Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5



страница28/40
Дата31.03.2017
Размер2.18 Mb.
#18199
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   40

2. Лошият вестоносец Мето

НОВИНАТА ЗА УБИЙСТВОТО НАСТИГА ВАСИЛ ИЛИЕВ СЪЩАТА нощ в „Нерон". Разпуска на сепарето в мъжка тумба. Бодигардовете Радо и Бъри правят дискретен знак, че някой го търси.

Васил Илиев излиза във фоайето. Хората на Мето му подават бележка. Босът я прочита.

„Я, някакво китайче умряло" - реагира набързо.

Смачква бележката и се връща в сепарето. Дръпва настрана бригадира Светльо Пелтека.

„Като не си познавате хората, вижте как­во става!" - кипи от нерви Васил.

Настроението му изфирясва.

„Седна на сепарето, разпери ръце и започна да се обяснява - спомня си очевидец. - Не го свър­таше на едно място. Погледа малко „блекджека" в казиното. Крачеше из дискотеката и върте­ше телефони."

Гардовете го откарват до апартаментчето му ж.к. „Дружба".

Васил се усамотява в кварталното кафене „Ивона". Сяда на бара. Поръчва бутилка шампан­ско и се вторачва в телевизора.

„Така укротяваше бурята от изминалия ден" - спомня си негов приятел.

На 21 август сутринта Мето Илиенски отива във ВИС. Изглежда като повален от мор­ска болест. Офисът трепти в нервно електричество. Васил Илиев слиза от „летящата мет­ла", за да приеме Мето в кабинета си. Всички очакват да му вземе главата. Това не се случва. Васил забранява коментари по случая „Илиянци". Запушва скандала, но той гръмва в медиите.

Най-активните биячи се спасяват по допи­рателната. Иван Кубето и Бранко са затулени в сянка.

Ченгетата арестуват 26-годишния Адриан Траянов от Елин Пелин и 22-годишния Димо Пан­тев. Лепват им обвинения за убийство. До мо­мента двамата не са известни кримки.

Бачкат за ВИС от три месеца. Охраняват китайския ресторант „Дун фан" на ул. „Раковс­ки". Той попълва рекетьорската „колекция" на групировката.

ВИС организира десетки очевидци да свиде­телстват в полза на арестуваните.

Въпреки това ексцесията удря борците ка­то бумеранг. Китайската общност вдига шум до небето.

„Илиянци" ще прекрати договора с охрани­телна фирма ВИС-1 заради убийството на ки­таеца Ли Су Пао" - изцепва декларация шефът на базата Веселин Димитров.

Васил Илиев обсъжда ситуацията с десни­те си ръце - прокуриста Пенчо Младенов, ше­фа на кръчмите Тони Боянов и директора по бригадирите Светльо Пелтека.

Решават, че мълчанието води до задънена улица.

Васил Илиев излиза на светло. В няколко вес­тника адвокатства на задържаните:

„Нашите момчета са качили пребития китаец в автомобила и са го закарали в „Пирогов". Не са присъствали на боя, а са дошли по-късно. Всичко е провокация. В дъното стоят охранител­ни фирми, които са ни натопили. Масираната кампания иска да докаже, че сме виновни за всич­ко."

Опитът за манипулация е трогателен, но безполезен.

3. Балонът ВИС-1 се пука

УБИЙСТВОТО НА КИТАЕЦА ИЗСТИСКВА ПОСЛЕДНАТА КАПКА В преливащата чаша на недо­волството. Рекетът предизвиква алергичен шок. Държавата грабва камшика като строга господарка. Но действа с маска на лицето и ка­муфлажни дрехи...

Полицията прелицензира охранителните фирми.

Само в София са обезглавени 12. ВИС-1 е пър­вата на гилотината. Мотивът: присъди на хо­ра и липса на бележки от психодиспансер.

Една сутрин Васил Илиев приема неочакван гост.

„Полицай от СДВР ни сервира горещата но­вина - спомня си близък на боса. - Съобщи, че вече не сме лицензирани. Васил го погледна ост­ро. После се изсмя в лицето му."

Босът става надменен и ехиден. Демонст­рира „парадно" самочувствие:

- Браво. Да видим как ще се справите с прес­тъпността и контрабандата без нас! Къде бе­ше „министерството", когато взехме под контрол наркоманите, чейнчаджиите и прости­тутките? Кой прогони руснаците и арабите?! Достатъчно работа отметнахме. Не ставаме за изтривалки."

Така приключва срещата.

На следващия ден Васил задръства медиите с опровержения:

„Сред служителите ни няма хора с криминал­но минало - протестира борецът. - Осъждани­те вече не работят тук. Полицията трябва да ни даде обяснение за цялата работа."

Дискредитирането на ВИС хвърля първите пламъчета на неразбирателство между Васил Илиев и Илия Павлов. Пред свидетели босът на „Мулти" подхвърля ироничното: „Василе, спри с медийните спекулации, че носът ти расте ка­то на Пинокио!"

Илия натиска Васил да се оттегли от охра­нителния бизнес. Поставя му дори срок и улти­матум. Висаджията не ще и да чуе.

Шефът на служба „Полиция" в СДВР полк. Ди­митър Узунов прави изявление по новините:

„Босовете на нашумялата борческа фирма ВИС-1 ще плащат глоби от 20 000 до 100 000 лева, ако техните гардове нарушат полицейската забрана да охраняват."

Борците обжалват решението на СДВР. Кон­тролират обектите си, докато вървят проце­дурите. Въпреки това охранителната империя ВИС-1 вече е къщичка на кокоши крак.




4. Огън по Доцента

СОФИЯ, 30 АВГУСТ. МАЛКО СЛЕД 9,00 ЧАСА МЪЖ В ЧЕРНО изскача от храстите на ул. „Юри Венелин". Непознатият лети към 42-годишния доц. Цветан Цветанов. Зам.-шефът на асоциа­ция „Защита" излиза от дома на любовницата си. Понесъл се е с бодра крачка към колата си.

Мъжът го фиксира с пистолет „Узи". Изп­раща му „букет" куршуми. Доцента пада в храс­тите, разстрелян като куче. Тялото му е разкъ­сано с 5 куршума. Четири са пробили главата, а петият - гърдите му.

Стрелецът се изнася с бял фиат, който се е спотаил в близка пряка.

Малко след 9,30 часа районът заприличва на снимачна площадка. Полицаи, кучета и камери из­пълват сцената, която ще стане типична за Бъл­гария. По онова време тя не е загубила своята уникалност. Шокираща е.

Календарът вписва първото убийство на обществена фигура в България след 10 ноември.

„Разстрелът ни свари по бельо - признава криминалист от СДВР. - Бяхме неподготвени. Дотогава имахме тренинг само с битовите убийства. Кучетата не надушиха следа. Открих­ме 3 гилзи в храстите и нищо повече."

Бащата на асоциацията „хваща самолет" за отвъдното малко след страховития Герман Винокуров.

Проектът „Защита" оттича в канавката окончателно.

Юристът Цветанов оставя след себе си ка­ша от версии. Председателят на ЦСКА се е овърголил в десетки битки и съдебни дела. Бори се за БСФС, спортните имоти и тотализатора. Превърнал е живота си в ловджийска гонка.

„Доцента е действал с агресивен размах - разказва полицай. - Трупал е информация за из­вестни личности и ги е изнудвал. Една от вер­сиите се въртеше около Илия Павлов. Не успях­ме да я докажем."

10 дни преди разстрела Цветан Цветанов и шефът на „Мулти" гледат заедно мача „Доб­руджа" - ЦСКА. Отношенията им са обвити с глазура от лустро. Под повърхността са издъл­бани с процеп.

Двамата имат общи тайни още от първо­началния период на натрупване на капитали.

Доц. Цветанов е орисник на „Мултигруп". Оформя документите по регистрацията на гру­пировката. Съдейства за базирането й в Швей­цария.

Илия прави успешен прощъпалник, но прерязва връзката с Цветанов. Доцента минава от страната на „Защита". Пътищата им се преси­чат едва когато трябва да помиряват групиров­ките след побоя в „Дескрим".

„До нас стигна информация, че преди смърт­та си Цветан Цветанов е рекетирал Илия Пав­лов - констатира разследващ. - Доцента е зап­лашил Илия, че ще осветли пред медиите цялата секретна информация по случая „Мулти". Верси­ята за разчистване на икономически интереси остана недоказана."

Ракетата на смъртта изстрелва Цвета­нов в небитието, когато никой не подозира, че отстрелът на публични фигури ще стане практика.

В навечерието на края си Доцента признава пред министър от кабинета Беров:

„Създадохме страхова психоза и държавата се скова. „Загърнахме" с параван външнотъргов­ските дружества. Ако народът знаеше какви па­ри лапаме от тях, щеше да ни строи за разст­рел. Не целта оправдава средствата, а средст­вата - целта."

Ден след погребението мародери опоскват гроба му. Доцента отива при Господ без бельо, панталон и обувки.

Фиаското трупа дивиденти върху „Мулти" и ВИС.

Васко Илиев става капо ди тути капи.







Сподели с приятели:
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница