„ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ ЗАПОЧНА ДА СЕ ОФОРМЯ ТЪЙ наречената чалга. Все още борците се припознаваха със сръбското, но на хоризонта изгряваха родните звезди Тони Дачева, Еми Стамболова, Глория - превърта спомените фолкидолът Володя Стоянов. - Тогава пеех в битовата кръчма „Вкусното пиле" в Сандански. Често идваше красиво момче с весела тумба. Награждаваше богато и пребогато целия оркестър. С неговата премия можехме да почиваме цяла година, без да изпеем и нота."
Красавецът е Жоро Илиев. Спазва указанията на брат си да стои далеч от София. Наваксва с волни ваканции из провинцията. В орбитата му вилнеят Румен Нарциса, борци, боксьори и бивши пандизчии с цветисти прякори и биографии.
Жоро Илиев се държи като големия бос. Излъчва респект. Плаща всички сметки. Аплодира оркестъра с одобрителна усмивка. Изглежда като човек, от когото зависят нещата.
Не се надува излишно. С грейнала усмивка припява на любимите си сръбски, хърватски и гръцки песни. В еснафския фон на „Вкусното пиле" изпъква като изваден от кутийка. Иска цялата му свита да гуляе добре.
Една нощ към Жоро се засилва бивш затворник от село Дамяница. Очевидно е „втръбил" солидна доза питиета. Прегръща Жоро. Той се гипсира сякаш е глътнал термометър.
- Какъв ти е проблемът, бе? - пита Илиев-младши.
- Не ме ли помниш? - ококорва се натрапникът. - Бяхме съседи по килии в Бобов дол! Преживявахме какво ли не заедно.
Георги Илиев извръща глава. Прави кисела гримаса.
- Дошли сме да се веселим. Нещо да те почерпя?
- Уиски - казва си пандизчията.
- Имаш го. Само не ми говори глупости - пресича го Жоро. - Просто не ми досаждай, ако обичаш!
„Жените не можеха да устоят на неговата хубост и Жоро го знаеше. Имаше една ахилесова пета - затворът. Решетките пресушиха младостта му. Беше дамгосан като изнасилвач. Тази рана никога не зарасна в него - твърди човек от най-близкото му обкръжение. - Затова думата „затвор" беше забранена. Никой от нас не я споменаваше."
Но ето че пийналият „модел" от село Дамяница пак се присламчва. В изблик на фамилиарност млясва Илиев по устата. Красавецът го парира с презрение:
- Какво искаш бе, човече?
- Ти си станал голямата работа. Забрави ли как страдахме в затвора? Една килия сме делили. На съседни легла сме спали... Но вече си баровец. Да си платя уискито, като си толкова важен?
Жоро изригва. Юмрук в лицето на натрапника. То се разплесква като сметанова торта, центрирана с чук.
Крошето изстрелва „колегата" по килия през поне 5 маси. Битият драпа да се изправи. Маха с ръце и крака като стоножка в кладенец. Трошат се маси, прибори и чинии.
„Жоро ме сграбчи с едната си ръка и ме метна на рамо - спомня си Володя Стоянов. - Понесе ме като букет. Смееше се и викаше с цяло гърло, че си е намерил певеца. Така минахме през цялото заведение. Излязохме навън."
Георги телефонира на брат си. Васил вдига.
- Къде се омъглихте, че ми звъниш по това време? Колко си изпил - две, три или повече? - директен е Васил.
- Намерих ти певеца, брат ми! Открих истински македонски воевода. Имаш го подарък от мен.
„На следващия ден три висаджийски коли дойдоха да ме вземат от Сандански - спомня си Володя Стоянов. - Шефовете на „Вкусното пиле" ме предупредиха да бъда нащрек."
- Внимавай, борците ще те затворят в подземието на „Мираж". Ще те вържат с вериги и ще те дрогират - вещае кръчмарят. - Само от време на време ще ти дават чаша вода и парче кренвирш. Ще пееш по цели нощи до премала."
Въпреки това Войводата си събира багажа.
Казва: „Чао" на „Вкусното пиле" и Сандански.
Качва се при висаджиите. Водят го в „Мираж".
„Представиха ме на Васил Илиев - спомня си македонският комита. - Видях хубаво младо момче с хипарска прическа. Личеше, че е в хитова позиция. Всички изпитваха респект към него. При появата му обслужващият персонал се строяваше в редица. Сервитьорите замръзваха в поза лек разкрач и ръцете отзад. Васил щракваше с пръст и те се разхвърчаваха."
Опасенията за мрачното подземие се разбиват на пух и прах. Войводата попада в приказка. И до днес сваля шапка на Жоро. Признава, че благодарение на него е видял друг свят.
Васил Илиев настанява Володя Стоянов в бизнес клуба на „Бояна". Дава му служебна кола. „Пришива" му и двама бодигардове.
„За мен това беше шокиращо, тъй като нямах никаква нужда от охрана!" - вдига рамене фолкидолът.
Комитата заживява като героя от „Принцът и просякът".
„Добро утро, господин Стоянов. Как спахте, господин Стоянов? Желаете ли да ви донесем закуската?" - галят му ухото от рецепцията.
Персоналът на бившата Татова резиденция прави метани на Воеводата. Ухажва го с мурафети на изкусна гейша. Македонският бродяга, свикнал да скитосва из прашните пътища, гледа като ошашавен.
За пръв път му носят закуската в леглото. Вкусните аромати разсейват и най-леката сянка на лошо настроение.
В „Мираж" борците изпиват с очи микрофона му.
Комитата събужда тръпката на Васко Илиев с „Ако умра ил загина", „Мера според мера", „Послушайте, патриоти".
Босът на ВИС често пее с чаша вино в ръка. Кюстендилецът се вживява все повече и повече. Певецът разравя жаравата на македонското му минало.
По това време Жоро идва рядко в „Мираж", За да не „разваля дисциплината".
„Васил се опитваше да превърне кръчмата в клуб на елита - спомня си Володя Стоянов. -Тук идваха политици, банкери, полицаи, магистрати, звезди и митничари."
Васил си прави колекция от знаменитости. Извезва я като огърлица. В нея блещукат актуалните шоумени Слави Трифонов, Камен Воденичаров, Август Попов, Владо Въргала. Купоните не минават без незабравимия смях на Марта Вачкова и Тончо Токмакчиев.
Дансингът в „Мираж" напомня циркова арена. Тук се вихрят балетите на нощните барове със стара слава тип „Хавана".
Разследвачите на най-тежките престъпления в държавата също гостуват на Васил.
Той ги удостоява с царско гостоприемство.
„Това беше начинът да го държим под контрол - признава днес ексченге от отдел „Убийства" в ДНСП. - Васил беше сговорчив. Вършеше услуги на полицията. Освен това спазваше всичките си обещания."
Васил гледа ВИП огърлицата през златните си очила без диоптър. Говори малко. Авторитетно кима с глава. Демонстрира самочувствие на победител.
„Искаше да тича със 100 метра пред другите - разкрива Володя Стоянов. - Имаше усет за територии, които да превземе. Търсеше и нови лица, с които да се обгради."
Сподели с приятели: |