Глава 2 СУПЕРСРЕДСТВО СРЕЩУ БЕЗСЪНИЕ ИЛИ КЛЮЧ КЪМ ДРУГИ СВЕТОВЕ

Може би изглежда, че описаното в тази глава почти няма отношение към тематиката на книгата. Въпросът не стои точ­но така. Първо, знанията, дадени тук, могат да послужат във фазата; второ, аз смятам, че тези знания трябва да бъдат основни за всички хора и че практическото им овладяване е много по-важно от каквото и да е друго. Аз не искам да нат­рапвам своето мнение и всеки е в правото си да оспорва съдържащите се тук твърдения, но всичко това се е родило не в моята глава, а е било известно от древни времена.

Навиците са неделима част от всекидневието ни. Никой никога не е изчислявал техния брой и не ги е класифицирал, защото това няма смисъл. Ние винаги ги разделяме на две групи: полезни и вредни. Няма съмнение, че вредните нави­ци ни причиняват голяма вреда, при това не само на нас самите, но и на околните. Колко по-малко проблеми би имала нашата цивилизация като цяло, ако можехме абсолютно да управляваме своето поведение! Ние се мразим за нашите слабости, мразим другите за техните слабости и в крайна сметка страдаме всички. Човечеството е устроено така, че трябва да има навици, но все пак си струва да се борим с някои от тях. Изобщо броят на навиците на индивида или на отделна група хора отразява общото им развитие.

Но всички взети заето навици не могат да се сравняват по вредност за нас с един-единствен. Един на хиляда може да се досети за това, че го има този навик - до такава сте­пен сме свикнали с него. Той възниква от първите години на нашия жизнен път и се развива постоянно с възрастта, при което ние преставаме да разбираме дори факта, че можем без него. Никой човек няма бързо да разбере, че този навик действително е вреден, тъй като никой не си представя съ­ществуването без него. Още повече ние често асоциираме себе си с него. Светът ни в много отношения е глупав и парадоксален поради този навик. Колко животи са били пре­кършени, колко необходими неща са ни били отнети! За мен е очевидно, че той ни прави много по-глупави, отколкото сме.

Когато преди десет години се опитвах да използвам някои парапсихологични практики за усвояване на различни състо­яния на съзнанието, като прилагах различни техники за ме­дитация и автохипноза, се натъкнах на интересни неща. Във всяко занятие има основни елементи. Според преобладава­щото мнение основно упражнение е зрителната концентра­ция върху някой обект при пълно телесно и умствено спо­койствие. Това упражнение развива много страни на човешко­то същество като търпение и спокойствие в нужен момент. И най-важното, то учи на концентрация върху една цел, при ед­новременно по-широко възприемане на всичко заобикалящо.

Често съм използвал това упражнение. В началото труд­но ми се отдаваше и аз го изпълнявах крайно нетехнично, поради трудностите с вътрешното мълчание. Но в същото време разбирах важността на това занятие и ден след ден тренирах по 10-30 минути. Мина малко време и започнах да забелязвам интересна особеност. Всеки път по време на та­кава медитация в моменти, близки до пълното безмълвие, от съзнанието ми изплуваше различна нужна информация, коя то отдавна бях забравил и определено не бих си спомнил по друг начин. Още повече ме привличаха изникващите сякаш от нищото интересни и полезни идеи по злободневни теми, често дори това беше нещо като озарение. Това стана толкова се­риозно, че с времето през медитацията аз поставях до себе си листче и молив, за да не забравя после получената ин­формация, толкова много беше тя. Можеше, без да мисля, изобщо да реша какъвто и да е, дори и най-сложния проблем. И най-важният момент беше липсата на вътрешен диалог.

Трудно е да се повярва на това, но най-ужасният навик, който можем да си представим, е вътрешният диалог със самия себе си. Мога да си представя какъв гняв предизвиква това твърдение в много хора, защото това наистина е пара­доксално на пръв поглед. Цял живот ние общуваме със себе си, цял живот ние много често асоциираме себе си с тези вътрешни разговори, като мислим, че това сме ние и именно това ни отличава от животните, защото това е разумът. Все­ки час, всяка минута ние използваме този навик.

Забележете един интересен парадокс. Какво мислим за човека, когато си говори сам на себе си на глас? Всички го смятат за малко не с всичкия си.

Но различават ли се тези хора от обикновените? Цялата беда е, че те изразяват мислите си на глас. Те казват на всеослушание това, което ние произнасяме вътрешно в себе си, и това е всичко. Единственото лошо, което можем да помислим за тях, е фактът, че те не разбират какво правят. Ние общуваме със самите себе си, но когато същото на глас започне да прави друг, се тревожим за неговото здраве.

Какво лошо има в това, че общуваме сами със себе си? На този въпрос е невъзможно да се намери отговор без опит, защото вие не можете да си представите какво би станало с вас, ако нямате вътрешно общуване. Въпросът е там, че при мисленето с думи мозъкът започва буквално да се затормозява пропорционално на количеството на това мислене. Ве­роятно сте забелязали нещо подобно поне няколко пъти през живота си. Колкото повече започваш да разсъждаваш, толко­ва по-малка става производителността. Вместо направо да извличаме информация от мозъка си, ние я променяме в словесен шифър, а, както знаем, словесният запас на човешкия език е ограничен, иначе не бихме казвали толкова често: “Не мога да го обясня с думи... Не мога да намеря нужната дума”. Ако не сме толкова многословни вътрешно в себе си, щяхме да бъдем много по-умни. А ако диалогът въобще липс­ваше, всички щяхме да сме гении.

Фактът, че воденето на диалог е вредно за човечество­то, е било известно преди много хиляди години. И обратното, прекъсването на диалога макар и за малко, влияе благотвор­но върху човека, като включваме неговото съзнание и тяло. Мисълта за възприемането чрез диалог е погрешна. Повече­то от нас имат изграден стереотип, че възприемаме само когато мислим, а когато не мислим, не възприемаме. В много древни религиозни течения на различните култури вътрешно­то безмълвие се е смятало за върха на душевното състоя­ние и се е поставяла цел за неговото достигане. В будизма, индийската йога, дзен, даосизма и дианетиката това е основно положение. Именно през това минава пътят към нирвана.

Прилагането на вътрешното безмълвие в живота е много по-широко, отколкото можем да си представим. Ние често не разбираме, че в нашия мозък изчезва диалогът в екстремни ситуации, когато е нужно мигновено решение. Как смятате, мисли ли човек, докато играе тенис на маса? Мисли ли во­лейболистът над действията си в момента на тяхното извър­шване? Прави ли това фехтовачът? На всички е ясно, че не. Всички те не биха успявали да действат, ако наум произна­сяха мисли, тъй като това изисква дълго време. Но това не значи, че те не възприемат. Затова лош е играчът, на когото е нужна бърза реакция, а той обича да се замисля върху своите действия.

Само благодарение на условния рефлекс в сложни ситу­ации се прекратява диалогът.

Представяте ли си какво би било, ако това не беше та­ка? Нас щяха да ни прегазват колите, защото няма да можем да се предпазваме от тях. Никога не бихме се научили да играем федербал, никой ловец не би хванал някаква плячка. В действителност ние често преставаме да мислим и в това време се подобряват нашите постижения.

Колко много открития са направени в състояние на вътрешно безмълвие! Спомнете си за великия Менделеев и не­говата периодична система на химическите елементи, която му се е присънила, а, както знаем, в съня диалогът отсъства Или химикът Куке_г който вижда насън бензоловия кръг във формата на изяждащи се една друга змии, а преди това мно­зина не са могли да се досетят за строежа на бензола в състояние на бодърстване.

Хората на умствения труд постоянно говорят за липса на някакво умствено напрежение в моменти, когато се решава важен проблем. Никога отговорът на някаква сложна задача не се ражда в мъките на мисленето. Трябва само да се въо­ръжиш с всички данни и отговорът се появява сам - така става в идеалния случай, но се страхувам, че никой не може да се научи да прави това винаги, ако преди това много годи­ни мозъкът му е работил в затормозен и неестествен режим. Проблемът е в това, че ние превеждаме за самите себе си информацията в думи даже насаме със самите себе си, вместо да я възприемаме като нещо цяло, неделимо във вид на смислов образ. Но не, ние превеждаме всичко в думи и свикваме с това дотолкова, че преставаме да разбираме ин­формацията по друг начин. Помислете си само колко изкри­вено е възприятието на живота за нас самите, когато в пове­чето случаи превеждаме най-сложна информация за околния свят със слабоинформативни думи, а след това я извличаме от съзнанието си и отново превеждаме вече неправилно формирания образ -двойно изкривяване! В повечето случаи по време на решаване на някаква трудност съзнанието бър­зо я решава и се опитва да я предаде във вид на смислов образ, но ние вече не го разбираме и чакаме по-трудно пре­даваното съобщение с думи. Вероятно умът се състои в уме­нието да възприемаме ясно прекия информационен сигнал. Колкото по-добре го възприемаш, толкова по-лесно можеш да решиш която и да е задача.

Това е доказано от съвременните начини за изучаване на чужди езици, според които не трябва да асоциираш чуж­дата дума с аналог в родния език, а непосредствено със смисъла на тази дума. Например когато разбираш, че дадена дума означава ябълка, ти произнасяш думата по време на вътрешната представа за ябълка, като по този начин ги свързваш в едно цяло. Аз винаги използвам този начин за учене на чужди думи и той много ми помага, но само ако забравя да го приложа и се опитам да редувам в главата си две думи, за да ги свържа, вместо направо със смисловия първоизточник, резултатите съществено спадат и за запом­няне на една дума отива като минимум два пъти повече вре­ме. Което показва, че с разума си трябва да говорим на неговия език. На какъвто и език да говорите, бъдете сигурни, че това не е вашият език.

Не е необходимо всеки път за себе си да произнасяте описанието на нещо, за да може информацията за него да постъпи в съзнанието. Достатъчно е да погледнете или да си представите образа и за една секунда в съзнанието може да се въведе такъв обем от сведения, за който не биха стигна­ли 10 минути словесно описание. Зрителната памет не е ни­що друго, а правилният начин за общуване дори не със съз­нанието, а с околния свят. Погрешно е да разделяш себе си и своя разум - това е едно и също нещо. Мисленето с думи е своего рода вътрешна преграда, която ни дели на две нерав­ноправни части. Едната може всичко, но няма контрол над тялото; другата е слаба и затормозена, но ръководи всичко. И през целия ни живот ни учат, че тези две части трябва да общуват по слабоинформативен начин - чрез думите.

Речта ни е нужна само за да общуваме помежду си, и то само сега, защото нашите съзнания имат постоянна връзка помежду си, но ние не я чувстваме. С помощта на думите трябва да общуваме само един с друг, но не и със самите себе си, което е абсурдно. Не случайно екстрасенсите при телепатия възприемат не словесен шифър, а гола информа­ция. Същото може да се каже и за хората-калкулатори, които са твърде много. За броени мигове те решават примери с най-различна трудност. Разбира се, те не построяват в гла­вата си колонки с уравнения, въобще нищо не смятат, те просто добре усещат своето съзнание, което има невероят­на, фантастична сила и всяко едно уравнение е нищо за него, ако предварително са били въведени нужните формули.

Човек, който има установена вътрешна връзка, не се нуждае от много време за четене, не трябва дълго да мисли вьрху загадки и уравнения, не е нужно мислено да се терзае за житейски дреболии, например дали ще се събуди сутрин за работа без будилник, или дали ще забрави да вземеш рестото в магазина и др. Според обикновените понятия та­къв човек би изглеждал супермен. А тази възможност е зало­жена във всеки от нас. Но помислете си само с какви труд-ности ще се сблъскате, ако се опитате да овладеете това, когато целия си съзнателен живот сте били подвластни на този вреден навик.

Преди самият аз да реша да усвоя тази техника, за да докажа възможността за възприемане без мислене, напра­вих експеримент, който доказа верността на тази теория. Трябва да отбележа, че аз вече имах малък опит в трениров­ката на вътрешното мълчание. Взех кутия с кибритени клеч­ки, изсипах съдържанието й на пода, а кутийката поставих на масата на няколко метра от себе си. Създадох си нагласа за преместване на всички клечки една по една в кутийката на масата и започнах да действам, като потисках всяка мисъл, била тя за оценка на тези действия, или за други странични неща. Както и се очакваше, аз изпълних всички действия, без изобщо да мисля за тях, и преместих всички клечки. Не е задължително да правите подобен експеримент, за да полу­чите такъв резултат. Често става така, че когато изпълнява­ме трудна задача, мислим за съвсем странични неща и това не ни пречи да извършваме всичко правилно.

След експеримента окончателно се убедих в необходи­мостта да овладея това, макар и в малка степен. За съжале­ние аз избрах, меко казано, не най-правилния начин за тре­нировка. За да овладея по-бързо техниката, реших по един час на ден просто за нищо да не мисля и да не се движа. Не е възможно да си представите какъв кошмар преживях по време на първите две такива тренировки. Умът ми не беше готов за това и всячески се съпротивляваше. Ако можех за тези два часа да постигна 5 минути мълчание, това беше изключителен успех. Беше невъзможно да се постигне пове­че. Като се порових в литературата, в ученията на Кастане-да, аз разбрах, че в началните стадии на съзнанието трябва да му се дава непременно някакво физически сложно рутин­но задание, за да може по-лесно да се концентрира.

Това рязко промени всичко. Сега същия час аз прекарвах в разни безсмислени действия като преместването на клечки. Оказа се, че може дълго време да не мислиш за нищо. В началото същността ми силно се дразнеше, но после за първи път изпитах такива усещания, които трябва да из­питва всеки и винаги. В главата ми изчезваше напрежението, което, както се оказа впоследствие, е било там най-рано_г но не съм го забелязвал. Аз се чувствах много леко и свободно, сякаш нещо, което е било напрегнато много години, накрая се е отпуснало.

Приблизително 30 минути след прекратяване на диалога мислите преставаха да се стремят да излязат навън. Имаше само информационни изблици, които мигновено лесно се възприемаха. След един час изобщо не ми се искаше да прекъсвам това занимание. Мозъкът ми сякаш започваше да получава удоволствие от това състояние, което ми се отра­зяваше положително.

Освен това, когато за първи път при мен се изключи диалогът и изпитах потресаващи усещания, аз се опитах да вляза във фазата. Невероятно е, че успях да вляза в нея направо само за една минута, при положение, че това за мен винаги е било много трудно. Обикновено губех не по-малко от 15-20 минути.

Удоволствието от това състояние е напълно обяснимо. Когато се прекратява мисленето, електрическата активност на мозъка преминава в друг режим, много по-благоприятен за всички процеси, протичащи в сивото и бялото вещество. Ос­вен това съществено се подобрява връзката на различните дялове на главния мозък, което на свой ред влияе върху състоянието на целия организъм като цяло.

С времето започна да ми се струва, че умът ми някога вече е бил в това прекрасно състояние и много тъгува за него. Аз все още продължавах да използвам същата методи­ка, но смених безполезната работа с полезна. Защо да губим много време нерационално? От дете мечтаех да се науча да плета и го направих. Сега мога да медитирам монотонно, като мърдам с иглите, и получавам веднага двоен положите­лен ефект.

После опитвах много други техники за медитация. Оказа се, че без вътрешното мълчание нито една от тях няма сми съл. Като си спомням предишните години, осъзнавам колко неправилно съм медитирал преди. Престанах да се занима­вам с това, защото не чувствах удовлетворение от тези заня­тия. Преди бях напълно сигурен в безсмислието на подобни техники за самоусъвършенстване. Трудно ми е да си пред. ставя колко хора се занимават с медитация, но само едини­ци разбират, че тя се състои не само в отпуснатото непод­вижно седене на едно място, а в пълното вътрешно мълча­ние, което е най-важното.

За мен е очевидна важността на постигнатото вътрешно спокойствие. Всеки, на когото не му е безразлично състояни­ето на неговото психическо и душевно здраве, трябва да се заинтересува от тази идея. Всички ние имаме различни нива във възприемането на нашето съзнание, затова за един чо­век ще бъде лесно да постигне това, а за друг - много труд­но. В дадения момент аз съм далече от съвършенството в тази област, макар че се старая да правя повечето неща в живота си, без да повтарям за себе си нито дума, но не мога да постигна постоянно вътрешно мълчание. Остава стреме­жът и вярата ми, че някога ще се освободя от безсмисления диалог.

Първо, вътрешното мълчание е ключът за попадане във фазата, която е друг свят. За използването на това можеше неведнъж да прочетете в техниките за попадане във фазата. Само заради това вътрешното мълчание е много важно за много хора и им служи като мост към друго измерение.

Второ, всеки от нас живее в своя собствен свят, основан на въведени в продължение на целия живот различни прави­ла и възгледи. Вътрешното мълчание може да промени всич­ки тези правила и възгледи, като по този начин ви въвежда в нов като възприятие свят, в който всичко се променя, дори и същността му. Практиката на мисловното мълчание е в състояние да ви отвори очите за неща, които преди не сте забелязвали, но които се оказват очевидни с новия начин за възприемане на света. Много важни неща се оказват глупави, а това, което ни се е струвало просто и ненужно, може да стане твърде интересно и привлекателно. С тази техника за живот се появяват не само нови възможности, въвеждащи в новия свят, но и ново състояние на душата, при което липсва стрес и депресия. Те възникват в резултат на невярно поста­вени житейски ориентири, неправилно отношение към пове­чето прояви на живота около нас. Причиняват големи непри­ятности и се отразяват не само на психическото състояние, но и на здравето като цяло.

Вътрешното мълчание възстановява естествените про­цеси на човешката дейност дори на физиологично равнище, като го връщат на истинския му път.

Безспорно човек, който практикува мълчание, живее в абсолютно друг свят с други ценности. И този свят е много по-щастлив и сигурен от обичайното възприемане на живота.
Бързо заспиване за цял живот

За никого не е тайна колко важна роля в нашия живот има обикновеният сън. В дадения случай аз говоря не за полез­ността му за ОИТ, а за обикновения сън, който възстановява силите. Всичко в живота се изкривява при нарушение или недостиг на съня, тъй като организмът се презарежда физио-логически и психологически именно по време на съня.

Човек, който спи много и добре, винаги е по-здрав, зара­ди укрепването на имунитета по време на този процес, той е по-спокоен и по-добре физически развит, защото организмът се възстановява от натоварването и расте само по време на сън. Добрият сън се отразява положително на всички човеш­ки функции и дейности, включително и на пътешествията из­вън тялото. Може би в началните стадии недоспиването има положителен ефект за влизане във фазата за сметка на по-голямата податливост на организма на отпускащи техники, но в останалите случаи само отличният здрав сън влияе по­ложително на излизане от тялото. Затова ако сте решили да се занимавате с аинг, необходимо е да имате качествен сън. Заради това смятам за свое задължение да споделя опита си по този повод, още повече че неговата практика съвпада с тематиката на настоящата глава.

На всички е известно противното безсъние, което толко­ва негативно влияе върху живота ни. И от него почти никой сам не може да се избави в най-кратки срокове. Мнозина прибягват до помощта на всякакви отвари, таблетки и други изкуствени средства, макар че на всеки е известно, че в повечето случаи причината е психическо разстройство или външни стресови събития. Значи нужно е само да регулира­ме своята психика. Не смятам, че за това могат да бъдат полезни каквито е да е химически въздействия, те влияят косвено върху съзнанието. Изобщо всичко в живота трябва да се стараем да постигаме по естествен начин и самостоя­телно, за да избегнем негативните последствия, защото при­родата е заложила в нас всичко необходимо за това. Аз не съм специалист в тази област и нямам претенции, но имам много успешен опит в борбата с безсънието за сметка на вътрешното мълчание.

Ако в живота ни има някакви неуредици или той винаги е наситен с много проблеми и събития, неизбежно е преди сън да размишляваме за тях, което в повечето случаи се отразя­ва не само на съня, но и на личния живот. Това става поради факта, че ние имаме способността да се концентрираме върху важните неща и да потъваме в размишления за тях, особено това се отнася за мъжете. Безсънието може да въз­никне и по друга причина, но да се избавим от него можем почти винаги чрез достигане на вътрешно спокойствие и мълчание.

Ефективността на тази техника за бързо заспиване аз открих съвсем случайно. След един от първите успешни опи­ти за постигане на мълчание чрез действие заради самото действие аз реших малко да подремна, което винаги беше в моя дневен режим. Но след дългата успешна тренировка умът ми все още се намираше в състояние, близко до пълно­то мълчание, и за няколко секунди заспах, което беше съв­сем неприсъщо за мен. Винаги съм имал голям проблем със заспиването, още повече през деня, когато сънят не е толко­ва нужен на организма. Тъй като тази тема винаги е била актуална за мен, веднага след събуждане отбелязах случи­лото се и реших да опитам отново преди следващото заспиване. И това отново стана, макар и не толкова бързо, защото не можех бързо да достигам вътрешен покой. Когато с вре­мето овладях тази техника, аз се научих винаги и почти във всяка ситуация почти мигновено да заспивам, независимо от житейските събития и стреса, каквито и да са те. Сега по навик аз винаги преди сън изключвам вътрешния разговор­ник и бързо заспивам. Това не може да не се отразява поло­жително върху целия ми живот.

Помислете си само колко ефективно е умението да зас­пиваме за практикуването на извънтелесни пътешествия. Благодарение на тази способност може не само да се увели­чи количеството на постоянните заспивания-събуждания и съответно да се увеличи броят на ОИТ, но и да попадаме във фазата по всяко желано време чрез непряко влизане. Защото можем във всеки един момент да легнем и да заспим буквално за няколко минути, което ще бъде достатъчно от­пускане за излизане от тялото до събуждането. Затова няма да ви навреди поне малко да усвоите вътрешното мълчание, което ще ви послужи и за други случаи.

Техники

Всеки, който постига навика за вътрешно мълчание, се сблъсква с един и същи проблем, произлизащ от нашето ра­ционално мислене. Ние сме свикнали да си поставяме зада­ча, да определяме възможните пътища за действие и после да следваме строго начертан план. Но за постигане на вът­решно мълчание е нужен съвсем друг подход, защото какво трябва да бъде действието за прекратяване на мислите? Струва ни се, че трябва да мислим, за да не мислим. Но самата мисъл за това е вече мислене - така нищо не се постига. В други области на нашия живот стандартният под­ход винаги действа, но не и в този случай.

Като изхождам от казаното по-горе, на първо място тряб­ва да се откажем от желанието да не мислим за нищо, да отвлечем разума си от тази цел. За това е подходящо което и да е физическо действие. Според моите възгледи и опит това може да бъде не само безсмислено, както предлагат източните доктрини, но и напълно целенасочено. Ние живеещ в сложен свят и не всеки намира такова време, което да хаби напразно, макар и постигайки мисловен покой.

Ако можете да си позволите действие заради самото действие, аз мога да ви предложа няколко варианта. Трябва само да помните, че колкото повече енергия изисква дейст­вието, толкова по-лесно ще постигнете целта. Всички избро­ени по-долу техники са само образци и могат свободно да се променят, важното е да се запази същността. Може да взе­мете един тежък предмет и да го занесете на голямо разсто­яние, а после да го върнете обратно; може да премествате кибритени клечки една по една от една стая в друга и да повтаряте това няколко пъти, може просто да рендосвате дъски и т. н.

Ако занимания от този род не са ви интересни, можете да прибавите и смисъл. Тогава тази техника престава външ­но да се отличава от обичайните рутинни действия. Може да плетете, да миете пода, да готвите или да се миете. Изобщо може да правите каквото искате, само че това да не изисква твърде много умствени усилия, но да има колкото може по-голяма заетост на подсъзнанието, в което трябва да стават всички оценяващи и насочващи към действие процеси.

Само след като усвоите тези елементарни техники, кога­то познавате мълчанието, може да пристъпите към следва­щата крачка, която се състои в умението за прекратяване на вътрешния диалог без помощта на някакви отвличащи дейст­вия. Например да можете да го правите по време на медити-ране със затворени очи и седнали в предварително заплану­вано за това време. Във вас вероятно възниква въпросът за смисъла на такива действия, но мога да ви уверя, че усеща­нията, които възникват при това, не могат да се сравнят с нищо. Мозъкът попада в идеален за него режим на работа и това се отразява не само на неговото функциониране, но и на себеусещанията на човека като цяло. В това състояние може да изпитате истинско удоволствие, което е не само прекрасно преживяване, но и влияе благотворно на всичко в живота, от вътрешните процеси до възприемането на света около нас.

Следващата крачка вече е върхът в усвояването на мълчанието. Към него трябва да се стремим, но достигането му е много трудно. Аз лично с добро чувство завиждам на оне­зи, които са достигнали това ниво, и много ги уважавам, за­щото знам неговата стойност. Тази крачка се състои в посто­янно практикуване на мълчанието в течение на всяка мину­та, всеки час и всеки ден без прекъсване. Остава само да се досещаме какви предимства в живота можем да имаме благодарение на това.