Книга ще ни помогне да разберем

Аз не съм казвал, че Бог не е заинтересован от вас. Ако беше така, вас нямаше въобще да ви има. Не съм казвал и че Той е безразличен към вас - това е невъзможно, защото вие сте неотделими от него. Вие сте Негово продължение. Само подчертах, че Той няма особена, лична заинтересованост към вас. Между двете твърдения има огромна разлика.

Енергията, която е Бог, няма особена заинтересованост към вас само в този смисъл, че няма да нарушава заради определен човек своите закони. Ако сте си ударили главата в стената и сте наранили достатъчно дълбоко кожата си, от раната задължително ще тече кръв. Природата няма да прояви особен интерес към вас. Ударът и последващото кръвотечение са настъпили и в това, което става, също е въвлечен Бог. Когато ви поглъщат морските дълбини, природата също изиграва отредената й роля, свързана с това, че потъвате. Но тук няма лична заинтересованост - да ви спаси, докато същевременно по нейните закони вие потъвате. Законът е такъв, че ако паднете от покрива, фрактурите са неминуеми. Природата не е лично заинтересована това да не се случи.

Вярващите в това, че Бог е личност, са измислили множество истории за Божията благосклонност, например, че Пралад не е горял в огъня и не е страдал, когато го хвърлили от планината. Подобни разкази са само наши пожелания. Иска ни се всичко да става така. Искаме Бог да е лично заинтересован от нас, да станем център на неговото внимание.

Действията на енергията винаги са подчинени на закона. Хората могат да имат особени, лични интереси, могат да бъдат пристрастни. Но енергията винаги е безпристрастна. Нейният единствен интерес е безпристрастността, следователно, тя действа в съответствие със своите закони и никога не излиза от рамките им. От страна на Бога няма никакви чудеса.

Що се отнася до сутрата, тя има съвършено различно значение. В нея се казва: "Той среща само тези по свой избор, с които е щастлив и които обича". За вас е напълно естествено да кажете, че Той има особен интерес към някои хора. Това не е така. Въобще, трудно е да се обясняват такива неща, защото нуждата да се обяснява истината се сблъсква с нейните разнообразни аспекти.

Тези, които са достигнали Бога, неизменно казват: "Кои сме ние и каква ценност имат нашите усилия? Ние сме никой, ние не струваме и една прашинка. И все пак ние сме Го достигнали. Дори и да сме медитирали, то нима може това да се сравни с безценното съкровище, което достигнахме? Невъзможно е да бъдат сравнени нашите усилия и достигната цел". Затова тези, които са постигнали просветление, твърдят, че това не е в резултат на усилия от тяхна страна. "Това беше Неговата милост, Неговото желание да ни благослови. Иначе нима бихме могли да постигнем това?" - питат те.

Това е твърдението на човек, лишен от его, разбрал и преживял величието и притегателността на своето достижение. Но за тези, които още не са достигнали, е много опасно да размишляват по подобен начин. Подобно твърдение, излизащо от устата на достигналите, носи в себе си определено качество на повишено ниво на възприятие и усещане.

Такъв човек твърди: "Кои сме ние, за да Го достигнем? Каква е нашата сила, нашите способности и възможности? Какво право имаме на това? Какви са претенциите ни към него? Само от велико състрадание Той ни благослови и отдели, за да Го достигнем". За тези, които са достигнали, такова твърдение е напълно логично и обосновано. Те искат само да подчертаят, че не смятат своето достижение за пряк резултат от собствените си усилия. Такова преживяване не е достижение на егото - това е благодат.

Това, което тези хора казват, е вярно, но четейки Катха Упанишада, вие ще изпаднете в затруднение. За обикновения човек не е лесно да разбере смисъла на подобни писания, защото те съдържат свидетелствата на тези, които знаят, четат ги само тези, които не знаят, а такива хора разбират написаното в съответствие със своето ниво на съзнание и казват: "Добре. Ако Бог идва само при този, при когото пожелае, ръководейки се от собствения си избор и вкус, за какво тогава да се безпокоим? Защо изобщо да предприемаме нещо?" Тогава превръщаме твърдението на човека, лишен от его, в оправдание на нашата летаргия.

Между тези две твърдения има огромна разлика -както между небето и земята. Смиреното, лишено от егоистичност, твърдение на просветления човек, се превръща в прикритие на нашата собствена глупост и мързел. Тогава ние казваме: "Добре, Бог идва само при тези, които иска да види, Той не гледа към тези, които не желае да вижда".

Свети Августин е казал следното: "Избраните Бог обсипва с благодеяния и избраните хвърля в дълбината на бедствията". Какво опасно твърдение! Ако всичко действително е така, ако подчинявайки се на каприз или внезапно желание, Бог прави някому добро, а някому зло, тогава Той е безумен, този Бог!

Прочитайки нещо подобно, вие можете да му придадете негативно значение. Но свети Августин е имал предвид нещо съвършено друго. Този мъдрец е казал: "Не се гордей с това, че си праведник, защото Бог ни прави добри по Свое желание". А грешниците утешавал: "Не тъгувай. По свое желание Бог ни прави изчадия от ада".

Говорейки по подобен начин, той изкарва от нас благопристойния гражданин и извлича от глупака угризенията на съвестта. Подобно твърдение излиза от устата на човек, който знае. Но глупавият човек, чувайки това, отбелязва: "Ако всичко е именно така, то аз нямам никакво отношение към това, тъй като ние ставаме дяволи по волята Господна". Пътешествието на праведника също се забавя, той си мисли: "Какво остава да правя? Нали Бог прави своите избрани праведници, а другите - грешници." Животът му губи смисъла си и започва застой.

Това са направили писанията по целия свят. Писанията са словата на просветлените. Но тези, които знаят, нямат нужда да четат писания, а ги четат тези, които не знаят, а разликата в нивото на разбиране води до заблуждение. Тълкуването на писанията принадлежи на нашето перо и не отразява техния първичен, истински смисъл.

По мое мнение, трябва да има два вида писания -послания на просветлените, които трябва да се съхраняват отделно, и тълкувания, специално предназначени за непросветлените. Книгите, съдържащи словата на просветлените, трябва непрекъснато да се крият от невежото човечество, защото хората не ще престанат да правят свои собствени заключения и тогава целият смисъл на казаното се променя и обръща наопаки. По този начин се изкривява цялата мъдрост на човешкия род. Разбирате ли за какво говоря?

Това също е много важно да бъде разбрано. В действителност, в този свят всичко има свой лъжлив двойник. Фалшивите монети съществуват във всички жизнени измерения. И винаги става така, че фалшивата монета е по-ярка от истинската. Иначе не може и да бъде, защото именно яркостта я прави привлекателна. Истинската монета е ценна и значима дори и когато не блести. Фалшивата винаги в качеството на компенсация прави помпозни и гръмогласни изявления, освен това е лесно достижима, тъй като няма цена и значимост.

Всяко духовно достижение има свой лъжлив двойник. Не съществува преживяване, което да няма лъжлив двойник. Ако има истинска Кундалини, има и фалшива. Ако има истински чакри, има и лъжливи. Ако има истински йогически методи, редом с тях са и техните заменители. Разликата е в това, че истинските преживявания стават на духовен план, а лъжливите - на психически, ментален.

Например, ако човек потъне в дълбока медитация и се доближи до своята същност, той започва да преживява множество необичайни неща. Вдъхва такъв аромат, за чието съществуване не се е досещал по-рано, чува такава музика и вижда такива цветове, които не могат да се срещнат на земята. Но същото нещо може да се изпита и под въздействието на хипноза, при това без усилия и губене на време. Цветовете могат да бъдат създадени, мелодиите - чути, вкусовете и ароматите - възпроизведени. И за всичко това не е нужно да влизаш в дълбока медитация и да преживяваш вътрешна трансформация. Единственото, което ви е нужно, е да останете безсъзнателни под въздействието на хипноза. Тогава всичко, за което се говори отстрани, може да се случи вътре. Тези преживявания не са нищо друго, а фалшива монета.

Всичко, което се случва в медитацията, има място и под въздействието на хипноза, но безсъзнателните преживявания не са духовни. По-скоро тези състояния напомнят сън. Ако си влюбен в една жена в будно състояние, ти ще си влюбен и насън - при това жената от сънищата ти ще бъде още по-красива. Ако мъжът не се събуди, така и няма да разбере дали сънуваната девойка е била истинска или просто измислица, мечта. Как да узнае това? Само когато сънят прекъсне, той разбира, че всичко това е било само сън.

Съществуват методи, чрез които се познават всякакви видове вътрешен сън. Може да се създаде сън за Кундалини, за чакрите, за много други преживявания. Може да ви харесва да се опиянявате от блаженството и сладостта на тези сънища. Те са толкова приятни, че можете да пожелаете да не изчезнат. Това са такива сънища, които трудно могат да се нарекат сънища, защото се случват когато сте бодри, когато сте активни. Това са дневните сънища. Те могат да се практикуват, целият живот може да се прекара в тях, но накрая става ясно, че никъде не сте ходили, а просто сте гледали много дълъг сън. Съществуват методи и средства за създаване на подобни сънища. Друг човек може да ви ги внуши и вие никога няма да отличите фалша от истината, защото нямате и понятие от истинския опит.

Ако човек никога не е виждал истинска монета и през целия си живот е срещал само фалшиви, как ще разбере, че тази е фалшива? За да разпознаеш фалша, трябва да имаш истинско зрение. Затова само в мига на пробуждането, при събуждането на Кундалини, може да бъде разбрано колко далеч едно от друго са тези преживявания. Истинското събуждане на Кундалини е абсолютно друго преживяване.

Запомнете - много описания на Кундалини са лъжливи и за това си има своите причини. Ще ви открия една от тайните на писанията. Всички съществуващи на земята мъдреци и пророци специално са внасяли в своите манускрипти определени грешки, създавайки възможност за оценка на растежа и истинността на достиженията на ученика. Например, с вас стоим пред дома и аз ви казвам, че вътре има пет стаи, но зная, че те са шест. Може да дойдете при мен и да кажете: "Огледах дома отвътре, действително има пет стаи, както казахте". Тогава аз ще разбера, че сте видели съвсем друго място, илюзорно, а не този дом, за който говоря.

По подобен начин и в писанията не се споменава една от стаите. Това информира знаещия за истинността на вашия опит. Ако вашето преживяване напълно съвпада с книжното описание, тогава това е фалшива монета, защото в книгите винаги нещо се премълчава. Такава предпазна мярка просто е необходима.

Ако вашето преживяване, вашият опит са абсолютно идентични с описанието, знайте, че това е само проекция на книжното знание. Щом вашето преживяване става различно (в нещо може да съвпада, в друго да се различава), знайте, че сте на прав път - ставащото е истинско, вие не просто проектирате написаното в себе си.

Щом Кундалини се събуди напълно, вие веднага Ще я различите от това, което е написано с цел проверка на истинността на преживяванията на медитиращия. Но дотогава такова знание остава тайна за вас. Във всяка книга трябва да се изпуска определена информация. Иначе е много трудно, почти невъзможно да се съди за истинността на преживения опит.

Имах познат, университетски преподавател. Щом споменех някой книга, той веднага казваше, че я е чел. Веднъж споменах една измислена от мен книга, използвайки фамилията на несъществуващ автор. Казах: "Чели ли сте тази книга? Отлично произведение". Професорът отвърна: "Естествено, чел съм я".

Тогава моля ви покажете ми тази книга, тъй като всички ваши предишни твърдения за прочетените от вас книги не са нищо друго, а фикция. - продължих аз. - Няма такъв автор, и такава книга не съществува." Човекът беше удивен: "Наистина ли? Няма ли такава книга?" "Не - отвърнах аз. - Всичко това е измислица, защото нямах друг начин да съдя за достоверността на вашите твърдения".

Този, който знае, веднага разбира всичко. Ако вашето преживяване съвпада точно с описаното, могат да ви "хванат", защото в книгите са оставени пропуски -добавено е нещо лъжливо, а е пропуснато нещо истинско - тези мерки са абсолютно необходими, иначе трудно се съди за това, с кого какво се случва.

Може да се възпроизведе преживяване, описано в книгите. Може да се създаде мислен образ на абсолютно всичко - човешкият ум е неизтощим. Преди някой да достигне сърцевината на своето същество, умът с хиляди способи няма да се умори постоянно да го въвежда в заблуждения. А ако сами сте готови да се лъжете, тогава става още по-лесно.

Затова подчертавам, че такива въпроси, като същността на книжните описания, заявленията, че някой дава шактипат, и техниките, създаващи лъжливи преживявания, не са толкова важни. Съществената сърцевина на проблема е нещо друго. Има множество други способи да се провери истинността на вашите преживявания.

Денем човек утолява жаждата си, пиейки вода. Насън той също може да пие вода, но жаждата остава. На сутринта гърлото му е пресъхнало, защото колкото и да е пил вода насън, жаждата му не е утолена. Само с истинската вода можеш да се напиеш. За реалността или нереалността на водата съдим по нашата жажда - дали тя е утолена.

Затова тези, които си приписват заслугата за пробуждането на Кундалини у други хора или в крайна сметка за пробуждането на своята собствена Кундалини, продължават да търсят. Макар много да са преживели и изпитали, тяхното търсене продължава. Те твърдят, че са намерили водата, но си нямат и представа за океана.

Онзи ден един от моите приятели ми каза, че е достигнал състояние, когато мислите са изчезнали и след това ми поиска съвет да му дам метод за медитация. Какво можеш да кажеш на такъв човек? Един твърди, че неговата Кундалини се е пробудила, но умът му още не е спокоен. Друг казва, че Кундалини се е пробудила, но го мъчи привързаността му към секса. Това са промеждутъчни средства, които помагат да се разбере истинността на вашите преживявания.

Ако преживяването е истинско, търсенето е завършило. Тогава ако дори Бог предложи спокойствие и благослов, човек вежливо ще откаже, предлагайки му да го запази за себе си. На него нищо повече не му е нужно.

За изясняване на истинността на преживяването търсете симптомите на трансформацията в дълбините на човешката личност.

Някой твърди, че е достигнал състояние на самад-хи, свръхсъзнание. Той може да издържи заровен в земята шест дни и да остане жив. Но ако оставите парите си без надзор, такъв човек без угризения на съвестта може да ги присвои. Той няма да пропусне и най-малката възможност, за да прегърне бутилката. Ако не знаят за неговите изявления по отношение на самадхи, никой няма да открие в него нищо, достойно за внимание. В личността му няма благоухание, искрящо сияние, няма благодат. Това е най-обикновен човек, лице от тълпата.

Не, той не е достигнал самадхи - само е научил трик, фокус с лъжливо самадхи. С помощта на пранаяма той се е научил да остава без достъп на въздух в продължение на шест дни. Той е овладял контрола над дишането си толкова, че използва минимален обем кислород. Затова и може да остане под земята шест дни. Той прилича на сибирска мечка, която заспива зимен сън в бърлогата си за половин година. Такова състояние съвсем не е самадхи. Когато завърши дъждовният сезон, жабите се закопават в тинята за осем месеца. Но те не достигат самадхи. Така и човек може да се научи да прави нещо подобно, но нищо повече.

Ако заровят в земята човек, достигнал крайното състояние, той по-скоро ще умре, защото самадхи няма нищо общо със заравянето. Ако Буда или Махавира останат без достъп на въздух, едва ли ще оживеят. Но човекът, за когото говорим, ще оживее, защото неговото достижение не е преживяване на самадхи. Самадхи е абсолютно друго. Но такъв човек привлича маса хора. Ако

Махавира го очаква неуспех, то този хитрец ще постигне успех, ще изглежда като истински тиртханкара, а Махавира ще бъде приет за измамник.

И така, фалшивите монети на психиката имат собствени фалшиви твърдения, а за тяхната убедителност са били изобретени и особени методи. По такъв начин около тях е бил създаден отделен свят, нямащ никакво отношение към реалността. Хората, въвлечени в търговията с фалшиви монети, са изгубили истинския път, на който настъпва истинската трансформация. Способността да оставаш шест или седем дни без въздух няма отношение към самореализацията. Но какви са вътрешните качества на такъв човек? Притежава ли той вътрешна тишина и спокойствие? Благословен ли е отвътре? Загубвайки монетата, подобен майстор на триковете не може да заспи, но пък спокойно прекарва няколко дни под земята. Всичко това трябва да се отчита, когато търсим истинския смисъл на това, което се случва.

Хората, които твърдят, че притежават способността да правят шактипат, действително могат да го правят, но това не е истински шактипат. По същността си това е вид хипноза. По някакъв начин те са се научили да манипулират магнетичните сили. И няма никаква сигурност, че тяхното знание по този въпрос и пълно. На тях не са им известни настъпващите при това процеси. Те едва ли се досещат за лъжливостта на собствените си твърдения. Те сами създават обърканост, хаос.

В Индия не са рядкост уличните фокусници. Един от тях разстила килимче и нарежда на своя помощник да легне отгоре. На гърдите на момчето се поставя някаква Дреболия, например висулка. След това фокусникът кара помощника си да назове банкнотите, които са в джоба на някой от зяпачите. Момчето ги казва. "Колко показва неговият часовник?" Помощникът посочва точното време. "Как се казва този човек?" Отново правилен отговор. Зрителите са убедени във вълшебните качества на висулката.

След това фокусникът прибира висулката от гърдите на момчето и повтаря въпросите, но то мълчи - не може да отговори. Сега фокусникът успешно разпродава всички висулки. Вие отнасяте висулката у дома си. През целия си останал живот можете да я държите до гърдите си, но нищо няма да се случи. Работата съвсем не е в това, че фокусникът е научил момчето да говори само тогава, когато висулката е на гърдите му, и да мълчи, "когато не е там. Сама по себе си висулката няма никакви особени качества.

Това се нарича постхипнотично внушение. Чрез хипноза човек бива въведен в безсъзнателно състояние и в хипнотичен транс получава нареждане да гледа само във висулката. Казва му се още, че щом висулката бъде поставена на гърдите му, незабавно да изпадне в транс. В такова безсъзнателно състояние човек може да бъде накаран да каже какви са банкнотите в джоба, какво е точното време. В това няма никаква измама, лъжа. Щом момчето легне на килима и в състояние на хипноза поставят на гърдите му висулката, то моментално изпада в хипнотичен транс. Сега по желание на фокусника то може да отговаря на въпроси. Но нито момчето, нито фокусникът разбират какво става вътре.

Фокусникът е научил този трик - въвеждайки човек в хипнотичен транс, той му показва предмет и казва: "Когато поставя този предмет на гърдите ти, моментално изпадни в безсъзнание". Този метод действа безотказно - само това е известно на фокусника. Нито той, нито помощникът му не познават вътрешния механизъм, динамиката на енергийния феномен. Ако знаеха повече за това, никога не биха показвали подобни трикове на улицата. Знанието за динамиката на ставащото е много дълбоко знание, макар че това е само един психически феномен. Той не е бил разбран докрай нито от Фройд, нито от Юнг. И до днес най-талантливите психолози не познават динамиката на енергията на тялото в нейната цялост. А фокусникът просто случайно овладява трик, с чиято помощ си осигурява прехраната.

За да включите светлината в стаята, не е нужно да знаете природата на електричеството, механизма на протичане на тока и т.н. Просто натискате копчето и светлината светва. Копчето може да бъде натиснато от всеки.

Уличният фокусник се е обучил на изкуството на постхипнотичното внушение и сега го използва, за да продава дреболии. Купувате си висулка, отнасяте я у дома си, но за вас тя се оказва абсолютно безполезна. Висулката се използва само в комплекс с определен процес на постхипнотично внушение. Поставяте висулката на гърдите си, но нищо не се случва. Тогава си мислите, че нещо не сте направили както трябва, защото сте видели как работи висулката.

Могат да бъдат създадени множество лъжливи преживявания. Те са лъжливи не в този смисъл, че не съществуват като такива, а защото не са духовни - те са само психически процеси. Всеки духовен процес има свой психически паралел. Следователно, психическият паралел може да бъде създаден от тези, които още не са достигнали духовността, а само се хвалят със своите достижения. Но нищо не може да се сравни с истинското преживяване на духа.

Истински духовният човек никога не твърди. Той никога не казва: "Аз правя шактипат. Аз правя това и това. И щом това настъпи, вие се включвате и се свързвате с мен". Такъв човек става никой. От самото му присъствие нещо започва да става с вас. Но той в никакъв случай не прави нищо с вас.

Ще ви разкажа легендата за един велик пророк. Благоуханието на неговото същество и сиянието на мъдростта му били толкова велики, че достигнали до боговете в рая. Те дошли при него и му казали: "Поискай каквото желаеш, ще изпълним всяко твое желание".

Светецът отвърнал: "Всичко, което трябваше да се случи, се случи. Няма какво повече да желая. Така че не ме поставяйте в затруднително положение, да моля за каквото и да е. Не ме смущавайте със своите предложения. Невежливо е да не помоля, но работата е там, че няма какво да поискам. Всичко вече се случи с мен, дори и това, за което не съм посмял и да мечтая".

Думите му направили още по-силно впечатление на боговете - поради това, че светецът бил отвъд пределите на желанията, неговото благоухание само се усилило. "Ти трябва да си поискаш нещо - настояли боговете. - Няма да си отидем, без да те дарим".

Светецът се оказал в затруднение. "За какво да моля? Нищо не мога да измисля - отвърнал той. - Дайте ми това, с което сами искате да ме дарите. Ще приема всичко".

"Ще ти дадем сила. Едно твое докосване ще съживява мъртвите и ще изцелява страдащите" - казали те.

"Прекрасно, отлична помощ - отвърнал светецът. -Но какво ще правя аз? Ще се окажа в голяма опасност, тъй като мога да си помисля, че самият аз изцелявам и възкресявам. Ако егото ми се върне отново, ще се загубя в тъмнината. Спасете ме, проявете състрадание, направете така, че да не зная за тези чудеса".

Боговете се съгласили: "Където и да падне сянката ти, тя ще изцелява и възкресява".

"Добре - съгласил се светецът. - А сега ми окажете една последна милост. Направете шията ми неподвижна, за да не мога да се оглеждам за резултатите от действията на своята сянка".

Милостта му била оказана. Шията му станала неподвижна. Той ходил от град на град. Когато сянката му докоснела увехнали цветя, те разцъфтявали, но той продължавал да върви нататък, нямайки възможност да се огледа. Той нищо не знаел. Когато умрял и попаднал в рая, той попитал боговете дали техният дар е бил полезен, защото самият той така и не разбрал това.

Много харесвам тази легенда.

Когато се случва шактипат, това се случва именно така - с помощта на сянката и вкаменената шия. Медиумът, чрез който тече Божествената енергия, трябва да бъде изпълнен с пустота, съвършен вакуум, иначе главата му може да се обърне назад. Ако се запази дори най-малък намек за его, винаги имаш желание да се огледаш, за да се убедиш в резултатите. Щом това стане, възниква усещането: "Аз направих това". Много трудно се избягва подобно чувство.

Щом човек стане пустота, тишина, шактипат с лекота настъпва около него - така с изгрева на слънцето цветята разтварят цветовете си, така дърветата се хранят с водата на течащата край тях река. Но реката никога не твърди, че напоява множество дървета, че само благодарение на нея те така буйно разцъфтяват. Реката дори и не се досеща за това. В момента на цъфтежа на дърветата реката, напоила корените им, вече е достигнала океана. Нима тя има време, за да поспре и да почака? Невъзможно е да се огледаш назад. Ако преживяването става при подобни условия, то има духовна стойност. Но когато присъства егото, деятелят, когато някой твърди, че е изпълнител, тогава това е психически феномен - нищо повече от хипноза.