Книга, в която героят си ти! Островът на бродещите мъртви алан Шарп Island of the Walking Dead by Allan Sharp cambridge university press 1986

20

Знаех само един човек, който живее в това уединено място. Всички острови си имаха „шаман” или „мъдрец”, който продаваше талисмани, лекарства, билкови отвари и дори правеше по някоя магия. На Сан Салвадор това беше жена на име Сейбъл. Домът й представляваше стара порутена колиба край дърварския път.

Като стигнахме до брега, видяхме, че ни чакат. Беше Морт Джаксън. Запитах дали се е случило нещо със Сейбъл.

- Съмнявам се - отвърна той, - но на ваше място не бих ходил там. Стените на колибата са опръскани с кръв, а неколцината мъже, които доведох със себе си, току-що изкопаха козата на Джеси Уелс - с прерязано гърло и изтръгнати вътрешности. Грозна гледка.

Той бръкна в джоба си и ми подаде нещо, което приличаше на снопче пера.

- Това е амулет, талисман - рече той. - истински магьоснически атрибут. Запази го за спомен!

Мушнах го в джоба си.

- Донесе го Джоузеф, мъжът на Къфи Палмър... намерил го в чантата й. Вероятно като възнаграждение за нещо.

- Например за лукаянски череп - предложи Сю.

- Твърде е възможно - отбеляза Морт. - Къфи веднъж вече имаше такива неприятности. Сейбъл е изчезнала, но пак ще се появи. Не ви попитах какво правите тук по това време.

Казах просто, че не съм успял да запаля ландроувъра.

- Аз самият ще съм тук още дълго време -рече Морт. - Ако предпочитате да продължите пеша, ще кажа на един от хората ми да иде за ландроубъра утре сутринта и да ви го върне (18). Но в колата имам флакон спрей против влага. Ако искате изчакайте ме, тримата ще се върнем до ландроувъра и ще си го докарате сами (24).

На Сю й бе все едно как ще постъпим. Отново решението трябваше да взема аз!

21

Когато пристигнахме в радиостанцията, Сийбрук си бе тръгнал. Членовете на екипа, заминали за уикенда, се намираха на триста мили разстояние и ловяха синя риба-меч някъде край островите Бери. Досега не бяхме успели да се свържем с тях. Сийбрук се беше върнал в хана.

Там заварих Сю, но не и него. Сю каза, че Сийбрук тръгнал веднага за пристанището с Бейтс и Свенсон - другите двама гмуркачи. Тя предложила помощта си, но Сийбрук я уверил, че тримата ще се справят. Корабът се бил наклонил и имало опасност да се удари в отсрещната стена на леговището си. Планът беше към кораба да се прикрепят някои от найлоновите въздушни чували и да се надуят толкова, колкото да го изправят.

Нямаше с какво да помогна. Бях попривършил с изложбата, а и тъй като сеньор Алварес не пристигаше довечера, не беше нужно да се бърза. Ако остана в хана, Сю и аз (и двамата опитни гмуркачи) ще бъдем на разположение, в случай че потрябваме на Сийбрук. Събитията от последните две денонощия поставяха достатъчно въпроси за обсъждане, ала не даваха отговори.

Следобед собственикът на хана Да Марко се появи за малко във фоайето и Сю го попита дали има новини от Чарли. Нямаше никакви.

Предположих, че става въпрос за същия Чарли, който беше момче за всичко в хана. Той беше странна птица, дори и като външност. Така и не успях да реша дали главата му е прекалено голяма или пък причината е в косата му - черна, много бухнала отстрани, с дълъг бретон, който падаше в очите му.

- Чарли изчезна - обясни ми Сю. - Сутринта не се появи. Не е спал в леглото си, но багажът в стаята му не е пипнат, дори парите (26)!

22

Преди да успеем да обясним присъствието си, чухме кучето на Били да се приближава с лай към нас. Изведнъж се разнесе силен изстрел - беше от залповата пушка на Били; гръмнат ли едновременно седемте й цеви, звукът не може с нищо да се сбърка. Стояхме и гледахме по посока на шумотевицата.

Беше вече тъмно, но аз не бях изключил фаровете на ландроувъра. През двойния лъч светлина, насочен към дърветата, преминаха два тичащи силуета. От това разстояние и така слабо осветени трудно можеше да се каже със сигурност, но приличаха на двама мъже - двама чисто голи мъже!

Лаят отмина нататък. Разнесе се още един изстрел - този път много по-надалеч. Докато чакахме, казахме на Малкълм причината за посещението си. Очаквахме, че ще ни е трудно да обясним внезапното си появяване и бяхме учудени, когато Малкълм призна, че и той изпитвал същите чувства. Бил готов да си вървим, веднага щом се уверим, че Били е добре.

След един час Били пристъпи в светлия кръг от газовата лампа на Малкълм. Носеше кучето си Данди на ръце и плачеше.

- Данди, той мъртъв! - рече той. - Те счупили негов гръб!

- Кои бяха те? - запита Сю.

- Аз не знае. Аз изгубил тях. Ходил чак до Голямото езеро. Там видял оня полицай с няколко мъже от града. Те копае около колибата на Сейбъл.

Сейбъл беше островната шаманка, която продаваше талисмани и церове.

- Сейбъл не там. Джаксън дал мене това. Казал то един от талисманите на Сейбъл - държи призраците настрана. Той мисли аз пиян. Призраци не убиват Данди. Ти вземи.

Той ми подаде амулета - приличаше на обикновено снопче пера. Тъй като не исках да го разстройвам повече, сложих го в джоба си. Били заяви, че първо ще остави Данди в къщата, а после пак ще иде да търси убийците му. Малкълм настоя ние със Сю да се върнем в хана. Той тръгна с Били. Съгласих се, макар и с неохота (18).