Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5

6. Васко и Жоро пак скарани

ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БРАТЯТА ИЛИЕВИ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СА като буре с барут. Конфлик­тите пламват от нищото. Васко все повече и повече се дразни от нощните приключения на Жоро. Двамата ту се сдушват, ту се карат. Най-често се дърлят от честолюбие.

По това време Цецо Ярето става шеф на оркестъра в „Мираж". Мъжът със славеев глас е актуален в нощна София. Щом си пийнат, борците го карат да изпълнява коронния си номер - яре на дръвника. Певецът има таланта да пищи фалцетно. Вие като яренце на заколение. Затова мутрите го харесват.

Един ден английски туроператори му хвър­лят око. Канят Ярето на корабен круиз за около 4 месеца.

- Шефе, може ли да отсъствам от „Мираж" няколко месеца? - пуска плах гласец Ярето. - Едни англичани ме канят. Ще позахлебя на гур­бет и ще си дойда в „Мираж".

- Забрави - отсича Васил. - Малко парички ли правиш тук? Само с „яре на дръвника" си изкрънкал няколко хилядарки. За другия репертоар да не говорим... Оставаш на „манежа" в „Ми­раж". Повече не ми пили на главата. Ще се зак­лючваме, да знаеш.

Същата вечер Васил Илиев е направил „сил­на" маса. Събрал е нежни цветя от модния поди­ум и дузина шоумени. Всички девойки са руси.

„Бодлите" в букета са двамата Митковци - Малкия и Маймуняка. Васил „спуска" няколко чаш­ки бяло вино от „Евксиноград".

Палави пламъчета в очите. Мека топлина в гласа.

- Голям кретен съм станал - споделя Васко пред Маймуняка. - Яренцето искаше да ходи на гурбет в Англия. Резнах му крилцата. Изкоманд­вах го като есесовец.

Босът привиква „славея". Певецът се приб­лижава. Настръхнал е като къпано пиле.

- Пътувай, Яренце. Да видиш, че съм пич! Се­га искам да изпееш на компанията „Червено ви­но снощи пих!"

Цецо Ярето отвързва гласец. На рефрена: „И морно чело аз изтрих в къдриците на Анна", Васил Илиев вдига наздравица. Намига на осле­пителна манекенка със същото име.

На следващата вечер Васил си тръгва рано от „Мираж". Пристига шумна тумба воглаве с Жоро Илиев.

Всички са приятно развеселени. На череша­та са Митко Маймуняка, Ангел Гяволето и Зла­ти Златев - Златистия. Пийват „Балантайнс". Градусът излита във висините. Огнената вода се лее като дъжд.

Тук е и културистът Румен Нарциса. За раз­лика от останалите едва близва уискито.

Жоро слага ръка върху чашата си.

- За днес свърших курса. Обещах на Мая да се прибера навреме.

Изпива последната глътка и си тръгва. Ве­черта придобива все по-бурни измерения. Купо­нът се счупва на парчета. Пръсва се като об­раз в криво огледало.

Маймуняка, Гяволето и Златистия строяват в две редици Ярето. Принуждават го да изпее де­сетки пъти сръбския хит „Ти си остала сама".

Той връща плочата до умопомрачение. Маймуняка се сеща, че „славеят" се готви да из­лети за Англия.

- Давай да го избъзикаме - подхвърля Нар­циса, единственият трезвен на масата.

Известен е като „главен готвач" на интри­гите в София.

- Да му направим моряшко кръщение. Нептунова вечер - подхвърля черният отмъстител Маймуняка.

Тайфата го изнася като агне от „Мираж". Ярето е окачен за теглича на кола. Висаджиите палят автомобила и тръгват на нощна разход­ка из града. Влачат певеца до трамвайната ли­ния на ж.к. „Иван Вазов". Зарязват го и отиват да почиват. Ярето лежи на релсите. Обезобра­зен е. Прилича на пихтия от кости, кръв и съд­рана кожа. Изправя се със сизифовски мъки. Лю­лее се като счупена играчка.

Ярето „увисва" на първия уличен телефон. Звъни на свой приятел:

„Умирам! Претрепаха ме... Нарциса и Маймуняка."

Гласът на славея от „Мираж" едва произвеж­да глухо скрибуцане. Приятелят му го закарва в „Бърза помощ".

Зазорява се. Утрото бавно избутва „моряш­ката нощ" в миналото.

Офисът на ВИС в ж.к. „Ибан Вазов". Васко се­ди в кожения си фотьойл. На бюрото му има неразпечатана бутилка уиски. Върти я като пум­пал. Нервен е. Има нужда да изпусне парата.

Влиза Жоро. Изглежда отпочинал и доволен от живота. Пуска усмивка.

- Как сме днес? - пита свеж и готов за закачки.

Васил хвърля бутилката. Тя се разбива в зе­мята. Уискито и стъкълцата се пръсват като конфети.

Босът рита брат си през краката. Залепва му и шамар.

„Това с Ярето вече е върхът на сладоледа - вилнее Васил. - От комплексарщината ви ми дой­де до гуша! Да не виждам повече нито теб, нито компанията ти. Двамата бяхме дотук. Чрез „Държавен вестник" ще се откажа от теб! Из­бивай си затворническите комплекси някъде другаде."

Жоро го фиксира с презрителен поглед. Скърца със зъби.

„И не ми скърцай със зъби, че ще те направя на компот - заплашва големият брат. - И още нещо. От днес ще те държа безпаричен, за да не правиш щуротии".

Малкият брат тръшва вратата зад гърба си. Прави няколко крачки. Обръща се. Наплюва парадния вход на ВИС-1 със сочна и гъста храч­ка.

Кръгом. Бързите стъпки летят. А след тях и момчето, което си отива...
„Няма човек, от когото не би трябвало

да си починем.”
Антон Чехов

7. Двойният стандарт на големия брат

НА МОМЕНТИ ВАСИЛ ИЗГЛЕЖДА ГОТОВ ДА „СХРУСКА" ЖОРО В името на авторитета си.

Унижава го, за да респектира структурата. Към хората от най-близкото си обкръжение бо­сът на ВИС-1 е по-мек. Наказва Маймуняка със символична глоба заради ексцесията с Ярето. Та­ка го лансира като фаворит.

По това време варненският представител на „Мулти" и ВИС-1 Христо Асенов - Бацата съ­що се забърква в куп неприятности. Принуден е да изостави удобния си бастион - Шведския хотел край морската столица.

Полицията го обявява за издирване.

Местен бизнесмен пуска жалба срещу Баца­та и хората му. Обвинява ги в рекет. Варненс­кият тартор чува, че му готвят капан. Напуска страната, преди да го пипнат.

Бившият борец се покрива в Будапеща. Раз­чита на старите си явки от унгарския период, когато се омесва родната престъпност.

През 1994-та нашите банди край Дунава отново са под шапката на Димитър Тодоров - Митко Бретона. Известният „падре" на мут­рите е напуснал България с бързия влак. Покрил се е в Будапеща, защото го издирват за убийс­тво.

Унгарската структура разчита на аноним­ност и вилнее „без цензура”. Една нощ избухва конфликт в бойна кръчма. Христо Асенов и ком­пания стават на кълбо с местни бараби.

Факирът на тепиха Бацата раздава крошета.

Някой забива кама в крака му.

Христо Асенов не пада по гръб. Хуква да бяга.

„Изпаднал е в ярост - твърди бивш шеф на РЗБОП - Варна. - Пробягал е няколко километра с острие в бедрото. Накрая се е добрал до тайна­та си квартира."

Бабаит става фелдшер по принуда. Изтръг­ва камата и промива раната му. Бацата се изп­равя бързо. Възстановява се като анимационен герой след отскубната стреличка.

Новината гръмва из подземна България.

На Жоро Илиев му е вътрешно.

Той е вторият кум на Бацата. Освен това двамата са от една порода. „Бясна хрътка", как­то ги описват мнозина.

Илия Павлов и Васил Илиев също се хващат за главите. Държат на Асенов още от времето на „Олимпийски надежди". Освен това „мултакът" кумува на предишния му сватбен дебют. Илия и Васил пращат бойци в Будапеща. Те разт­варят чадър над Бацата. Отнасят го в слънче­ва Бразилия.

Христо Асенов каца в родината на фламенкото. Лъскав джип го грабва от летището. Там го чака посрещач, нахилен до уши.

Бацата казва: „Хелоу!"

Прегръща стария си приятел и „морски" от Варна Владо Саръиванов - Бореца.