Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Рудолф Щайнер и не­го­ва­та Философия на сво­бо­да­та



страница16/16
Дата04.01.2018
Размер2.74 Mb.
#41371
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ


В след­ва­щи­те ре­до­ве е въз­п­ро­из­ве­де­но на­й-­съ­щес­т­ве­но­то от онова, ко­ето в пър­во­то из­да­ние на та­зи кни­га пред­с­тав­ля­ва­ше сво­е­об­ра­зен „пред- говор". Тук го до­ба­вям ка­то „приложение", по­не­же то пре­да­ва глав­но мис­лов­но­то настроение, с ко­ето пре­ди двайсет и пет го­ди­ни на­пи­сах книгата, и не би има­ло пря­ка връз­ка с ней­но­то съдържание. Не бих ис­кал из­ця­ло да го про­пус­на по­ра­ди неп­ре­къс­на­то сре­ща­що­то се мнение, че с ог­лед на по­-къс­ни­те си съ­чи­не­ния от­нос­но ду­хов­на­та на­ука съм пре­мъл­ча­вал не­що от по­-ран­ни­те си писания.

Нашата епо­ха мо­же да по­же­лае да по­чер­пи ис­ти­на­та един­с­т­ве­но от дъл­би­ни­те на чо­веш­ко­то същество.* От из­вес­т­ни­те два пъ­тя на Шилер: „Истината ди­рим и два­ма­та - ти вън­ка в живота, аз вътре, в сърцето, и


все­ки на­ми­ра я там.

Щом здра­во око­то е, то сре­ща от­вън­ка Твореца; щом здра­во сър­це­то е, ог­леж­да се в не­го от­вът­ре светът" за съв­ре­мен­нос­т­та ще бъ­де от пол­за пре­дим­но вторият. Една истина, ко­ято при­ема­ме отвън, ви­на­ги но­си от­пе­ча­тъ­ка на несигурността. Ние сме склон­ни да вяр­ва­ме са­мо на онова, ко­ето все­ки от нас дъл­бо­ко в са­мия се­бе си смя­та за истина.

/* Тук из­ця­ло са из­пус­на­ти са­мо увод­ни­те из­ре­че­ния (в пър­во­то изда- ние) към те­зи размисли, тъй ка­то днес ми из­г­леж­дат съв­сем несъщест- вени. Но ка­за­но­то по­-на­та­тък и се­га ми се стру­ва не­об­хо­ди­мо за споде- ляне, въп­ре­ки или имен­но за­ра­ди при­ро­до­на­уч­на­та мис­лов­на наг­ла­са на на­ши­те съвременници. - Б. а./

Само ис­ти­на­та мо­же да ни вдъх­не уве­ре­ност при раз­г­ръ­ща­не на ин­ди­ви­ду­ал­ни­те сили. Силите на из­тер­за­ния от съм­не­ния са парализирани. В един за­га­дъ­чен за не­го свят той не мо­же да на­ме­ри цел за сво­ето твор- чество.

Ние ве­че не же­ла­ем по­ве­че са­мо да вярваме; ние ис­ка­ме да знаем. Вя- рата изис­к­ва приз­на­ва­не­то на истини, ко­ито ние про­зи­ра­ме напълно. А ко­га­то не про­зи­ра­ме не­що напълно, то се про­ти­ви на индивидуалното, ко­ето ис­ка да пре­жи­вее всич­ко в сък­ро­ве­ни­те си дълбини. Удовлетво- рява ни един­с­т­ве­но знанието, ко­ето не се под­чи­ня­ва на ни­как­ва външ­на форма, а про­из­ти­ча от вът­реш­ния жи­вот на личността.

Ние не же­ла­ем съ­що та­ко­ва знание, ко­ето вед­нъж за­ви­на­ги е за­лег­на­ло в ско­ва­ни школ­с­ки пра­ви­ла и се па­зи в компендиуми, ва­лид­но за всич­ки времена. Според нас все­ки­му се по­ла­га пра­во­то да из­хож­да от пре­кия си опит, от не­пос­ред­с­т­ве­ни­те си из­жи­вя­ва­ния и от­там да се из­ви­си до опоз­на­ва­не­то на ця­ла­та вселена. Стараем се да се до­бе­рем до ед­но си­гур­но знание, но все­ки по свой начин.

На на­ши­те на­уч­ни док­т­ри­ни съ­що не би­ва по­ве­че да се при­да­ва вид, ка­то че ли тях­но­то приз­на­ва­не е въп­рос на бе­зус­лов­на принуда. Никой от нас не же­лае да озаг­ла­вя­ва свое на­уч­но съчинение, как­то Фихте навре- мето: „Пределно яс­но уве­дом­ле­ние на ши­ро­ка­та об­щес­т­ве­ност от­нос­но ис­тин­с­ка­та същ­ност на на­й-­но­ва­та философия. Опит за при­нуж­да­ва­не на чи­та­те­ли­те към разбиране." Днес ни­кой не тряб­ва да бъ­де при­нуж­да­ван към разбиране. Ако ня­как­ва особена, ин­ди­ви­ду­ал­на нуж­да не под­тик­ва ня­ко­го към да­ден възглед, от не­го ние не изис­к­ва­ме ни­то призна- ние, ни­то одобрение. В на­ше вре­ме ние не ис­ка­ме да втъл­пя­ва­ме поз­на­ния до­ри на нез­ре­лия чо­век - детето, а се опит­ва­ме да раз­ви­ем не­го­ви­те способности, та да не се нуж­дае от при­ну­да към разбиране, а да ис­ка да разбере.

При та­зи ха­рак­те­рис­ти­ка на мо­ята епо­ха аз не се под­да­вам на ни­как­ви илюзии. Известно ми е как­ва бе­з-­лич­на шаб­лон­ност жи­вее и се шири.


Но аз знам съ­що така, че мно­го мои съв­ре­мен­ни­ци се опит­ват да уре­дят жи­во­та си в ду­ха на за­гат­на­та­та посока. На тях бих ис­кал да пос­ве­тя то­зи труд. Целта му не е да про­ка­ра „един­с­т­ве­но възможния" път към истината, а да раз­ка­же за пътя, по кой­то е по­ел един човек, кой­то ра­дее за истината.

В на­ча­ло­то си то­зи труд въ­веж­да в по­-­аб­с­т­рак­т­ни области, къ­де­то ми­съл­та тряб­ва да очер­тае яс­ни контури, за да стиг­не до си­гур­ни точки. Но от сре­да­та на су­хи­те понятия, чи­та­те­лят би­ва от­веж­дан и към кон­к­рет­ния живот. Аз из­ця­ло под­дър­жам мнението, че чо­век тряб­ва да се из­диг­не до етер­но­то цар­с­т­во на понятията, ако ис­ка да из­жи­вее всич­ки стра­ни на битието. Който умее да се нас­лаж­да­ва един­с­т­ве­но чрез сетивата, той не поз­на­ва на­й-­го­ле­ми­те сла­дос­ти на живота. Учените от Ориента ос­та­вят уче­ни­ци­те си пър­во да пре­ка­рат го­ди­ни на­ред в от­шел­ни­чес­ки и ас­ке­ти­чен живот, пре­ди да спо­де­лят с тях соб­с­т­ве­ни­те си знания. Като пред­пос­тав­ка за на­ука­та Западът ве­че не на­ла­га уп­раж­не­ния в сми­ре­ние и аскетизъм, но за смет­ка на то­ва изис­к­ва на­ли­чи­ето на доб­ра воля, чо­век за крат­ко вре­ме да се ли­ши от пре­ки­те впе­чат­ле­ния на жи­во­та и да нав­ле­зе в об­лас­т­та на чис­тия свят на мислите.

Областите на жи­во­та са много. За вся­ка от тях се съз­да­ва от­дел­на наука. Но са­ми­ят жи­вот пред­с­тав­ля­ва един­с­т­во и кол­ко­то по­ве­че на­уки­те се стре­мят към за­дъл­бо­ча­ва­не в от­дел­ни­те области, тол­ко­ва по­ве­че те се от­да­ле­ча­ват от съ­зер­ца­ва­не­то на жи­во­то все­мир­но цяло. Наложително е да има наука, ко­ято да из­дир­ва в от­дел­ни­те на­уки еле­мен­ти­те за въз­в­ръ­ща­не на хо­ра­та към ця­лос­т­ния живот. Чрез сво­ите поз­на­ния из­с­ле­до­ва­те­лят в сфе­ра­та на час­т­ни­те на­уки ис­ка да осъз­нае све­та и не­го­во­то въздействие; цел­та на нас­то­ящия труд е философска: са­ма­та на­ука тряб­ва да ста­не органично-жизнена. Частните на­уки са пред­с­те­пе­ни на пред­ла­га­на­та тук наука. Подобно от­но­ше­ние ца­ру­ва при изкуствата. Компо- зиторът тво­ри въз ос­но­ва на уче­ни­ето за композицията. То пред­с­тав­ля­ва на­бор от знания, чи­ето при­те­жа­ва­не е не­об­хо­ди­ма пред­пос­тав­ка за ком- позирането. При ком­по­зи­ра­не­то за­ко­ни­те на уче­ни­ето за ком­по­зи­ци­ята слу­жат на живота, на ре­ал­на­та действителност. В съв­сем съ­щия сми­съл фи­ло­со­фи­ята е ед­но изкуство. Всички ис­тин­с­ки фи­ло­со­фи са би­ли ху­до­жес­т­ве­ни твор­ци на понятия. За тях чо­веш­ки­те идеи са се прев­ръ­ща­ли в ху­до­жес­т­вен материал, а на­уч­ни­ят ме­тод - в ху­до­жес­т­ве­на техника. По то­зи на­чин аб­с­т­рак­т­но­то мис­ле­не при­до­би­ва кон­к­ре­тен ин­ди­ви­ду­ален живот. Идеите ста­ват жиз­не­на сила. Тогава ние не са­мо раз­по­ла­га­ме със зна­ния за нещата, но и сме пре­вър­на­ли зна­ни­ето в реален, са­мо­уп­рав­ля­ващ се организъм; на­ше­то действително, дей­но съз­на­ние се е пос­та­ви­ло над чис­то па­сив­но­то въз­п­ри­ема­не на истини.

Как фи­ло­со­фи­ята ка­то из­кус­т­во се от­на­ся към сво­бо­да­та на човека, как­-


во пред­с­тав­ля­ва та­зи сво­бо­да и да­ли ние сме при­об­ще­ни към нея, или мо­жем да се при­об­щим - то­ва са ос­нов­ни­те въп­ро­си в моя труд. Всички ос­та­на­ли на­уч­ни све­де­ния фи­гу­ри­рат в не­го са­мо за да вне­сат в край­на смет­ка яс­но­та по те­зи въпроси, ко­ито спо­ред мен са из­вън­ред­но близ­ки на хората. Целта е на те­зи стра­ни­ци да бъ­де пред­с­та­ве­на ед­на „Фи­ло­со­фия на свободата".

Всяка на­ука ще­ше да бъ­де са­мо за­до­во­ля­ва­не на из­лиш­но любопитство, ако не се стре­ме­ше към по­ви­ша­ва­не стойнос­т­та на съ­щес­т­ву­ва­не­то на чо­веш­ка­та личност. Науките при­до­би­ват ис­тин­с­ка стойност ед­ва ка­то из­тък­нат зна­че­ни­ето на сво­ите ре­зул­та­ти за човека. Крайна цел на ин­ди­ви­да не мо­же да бъ­де об­ла­го­ро­дя­ва­не­то на ед­на от­дел­на ду­шев­на спо- собност, а раз­ви­ва­не­то на всич­ки дре­ме­щи у нас способности. Стойно- стта на зна­ни­ето се из­ра­зя­ва в това, че то доп­ри­на­ся за всес­т­ран­но­то раз­г­ръ­ща­не на ця­ла­та чо­веш­ка натура.

Ето за­що нас­то­яща­та кни­га не раз­г­леж­да връз­ка­та меж­ду на­ука­та и жи­во­та ка­то за­дъл­же­ние на чо­ве­ка да се прек­ла­ня пред иде­ята и да пос­та­вя си­ли­те си в ней­на услуга, а в та­къв смисъл, че той ов­ла­дя­ва све­та на идеите, за да го из­пол­з­ва за сво­ите чо­веш­ки цели, ко­ито пре­ви­ша­ват чис­то научните.

Изправен пред идеята, чо­век тряб­ва да е в със­то­яние да я изживее; ина­че тя го заробва.




Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница