Вивекананда изпитал самадхи с помощта на Рамакришна. Дали този опит е бил истинен?

Правилно е този опит да се нарече предварителен. Въпросът за достоверността не е толкова важен. Това е било подготвително преживяване, в което човек получава само мимолетно впечатление. Такъв проблясък не може да бъде достатъчно дълбок или духовен, тъй като събитието се случва на границата, където завършва умът и започва душата. На това ниво опитът е само психически. Следователно, мимолетното впечатление се губи. В случая с Вивекананда, обаче, било безсмислено да се върви по-нататьк, защото Рамакришна се страхувал. Той не позволил преживяването да се изживее на по-дълбоко ниво, иначе този човек би се оказал безполезен за неговото дело. Рамакришна бил толкова убеден, че след достигане на крайното преживяване човек става изгубен за света, че дори и не помислял за обратното.

Буда четиридесет години проповядвал след достигане на просветлението. Същото се отнася за Исус и Махавира. Те не са имали никакви проблеми. Но при Рамакришна нещата стояли другояче. Той изпитвал трудности, които постоянно не му давали покой. Затова позволил на Вивекананда само лекичко да се докосне до Божественото. Сам по себе си този опит е истински, но преживяването било предварително, недостатъчно дълбоко, иначе за Вивекананда щеше да е трудно да се върне назад.

Може ли преживяването на самадхи да бъде частично?

Не частично, а предварително. Между двете определения има огромна разлика. Преживяването на самадхи не може да бъде частично, но проблясъкът на самадхи съществува на ментално ниво. Пълното преживяване е духовно, проблясъкът - ментален. Ако аз, стоейки на върха на планината, видя океана, аз действително мога да го видя, но само от определено разстояние. Аз още се съм слязъл на брега, не съм докоснал водата, не съм се гмурнал в океанските дълбини, не съм се слял с тях. Аз само съм видял океана от върха на планината... Може ли такъв опит да се нарече само частичен?

Не. Независимо от това, че не съм докоснал и капка вода, не може да се каже, че преживяването ми е недостоверно. Видял съм океана, макар и да не съм станал едно с него. По същия начин може да се види и душата от върха на тялото.

Тялото има свой връх - свое най-висше преживяване. Ако с вас се случва дълбоко преживяване на тялото, то вие можете пътем да видите и душата си. Ако имате добро здраве и постоянно усещане за благополучие, може да достигнете този връх, от който се вижда душата. По опитен път ще разберете, че човек има не само тяло, но и нещо друго. Няма да узнаете какво е това душа, но ще достигнете крайните висини на тялото.

Умът също има свои висини - например, когато пребивавате в състояние на дълбока любов - не секс, защото сексът е само възможност на тялото. Макар че дори и в секса, при достигане на висините на сексуалното преживяване, може пътем да видите душата. Но това ще бъде само далечен намек - впечатление, получено от най-далечния край. Но ако преживявате дълбока любов, ако седите до своята възлюбена, без да произнасяте нито дума, за да не нарушите тишината, позволявайки на любовта да преминава между вас без движение и желание, и само вълните на любовта преминават от единия към другия, в този най-висш връх на любовта вие можете да достигнете върха, от който се вижда вашата душа. Затова дано истински влюбеният види, макар и пътем, своята душа.

Когато художникът рисува картина, той е толкова погълнат от творческия процес, че за миг става Бог, Творец, защото преживява това състояние, което сигурно е изпитвал Бог, създавайки света. Но това е само върхът на ума на художника. В момента на вдъхновение, на проблясък този човек усеща себе си като Творец. Но той греши, смятайки, че този опит, това преживяване е достатъчно. Такъв опит може да се получи и чрез възприемането на музиката, поезията, първичната красота на дивата природа и т.н. Всички те са отделни върхове. Когато вие напълно се разтворите в самадхи, настъпва самореализацията. Има много върхове, от които за миг се вижда душата.

Преживяването на Вивекананда се е случило на нивото на ума, защото, както вече казах, друг е могъл да влезе във вашия ум, да го издигне до върха и да издигне вас там.

Да разгледаме проблема по следния начин: повдигам едно дете на ръце и то разглежда наоколо от високо. Накрая го пускам на земята - не мога през цялото време да го държа на ръце. Детето е още малко, нужно е време, за да порасне до мен. Но когато го повдигам, аз му предоставям възможност да види и сега то може да разкаже на другите за видяното. Хората по-вероятно няма да му повярват, ще кажат, че при неговия ръст това просто е изключено. Но е напълно възможно да се издигнем чрез ръцете на другиго и да погледнем. Всичко това са възможности на ума. Следователно, това не е духовно преживяване.

Но независимо от това такъв опит не трябва да се нарича недостоверен. Това е предварително, подготвително преживяване. То се случва или в тялото, или в ума. То е пълно, а не частично преживяване, но се отнася до сферата на ума. Това не е сферата на духа, защото от преживяването на душата няма обратен път. На такова ниво никой не може да ви отнеме ключа, никой не може да каже, че преживяването ще се повтори само тогава, когато той ви даде ключа. На това ниво никой, освен вас, няма право на глас. Ако от медиума, от посредника се очаква изпълнението на определена задача, той трябва да бъде спрян преди момента на трансцедентно-то, иначе могат да възникнат проблеми.

Следователно, преживяването на Вивекананда е било достоверно, но тази достоверност е на психическо, а не на духовно ниво. Въпреки това, това не е малко достижение - подобно нещо не се случва с всеки. То изисква много силен и закален ум.

Може ли да се каже, че Рамакришна просто е експлоатирал, използвал Вивекананда?

Може да се каже и така, но не трябва, защото тази дума носи в себе си оттенък на осъждане. Рамакришна е използвал Вивекананда не за да постигне някаква егоистична цел. Намерението му е било да сподели с другите, използвайки Вивекананда като посредник. Той го експлоатирал само в смисъла, че използвал способностите на Вивекананда за ползата на делото. Между експлоатацията и използването има огромна разлика. Ако вляза в определени отношения или използвам нещо за своето его, това е експлоатация. Но ако го правя за света, за Вселената, за всяко живо същество, тогава това не е въпрос на експлоатация.

Освен това, може ли с увереност да се каже, че ако Рамакришна не му бе показал проблясъка на истината, Вивекананда щеше да я достигне в този живот със собствени усилия? Отговорът на този въпрос е по силата само на просветлените. Не ме напуска усещането, че това е бил точно такъв случай, но в подобни случаи е невъзможно да представиш никакви доказателства. Когато Рамакришна казал, че само три дни преди смъртта си Вивекананда ще получи ключа, то, според Рамакришна това означавало, че със собствени усилия Вивекананда ще успее да постигне състоянието на самадхи само три дни преди смъртта си. Сега относно връщането на ключа. Рамакришна вече напуснал този свят, но ключът е бил върнат точно съответно на думите му.

Това е реално, тъй като ние не знаем възможностите на своята личност, на своята индивидуалност така, както те са известни на човека, достигнал вътрешните дълбини. От неговата собствена дълбина той вижда и вашия потенциал. Той дори може да каже, кога ще достигнете, ако се придвижвате напред със собствена скорост.

Да допуснем, че се отправите на пътешествие и по пътя стигнете до планина. Зная пътя, водещ към върха, зная колко време е нужно, за да бъде покорен, и са ми известни всички препятствия, които се срещат по пътя. По начина, по който се катерим по планината, аз мога да кажа, например, че на вас ще ви трябват три месеца. Основавайки се на вашата скорост и начин на придвижване, аз мога да изчисля необходимото ви време за изкачване. Ако ви кача на самолет и ви покажа върха, а след това ви сваля обратно долу, обещавайки, че след три месеца ще достигнете целта, едва ли можете да ме обвините, че съм ви използвал. Вътрешните събития са толкова неуловими и сложни, че е невъзможно да ги разбереш и познаеш, докато се намираш отвън.

Например, вчера вечерта по пътя към дома. някой каза на Нирмала, че ще умре на възраст петдесет и три години. Аз й гарантирам, че няма да умре на тази възраст. Но не аз съм гарант за това, всичко ще стане от само себе си. Обаче сега, ако Нирмала действително не умре на тази възраст, тя може да припише това действие на мен.

Вивекананда казал, че ключът действително му бил върнат три дни преди смъртта му, но кой е бил там, за да върне ключа?

Възможно ли е да е било така, че Рамакришна да знае, че на Вивекананда предстоят много тежки периоди на духовни търсения, полети и болезнени провали и затова от състрадание му е дал възможността за мимолетно докосване, за да поддържа надеждата му?

Никога не мисли с термините "възможно ли е да е било така...", защото дори краят не се вижда на такива предположения, а освен това подобен начин на мислене е лишен от смисъл. Това е неуместно и няма нищо общо със същността. Достатъчно е да размишляваш с термините на реалността, но не повече, иначе този объркан лабиринт ще те отведе далеч встрани. Подобен начин на мислене може да ви причини огромна вреда, защото ще продължавате да се терзаете, пропускайки това, което имате. Затова гледайте на факта винаги като на такъв. И ако искате да познаете нещо като такова, каквото е в действителност, отсечете всякакви "възможно ли е да е било така". Ако не са ви известни точните факти, просто признайте, че не знаете, но не се опитвайте да скриете невежеството си под маската на умувания от типа "могло ли е да бъде така..." Именно по такъв начин ние скриваме много от недостатъците си. Това трябва да се избягва.

2

ВЪЗМЪЖАВАНЕТО НА ВЪРВЯЩИЯ ПО ПЪТЯ

В една от беседите си Вие казахте, че внезапното и непосредствено слизане на благодатта понякога може да се окаже нещастие. Не е изключено човек да пострада, да си загуби ума, дори да умре. Възниква напълно естественият въпрос: значи благодатта не винаги е благословена и благотворна? Нима благодатта не се придържа към свой вътрешен баланс? Нещастието може да настъпи поради несъответствието на приемащия. В такъв случай как благодатта може да се спусне в неподготвения?

Бог не е личност, а енергия. С това се обяснява фактът, че енергията не взема под внимание индивидуалната личност. Каквото и да се случва с всяка отделна индивидуалност, е непредубедено.

Например: дървото, растящо на брега на реката, се подхранва от преминаващия край него поток. То цъфти през пролетта, ражда плодове и израства. А дървото, паднало в самия поток, може да бъде отнесено от бързото речно течение. Реката няма отношение към тези дървета. Тя не е заинтересована нито от това, че първо подхранва едното, нито от това, че разрушава второто. Реката просто тече. Реката е течаща енергия, а не личност.

Ние непрекъснато бъркаме, разглеждайки Бог като личност. Оттук и всички наши представи за Него като за личност. Ние казваме, че Той е толкова добър, че Той е толкова милосърден, че Той винаги ни благославя и пази. Ние натрапваме на Бога своите желания и очаквания. Можеш да натрапваш очакванията си на личността, а ако те не се оправдаят, да припишеш отговорността на личността. Такъв подход е невъзможен към енергията. Затова, щом се обърнем към енергията като към личност, ние моментално се отклоняваме от правия път, защото се загубваме в илюзиите. Ако имаме работа с енергията като такава, резултатът ще бъде съвършено друг.

Ако се обърнем например към такова явление, като силата на тежестта - ние ходим по земята само благодарение на нея, но тази сила не е предназначена само за това да можем да ходим. Вие се заблуждавате, мислейки, че ако престанете да ходите, гравитацията ще изчезне от съществуването. Тази сила е присъствала на Земята, когато човешкият род не е съществувал, тя ще остане и след нашето изчезване. Ако си невнимателен при ходене, можеш да паднеш и да си счупиш крака. Това също ще се случи вследствие на закона за гравитацията. Но в случилото се няма да вините никого, освен себе си, тъй като тук не участва друга личност. Гравитацията е енергиен поток. Вие трябва да подхождате внимателно към законите на неговото функциониране, ако искате да работите с него. Но той ли трябва да мисли как да се държи с вас?

Енергията на Бога не взима никого под внимание. Всъщност, некоректно е да се каже "енергията на Бога", по-правилно е да се каже, че Бог - това е енергия. Бог не мисли за това как да се държи. Енергията се подчинява на собствен закон и този извечен закон е религията.

Под религия тук се подразбират законите на поведението, общуването с енергията, която е Бог.

Ако вашето поведение е изпълнено с разбиране, проницателност и съответствие с тази енергия, тогава тя се превръща за вас в благослов, благодат - но не по собственото й желание, а само благодарение на вас. Ако вашето поведение е право противоположно, ако постъпвате въпреки законите на енергията, тя става разрушителна за вас. В този случай не Бог променя своето отношение или качество. Причината за всичко това сте вие.

Погрешно е да се разглежда Бог като личност. Бог не е личност, а енергия. Следователно, молитвите и поклонението не носят в себе си никакъв смисъл. Безсмислено е да се очаква нещо от Бог. Ако вие искате Божествената енергия да стане благослов, благодат, вие трябва да положите усилие, да се промените. Следователно, духовните практики са изпълнени със смисъл, но молитвите - не. Медитацията има смисъл, а молитвата -не. Разберете ясно тази разлика.

В молитвата вие манипулирате Бог - молите, настоявате, очаквате, изисквате. В медитацията работите над себе си. При поклонението правите нещо с Бог. При духовния стремеж променяте себе си. Усилията за духовния растеж означават едно - вие се трансформирате, преобразявате се по такъв начин, за да съответствате, да сте в унисон със съществуването, с религията, а не да им противостоите. Реката тече, но вас, подобно на силно дърво, не ви отнася течението. Напротив, водата на реката укрепва корените ви, а не ги подмива. Когато възприемаме Бог като енергия, моментално се променя цялата структура на религията.

В това се крие и причината за моето твърдение, че благодатта слезе неочаквано и непосредствено, тя може да се превърне в причина за нещастие. Вторият въпрос звучеше така:

Може ли неподходящ човек да стане приемник на благодатта!

Не, благодатта никога не посещава неподготвения. Тя слиза само в подготвения. Но понякога неподходящ човек внезапно развива необходимите качества, без сам да осъзнава това. Такова събитие се случва само при определени условия: например, светлината е видима само за тези, които имат зрение, слепците не могат да я видят. Но ако слепецът, на когото чрез лечебно изкуство бъде върнато зрението, погледне директно към слънцето, той ще си причини огромна вреда. Първо трябва да носи слънчеви очила един-два месеца и търпеливо да чака.

Когато невъзприемчив човек внезапно стане възприемчив, голяма е вероятността за непредвидени усложнения. В случая със слепеца не можем да виним слънцето. Той трябва първо да заздрави зрението си, за да могат очите му да издържат на ярката слънчева светлина, иначе го заплашва повторна слепота. Първичната слепота се поддава на лечение, но вторичната е много по-трудно да бъде излекувана.

Запомнете: преживяването, познанието идва само при този, който заслужава. Но понякога се случва така, че човек, незаслужаващ това, благодарение на стечение на обстоятелствата развива необходимите качества, за които и сам не се досеща. В този случай е голяма опасността от нещастие, защото енергията слиза внезапно, а човек все още не е готов да я понесе.

Например, някой неочаквано получава огромна сума пари. Такова радостно събитие въобще не би трябвало да причини никаква вреда, но самата внезапност може да се окаже пагубна. Неочакваното щастие също може да има непредсказуеми последствия, защото на човек му е нужна известна способност да го понесе. Ние сме способни да понесем щастието, ако идването му е подготвено. Когато блаженството идва постепенно, ние сме подготвени за неговото приемане.

Такава готовност, способност за издържане зависи от множество фактори. Нервните мозъчни окончания, физическото състояние на личността, менталните способности - всички ние имаме свои граници, а енергията, за която говорим, е безгранична. Тя е подобна на океан, падащ върху капка - ако капката не е готова да приеме океана, тя просто умира. Капката ще бъде унищожена, без да достигне нищо.

Казано по-точно, за духовният растеж е необходимо двойно действие - ние трябва да стъпим на Пътя и да станем съзвучни с него. Но за това е нужно да развием в себе си способността да приемаме и поемаме. Тези две задачи трябва да изпълни търсещият. От една страна, трябва да отворим вратата и да подобрим зрението си, от друга - да изчакаме дори след като зрението ни се е подобрило, за да могат очите да издържат ярката светлина. Иначе твърде голямото количество може да ни донесе още по-голяма тъмнина. Това е едностранно действие - светлината няма никакво отношение към него. Отговорността лежи само върху нас и в случай на неуспех трябва да виним само себе си.

Пътешествието се разтегля в много животи и във всеки от тях човек извършва множество постъпки. Много пъти той умира в момента, в който е вече готов да приеме благодатта. В момента на смъртта той губи паметта за този живот. Работейки върху себе си в продължение на много животи, вие можете да достигнете деветдесет и девет процента растеж. Умирайки, вие забравяте за всички свои достижения, но съществените достижения на вътрешния растеж ще бъдат пренесени в следващия живот.

Редом до вас може да седи човек, който в миналия си живот е постигнал само един процент. Той също е забравил. Вие медитирате редом, но всеки от вас съответства на абсолютно различно ниво на развитие. Да допуснем, че настъпи един процент растеж. Вашият съсед ще достигне втора степен на развитие и благодатта няма да слезе в него. Но добавяйки още един процент към своите деветдесет и девет, вие ще достигнете сто процента, и внезапно благодатта ще слезе във вас, тъй като вие не сте знаели, че вече сте преминали деветдесет и девет процента по пътя на растежа на своята осъзна-тост. Всички необходими приготовления са направени, затова райското наслаждение слиза във вас.

Под нещастие аз подразбирам преживяване, за което не сте подготвени. Нещастието не е задължително да означава тежко или болезнено събитие. То подразбира само това, че вие не сте готови за него. Ако човек спечели от лотария милион долара, нима това е лошо? Но от прилив на чувства той може да умре. Шега ли е това -един милион долара! И внезапно сърцето му не издържа? Следователно, нещастието означава събитие, за което не сме готови.

Противоположното също е възможно. Ако човек е готов за смъртта и тя накрая дойде, въобще не е задължително смъртта за него да бъде тежко събитие. Ако човек, подобно на Сократ, е готов за срещата със смъртта и я приветства с разтворени обятия, тогава за него смъртта става преживяване на самадхи. Той приема смъртта така любовно и радостно, че задължително ще види тази реалност, която никога не умира.

Ние посрещаме смъртта в такъв ужас, че в момента на идването й изпадаме в безсъзнателност. Ние не познаваме, не приемаме смъртта осъзнато. Именно затова, макар и да умираме много пъти, процесът на смъртта ни е непознат. Само щом разберете какво е смъртта, самата идея, че можете да умрете, дори не възниква. Тогава смъртта настъпва, а вие я наблюдавате отстрани. Но това трябва да стане в състояние на пълна осъзнатост.

И така, смъртта може да стане благословия за едни, а благодатта - нещастие за други. Следователно, духовният растеж е двойствен - ние трябва да търсим, да се придвижваме, но в същото време да се подготвяме за събитието така, че в момента, когато светлината достигне вратата ни, да не ослепеем. Ако сте запомнили всичко казано по-горе, това не е толкова трудно да се направи. Когато възприемате Бог като човек, като личност, у вас възникват множество проблеми. Но ако се отнасяте към него като към енергия, трудностите са изключени.

Концепцията, определяща Бог като личност, е донесла множество проблеми. Умът жадува да възприема Бог като личност, за да му прехвърли цялата отговорност, а като Го прави отговорен, му прехвърля дори най-големите дреболии. Човек, получил работа, благодари на Бога, но когато я загуби, гневът му също се изсипва върху Бога. Ако му се появи мазол, той започва да подозира, че това е дело на Божиите ръце. Когато оздравее, разсипва се от благодарности към Бога. Как само експлоатираме Бог! Нима не е ясно, колко егоистично е да се смята, че Бог трябва да се безпокои дори за нашите мазоли?

Загубвате монета, а след това случайно я намирате и казвате: "Намерих я с Божията помощ". Иска ни се Бог да пази нашата собственост до последния грош. Подобна идея е угодна на нашия ум, защото в този случай се чувстваме в центъра на мирозданието. Тогава нашите отношения с Бог напомнят отношения между слуга и господар. Ние очакваме той, като пазач, да стои пред нашите врати и да охранява натрупаното. Преимуществото на отношението към Бог като към личност е в това, че по този начин цялата отговорност се възлага на Него.

Духовният търсещ, обаче, поема цялата отговорност върху себе си. Да бъдеш търсещ означава да отговаряш за всичко сам. Ако в живота ми има печал, аз отговарям за нея. Ако животът ми е преизпълнен с щастие, отговорността за това нося също само аз. Когато съм спокоен, сам отговарям за това. Когато съм неспокоен, това е само мое дело. Никой освен мен не отговаря за състоянието, в което се намирам. Ако падна и си счупя крака, това е моя грешка, не виня за това гравитацията. Когато отношението на ума е такова, тогава можете да разберете всичко правилно. Така смисълът, значението на думата "нещастие" става друг.

По тази причина казвам, че благодатта е благотворна, че това е благослов за подготвения. Всеки с времето си. За всяко събитие съществува особен момент и ако го пропуснеш, това е голяма трагедия.

В една от беседите си Вие казахте, че влиянието на шактипат постепенно се снижава. Следователно, търсещият трябва да поддържа постоянен контакт с посредника. Това не означава ли зависимост от човека, проявяващ се в качеството на гуру?

Това може да стане зависимост. Ако някой иска да стане гуру, а друг иска да намери гуру, могат да възникнат отношения на зависимост. Затова не правете грешката, като ставате ученици или издигате някого в ранга на свой учител. Но ако въпросът за ученика или учителя не възниква, няма да го има и страхът пред зависимостта. Тогава човек, от когото приемате помощ, ще бъде само тази част от самите вас, която се е придвижила по-далеч по Пътя. Кой тогава е ученикът и къде тук е гуру?

Буда разказва за едно от своите превъплъщения. Той казва: "В свое предишно въплъщение бях невеж човек. Един мъдрец беше постигнал просветление и затова аз отидох при него. С почтителен поклон паднах в краката му. Но когато се изправих, с удивление видях как старецът се поклони пред мен. "Какво правите? - възкликнах. - Това, че се покланям в краката ви, е абсолютно правилно, но аз не заслужавам поклон".

Мъдрецът отвърна: "Ще бъде голяма грешка, ако ти докоснеш краката ми, а аз твоите - не. Защото аз не съм някой друг, а част от теб, но отишла малко по-напред. Покланяйки се в краката ти, аз само ти припомням, че си постъпил правилно, като си се поклонил пред мен. Но не се заблуждавай, че ние сме двама различни души. Заблуждение е да се смята, че аз съм мъдрец, а ти - невежа. Това е въпрос на време. Почакай малко и ти също ще достигнеш просветление. Когато десният крак прави стъпка напред, левият следва зад него, в действителност левият остава отзад само за да може десният да направи крачка напред".

Взаимоотношенията ученик-гуру причиняват вреда. Но отношенията между ученика и учителя, които не водят до зависимост, са благословени. Независимите, несвързани - това означава недвойствени, взаимоотношения подразбират наличието на отделни индивиди. Може да се разбере когато ученикът възприема гуру като нещо отделно от себе си, защото той е невеж. Но ако и гуру смята така, това вече е беда. Значи слепецът води слепеца - а слепец, който води, е още по-опасен, защото вторият незрящ напълно му се доверява.

В зависимите отношения гуру-ученик няма духовна значимост. Въобще, всяко взаимоотношение е отношение на сила, власт. Някой е баща, а някой - син. Ако ги свързва любов, тогава не става дума за състезание. Бащата не осъзнава своята власт на баща, както и синът не осъзнава своята. Тогава синът е предшестваща форма на баща, а бащата - последваща форма на син. Не напразно казват, че децата трябва да бъдат по-добри от своите родители.

Ние хвърляме семе и от него израства дърво. Дървото на свой ред дава живот на хиляди други семена. Какви са отношенията между тези семена и първите? Едното идва по-рано, другите се появяват по-късно. Това е пътешествие на същото семе, паднало на земята, разцъфнало и разтворило се в почвата. Бащата е първото звено, синът - второто в същата връзка. Но съществува само връзката, не и отделните личности. Тогава, ако синът падне в краката на бащата, той само изказва уважението си към предшестващото звено. Той оказва почит на този, който си отива, тъй като без него не би се появил на бял свят. Само благодарение на него е дошъл към съществуване.

Бащата е дал живот на сина, хранил го е и го е обличал, но е полагал усилия не за някой друг, той е отглеждал продължение на самия себе си. Не грешим, когато казваме, че в собствения си син бащата придобива втора младост. Тогава това не е въпрос на взаимоотношения. Това е любов, а не отношения.

Но най-често между бащата и синът се създават политически отношения. Бащата е силен, а синът - слаб, затова бащата доминира. Той с всички средства кара сина си да чувства, че е нищо, а бащата - всичко. Но бащата не си дава сметка, че скоро ще настъпи времето, когато синът ще стане по-силен от него. Тогава той по същия начин ще доминира.

Такива отношения между ученик и гуру, между мъж и жена са извратени... Иначе защо между мъжът и жената трябва да има отношения на зависимост? Двама души чувстват своята общност, затова са заедно. Но не, нещата не стават така. Мъжът по своему властва над жената, жената доминира по своему. Двамата, подобно на властни политици, насочват един към друг своите копия.

Същото става и в случая с ученика и гуру. Гуру потиска ученика, а последният жадува смъртта му, за да стане сам той гуру. Ако гуру закъснява със своята смърт, тогава срещу него избухва заговор, започва бунт. Затова е много трудно да се намери гуру, чиито ученици не биха въстанали срещу него и не биха се превърнали в негови врагове. Особено внимателно трябва да се избира главният ученик. Защото той става главен враг. Това почти винаги е неизбежно, тъй като натискът на силата неизменно предизвиква бунт и протест. Духовността няма никакво отношение към това.

Мога да разбера бащата, потискащ сина - тук става Дума за двама невежи и на тях може да им бъде простено. Това не е хубаво, но може да бъде извинено. Обичайното тъжно явление - мъж, потискащ жена си, и обратно. Това се среща достатъчно често. Но когато гуру потиска ученика, възниква проблем. Тази област трябва да бъде лишена от заявления от типа: "Аз зная, а ти -не".

Какви отношения възникват между ученик и гуру? Единият е баща, предявяващ правата си. Той заявява: "Аз зная, а ти - не. Аз съм мъдър, а ти - невежа. Невежеството трябва да се поклони пред мъдростта". Но какъв е този мъдрец, който заявява: "Ти си длъжен да се поклониш от уважение"? Именно той е по-невеж. Знае няколко наследени секрета, изучил е няколко труда и може да ги преразкаже. Но не му е известно нищо повече.

Може би сте чували тази история. Живял един кота-рак-всезнайко, толкова известен сред котешкото царство, че започнали да се отнасят към него като към тиртханкара (търсещ, достигнал шестото ниво). Причината за неговото всезнайство се криела в това, че този котарак намерил пролука към библиотеката. Той знаел всичко за тази библиотека. Под всичко подразбирам да знае ходовете и изходите, разположението на книгите, върху които се спи най-удобно, кои книги те топлят през зимата, които са прохладни през лятото и т.н.

Затова сред котките се разнесъл слух, че ако някой иска да научи нещо за библиотеката, всезнаещият котарак може да отговори на всеки въпрос. Естествено, никой не се съмнявал във всезнанието на този, който знаел всичко за библиотеката. Дори се появили негови последователи. Но фактът си е факт: котаракът-всезнайко всъщност бил незнайко. Неговото знание за книгите се свеждало до това, удобно ли е да се лежи върху някоя от тях, коя има мека обложка, в кой шкаф е топло, къде е прохладно. Повече нищо не знаел. Котаракът нямал и най-малка представа за съдържанието на книгите. А и как една котка да узнае какво пише в книгите?...

Сред хората има такива котки-всезнайковци, които добре знаят как да скрият истинското си лице зад умни слова. Вие казвате нещо, а те веднага се опитват да ви победят, позовавайки се на Рамаяна. Или отговарят: Така е казано в Гитата". Кой ще започне да спори с Гитата? Ако кажа, че това е мое мнение, вие устройвате дебати. Но, позовавайки се на Гитата, аз съм в безопасност. Гитата е удобно убежище. Тя затопля, освобождава ме от труда и се превръща в защита срещу враговете. Тя служи за украшение на интериора, с нея можеш да манипулираш, но човек, постъпващ по подобен начин с Гитата, му е известно за нея само толкова, колкото на котарака за библиотеката.

Може да стане така, че чрез повтарящи се асоциации котаракът по някакъв начин да узнае съдържанието на книгите, но умникът-гуру нищо няма да разбере. Колкото по-упорито се зубрят текстовете на свещените писания, толкова по-малка е тяхната потребност от поз-нание. По такъв начин те попадат под властта на илюзиите, че им е известно всичко, което трябва да знаят.

Щом някой провъзгласи авторитетността на знанията си, не се обърквайте, защото това е само скрито невежество, защото всяко съждение е невежество. Но когато човек се колебае, без да реши дори да спомене това, което му е известно, знайте, че той е започнал да получава намеци, мимолетни впечатления, лъчи на мъдростта. Такъв човек никога не става гуру, в ума му не може да дойде нещо подобно, защото положението на гуру носи със себе си авторитетността на знанието. Гуру е този, който знае. Вие се нуждаете от знания, а той може да ви предаде своите знания.

Такива изисквания и авторитаризъм убиват в другите потребността от търсене. Авторитетът, властта не могат да съществуват без потискане, тъй като притежаващият власт постоянно се опасява, че вие ще достигнете до истината. И какво ще остане тогава от властта му? Затова той ви спира, не ви допуска до истината. Той събира около себе си последователи и ученици, сред тях също възниква своя йерархия. Но това също е политическа паяжина, нямаща нищо общо с духовността.

Казвайки, че преживяване, подобно на шактипат - а това е слизането на Божествената енергия, - се извършва лесно в присъствието на определено лице, аз нямам предвид необходимостта да се вкопчвате в него, не твърдя, че трябва да изпадате в зависимост или да превърнете такъв човек в гуру. Освен това не искам да кажа, че трябва да прекратите търсенията си. Напротив, всеки път при преживяването на това събитие чрез посредничеството на медиума възниква усещането, че ако познанието, трансформирано от някого, носи толкова радост, какво ли блаженство може да се изпита при непосредственото слизане на Божествената енергия! В края на краищата, когато нещо се случва чрез посредник, то губи определена свежест, става залежало.

Отивам в градината и попивам в себе си благоуханието на цветята, а след това вие идвате да се видите с мен и чрез мен усещате техния аромат. Обаче благоуханието, смесено с естествения аромат на тялото, в известна степен отслабва.

Затова когато казвам, че на началния етап шактипат е много полезна и благотворна, аз подразбирам това, че в началото вие трябва да узнаете за съществуването на градината и цветята, за да наберете смелост и да тръгнете на пътешествие. Но ако си намерите учител, вие се превръщате в застояло блато, така че не спирайте на кръстопътя. Пътните знаци на кръстовищата може да ни разкажат повече, отколкото човекът, който нарича себе си гуру. Знаците посочват точно колко километра остават до целта. Но нито един гуру не може да даде такава точна информация. Освен това, ние не се кланяме на пътните знаци и не прекарваме времето си в беседи с тях. Ако постъпваме така, нашето поведение сочи колко сме невежи - още повече, че пътните знаци имат за цел да указват само това - колко още ви остава да изминете. Те не са поставени по пътя, за да ви спират.

Ако пътните знаци можеха да говорят, щяха да кажат: "Къде отиваш? Дадох ти нужната информация. Сега вече знаеш, тогава защо да продължаваш нататък? Стани мой ученик, следвай ме!" Но знаците не могат да говорят, затова те, за щастие, никога не стават гуру.

Хората разговарят и колко са техните претенции за званието гуру! Такъв човек може да заяви: "Аз ти открих толкова много, така че бъди благодарен! Отсега ти си ми длъжник." Помнете, че човек, изискващ от вас благодарност, няма какво да ви даде. Той, подобно на пътен знак, ви съобщава просто определен обем информация. На знака нищо не му е известно за самото пътешествие. На него е изписана само информацията, която той предава на преминаващите край него.

Така че, пазете се, ако от вас очакват благодарности. Не се привързвайте към индивидуалности, движете се по-нататък, към безформеното, изконно съществуващото и безкрайното. Но проблясъкът на преживяването е възможен чрез човек, който е средство за предаване, защото в крайна сметка индивидуалността също принадлежи на Божественото. Точно както океанът може да бъде познат чрез рекичката или извора, така и Безкрайното може да бъде познато с помощта на индивидуалността. Ако до вас е достигнал проблясък, може да се случи и пълна реализация. Но не попадайте в зависимост от когото и да е, не ставайте роби на каквото и да е.

Всички взаимоотношения ограничават, били те отношения между мъж и жена, баща и син, учител и ученик. Там, където съществуват отношения на зависимост, възниква робство. Затова духовният търсещ не трябва да формира отношения. Ако той поддържа взаимоотношенията мъж-жена, от това няма особена вреда. Това не е пречка, защото такива отношения нямат връзка с работата. Но иронията е в това, че отказвайки се от отношенията от типа мъж-жена или баща-син, той създава нови отношения - учител-ученик. Това е много опасно.

Идеята за духовните взаимоотношения е лишена от смисъл. Всички отношения принадлежат на светския свят. Отношенията по своята същност са земни. Няма да сгрешим, ако кажем, че отношенията - това е земята, светът. Вие сте сами, несвързани с никакви обединения. Такова определение не е егоистично, защото другите също са сами и не са асоциирани. Някой е направил две крачки напред - ако чувате стъпки, за разстоянието, което ви разделя, вече ви е известна посоката на пътя. Някой ви следва на няколко крачки отзад, някои пътуват редом с вас. Безкраен брой души вървят по Пътя. В това пътешествие всички ние сме спътници. Единствената разлика е в това, че някой е отишъл малко по-напред, а някой малко е изостанал. Използвайте максимално преимуществата на вървящите отпред, но не превръщайте това в подобие на робство.

Стойте по-далеч от зависимостта и взаимоотношенията, но особено внимателно избягвайте "духовните"

взаимоотношения. Земните, мирски взаимоотношения не представляват опасност, защото светът като такъв е взаимоотношение. Тук не възниква проблем. Използвайте най-малката възможност за получаване на послания и указания. Не искам да кажа, че не трябва да изпитвате благодарност за тях. Това не трябва да създава трудности за вашия ум... Само подчертавам, че е неправилно да изисквате благодарност за тях. Подчертавам, че е неправилно да изисквате благодарности, но е неправилно и да не изпитвате благодарност. Вие трябва да сте благодарни на пътните знаци за предоставената информация независимо от това, дали те я чуват или не.

Когато казваме, че гуру не трябва да изисква или да очаква благодарност, това въвежда слушателите в заблуждение и подхранва егото им. Те си мислят: "Как може това да е вярно! Не е нужно да се казва благодаря!" И тук правят грешката, попадайки под влиянието на напълно противоположното твърдение. Аз не казвам, че задължително трябва да сте благодарни. Само искам да подчертая, че гуру не трябва да изисква благодарност. Затова, ако не поднасяте благодарността си, вие на свой ред се заблуждавате. Вие трябва да сте благодарни, но тази благодарност не ви обвързва, както това, което не се изисква, не може да ограничи или привърже. Но ако вие изисквате благодарност независимо от това, дали аз съм благодарен или не, това ви обвързва и създава трудности.

Приемайте намека или мимолетното преживяване, откъдето и да е дошло. То ще изчезва отново и отново. То не може да бъде постоянно, защото е дошло чрез Другиго. Само това, което ви принадлежи, може да продължи вечно.

Затова отново и отново ви предстои да преживявате шактипат. Ако се боите да изгубите свободата си, търсете собствения опит на преживяването. Безсмислено е да се опасявате от робство, защото ако сте привързани към нещо - това е робство, зависимост. Но ако от страх да не бъдете привързани, бягате от обекта на своите привързаности, това също е робство, зависимост.

Затова в мълчание приемайте това, което ви даряват. Бъдете благодарни и продължавайте нататък. И ако чувствате, че нещо е дошло, а след това е било изгубено, търсете източника вътре - там, откъдето вече не можете да го загубите. Ако достигнете вътрешния източник, вече не можете да го изгубите, тъй като вашето вътрешно съкровище е безкрайно. Ако търсите източника отвън, винаги съществува шанс да го загубите.

Не се превръщайте в постоянен просяк. Това, което получавате от другите, трябва да ви подтикне към собствени търсения. А това става възможно само тогава, когато не се отъждествявате, не се обвързвате с отношения. Получавайте, благодарете и вървете нататък.