Книга, в която героят си ти! Островът на бродещите мъртви алан Шарп Island of the Walking Dead by Allan Sharp cambridge university press 1986

8

- Не се чуди толкова - рече той. - И полицаите трябва да ядат, а жена ми отиде нещо да помага на отец Николас. Хапни с мен. Мога да ти препоръчам салатата от раковини, освен това имам нещо за теб.

И той ми подаде под масата някаква вещ, която приличаше на снопче пера.

- Прибери го. Туземците ще станат много любопитни. Това е талисман.

Бях виждал амулети, закачени по овощните дървета, за да плашат децата да не крадат плодове, но обикновено те бяха шишета, пълни с някакъв прах.

- Това е друго - продължи Морт, - истински магьоснически талисман. Таз сутрин дойде Джоузеф, мъжът на Къфи Палмър. Той е сигурен, че тя отново се е забързала със Сейбъл. Намерил това скрито в чантата й. Помислих си, че ще го искаш за спомен. Не се тревожи. Това не е „веществено доказателство” - на тези острови никой съд не би го приел за такова.

Казах, че съм чул за неприятностите на Къфи от Били Кривокракия.

- Къфи е просто една наивница - заяви Морт, - но се страхува от Сейбъл, както мнозина други на острова. Сейбъл не е обикновена „шаманка”. Дошла е тук от Хаити, защото там й станало доста напечено, а това говори много за закона в Хаити. Тя твърди, че е „папалои” - жрица на магията.

Разправих му за изчезналия череп.

- Можеш да бъдеш сигурен, че е при нея, но аз ще я навестя по-късно следобед, да видя какво е намислила. Ето ти съвпадение! За последен път имахме неприятности, когато твоят сеньор Алварес пристигна на Сан Салвадор. Трябва да вървя. Ако искаш да видиш Сийбрук, долу на пристанището е.

Къфи щеше да ходи да чисти в къщата, но само за един час и вече сигурно си бе отишла. Да се върна ли да работя (13) или да кажа на Сийбрук за Сейбъл и за „съвпадението” с посещенията на сеньор Алварес (17)?

9

На острова има само един път, който го обикаля успоредно на бреговата линия. Тръгнахме на юг, откъдето повече заобикаляхме, но участъкът бе по-добър. Оставихме Малкълм на разкопките и се върнахме обратно до северния край на Пиджън Крийк, откъдето прекосихме напряко местността до южния бряг на Голямото езеро. Докато си направим лагер и седнем да вечеряме, слънцето бе почти залязло.

Както си пиехме кафето, Сю неочаквано ме смая с думите:

- Сигурна съм, че Къфи Палмър е взела онзи череп. Няма съмнение, че ще получи добра цена от някой търсач на сувенири.

Казах й, че вероятно греши. Бях сигурен, че Къфи е честна. Попитах кое я прави толкова уверена.

- Ами-и - отвърна тя. - сигурна съм, че черепът липсва. В къщата не е идвал друг освен нас тримата... а и заради онова, което Къфи каза тая сутрин: „Ами оня там до прозореца?” Защо не каза: „Ами ония двата до прозореца?” Дали е знаела, че само единият е лукаянски? Донесох другите два от мазето, защото ти твърдеше, че на черепа в кабинета ти разликата не личала достатъчно добере. Някой трябва да е казал на Къфи какво да търси и този някой не съм аз!

Не бях и аз! Половината нощ лежах буден в палатката си и мислих. Никога не съм смятал, че един лукаянски череп е нещо ценно. Те бяха уникални. Лукаянските майки притискали леко челата на бебетата си с дъсчица, докато костите са още меки. Така челото се разширява и се скосява рязко от веждите назад.

Сега ме безпокоеше мисълта какво още можеше да се вземе от къщата, докато ни няма. На другата сутрин продължих да се тревожа и не настоях да се върнем, само заради нежеланието ми да развалям уикенда на Сю. Ако цял ден бездействах, щях още повече да се безпокоя. Затова предложих да вземем ландроувъра и да идем на гости на Малкълм (10).

10

Като ни видя, той се зарадва, най-вече защото току-що бе изкопал два-три добри образци на каменни остриета от брадви. Сю се запъти към онази част от разкопките, където Малкълм бе работил, и ме остави насаме с него. Иззад дърветата чух лай на куче и запитах Малкълм дали някой от туристите за уикенда се е добрал чак до този край на острова.

- Не - отвърна той, като поклати глава. - Кучето, дето лае, е на Били, казва се Данди. Не се вижда от дърветата, но точно зад тях са развалините на стара колониална къща. Били живее в постройката, която навремето е била конюшня.

Били бе известен като Били Кривокракия, но това не беше истинското му име, а прякор, често даван на индианците семиноли. Били бе само половин семинол и говореше бахамски креолски не по-малко развалено от Къфи.

- Той отиде в града - рече Малкълм, - за да купи малко барут за онази негова антика, залповата пушка. Барутът щял да пристигне с пощенския кораб от Насау. Да знаеш, че с удоволствие го изпроводих. Снощи не можах да се отърва от него. Беше пил ром и се опитваше да ме убеди, че през последните няколко нощи виждал наоколо да бродят призраци.

Сю отново дойде при нас.

- Ти ако искаш, се върни в къщата - каза ми тя.

- А аз с радост ще си пренеса нещата тук и през остатъка от уикенда ще помагам на Малкълм.

Сигурно съм изглеждал малко изненадан.

- Изписано е на лицето ти, че искаш да се върнеш - обясни тя. - Още откакто ти казах за Къфи и за черепа. Ако тръгнеш сега, ще успееш да стигнеш къщата преди тя да е дошла да чисти.

Не можех да отрека, че бях обмислял този вариант - така нямаше да развалям уикенда на Сю. Но щях - навярно излишно - да прекъсна собствената си почивка. Възможно е Сю да греши. Може би Къфи просто е счупила черепа. Може би той изобщо не беше изчезвал! Да се върна ли в къщата (12) или да се върна на езерото със Сю (14)?