да се ползват във всички случаи, когато е нужно задълбочаване на фазата - това може да бъде началото на ОИТ или моментът на приближаващия фал.

Трябва да напомня, че всички техники в тази книга отра­зяват моя личен опит. Ако започнете да се занимавате с аинг, несъмнено ще откриете за себе си някакви други разно­видности на техниките и дори нови видове. Посочените от мен може да се възприемат само като отправна точка и ни­кога като съвършени.

Да попаднеш във фазата е едно, да се задълбочиш във фазата е нещо друго, а да останеш във фазата е не по-малко важно нещо. Въпросът е в това, че попадайки във фазата, вие няма да стоите там спокойно колкото си искате, като се занимавате с нещо и не мислите за задържане на състояние­то. Като четете тази книга, вие вече сте срещали напомняне за процедурите на задържане, които ми се налага да прила­гам във фазата. Мисля, че няма хора, които могат да избег­нат това. От това доколко усърдно се прилагат техниките за задържане на състоянието зависи времето, през което се намираме във фазата. Без това почти винаги ОИТ приключ­ва след няколко секунди. Ето защо за да постигнем успех в аинга, трябва добре да знаем причините за фала и да го избягваме.

Техниките на задържане по същество са основани на про­тивопоставяне на процесите, водещи към фала, затова е нуж­но да се знаят причините. Те са много на брой, но можем да ги разделим на няколко основни групи, към които съответно се прилагат различни техники. Откровено казано, малко за­виждам на читателите на тази книга, тъй като те разбират много неща направо и не трябва да изследват всичко върху себе си. Не знам колко време би ми отнело частичното раз­биране на причините за фала. В първите ми ОИТ можех да използвам някакви процедури за задържане само неосъзна­то, принудително. Например, когато се борех с вцепенение­то, аз автоматично задълбочавах и задържах състоянието, защото активността е едно от верните действия за задържане на фазата. Постепенно страхът премина и аз престанах дз правя активно каквото и да било във фазата, поради което попадах там за няколко секунди. Но с течение на времето, като анализирах дългите и късите пребивавания във фазата, изчислих възможните начини на противодействие. Оказа се, че най-важният и често срещан фактор, който води до фал, е успокояването на мислите и действията, което има нежела-ни последици. Не е много трудно да се бориш с това, ако знаеш как.

Техника № 6 (1) Задържане чрез активност

Когато говорим за успокояване в главата, възниква идея­та за активността, което е правилно. Когато се намираме във фазата, трябва винаги непременно да извършваме някакво действие, като започнем от физическата активност и завър­шим с умствената, но насочена към вътрешните процеси на астрала.

Това е най-простата и в същото време най-действена техника, затова ако техниките се описват не по азбучен ред, а по степен на важност, тя все едно ще бъде на първо място. Смисълът се състои в близкия и постоянно променящ се контакт с астралния свят и всичките му проявления. Така че никога не трябва замислено да стоим на едно място и да не правим нищо. Трябва винаги да се намираме в пределна активност. Това не е трудно за постигане, защото е много интересно.

Можете да оглеждате или да опипвате, да се пъхате във всяка врата и всяка дупка, да разговаряте с някого и т. н. Изобщо нужно е винаги да се намирате в движение.

Отново става дума за вибрациите. Те се използват нав­сякъде: и при попадане във фазата, и при първичното и вто­ричното задълбочаване, и при задържане на състоянието. Оказва се, че ако овладеем вибрациите, можем да усвоим целия астрал, тъй като там те се използват навсякъде. Но в дадения случай използването на вибрациите трябва да ста­ва по малко по-различен начин.

Преди съм описвал тяхното използване в статично поло­жение, без да се намирам в определен сюжет. Сега става Дума за задържане на състояние, без да излизаме от астрал-ните лабиринти, което става отчасти по различен начин. Всичко се състои в съвместяване на постоянния и прекъсна­тия контрол над вибрациите с продължаване на извънте-яесните действия. Следователно когато сме във фазата, трябва постоянно да поддържаме усещането за вибрации които, разбира се, няма да бъдат най-силни, но и това е напълно достатъчно. Отначало такова съчетаване може да ви се стори трудно, но с него се свиква бързо. На мен повече ми харесва да контролирам вибрациите на пресекулки, като си спомням за тях на всеки една-две минути, увисвам в пространството и ги засилвам (само чрез напрягане на мозъ­ка), после се връщам към изходния сюжет. В този случай вибрациите постепенно отслабват, но с всеки следващ път отделям повече време на този процес.

Техника № 6 (3) Задържане чрез концентрация

Това е най-известната и често използвана техника за за­държане на фазата, описана в повечето източници. Тя е мно­го лесна и интересна за прилагане. Състои се в концентра­ция, разглеждане на заобикалящите ни във фазата предмети и същества. За да не пречи това на сюжета, трябва да се разглеждат предметите, които участват в него. Например, ко­гато вървите по улицата, да разглеждате всяка една подроб-, ност - от боклуците по земята до прозорците на съседните къщи - или да се вглеждате във всяка черта на лицето и тялото на разговарящия с вас човек. Има само едно условие - нищо не трябва да се разглежда панорамно, т. е. трябва да се разглежда възможно по-близък и малък детайл. Ако гледа­те например някакъв голям или отдалечен обект, скоро ще изпитате фал. Панорамно можете да разглеждате само много малко време, след което непременно трябва да приложите процедурата за задържане. При силна необходимост за про­дължително наблюдение на далечен обект най-удобно е последователно по няколко секунди да гледате него и няка­къв близък предмет - например ръцете ви.

Запомнете тази техника също така добре, както и техни­ката за активността № 6 (1), и никога няма да имате пробле­ми с намирането във фазата.

Техника № 6 (4) Задържане чрез опипване

Най-общо това е техника № 5 (5), но с някои малки раз­лики. В дадения случай тя се използва за постоянно задър­жане във фазата с цел удобство, затова трябва да взаимодейства със ставащите във фазата събития. За това е нужно само да опипвате, да осъществите допир с обкръжаващите ви предмети. Ако по време на сюжета не се изискват свобод­ни ръце, трябва да ги масажирате една друга, тъй като това не ви отвлича от действието.

Тази техника е най-добре да използвате от време на вре­ме и в комбинация с други техники. Тя отлично се съчетава с концентрацията в случаите, когато се изисква близко конк­ретно изучаване на нещо.

Техника № 6 (5)

Задържане чрез наблюдение на сюжета

Тази техника е идеална само за просто наблюдение на ставащите около вас събития в ОИТ. Например за наблюде­ние на заобикалящите ви астрални действия като кинозри-тел, което е достижимо с известни тренировки, но е трудно да намерим рационално използване на това занимание, ма­кар че понякога това просто ни се иска. В други случаи тази техника е повече вредна за фазата, отколкото полезна, за­щото при нейното използване е лесно да се изгуби осъзнатостта и да заспим.

Тя представлява нещо много просто: трябва само внима­телно и с интерес да следите външните събития, в които може би също сте малко въвлечени, но винаги да осъзнавате своето реално положение. Това е лесно да се каже, но на практика е много трудно дълго време да бъдеш страничен наблюдател, затова тази техника е по-добре да се използва само в някои по-особени случаи.

Когато сте във фазата, може да използвате която и да е от първите три техники като процедура за задържане, без да прибягвате до други, което не се отразява върху средната продължителност на ОИТ. Другите две техники са дадени повече за общо познание, отколкото за практическо прила­гане. Лично аз най-често използвам активността и концент­рацията. В някои случаи задържам чрез вибрации, а остана­лите - опипване и наблюдение - съм прилагал само няколко пъти.

Втората причина, заради която стават много фалове в началните етапи, е излишната ангажираност на съзнанието с там събития, въобще няма от какво да се страхувате.

Двете описани по-горе причини за фаловете са най-раз­пространените. Ако се научите да им се противопоставяте, можете дълго и плодотворно да се намирате във фазата! Има и други причини, които се срещат много по-рядко и не играят голяма роля, но си струва да припомним за тях. Има­ло е случаи, когато при мен ставаше фал поради внезапно появил се страх, който буквално ме изтласкваше от фазата. Интересно е, че в някои случаи страхът само спомага за по-дългия престой във фазата, но само в случаите, когато той поначало е там или при плавното му появяване. Не мога да намеря обяснение, но не във всички случаи на внезапно въз­никнал страх се получава фал. Няма смисъл целенасочено да се борим с този страх. С опита той сам отшумява.

Има такива случаи на фалове, на които е невъзможно да противостоиш. Те се получават от някакви реални проблеми, създаващи реалното усещане за дискомфорт или болка. Например най-честата причина от този род е неудобното по­ложение на реалното тяло по време на фазата, вследствие на което съзнанието във фазата постоянно получава тревож­ни сигнали и още повече тези сигнали не позволяват лесно да достигнем нивото на достатъчна увереност във фазата. Това лесно може да доведе до нежелан фал. Разбираемо за всеки е, че в случаи на залежаване и оттичане на различни части на тялото фалът настъпва автоматично.

В моя опит голямо място заемат случаите на фалове, за които не успях да намеря обяснение. Най-обидното е, че те обхващат значителен процент от всички случаи на непроиз-волно излизане от фазата в течение на няколко години. Това може да се види в статистическото приложение в края на книгата. Изглежда, че съществуват такива страни на астра-ла, които аз сам и без съответното оборудване не мога да разгледам. Те са причината за тези неопределени фалове. На пръв поглед правиш всичко правилно и спазваш всички необходими процедури, но в някои случаи това не гарантира нищо. Не може да се обясни и със състоянието на отпочина-лия организъм, защото такива фалове се случват и по време на вечерната и нощната фаза, когато то трябва да е много стабилно.

Но излизането от фазата може да е в резултат не само на фал, но и като следствие от най-обикновено заспиване, на което се пада приблизително една пета от излизанията от това състояние. Представете си само: всеки пети път ОИТ завършва със заспиване. Тази статистика говори само за едно - с това трябва да се борим, иначе много време е изгубено напразно. Трябва да разберем, че във фазата мно­го рядко ти се спи дори и нощем, но това не защитава от съня, което силно затруднява борбата с него, защото идва незабелязано.

Най-важният начин за противопоставяне на заспиването е постоянното осъзнаване на собственото положение. Това може да изглежда очевидно, но във фазата е много лесно да се увлечеш от нещо и да заспиш. Затова е нужно от време на време ясно да осъзнаваш себе си и степента на възможното заспиване, на което трябва да се съпротивляваме. При доб­ре развито второ внимание тази дейност се облекчава съ­ществено.

Вторият важен начин е малко дистанцираното отношение към сюжета във фазата. Защото при пълно, всеобхватно съпреживяване е лесно да изгубиш осъзнатостта и просто заспиваш, като се потопиш в събитията на съня. Най-инте­ресното е, че този принцип е приложим не само към астрала, но и към всеки реален човешки живот като цяло. Щом се отдадете на провокиращите ви емоции, веднага можете да забравите за обмисленото и обективно възприятие на става­щото, което може да ви отведе в задънения лабиринт на глупави мисли, действия и постъпки. Трябва винаги да се запазва странично отношение към ставащото, което ви поз­волява да се държите по-трезво и рационално.

Ако погледнете моите годишни статистики на заспивани-ята във фазата, ще забележите, че те малко са се променили с времето. Поради това може да помислите, че аз не прогре­сирам в съпротивата си. Но въпросът е в друго. Когато при мен станаха по-редки елементарните заспивания, моето под­съзнание започна да си прави с мен интересна шега. Имах Усещането, че то се опитва да ме приспи по всякакъв начин, като използва за тази цел дори сложни подходи.

В явната фаза много активно се съпротивлявах на съня, като постоянно си мислех за него. Но когато излизах от фаза. та, снижавах повишеното внимание и второто внимание, по­ради факта, че те не бяха необходими. От това се е възполз­вало моето подсъзнание. То просто напълно е повтаряло си­туацията на фала, с всичките й прояви, като се включат усе­щанията за изчезналата фаза и визуалният обзор на реална­та обстановка. След това при мен веднага спадаше внима­нието и аз заспивах. Отначало дълго не можех да определя нито един моделиран фал и това силно ме ядосваше, защото едва се бях научил да се боря със заспиването. Винаги се учудвах колко реално се копираше всичко. Много често няма­ше за какво да се захванеш. Всичко ставаше както при оби­чайния фал.

Аз, разбира се, започнах да мисля как да се боря с това. Оказа се, че има само една възможност за противопоставя­не: всеки път след фала трябва не само да се опиташ отново да влезеш във фазата, тъй като неуспешният опит може съ­що да се моделира, но и щателно да обмислиш положението и подробно да оцениш всичко. Само след като постъпвах така всеки път след сън, постепенно започнах да осъзнавам моделираните фалове, които за една ОИТ ставаха 3-4 пъти. Всеки път след излизане от фазата аз оглеждах околната обстановка и търсех възможните несъответствия с реал­ността. Понякога те изобщо липсваха, но все пак аз често ги разпознавах, като правех тестове за тяхната реалност в слу­чаите, когато имах подозрения за моделиране. Тестовете се състояха в това, че се опитвах чрез усилване на волята да преместя или да запаля с поглед нещо, за което дори във фазата е нужна тренировка и аз вече го умеех. В някои слу­чаи в обстановката имаше само един детайл, който не съв­падаше с реалността. Например веднъж се събудих и започ­нах да разглеждам стаята. Нямаше нищо необикновено, но аз се чувствах реално събудил се човек. Беше през зимата, а в моята стая слънце влиза само рано сутрин през лятото, и то за малко, а слънчевата светлина тогава огряваше края на стената до прозореца. Това ми подсказа, че не съм в реал­ността, а във фазата.

Има още една лъжа на подсъзнанието. От време на вре­ме в ОИТ могат да изчезват не само ясните усещания, които съпътстват фазата, но и въобще всички подобни усещания, но това не означава край на фазата. Всичко става толкова реално, че можеш от глупост самостоятелно да напуснеш фа­зата, защото ти се струва, че този процес вече е започнал самостоятелно. Затова винаги се опитвайте да напуснете тя­лото си отново и отново след като се върнете в него.

Разбира се, трябва да се интересувате от това доколко продължителен е престоят ви във фазата, колко време може­те успешно да продължите процедурите за задържане на то­ва състояние. От това зависи целият характер на действия­та в астрала. Колкото повече се намирате там, толкова по-интересно е да се занимавате с това и обратно, макар и в началните етапи. Повярвайте ми, ще бъдете безкрайно щаст­ливи при отделянията от тялото ви дори само за секунди.

Аз вече отбелязах относителността на оценката за вре­мето във фазата, там то се движи в друг формат. Например интересно е да знаем, че туптенето на сърцето може да се възприема като грохот, защото на една минута във фазата се падат до десет в реалността, а може би и обратното. Съзна­нието частично възприема тези два потока на времето, като по този начин не дава възможност да се определи точно неговата продължителност. Този процес в някои случаи е уп­равляем по желание. Затова времето във фазата е по-добре да се възприема с количеството на извършените там дейст­вия. Само като използваме това измерение, можем повече или по-малко точно да опишем продължителността на ОИТ. Сега за едно излизане от тялото аз мога да извърша много действия в най-различна посока. Мога просто дълго да летя в пространството, да утоля психическия глад за нещо, да срещна човек, когото отдавна не съм виждал, да се развли­чам по всякакъв начин - за едно излизане много често мо­жем да осъществим всичко, което включва в себе си аингът, а това говори за относително дълго намиране във фазата.

Би било чудесно, ако всеки път е така. Досега една част от моите отделяния от тялото по време е достатъчна само за осъществяване на първата поставена задача и само тол­кова. С времето процентът на такива неуспешни ОИТ посте­пенно намалява, но аз не мисля, че някога той ще спадне до нулата. На първо време процентът на дългите фази не пре вишава 20. Може би всичко това е измислено от природата: тя ви пуска задълго във фазата само тогава, когато сте по-подготвени за това и можете да се противопоставите на съ­ществуващите там материализирани вътрешни душевни проблеми. Това не може да се изключи напълно.

Целият ни живот трябва да се състои от постоянно и непрекъснато самоусъвършенстване, само в този процес ние можем да се чувстваме комфортно, като жънем плодове­те на своя труд, в противен случай всеки индивид става нещастен, депресивен, без смисъл в живота. Ако не подкре­пяте това твърдение, огледайте се наоколо и ще видите, че само регресиращите са нещастни в живота. Или прогреси­раш, или не. Като изхождаме от това, трябва винаги да се стремим към максимален идеал, ако той не носи вреда, т. е. във фазата трябва да се стремим да бъдем цяла нощ, за да не се прекъсва съзнанието нито за минута през целия живот. Аз знам, че това е възможно, но съм все още далече от него. Първоначално това беше моята главна цел и такава остава и до днес. След достигането на това астралът разкрива всич­ките си възможности и преимущества. Както се казва, колко­то по-високо си поставяш летвата, толкова по-високо ще скочиш, макар и да не достигнеш целта. Ето защо си поста­вяйте цел да бъдете максимално извън тялото - по време на обичайния сън.

Техники за излизане от фазата

Защо е нужно да умеем да излизаме от астралния свят, да знаем техники за това, ако големият проблем е да се задържим в него? Още повече аз самият неведнъж съм отбе­лязвал, че не си струва самостоятелно да излизате от фаза­та, за да не губите време за усвояването на този свят. Тази теза също влиза в постулатите на аингера. Но винаги трябва да знаете аварийния изход от всяко място, още повече тол­кова необичайно. Съгласете се, че е много по-спокойно да се занимавате с това, ако знаете как при необходимост да си тръгнете.

Какво ли не се случва в живота... Например във фазата може да си спомните за среща, за която вероятно закъснява­те, или от реалния свят до вас може да дойде информация за събития, изискващи спешна намеса. Може да стане всич­ко, затова трябва да можем да напускаме бързо фазата. Не бива да се мисли, че абсолютно винаги възникват трудности с излизането. Излизането става бързо и леко.

Техниките за излизане от фазата в началните стадии на заниманията с аинг са много важни за вашия комфорт от психологическа гледна точка. В началото често има силен страх. Той, разбира се, преминава с натрупването на опит, при неговото възникване не трябва да излизаме от фазата, а трябва просто да го преживеем. Но всичко трябва да става в разумни граници. Ако във вас се породи твърде силен страх, разбира се, по-добре е веднага да влезете в тялото и да отложите това за друг път.

Това, че излизането при желания от фазата не е толкова лесно, сте видели от моите записи от началния период. Цял живот ще си спомням неприятните усещания, свързани с то­ва. За целия ми опит мога да се спомня няколко десетки произволни излизания от фазата и само някои от тях бяха лесни. Във всички останали случаи това беше много трудно, понякога ми се струваше, че дори е невъзможно, а когато има и страх, работата се проваля. И всичките тези труд­ности възникваха поради липсата на необходимото отноше­ние към начините за излизане от това състояние.

Всички техники на осмисленото напускане на фазата се основават на максимално спокойното състояние на съзнани­ето и на астралното тяло. Главният съюзник на дълбоката фаза е активността. В техниките за задълбочаване на фаза­та тя заема едно от водещите места по заслуги, затова е смешно да се активизираме с цел влизане в реалното тяло. До това, разбира се, не можеш да стигнеш бързо сам, защото ние сме свикнали да започваме всякакви действия веднага след достигане на целта. А тук работата е друга. Трябва да извършваме действия, но да са много прости, в отпуснато състояние и най-важното - правилни, в нужната посока.

Колкото по-голяма е активността, толкова по-дълбоко е състоянието на фазата - това е един от главните постулати. Всеки път, когато използвах някаква активност при излизане, аз все пак успявах да вляза в тялото, но за това се изразход-ваше много време и много усилия. Заедно с тези психологи­чески преживявания не мога да нарека ефективен този начин за напускане на фазата. Когато се намираш в ситуация, в която дълго не можеш да получиш достъп до собственото си тяло, може да се породи всякаква мисъл, включително и за приближаваща смърт. Затова не е странно, че почти винаги неуспешните опити са придружени от засилващ се страх. По-нататък всички събития стават по възходяща спирала: пове­че активност - по-далече от влизане в тялото - повече страх - още по-голяма активност - още по-дълбоко потапяне във фазата - още по-голям страх и т. н. Така можеш и да полуде­еш, затова хората със слаби сърца съветвам внимателно да прочетат следващите три техники:

Техника № 8 (1) Излизане с помощта

на концентрация върху палеца на ръката

По принцип вместо палеца на която и да е ръка можем да използваме всяка част от тялото, която можем да мърда­ме. Тази техника е много разпространена и в повечето случаи за концентрация неизвестно защо се предлага палецът на дясната ръка, но на мен ми се струва, че няма голяма разли­ка кой е предметът на концентрацията. Важното е да я има.

Смисълът се състои в опита максимално ясно да усетим реалния палец на трафарета, но в никакъв случай на фан-томното тяло. При опит да направим това астралното тяло, където и да се намира, започва да се връща в трафарета. След това трябва да се успокоим и да се опитаме да почув­стваме всяка извивка и всяка клетка на нашия палец. При това не трябва да правим други движения, нужно е напълно да се концентрираме, иначе се изисква повече време за вли­зане в реалното тяло. Това е много проста и лесна техника, затова е популярна повече от другите.

Техника № 8 (2) Излизане чрез усещане за дишане

В никакъв случай не трябва да бъркаме тази техника с техника № 5 (3), която се използва за задълбочаване на фазата. Тяхната прилика е само в процеса, в който се извър­шват манипулациите. В дадения случай трябва да се концентрираме не върху процеса на дишане, а върху неговите усещания. Както вече се каза, дишането остава единственото свързващо звено между двата свята. Затова чрез него можем да отидем в паралелния свят и от него в другия и обратно. Нужна е кон­центрация върху всички усещания, които се създават благо­дарение на вдишването и издишването, като започнем от опита да почувстваме в себе си движението на въздуха и свършим с разширяването и свиването на гръдния кош. При това е нужно да имаме усещания на трафарета, а не на вто­рото тяло. Лесно е да се върнете в трафарета, ако не сте в много дълбока фаза, в противен случай се възползвайте от предходната техника.

Учудващо е, че отпускането спомага както за влизане, така и за излизане от фазата, защото въвежда в междинно състояние, нещо като лек транс, при който има контрол на тялото.

Техниката е елементарна: отпуснете се и скоро ще усе­тите трафарета, след което продължете отпускането в него. Отпускането трябва да бъде не само физическо, но и психи­ческо. Не трябва да се вълнувате и е нужно да сте сигурни в положителния резултат от тази техника - така той наистина ще бъде такъв. Процесът може да заеме от 10 до 40 и пове­че секунди в зависимост от опита.

Техники за бързо намиране на обекти

Ако сте започнали да се занимавате с пътешествия из­вън тялото и при това сте решили да правите разумни неща в това състояние (аинг), пред вас изниква проблемът за бързо намиране на необходимото място за осъществяване на ва­шите намерения. В реалния живот ни е нужно много време за преодоляване на разстоянията, а във фазата за едно и също време можеш да стигнеш до различни места, независимо от разстоянието до тях. За аингера във фазата съществува са­мо пространството в неговото полезрение. Останалото може да се материализира всяка една секунда, скоростта на този процес е еднаква, ето защо за едно и също време се озова-ваш в съседната стая или в съседна галактика. Но в повече­то случаи до далечните обекти достигаме по-дълго време, защото сме свикнали да мислим, че това отнема повече вре­ме. На практика е невъзможно напълно да се избавим от този стереотип. Това се отнася само за една от техниките на попадане в нужното място. Разбира се, възможно е да се разработят много повече, но всички те ще се основават на следните две базови техники:

Тази техника е най-разпространената и се използва в повечето от случаите. Във всички източници на тази тема тя задължително присъства. Започнах да използвам полети към целта от самото начало и бързо оцених важността и ефек­тивността на дадената техника.

За да пристъпим към осъществяване на попадането в нужното място, като начало трябва непременно да задълбо­чим фазата и да постигнем увереност в нея. Едва след това е нужно максимално ясно да си представим целта за дости­гане. Тя може да бъде различна, но в дадения случай се говори за конкретно пространство и място. В момента на представянето на целта в ума вие ще се окажете увиснал в неопределено място и зрението ще отсъства. Нужна е макси­мална концентрация върху избраната цел, като забравите за всичко друго наоколо. Почти веднага започва движение в ня­каква посока. Вероятно то ще изглежда много реално и бързо и ще се появи силен шум в ушите. Усещането за движение е близко до вибрациите, ето защо може да не мислите в този момент за процедурите за задържане.

Полетът ще продължава, докато не бъдете запратени в желаното място. Продължителността на този процес зависи само от ясно поставената цел и от липсата на отвличащи фактори. Можете да летите дълго и упорито, ако имате слаба концентрация, а можете да се озовете в желаното място за секунди. Затова до съседния град е напълно реално да до­летите по-бързо, отколкото до съседната стая, ако сте се концентрирали лошо върху нея. При това може да ви се стори, че тя се намира в далечна галактика - толкова дълго може да се добирате дотам.

Самият факт да стигнете до целта изобщо зависи от сте-пента на концентрация. При най-пасивно представяне на мястото и с голям брой отвличащи мисли вие най-вероятно ще летите дълго. Да попаднете в зададеното място също зависи от концентрацията, но в по-голяма степен зависи от страничните мисли, които могат да определят своя цел. Трябва да сте готови за провали в първите ви опити за достигане на целта със сляп полет.

Ако ясно си представяте географското положение на целта от вашето положение в пространството, разбира се, по-добре е да излезете от тялото, да се задълбочите, да създадете зрение и да летите, като се ориентирате визуално по местността. Но в началото това е много трудно, защото ще имате още много непреодолени стереотипи, включително тези които не ви позволяват да прелитате през стени.

По своята същност тази техника се отличава от предиш­ната с това, че вие предварително знаете какво ще намерите и къде ще го намерите. Вие не се готвите да летите нанякъ­де, а само искате да намерите по-близка цел и се настрой­вате да получите зрение и точно да знаете своето местопо-

Например, излизайки от тялото, вие се озовавате в съ-щата стая, където сте били в реалността, и ви се иска да попаднете в овалния кабинет на президента на САЩ. Много добре си представете, че веднага зад вратата се намира овалният кабинет. При грамотно представяне на целта това ще бъде така, защото астралният свят ни дава възможност да правим такива чудеса.

Двете описани по-горе техники са много леки и достъп-ни. Успехът в тяхното прилагане зависи само от опита в ра-ботата с тях. Техниките за попадане в нужното място са ед-ни от най-важните във фазата, именно те позволяват да се срещнем с всичко, за което можем да мечтаем. Вече отбелязах, че тези техники са приложими не само за да се озовем в нужното място. Те се използват също за намиране на някакви предмети (тук повече подхожда техника № 9 - 2) и за срещи с нужния човек - в този случай са добри и двете техники.

Често ми задават въпрос в какво място ще се намира човек след излизане от тялото си, ако той вече се е избавил от първичните стереотипи и не е пожелал никъде конкретно да попадне. Въпросът е, че извън тялото не може да не се прави нищо и да нямаш цел. Затова можете да разберете подобно нещо, ако във фазата просто осъществите задълбо­чаване без намерение да видите нещо или да попаднете ня­къде. В този случай е желателно да се задълбочите чрез падане. И ето какво става:

28.05.01. 14.00 №47

28.05.02.

Веднага след обяд реших да вляза във фаза по пряк на­чин, за което започнах да използвам техниката на дотинга. Но по време на отпускането се сблъсках с някои трудности: не можех да успокоя мисълта си, която беше заета с друго. Труд­но се концентрирах върху задачата. Направих отпускане чрез продухвания. След това в течение на 20 минути правих дотинг, но нищо не се получаваше, макар че от време на време се получаваха слаби вибрации. Затова пък все повече ми се спе­ше. В един момент съзнанието ми се изключи, но след миг се свестих (както ми се стори, това продължи не повече от мину­та, което показа часовникът след връщането ми в тялото) под въздействието на предварителното намерение да не спя, след което започнах да се чувствам бодро и вече ме поглъщаха вибрации, които сами се появиха от скока във физиологичните състояния. Без усилие успях да ги засиля.

После излязох. Но вибрациите веднага отслабнаха и аз се върнах в тялото (по това време аз още не можех да контроли­рам вибрациите извън тялото). Тогава отново започнах да се откъсвам чрез обикновено излизане. С малко усилия успях да го направя и увиснах в неопределено пространство и със смътни усещания. При откъсването изпитвах силно чувство на дискомфорт, което ме караше да прекратя този опит, но аз си спомнях, че понякога това става и винаги преминава при пота­пяне в по-устойчива фаза. За задълбочаване на фазата този път реших да използвам усещането за полет. Това ми се уда­де и аз получих истинско удоволствие от този процес. Полетът по неизвестна причина не ме доведе до най-дълбока фаза, затова за по-нататъшно потапяне започнах да падам с главата надолу.

С движението и задълбочаването изпитвах лека тревога, която граничеше със страха, но аз го контролирах. В даден момент разбрах, че се намирам в такова дълбоко състояние, в което не съм бил досега. Това увеличи тревогата ми. Заради експеримента продължавах да летя надолу. Започнаха да се появяват мисли за това, че не мога да се върна в тялото от такава дълбочина. Зрението ту се появяваше, ту изчезваше, защото ме вълнуваха само моите усещания, а не това, което можех да видя наоколо. Когато зрението се появи, това, което видях е невъзможно да опиша с думи, толкова е необикнове­но неопределено и реалистично, сякаш го виждам с някакъв друг орган на зрението, несравнимо по-развит от моите очи. Не чувствах никакво тяло, нито реално, нито фантомно.

За първи път в живота си усетих физически своите мисли: когато мислех за нещо, започвах произволно да се премест­вам в пространството, при което ясно усещах, че причината за това движение са моите мисли; мозъкът ми сякаш се движеше от тях (за първи път изпитах това чувство и не мога да кажа колко реално е то, ако се изпита в обичайно състояние, но чувството беше много реално). След като усетих дълбоко по­ложение във фазата, реших да изляза, разтревожен за живота ми Не е трудно да се предположи, че това не се оказа много лесно Започнах да изпитвам страх. Не можех да вляза в тялото и да си върна контрола над него. Накрая успях да го почувствам но то сякаш не беше мое. Не ми помогна дори концентрацията върху палеца на крака, което съвсем не очак­вах Отпускането, вместо да ме изведе от състоянието, ме задълбочаваше. Тогава съвсем се обърках: не ми помагаше това което винаги ми е помагало, а нямах повече други ефек­тивни начини. След дълги отчаяни опити аз все пак успях да вляза в тялото, което стана благодарение на помръдването и чрез концентрацията върху дишането.

Техники за програмиране на обекти

В хода на цялата книга много пъти отбелязвах, че пости­гането на някакви особени, нестандартни желания изисква определено умение да се контролират заобикалящите ни във фазата обекти, одушевени или не. Причината за това е в нашите стереотипи, които буквално все повече поглъщат съзнанието ни през целия живот. Добре ли е това, или не, не мога да съдя, но в астралното измерение трябва да се от­късваме от подобни неща, иначе цялата ни дейност там ще бъде силно ограничена по всички параметри.

Един от пътищата за унищожаване на стереотипите е програмирането на обекти във фазата. То се изразява в уме­нието да внушим на всичко заобикалящо ни или на някакъв отделен обект желано поведение или свойство Лесно е да се направи паралел между обикновеното самовнушение и програмирането във фазата; ако се замислим, това е почти едно и също нещо, само че става на различни нива на съз­нанието. Съответно умението да подлагаме себе си на са­мовнушение в лек транс ще бъде много полезно за ОИТ и обратното.

Това умение конкретно ни позволява да накараме всичко около нас да става именно по този начин, по който ни се иска да бъде. В голяма степен това е много важно при общу­ването с двойниците на реално известни хора. Благодарение на това те се държат или според своя реален характер, или според желанието на аингера. Всичко зависи от целите. Например любимият, но недостъпен за вас човек и във фа­зата ще бъде далече от вас. В по-малка степен това ще се отнася за нематериалните предмети и процеси, например превръщането на един предмет в друг или спиране движени­ето на времето. Или ще бъде невъзможно преминаването през стени, което е много силен стереотип. За това говори опитът в ОИТ на почти всеки човек, който се занимава с това. Ако в живота сте много слаб физически човек, послед­ствията от това постоянно ще напомнят за себе си. В резул­тат на това в света, където всичко е възможно, няма да можете да правите елементарни неща.

Освен всичко друго, умението за програмиране може да ви донесе и наистина фантастични емоции, когато например в забавено темпо наблюдавате полета на куршум или обрат­но, в ускорено виждате как расте цвете или дори човек. Съ­четаването на такива необичайни процеси с реалността на възприемането с всички органи на чувствата поражда фан­тастична психологическа наслада, възторг и успокоение. Правейки подобни експерименти, аз и досега се учудвам, че това наистина става в моето съзнание и възприятие.

Техниката за програмиране не представлява сама по се­бе си нищо сложно и неразбираемо. Всичко се състои само в умението да повярваш във възможността на собствените си желания и да се концентрираш върху това. В по-голяма сте­пен навикът идва с опита, чрез постоянни опити да проме­ниш нещо около себе си в астралното измерение. Трудности възникват само в началните етапи, когато човек не може да преминава през стени, изпитва болка по навик или не може да диша в космоса или във водата.

Първоначалните ми успехи щяха да бъдат повече, ако нямаше един голям проблем, превърнал се в истински бич за мен. Заради ужасния и всеобхватен страх аз не можех да направя нищо. Почти винаги бях щастлив, ако няколко десет­ки секунди лежах в тялото си, преди да се опитам да изляза от фазата. Това време се увеличаваше много бавно. И едва след първите 20 ОИТ аз започнах да го преодолявам в достатъчна степен, че да мога да се отделя от тялото. При първите 30 фази в повече от половината имаше силен страх, а в останалите - силно вълнение, което прерастваше в страх. Беше ми обидно да губя толкова време, но не можех да направя нищо. Не можех да разбера себе си във физи­ческия свят, изглеждаше, че няма от какво да се боя, но когато отново попадах във фазата, започвах да мисля по-иначе. В дадения момент аз мога да се срещам със страха, за който имам обяснение, а с безпричинния страх се разде­лих отдавна, приблизително една година след началото на заниманията ми с аинг.

Главната особеност на този страх е неговата трудно пре­одолима причина. Трудно е да се разбере какво го поражда -там няма чудовища, никой не се опитва да ти навреди на здравето, но все пак е страшно.

Има две най-вероятни причини, които могат да породят това безумие. Първата е необичайното състояние, в което попада човек и поради което се задейства инстинктът за самосъхранение. Ако никога не сте излизали от тялото, това за вас са празни приказки. А сега си представете, че се намирате в такова състояние - висите във въздуха и не чув­ствате силата на тежестта. Твърдите прегради изчезват и в случай на опасност няма зад какво да се скриете. Най-важ­ното е, че преставате да чувствате физическото си тяло. В него ясно осъзнавате границите на това, което ви заобикаля: стените, вратите, къщите, оградите, земята, подът, таванът. Ако някога сте плували надалече в езеро или в море и сте се озовавали в голяма дълбочина, сигурно макар и в началото сте изпитвали страх поради неизвестността под вас. Във фазата такава неизвестност се разпространява върху прост­ранството не само под вас, но и във всички други равнини.

Втората причина за страха е заплахата от смърт. Такава мисъл в главата може и да не възникне, но от дълбините на подсъзнанието може да предизвика най-разнообразни чув­ства.

Известно е, че осем от десет човека, занимаващи се с аинг, в началото са изпитвали този страх. На останалите мо­же да се смята, че им е провървяло. Сред моите познати имаше хора, които от самото начало не се страхуваха от нищо, а имаше и такива, които изпитваха патологичен страх. Не успях да проследя някакви външни психологически приз­наци, показващи ще се плаши ли даден човек, или не. Не разбирам от какво зависи това. Известно ми е, че и най-смелият човек може да се уплаши. Случва се много здраво и силно дете да припадне при вида на кръвта, макар че от какво има да се страхува в случая? Един мой познат посто-янно се шегуваше по повод моите занимания с аинг и по повод на страха, за който винаги съм говорил на новаците. Това продължаваше дотогава, докато този човек неочаквано попадна във фазата под косвеното внушение на моите раз­кази за това (впрочем тази книга също може да послужи като такова внушение и вие да попаднете във фазата). После той ми призна, че през целия си живот не е изпитвал такъв смър­тен страх.

Ако и вие като мен сте се сблъскали с това, има само един начин за борба с тази напаст. Нужен е само повече . опит. това е всичко. Само с опита можете да свикнете с него и страхът започва постепенно да отстъпва. Никакви внуше­ния, никакво осъзнаване няма да помогнат, ако има такъв проблем. Нужно е само всеки път във фазата да навлизате едно ниво по-дълбоко. В началото аз просто лежах в тялото, не се отделях, после за малко изваждах части от тялото си, после почти цялото тяло, после излитах за няколко секунди, след което времето се увеличаваше с всеки следващ път. По този начин аз победих страха.

А какъв страх може да възникне при първите оглеждания и опипвания на собственото астрално тяло с всичките му органи! Без умишлено регулиране то е абсолютно хладно и прозрачно. Доста страшно е!

20.03.01. 13.30 № 25

ДМС. След събуждане отначало дълго лежах, преди да си спомня за възможността да опитам да изляза от тялото. През цялото това време не се движех, затова нямаше никакви пре­пятствия. Лесно създадох силни вибрации чрез напрягане на мозъка, но не бързах да излитам от тялото. Реших по-добре да усвоя управляването на вибрациите. Занимавах се с това. После неочаквано ми дойде идеята да свържа ръцете си и да разбера какво е това, тъй като преди не го бях правил. Неуве­рено отворих очи и започнах да събирам ръцете си. Лежах по гръб, затова виждах всичко добре. Виждах лежащите ми реал­ни ръце. но не ги чувствах; на мястото в пространството, къде то трябваше да бъдат ръцете, като съдя по усещанията, виж­дах прозрачни, едва забележими крайници. Това ме шокира­ше, но аз продължавах да ги събирам. В момента, когато се свързаха, едва не загубих ума си от страх. Нима съм такъв страхливец? Ръцете бяха студени, сякаш не бяха живи и при това рецепторната функция беше както в реалността. Но аз бързо престанах да се интересувам от това, исках час по-скоро да изляза от фазата. Успях с много усилия.