Книга, в която героят си ти! Островът на бродещите мъртви алан Шарп Island of the Walking Dead by Allan Sharp cambridge university press 1986

32

В понеделник в четири часа сутринта Сан Салвадор преживя последния, както се оказа, земен трус. Дежурният на борда на спасителния катер, който наблюдавал потъналия кораб на телевизионните монитори, видял как картината изчезва по екраните. Постът на палубата докладвал за силно вълнение във водите около спасителния съд.

Призори Сийбрук повел екипа от гмуркачи да разберат какво точно се е случило. Не намерили нито кораб, нито пукнатина в рифа. Едната половина от рифа, която бе заграждала пукнатината, се откъснала напълно и потънала около двеста метра надолу до дъното на един от подводните каньони. Заедно с нея изчезнал и корабът.

Заключението на следствието, организирано по случая сеньор Алварес и Чарли, можеше да бъде само едно: смърт при злополука. Знаеше се, че статуята не е безопасна и земните трусове бяха повече от достатъчни, за да обяснят сгромолясването й. Ала много въпроси останаха без отговор. Как сеньор Алварес се озовал в църквата? Защо Чарли изчезна, за да се появи отново в този съдбовен миг? Ами необяснимите събития в църквата и думите: „На пуснеш ли това място, няма да мога да те спася” - да те спася от какво?

Както бе предсказал Морт Джаксън, жената, известна като Сейбъл, се върна в колибата си. Беше арестувана и глобена за кражба на една коза и две петлета. Чувам, че след това напуснала острова.

Аз унищожих талисмана, но преди това го показах на отец Николас, който бе прекарал николко години като свещеник на Хаити. Той ми обясни, че давал закрила срещу духовете на мъртвите!

Всички спомени - дори и най-лошите - постепенно избледняват, но аз никога няма да забравя онзи миг в църквата, точно преди да угаснат всички свещи, и ужаса, изписан върху лицето на сеньор Алварес. Какво бе видял той? Никога няма да разбера. Главата на мъжа на име Чарли бе смазана така, че не можеше да се разпознае.

33

Отговорих му, че почива в стаята си.

- Сигурен ли сте?

Имаше само един начин да се уверим. Виждах, че отец Николас няма да се успокои, докато не види с очите си сеньор Алварес. Стаята му беше на партера и гледаше към градината.

Бяхме стигнали до средата на коридора, когато срещнахме една от камериерките - тя пищеше, изпаднала в истерия. Отецът остана да я успокоява. а аз забързах към стаята.

Вратата беше отворена. В отсрещната стена – там, където трябваше да е прозорецът - зееше дупка. Влязох. Мебелите бяха преобърнати. По ръба на тоалетната масичка имаше нещо, което можеше и да е кръв. Сеньор Алварес бе изчезнал. Излязох, оставяйки всичко непокътнато.

Морт Джаксън пристигна след по-малко от петнадесет минути. Огледа стаята и прекара доста време в градината непосредствено под прозореца.

Сю се върна преди Морт да ни извика в салона.

- Нямам представа какво се е случило в онази стая - започна той, - но внимателно огледах градината. По тревата има много роса и доста следи от стъпки, някои от които на боси крака. Съществуват само две възможности. Сеньор Алварес е бил отвлечен от „неизвестни лица”. В този случай или е вече мъртъв, или го държат в плен. Не съм Шерлок Холмс, но ако правилно съм разгадал следите, той се е спасил и или се крие, или още бяга някъде из острова. Искам незабавно да започне издирване. Аз поемам пристанището и околностите.

Той се обърна към Да Марко:

- Ще вземете ли камиона да претърсите крайбрежния път на юг?

Да Марко кимна.

- Остават още два ландроувъра. Можете ли да карате, отче?

Отец Николас каза, че може. Морт погледна към нас със Сю.

- Ландроувърите са ваши. Вие изберете. Или летището и крайбрежния път на север (37), или улицата във вътрешната част на града (35).

34

Дадох на заден ландроувъра, обърнах и излязох отново на пътя. Натиснах педала за газта докрай и поех на юг към кръстопътя, където можех да завия по пътя за пристанището.

Само след стотина метра фаровете осветиха редица силуети, застанали на пътя пред нас!

- Не може да са стигнали тук преди нас! - възкликна Сю.

Вече не знаех какво да мисля, макар че според мене това бяха още от „творенията” на Сейбъл, които най-вероятно бяха плъзнали по целия град!

- Сигурно те зомби - рече Били, - но пак направени от плът и кръв. Ти продължи караш. Това желязно нещо смачка тях едно хубаво!

Ландроувърът вече връхлиташе върху редицата, ала те не помръдваха. Може би Били имаше право: бяха просто зомби... ала приличаха на нормални хора. Не бях в състояние да ги прегазя. Рязко ударих спирачки.

- Аз оправя нещата! - рече Били. - Ще пръсна техни глави с таз пушка. Тогава те няма вижда къде ходят!

Преди да успея да го спра. Били изскочи от ландроувъра. Той беше един, а те десетина. Можеха да го разкъсат! Скочих след него. Съществата започнаха да отстъпват. Навярно се страхуваха от пушката на Били и... изведнъж изчезнаха, стопиха се сред сенките.

Видях, че Сю ме е последвала.

- Къде е сеньор Алварес? - запитах аз.

Не изчаках да ми отговори. Ландроувърът беше на петдесетина метра зад нас. Втурнах се натам. Кабината на колата бе празна!

Открихме Морт близо до пристанището. Издирването продължи цялата нощ. Призори взеха да кацат самолети от Насау. След по-малко от час островът гъмжеше от полицаи.

Били продължи да търси с останалите. Сю едва се държеше на краката си и се върна в хана да поспи., Сийбрук и Мари Галант почти бяха изхвръкнали от главата ми. Слязох на пристанището да видя какво става. Сийбрук бе вече там с целия си екип. Готвеха се да вадят Мари Галант (45)!