Книга, в която героят си ти! Островът на бродещите мъртви алан Шарп Island of the Walking Dead by Allan Sharp cambridge university press 1986

14

Странното бе, че нито черепът, нито нещо, свързано с къщата, разваляше настроението ми. Беше просто едно особено безпокойство. Онова, което всеки друг би описал като чудесната природа край езерото Грани, изведнъж ми се стори враждебно, почти заплашително.

Докато плувахме, почивахме и хапвахме, не казах нищо - чак до вечерта, когато пак седнахме да вечеряме, а залязващото слънце бе вече зад гърба ни.

- Още ли се безпокоиш за къщата? - попита Сю.

- Не - отвърнах аз. - Звучи много глупаво, за да ти го кажа. Но...

- ...те е обзело някакво неспокойствие, чувството, че си наблюдаван и то от нещо неприятно.

Тя бе довършила изречението по-добре, отколкото аз самият бих могъл да го сторя.

- Мислех си, че е онази история за Били с неговите призраци, която ти ми разказа - рече Сю, - но ако и двамата имаме едно и също чувство, да си тръгнем, довечера. Можем да вземем и Малкълм. Няма да му хареса, ала не ме е грижа. Не искам да прекарам още една нощ на това място.

Не казвам, че бях уплашен, но с радост се съгласих. Докато натоварим нещата в ландроувъра, слънцето залезе, температурата рязко спадна и изведнъж ставна почти студено.

Когато опитах да подкарам колата, моторът не искаше да запали. При внезапното понижение на температурата чарковете му се бяха овлажнили. Имахме един флакон спрей за разпръскване на влагата, но беше празен. Попитах Сю твърдо ли е решила да замине. „Съвсем”, гласеше отговорът.

- Тогава - рекох аз. - имаме две възможности. Можем да зарежем тук ландроувъра и багажа и да се върнем за тях утре. Тръгваме веднага и ще вървим пеш до града. Разстоянието не е повече от четири мили, макар че ще се стъмни, а батерията на фенерчето е изтощена (20). Другата възможност е да подсуша двигателя, но това ще отнеме около час (22).

- Ти си шефът - отвърна Сю. - Ти решавай!

15

Тръгнах си бързо, доволен, че излизам на чист въздух. Обиколих отвън колибата. Имаше няколко следи от боси стъпала, а отзад се виждаше нещо, което приличаше на пресен гроб! Къфи и черепът вече не бяха важни. Тръгнах надолу по стария дърварски път, отминах моята къща и продължих за града да говоря с Морт Джаксън.

Морт мълчаливо ме изслуша, макар изражението на лицето му да подсказваше, че думите ми не го изненадват чак толкова, колкото очаквах.

- Всичко съвпада - отбеляза той, когато свърших. - Сутринта идва Джоузеф, мъжът на Къфи Палмър. Смята, че тя отново се е забъркала със Сейбъл. И друг път се е случвало - преди две години. Намерил това скрито в чантата на Къфи.

Той подхвърли на писалището си нещо, което приличаше на снопче пера.

- Това е амулет - обясни той. - талисман.

Бях виждал амулети, окачени по овощните дървета, за да прогонват Крадливите деца, но те обикновено представляваха шишета, пълни с някакъв прах.

- Това е нещо специално - рече Морт, - истински магьоснически атрибут! Вземи го. Запази го за спомен. О, съвсем не ти давам „веществено доказателство” - никой съд на тези острови не би го приел на сериозно.

Взех колебливо амулета и го пъхнах в джоба си.

- Но аз съм убеден - повторих пак, - че току-що видях следи от убийство - кръвта, гроба!

- Навярно така изглежда - отвърна Морт, - но мога да те уверя, че убийство не е ставало и че знам какво има в гроба. Остави на мен, а ти си иди вкъщи (13).

Не обичам да ме отпращат като малко дете, без никакви обяснения. Може и да не е моя работа, но дали да не поговоря със Сийбрук (17)?

16

- Не стреляй! - извика познат глас. Беше Морт Джаксън.

- Не срещна ли някой, докато идваше по алеята? - запитах аз.

- Не - отвърна той. - Една от каменните топки върху портала едва не смачка колата ми по време на последния трус. Дойдох да проверя дали къщата е още на мястото си. Виждам, че трусът е изтръгнал външната врата от касата.

Може би шумовете, които бях чул, наистина да са свързани с трусовете. Запитах Морт какво прави насам толкова рамо.

- Не толкова рано, колкото късно - отговори той. - Преди малко бях у дома, но цяла нощ работих в колибата на Сейбъл. Сега пак се връщам там, макар да смятам, че намерихме всичко, което може да се намери - една осакатена коза, две мъртви петлета и много кръв, която почти със сигурност е животинска. Сейбъл отново е правила „голямата си магия”, както казват хората. Но какво е омагьосвала, не знам. Нея все още я няма - скрила се е, докато работите „се поохладят”. Един господ знае какви сили си въобразява, че призовава, но ще ти кажа, че всичко ще свърши горе-долу като миналия път. Аз прекарвам една безсънна нощ, а тя плаща глоба за кражба на коза и две пилета.

- И ти имаш неприятности - добави той. - Видях Сийбрук. Потъналият кораб се е наклонил или нещо подобно, а повечето гмуркачи са отишли на риболов. Единият от тримата дърводелци е в другия край на острова. А останалите двама също са на риболов.

Запитах къде е Сийбрук.

- Не съм сигурен. Или в хана, или в радиостанцията. Ще се мъчи да се свърже с рибарите и да ги върне обратно. Разбрах, че вече е съобщил на сеньор Алварес да не идва. Виж, според мене, работата не е толкова бърза. Отпусни се, закуси и тогава иди в хана (23), а ако все пак смяташ, че е толкова спешно, метни някакви дрехи и аз ще те откарам до радиостанцията (21). Налага се да докладвам в Насау. Само решавай бързо и моля те, престани да сочиш с този харпун към мен!