Книга за чувството на вина на оцелелия, притча за бащата и сина, за жертвоприношението и съмненията в съществуването
Изтегляне 0.91 Mb. Pdf просмотр
|
| Oberkapo беше задържан на мига. Измъчваха го седмици наред, но напразно. Не издаде нито едно име. Преместиха го в Аушвиц. Повече никой не чу нищо за него. Но малкият му pipel остана в лагера, захвърлен в карцера. Подложен на мъчения, той също запази мълчание. Тогава есесовците го осъдиха на смърт, както и другите двама затворници, у които беше открито оръжие. Един ден, когато се връщахме от работа, видяхме три бесилки, издигнати на плаца, където се провеждаше проверката: три черни гарвана. Проверка. Есесовците ни наобиколиха с насочени картечници: традиционната церемония. Трима оковани осъдени, сред които и малкият pipel, ангелът с тъжните очи. Есесовците изглеждаха заети повече от всякога, бяха по-тревожни от обичайното. Да обесиш едно хлапе пред хиляди зрители не беше проста работа. Лагерният комендант прочете присъдата. Всички погледи бяха вперени в детето. То беше смъртно бледо, почти спокойно, хапеше устните си. Сянката на бесилото го покриваше изцяло. Този път Lagerkapo отказа да бъде палач. Трима есесовци го заместиха. Тримата осъдени се качиха едновременно на столовете. Трите клупа бяха метнати едновременно около шиите им. — Да живее свободата! — извикаха двамата възрастни. Малкият мълчеше. — Къде е милостивият Бог, къде е? — попита някой зад гърба ми. По знак на лагерния комендант трите стола бяха блъснати. В целия лагер се възцари пълна тишина. Слънцето се скриваше зад хоризонта. — Шапки долу! — изкрещя лагерният комендант. Гласът му беше пресипнал. Що се отнася до нас, ние плачехме. — Наложи! След това започна шествието. Двамата възрастни не бяха живи. Езикът им висеше, набъбнал и посинял. Но третото въже помръдваше: хлапето, прекалено леко, все още беше живо… Над половин час пред очите ни продължи неговата агония, борбата между живота и смъртта. И ние трябваше да го гледаме право в лицето. Беше все още живо, когато минавах покрай него. Езикът му — червеникав, очите — неугаснали. Зад гърба си дочух отново същият мъж да пита: — Къде е Бог? И един глас вътре в мен му отвърна: — Къде ли? Ето Го — увиснал на бесилото… Тази вечер супата имаше вкус на труп. |