Книга, в която героят си ти! Островът на бродещите мъртви алан Шарп Island of the Walking Dead by Allan Sharp cambridge university press 1986

23

Докато се облека и закуся, предположих, че Сийбрук вече е напуснал бара и слязъл долу на пристанището. Затова реших да отида първо там.

Сийбрук не само че беше на пристанището, но вече се готвеше да отплава за спасителния катер. За потъналия кораб непосредствена заплаха нямаше, но „люлката” се бе килнала. Имаше опасност потъналият кораб да пострада, ако люлката продължи да се накланя и се блъсне в отсрещната стена на пукнатината. Планът беше към нея да се прикрепят няколко въздушни чувала и да се надуят дотолкова, че да се изправи наклонът. Сийбрук трябваше да свърши тази работа само с двама гмуркачи - Бейтс и Свенсон. Другите се намираха на триста мили разстояние - ловяха синя риба-меч близо до островите Бери. В радиостанцията още се мъчеха да се свържат с тях.

- Чувам, че Морт Джаксън си има проблеми -отбеляза Сийбрук, - а Да Марко, собственикът на хана, се кани да му създаде още един. Чарли е изчезнал.

Предположих, че има предвид Чарли, момчето за всичко в хана. Той беше доста странен образ. Така и не можах да реша дали главата му е прекалено голяма или пък всичко идва от косата - черна, много бухнала отстрани, с неимоверно дълъг бретон, който влизаше в очите му. Както станало ясно, тази нощ не спал в леглото си, а иначе от стаята му в задната част на хана не липсвало нищо, дори парите били там.

Сийбрук чакаше само да натоварят съоръженията в лодката и сега бе готов да отплава. Запитах го дали има нужда от помощник. Той отвърна, без да се колебае:

- Скачай в лодката (25)!

24

Вече бе доста късно и двамата със Сю се чудехме дали Малкълм си е легнал. Решихме да рискуваме и като наближихме разкопките, с облекчение видяхме, че газовата му лампа свети.

Първият въпрос, Който ни зададе, не беше защо сме тук, а дали сме виждали Били. Отговорихме отрицателно. Малкълм обясни, че тъкмо привършвал вечерята си, когато чул кучето на Били да лае по посока към него. След малко се разнесъл изстрел от пушката на Били. Едновременният залп от седемте й цеви не можел да се сбърка с нищо друго.

Слънцето почти било залязло, но като погледнал към дърветата, видял два бягащи силуета. Бил сигурен, че са мъже, но му се сторило, че са чисто голи! Чул лая на Данди да се отдалечава, а след това още един изстрел - този път по-приглушен. Всичко това станало преди повече от час.

Постарахме се да обясним защо сме тук. Малкълм не изглеждаше много учуден. Призна, че цял ден имал същите неприятни усещания. Предложи да изчакаме Били, след което с удоволствие щял да се върне с нас в града. Едва бе изрекъл последните думи и Били се появи в осветеното пространство. Носеше Данди на ръце и... плачеше!

- Данди, той мъртъв! - рече Били. - Те счупили негов гръб!

- Кои бяха те? - запита Сю.

- Аз не знае. Аз изгубил тях. Те не призраци. Призраци не убива куче. Аз сигурен, че улучил един от тях, но той не издал никакъв звук. Аз мисля може би те зомби².

Той навярно забеляза, че го гледаме втренчено.

- Аз знае Сейбъл прави голямата магия. Тя жена от Хаити. Нея наричат „папалои” - голяма магьосница. Тя може прави зомби.

Как да отговориш на това?! Били продължи и ни заяви, че след като остави тялото на Данди в къщата, ще тръгне пак да ги търси. Малкълм настоя ние със Сю да се върнем в хана, а той пожела да отиде с Били. Не можех да си представя Сю или себе си като ловци на зомби! Затова се съгласих, макар и с неохота (18).

25

Сю беше дошла на катера. Качих се с нея на палубата. Целият следобед бях прекалено зает и, за разлика от Сю, нямах време да мисля. Тя искаше да обсъдим странните неща, които ставаха, едно от които бе продължителното отсъствие на Чарли. Но не и провървя. Точно в този миг ни свари следващият земен трус. На борда на катера се усети доста слабо, но когато видяхме как горната третина на шейсет метровата антена на градска радиостанция изведнъж се прекърши, разбрахме, че е бил от доста силните!

Сийбрук дойде забързано на палубата. Свършеното от нас днес бе издържало, но сега имаше признаци, че сглобките на люлката се разхлабват. Трябваше му Малкълм - и то бързо. Сю каза, че ще отиде на разкопките да го вземе и само след броени минути напусна катера. Сийбрук се канеше пак да се гмурка.

- Този път недей - възпря ме той. - Може да стане опасно. Ти си археолог и не ти плащат да поемаш такива рискове.

Сийбрук не бе човек, с когото можеш да спориш! Останах известно време на палубата, загледан в залеза. Източният небосвод бе доста мрачен и на фона на тази тъмнина видях светлините на приземяващ се самолет. Това можеше да е само сеньор Алварес, а нямаше кой да го посрещне на летището!

Сийбрук вече се бе гмурнал, за да прегледа потъналия кораб. Сигурен бях, че си има достатъчно проблеми. Сю беше взела ландроувъра от пристанището. Другият беше при хана. Ако сляза на брега и отида пеша до хана, а после взема колата до летището, може би щях да стигна навреме (30).

Сю обаче беше на път към разкопките. Възможно бе да забележи самолета и да се върне. А и Да Марко в хана щеше да го чуе и да се сети, че няма кой да посрещне сеньор Алварес. Той лесно би могъл да отиде до летището с камиона на хана. В най-лошия случай сеньор Алварес щеше да се поразходи две мили в тъмното! Ако не отида, едва ли можеше някой да ме обвини (27)!