Книга, в която героят си ти! Островът на бродещите мъртви алан Шарп Island of the Walking Dead by Allan Sharp cambridge university press 1986

5

След заминаването на Сю продължих да работя и легнах по-късно, отколкото възнамерявах. Затова на другата сутрин се успах и когато Къфи пристигна, едва бях свършил закуската си. Къфи Палмър беше домашната ми помощница.

Като влязох в кабинета си, Къфи бе вече там и яростно размахваше парцала за прах, често на косъм от моите образци.

- В таз къща чистенето край няма - рече тя. -Тъкмо свърша с праха и навсякъде тия гадинки.

Мислех си, че предпочитам самите комари пред усилията на Къфи да се отърве от тях. Понеже не исках да гледам повече опасния парцал, оставих я и отидох в кабинета на Сю. В началото на седмицата тя беше донесла от мазето един испански и един лукаянски череп за изложбата. Според мен лукаянският не беше от най-добрите ни образци, затова Сю донесе още два и каза, че са на работната й маса. Лукаянските черепи са уникални. С помощта на дъсчица майките притискали леко черепите на бебетата си, докато костите са още меки. В резултат челото се разширява и рязко се скосява от веждите назад, макар това да се забелязва само от опитно око.

В Кабинета на Сю имаше обаче един-единствен череп. Отнесох го в стаята си и попитах Къфи виждала ли е другия.

- Няма смисъл питаш мен - отвърна тя. - Може мис Станард го сложила някъде другаде. Там има един на оназ кутия до прозореца.

Това бяха първите два черепа, които ми бе донесла Сю. Едва когато Къфи си тръгна следобед, нещо изведнъж ми се видя много странно. Защо бе казала „Там има един до прозореца”, вместо „Има два до прозореца”? Нима можеше да разпознае лукаянския череп от испанския? Възможно е Сю да й е показала разликата, но все пак ми изглеждаше невероятно (4).

6

Не успях да измисля как да смекча въпроса, който трябваше да й задам:

- Защо взе един от лукаянските черепи и го даде на Сейбъл?

- ‘Къв е тоя въпрос, дето ме питаш? - отвърна рязко тя. - Надявам се, ти се шегува... но аз не мисля това много смешно. Сега ти ме извинявай!

Докато грабваше чантата си, една от сламените дръжки се скъса и цялото съдържание се разсипа на масата. На пръв поглед бяха невинни покупки от бакалията, докато не съзрях едно странно на вид снопче пера. Къфи видя. че го гледам.

- Аз купувам тия перо да ги шия на мой нова шапка.

- А за какво ти е амулет на шапката? - попитах аз. - Това е амулет... талисман, нали?

Къфи изглеждаше притеснена.

- Аз съжалявам. Аз мислила ти мене се смееш. Помислиш си: тая Къфи, тя трийсегодишна жена, а не е с главата си. Взела перо да го задача на овощното дърво - да не крадат децата плода. Те мислят то лош късмет.

Бях виждал талисманите, които висяха по овощните дървета - обикновено шишета, пълни с някакъв прах. Това беше нещо по-особено. Къфи продължаваше да лъже и осъзнаваше, че аз го знам. Последва мълчание.

- Аз взела черепа - отрони тя най-сетне. - Не искала. Аз честна жена... но оназ Сейбъл, тя кара мене. Мене страх от тая жена. Тя не просто шаман. Тя жена от Хаити. Казват тя папалои - голяма магьосница. Ако тя запали лоша свещ на теб, тогава ти умре... бавно и в ужасни мъки.

- Добре - рекох аз. - вярвам ти, но не ми каза две неща: защо Сейбъл иска лукаянски череп и за какво е амулетът (11).

7

Сю смяташе, че аз също имам нужда от почивка и че ако се трудим усилено до късно в четвъртък вечерта и продължим рано сутринта в петък, ще отхвърлим достатъчно работа, за да отидем заедно на езерото Грани в петък вечерта. Искаше ми се да опитам!

В петък станах и закусих преди шест часа сутринта. Сю дойде от хана в седем. В осем и половина пристигна Къфи Палмър. Къфи бе домашната ми помощница, макар че имаше дни, когато помощница не беше точната дума, която бих избрал. И днешният изглежда бе един от тях!

Внимателно бях наредил и сглобил парчетата на една счупена оловна кана за вино и тъкмо се канех да ги слепя, когато небрежно насоченият парцал за прах смете половината от тях долу на пода.

- Съжалявам! - рече Къфи. - Аз само се опитала почистя умрели комари. Не знам как можеш работиш сред всички тез умрели телца.

Тъкмо се канех да й кажа, че досега никой мъртъв комар не е събарял работите ми на пода, когато Сю влезе в стаята.

- Изгубих един череп - заяви тя. - В понеделник донесох два лукаянски черепа от мазето и ги оставих на масата в кабинета ми. Сега има само един.

- Не съм аз - побързах да отговоря.

- Може ти се объркала, мис Станард - подсказа Къфи. - Как не. Кой ще краде тия стари кокали. Той сам изникне отнякъде, ти видиш. Ей на, там има един до прозореца!

До прозореца върху един сандък имаше два черепа -испански и лукаянски - но Сю знаеше за тях. Сега не бе моментът да се тревожи за някакъв липсващ череп!

Остатъкът от сутринта премина тъй зле, както бе почнала. Къфи си тръгна по обяд, след като бе заплашила да дойде в събота следобед „да прави специално чистене за шефа” - сеньор Алварес. Щом Къфи се махна, заработих по-бързо, ала вече бях доста изостанал.

Сю беше настроена да прекара уикенда на разкопките на Малкълм. Аз не бях сигурен дали ще успея да свърша и за да не подведа Малкълм, трябваше навреме да го уведомя дали ще отида на езерото (9), или не (4).