Глава 6 ПОСЛАНИЯТА В ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ

"Дори един или двама просветлени работници, на­сочващи енергия към определена цел, могат да проме­нят реалността. Ето каква сила притежавате. Вибраци­онната промяна на вашата биология и вашето просвет­ление означават много за тази планета! Малцина хора постигнаха много и приносът ще продължава да расте. Нещата, които правите тук, в тази стая, ще повлияят на онова, което се случва в голямата зала, недалеч от тук (има предвид Генералната асамблея на ООН)."

Крион в ООН, 1995 г.

"ЧЕНЪЛИНГ В ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПРЕЗ 1995"

Ченълинг на живо, Ню Йорк

От писателя...

Беше първото ми пътуване до Ню Йорк - вторник, 21 ноември 1995 година, нумерологично ден "П" (1 + 1 + 2+1 + 1+9 + 9+5 = 29); (2 + 9 = 11). След диво 20-минутно препускане с такси през безкрайните каньо­ни от цимент и стъкло в Манхатън? познатият комплекс на ООН с разноцветните знамена отпред беше привет­лива гледка за кореняка от Южна Калифорния. Казаха ми, че националните флагове не се вдигат, ако представ­ляваната от тях държава не присъства на заседанията, но този път всички знамена се вееха гордо.

Седях до моята партньорка, Жан, и Зера Бокия, нашата мила домакиня в Ню Йорк и почитателка на Крион, която ни беше поканила в дома си в горната част на Уест Сайд за нашия четиридневен престой, необхо­дим за осъществяването на работата ни.

Трябваше да говоря пред Обществото за просвет­ление и трансформация (ОПИТ или 8.Е.А.Т.) към Обе­динените Нации и разсъждавах върху всички обстоятел­ства, които ни бяха довели тук да представим Крион пред делегатите, служителите и гостите на тази престижът организация.

ОПИТ се нарича културно общество, център за тиха медитация към Обединените Нации повече от 15 години, чиято светост се гарантира от самото ООН. Наскоро обаче, под деликатните насоки на Мохамед Рамадан, то започна да кани медуими като мен. Крион беше едва третото канализирано създание, канено през последните няколко години - и срещата щеше да се състои след броени минути.

Бяхме се запознали с протокола и бяхме облечени както подобава. Жан беше в един от обичайните си копринени тоалети - творения на висшата мода, и с жилетка без ръкави, която сама си бе ушила. Беше изб­рала горско-зелено, консервативен цвят, в чест на офи­циалния случай. Аз бях със строг черен костюм, с кафява копринена риза и вратовръзка в тон. Никога не бяхме представяли Крион толкова официални, но този път беше различно, и още с пристигането си в 10 часа сут­ринта почувствахме енергията около събитието.

Влязохме с отмерена крачка в сградата, където ФБР щяха да ни претърсят, но умовете ни кипяха. Въпреки че бях нервен, бях изпълнен с уважение към Крион, който беше подредил такова удивително събитие. Обърнах се да погледна Жан и разбрах, че тя всеки момент щеше да се разплаче. Огледахме се и осъзнахме, че бяхме пред­ставители на светлинните работници от цялото земно кълбо в може би единственото място, позволяващо на правителствата да обсъждат съвместно такива теми ка­то духовното просветление и извънземните. Това ни развълнува и ние преминахме умълчани през проверката с приготвени паспорти.

Посрещна ни Мохамед, нашият любезен домакин в ОПИТ, който бързо ни преведе покрай популярните за туристите забележителности към вътрешността, където се върши истинската работа. Минахме покрай оригина­ли на Пикасо и невероятни стенописи, подарени на ООН от страни членки. Няма да забравя стената с портретите на бившите главни секретари на ООН. Всеки един има огромен маслен портрет, подреден по реда на заемане на поста, но без табелка с името. Мъжете и жените, които минаваха по тези коридори, знаеха кои бяха тези хора и техния огромен принос за мирното съвместно същест­вуване на планетата.

Минахме покрай залите на Съвета и огромната, позната от телевизионните предавания зала на генерал­ната асамблея. В този момент дочухме, че в Дейтън, в 10.30, т.е. преди броени минути, беше сключено мирно споразумение за кризата в Босна. Замислих се за факта, че точно по това време бяхме влезли в сградата. Обзе ме усещане за исторически момент.

След обяд в служебния ресторант, където се запоз­нахме с някои от гостите на Мохамед, ни разясниха правилника - не можеха да се правят аудио и видео записи с комерсиална цел, но можехме да запишем ка­сета, която да използваме за транскрипцията по-късно. След обеда се отправихме към конферентна зала 6. Ка­заха ни, че в залите непрекъснато се провеждаха конфе­ренции и нашата нямаше да се отличава по нищо от другите. На влизане се разминахме с една група и раз­брахме, че друга среща от същото естество е насрочена минути след края на нашата.

По план трябваше да започнем точно в 13:15 и да приключим в 14:45 или по-рано. В рамките на тези 90 минути трябваше да говоря 30, а после да пристъпя към въпросите и отговорите в продължение на други 30 минути. Жан трябваше да проведе медитация и мантри в течение на 10 минути, а Крион да бъде канализиран 20 минути или по-малко. Никога не бяхме спазвали толкова строго разписание и Крион никога не се беше вмествал в толкова кратък срок, но и двамата знаехме, че ще се справим. И двамата вече усещахме присъствието на Духа по начин, какъвто не бяхме изпитвали досега, и двамата си кимнахме, разбирайки, че това беше един от моментите, когато човек се изправя очи в очи с договора си. И двамата с Жан знаехме, че стоим на точното място в точното време и всичко ще мине добре. Това беше "блаженото място", за което Крион ни беше разказвал не веднъж. Всичко наоколо беше извън фокус и двамата се чувствахме обичани от Духа. Имахме пет минути да се разположим, но Жан и аз спряхме, за да прегърнем сърдечно единствения охранител в Обединените Нации, който беше намерил една книга на Крион преди месец и не се спрял, докато не намерил достатъчно значим слу­жител на ОПИТ като човека, който беше събудил инте­реса и организирал посещението ни тук в този ден. Мълвата за Крион плъзнала и ние сме били посетени и "проверени" от служители на ОПИТ на един семинар в Индианаполис, щата Индиана. Малко след това бяхме поканени да изнесем лекция в ООН.

Докато се оглеждахме, ни казаха, че именно тук Иран и Ирак са подписали мирния договор преди десет години - и отново доловихме полъх от световната исто­рия. Светлите дървени маси и столове сякаш бяха взети направо от майчината ми къща през 50-те години, но бързо си дадох сметка, че интериорът несъмнено пред­ставяше консервативното старо съзнание. Основната зала беше обзаведена с няколко четириъгълни маси, обърнати една срещу друга, с микрофони пред почти всеки стол. Зад масите и столовете имаше амфитеатрално подредени места на по-висока платформа. Всеки стол или място имаше слушалки. Те се използваха за усилване на звука или за превод на един от седемте официални езика в ООН. В нашия случай нямаше преводачи, но затъмнените стъкла по дължината на едната стена по­казваше къде биха седели те, ако присъстваха. Между четириъгълните маси имаше други по-малки маси, чие­то предназначение така и не ми стана ясно.

Веднага седнахме начело на масата, а на табелката пред мен пишеше "председател". Всички утихнаха. В залата присъстваха мъже и жени на всякаква възраст, очевидно представители на няколко различни култури. Повечето мъже бяха облечени в сиви и черни строги костюми, а един си извади бележника. Залата се напълни бързо, вратите се затвориха и всичко притихна. Всички погледи бяха приковани върху нас и без никакви церемо­нии нашият домакин заговори точно в 13:15.

"Добър ден, дами и господа. За онези, които не ме познават, аз се казвам Мохамед Рамадан и искам да ви поздравя с добре дошли на тази рядка презентация от Лий Каръл и неговата съпруга, Жан Тоубър. Както знаете, Лий скромно нарича себе си "преводачът" на невидимия учи­тел Крион, който се появява в моменти на големи проме­ни. В същото време Крион признателно нарича Лий "моя партньор". И така, днес ще се срещнем с едно истинско триединство, Лий и неговите двама партньори!

Господин Каръл бил преуспяващ бизнесмен, но съ­щевременно и скептик. Нямал никаква представа за но­вата си мисия, която отдавна била предсказана от него­вата съпруга Жан. Другият партньор на господин Каръл е метафизичната изненада на 90-те години. Неговата мъдрост е революционизирала миналото и настоящото мистично знание. Неговото послание на невероятна лю­бов и надежда се разпространи по света за по-малко от две години. Неговите прогнози за мистериозни експло­зивни комети, изригвания на гама лъчи и на радио еми­сии се потвърждават от озадачените астрономи и физи­ци и доказват достоверността на неизбежната връзка между науката, духовността и метафизиката.
Днес господин Каръл ще направи бързо резюме на своя живот с Крион, последвано от време за въпроси и отговори. След кратка медитация, водена от неговата съпруга Жан, другият партньор, Крион, ще вземе думата и ще отправи специално послание към присъстващите, а може би и към останалите членове на семейството на ООН и света.

Моля ви, подайте ръка на Крион и неговите двама партньори за тяхната първа визита в Ню Йорк."

Започна. Въпреки че бях малко притеснен от тази консервативна аудитория, положих максимални усилия да представя половинчасов синтез на онова, което ми се беше случило, откакто срещнах Крион. Точно в 13:45 пристъпихме към въпросите и отговорите. Те продъл­жиха точно определените 30 минути, след което дойде ред на Жан. Тя проведе прекрасна медитация (както винаги), после насочи групата към много консервативно напяване на мантри. В 14:20 долових топлината на Крион в залата и изрекох думите, които винаги оповес­тяват неговото присъствие...

Ченълингът в Обединените Нации (1)

Поздрави, скъпи мои, аз съм Крион от магнитната служба! Не е случайно, че седим на това свято място. Някои от вас са изненадани да ме чуят чрез моя парт­ньор, тъй като им е за първи път. Той е преводач -проверяващ - защото остава в пълно съзнание в тялото си, а аз му подавам мисловните групи на любовта към всеки един от вас. Сега се обръщаме към всеки един от вас, които седите, а не към другите групи тук, и казваме преди да започнем, че дори да не вярвате в достовер­ността на онова, което чувате, то е. Гласът от горящия храст, който чу Мойсей, идваше от същия източник. Познаваме ви по име, което дори самите вие не знаете.

Седим в нозете ви, изпълнени благоговение! Вие сте онези, които са променили нещата на тази планета; защото самото ви присъствие тук означава, че проявя­вате интерес към генерираната енергия, скъпи мои. Това е енергията на любовта! Не се заблуждавайте. Не позво­лявайте никой да ви убеждава в противното - тази нова епоха, която създадохте сами, притежава сила, а именно силата на любовта. Няма негативно явление или нега­тивно създание, което да не можете да промените, защо­то вие имате пълен контрол върху всичко с новите даро­ве на Духа. Молим ви да се огледате и да видите какво сте постигнали - и като казваме "вие", имаме предвид вас! ... тези, които седите тук ... тези, които четете тези думи. Може да не смятате, че сте допринесли за цялото, но е точно така! Дори един или двама просветлени работници, насочващи енергия към определена цел, мо­гат да променят реалността. Ето каква сила притежава­те. Вибрационната промяна на вашата биология и ваше­то просветление означават много за тази планета! Мал­цина хора постигнаха много и приносът ще продължава да расте. Нещата, които правите тук, в тази стая, ще повлияят на онова, което се случва в голямата зала, недалеч от тук (има предвид Генералната асамблея на ООН).

Различни пророци са казвали, че в някои региони на Близкия Изток ще се леят реки от кръв, но ето че днес тези предполагаеми врагове обсъждат как да си поделят водата! Сега имате държавни водачи, които до неотдав­на гниеха в тъмниците и затворите в собствените си страни - а сега заемат ръководни позиции. За каква глобална промяна в съзнанието говори това? Вие про­менихте ситуацията във всичките тези неща. Огледайте се - явлението на сблъсъци между страните намаля значително през последните години. Мислите ли, че беше случайно? И когато политическите стени се срина­ха с грохот и се случиха големите промени, помислихте ли, че случайно са съвпаднали с промените в съзнанието ви - и посланията и ченълингите в новата епоха? Не! Защото сте наблюдавали физическите събития и поли­тическите събития, които са били в синхрон с едновре­менното просветление на човечеството. Казваме ви, че битките, които се водят сега на тази планета, са между-племенни. Всички те ще бъдат между различни племена и сега са такива, ако се вгледате по-внимателно. Тези хилядолетни енергии, които са се натрупвали между племената и расите, трябва да се уталожат и сега е моментът да стане това. Малкото останали ще утихнат сами и вие ще спомогнете за това. И макар да не знаете как помагате за уреждането им, аз ще ви кажа - защото преминавате бързо към място, което ще бъде "племето на Земята". Защото ще дойде време, когато говорители­те на това място ще представляват племето на Земята пред други, които няма да са оттук!

Казвали сме ви, че фокусирането на вашите енергии е решаващо и че няколко стаи, пълни с просветлени работници с цел и намерение, могат да променят Земята. Сега ще ви дадем някои предупреждения и някои енер­гии, и някои неща за фокус. Нямаше да бъда Крион, ако не ви кажех тези неща тук и сега. Те са четири и ви се дават с любов.

1 . Първото е: Умоляваме ви, скъпи мои, да давате енергия и фокус за разрешаването на нещо, което се случва сега. Защото в момента на вашата пла­нета има учени, които експериментират с преда­ване на енергия по земята (и въздуха). Това е истинска наука и наистина ще успее. Това не е нещо ново и вече е правено - преди близо сто години. Но съвременните машини са толкова мощни, че ви молим да действате по-полека! За­щото вие все още не разбирате факторите на резонанса в кората и мантията на Земята. Когато едното резонира, същото ще се случи и с другото. Затова, освен ако не забавите темпото на тези експерименти и вкарвате по-малко енергия в зе­мята, може да предизвикате страшни земетресе­ния! Уверяваме ви, че тези експерименти съдър­жат потенциала за огромни поражения и макар да не ви призоваваме да ги прекратите, ние ви съвет­ваме да напредвате предпазливо и да проявявате загриженост за вашия дом.

2. Другото е: Има една болест, която върлува по вашата планета и вие нямате никакъв контрол върху нея. Тя атакува имунната система и всички вие познавате нейната сила - как се променя, как мутира спорадично, колко е неумолима и каква вреда и мъка причинява. Казваме ви, скъпи мои, че тя е само предвестник на онова, което може да последва, ако не спрете да обезлесявате тази пла­нета. Защото тази болест е от гората, дошла е от гората и се проявява в човечеството. Хората са нарушили горското равновесие, допускайки био­логичен дисбаланс в една иначе хармонична сис­тема. Възможно е да се появят и други болести, които няма да възникнат, ако останат балансира­ни - там, където им е мястото - дълбоко в урав­новесената зеленина на гората! Дръжте ги там, чувате ли! Давайте им енергия. Фокусирайте се върху този проблем във вашите медитации и хо­рата, които взимат решенията, ще го почувстват. Да, наистина!

3. Третото предупреждение е: Сега ви призоваваме да давате енергия на правителствата на тази пла­нета, така че те да започнат да информират своите народи за истината за извънземните, които са ви посещавали. Защото това е реален, дълъг процес и накрая ще доведе до момент, когато ще позна­вате тези посетители по име и ще разговаряте лично с тях. Предупреждаваме правителствата на тази планета преди да е станало твърде късно, преди да са станали за смях и да са изгубили контрол. Казваме: Кажете на вашите народи, че знаете! Споделете с тях новината за случващото се - не със страх, а с просветление и честност. Разкажете им за вече проведените разговори с другите и за комуникацията, която следите. Сло­жете тази истина на масата, така че човечеството да може да я види! Време е.

4. Ето и четвъртото: То се отнася за присъстващите в тази стая и за хората от това просветлено об­щество. Време е да разкажете на метафизичните работници по света, че тук, в Обединените Нации, има зала, където можете да медитирате, да кана­лизирате и усещате любовта на Духа! Ако искате тази енергия да се извиси и да промени нещата в тази организация, ще трябва да разкажете на по­вече хора за нея. О, не, за да дойдат, нито за да се предизвика някаква негативна реакция, а за да могат да седят кротко на местата, където живеят, и да изричат името на тази организация и да й дават сила! Това е причината. Затова ви молим да отхлупите капака. Не крийте тази група. Бъдете смели, защото резултатите ще бъдат значими!

Скъпи мои, има една малка притча, която вече е публикувана и известна на онези, които четат посланията на Духа в писанията на Крион. Но никога не е давана публично, тъй като бяхме поискали да остане в тайна досега. Защото ние бяхме наясно с потенциала на тази среща още преди години и сега е време да я разкажем. Притчата е кратка, но изпълнена със сила. Това е "Прит­чата за катранената яма".

Изглежда, че катранът до такава степен е полепнал по човечеството, че му пречи да се придвижва от едно място на друго. Катранът полепвал по хората където и да отидели. Но така бил устроен светът и всички хора споделяли това качество. Където и да ходели, катранът полепвал по тях. Полепвал по дрехите им и ги цапал и често (според това колко бил гъст) той не им позволявал да помръднат. Друг път само ги бавел, но те били свикнали с това положение и го приемали.

Един човек открил чрез своето просветление дар от Бог. Той изразил намерението да бъде различен в новата епоха и приел този дар. Тогава катранът започнал да се оттича от него. И където и да отидел, катранът се от­дръпвал от него! И вече не полепвал по него. Този човек винаги бил чист и където и да отидел, се придвижвал свободно - безпрепятствено. Вече нямал спънки и зат­руднения. Той не проповядвал този дар и го пазел за себе си. Казвал си, че макар дарът да бил достъпен за всички, той бил нещо много лично. Затова решил, че не било уместно да споменава за него пред другите. Скоро обаче хората забелязали, че той е недосегаем за катрана. И не след дълго го попитали: "Какво е станало с теб? Как е станало? Ти изглеждаш толкова свободен - толкова спокоен! Дрехите ти винаги са чисти и ти се придвижваш бързо!"

И той им разказал за своя личен подарък от Бог и много хора също изразили намерението си за него. Всеки човек получавал дара в степента, в която го бил поискал, и скоро много хора станали недосегаеми за катрана. След известно време имало голяма група просветлени хора, които се били променили, макар че започнали само с един - желаещ да се развива към по-добро. Затова ви казваме, онзи, който променя себе си, постига голяма промяна за мнозинството - макар и без съзнателното намерение да го постигне.

Ето как стоят нещата, докато седите на този стол тук. Онова, което правите лично за себе си, ще промени бъдещето на мнозина, включително онези в голямата зала недалеч оттук. Вашето лично намерение да се про­мените може да промени реалността на цялата планета!

Дойдохме при вас с любов през тези няколко мину­ти, в това линейно време, за да изпълним тази стая с любов. И макар че някои от присъстващите не усещат разликата в момента или може дори да не вярват, че случилото се тук е реално, те също ще се променят. Защото семената на истината бяха посадени в умовете на присъстващите... и те ще си я спомнят, когато настъпи моментът.

Така е!

Часът беше 14:43. Крион беше приключил две мин­ути по-рано. Свърши толкова бързо, а имаше още тол­кова много за разказване. Искахме да поговорим с всич­ки и успяхме да прегърнем няколко мъже в костюми (какво странно чувство за мен... моята култура одобрява само прегръдките с мъже в индийски ризи [ха-ха]). След това бързо ни изведоха от залата и ни отведоха отново в служебния ресторант, където обсъдихме редица въп­роси.

По-късно същия ден ни удостоиха с ВИП обиколка на сградата на ООН, а след това гостувахме в един апартамент на 11 -ия етаж на 32-етажна сграда, пет пре­сечки по-надолу на импровизирана вечеря с някои от присъстващите. Възникнаха още въпроси и интересни дискусии в хода на вечерта.

Странно какви неща си спомня човек в ретроспекция. По-късно същата вечер прекарах няколко минути на покрива на 32-етажния блок. Никога не бях виждал така­ва гледка! От тази височина центърът на Манхатън при­личаше на милион искрящи кристали в море от мрак. Улиците не се виждаха, а други сгради се извисяваха над нашата. Беше някакво нереално чувство, че се носиш във вертикален космически кораб от камък и стъкло.

Всичко това ми се виждаше някак познато. Бих ли идвал тук преди? Може би съм бил на някакво друго място, което приличаше на това, но лежеше дълбоко скрито на клетъчно ниво? Защо гледката ме зашемети толкова силно? След всички преживявания от този ден, защо тази гледка грабна вниманието ми?

Потърсих отговор от Крион и той, както обикнове­но, ме заля с топлината на любовта, която вече ми е толкова позната... и с едно голямо "намигване". Това беше неговият начин да каже: "Някой ден всичките тези неща ще ти бъдат известни. Засега кротувай и си върши работата."

На мен това ми стигаше. Останах още малко навън, опитвайки се да подредя мислите си. Тази вечер двамата с Жан не спахме добре. Седмица по-късно, отново в Дел Мар, получихме писмо от Мохамед.

"Поднасяме нашата най-дълбока признателност за вашата просветляваща и вдъхновяваща презентация в ООН. Въздействието й може да се измери не толкова с устно изразените отзиви, колкото с извисената енергия и мира и единството, усетени този ден. Вярно, лекцията, както я описа нашият завеждащ отдел "Връзки с общес­твеността", испанец по произход, беше "земетресение", но същевременно деликатна като "семейно събиране", както я описаха други хора."

Благодаря ви за невероятния фокус на енергията за Жан и мен през този ден.

Дадено с любов, Лий Каръл

"Всичко се свежда до отделното сърце. Въпросът е какво можете да направите вие за себе си, което на свой ред променя атмосферата около вас. Междувременно, скъпи мои, хората около вас също ще се променят. Така че отново стигаме до истината, че промяната в един ще допринесе за промяната в мнозина, следователно силата на шепа просветлени ще повлияе на цялото. Глобалната промяна "протича" тук в тази стая..."

Крион в ООН, 1996

Вторник, 26 ноември 1996 г. приличаше на всеки друг ден, само дето знаех, че щеше да бъде различно. Събудих се и погледнах през прозореца. Пред очите ми се ширна нюйоркският Сентрал парк, гледах от дванай­сетия етаж на хотелската стая. Виждах пързалката Уол-ман и част от езерото, а в далечината дори се виждаше покривът на Музея за изобразително изкуство. Гледката на красивите булеварди с безкрайната върволица високи сгради от бетон и стъкло напомняше на гигантска дъска за шах, която очакваше да започне играта. Само след два дни парадът по случай Деня на благодарността щеше да се извие през парка, събрал милиони зрители, включи­телно Жан и мен. Този град беше пропит от история!... от Джордж Вашингтон до Джон Ленън... и аз осъзнавах, че след броени часове щях да допринеса за това по свой собствен начин... на неколкостотин метра по-надолу, на брега на Ийст ривър в сградата на Обединените Нации.

Спомних си какво си мислех миналата година по същото време. Историята се повтаряше. Крион беше поканен да изнесе канализирано послание пред Общес­твото за просветление и трансформация (ОПИТ) към Обединените Нации. Едва тогава разбрах, че в ООН има организация, която се събира да медитира и да разгова­ря за извънземните и по други метафизична въпроси! При това го правеха в самата сграда, недалеч от залата на Генералната асамблея, в частта, запазена само за делегати и гости - далеч от туристическите маршрути.

Каквото и да мислите за Обединените Нации, а повярвайте ми, много хора изобщо не се сещат за това, аз ви каня да прочетете моето резюме. В тази сграда се случва много повече от мисиите на сините каски, които не успяват да умиротворят света, или предполагаемата конспирация за създаване на световно правителство. Не, там има хиляди служители, които всеки ден докладват в тази сграда и се борят с глада, болестите и спасяват децата на планетата от култури, които не могат да се грижат за тях. Хуманитарните работници са много по­вече от политиците и енергията на този факт се усеща още с влизането. Това е единственото място на Земята, където светът се събира редовно. В средата на сградата се намира ОПИТ, което медитира върху световния мир и внася любов и просветление в залите, където се под­писват мирните споразумения и където правителствата решават как да си сътрудничат.

Отново знаех, че щях да вляза в тази сграда и да канализирам Крион пред делегатите, проявили интерес да присъстват на тази среща при закрити врати в ОПИТ, група към Обединените Нации, светъл лъч в това среди­ще на политическите сили. След дългогодишна служба като президент на ОПИТ Мохамед Рамадан, моят домакин от миналата година, се беше пенсионирал. Сега постът се заемаше от Кристина Арисменди, която тряб­ваше да ни посрещне двамата с Жан и да ни преведе през проверката на ФБР, също както миналата година, преди да влезем в охраняваната вътрешност на щабкварти­рата.

И този път ни посрещна нашата мила приятелка Зера Бокиа, която и двата пъти изигра ключова роля в представянето на Крион пред Обединените Нации. Бла­годарим ти, Зера, защото ти си част от процеса! Именно Зера ме увери, че не е необходимо да се моля на глас на задната седалка на таксито, за да оцелея в пътуването по улиците на Ню Йорк, водещи към сградата на ООН. Наблюдавах спокойствието й и заключих, че знаеше нещо, което ми беше убягнало. Как е възможно такси­метровите шофьори да карат така и да оцеляват? Сигур­но защото на пръсти се броят онези, които говорят английски, следователно не познават знаците? Може би си имат някакви ангели на такситата, пазещи всички хора, летящи с 80 км/ч и заемащи едно и също физическо пространство едновременно. Както и да е, и този път оцелях. Толкова бях щастлив да сляза здрав и невредим, че мисълта да представя Крион още веднъж в ООН ми се видя най-лесната част от деня.

Това второ посещение на Крион в ООН беше раз­лично. През изминалата година работата с Крион беше нараснала значително с издаването на четвъртата книга, чуждестранните права за много езици, получаването на международна известност, първия брой на тримесечно­то списание на Крион и редица научни потвърждения -благодарение на които учени и изследователи станаха редовни посетители на семинарите на Крион. Миналата година дойдохме само двамата с Жан, но този път ни съпровождаха няколко човека от нашето "семейство на Крион". Позволиха ни да доведем шест човека, затова включихме Джеф и Линда Хопи (редакторите на списа­нието), Роб Харис (който се занимава с художественото оформление), д-р Тод Овокайтис (доктор, учен изследо­вател и метафизичен ясновидец) и Стив и Барбара Ротър (които ни помагат да представяме Крион в "Америка Онлайн" и Интернет). Съпругата на Роб, Барбара Харис (която оформи графично първите четири броя на списа­нието) трябваше да си остане у дома, за да посреща клиентите... но много ни липсваше.

На уговореното място се срещнахме с грациозната председателка на ОПИТ Кристина Арисменди, и аз от­ново бях поразен как Духът винаги намира най-подходя­щите хора за важните духовни дела на тази планета! Макар да не се познавахме лично, тя веднага ни стана близка и ни накара да се почувствате добре дошли. Минахме през проверката, пихме кафе и се отправихме директно към конферентна зала 7, където щеше да се проведе ченълингът. Тези срещи протичат бързо и аз отново почувствах официалността и протокола на съби­тието. За разлика от непринудеността, която се опитвам да създам на семинарите на Крион, тази група бързо зае местата си, притихнала и готова, и веднага пристъпихме към дневния ред. Докато Кристина ни представяше, аз огледах присъстващите. Видях, че приятелите ми бяха седнали не заедно, а на групички, които заедно с нас двамата образуваха триъгълник. Те бяха оформили оно­ва, което наричам енергийна защита на "летящия клин", използвайки знанията ни за свещената геометрия и съз­даваната чрез нея енергия. Кристина почти беше свър­шила и аз се замислих пред каква еклектична аудитория седяхме - представляваща толкова много страни, тол­кова много култури и толкова много религии. Крион дойде при мен в този момент и прошепна: "Помни, че те са също като теб. Духът много ги обича и те заслужават да бъдат тук. Те са на точното място в точното време. Уважи момента! Защото истинската работа за планетата се върши индивидуално от хората като тези тук." Ведна­га разбрах, че посланието на Крион щеше да бъде кол­кото планетно, толкова и лично - както винаги. Той беше прокарал идеята, че глобалните промени стават сърце по сърце.

Кристина завърши представянето. Аз изнесох крат­ка беседа върху някои от нещата, които си бях набелязал, след което се обърнах към Жан. Тя проведе прекрасна медитация, превеждайки присъстващите към упражне­ние по самоупълномощаване и визуализация. Когато завърши, аз погледнах часовника си. Крион разполагаше с 30 минути - не повече. Трябваше да напуснем залата бързо, за да не бавим следващото заседание в ООН. Усмихнах се, защото знаех, че притесненията бяха из­лишни. Крион знае какво представлява времето. Тогава той заговори и аз почувствах прилива на любов, който винаги съпътства неговите послания, и усещането за уместност, което винаги носи, и долових близостта на групата ангели и водачи, които винаги присъстват, кога­то се събират групи хора, за да слушат думите на Крион.