Книга, в която героят си ти! Островът на бродещите мъртви алан Шарп Island of the Walking Dead by Allan Sharp cambridge university press 1986

17

Разправих му за шумовете, които бях чул, добавяйки, че не съм взел изведнъж да вярвам в магии, но че той, Сийбрук, отговаря за безопасността на сеньор Алварес и съм решил, че има право поне да знае. Той се разсмя.

- Извинявай! - Каза след миг. - Не се смеех на теб. Сетих се за самия себе си преди много години. Бях съвсем млад, когато започнах да се занимавам с този бизнес в тази част на света. Пет години прекарах в опити да открия кораби със съкровища, потънали край големия Бахамски бряг. Тогава проумях, че за много хора по тия места магията все още е начин на живот. Научих се и да я уважавам!

Сигурно бе забелязал неверието, изписано на лицето ми.

- О, не казвам, че вярвам в магии, но наистина знам, че някои от тези шамани са опасни, особено такива като Сейбъл с нейните познания по вуду и черна магия. Виждал съм хора да заболяват по непонятни причини. Виждал съм и онова, което наричат „убиване от разстояние”. Когато жертвата необяснимо защо умира. Може би го правят с отрова. А може би жертвата просто вярва, че така ще стане. Независимо от обяснението, то действа! Но поне за момента можеш да не се безпокоиш. Разясних на сеньор Алварес положението с тези земни трусове и му казах засега да не идва. Да заповяда, когато спрат или когато започнат да застрашават кораба и бъдем принудени да предприемем издигането. Затова са камерите и прожекторите. Искам корабът да се наблюдава денонощно от спасителния съд. Разполагам само с двама гмуркачи - Бейтс и Свенсон. Останалите са на островите Бери да ловят синя риба-меч.

Попитах дали ще се справи с двама гмуркачи. Аз самият бях средно опитен гмуркач.

- Ще се оправим някак - отвърна той. – Знам, че се колебаеш дали да не се откажеш от уикенда заради изложбата. Но ако си търсиш повод да зарежеш изложбата, помощта ти тук ще е добре дошла.

Без съмнение имах много работа. Да се върна ли в къщата (13) или да помогна на Сийбрук да монтира телевизионното оборудване (19)?

18

Докато се качвах по стълбите, пъхнах ръка в джоба си и веднага напипах талисмана. Извадих го. Беше просто снопче пера, но нещо в него не ми хареса. На площадката имаше прашен сандък. Оставих талисмана върху него.

Не след дълго заспах и сигурно съм спал дълбоко. Малко преди зазоряване ме събуди поредният земен трус, достатъчно силен, за да разклати леглото и да накара вещите в стаята да затракат, както предишните, и той продължи няколко мига. Положих всички усилия да заспя отново, но без успех. Бях още буден, когато видях, че вече е време да ставам.

Лежах буден, но след такава неспокойна нощ не ми се ставаше. Изведнъж чух външната врата да се отваря с трясък! Само така мога да опиша този звук. Веднага след това долових стъпки - особени стъпки, не точно провлачени, а по-скоро тромави. Извиках: „Сю, ти ли си?”, макар да не вярвах, че е тя!

Отговор не получих, но стъпките вече отекваха нагоре по стълбите. Изведнъж се уплаших! Между спалнята и кабинета ми имаше свързваща врата. Скочих от леглото и изтичах в кабинета. Там държах един харпун, който вземах при гмуркане в места, където има акули. Заредих го и тръгнах към вратата, зад която беше площадката на стълбището. Стъпките спряха. След малко ги чух да завиват и да слизат надолу по стълбите.

Преди да стигна до вратата, последва нов трус. Този път беше много силен. Трябваше да се вкопча в масивната работна маса, за да не ме запрати на пода.

Изминаха няколко мига, преди да събера смелост и направя опит да изляза от стаята (16).

19

Имам богат опит в гмуркането, но не съм свикнал на продължителни часове работа под водата. Бях уморен и много ми се спеше. Сийбрук предложи да ме закара до дома с ландроувъра, но аз предпочетох да се върна пеша. Само след залез слънце въздухът на островите биваше свеж и прохладен.

Тъкмо си тръгвах от хана, когато се появи Сю. Двамата с Малкълм трябваше да се приберат чак утре вечерта. Значи нещо не беше наред!

Сю знаеше, че съм чул за Били и неговите въображаеми призраци. Сега излизаше, че може и да не са въображаеми! Може и да не са били призраци, но Сю бе видяла нещо и не знаеше какво!

Това станало по залез слънце, преди по-малко от два часа. Сю и Малкълм привършвали вечерята си край разкопките, когато чули Данди - кучето на Били - да лае. По лая им се сторило, че то преследва нещо. Тогава дочули гласа на Били. последван от изстрел с пушката му. Едновременният залп от седемте й цеви не може да бъде сбъркан с нищо!

След малко в избледняващото червеникаво вечерно зарево видели два тичащи силуета. Били на около двеста метра разстояние, но Сю бе готова да се закълне, че били мъже и то чисто голи.

Лаят заглъхнал, а след това се разнесъл още един далечен изстрел. След половин час Били дошъл на разкопките - сам и разплакан! Данди бил мъртъв. Нещо счупило гръбнака на кучето.

Малкълм настоял Сю да се върне в хана с ландроувъра. Той тръгнал да претърсва местността с Били. Първият ми порив бе да изляза и да се включа в издирването, но - както Сю правилно отбеляза - нямаше как да ги намеря, а и беше тъмно. Мъжете - вероятно някакви пияни туристи - отдавна си бяха отишли. Нищо не можех да сторя, освен да поспя (18).