Книга първа: Практика и ефективни техники сьдьржание увод първа част

Това е една от най-противоречивите и неудобни техники, но е твърде ефективна. Нейният смисъл се състои в създа-ването на някакви вътрешни физиологични неудобства. А после неприятните усещания се възприемат в качеството на психологическа котва, за което е нужно предварително наме­рение.

Например можете да не пиете вода през целия ден. В резултат на това ще заспите трудно и обезводняването ще започне да ви безпокои по време на съня, като се проявява по различен начин и се проектира в сънищата ви. На осъзна­ването могат да помогнат и дискомфортните усещания и на­личието на вода насън, което е котва.

Може, обратно, преди заспиване да изпиете голямо коли­чество вода. Тогава след няколко часа вие също ще изпита-те чувства, които трябва да бъдат предварително внушени на съзнанието в качеството на котва.

Може още от първите опити да се очаква положителен изход в използването на тази техника, но не трябва да се учудвате, ако не получите нищо, освен неприятни усещания.

Специално аз никога не съм се стремял да прилагам та­зи техника, но тя в един или друг вид се е проявявала заедно с другите. Може би това е заради факта, че неосъзнато възприемам много неудобства в съня като доказателство на съзнанието, че спя.

Това също не е много удобна за прилагане техника. Тя повече подхожда на хората, които рядко изпитват диском-форт по време на заспиване. Състои се в подаване на вън­шен сигнал към съзнанието по време на сън чрез отключва-не на постъпващите нервни сигнали в мускулите по време на този процес. Тогава рязко се променя положението на някоя част на тялото, намираща се преди в напрегнато състояние, което служи като знак за съзнанието. Тази техника е особено ефективна при многократните събуждания, защото тогава веднага попадаме първо във фазата на бързия сън и второ, така по това време е лесно да заспим.

Например можете да изпънете цялата си ръка или само китката и да я опрете на стената. Когато заспите, слабите сигнали ще престанат да постъпват към мускула и ръката ще падне. Разбира се, в началото вие ще се събуждате, но скоро това ще престане да се случва и вие ще попадате в астрала.

Дадената техника има много разновидности, зависещи само от вашата фантазия. Важното е да се спазва основният принцип.

Аз съм използвал тази техника не повече от три пъти, поради неудобството по време на заспиване.
Техника № 2 (3) Създаване на външни сигнали

Струва ми се, че с помощта на тази техника е най-лесно да попаднеш във фаза, но тя изисква определени усилия в прилагането. За подаване на външен сигнал има голямо раз­нообразие от прибори и предмети. Същността й е в подава­нето на сигнали за аудиовизуални, визуални и тактилни усе­щания към съзнанието по време на сън. За звукови сигнали много добре подхожда всяко едно устройство, което излъчва звук през определен интервал от време. Работа може да свърши и обикновен касетофон, на който се пуска лента със звукови сигнали през 10-40 минути. Природата на звука няма особено значение. Важното е като го чуете в съня, да осъз-наете своето място там. Може да си запишете обръщение към вас самите с молба да осъзнаете себе си. При изпада-нето на звуците във фазата на бързия сън успехът на прак­тика е гарантиран.

Самият аз по известни причини не съм използвал никога, тази техника, по мой съвет други са я използвали и тя винаги е била ефективна, най-често през първия сън.

За постигане на тактилни сигнали можете да омотаете; връв около някоя част на тялото си, което след известиш време ще ви накара да се чувствате неудобно и това ще послужи за котва. Още по-добре е, но е по-сложно да поста­вите върху някоя част от тялото си вибриращо устройство с включване на интервали. Известни са ми случаи, когато та­кова устройство са прикрепвали към самия креват. За съжа­ление дадената техника, въпреки нейната ефективност, е труднодостъпна по технически причини.

Аз не съм я използвал, защото имам генератор с включване на интервали, който сам съм си правил от стенен ча­совник с големи стрелки. Върху една от стрелките са закре­пени контакти, които се включват при допир с прикрепените отстрани проводници. Използвал съм този уред за подаване на светлинни сигнали по време на сън, през очила с лампич­ки. Резултат от този подход имаше още през първата нощ, когато едно от включванията на светлината се получи във фазата на бързия сън, с други думи на сънуването. Лесно си спомних причината за тази светлина и попаднах в дълбока фаза. Фактически от подръчни средства аз си направих при­бор за попадане в ОИТ.

Този прибор наистина изглежда тромав в сравнение с прибора, известен като Dream Light. Действието му се състои във включване на светлинни сигнали само по време на фазата на бързия сън. В него има датчици, които реагират на бързите движения на очите, което на свой ред говори за фазата на бързия сън, т. е. при тяхното използване няма да бъде изпусната нито една фаза на бързия сън. Но ефектив-ността на този прибор средно не превишава 30 %, макар че и това е повече от достатъчно.

В този раздел не мога да не спомена за системата Хемисинк. Тя е разработена от Робърт Монро. Hemispheres syncronization - синхронизация в работата на мозъчните полу­кълба - се състои в подаването на определени звукови сиг­нали, които едновременно предизвикват в двете мозъчни по­лукълба идентични вълнови режими. При постъпване на оп­ределен тип звуков сигнал мозъкът започва да резонира -да откликва на него със сходни електрически сигнали. Както се вижда от раздела „Научен възглед", различните ритми в дей­ността на главния мозък водят до разнообразни състояния на съзнанието. Следователно звуковите сигнали могат да по­могнат за достигането на едни или други състояния. В ушите се подават различни сигнали с различна честота (в едното ухо - една, в другото -друга). Както е известно, сигналът от лявото ухо отива към дясното полукълбо, а от дясното ухо -към лявото полукълбо. Когато честотите са различни, то на мозъка му се налага да изработва някаква трета честота, която е разлика от постъпващите две. По този начин работа­та на полукълбата се синхронизира, което иначе не става. Дадената методика е намерила голямо приложение в живота: за отпускане, за увеличаване на активността на мисленето и паметта, в психиатрията и т. н. И, разбира се, тя се оказва ефективна за потапяне в ОИТ.

Такива прибори могат много да помогнат на начинаещите в първите етапи на усвояване на вътрешното измерение.

Остава ми само да отбележа, че изброените по-горе тех­ники трябва да се възприемат като спомагателно средство в началните етапи на занимания с аинг, когато опитът е или малък, или напълно липсва. Според мен всеки човек трябва по възможност да се стреми към максимално автономно съ­ществуване във всички области на живота, като се старае да не зависи от различни технически приспособления и прибо­ри. Това е същото като умението да смятаме наум, а не само с калкулатор, или умението да се лекуваме с подръчни сред­ства без помощта на медицината. Колкото човек е по-са­мостоятелен в този смисъл, толкова той е по-независим от непредвидени обстоятелства.
Техники за пряко попадане във фаза

За овладяване в съвършенство на тези техники може са­мо да се мечтае. Макар че някъде по-горе твърдях, че това е вторият по важност начин за попадане във фазата, аз изхож-] дах от мисълта, че той трябва да бъде не само ефективен, но и реално достижим за всеки човек. Но прякото попадане във фазата е твърде сложно дори за опитни аингери. Не съм убеден, че този начин може реално да бъде усвоен от всеки човек, за разлика от другите, които са достъпни за всеки. Като изхождам от тази сложност, аз съм поставил техниката на второ място по значимост.

Ако я овладеем в съвършенство, можем да открием пред себе си неограничени възможности. Под това разбирам не просто факта, че използваме тези техники, а умението да ги прилагаме по всяко време и на всяко място, дори и при мно­го различни дразнители, които обикновено създават големи трудности. Представете си в мига, когато възникне някакво интересно вълнуващо желание, да легнете или да седнете в удобно място и да тръгнете на път. Не е нужно да чакате нощта или вечерта и не трябва да губите много време. Но това е мечта.

В реалността само един на сто души може да владее отделянето от тялото по всяко време. И това зависи в малка степен от психическата устойчивост и търпение и в голяма степен от природните дадености. Вашата природа може да е такава, че колкото и опити да правите, колкото и време да изразходвате, все едно нищо няма да постигнете. По тази причина аз придавам на тази техника второстепенно значе­ние. Отначало е по-добре да се усвоят предишните начини, в противен случай може неоснователно да се разочаровате от аинга изобщо. Освен това за усвояване на този начин за попадане в ОИТ често просто е необходимо първо да се усвоят другите, за да разберем целите за постигане и да облекчим самото усвояване на прякото влизане във фазата.

Разбираемо е, че от самото начало аз се опитвах да намеря и да усвоя именно техниката на прякото влизане във фазата, с мен спонтанно се случваха попадения в ОИТ само чрез съня и непрякото влизане. Мечтаех да се науча да излизам от тялото когато си поискам. Като търсех активно, аз намерих много техники. Отначало се зарадвах на такова го­лямо разнообразие, но когато взех да опитвам това изоби­лие, се оказа, че почти всичко или не действа на мен, или не действа изобщо. Това положение силно ме разтревожи, но с времето ми се отдаде да усвоя прякото влизане във фазата, макар и не в съвършенство. Това стана благодарение на проявената голяма самостоятелност в решаването на този въпрос.

Но в тази глава би било неправилно да изброявам само ефективните за мен техники. Това би било субективно, тъй като хората са различни. Затова към работещите за мен тех­ники добавих най-сигурните, които по някаква причина не действат върху мен.

В раздела за техниките за непряко влизане отбелязах, че разликата с прякото влизане е в наличието на сън, който действа като отпускащ фактор. Това означава, че и самите техники трябва да бъдат еднакви, ако заменим съня с друг начин за отпускане. Но по неразбираема причина, каквото и отпускане да използвах, такъв ефект нямаше. Вероятно за­щото сънят е свръхотпускащ и нищо не може да се сравни с него.

Макар че повечето техники за влизане във фазата сами по себе си са отпускащи, все пак в повечето случаи преди тях е нужно да направим процедура за дълбока релаксация. За никого не е тайна, че за постигането на това съществуват много техники, но аз предлагам най-ефективните според мен.

Автотренингът въобще е много разпространен за пости­гане на различни цели. Като средство за отпускане той също е ефективен, особено за хората, много податливи на хипно­за. Самият аз съм използвал тази техника само във връзка с Другите и никога не съм постигал нужното ниво на релакса­ция само чрез нея.

Тя се състои в самовнушаване на степента на отпускане. Убеждавайки себе си в настъпващата релаксация и като ре­зултат в пълно отпускане, вие карате организма си да се подчинява и да се нагоди към това. Автоматично започва отпускане на цялото тяло. За да има по-висока ефективност можете да си повтаряте думите: „Чувствам нарастващо от-пускане в ръцете, краката, пръстите на ръцете и краката и т н. Чувствам как организмът ми става напълно отпуснат, чак до върха на ушите и пръстите. Чувствам, че с всяка секунда се потапям все по-дълбоко и по-дълбоко..:' Важното е не само да произнасяте това за себе си и да си внушавате тези мисли, но и непременно да почувствате отпускане в цялото тяло.

Това занимание трябва да продължава до създаване на усещане за пълно отпускане, при това се старайте да не заспите от монотонния процес, което става често при начи­наещите. В началния етап достигането на дълбока релакса­ция може да изисква трийсет и повече минути, но с натруп­ване на опит времето намалява до няколко минути.

Аналог на техника № 1 (9). В дадения случай е желателно да си спомните цялата палитра от усещания за отпуснатото състояние на тялото.

Това е една от най-разпространените и ефективни техни­ки за постигане на отпуснато състояние. Освен това е една от най-добрите за непосредствено попадане във фаза, зара­ди което е подробно описана под № 4 (5).

По принцип тази техника би могла да бъде не само в този раздел, тъй като може самостоятелно да въвежда във фазата както преди съня, така и след него, но аз смятам, че тя най-добре подхожда именно за отпускане, защото при нейното използване е лесно да се определи степента на от-пуснатост: можеш да се движиш - значи още не си се от­пуснал, ако не можеш - време е да се опиташ да се отделиш.

Всичко е много просто, ако разбереш същността на действията. След елементарното отпускане на тялото и ума и успокояване на дишането - просто безметежно краткотрай­но лежане - трябва да си внушиш невъзможността да помръднеш някоя част от тялото си, като начало дланите. За тази цел си представете, че ръката ви е направена не от плът, а от камък, и че тя е също така неподвижна, твърда и тежка. Представяйте си това колкото може по-ярко и си вярвайте. След две до пет минути, през които сте си внушавали това, опитайте да помръднете палеца си. Вероятно ще ви се отда­де не толкова леко, както преди. Най-вероятно от първия опит ще забележите затруднение в подчинението на ръката.

Ако това се случи, старайте се да запомните усещания­та, за да може следващия път да ги възпроизведете по-лесно. После се опитайте още по-силно да си представите каменна ръка. С всеки изминал път ще се получава по-добре и по-добре. За достигане на тази цел ще ви е нужно все по-малко време. Още по-просто е да започнете да експеримен­тирате с клепачите на очите си, като си внушавате невъз­можност да ги помръднете по същия начин. Постепенно след няколко дни ще можете едновременно да обездвижвате все по-голяма част от тялото си и накрая цялото си тяло. По-нататък напредъкът ще бъде само в качеството и бързината на достигане на това състояние. При това ще изпитвате не­забравими усещания, когато с цялото усилие на волята си ще се опитвате да се движите, но нищо няма да се получава. Ако сте изплашени, можете да излезете от това състояние със същите средства както при умишленото излизане от фа­зата, което е описано в отделен раздел. Когато се научите да се обездвижвате, можете да пристъпвате към техниките на излизане от тялото, макар че за някого вероятно няма да е нужно, защото каталепсията води до леко отделяне, без особени усилия.

Дадената техника ще бъде подходяща за всеки втори човек, защото именно толкова хора могат лесно да влязат в подобно хипнотично състояние. По тази причина аз не наб­лягам на тази техника. Лично при мен се е случвало да ми се вкамени юмрукът от първия път (започнах да правя експери­менти с него), след което косата на главата ми се изправи, а аз си мислех, че това е много по-трудно или въобще невъз­можно. Ако имате ясна дикция и уверен глас, чрез трениров­ки по този начин можете да въвеждате в състояние на ката-лепсия други хора.

Техника № 3 (5) Отпускане чрез продухване

Това е много разпространена техника в автохипнозата. Състои се в едновременната концентрация върху дишането и частите на тялото, като свързва тези две действия в един процес.

Намирайки се в удобно положение, трябва да си пред-ставяте как по време на вдишването през дихателните пъти-ща в организма ви навлиза някаква ярка енергия, която наду­ва един балон някъде в центъра на торса. При издишване тази енергия трябва да излиза през отпуснатата част на тя­лото, която по този начин постоянно се променя, за да про­духа всяка част на тялото поотделно. В някои части на тяло­то може да се правят по няколко издишвания наведнъж. По­някога може да си представяте излизане на енергията навед­нъж през цялото тяло. Смисълът на това действие е дълбоко навлизане в съзнанието с помощта на визуализация и кон­центрация върху вътрешни образи.

Дадената техника има смисъл само тогава, когато колко­то можете по-ясно си представяте този процес, и главното е заедно с издишването да усетите прилив на отпуснатост, който всеки следващ път ви потапя по-дълбоко. Техниката е много ефективна и аз често я използвам, но в началните етапи отнема доста време.

Това е често използвана техника за изпадане в транс. Тя има много разновидности, в основата на които е едновре­менното възприемане на заобикалящата среда с всички се­тивни органи. Целта е да се доведе съзнанието до вътрешно състояние на концентрация на усещанията, при което от­слабва възприемчивостта към външни дразнещи движения и промени.

Техниката не е много проста, но при определени трени­ровки е много ефективна, особено съвместно с други техни­ки за отпускане.

За да се осъществи, на първо място е нужно максимално удобно положение на тялото. След като малко сме полежали (поседели), съзнанието и дишането са спокойни, трябва да пристъпим към последователно възприемане на обкръжаващото ни с всички сетивни органи. Нужно е да концентрираме вниманието си отначало върху зрението (ако навън е свет-ло), тъй като дори със затворени очи ние виждаме светлината през клепачите си. Известно време трябва добре да усетим нервна възбуда на зрението и след това да пристъпим към слуха. Трябва да се опитаме да чуем всички заобикалящи ни звуци, като ги отделяме според произхода им, и да си вну­шим, че не трябва да реагираме емоционално на тях. По този начин е необходимо да оценим всички свои чувства. По вре­ме на този процес съзнанието обикновено силно се успокоя­ва заедно с тялото. Но тази процедура отнема много време.

Лично аз обикновено комбинирам различни техники. Например много ефективно е да се комбинират спомените с всички останали техники. Има много прост начин да се опре­дели степента на умението да се използват тези техники: ако с тяхна помощ можете не само да се отпуснете, но и да попаднете във фаза, то те са напълно усвоени. Всяка от описаните по-горе техники за отпускане има такъв потенци­ал, но постигането е много трудно.

С времето често въобще отпада необходимостта от от­пускане. Достатъчно е да заемем удобно положение и то само настъпва, особено ако организмът е уморен.

След като почувстваме състояние на дълбоко отпуска­не, пристъпваме непосредствено към техниките за пряко влизане. Но трябва да помним, че успехът им напълно зави­си от степента на релаксация, затова за нея не трябва да пестим време, иначе просто нищо няма да се получи.

Техника № 4 (1) Визуализация

Тази техника е ефективна и широко използвана. Особено популярна е сред йогите, които също практикуват астрални пътешествия. Техниката е изпробвана успешно от мен, но има два недостатъка. Първо, при нейното използване може лесно да заспим. Второ, необходимо е много голямо търпе­ние и внимание.

Смисълът й е в това: нужно е максимално ясно мислено да си представим всеки един предмет, докато той не стане абсолютно реален за съзнанието. Не трябва да бъркаме то­ва с техниката за наблюдаване на образи (№ 1 -6), където е нужно да се концентрираме върху материализацията на вече съществуващи образи. В дадения случай може да се прави същото, но най-често се концентрираме върху едни и същи образи, набелязани предварително. Например йогите и бу­дистите обичат да си представят цветчето на лотоса. Тряб­ва да си представяме предмета във всички ракурси и с всички детайли. Освен това трябва да си внушим, че той става все по-реален. Този процес отначало може да отнеме много време. Ето защо тренирайте тази техника вечер, кога­то си лягате, като си поставите за цел да наблюдавате пред­мета дотогава, докато не стане реален (т. е. вече сте във фазата) или докато не заспите.

Не е страшно, ако не стане веднага, но рано или късно реализацията на образа се отдава почти на всички, които са достатъчно търпеливи.

Използвам тази техника много често за пряко излизане от тялото. Тя e много проста, лесна и не изисква големи усилия, макар че това е много относително.

Състои се в това, че след отпускане е нужно напълно да успокоим съзнанието, да премахнем всички мисли и да сле­дим за потапянето си в състояние на сън, като при това наблюдаваме всички съпътстващи усещания. Нужно е не толкова да наблюдаваме, колкото да концентрираме внима­нието си върху това и да не мислим за нищо друго. Важното e в никакъв случай да не заспиваме и да владеем ситуацията.

Не e изключено първите опити да завършват със заспи-wane, но не трябва да се разочаровате, защото не е толкова лесно да излъжем физиологията си и навика, изработван през целия ни живот досега, а именно: да се изключва съзна­нието при потапяне в съня. Но когато усещаме, че съзнание­то вече се изплъзва, трябва рязко да се свестим с цялата яснота на разума, сякаш изплуваме от краткотрайна забра­ва. При това се получават вибрации.

За по-добро разбиране на действията по време на „изп­луването" трябва да си спомним това, което правим обикно­вено, когато се опитваме да се събудим от някакъв кошма­рен сън (със сигурност имате такъв опит). В момента на възбудата е нужно само да направите същото.

За да постигнете положителен ефект, понякога трябва да направите тази процедура достатъчно много пъти. С натруп­ването на опит вибрациите се получават почти веднага, но в началото е по-добре да тренирате преди нощното заспиване дотогава, докато не настъпи сънят, или да правите това оп­ределен брой пъти (пет и повече). Това ще развие търпение­то ви, ще ви даде нужния опит и ще ви избави от излишното вълнение с приближаването към целта.

Това е аналог на техника № 1 (9). Същото е, само че трябва да разберете, че след сън тя е по-ефективна, а в дадения случай ще са нужни много повече усилия.

Това е аналог на техника № 1 (5), само че в този случай се изисква много повече време. За тренировка е ефективно всеки ден преди заспиване макар и за малко да се опитваме да излезем от себе си.

Това е една от най-разпространените техники за попада­не в отпуснато състояние и в ОИТ. Нито една друга техника за мен не е по-ефективна от тази. Освен това тя е първата, с която успях да постигна, макар и с голямо усилие, пряко нав­лизане във фазата. На началния етап в повечето случаи е необходимо много време, но ако се упражнявате преди ляга­не, това няма да се отрази на обичайната ви програма за Деня.

Дотингът има още един голям плюс - почти винаги се получава желаният резултат, независимо от физиологията на човека. Затова на тази техника трябва да се обръща пър­востепенно внимание, ако искате да се занимавате с аинг, макар че тя ще ви отнеме много време.

Тя се състои в това, че след отпускането трябва да за­почне последователна концентрация върху точките на тяло-то, разположени по всички стави, включително между фалан­гите на пръстите. Изключение правят само връзките между ребрата. На гърдите, корема и гърба може произволно да се разполагат няколко точки, които не е задължително да бъдат в ставите. Те могат да бъдат проектирани върху кожата на ставите или въобще в произволен ред, но така. че да обхва-щат цялото тяло. По тези точки трябва да се движите по един и същи начин всеки път, като се задържате върху всяка точ-ка три до десет секунди или докато не настъпи ясно усещане. Препоръчва се даденото действие да се прави всеки път преди нощния сън. Желателно е преди заспиване да практи­кувате дотинг поне 15 минути. А ако можете да противостои­те на съня, правете тази процедура по няколко часа, което ще увеличи шансовете за успех. Рано или късно ще попадне­те във фаза, но не бива да забравяте, че заедно с отпуска­нето на тялото трябва да настъпи и отпускане на ума, което се отнася за абсолютно всички техники.

Като пример ще отбележа, че ми се наложи да провеж­дам дотинг по няколко часа всяка нощ, преди да получа дъл­гоочаквания резултат. Сега, разбира се, ми е нужно по-малко време, но това се отнася лично за мен, при вас всичко ще бъде по-различно и може би по-добре.