Книга ще ни помогне да разберем

Необходимо е да се разбере следното. Хипнозата е наука, използвана за внушения. Но чрез хипноза може да бъде оказана и съществена помощ. Науката е винаги двуостър меч. С помощта на атомната енергия се отглежда пшеницата на полето. Но при взрива й тя може да унищожи всичко живо от лицето на Земята. Едновременно съществуват и двете възможности. Електрическият ток дава живот на всички електроуреди, необходими за нашето удобство, но той може и да убива, но на никого не му минава през ум да му припише отговорността за това. Ако егоистична личност използва хипноза, то тя го прави с цел да потисне, унищожи и подчини другите. Но не е изключено и противоположното. Хипнозата е неутрална енергия. Тя е наука. Тя може да бъде използвана за вашето пробуждане, за вътрешното ви пътешествие. Но тя може и да задълбочи вашите вкоренени илюзии.

Използваният от мен метод в началната си фаза е хипноза, но към нея се добавя съществен елемент, който ви защищава от хипнотичното въздействие - това е свидетелстването. Наблюдение. В това е единствената разлика между хипнозата и медитацията, но тази разлика е огромна. Под въздействието на хипноза вие ставате безсъзнателни, неосъзнати. Само в такова състояние може да се работи с вас, можете да бъдете управлявани. Но подчертавам, че в медитацията хипнозата е полезна, но само при условие, че оставате наблюдатели. Тогава запазвате бдителността си, през цялото време знаете какво става. Тогава не може да се предприеме нищо против волята ви - вие постоянно присъствате. В състояние на хипноза чрез внушение ви правят безсъзнателни, но с помощта на внушение може и да се направи пробив, да се разбие вашата несъзнателност. Затова началните стъпки в това, което аз наричам медитация, по-скоро се отнасят до хипнозата. Другояче не може и да бъде, защото всяко пътешествие към себе си започва от ума. Вие живеете в ума - това е място, където се намирате, затова пътуването започва оттук. Но това пътешествие може да бъде два вида - или ще кръжите в пределите на своя ум, подобно на въртящ се бик, който не е в състояние да се отскубне от затворения кръг, или пътешествието може да ви изведе до върха на ума, откъдето можете да направите скок. И в двата случая началните стъпки трябва да се предприемат в сферата на ума. По такъв начин началните стадии на хипнозата и медитацията съвпадат, но крайните стадии са различни, както и самите цели. Различен е и базовият, основният елемент. Хипнозата незабавно изисква безсъзнателност, сън. Следователно, нейното въздействие започва със съня, а след това настъпва всичко останало. В медитацията всичко започва с пробуждането, а след това акцентът се пренася на състоянието на постоянно наблюдение. Свидетелят вътре във вас е пробуден, бдителен, затова никакво странично въздействие не може да ви причини вреда. И помнете: вие оставате абсолютно осъзнати за това, което се случва във вас.

Сега относно разликата между тези, с които нещо се случва, и тези, с които нищо не се случва. Хората, с които нищо не се случва, имат по-слаба воля. Те са изплашени. Те се боят дори, че това може да се случи! Колко странно е устроен човек! Той е решил да медитира. Дошъл е за това - медитацията да се случи, но сега се бои, че тя може действително да се случи. Когато види какво се случва с другите, той си мисли - дали всичко това не е нагласено? Това е средството му за защита. Такива хора казват: "Ние не сме толкова слаби, че да ни окажат влияние. Бедните, слаби хорица". По този начин те удовлетворяват егото си, без да знаят, че такива мощни процеси не могат да настъпят със слаби хора. Не им е известно, че това може да се случи само с умните и съобразителните.

Идиотът не може да бъде хипнотизиран, както и да бъде приобщен към медитацията. Точно така не може да се повлияе и на безумеца. Колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно се поддава на хипноза. Колкото по-слабо е развит и по-малко чувствителен, толкова повече време е нужно, за да го хипнотизираш. Как може рационално да се обясни отсъствието на умствени способности, сила на волята и чувствителност? В своя защита такива хора могат да кажат: "Изглежда тези хора се преструват. Те са слаби, глупави и подложени на странично въздействие".

Неотдавна разговарях с един възрастен и образован мъж - бивш лекар. Той дойде при мен на третия ден от началото на медитационната група с думите: "Искам да ви поискам прошка за това, че съгреших против истината". "Какво се случи?" - заинтересовах се аз. Той отвърна: "Първия ден у мен възникна усещането, че вие сте се наговорили и сте устроили това шоу, а сред нас е имало няколко слабоумни, които сляпо са следвали вашите сподвижници. Тогава си казах, че ще изчакам втория ден. На следващия ден видях, че двама или трима от моите приятели - също лекари - напълно участват в медитационния експеримент. Отидох при тях и им казах: "Не е възможно да са ви подготвили предварително или уговорили. Действително ли нещо се случваше с вас или се преструвахте?" Те отвърнаха: "Нима имаше нужда да се преструваме? До вчера ние също мислехме така, но днес това се случи с нас". След това, вечерта на третия ден, когато това се случи и с него, възрастният човек дойде при мен с извинение. Той каза: "Днес това се случи и с мен, сега всичките ми подозрения се разсеяха. Подозирах дори своите приятели-лекари, че участват в заговора. В наши дни не знаеш какво можеш да очакваш от хората. Може би са сключили сделка? Разбира се, аз познавам своите колеги, но кой може да гарантира - дали не са се поддали на вашето хипнотично въздействие? Но днес това се случи и с мен. Когато се върнах у дома, по-малкият ми брат, също лекар, се заинтересува: "Как е шоуто? Почувства ли нещо?" Аз му отвърнах: "Прости ми, братко, но сега не мога да нарека това шоу. Два дни също се подигравах на това, което се случваше, но днес се случи и с мен. Няма претенции към теб, защото до Днес и аз също бях скептик". Старецът още веднъж се извини за негативните си мисли.

Ето към какви защитни средства прибягваме. Тези, с които нищо не се случва, ще намерят начин да защитят егото си. Но между тези, с които нещо вече се е случило, и тези, които засега нищо не са изпитали, дистанцията е много малка. Просто на вторите не им достига целеустременост. Ако човек събере сили, призове мъжеството, самоотвержеността и желанието си, отхвърляйки всички амбиции, преживяването задължително ще дойде.

Днес при мен дойде една жена. Опитвайки се да прикрие смущението си, тя ми съобщи, че й позвънил един приятел и й казал следното: "По време на такива медитативни практики някои се събличат и въобще вършат странни, неприемливи неща. Нима може хора от порядъчни семейства да участват в това?"

Някои хора хранят илюзии по повод на своята принадлежност към така нареченото порядъчно общество, смятайки другите за излезли от "неблагородни" семейства. Всичко това е само средство за защита. Жената, смятаща, че принадлежи към порядъчно семейство, ще пропусне шанса си, затваряйки се между домашните стени. Ако тя се безпокои от голотата на другите, това означава, че тя не е от благородно семейство. Какво отношение има тя към голотата на другите?

Нашият ум бързо измисля странни извинения. Той твърди: "Всичко това е мръсотия и хаос, такова нещо не може да се случи с мен. Аз не съм слаб, имам силен ум". Ако това е така, ако сте умни и силни, преживяването вече би се случило с вас. Отличителната черта на интелигента е това, че той не прави изводи, преди да опита нещо сам. Той никога няма да обяви за лъжливо това, което правят другите. Той ще каже: "Кой съм аз, че да съдя другите и да преценявам дали преживяванията им са истинни или лъжливи?" Кои сте вие, че да решавате, дали другият човек греши? Подобни неверни решения носят множество проблеми.

Хората не повярвали, че нещо се е случило с Исус. Иначе не биха крещели: "Разпий го!" Те смятали думите му за по-опасни, отколкото престъплението на Варава. Хората не биха хвърляли камъни по Махавира, ако не смятаха, че със своята голота той внася смут. Те биха казали, че с Махавира не се е случило нищо.

С какво право, на какво основание ние се осмеляваме да решаваме какво се случва в нашия събрат? Интелигентният, разумен човек няма да започне да изразява мнението си, докато не опита сам. Ако с мен не се случва нищо, аз трябва да си изясня дали правилно изпълнявам препоръките. Ако не се отдавам на ставащото с пълна сила, то как с мен може да се случи нещо?

Неотдавна в медитативния лагер в Порбандер аз отбелязах, че ако човек не отдава усилията си на сто процента, с него нищо няма да се случи по време на медитацията. Старанията му няма да се увенчаят с успех. Един от моите приятели си призна: "Аз се отнасях лениво към изпълнението на техниката, не полагах особени усилия, тъй като предполагах, че ще ми трябва малко време, за да дойде преживяването. Но днес осъзнах, че такова преживяване никога няма да се случи. Затова днес положих всички свои усилия и преживяването дойде при мен".

Ако се отнасяте лениво към експеримента, защо въобще правите нещо? Постъпвайки по този начин, вие сякаш се опитвате да плувате в две лодки едновременно. Но човек, стъпил с левия крак в едната лодка, а с десния - в другата, се поставя в твърде затруднително положение. Едната лодка е напълно достатъчна - тогава, дори ако тя пътува за ада, вие сте само в една лодка. Но хората са странни създания. Ние поставяме единия си крак в лодката, плуваща към рая, а другия - в лодката, носеща се към ада!

Работата е там, че нашият ум е объркан, той не знае накъде да тръгне. Скован от страх, той не може да реши, дали ще бъде по-щастлив в рая или в ада. Стоейки едновременно в двете лодки, вие доникъде няма да стигнете. Просто ще умрете по средата на реката. Именно така работи нашият ум. Това е шизофрения. Ние полагаме усилия да вървим напред, а след това - също такива усилия, за да спрем. Това може да причини голяма вреда.

Влезте с огромно усърдие тотално в експеримента и не правете припрени изводи по отношение на другите хора. Ако човек напълно отиде в преживяването, с него определено ще започнат промени. Говоря за много фини научни неща, а не за религиозни предразсъдъци.

Научен факт е, че при максимални усилия резултатът задължително се постига. И няма друг способ, защото Бог е енергия и тази енергия не е половинчата. Следователно, молитвите, поклоненията, или фактът на раждането в благородно семейство или в Индия нямат особена роля. Това е чисто научен въпрос. Ако човек е искрен и усърден, дори Бог не е в състояние да попречи на успеха му. И дори ако въобще няма Бог, това не е важно. Наблюдавайте по време на медитация да се задейства цялата ви енергия. Взимайте решения само в съответствие със собствения си опит, а не се опирайте на външните форми на случващото се. Иначе ще тръгнете по лъжлив път.

З

За пълното разбиране е необходимо напълно да се разгледа структурата на фините тела.

Човек се състои от седем тела. Първото, физическото, е добре известно на всички ни. Второто тяло е ефирното (етерното), третото - астралното, четвърто-то - менталното или психическото, петото - духовното. Шестото се нарича космическо, след него е седмото и последно - нирваническото тяло, или тялото без форма. По-подробно обяснение на тези тела ще ви помогне докрай да разберете феномена Кундалини.

През първите седем години от живота се формира само първото, физическото тяло. Останалите тела засега са във формата на зародиш. Те притежават потенциал за растеж, но в началото на живота остават в спящо състояние. И така, първите седем години от живота са години на ограничения - няма растеж на интелекта, емоциите или желанията, развива се само физическото тяло. Някои хора никога не порастват повече, така си и остават на този стадий на развитие, който по същността си не е нищо повече от животински. Животните развиват само физическото тяло, останалите им тела остават недокоснати.

В следващите седем години - от седем до четиринадесет се развива второто, ефирното тяло. Това са години на емоционален растеж на индивидуалността. Затова половата зрелост - най-интензивната форма на емоциите - се достига към четиринадесетата година. Някои хора спират на този стадий. Тяхното физическо тяло расте, но те остават свързани първите две тела.

Между четиринадесет и двадесет и една година се формира третото, астралното тяло. Във второто тяло се развиват емоциите, в третото интелектът, способността към размишление. Затова нито един съд в света не привлича към съдебна отговорност деца до седем години - те имат само физическо тяло. Към децата се отнасяме така, както трябва да се отнасяме към животните. Не им възлагаме никакви отговорности. Дори ако детето е извършило престъпление, смята се, че го е направило под влияние на друг - следователно, истинският престъпник е този, който е направлявал детската ръка.

След развитието на второто тяло човек достига зрелост. Но това е сексуална, полова зрелост. Тук работата на природата завършва, природата помага максимално само до този етап. Но на това ниво човек все още не може да се смята за такъв в пълния смисъл на думата. Третото тяло, в което се развиват интелектът и способността за мислене, разсъждение, убеждаване, е резултат на образованието, цивилизацията и културата. Затова право на глас се дава на човек след достигането на двадесет и една годишна възраст. Обаче в някои страни възрастовия ценз е снижен до осемнадесет години, което е напълно естествено, тъй като в процеса на еволюция времевата продължителност, необходима за формирането на всяко тяло, се съкращава.

По целия свят девойките достигат полова зрялост към тринадесет-четиринадесет години. През последните тридесет години тя настъпва все по-рано и по-рано. Днес някои момичета се превръщат в девойки вече на единадесет години. Обаче обикновено за развиването на третото тяло се изискват двадесет и една години, и преобладаващото мнозинство от хората спират своето развитие на този етап до края на живота си.

Това, което наричаме душа, психе, принадлежи на четвъртото тяло, на което са присъщи собствени чудесни преживявания. Човек, чийто интелект е недостатъчно развит, едва ли ще се увлече от точни науки. Математиката има своята прелест и очарование, но само Айнщайн може да навлезе в нея, както музикантът в музиката, художникът в рисуването. За Айнщайн математиката не е работа, а игра, но за да се превърне математиката в нас-лаждение, интелектът трябва да достигне пика на своето развитие.

С пробуждането на всяко тяло пред нас се откриват безкрайни възможности. Този, чието ефирно тяло не се е развило, който е спрял развитието си след първите седем години живот, не се интересува от нищо друго, освен от храна и пиене. Културата на тази цивилизация, където сред преобладаващия брой от хората ефирното тяло не се е развило, ще бъде ограничена до култура на храненето. Цивилизация, чийто ръст е спрял до второто тяло, ще бъде ориентирана към секса. Тяхната личност, литература, музика, филми и книги, поезия и изкуство, дори домовете и машините им ще бъдат сексуално ориентирани - всички тези неща ще бъдат изпълнени със секс и сексуалност.

В цивилизации, развили напълно третото тяло, отличителна черта ще бъде интелектът и разумността. Когато развитието на третото тяло стане крайно важно за обществото или нацията, настъпват многочислени интелектуални революции. По времето на Буда и Махавира голяма част от населението на Бихар е била именно на това ниво. Затова осем души, равни на Буда и Махавира, се родили в малката провинция Бихар. По това време хиляди хора достигнали нивото на гениалността. Подобно положение настъпило в Гърция по времето на Сократ и Платон, в Китай по времето на Лаодзъ и Конфуций. Но още по-удивително е, че всички тези просветлени дошли на земята в продължение на петстотин години. В продължение на пет века развитието на третото тяло на човечеството достигнало своя пик. Обикновено хората спират до третото тяло. Повечето от тях не се развиват след двадесет и една година.

На четвъртото, менталното тяло са присъщи необикновени преживявания. Хипнозата, телепатията, яс-новидството са потенциални възможности на четвъртото тяло. Общуването един с друг без значение на времето и пространството, способността да се четат мислите на другите или да им се внушават собствените мисли. Без каквато и да е чужда помощ можеш да посееш семето на мисълта в нечия глава. Човек с развито четвърто тяло може да пътува, излизайки извън границите на физическата обвивка. Той е способен да създава астрални проекции и да осъзнава себе си отделно от физическото тяло.

Четвъртото тяло притежава огромни възможности, но обикновено ние не го развиваме, защото това е тясно свързано както с огромен риск, така и с възможности за измами и заблуди. С увеличаването на нереалността на ставащото толкова лесно можеш да се измамиш. Сега за човека става все по-трудно да разбере действително ли е излязъл от тялото или не. Такова преживяване може да бъде и измислица или илюзия и реалност, но и в двата случая единственият свидетел е самият човек.

Светът, откриващ се с развиването на четвъртото тяло, е субективен, докато светът на предходните три тела е обективен. Ако в ръката си дължа долар, могат да го видят всички, не само аз. Това е обикновената реалност, в която може да участва който желае. Но в реалността на мислите ми вие не можете да бъдете мои партньори, както и аз не мога да бъда партньор в реалността на вашите мисли. Оттук започва личният свят с всевъзможните му последствия. Нито едно от нашите външни правила и нито един от външните закони не действа тук. От четвъртото тяло започва илюзорният свят, където е много трудно да се определи границата между илюзия и реалност. Всички измами на предишните тела могат да бъдат разкрити.

Най-голямата опасност е в това, че самоизмамващият се най-често не си дава сметка за това, че преживяванията му са само фантазия. Той може неосъзнато да мами както себе си, така и другите. Ставащото на тези планове е толкова фино, лично и неуловимо, че няма средства за проверка на истинността на преживяванията. Затова търсещия не може да каже действително ли нещо се е случило с него или просто му се е сторило.

Именно във връзка с това винаги сме се опитвали

да спасим човечеството от четвъртото тяло, а тези, които са използвали възможностите на това ниво, са били подлагани на гонения и предавани на проклятия. В Европа стотици жени са били признати за вещици и изгорени на кладите, защото са ползвали помощта на четвъртото тяло. В Индия стотици хора, практикуващи тантра, са били убити заради четвъртото тяло. Те са владеели тайни знания, които са изглеждали опасни за обществото. Те знаели какво става в ума. Без труд определяли какво има в дома ви, без да влизат в него. Затова реалността на четвъртото тяло по целия свят е била определяна като "черна магия", тъй като това е носело със себе си неизвестност и непредсказуемост. И така, ние сме правели всичко по силите си, за да не позволим на телата си да се развият след третото, защото четвъртото тяло винаги е изглеждало опасно.

Опасността и рискът естествено съществуват, но и достиженията са прекрасни. Затова вместо спиране и застой е нужно по-нататъшно развитие и изследване. И тогава ще можем да проверим законността на нашите експерименти. Сега учените вече разполагат със съответни прибори, при това е нараснала способността на човека да разбира ставащото. Така че способи се намират, както и в случая с новите научни открития.

Например, дълго време е било неизвестно дали животните виждат сънища или не. Как можем да се убедим в това, ако те са лишени от способността да разговарят? Хората знаят, че виждат сънища - рядко някой от нас, ставайки сутрин, не разказва за сънищата си. И така, след многочислени опити способът бил открит. Един зоолог много години по опитен път се опитвал да изясни дали животните виждат сънища. Той започнал с това, че показвал филми на маймуни. Щом започвал филмът, маймуната бил подложена на електрошок. На столове с подлакътници, където тя седяла, имало бутон, който маймуната трябвало да натисне, когато почувствала токовия удар. Всеки ден маймуната била поставяна на стола и с първите кадри на филма включвали ток. Тогава маймуната натискала бутона, за да изключи тока.

Така продължило няколко дни. Накрая маймуната веднъж заспала на стола. Когато сънят дошъл, маймуната почувствала безпокойство, защото киното на екрана и киното в съня не се различавали по нищо. Тя веднага натиснала бутона. Отново и отново натискала бутона. Така било доказано, че животните виждат сънища. По такъв начин хората могли да проникнат във вътрешния свят на безсловесните животни. Медитиращите също намерили начин да проверят истинността на преживяванията на четвъртото тяло отвън, и сега с увереност може да се каже дали едно преживяване е истинско или не. Преживяването на Кундалини на четвъртото тяло може да бъде психическо, но това не го прави лъжливо. Има истински, достоверни психически преживявания, а има и лъжливи. Когато казвам, че Кундалини може да бъде само ментално преживяване, това не означава задължително, че е лъжливо. Менталното преживяване също може да бъде както лъжливо, така и истинско.

През нощта виждате сън. Фактът на съновидението е очевиден. Но събуждайки се сутринта, вие можете да разкажете това, което в действителност не сте сънували, като настоявате, че сте видели именно това. Тогава това е лъжа. Друг човек твърди, че никога не вижда сънища. Някои вярват, че не сънуват. Но сънищата все пак се сънуват - хората виждат сънища през цялата нощ, това е доказано научно. Независимо от това, когато се събудят, те настояват, че не са видели нищо. Тяхното твърдение е абсолютно лъжливо, макар те да не осъзнават това. В действителност те просто не помнят. Възможно е и противното - да помните сънища, които никога не сте виждали. Това също е лъжа.

Сънищата не са лъжливи. Те притежават собствена реалност. Но сънищата могат да бъдат реални и нереални. Реалният сън е този, който действително сте видели. Проблемът е в това, че когато се събудите, вие не можете точно да преразкажете съня си. По тази причина някога човек, който можел ясно да разкаже своя сън, се ползвал с уважение. Да се разкаже един сън последователно е много трудно. Последователността на съня, когато го сънувате, е едно нещо, съвсем друго е, когато си го припомняте. Това е като филм. Когато гледате филм, историята се развива от началото към края. По същия начин и драмата на съновидението се развива в една посока, когато спите и в противоположна, когато се събудите. Вие си спомняте първо това, което сте сънували последно, и по такъв начин достигате до началото. Това, което сънувате първо, си спомняте последно. Това е като да четеш книга отзад напред. Обърнатите наопаки думи могат да създадат само хаос. Затова споменът и преразказът на съня са велико изкуство. Обикновено, припомняйки си съня, ние си припомняме нещо, което никога не сме сънували. Пропускаме голяма част от сънуваното, а скоро забравяме и всичко останало.

Сънищата са събития на четвъртото тяло, а четвъртото тяло притежава големи възможности. Сидхите, споменавани в йога, са достижения на четвъртото тяло. Йога настоява медитиращият да не се увлича по сидхи-те. Тук се крие великата опасност да се отклониш от пътя. Ако навлизате в психическо състояние, то няма духовна стойност.

Затова когато казвам, че Кундалини е от областта на психиката, имам предвид само това, че това е събитие на четвъртото тяло. Именно затова физиолозите не могат да открият Кундалини в човешкото тяло. Затова е напълно естествено, че те отричат съществуването на Кундалини и чакрите, смятайки ги за игра на въображението. Това са събития на четвъртото тяло. Четвъртото тяло съществува, но е много фино и трудно уловимо. Не можеш да го докоснеш с ръка. И независимо от това между първото и четвъртото тяло има точки на съответствия.

Ако поставим един върху друг седем листа хартия, а сяед това пробием в тях дупка, дори ако на най-долния лист не остане дупчица, все пак върху него ще остане следа, съответстваща на пробождането на другите листа. Чакрите, Кундалини и т.н. не принадлежат на първото тяло, но то съдържа съответните точки. Затова физиоло-гът е прав, отричайки тяхното съществуване. Чакрите и Кундалини се намират в другите тела, но съответните им точки могат да бъдат открити и в първото.

И така, Кундалини е преживяване на четвъртото тяло и то е психично. Когато казвам, че психическото преживяване може да бъде два вида - истинно и лъжливо, - вие можете да разберете какво имам предвид. То е лъжливо, ако е продукт на вашето въображение, защото въображението също е характеристика на четвъртото тяло. Животните не притежават силата на въображението, затова паметта им за миналото е слаба, а представи за бъдещето въобще нямат. Животните са лишени от безпокойства, защото безпокойството винаги е свързано с бъдещето. Животните виждат многобройни проявления на смъртта, но не могат да си представят, че и самите те могат да умрат. Затова те са лишени от страха от смъртта. Сред хората също има мнозина, които не се безпокоят от страха от смъртта. Такива хора винаги асоциират смъртта с другите, но не и със себе си. Причината се крие в това, че силата на въображението от четвъртото тяло не се е развила напълно, за да могат да погледнат в бъдещето.

Това означава, че въображението също може да бъде както истинно, така и лъжливо. Истинното въображение означава способност да се предвижда бъдещето, т.е. ние можем да визуализираме това, което още не е настъпило. Но въображението, че ще се случи това, което е невъзможно, което не съществува, е лъжливо въображение. Когато въображението се използва в правилна перспектива, то се превръща в наука. В началния си стадий науката винаги изглежда само като въображение.

Хиляди години човек е мечтал да полети. Човекът, който мечтае за това, трябва да има богато въображение. Ако човек не беше мечтал да лети, братята Райт никога нямаше да направят първия аероплан. Те конкретизираха мечтата на човечество за полета. За въплъщаването на тази мечта бе нужно известно време. Правеха се опити и скоро човек се научи да лети.

Хиляди години човек е искал да достигне Луната. Първо това се е случвало във въображението му. Постепенно тази мечта е намерила почва и сега е изпълнена. Това въображение е било истинно, хората са били на правилен път. Такива мечти се намират на пътя на реалността, която с времето се въплъщава в живота. Ученият също си въобразява, както и лудият.

Като казвам, че науката е въображение, и лудостта също е въображение, не си мислете, че това е едно и също нещо. Лудият си въобразява несъществуващи неща които нямат отношение към физическия свят. Ученият също си въобразява - той си представя неща, имащи непосредствено отношение към реалния свят. И ако в началото не изглежда така, това е напълно възможно в бъдеще.

Сред възможностите на четвъртото тяло винаги съществува възможността да се отклоните от пътя. Тогава пред вас се открива лъжливият свят. Затова е по-добре ако нямате никакви очаквания, преди да влезете в това тяло. Четвъртото тяло е психическо тяло. Например, ако поискам да сляза от първия етаж, ще ми е нужен лифт или стълба. Но ако искам да се спусна в мислите си, не ми е нужна стълба. Мога да седя точно тук, но да се спускам в мислите си. Рискът от въображението или мислите е в това, че няма нужда да правите нищо, само да си въобразявате или да мислите. Всеки, който иска, може да прави това. Освен това, ако някой влезе в тази реалност с предварително изградено мнение или очакване относно нея, тогава той непременно ще получи очакваното, защото тогава умът с радост ще му съдейства. Той ще каже: "Ти искаш да събудиш Кундалини! Добре! Тя се издига... вече се е издигнала". Тогава ще започнете да си въобразявате издигането на Кундалини и умът ви ще ви поощрява в това усещане. В крайна сметка ще почувствате, че тя напълно се е събудила, а чакрите ви са напълно активирани. Но има начин да се провери достоверността, защото с отварянето на всяка чакра настъпват изменения във вашата личност. Тези изменения не могат да се въобразят или планират предварително, защото тези изменения настъпват в материалния свят.

Например, когато се събужда Кундалини, вие не можете да приемате интоксиканти - това е просто невъзможно. Тъй като менталното тяло е много фино и деликатно, то лесно се поддава на въздействието на алкохола. Затова - това ще ви удиви - приемащата алкохол жена е много по-опасна, отколкото пияният мъж. Причината е в това, че нейното ментално тяло е по-фино и тя реагира така бързо, че събитията излизат извън контрол. Затова жените са се защитили от подобен риск с определени правила на поведение. Това е единствената област, в която жената не иска равенство с мъжа, макар, за нещастие, в последно време всичко да се променя. Когато жената постигне равноправие в тази област, тя ще си нанесе такава вреда, която не е причинявала нито една постъпка от страна на мъжете.

В четвъртото тяло пробуждането на Кундалини е невъзможно да бъде доказано с голословни твърдения за преживяване, защото, както вече казах, вие можете лъжливо да си въобразите пробуждането и преживяването на Кундалини. Затова може да се съди само по физическото състояние - настъпила ли е някаква радикална трансформация във вашата личност. Щом енергията се събуди, във вас непременно ще настъпят промени. Затова винаги казвам, че поведението е външният критерий, а не вътрешната причина. То е критерий за това, което се случва вътре. С всеки опит непременно нещо започва да се случва. Когато енергията се събуди, за медитиращия става невъзможно да приема интоксиканти. Ако продължава да взема наркотици или алкохол, знайте, че цялото му преживяване е въображаемо, защото това е абсолютно невъзможно.

След събуждането на Кундалини тенденцията към насилие изчезва напълно. Медитиращият не само страни от актове на насилие, но в него не възниква дори и желание за подобна постъпка. Стремежът да се върши насилие, да се навреди на другиго, съществува само тогава, когато виталната енергия спи. Но щом тя се пробуди, другият престава да бъде друг, затова вие не можете да поискате да му причините зло. Тогава не ви е нужно да потискате насилието в себе си, защото тогава вие просто не можете да бъдете агресивни. Ако ви се налага да потискате агресивността си, знайте, че Кундалини не се е събудила. Ако след отварянето на очите вие както и по-рано търсите пътя си с помощта на тоягата, знайте, че очите ви все още не могат да виждат, колкото и да твърдите обратното - вие все още не сте захвърлили тоягата. Дали можете да виждате може да се съди по вашите действия. Вашата тояга и нестабилната ви походка доказват, че очите ви все още не са отворени.

С пробуждането във вашето поведение ще настъпи радикална промяна, всички религиозни обети, като например махаврата - ненасилие, целибат и пълна осъзнатост - ще станат леки и естествени за вас. Тогава вашето преживяване ще е истинно. То е психическо, но независимо от това е истинно. Сега можете да продължите нататък. Можете да се отправите нататък, ако сте на правилния път, но не и обратното. Не можете завинаги да останете в четвъртото тяло, защото не то е целта. Има и други тела, които трябва да преодолеете.

Както вече казах, само някои развиват четвъртото тяло. Затова в съвременния свят съществуват фокусни-ци. Ако четвъртото тяло беше развито у всички, чудесата моментално биха изчезнали от лицето на земята. Ако съществуваше общество от хора, чието развитие е застинало след четиринадесет години, тогава човекът, отишъл малко по-напред в развитието си, този, който може да мисли, щеше да бъде смятан за чудотворец.

Преди хиляди години, когато човек обявявал датата на слънчевото затъмнение, това било смятано за чудо, подвластно само на мъдреците. Днес знаем, че дори една машина може да ни предостави тази информация. Работата е само в изчисленията, не е нужно дори участието на астроном, пророк или много образован човек. Компютърът може да даде информация не само за едно затъмнение, а за хиляди. Той може дори да предскаже деня, в който Слънцето ще изстине - защото и това дори може да бъде изчислено.

Но днес това не ни изглежда чудо, защото човечеството вече е развило третото тяло. Преди хиляди години, ако човек предскажел, че през следващата година в определен ден ще настъпи лунно затъмнение, това било смятано за чудо. Смятали го са свръхчовек. Чудесата, случващи се в наши дни - магически амулети, пепел, падаща от картинните рамки - са обичайни събития на четвъртото тяло. Но тъй като нищо не ни е известно за това, то ни изглежда като чудо.

Това е като да стоите под дърво, а аз да седя на един от клоните му и да разговаряме. Аз виждам автомобил, идващ от далечината и ви казвам, че след час край нас ще премине автомобил. Вие ще кажете: "Ти какво, пророк ли си? Говориш със загадки. Не се виждат никакви автомобили. Не ти вярвам". Но след час се появява автомобилът и вие падате в краката ми и казвате: "Любими Учителю, приемете моя поклон. Вие сте пророк". Разликата е само там, че аз съм на по-високо ниво от вас - на дървото, - и затова виждам автомобила преди вас. Не говоря за бъдещето, говоря за настоящето. Но между моето настояще и вашето разликата е един час, защото аз съм на по-високо ниво. За вас това ще стане настояще след час, за мен е настояще сега.

Колкото по-дълбоко потъва човек в своето същество, в толкова по-голямо чудо се превръща за тези, които все още са на повърхността. Тогава всичките му действия ще изглеждат чудо за вас, защото ние не можем да ги оценим, тъй като са ни известни законите на четвъртото тяло. Именно така стават различните чудеса - това е само растежът на четвъртото тяло. Затова ако искаме да приключим с чудесата в този свят, това няма да стане с помощта на проповед. Както сме дали на човека образованието на третото тяло и сме го научили на различни езици и математика, сега сме длъжни да го научим да използва четвъртото тяло. Всеки човек трябва да бъде достатъчно квалифициран, защото само в този случай чудесата ще изчезнат. Иначе някой непременно ще се възползва от незнанието на масите. Четвъртото тяло се развива до двадесет и осем години - още седем години. Но само някои могат да го развият.

Само много ограничен брой хора да достигнали петото тяло. Това са тези, които наричаме спиритуалисти, духовни хора. Тези хора смятат това за край на пътешествието и обявяват: "Да достигнеш атмана означава да достигнеш всичко". Но пътешествието все още не е свършило. Обаче достигналите петото тяло отричат съществуването на Бог. Те казват: "Брахман не съществува. Няма никакъв параатман", точно както тези, които са спрели на четвъртото тяло, отричат съществуването на атмана. Или както казват материалистите: "Тялото е всичко. Когато тялото умира, умира всичко", или както твърдят спиритуалистите: "Няма нищо отвъд пределите на атмана - атманът е всичко. Това е най-висшето битие". Но това е само петото тяло.

Затова когато някой пита Буда за това какво се случва там, той отговаря: "Пламъкът умира". "И какво се случва тогава?" - питат го отново. "Когато пламъкът е изгубен, вие вече за нищо не питате, къде е отишъл той? Къде е пламъкът сега? Той е изгубен и това е всичко". Думата нирвана означава угасване на пламъка. И тогава, както казва Буда, настъпва нирвана.

Състоянието мокша е преживяване на петото тяло. Ограниченията на първите четири тела се трансцедентират и душата става напълно свободна. Освобождението е преживяване на петото тяло. Раят и адът принадлежат на четвъртото тяло. Спрелият тук определено изпитва въздействието им върху себе си. За тези, които са спрели на първото, второто или третото тяло, животът между раждането и смъртта е всичко. За тях след смъртта няма живот. Ако човек премине в четвъртото тяло, след смъртта той преживява ад или рай, където има безбройни възможности за щастие и страдание.

Ако той достигне петото тяло, пред него се отваря вратата за освобождението, а ако достигне шестото, там се среща с възможността за реализация в качеството на Бог (Божествена реализация). Тогава вече въпросът за освобождението не възниква. Човек става едно с това, което е. Твърдението "Аз съм Бог" - Ахам Брахман -принадлежи на този план. Но остава още една крачка -последният скок - където няма нито ахам, нито Брахман, където ти и аз въобще не съществуват, където просто няма нищо. Там има само пълна и абсолютна пустота, вакуум. Това е нирвана.

Тези седем тела се развиват в продължение на четиридесет и девет години. Затова средата на петдесетго-дишния период е известна като времето на революциите. Първите двадесет и пет години съществува една система на живот. През този период се полагат усилия за развиване на първите четири тела. При това се предполага, че човек получава пълно образование. След това се предполага, че хората, останали на двадесет и пет години, полагат усилия за достигане на петото, шестото и седмото тяло. Затова петдесетте години се смятат за критическа възраст. Към това време човек трябва да обърне погледа си към гората, сега е време да се отвърне от обществото, от тълпата.

Седемдесет и пет - още една революционна година. На тази възраст човек трябва да приеме саняс. Да се обърнеш към гората означава да си отидеш от тълпата и човешката суета. Саняс означава, че е дошло време да погледнеш отвъд пределите на своето его, да го трансцендираш. В гората "азът" задължително ще остане с него, макар че всичко друго е отхвърлено, но на седемдесет и пет е време да отхвърлиш и това "аз".

Но условието е такова, че човек в качеството си на стопанин трябва да е развил всичките седем тела, за да бъде спонтанен и радостен остатъкът от живота му. Ако това не е направено, това става много трудно, защото с всеки седемгодишен цикъл е свързан определен етап на развитие. Ако физическото тяло-дете не е достигнало пълното си развитие в първите седем години, детето през целия си живот ще остане болно. Най-многото, което можем да направим за него, е да предупреждаваме за развитието на болестта, но то няма да бъде никога здраво, защото основата, базата на здравето, която е трябвало да се оформи в първите седем години, е била прекъсната. Това, което трябва да бъде силно и здраво, е било разтревожено в периода на неговото развитие.

Това е като изграждането на основите на дома -ако основите са лоши, ще бъде трудно - не, невъзможно - да го поправиш, когато покривът е вече готов. Само на стадия на изграждане на основите можеш да го направиш както трябва. Затова само през първите седем години, ако условията се развиват благоприятно, тялото се развива правилно. Ако второто тяло на емоциите се развива неправилно през следващите седем години, резултатът ще бъде многобройни сексуални извращения, които много трудно се лекуват по-късно. Затова периодът на развитието на всяко тяло е много важен.

Във всеки стадий от живота всяко тяло има свой доминиращ период на развитие. Малките отклонения са допустими, това не е толкова важно. Ако сексуалността не се е развила до четиринадесет години, целият живот се превръща в сурово изпитание. Ако интелектът не се е развил до двадесет и една години, шансовете за понататъшното му развитие са малки. Ние сме достигнали до някакво съглашение - грижим се за първото тяло, след това изпращаме детето на училище за развитие на интелекта. Но абсолютно забравяме, че останалите тела имат своето определено време, което ако бъде изгубено, това означава да си навлечеш допълнителни трудности.

Човек изразходва петдесет години за развитие на тялото си, чието формиране трябва да е завършило на двадесет и една години. Напълно очевидно е, че на петдесет той няма да има толкова сили, колкото на двадесет и една, затова му се налага да полага много усилия. Тогава това, което е много по-лесно да бъде завършено в юношеството, се превръща в трудно и продължително занимание.

На пътя си той среща и още една трудност - на двадесет и една стои пред самата врата, но пропуска шанса. Сега, през следващите тридесет, той е ходил на толкова много места, че е изгубил от поглед нужната врата. Блуждаенето му прави невъзможно за него да определи мястото, пред което е бил на двадесет и една година, когато за да отвори вратата е бил нужен само лек тласък.

Затова децата се нуждаят от добре организирани ситуации до достигането на двадесет и пет години. Всичко трябва да бъде така добре планирано, че да доведе до развитие на четвъртото тяло. След достигането на четвъртото тяло всичко става по-лесно. Тогава вече е поставена здрава основа. Сега остава само да чакаш плодовете. Дървото се формира до четвъртото тяло. Плодовете започват да се появяват в петото и достигат кулминация в седмото. Неголямо отклонение е напълно възможно, но трябва да обърнем голямо внимание на основата.

В това отношение трябва да помним още едно нещо. Разликите между мъжете и жените се запазват до четвъртото тяло. Например, ако индивидът е мъж, неговото физическо тяло е мъжко. Но второто му тяло -ефирното, е женско, защото нито отрицателният, нито положителният полюс не могат да съществуват сами. Мъжкото и женското тела, изразени с електрически термини, са положителни и отрицателни тела.

Физическото тяло на жената е отрицателно. Затова тя не е агресивна в секса. Тя може да понесе насилието на мъжа в това отношение, но самата тя не може да бъде агресивна. Тя не може да направи нищо с мъжа без неговото съгласие. Първото тяло на мъжа е положително, т.е. агресивно. Следователно, той може да извърши насилие над жената, без да я попита за съгласието й. Под отрицателно не разбираме нула или отсъствие. С електрическите термини отрицателно означава възприемчиво, резервоар. В женското тяло енергията е в резерв. Но тя не е активна.

Затова жените не са творци. Те не създават велика поезия, шедьоври на живописта, грандиозни научни открития. Причината е, че за изследването, за творчеството е нужна агресия. Жената може да чака. Затова само тя може да ражда деца.

Физическото тяло на мъжа е положително, но там, където има положително тяло, след него трябва да има и отрицателно, иначе то не би могло да съществува. Двете тела присъстват едновременно. Тогава кръгът се затваря напълно. И така, второто тяло на мъжа е женско, докато второто тяло на жената е мъжко. Затова - и това е интересен факт - по отношение на първото тяло мъжът изглежда и е силен. Но зад тази външна сила се крие слабо женско тяло. Затова мъжът може да проявява силата си само краткотрайно. Затова на дълги дистанции той отстъпва на жената, защото зад крехкото женско тяло се крие силно положително тяло.

Затова силата на съпротивлението, издръжливостта на жените е по-голяма от тази на мъжете. Ако мъжете и жените страдат от една и съща болест, жената се справя по-лесно от мъжа. Жената ражда деца. Ако мъжът можеше да ражда, той би разбрал през какви мъки трябва да премине. Тогава може би не би възникнала необходимостта от семейно планиране - защото мъжът не би понесъл такава силна и продължителна болка. За миг той може да излезе от себе си, може би да скочи, но девет месеца да носи детето и после дълги години търпеливо да го възпитава, не, въобще не си го и помисляйте. Ако бебето плаче цяла нощ, той може да го удуши. Той не може да успокои капризното дете. Той е много силен, но зад външната опаковка се крие слабо, крехко ефирно тяло. Затова той не може дълго да търпи болка или дискомфорт.

Жените боледуват по-рядко от мъжете, а животът им продължава по-дълго. По тази причина между младоженецът и булката трябва да има разлика от пет години, иначе целият свят ще се изпълни с вдовици. Ако младежът е на двадесет години, девойката трябва да бъде на двадесет и пет. Продължителността на живота на мъжа е по-къса с пет години и по този начин разликата Ще бъде отстранена, жизнените процеси ще се синхронизират.

На сто момичета се раждат сто и шестнадесет момчета. Разликата в момента на раждането е шестнадесет души, но по-късно съотношението се изравнява. Шестнадесет момчета умират преди достигане на четиринадесет години, момичетата умират по-рядко. Това става поради по-големите съпротивителни способности на жените, които идват от второто, мъжко тяло.

Третото тяло на мъжете, астралното, отново е мъжко, а четвъртото - психическо, е женско. Обратно е положението при жените. Разделянето на мъжко и женско съществува до четвъртото тяло включително. Петото тяло е отвъд границите на половите различия. Щом се достигне петото тяло, не съществува нито мъжко, нито женско - но не и преди това.

Във връзка с това ми идва на ум следното: всеки мъж съдържа в себе си женско тяло, а всяка жена -мъжко. Ако случайно една жена се омъжи за мъж, идентичен на вътрешния й мъж, или ако мъжът се ожени за девойка, идентична на вътрешната му жена, бракът ще се окаже щастлив - обратното е невъзможно.

Затова деветдесет и девет процента от браковете са неуспешни - ние не знаем вътрешното правило на успеха. Докато не сме в състояние да определим правилното съотношение на съответните енергии на телата, бракът е обречен на неуспех, каквито и стъпки да се предприемат в други посоки. Благополучните бракове ще бъдат възможни само ако бъдат достигнати абсолютно точно разработени детайли на съответствията на различните вътрешни тела. Младежи и девойки, достигнали момента на пробуждане на Кундалини, с лекота ще избират партньор в живота си. Когато човек притежава пълно знание за всички вътрешни тела, няма да му е трудно да направи правилния избор. Без съответните знания изборът е твърде труден.

Затова знаещите хора настояват, че през първите двадесет и пет години трябва да се развиват първите четири тела и да се спазва брахмачария, едва след това човек може да създава семейство - и за кого трябва да се ожени? С кого иска да изживее живота си? Какъв мъж търси жената? Тя търси своя вътрешен мъж. Ако случайно изборът е бил правилен, тогава и двамата са удовлетворени. Иначе остава неудовлетворението, пораждащо множество извращения. Тогава мъжът отива при проститутка или търси жена в съседство. Безпокойството му расте ден след ден, а страданията му нарастват с развиването на неговия интелект.

Ако развитието на човека спре на четиринадесет години, той няма да страда от тази агония, защото всички страдания започват с развиването на третото тяло. Ако са развити само първите три тела, човек ще бъде доволен само от секса. Следователно, съществуват два способа - или през първите двадесет и пет години при спазване на брахмачария човек се развива до четвъртото тяло, или се поощряват детските бракове. Детските бракове означават бракове преди развиването на интелекта, за да не спре личността на нивото на секса. Тогава не възникват проблеми, защото това са отношения на нивото на животните. Отношенията в детските бракове са чисто сексуални отношения. В тях няма възможност за любов.

В Америка, например, където третото тяло се е развило напълно, институтът на брака е претърпял крах. Това е неизбежно, защото третото тяло въстава срещу неправилното партньорство. Резултат на това са множеството разводи, защото да се търпят такива бракове е невъзможно.

Правилна е тази форма на обучение, която способства за развиване на първите четири тела. Когато достигнете четвъртото тяло, обучението се смята за завършено. Никакво обучение не може да ви помогне да стигнете до петото тяло. Правилно планираното обучение с лекота ще ви доведе до четвъртото тяло. Оттук започва растежът на петото тяло. Кундалини е възможност на четвъртото тяло. Затова тя е психическо преживяване. Надявам се, че сега всичко ви е ясно.