Книга, в която героят си ти! Островът на бродещите мъртви алан Шарп Island of the Walking Dead by Allan Sharp cambridge university press 1986

29

- Трябва да говоря с вас - рече той. - Разбрах, че Сийбрук се гмурка и смятам вас за следващ по старшинство. Тази вечер чух много странна изповед. Знаете, че не мога да наруша тайната й, но това не ми пречи да споделя с вас нещо, което трябва да научите.

Знаете, че от няколко години съм свещеник на Хаити. Следователно беше неизбежно да се запозная с много от магиите и суеверията на този остров. Мога да ви кажа какво, според мен, се опитва да направи Сейбъл. Трябва да наблегна на думата „опитва”. Чували ли сте за зомби³?

Чувал бях. Доколкото знаех, става дума за поверие, според което с магически средства наскоро починали хора могат да бъдат съживени и, против собствената им воля, да бъдат накарани да обработват нивите срещу малко храна и без пари.

- Това е обичайното значение на думата - съгласи се отецът, - но има и друг вид зомби. Твърди се, че големите майстори на магьосническото изкуство могат да създадат човешко тяло от някаква гадна смес от кръв, кости и гробищна пръст. После те можели да вселят в това тяло духа на някой отдавна починал мъртвец и да го накарат да изпълнява всяка заповед на магьосника. Освен това се говори, че това е много опасна магическа операция, която може да се извършва само от висш жрец или жрица на магията, наричани „папалои”. Сейбъл е именно такава!

- Не може да вярвате в това! - възкликнах аз.

- Дали вярвам или не е без значение - отвърна отец Николас. - Сигурен съм, че Сейбъл веднъж вече е опитвала да го направи и сега отново се опитва. И двата пъти сеньор Алварес се намира на острова. В едно съм убеден - тя иска да му навреди!

- Мислех си за лукаянския череп и за талисмана. Извадих го от джоба си и го сложих на канапенцето. Отецът го разгледа внимателно.

- Това е талисман - обясни той. - Който предпазва собственика му от духовете на

мъртвите (33)!

30

ландроувъра. Въпреки че вече бе доста тъмно, той веднага ме позна.

- Преди да сте почнали да се извинявате - рече той, - ще ви кажа, че грешката е моя. Реших да тръгна в последния момент. Моят пилот опита да се свърже с вас по радиото, но разбрах, че антената ви била повредена.

Запитах къде са пилотът и самолетът.

- Заминаха - отвърна той. - Утре сутрин трябва да вземат мои важни клиенти от Маями. Наложи се самолетът да излети, докато е все още светло и се вижда пистата.

Помогнах му да се качи в ландроувъра и завихме обратно към хана.

- Да ви кажа също, че митничарите предложиха да ми осигурят превоз, но аз отказах. Признавам, че съм уморен - много работя и малко спя. Мислех, че една разходка ще ме поосвежи.

Обясних му подробно какво е положението с потъналия кораб.

- Когато говорих със Сийбрук, не беше толкова зле. В такъв случай радвам се, че дойдох. Искам да видя края на проекта, дори да завърши с провал.

Уверих го, че ако някой може да спаси кораба, това е Сийбрук.

- Зная, но ако той не успее, ще се почувства по-добре, като види, че съм тук и ми е ясно, че е направил всичко възможно.

Усетих, че сеньор Алварес ми става симпатичен. Познавах го бегло, но сега откривах, че е скромен, сърдечен и се съобразява с другите - съвсем различен от представата ми за всемогъщ мултимилионер и делови магнат!

В хана той отказа да хапне каквото и да било, помоли само да отдъхне два часа в стаята си и изрази надежда, че по-късно ще има възможността да вечеря със Сийбрук, Сю и мен.

Пристигна Малкълм, разтревожен от земните трусове. Бе вървял пеша чак от разкопките дотук! Веднага тръгна към пристанището. Сю се върна в хана и когато й разказах всичко, тя реши, че ще е най-добре да остане на борда на спасителния съд, да ни осведомява за хода на нещата и да ни съобщи дали изобщо ще е възможно да вечеряме (29).

31

От тежичкото щракване на вратата разбрах, че е влязъл още някой - мъж, скрит в сенките, но все пак някак познат. За миг той постоя така, после бавно тръгна по централната пътека към коленичилата фигура на сеньор Алварес. Сега светлината от свещите падна върху него - беше Чарли от хана!

Някъде високо в мрака се разнесе звук - слаб, но все по-усилващ се, наподобяващ воя на вятъра. Свещите затрепкаха. Погледнах към Чарли. Видях го да се навежда напред като човек, срещу когото духа силен вятър. Косата му се развя назад и дрехите на гърдите му прилепнаха към тялото, макар че аз не усещах нито полъх!

Приличаше на човек, който се бори с вихър, но продължаваше да върви напред. Като наближи олтара, сеньор Алварес се изправи и обърна. Навярно се е уплашил от странното същество насреща му. Не виждах лицето, което той гледаше – лице, което сега не бе наполовина скрито от дългия черен бретон. Но виждах лицето на сеньор Алварес. На него бе изписан ужас. Той отвори уста, сякаш да заговори. Свещите изведнъж припламнаха силно, а после в църквата настъпи пълен мрак, ,ато че ли някой ги духна едновременно.

Чу се шум от кратко боричкане, от препъващи се стъпки, а сетне глас - силен, задъхан и някак странно заповеднически:

- Мигел Янес Пинсон Алварес! Стой! Напуснеш ли това място, няма да мога да те спася!

И пак отекнаха препъващите се стъпки - но след тях вървяха други. Вратата се отвори. Сетне отвън се разнесе силен грохот, оглушителен трясък и... внезапна тишина. Като по чудо свещите в църквата отново се запалиха. Освен нас в храма друг нямаше. Изтичах към вратата.

Входът бе задръстен от камъни и баластра. Изпод един жълто боядисан каменен къссе подаваше ръка – бяла, като се изключи кръвта, която се стичаше тъмна по пръстите й (32).