Бразилска фиеста и грации от желе

8. Бразилска фиеста и грации от желе

ВЛАДО САРЪИВАНОВ ХВЪРЛЯ БЕЗГРИЖНО КАПЕЛА В ОБЛАЦИТЕ. Той е весел пътешественик по света с „висаджийски" паспорт.

Водещ играч в категория „тежка". Гмурнал се е в Бразилия след зверско клане.

Съдбата му се преобръща след убийството в подлеза на столичната дискотека „Джъмбо". Владо Бореца поема цялата вина, за да изчисти името на Васил Илиев.

Босът на ВИС-1 никога не забравя това. Харизва му цялото си доверие. Затова му изпраща и Бацата „в колет".

Владо Бореца е екзотична птица. Чаровник с весел нрав и лежерен стил. Където стъпи, „никнат" приключения.

Ошетал е цяла Бразилия. Накрая забива зна­мето в Парагвай. Местните диваци грабват сърцето му. Гледат го като НЛО от висша цивилизация. Целуват му краката в готовност за услуги. Владо Бореца си купува къща със слуги и заживява царски в Парагвай.

Към него потичат „рекички с парички" от ВИС и „Мулти". Той отваря най-бляскавото казино в Парагвай. Става нещо като местния Ал Капоне.

Шеметът на бразилските фиести завърта двамата варненски борци Владо и Бацата. Прес­качат редовно до Рио де Жанейро. Плуват в морето от пачанги. Нощите „пеят" като по но­ти. Въртят латино, салса и сон. Текат реки от ром.

Христо Асенов - Бацата и Владо Бореца пус­кат мухата на висаджиите за нескончаемата фиеста. Поне десет „братя по оръжие" им идват на гости. Миниколонията расте с всеки изми­нал ден. Под знамената се стичат и бегълци, из­дирвани у нас за престъпления. Рулетката в Па­рагвай върти на бесни обороти. Босът в сянка е Илия Павлов. Няколко пъти отива да нагледа „нивичката" си. Той и приятелите му се отда­ват на небесни наслади... В каймака на фиестата цопва и Васил Илиев. Босът идва за малко. Но си прекарва славно.

„Искаше да внася фитнес уреди от Брази­лия. Два пъти ходи там. Накрая сделката се про­вали - спомня си негов човек. - Въпреки това Васко се върна, пълен с радост до козирката!"

Босът развява албумче със снимки. Увекове­чил се е сред чудесата на Рио де Жанейро.

„Там видях най-красивите жени на света - хвали се на приятели. - Жилави и мускулести. Със сочни дупета и лица без бръчка. Като затанцуват, става страшно. Телата им вибрират като желе! И жените, и мъжете са огън. Почват се директно от дансинга."

Владо Бореца дори си купува цяло индианско племе 6 Парагвай. Връчва на вожда мобилен те­лефон и го научаба да казва „Честита Нова го­дина".

Междувременно ченгетата „свалят" от из­дирване Христо Асенов - Бацата. Той се връща в любимия си бастион „Шведа" и поема варненс­кото крило на ВИС. Предполага се, че напуска Бразилия с въздишка. Останалите от групата съ­що се завръщат. Косите им са пропити с вятъ­ра на горещите нощи. В сърцето на фиестата най-дълго остава Владо Бореца. „Посланикът" на ВИС в Парагвай избутва още 1-2 „мандата".

Често звъни на приятелите си от Бразилия. Събужда ги с „горещи репортажи" от нощни фиести.

Когато чуят: „Честита Нова година" на раз­вален български, знаят, че им се е обадил инди­анският вожд.

9. Заключват пещерния барон

ПО ТОВА ВРЕМЕ ПРОБЛЕМИ СПЪВАТ ПО ТРАСЕТО БОЯН Петракиев - Барона, ключова фи­гура във ВИС.

Васко го тачи като колоритна персона. Приз­нава го за сила на улицата. В разгара на Югоембаргото сливнишкият барон прави чудеса за ВИС. Изнася цистерни с петрол и докарва луди пари.

Освен това е първичен като пещерен човек.

Барона живее в мир и любов с красивата Грациела, бивша сервитьорка от Японския. Чове­кът с най-аристократичния прякор в подземния свят има таланта да пилее пари. Бие по щедрост повечето баровци. В прилив на нежност подаря­ва на Грациела мерцедес „Род стар". Сервитьор­ката вирва нослето си пред останалите мутрески. Тя е първата боркиня, удостоена с личен мерцедес. Грациела и Барона често се усамотяват край язовира на село Братушково. Държат пристройките наоколо.

Един ден любовната идилия прекъсват баре­ти с автомати. Изолират Грациела. После хва­щат Барона и го пребиват. Потрошават му ко­калите. Млатят челюстта му с приклади. Зъби­те в устата на Барона стават на сол.

„Били са го, за да го убият" - категоричен е близък до ВИС.

Баретите отвеждат Барона. Дивакът е зак­лючен в следствения зандан на „Майор Векилски" в София. Върху него е легнал камък от теж­ки обвинения. Дузина сръбски тираджии са по­дали жалби срещу „пещерния човек".

Оплакват се, че Барона ги е рекетирал. По­казанията им изобилстват от зверства. Твър­дят, че ги е окачвал по дърветата. Висели са с главите надолу. Барона и хората му са ги блъс­кали с бухалки, сякаш тупат килими. Петракиев е татуирал името си на гърдите им. Най-опърничавите сърби е малтретирал с чук.

Натрошавал е колената им с реплика: „Я съм Боян, сливнишки барон! Запомнете ме завинаги!" Въпреки това Петракиев е „златна кокош­ка" за ВИС. Плячкосва товар след товар.

После стоката се продава в „Илиянци". Петракиев е страховит и Васил се съобразява с не­го. Не допуска бизнесът около югоембаргото да се разпадне. Знае, че най-добре кара влака слив­нишкият барон.

Ако се абстрахираме от тъмната му стра­на, Петракиев е бонвиван. Вършее по казината с приятелката си Грациела. Двамата играят на зарове и рулетка.

Понякога комарът ги наказва. Случвало се е да ги изреже с 40 000 марки.

В такива случаи Барона протяга ръце към Грациела.

„Моля те, бий ме! Тия ръчички повече няма да правят така!" - кокетира пещерната стихия.

Васил Илиев прави всичко възможно да из­вади Барона от ареста. Предлага пари. Пришпорва контакти и адвокати.

Не успява.

10. „Шоуто" на Муто

ТУРИСТ ОТКРИВА ТРУП В ПОЛИТЕ НА ВИТОША. ЕДВА СЕ сдържа да не повърне. Гледката е смразяваща. Пред него се облещва труп в напреднало разложение.

Очевидецът си плюе на петите. Излита ка­то стрела от Витоша и се забива в полицията.

19 май 1994 г. Ченгетата отпрашват на ак­ция. Откриват мъртвец с отсечена ръка и из­бодени очи. Черепът му е перфориран с три кур­шума. На метри от трупа зее клозет. В него плу­ват гилзи. Загиналият е изтезаван зверски. На финала е разстрелян.

Полицаите дълго нямат идея кой е злощастникът. Ще го идентифицират с фатално закъс­нение. Разследването блокира. Замръзва като ле­дена пързалка. Версиите чертаят пътеки в нищото.

„Разкриването на убийството можеше да преобърне съдбата на някои босове. Можеше..." - коментира полицай.

Макар и късно, разследващите разбират, че убитият е Валентин Дайков - Муто. Бивш по­лицай и маша за мокри поръчки на Иво Карамански. В разгара на гангстерската война ранява Мла­ден Михалев - Маджо. Прострелва го пред казино „Севастопол".

След ареста на Кръстника бившето ченге не става предател. Разбира, че структурата за­минава на кино, и изпада в депресия. Лекува я по кръчмите. Често пъти още от зори.

На 19 април Валентин Дайков - Муто вечеря с едни от най-близките съратници на Карамански. Вдига наздравица след наздравица. Отвързва си душата. После хуква на дискотека. Удря няколко питиета в „Джъмбо" и продължава към „Нерон". Висаджийската дискотека е забранена територия за Муто. Ограда, по която тече електричество.

Дори във въздуха пише: „Търси се!"

Стрелецът по Маджо държи второто мяс­то в класацията на най-мразените от ВИС. Под­режда се веднага след „пъхнатия" в белезници Карамански.

Още повече има характерна „муцуна" - че­лото му е обрасло с вежди като агнешки бретон. Прилича на отмъстител от „Време разделно".

Случилото се в онази нощ виси на кон­ци от хипотези. Спомените са набраздени с тъмни тунели. Васил Илиев пропуска „шоуто" на Муто. По същото време босът е в провин­цията, твърдят близки до ВИС.

Приятелят на Кръстника дефилира в диско­теката. Гардовете го пускат. Муто е под про­жекторите на недоумяващи погледи. Пръсва край себе си шпрей „Непукизъм". Качил се е на черешата и лети към ВИПА. Барът е полупразен, но осеян с табелки „Резерве".

Муто се възцарява в „забранената зона" на босовете. Прави се на главен. Поръчва бутилка от най-скъпото уиски. Отвързва торбата с лакърдии. Бръщолеви колко измислени са борците. Пуска и изречение, че няма кой да пребори Кара­мански. Ушите на барманите попиват всичко. След минути Муто е опразнил ВИП-а.

Тук вече хипотезите се бият. Най-вероят­но някой от шефовете на ВИС разбира за скан­дала. Инструктира да го обезвредят. Предпола­га се, че охранители грабват Муто. Скриват го в офиса на „Нерон" - бивш склад с купища щайги, канапе, хладилник и градски телефон. Млатят го като в италиански филм за мафията. Муто пада. Безжизнен е, когато „невидими" ръце го из­карват от дискотеката.

Битият е отпуснат като пластмасов мане­кен. В този плачевен вид последният фен на Карамански отлита към отвъдното....Предполага се, че висаджиите го извеждат навън. Качват го в багажник и го разстрелват на „Витоша".

Близки до групировката твърдят, че Васил Илиев разбира за убийството постфактум. Прави всичко възможно да го потули. Полицаи­те също бавят топката. И то подозрително. БМВ-то на Муто събира прах близо 4 месеца на паркинга пред „Нерон". Никой не си прави тру­да да го огледа.

Накрая се изпарява сякаш не го е имало.