Книга, в която героят си ти! Островът на бродещите мъртви алан Шарп Island of the Walking Dead by Allan Sharp cambridge university press 1986

11

- Тя мене каза как майки притискат глави на свои деца с дъсчици, правят тях по-широки и скосени назад. Аз мисля тя работи някоя голяма, голяма магия. Тя дала мене талисман и рекла: „Неделя през нощта ти окачиш това на врата на своя къща и не излизаш от дома, докато не наближи зора на нов ден.”

Сигурен бях, че Къфи вече ми е казала всичко, което знае. Все още недоумявах защо Сейбъл иска лукаянски череп, но явно беше за нещо, което щеше да се случи в периода между неделя вечер и ранното утро, на понеделника. Вероятно това нямаше значение. Ако човек слуша достатъчно дълго островитяни като Къфи. сам започва да вярва в магии. Аз нямаше да повярвам! От няколко минути Къфи се бе умълчала. Сетне продума:

- Аз няма идвам повече тук, ако ти мене не искаш, но моля, не казвай на полицай!

Казах й, че държа да продължи да идва и че дори да спомена нещо на Морт Джаксън, ще обвиня Сейбъл, а не нея.

- Ти не разбира - продължи Къфи, - Сейбъл, тя докарала мене беля с полицай и преди. Мисля, беше преди две години, ‘щото тогава за пръв път сеньор Алварес дошъл на острова. Не искам повече такова неприятности.

Къфи бе много разстроена. Казах й да не се безпокои, помогнах й да завърже скъсаната дръжка на чантата с парче здрав Канап, събрах покупките й и я изпратих за вкъщи.

Малко след като Къфи си тръгна, видях, че е оставила талисмана си. Не можах да реша какво да го правя и го мушнах в джоба си. В момента бях много разтревожен, за да мисля за него.

Може да не вярвах в магии, но едно нещо не ми излизаше от главата. Досега сеньор Алварес бе идвал на острова само веднъж. Първите часове от предстоящото му второ посещение щяха да се паднат между неделя вечерта и понеделник сутринта!

Можех да поговоря със Сийбрук (17), но нямаше ли и той да ми каже онова, което вече знаех - че се поддавам на цял куп глупави суеверия? Ето какво всъщност се бе случило: Сейбъл беше изнудила Къфи да открадне черепа. Не е ли по-добре да забравя за това и да продължа работата си - нали заради нея поначало се колебаех дали да почивам (13).

12

Едва когато Малкълм спомена, че Били тръгнал пеша за града, осъзнах, че той се намира на не повече от шест мили. Наистина трябваше да се прекоси Голямото езеро, но пък имаше нещо като ферибот и на другия бряг щях да се озова на стария дърварски път, използван някога за извозване на махагон до брега, който водеше почти до самия заден двор на къщата. Сю не бе уверена, че идеята си струва, но аз я накарах да види преимуществата й.

За час и нещо стигнах до ферибота, който се намираше на място, където езерото образува тесен ръкав, широк около стотина метра, фериботът представляваше всъщност сал от дъски и стари бидони за олио, вързани заедно. Придвижването на сала ставаше посредством непрекъснато дълго въже, прокарано през халки, закрепени за дърветата от двете страни на водата.

Учудих се, като видях ферибота на моя бряг. Ако Били бе прекосил езерото последен, трябваше да е на отсрещния. Докато дърпах въжето, си припомних, че още някой живее в това доста уединено място - Сейбъл.

Повечето острови в Бахамския архипелаг си имат шаман - мъдрец, който продава талисмани, лекарства, билкови отвари и дори прави по някоя магия. На Сан Салвадор това бе жена на име Сейбъл, която живееше в една от порутените изоставени дърварски колиби край Голямото езеро.

Като слязох от ферибота, зърнах между дърветата предната част от обиталището на Сейбъл. Вратата зееше отворена и наоколо изглежда нямаше жива душа. Любопитството ме накара да се приближа. До крака си съзрях парче кост. Беше дясната предна половина на човешки череп с част от очната и носна кухини - достатъчно, за да го определя като лукаянски!

Без съмнение исках да говоря с Къфи (6), но ако се съди по всичко. наоколо нямаше никой и се зачудих дали да не огледам колибата по-отблизо (15).

13

С малка почивка работих до късно през нощта. Внезапно усетил, че е почти среднощ, реших да си лягам, но точно тогава звънна телефонът. Обаждаше се Сю, завърнала се току-що в хана.

Двамата с Малкълм вечеряли, когато чули кучето на Били да лае, а после изстрел от пушката му. Макар че мръквало. Сю бе готова да се закълне, че видяла двама мъже да тичат - двама мъже, които били съвсем голи. Отекнал още един изстрел, този път по-надалеч, а след половин час Били дошъл на разкопките с кучето си Данди. Гръбнакът на кучето бил счупен. Малкълм изпратил Сю в хана, а сам тръгнал с Били да търсят двамата мъже. Сю се опитала да намери Морт Джаксън, но жена му Сузи й казала, че взел няколко души и отишъл в колибата на Сейбъл. Разбрала, че не може да стори нищо, но й хрумнало, че ще искам да узная за случая. И аз не можех да сторя нищо, освен да заспя с мисли за чутото от Сю.

Малко преди да зазори се събудих от поредния земен трус, който разклати леглото. Не можах да заспя отново и мислех да ставам, когато чух шум, сякаш някой разбиваше външната врата. Скочих от леглото и през междинната врата изтичах в кабинета, където държах един харпун, който използвах при гмуркане. Чух някой да се качва по стълбите с тежки олюляващи се стъпки.

Бях заредил харпуна, когато стъпките спряха, изглежда завиха и почнаха да слизат обратно. С харпун в ръка се запътих към вратата на кабинета, но преди да стигна до нея, последва нов трус. Беше най-силният досега и трябваше да се вкопча в масивната работна маса, за да не ме запрати на пода.

Изминаха няколко мига, преди да събера смелост и да направя опит да изляза от стаята (16).