Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5

11. Остър завой

ФАКСОВЕ БОМБАРДИРАТ РЕДАКЦИИТЕ НА ВЕСТНИЦИТЕ БЛИЗО два месеца след изчезването на Муто:

„На Витоша е намерен труп. С няколко кур­шума в главата и полуразложен. Ръцете на жер­твата са обгорени, за да се заличат отпечатъците. Убитият е неизвестен."

Информацията е оскъдна. По това време вестникарите дори не подозират кой е намереният. Всички смятат, че пред „Севастопол" е стрелял Кингсли - екзотичният и мургав фаво­рит на Карамански.

До момента Муто е енигма. И си остава та­кава.

„По този повод се срещнах с Васил Илиев - спомня си журналист от столичен всекиднев­ник. - В началото босът изглеждаше еуфори­чен. Зададох му въпрос за трупа край Витоша. Лицето му се вкамени. Васил избърса доброто си настроение с кърпа. Сложи си свирепо-каменна маска."

Босът на ВИС млъква. Прескача паузата с поглед. Зад гърба му изскача Митко Маймуняка, запасан с два пищова. Приклекнал е като уестърн герой и пита сервилно боса: „Дразни ли те тоя? Да го махаме?"

Васил пропъжда Маймуняка като муха. Втренчва се в журналиста и отсича:

„Няма да се занимаваш с „Нерон"! Там са вка­рани много и кървави пари! Знам какво ми кост­ва това. Сънят, младостта. Може би и живо­тът. Ако прочета нещо за „Нерон", ще видиш за какво става дума!"

Ченгетата нищят дузина версии за изчез­ването на Валентин Дайков - Муто. Не доказ­ват нито една. Според тях главните заподозре­ни се въртят в орбитата на Жоро Илиев. Смя­тат, че виновниците са приятелите му Злати Златев - Златистия и абтоджамбазина Ангел Гяволето. Те са рекетирали Муто дни преди да изчезне. Конфликтът пламва заради неотчетени дългове от коли. Полицията зацикля. Васко Или­ев дава гръб на брат си.

Има обаче и друга версия.

Тя вписва Младен Михалев - Маджо като отмъстител за стрелбата пред казино „Севасто­пол". За полицаите звучи достоверно. Но така и не придобива плътност.

Доказателствата са въздух. Муто изгнива на Витоша като поредната жертва анонимка. Гроб край клозет. Васил Илиев се чуди откъде да започне и къде да свърши.

На финала захлупва случая с една дума:

„БАСТА!"

12. Три сърца в едно

„ЕДИН ДЕН ЛЕАЯ РИЛКА РАЗПИЛЯ БОБЕНИТЕ ЗЪРНА ПРЕД Васко. Удари по масата - спомня си братовчедка на пророчицата. - Нахока го, че е завъртял три жени едновременно. Той се разс­мя. Леля Рилка беше права."

По това време сърцето на боса се „раздвоя­ва" на „три". Чувствата му се разкъсват меж­ду инфантата Кристина, плейбойката Соня Васи и екзотичната Елмира.

Третата в отбора по „синхронно плуване" е жена вампеса. Васил изоставя съпругата си Ма­риана и дъщеря си Ивона заради нея.

„Приключихме, защото Васил беше силно увлечен по Елмира - признава по-късно пред полицаи дискохбъргачката Мариана. - Разделихме се цивилизовано и приятелски."

Императорът остава привързан към екзотичната Елмира дори след като заживява с инфантата Кристина.

Междувременно сърцето му коронова още една особа - Соня Васи. Плейбойката се бори за принцеса на боса. Телефонната им любов прескача морета и океани. Чат-пат двамата се виж­дат в България или в САЩ.

Соня Васи е музата на Васко Бореца. Босът е фен на жаждата й за експерименти. Цени бързината, с която звездата сменя филмовите кад­ри на живота си.

Днес е модел, утре - певица. Вдругиден се събужда плетачка. Въздушното момиче може да сменя континентите и навсякъде да се чувства добре. Атрактивната варненка изглежда „боркиня" в очите на боса.

„В един момент при мен стана въртележка - спомня си пророчицата леля Рилка. - Идваха един след друг Васко, Кристина, Елмира и Соня Васи. Всички ме питаха за любов. Казах на Васко да вни­мава, защото в бъдеще го виждам сам като бо­лен сокол. Той се смееше."

Леля Рилка съветва трите момичета да ус­покоят топката. „Губите го, разберете!" - на­режда пророчицата със свито сърце.

Красавиците я гледат с невярващи очи. Във ВИС тече и паралелен любовен сериал. Жоро Или­ев вече е предложил брак на Мая Пенелова. Омай­ницата е приела пръстена и всички очакват сватбата.

Най-вече Васко. По това бреме се притесня­ва за брат си, който все по-трайно се очертава като лудетина.

„За нула време Жоро „прожектира" пореди­ца от екшъни в Благоевградския регион - разказ­ва полицай. - Четата му прелиташе от кръчма на кръчма. Заформяше зулум след зулум.

Веднъж групата натръшка 7-8 души в край­пътно заведение. Васил прикачи на Жоро бодигард, който да го държи под контрол."

„Усмирителна риза" става Сашо Стоянов - Слънцето, полицай от Кюстендил. Човекът сян­ка е великан.

За да стигнеш с очи до главата му, трябва да погледнеш слънцето. Оттам идва и прякорът му. Дори тоалетите на магазин „Гигант" изглеж­дат детскоградински пред него.

Босът на ВИС следи всяка стъпка на брат си.

„Боримечката" го информира стриктно.

Васко Илиев може би е третият най-щаст­лив човек от предстоящата женитба на Жоро.

„Васил откриваше в Мая духовност, необи­чайна за галерията от мутрески - уверява не­гов приятел. - На общия фон тя изглеждаше целомъдрена. Беше скарана с лакомията и дребнавите прищевки. Изпитваше съчувствие към Жо­ро с цялото си същество."

Бившият затворник слага Мая в категория „Незаменима". За него тя е бисер сред ментета.

Когато житейската умора го надвие, бяга надалеч. От нея и най-вече от себе си.

„И хиляди слънца

13. Сватбата на Жоро и Мая

В НАВЕЧЕРИЕТО НА СВАТБАТА ВАСИЛ ИЛИЕВ ИЗДАВА нареждане: „Искам всички бригадири в „Мираж". Един брат имам и той се жени!"

Босът кани най-изявените бойци от групи­ровката. Ръбати момчета разнасят поканите. Изживяват се като говорители на боса:

„Забравете за анцузите и шапките! Елате по дънки и сака. Шефовете на бригади да обле­кат костюми и бели ризи. Окачете си целия зла­тен арсенал!"

В чест на младоженците Васил поръчва те­раса пред „Мираж". „Две седмици садихме борчетата и оформяхме външния бар" - признава при­ятел на Васил.

Мутрите долитат на сватбата като голя­мо италианско семейство. Започва ревю от костюмари. Всички са с обилни количества гел и цайси „седемдесетарки" за респект. Строяват се на бул. „България".

Колите им гледат в посока „Мираж". Отле­пят в синхрон. Трасето е осеяно с барети от ба­тальона за борба с масовите безредици. Сто­ят и гледат отстрани. Булевард „България" се е разстлал като червен килим. По него пъпли мутренското войнство. Зад стъклата лъщят бор­ци, обкичени със злато. Някои дори са го взели назаем. Сватбата на Жоро и Мая копира „Кръс­тникът".

По това време шедьовърът на Марио Пузо е „Алма матер" за българския ъндърграунд. Има и друг филм, който го облъчва - „Добри момче­та". Големият брат Васил посреща гостите. Нас­танява ги, приема поздравления. Щъка нагоре-надолу с вирната глава. Натопорчил се е като пе­ликан в ризницата на неизбежния „Ролман".

Босът знае, че това е денят на Жоро. Лице­то му грее в усмивка. Гореща е. Би разтопила и глетчер.

Присъствието му придава тежест на пар­тито като черна лимузина. В ложата на банке­та празнува и леля Венка. Натаманена е с ансамбълче, което изглежда ушито специално за слу­чая. Леля Венка е спряла да диша. Пуска усмивка под „воалетка" от сълзи. Пие само швепс. Пресушава очите си с кърпичка.

Жоро и Мая светят, целите в бяло. Вкарват „горчиво" след „горчиво". До тях са кумовете - покойният Румен Нарциса и жена му Фани.

„Мираж" пращи от народ. Фраш е и вътре, и вън. Конферансието Миодраг Иванов движи купона. Шкумбата подлютява сватбата като шкембе чорба с пиперливи вицове.

Хитове се въртят на конвейер. „Дулсинея, дулсинея!" - пее Слави Трифонов, виден гост на сватбата. После Тони Дачева и Цецо Ярето ях­ват култови парчета. Галопират в тръст око­ло най-видните сватбари.

Оркестър „Кристали" къдри народняшки хорца и ръченици. Редуват се естрадни потпури и лепкави италиански канцонети. През минути зву­чи химнът на ВИС „Бедни, богати". Банкноти об­лепват телата на певците като втора кожа.

Марта Вачкова, Тончо Токмакчиев и Камен Во­деничаров са се „заклещили" в тройна ламбада.

Васил Илиев е инвестирал 10 000 долара в шоупрограмата. Небето ръси конфети от смях. Микрофона узурпира босът на ВИС. Развълну­ван е и обявява с неравен глас:

„Отпред има зелен ягуар с десен волан. Спе­циален подарък за брат ми от Великобритания!"

Бригадирите скокват, първосигнални като кучетата на Павлов. Следват сляпо филма „Добри момчета" и отрупват младоженците с пощенски пликове. Вътре кротуват банкноти. Су­мите варират между 1000 и 1500 марки. Всеки се е подписал на пликчето, за да не остане жес­тът незабелязан.

Камерата на оператор от БНТ поглъща сватбата. Снимачът „диша" в лицето на Филип Найденов - Фатик. С тайната надежда за тлъст бакшиш.

В това време Фатик разговаря с Чавдар Писарски. Пийнал е, но вкарва още гориво.

„Кой ти разреши да снимаш бе, сине май­чин?" - пощръклява Фатик. Вади патлак и стреля. Полилеят става на сол. Отломъците бомбардират сватбата. Разкъртват се на парчета. Операторът заляга. Гърчи се като змиорка под обстрел от градушка. Спасява се с такси.

Във ВИП партито вилнее и Боян Петракиев - Барона. Току-що е излязъл от затвора. Уис­кито му влиза като зехтин. Петракиев се е втренчил във Филип Найденов - Фатик. Изревава в лицето му като пантера:

„Пробутал си ми краден мерцедес - кипва Ба­рона. - Как можа? Не ми трябва. Взимай си го об­ратно."

На Фатик му увисва ченето. Мълчи като тараба, преди да изплюе камъчето:

„Станало е без мое знание - отстъпва той. - Позволи ми да ти върна парите! Дай да забравим случая."

„За какво са ми парите ти? Изкарвам по 30 хиляди марки на ден - упорства Барона. После изкрещява в „сурата" на Фатик: - За мен ти си НАЙ-ГОЛЯМАТА ПУТКА!"

Страстите избухват на милиметри от Жо­ро и Мая. Младоженците прихват в хилеж.

„Никога не съм бил путка!" - натопорчва се Фатик.

Изважда огромния си „Колт", 4-ти калибър. Слага го на масата. След секунди сам се прострелва в ръката. Идва линейка. Качват го в нея. Фатик слиза от сцената с драматичен вик: „Никога не съм бил П-У-Т-К-А! Запомнете!"

Закарват го в болница. Бригадирите се разотиват, но веселбата продължава. На Жоро му се доживява рязко. Васил му е забранил да носи оръжие. Купонът обаче бушува във вихъра си. Малкият брат прегазва забраната. Натрошава я като фино стъкло.

„Жоро поиска от охраната пистолет, за да стреля в тавана - спомня си близък до братята. - Направи го на решето."

Васил весело махва с ръка, а Мая повдига рамене.

На младоженеца днес му е простено...

Каталог: todo
todo -> Никола Николов Маските на величията
todo -> Жак алфонс доде
todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967
todo -> Венцислав енчев бутик за поезия
todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия
todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата
todo -> Работни дела

Изтегляне 2.18 Mb.

Сподели с приятели: