Книга първа: Практика и ефективни техники сьдьржание увод първа част

По своята същност тази техника малко се отличава от предишната. При това, както и техника № 1 (7), тя не е фактор за въвеждане във фазата и се използва, когато организмът вече се намира в нея, но трябва да помним, че това става в голям процент от събужданията, ние просто не го забелязваме.

Нужно е само да се опитаме да излезем от тялото. Обик­новено това става откъм близкия край на леглото. Единстве­ната трудност, която възниква при усвояването на тази тех­ника, е разбирането кога се извършва фантомно движение и кога - реално, ако никога не сте го изпитвали. Фантомното движение по усещане с нищо не се отличава от реалното. На мен също винаги ми се струва, че излизам наистина, дори до момента на падането, когато не достигам до пода. Но реално аз нито веднъж не съм падал, за разлика от някои мои позна­ти. На мен ми се струва, че по одеалото, по неговото мърдане е лесно да се определи в реалността ли става то, или не. Аз самият определям това по друг начин, но не мога точно да определя какъв е той.

Обяснявам на другите какво чувствам, че всичко става както в реалността и не трябва да се плашим, а да продъл­жим движението.

Често използвам тази техника, но не съм чувал някой да споменава за нея. Изработих я сам в процеса на опита, за­щото е много удобна и ефективна. Лесна е за обяснение, защото е пределно проста.

Като начало трябва да си представите мислени движения с ръце, крака и всички други части на тялото (може и само една част). Постепенно се концентрирате върху тези усещания и продължавате движението. Усещанията отнача­ло се раздвояват - еднакво смътно ще чувствате реалните части на тялото и появяващите се фантомни. Ако това стане, след известно време бившите мислени усещания ще станат доминиращи и вие ще престанете да чувствате реалното си тяло.

Много често по време на използване на тази техника се появява неприятно усещане за съпротива на нещо неизвест­но заедно със силна умора. Това трябва за кратко време да се изтърпи и щом малко се задълбочите, веднага ще се поя­ви лекота и удоволствие. В никакъв случай не се отказвайте.

Тази техника се отличава от предходната с това, че е нужно да си представим не усещането за движение, а визу­алния обект, или да се концентрираме върху образите, оста­нали от съня. Можете просто да затворите очи и внимателно да разгледате появяващите се различни точки и петна, които постепенно приемат по-сложна форма, наподобяваща ясна картина. Щом възникне чувството за яснота и стабилност на образа, т. е. може спокойно да разглеждате и при това нищо не изчезва, опитайте да се отделите от тялото си, да създа­дете вибрации, които сигурно ще се появят, или да осъщест­вите по-нататъшно задълбочаване с помощта на всяка друга техника.

Тази техника по принцип не е начин за достигане до фа­зата, тъй като осъществяването й вече е възможно при ней­ното наличие, макар че според някои източници това е пъл­ноценна техника. Полетът може да служи като катализатор за намиране във фазата. Всичко, което трябва да се напра­ви, е просто да се опитате да полетите. Ако това се е полу­чило, вие сами можете да се досетите къде се намирате. Това действие също може да послужи като тласък за поява на фазата в момента, когато при опит за полет се появят вибрации поради силното намерение за това.

Може да се лети по всякакъв начин. Ако искате, просто се устремете нагоре, паралелно на лежащото тяло, ако иска те - настрани или под ъгъл. Можете да се опитате да полети­те само с част от себе си, например с долната част на тяло­то, като я издигате във формата на дъга. Общо казано, както искате, само да има движение.

Техника № 1 (8) Полузаспивания, съпроводени с възбуда

Тази техника също беше въведена от мен изключително по пътя на опита. Тя може да се прилага и за пряко влизане във фазата. Нейната цел е да потопим целия организъм в съня, но при това да създадем второ внимание, което реаги­ра в момент на изключване на съзнанието. Полузаспивания-та не са нищо друго освен прекъснати сънища. В момента на подаване на сигнала чрез второто внимание трябва да се опитаме колкото може по-бързо да дойдем в съзнание. Та­къв опит в това състояние може да доведе до поява на виб­рации. Ако нищо не се получи, трябва да направим още ня­колко опита. Не си струва да губим много време за заспива-не, това може да стане много бързо, ако се използва предло­жената от мен техника на вътрешното мълчание, описана в следващата глава, или техника № 1 (10). Не мога да кажа, че това е много добра техника. Самият аз я използвам рядко. В д началния етап на занимания с аинг е по-добре да не си губите времето с нея, но винаги е нужно да я помните.

Това е често използвана и разпространена техника, но тя може да се прилага само от тези, които някога са попадали във фаза, тъй като всичките действия по нейното осъщест­вяване се състоят само в припомняне на усещания, които съпътстват местонахождението извън тялото. В нужния мо­мент вие просто се опитвате да си спомните себе си ясно в това състояние, като си припомняте всички подробности. При това започва да действа феноменът памет на чувства­та, който възпроизвежда желаното състояние.

Техниката на припомняне на състоянието е приложима в много страни на аинга, включително отпускането и прякото влизане във фазата. Аз използвам спомените достатъчно често и заедно с другите по-сложни техники, затова в днев­ниците ми за тях не е казано почти нищо.

Техника № 1 (10) Силово заспиване

Това е още една от моите любими техники, защото е елементарна за осъществяване и може често да се прилага. Смисълът й е в силното намерение за бързо заспиване, при което мозъкът веднага предизвиква стандартните за такива случаи промени в състоянието на организма, но при това той е заблуден, защото съзнанието при тази техника не трябва да се изключва. То трябва да се намира в затаено състоя­ние и без нито една мисъл.

В нужния момент е лесно да почувствате появилата се фаза и да пристъпите към закрепване на положението. Обик­новено са достатъчни само няколко секунди, за да се потопи организмът в нужното състояние. За проверка на ефектив­ността на тази техника след кратко силово заспиване може да се опитате да се отделите от тялото. Ако не се получи, трябва да се опитате още веднъж лъжовно да заспите. Ма­кар че техниката е измислена от мен, тя е изпробвана от мнозина с положителен резултат.

Моето новаторство се състои в използването на тази техника само за непряко влизане. В някои други области на ОИТ тя е много известна и често прилагана. Например по време на приближаващ фал може бързо да си представите, че лежите на легло и заспивате. В повечето случаи фалът е преодолян и можем да останем във фазата. По този начин можем да лъжем организма си много пъти по време на всяко озоваване във фазата.

Тази техника е най-разпространена за попадане в ПСС (променени състояния на съзнанието). Тя активно се използ­ва от мнозина, занимаващи се с хомохипноза. В много източ­ници тя е описана като основна за влизане в различни ПСС, но според мен не е толкова ефективна, както би ми се искало.

Един малък процент от моите попадания във фаза беше създаден благодарение на тази универсална техника. Сми­сълът й е в бавното броене до сто или друго число. При това не трябва да мислим за нищо и да се стараем да не заспива­ме, поради което броенето може да бъде усложнено, например да се брои обратно. Трябва, разбира се, да броим наум и с интервал от няколко секунди или паралелно на вдишванията и издишванията. След известно време започвате да осъзнавате себе си във фазата и съответно действате, при което настъпват промени в самоусещането.

За техниката също е важно второто внимание, което не трябва да ви позволява да заспите. За съжаление, тази техни­ка не заработва от първия опит. Обикновено е нужно да зас­пиваме много пъти, преди да започне нещо да се получава. Тази техника не случайно се използва срещу безсъние, самс че в този случай липсва второто внимание за бодърстване.

При начините за създаване на вибрации вече споменах, че можете да създадете макар и моделирано усещане за страх с цел поява на вибрации. Но дадената техника е отде­лена не само заради това, че има и друг смисъл, а защото е много ефективна и от време на време се използва в качест­вото на независима техника.

Същността й се състои в следното: в момента на събуж­дането да си спомним или да си представим нещо много страшно. Трябва да кажа, че след сън съзнанието е много чувствително към страха, затова да си спомним нещо страш­но не е толкова сложно, както изглежда. Предварително мо­жете да си премислите всички ваши страхове, като започне­те от детските и свършите със сериозните фобии, за да мо­же после лесно да си ги спомните и използвате. Ако някакъв страх не предизвиква във вас силни емоции, когато сте бод­ри, това не значи, че няма да се изплашите много след съ­буждане. Например за мен след събуждане е достатъчно да си представя колкото може по-реално стоящи до мен призра­ци и видения и веднага усещам силни вибрации. В бодро състояние мислите за призраци изобщо не ме плашат. Глав­ното в този момент е да не се изплашите толкова силно, че да започнете веднага да излизате от фазата самостоятелно, но това рядко става, защото действа условен страх, който трябва да наплаши подсъзнанието, а самите вие в това вре-ме сигурно ясно ще си представяте липсата на опасност, но страхът ще остане. Тази техника също съм разработил са­мостоятелно.

Техника № 1 (13) Сърцебиене

Тази техника е универсална за прякото и непрякото попа­дане във фаза. Смисълът й е прост, но не винаги е лесно осъществим, особено при прякото влизане във фазата.

Техниката сърцебиене в един или друг вид присъства почти във всички източници, но аз предлагам своя интерпре­тация и разновидност. Работата е в това да почувствате отзвука на сърцебиенето в колкото може по-голяма част на тялото. Понякога е достатъчно да го почувствате в гръдния кош, ръцете и главата, а понякога, като го чувате по цялото тяло, в крайна сметка може да не се получи нищо. Трябва не само да чувствате, но и да се концентрирате, по време на което се осъществява потапянето във фазата.

При използването на тази техника за непряко влизане обикновено е достатъчно да почувствате силни тласъци в няколко места. При това цялото тяло обикновено се потапя във вибрации, но не винаги.

Тази техника, която често използвам, е разработена от мен случайно, което не означава, че аз съм нейният първо­откривател. Много бях чел за нея, но никъде не се спомена­ваше, че с нейна помощ при определени условия можем да попаднем във фаза, а не само в състояние на обикновен транс.

Тя се състои в опита постепенно да отделим някаква част от тялото, т. е. в откъсването на фантома от трафарета. Обикновено като изходен материал се използва кракът или ръката, но в някои случаи и тазът. С избраната част от тяло­то е нужно да се направи фантомно движение, което не се получава веднага, но се забелязва (наистина отначало дори опитният човек трудно определя характера на движението: реално или фантомно). После трябва да направим още един опит с това движение, при което амплитудата ще бъде много по-висока. И по този начин се повтаря действието дотогава, докато амплитудата не стане голяма. Не трябва да мислите за това кога да завършите заниманието, защото в момента на силно увеличаване на амплитудата целият организъм е под влияние на вибрации и става възможно отделянето от тялото. Понякога е достатъчно по този начин да размърдате пръста си и резултатът ще бъде същият.

За да избера колкото може по-лесно раздвижената в да­дения момент част от тялото, аз обикновено правя бърз опит да помръдна фантомно всички части на тялото и като резул­тат избирам най-податливата. Почти във всички случаи най-ефективни части на тялото са китките на ръцете.

У вас може да възникне резонният въпрос - какво озна­чава фантомно помръдване? На мен отново ми е трудно да го обясня. Мога само да повторя, че е нужно да правим дви­жение без напрягане на реалните мускули. Лесно ще разбе­рете за какво говоря, ако се намирате в нужното състояние. А ако вече сте доказали възможността за съществуване из­вън тялото, вие знаете за какво става дума.

За овладяване на тази техника съществува много ефек­тивна тренировка, която дава възможност не само да разбе­рете същността на фантомното движение и да го почувства­те, но и да се научите да въвеждате себе си в по-леки състо­яния на транс, които впоследствие можете да се научите да трансформирате в ОИТ. Ето защо тази техника присъства и в раздела за техниките за пряко влизане във фазата.

Внимание! Трябва задължително да знаете, че няма да се получи нищо, ако силно се вълнувате при опитите да по­паднете във фаза. Това може да стане голям проблем, защо­то в момента на нужната концентрация върху действията трябва да бъдете спокойни. Иначе мозъкът се възбужда и силно спада нивото на отпускане. От опит знам: когато ми се струва, че остава малко, но се вълнувам от предстоящото, се връщам към изходна позиция. Няма някакви определени начини за борба с това и излишното вълнение се овладява с опита.

В практиката вие трябва да изберете тези техники, които са най-ефективни лично за вас. В началните стадии е по-добре да опитате всяка една техника подробно, като прави­те по няколко (не по-малко от три) опита за излизане от тяло­то, защото ако опитате дадена техника само веднъж, повече­то от тях могат да бъдат неуспешни и да се създаде погреш­но мнение за тях.

Всички тези техники е нужно задължително да се опитате да използвате и при вторичен опит за влизане във фаза, т. е. след като се е получил фал. Ако отново успеете да излезете от тялото, опитвайте отново и отново неограничен брой пъти дотогава, докато организмът ви не се откаже. Затова си спомням много случаи, когато съм излизал по три-четири пъ­ти, а понякога и до осем-десет пъти. Трябва винаги да имате мисълта за повторно излизане, благодарение на което може да увеличите броя на ОИТ няколко пъти. Приблизително всеки втори път се получава да излезете от тялото повторно и ако това стане, често е няколко пъти подред.

За да имате ориентир колко успешни фази сте постигна­ли, ще дам пример от моя опит. При заниманията ми с аинг в началните етапи имах средно по едно излизане за три до пет дена, като отчитам, че съм имал и други грижи за времето от няколко месеца, през които имах редки излизания. С натруп­ването на опит съкратих този брой до един-два дена. През последните няколко месеца средният интервал между ОИТ е по-малко от денонощие. От тези цифри трябва да се разбе­рат две неща: първо, статистиката не отчита повторните из­лизания, и второ, аз смятам дори последните резултати за много ниски и мисля, че е напълно реално да умножа техния брой два-три пъти.

Тази техника е една от най-разпространените. Често аст-ралните пътешествия, в които се отправяме чрез съня, се обособяват в отделна група по неразбираема за мен причи­на. В този случай се говори за осъзнато сънуване. Някои хора полагат всичките си усилия да попаднат във фазата именно по този начин, като го смятат за най-лек, което може да се оспорва.

Аз винаги съм се интересувал от този начин за попадане във фазата поради някои особености на техниката Затова съм отделил съвсем малко място в книгата си за разглежда­не на този въпрос. От дневниците ми се вижда относително големият процент на попадане във фазата именно чрез съня, но аз никога специално не съм се стремял към това. Само в началото на пътя ми_; поради малкия брой ОИТ като цяло, исках да създам навик в тази посока. Успехите, които имах по това време, останаха и до днес, ето защо без усилие често осъзнавам себе си в съня.

Спецификата на дадената техника се състои в отсъстви­ето на конкретни действия и усилия за попадане във фаза. Никога не е известно точното време преди осъзнаването. Като цяло се създава впечатление, че това абсолютно не се контролира от ума, което повече от всичко друго не ми ха­ресва, тъй като в другите техники точно осъзнаваш и разби­раш действията си в нужния момент. При влизането чрез съня съзнанието трябва да се появи внезапно, което зависи от действията, ставащи не в съня.

На някого може да се стори, че са важни не средствата, а резултатът, затова трябва да се стремим към усвояването на всички възможни начини за попадане във фазата. Това мнение е правилно и затова, въпреки моето отрицателно от­ношение, ще изложа известните ми сведения относно тази тема. Мнозина могат да изпитват трудности с други техники и на началния етап може напълно да се задоволят с това

Най-важният момент тук е второто внимание. Вече гово­рих за неговата важна роля в ОИТ като цяло, но тук тази роля е определяща. Ако другите техники могат да се усвоят без него, макар и с големи трудности, то тук не е възможно да се направи и крачка. Именно високото ниво на второто внимание позволява да осъзнаеш самия себе си по време на сън, попадайки на някаква котва. За повечето четящи тези редове цял живот е съществувала истината за невъзмож­ността от осъзнаване насън. Смята се, че съзнанието и съ­нят са две взаимно изключващи се понятия - ако едното го има, другото го няма. Преди да разбера за подобна техника, аз също не подозирах, че тази теза е погрешна. Заех се с усвояването на този начин благодарение на желанието си да докажа и да го усетя на собствен гръб. Беше много инте­ресно ксгато се появиха и първите успехи, в които, честно казано, преди не вярвах.

Има много техники за подобряване на второто внимание за трениране на реакцията към котвата, като се започне с малките предмети и се свърши с емоциите. За да имате ус­пех, трябва да разберете същността, след което инициати­вата е позволена.

Смисълът е в това да срещнете в съня си нещо предва-лно определено, неосъзнато да реагирате на тоза и да си спомните себе си. За да може това да се случва по-често, обикновено избирате най-често срещаното в съня_; което е почти гарантирано във всеки сън. Най-ефективната и попу­лярна котва е да видим ръката си, защото каквото и да пра­вим, почти винаги ръцете са пред очите ни.

За да реагираме често на ръцете, трябва да развием силно второ внимание поне в реалния свят. За тази цел трябва да избираме някакви котви от всекидневния живот, но така, че да не се срещат много често или много рядко. В това качество е напълно приемлива червената светлина на светофара или ръкостискането, стенният часовник или звъ­нът на телефона. Всеки сам определя това, като изхожда от своя начин на живот. При среща с котвата е нужно моментално да си спомните за намерението да реагирате на него и да знаете цялото си положение, да оцените обкръжението си. като забравите за всичко в живота, и да си зададете въпроса: .Аз не спя ли?' При това не трябва просто да си щете този въпрос, а напълно да осъзнаете неговата същност и сериозност и да подходите отговорно към него. В бъдеще, когато си задавате този въпрос насън, не всеки, път ще отговаряте на него вярно.

За една седмица тренировка с различни котви може да постигнете добри резултати, за което ще ви помогне воденето на дневник, където трябва да отбелязвате всички пропуски и откриването на котви. След това може да започнете да се концентрирате върху котвата, която срещате в съня си. преди заспиване Опитайте се в началото да си хванете ръцете.

Не трябва да се тревожите, ако нямате успехи, дори при добри резултати в реалността. Важното е силно да се стре­мите към тях. Най-вероятно първото осъзнаване ще стане след не по-рано от една-два седмици. Но после това ще се случва все по-често. И до днес помня своето първо осъзна ване, което беше на осмата нощ. Макар че бързо след това заспах, емоциите бяха изключително силни. Отначало, кога­то си задавах въпроса „Аз не спя ли?", си давах лъжливи отговори, колкото и да се мъчиш, съзнанието трудно може да стане напълно трезво по време на сън, особено при първите опити.

След като осъзнаеш себе си в съня, първо трябва да прибегнеш към техниките за задълбочаване, които не само ти дават възможност да се закрепиш в това състояние и да изостриш усещанията си, но и прогонват от главата послед­ните остатъци от сънливостта. След осъзнаването можете да продължите астралното пътешествие направо от мястото на осъзнаване, а можете и да се върнете в трафарета и да започнете задълбочаване, което е нужно да направите при слаба начална фаза на осъзнаване. В повечето случаи става автоматично насочване към трафарета без загуба на фаза­та. По-нататъшните действия протичат така, както в обичай­ния пряк или непряк начин за попадане във фазата.

Но при този начин трябва да внимавате да не заспите, което създава излишни грижи, и поради това предпочитам други възможности за попадане във фазата.

Нужно е отделно да се отбележат случаите на непроиз-волно пробуждане на съзнанието по време на сън, като при пълно събуждане, което понякога се получава при използва-нето на гореописаната техника. Когато това става, съзнание­то напълно се отрезвява без никакви котви, обикновено при­зори, когато можете изведнъж да се озовете в много дълбока фаза. Това става неочаквано и може да изплаши дори опит- ния човек. Осъзнаването може да се получи и в слаба фаза, където всичко зависи от скоростта на осъзнаване на поло­жението, тъй като фазата не е вечна.

Не знам причините за това, но мога да опиша някои слу­чаи, станали с мен. Веднъж например при събуждане почув­ствах себе си клекнал, друг път рязко се събудих по време на съня, през които правех сграда от конструктор.

Измина повече от година откакто си създавах умишлено някаква котва. Но по този начин попадах във фазата благо­дарение на самостоятелно появили се котви. Трудно ми е да определя тяхната поява. Защо смъртта, страхът и сексът станаха в преживяванията ми насън стопроцентови котви в моето съзнание?

Всеки път без изключение, когато става едно от тези три събития, аз рязко осъзнавам своето положение в съня. Имам твърдата увереност, че това ще продължава цял жи­вот, дори без моето намерение, което означава пожизнено занимание с този странен и интересен аинг. Вероятно при всички занимаващи се с ОИТ с времето се появяват подоб­ни котви.

Когато казвам, че само четенето на тази книга може да създава в читателя вътрешна програма за неумишлено попа­дане във фаза, то в повечето случаи подразбирам именно влизането чрез съня, защото по този начин програмата зара­ботва най-често. Бъдете готови за това.

Освен всичко друго, за овладяването на дадена техника не трябва да забравяме и за намерението, което беше опи­сано в предишния раздел. В конкретния случай голяма роля играе второто намерение, което се осъществява преди зас-пиване. Както експериментално е доказала доктор Р. Карт-райт от Университета в Илинойс, хората виждат сънища в симфонична последователност: първият сън е най-кратък, той е увертюра към останалите и в него обикновено се виж­дат сегашни събития и това, за което човек си мисли преди заспиване; във втория и третия може да има събития от ми­налото, но с емоции от настоящето; четвъртият отива още по-далече в миналото; а петият, често той е последен, съби­ра в себе си елементите на предишните сънища в апотеоз. Следователно от самото начало мозъкът като че ли за себе си избира лайтмотив за цялата нощ, а ключът за това са мислите преди заспиване. Следователно големи са шансове­те да си спомним поставената задача да осъзнаем себе си в съня, ако преди заспиване сме мислили за това. По този начин програмират сънищата на определена тема, но в срав­нение с предложеното в книгата това е детска игра. В програ мираните сънища при среща с желания образ съзнанието и здравото възприятие отсъстват и следователно яркостта на преживяванията е несравнима. Повечето хора са забеляза­ли, че сънищата обикновено са за това, за което мислиш преди заспиване.

Освен всичко друго, можеш да осъзнаеш себе си в съня не само с помощта на силна воля, но и с някакви външни или вътрешни сигнали, т. е. възможно е да попаднеш във фаза благодарение на някакви прибори и техники, което е почти невъзможно при използването на други начини за потапяне в това състояние на съзнанието.

Отначало трябва да кажа, че ефективността на техники-те, посочени по-долу, в голяма степен зависи от това попа-дат ли сигнали от фазата на бързия сън, или не.