ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА БАРДО НА ВЪЗНИКВАНЕТО

Цялото бардо има средна продължителност от четиридесет и девет дни, а минимална - една седмица. Но за всеки човек тя е различна, точно както някои доживяват и сто години, а други умират в младостта си. Някои остават в света на бардо и се превръщат в духове или призраци. Дуджом Ринпоче казваше, че през първите двадесет и един дена от това бардо човек все още е под силното влияние на предишния си живот и през този период живите все още могат да помогнат на умрелия. След това бъдещият живот бавно се оформя и влиянието му става доминиращо.

Трябва да чакаме в бардо, докато успеем да осъществим кармическа връзка с бъдещите си родители. Понякога мисля за бардо на възникването като за транзитен пункт, в който изчакваме до четиридесет и девет дни, преди да се прехвърлим в новия си живот. Има обаче два типа хора, на които не се налага да чакат в това междинно състояние, тъй като кармата им е толкова силна, че веднага ги препраща към следващото прераждане. Първият тип са тези, които са живели положителен и полезен за другите живот, които са тренирали ума си с духовна практика и силата на реализацията им ги отнася направо към добро прераждане. Вторият тип са тези, чийто живот е бил отрицателен и вреден - те също се отправят към следващото си прераждане, каквото и да е то.
ПРИСЪДА

В някои описания на бардо се говори за съд, както в много други световни религии и култури. Вашата чиста съвест - бял ангел хранител -се явява като ваш защитник и изброява добрите дела, които сте извършили, а лошата ви съвест - черен демон - излага обвиненията. Доброто и лошото се събират като черни и бели камъчета. „Господарят на смъртта", който

председателства „заседанието", след това поглежда огледалото на кармата и произнася присъдата.⁵

Струва ми се, че между подобни описания и близките до смъртта преживявания има някои интересни паралели. В крайна сметка този „ съд " се провежда в ума ни. Ние сме едновременно съдии и подсъдими. „Интересно е да се отбележи - пише Реймънд Муди, - че в случаите, които изследвах, съдия не е съществото от светлина, което изглежда приема и обича тези хора и без това, а самият индивид, който бива съден."⁶

Една жена, преживяла подобно състояние, казва на Кенет Ринг: „Показват ти собствения ти живот и ти го оценяваш... съдиш себе си. Всички грехове вече са ти простени, но въпросът е: можеш ли сам да си простиш това, че не си направил нещата, които е трябвало да направиш, или пък дребните лъжи, до които може би си прибягвал? Можеш ли сам да си простиш - ето това е присъдата."⁷

Описанията на този „съд" показват, че в края на краищата при последната равносметка има значение мотивацията зад всяко наше действие, че не можем да избегнем последствията от миналите си постъпки, думи и мисли, а също и от навиците и отпечатъка, който те са оставили у нас. Това означава, че сме изцяло отговорни не само за сегашния си живот, но и за бъдещите си прераждания.

Тъй като в това бардо умът ни е удивително лек, подвижен и уязвим, каквито и мисли да възникнат - добри или лоши, - те имат огромна сила и влияние. Тъй като нямаме физическо тяло, на което да се облегнем в преценките си, мислите стават реалност. Представете си острата болка и гнева, които може да изпитаме, ако видим например колко нехайно се провежда погребалната ни церемония, как алчни роднини се карат за вещите ни или пък как приятели, които сме обичали дълбоко и сме си мислили, че те също ни обичат, говорят за нас подигравателно, обидно или пък пренебрежително. Подобна ситуация потенциално е много опасна, тъй като реакцията ни може да бъде толкова силна, че веднага да ни тласне към неблагоприятно прераждане.

Тогава, в бардо на възникването, всеобхватната сила на мисълта е ключов проблем. В това съдбовно време ние сме напълно уязвими за навиците и наклонностите, които сме позволили да се развият в нас и да доминират в живота ни. Ако не ликвидираме тези навици и наклонности

сега, докато сме живи, ако не им попречим да завладеят ума ни, в бардо на възникването ще се превърнем в тяхна безпомощна жертва и силата им ще ни блъска насам и натам. И най-малкото раздразнение в бардо на възникването може да има опустошителни последствия. Ето защо се смята, че човекът, който ви чете „Тибетска книга за мъртвите", трябва да е някой, с когото имате силна връзка - в противен случай дори звукът на гласа му може да ви раздразни и вбеси, което би имало ужасни последствия.

Ученията ни дават много описания за чувствителността на ума в бардо на възникването. Най-впечатляващото от тях го оприличава на нажежено до червено желязо, което може да бъде огъвано във всички посоки, докато изстине, и което бързо се втвърдява в придадената му форма. Ето защо, казано е, че и една-единствена положителна мисъл може да ни отведе направо към просветление, а дори и най-слабата отрицателна реакция може да ни хвърли в дълги и непоносими страдания. Едва ли е възможно да се намери по-силно предупреждение от това, изразено в „Тибетска книга за мъртвите":

Сега е времето, което е на границата между издигането и паде­нието. Сега е времето, в което дори и за миг да се отпуснете в леност, ще изтърпите ужасни страдания. Сега е времето, в което ако се съсредоточите дори само за миг, ще се радвате на щастие. Насочете ума си решително. Стремете се да удължите резултатите от добрата карма!

„Тибетска книга за мъртвите" се стреми да събуди връзката на умре­лия с духовната практика, ако е имал такава, да го насърчи да се откаже от привързаността си към хора и вещи, да изостави копнежа за физическо тяло, да не се поддава на желание или гняв, да култивира в себе си доброта, а не враждебност, и дори и да не помисля за отрицателни действия. Тя напомня на умрелия, че няма нужда да се страхува - от една страна, ужасяващите преживявания в бардо не са нищо повече от негови собствени заблудени и пусти по природа проекции, а от друга, самият той има „ментално тяло от обичайни склонности", което също е пусто. „Пустота не може да навреди на пустота."

Променящата се и несигурна природа на бардо на възникването също може да бъде източник на много възможности за освобождение и податливостта на ума в него може да се превърне в наше преимущество. Просто не трябва да забравяме едно - необходимо е в ума ни да се появи поне една положителна мисъл. Ако си припомним някое учение, което ни е вдъхновявало да се стремим към природата на ума, ако сме имали и едничко добро намерение да практикуваме или силна връзка с духовната практика - дори само това може да се окаже достатъчно, за да се освободим.

В бардо на възникването буда-сферите не се явяват спонтанно, както в дхармата. Ако обаче си ги припомните, можете да се пренесете там направо и чрез силата на своя ум да продължите към просветлението. Казано е, че ако успеете да призовете някой буда, той незабавно ще се яви пред вас. Но не бива да се забравя, че макар и възможностите да са неограничени, все пак трябва да имаме поне някакъв, ако не пълен контрол над ума си, а това е много трудно, тъй като в това бардо той е уязвим, фрагментиран и неспокоен.

Така че когато сме в бардо на възникването и успеем дори за миг да възвърнем самообладанието си, трябва незабавно да си спомним духовната си практика, да си спомним учителя си или някой буда, да го призовем с цялата си сила. Ако през живота си сме свикнали да се молим винаги, когато се окажем в трудно положение или нещата се изплъзнат от контрол, тогава ще бъдем в състояние веднага да извикаме в ума си някое просветлено същество като Буда или Падмасамбхава, като Тара или Авалокитешвара, като Христос или Дева Мария. Ако можем да ги призовем искрено, с всеотдайност и с цялото си сърце, ще бъдем освободени чрез силата на благодатта им в пространството на ума на тяхната мъдрост. Може да ни се струва, че докато сме живи, молитвите нямат кой знае какъв резултат, но в бардо на възникването силата им е неподозирана.

Описанието на бардо на възникването, което изложих пред вас, ясно показва колко е трудно в този момент да фокусираме ума си, ако не сме били предварително обучени. Помислете си колко трудно е да си спомним някоя молитва и колко безпомощни и безсилни се чувстваме, когато сънуваме кошмар. Да съберем мислите си в бардо на възникването е също толкова трудно, ако не и по-трудно. Ето защо в „Тибетска книга за мъртвите" толкова често се повтаря основният призив: „Не разсейвайте вниманието си!" Както е казано в нея:

„За миг те биват разделени,

Когато сме в бардо на възникването и наближи времето на прераждането, копнежът ни за подкрепата на физическо тяло става все по-силен и започваме да търсим всяка възможност, за да се преродим. Ще започнат да се появяват различни признаци, подсказващи в коя сфера е вероятно да се преродим. Шестте сфери на съществуванието излъчват светлина с различен цвят и някоя от тях ще ни привлече към себе си в зависимост от това, кое отрицателно чувство доминира в ума ни. Веднъж попаднем ли в тези светлини, измъкването е много трудно.

След това ще се появят образи и видения, свързани с различните сфери. Колкото по-запознати сме с ученията, толкова по-добре ще разбираме какво означават те. В различните учения тези признаци са описани почти еднакво. Според някои от тях, ако ще се преродим като бог, ще получим видение, че влизаме в небесен палат с много етажи. Ако ще се преродим като полубог, ще си представим, че отиваме на бойното поле или че сме сред огнени оръжия. Ако ще се преродим като животно, ще се видим в пещера, в дупка в земята или в птиче гнездо. Ако във видението ни има пън на отсечено дърво, гъста гора или тъкана материя, ще се преродим като гладен дух. Ако ще се преродим в ада, ще почувстваме, че ни водят напълно безпомощни към черна дупка, надолу по тъмен път, към мрачна земя с червени и черни къщи или към град от желязо.

Има и много други признаци - например посоката, в която гледаме или в която се движим. Ако ще се преродим в сферата на боговете, погледът ни ще е обърнат нагоре. Ако ще се преродим в сферата на животните, ще гледаме право напред, като птиците. Ако ще се преродим в сферите на гладните духове или на ада, ще гледаме надолу, сякаш се гмуркаме.

Ако се появят някои от тези признаци, трябва да се пазим, за да не попаднем в никое от тези нещастни прераждания.

В същото време ще желаем силно и ще копнеем за някоя от сферите и инстинктивно ще бъдем привлечени от нея. Ученията предупреждават за опасността в трескавото си желание да се преродим да се устремим към всяко място, което ни се струва, че предлага някаква сигурност. Ако желанието ни се осуети, гневът, който това ще предизвика, би бил достатъчен, за да сложи внезапен край на бардо на възникването и потокът на отрицателните ни мисли да ни отнесе към следващото прераждане. Както виждате, бъдещото прераждане зависи изцяло от желанието, гнева и неведението.

Представете си, че бягате към някакво убежище, за да се скриете от преживяванията в бардо. След това, ужасени от мисълта да го напуснете, ви обзема привързаност и приемате ново прераждане, независимо какво и къде. Според „Тибетска книга за мъртвите" може да се объркаме дотолкова, че да не отличим доброто от лошото място за прераждане. Или пък да чуем как гласовете на любимите ни същества ни зоват, или омайващи песни, които можем да последваме - за да се окажем в долните сфери.

Трябва много да внимаваме да не влезем сляпо в някоя от тях. Всъщност съществува чудесната възможност да повлияем на съдбата си и да я променим още в момента, в който осъзнаем какво става с нас. Отнесени от вятъра на кармата, ще попаднем на мястото, където бъдещите ни родители се любят. Когато ги видим, се появява емоционално привличане. Поради минали кармически връзки започваме едновременно да се чувстваме силно привлечени или отблъснати. Привличане и желание към майката и неприязън и завист към бащата означават, че ще се преродим като момче, а обратното - като момиче.⁸ Но ако се поддадем на такива силни чувства, те могат да ни притеглят към по-низша сфера.

Можем ли да направим нещо, за да избегнем прераждането или поне да го насочим? Ученията за бардо ни дават два типа напътствия - единият е как да предотвратим прераждането, а вторият, ако не успеем да направим това, как да изберем по-добро прераждане. Първото напътствие е за това, как да затворим входа към прераждането. Най-добрият начин е да изоставим всякакви емоции, като гняв, желание или завист, и да признаем, че никое от преживяванията в бардо не съществува реално. Да успеем да постигнем това и после да отпуснем ума си в неговата чиста, пуста природа, е достатъчно, за да се предотврати прераждането. „Тибетска книга за мъртвите" ни съветва:

Майката и бащата, силната буря, вихрушките, гръмотевиците, ужасяващите представи и всички зрителни явления са илюзорни в своята същност. Както и да се появят, те не са истински. Всички субстанции са фалшиви и неистински. Те са като мираж:, те са непостоянни, те не са непроменливи. Каква е ползата от желанието? Каква е ползата от страха? То е все едно да смяташ несъществуващото за съществуващо...

„Тибетска книга за мъртвите" продължава:

„Всички вещества са моят собствен ум, а този ум е пустота, невъзникнала и неограничена. " Помислете си това и оставете ума си естествен и концентриран - сам в собствената си природа като вода, налята във вода, такъв, какъвто е - открит и отпуснат. Като го оставите свободен, в естествения покой, можете да бъдете сигурни, че утробата - вход за всички сфери на прераждането -със сигурност ще се затвори.

Вторият по значение метод за предотвратяване на прераждането е да погледнем на родителите си с очите на буда, с очите на учителя си или на божеството ийдам. Най-малкото, трябва да събудим в себе си чувство на отрицание на желанието и да мислим за чистите буда-сфери. Това ще предотврати прераждането и може да го насочи към някоя от тях.

Ако не сме в състояние да стабилизираме ума си достатъчно, за да направим дори и това, остават методите избиране на прераждане, които са свързани с признаците на различните сфери. Ако желаем на всяка цена да се преродим, ако искаме да го направим, за да можем да следваме духовната си пътека и да помагаме на другите, трябва да се преродим в сферата на хората. Само там съществуват благоприятни условия за духовен напредък. Ако ще се преродим в благоприятно положение в сферата на хората, според ученията ще почувстваме, че влизаме в красива и богата къща или в град или се смесваме с човешка тълпа, или ще видим двойки, които правят любов.

В противен случай нямаме избор. Мястото на раждането ни привлича така неумолимо, че ставаме като „птица, подмамена да влезе в клетка, като суха трева, обхваната от огън, или като животно, затъващо в блато." „Тибетска книга за мъртвите" казва: „О, синко/дъще на просветлено семейство, дори и да не искаш да отидеш, ти нямаш собствени сили, ти си безпомощно същество и трябва да се подчиниш."

Въпреки всичко, както ученията непрекъснато ни напомнят, винаги съществува надежда. Сега е времето за молитва. Ако се съсредоточим и го поискаме искрено, дори и в този момент можем да се преродим в някоя от буда-сферите. Може да поискаме и да се преродим в семейство, което ще ни даде възможност да открием духовната пътека и да продължим по нея към освобождението си. Ако имаме силна карма, която ни тласка към определена сфера, може да се окаже, че нямаме избор - все пак молитвите и стремежите ни от миналото могат да пренасочат съдбата ни, така че да се преродим в живот, който един ден да ни доведе до освобождение. Дори когато влизаме в утробата, може да продължим да се молим това да се случи. Даже в този момент може да си представим себе си като някое просветлено същество - по традиция учителите съветват това да бъде Ваджрасатва⁹, - което благославя утробата, в която влизаме, като светилище, като „място за боговете", и да продължим да практикуваме.

Сега, когато бардото на възникването изгрява над мен,

ще съсредоточа ума си в една посока,

ще се стремя да удължа резултатите от добрата карма,

да затворя входа на прераждането и да не бъда прероден.

Сега е времето, когато се нуждая от постоянство

и чисти възприятия -

откажи се от отрицателните емоции

и медитирай върху същността на учителя си.

В крайна сметка именно стремежът на ума да се засели в определена сфера ни тласка към прераждането. Неговата склонност да се втвърдява и да се привързва намира краен израз в самото физическо прераждане. Това е следващата фаза в процеса при преминаване през различните бардо.

Ако успеем да насочим ума си към прераждане като човек, цикълът се затваря. Отново ще се родим в естественото бардо на този живот. Когато видим сношението на майка ни и баща ни, умът ни ще бъде привлечен необратимо и ще влезе в утробата. Това е краят на бардо на възникването и сега умът бързо преминава отново през фазите на разпадане и изгрева на Основното сияние. След това отново идва тъмното преживяване на пълното постигане и в този момент се осъществява връзката с утробата.

И така, животът започва, както е завършил - с Основното сияние.

МНОГО ЧЕСТО В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ, когато някой умре, един от най-дълбоките източници на болка е убеждението на близките му, че не могат да му помогнат с нищо - убеждение, което още повече задълбочава и помрачава и без това голямата самота в скръбта им. Това обаче не е вярно. Има много, много начини да помогнем на мъртвите, а едновременно с това и на себе си - да преживеем отсъствието им.

Една от уникалните особености на будизма и същевременно проявление на вездесъщото състрадание и умения на будите е съществуването на многобройни практики за оказване помощ както на мъртвите, така и на скърбящите. В тибетския будизъм възгледите за живота и смъртта са всеобхватни и ясно говорят, че във всяка възможна ситуация има начин да помогнем, тъй като няма прегради между това, което наричаме „живот", и това, което наричаме „смърт". Лъчистата сила и топлота на състрадателното сърце може да достигне до всички състояния и сфери.
КОГА МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ

Бардо на възникването - така, както беше описано - може да ни се стори много неспокоен и смущаващ период. И въпреки всичко в него има голяма надежда. Именно благодарение на качествата на менталното тяло в бардо на възникването, поради които е така уязвимо - чувствителността, подвижността, ясновидските му способности, - то е и особено възпри­емчиво за помощта на о/сивите. Тъй като няма физическа форма или основа, то може да бъде водено много лесно. В „Тибетска книга за мъртвите" менталното тяло се сравнява с кон, който може да бъде воден за юздата, или пък с голям ствол на дърво - на сушата той е почти неподвижен, но ако се пусне по вода, не е трудно да бъде насочван във всички посоки.

Най-подходящото време за духовна практика в полза на умрелия са четиридесет и деветте дни от бардо на възникването, като се постави особено ударение върху първите двадесет и един от тях. През тези първи три седмици мъртвият има по-силна връзка с настоящия живот и помощта ни може да достигне до него по-лесно. През този период възможностите да повлияем на бъдещето му, да увеличим шансовете му да постигне освобождаване или поне по-добро прераждане са далеч по-големи. Трябва да използваме всички възможни средства, за да помогнем именно тогава, защото след като физическата форма на следващото съществуване постепенно започне да се определя - а се смята, че това става между двадесет и първия и четиридесет и деветия ден след смъртта, -възможностите за истинска промяна са много по-малки.

Но помощта за мъртвите в никакъв случай не се ограничава само до тези четиридесет и девет дни след смъртта. Никога не е късно да се помогне на мъртвия, без значение преди колко време е умрял. Човекът, на когото искаме да помогнем, може да е умрял и преди сто години, въпреки това практиката ни ще му бъде от полза. Дуджом Ринпоче казваше, че дори да е достигнал просветление и да е станал буда, човек пак се нуждае от помощ, за да е в състояние да помага на другите.

Най-добрият и най-лесен начин да окажем помощ е прилагането на основната практика пхоуа, за която стана дума в Глава 13 „Духовна помощ за умиращите", веднага след като научим за смъртта.

В Тибет казваме, че както природата на огъня е да гори, а на водата -да утолява жаждата, така и природата на будите е да се явяват там, където са ги призовали - толкова безгранично е тяхното състрадание и желанието им да помогнат на всички живи същества. Не си мислете нито за миг, че вашата молитва в помощ на умрял приятел ще бъде по-малко ефективна от молитвата на някой „свят човек". Тъй като сте близки на умрелия, силата на любовта ви към него и дълбочината на връзката ви ще придадат още по-голяма сила на молитвата ви. Учителите ни уверяват: „Повикайте ги и будите ще ви отговорят."

Кхандро Тсеринг Чьодрьон, духовната съпруга на Джамянг Кхиентсе, често казваше, че ако наистина имаш добро сърце и наистина искаш да направиш добро, молитвите ти непременно ще имат резултат. Така че не се съмнявайте - ако някой, когото обичате, умре и се молите за него искрено, молитвата ви ще бъде много силна.

Най-добре е пхоуа да се практикува преди тялото да е докоснато или преместено. Ако това не е възможно, опитайте да практикувате на мястото, където човекът е умрял, или поне извикайте това място в представите си. Съществува много силна връзка между умрелия, мястото на смъртта и времето на смъртта, особено ако тя е настъпила вследствие на злополука. Както казах, в бардо на възникването съзнанието на умрелия преживява смъртта веднъж всяка седмица на същия ден. Така че пхоуа или духовната практика, която сте избрали, трябва да се изпълнява всеки ден през четиридесет и девет дневния период, но най-вече в деня от седмицата, в който човекът е умрял.

Когато умрелият ви приятел или близък се появи в мислите ви, когато чуете името му да се споменава, изпратете му вашата любов и след това се съсредоточете върху пхоуа толкова време, колкото е възможно.

Друго нещо, което можете да направите, когато си помислите за някой покойник, е веднага да произнесете мантра, например ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ (тибетците я произнасят Ом Мани Пеме Хунг). Това е мантрата на Буда на състраданието, която пречиства всички отрицателни емоции, водещи до прераждане¹, или ОМ АМИ ДЕВА ХРИ - мантрата на Буда Амитаба, Буда на безграничната светлина. След това отново може да се върнете към пхоуа.

Независимо дали правите някое от тези неща или не, не забравяйте, че съзнанието в бардо на възникването притежава ясновидски способности - от полза за умрелия ще е дори само да насочите добри мисли към него.

Когато се молите за някой ваш починал близък, ако желаете, можете да обгърнете със състраданието си и други мъртъвци - жертви на войни, бедствия и глад, тези, които са умрели, а и все още умират в концентраци­онни лагери като тези в Китай и Тибет. Можете дори да се молите за хора, умрели преди години, като баба ви и дядо ви или други членове на семейството ви, или за жертвите на световните войни. Насочете молитвите си преди всичко към тези, които са изгубили живота си в силни терзания, страст или гняв.

Хора, чиято смърт е била внезапна и насилствена, имат особено голяма нужда от помощ. Жертвите на убийства, самоубийства, злополуки или войни много лесно могат да попаднат в капана на страданията, терзанията и страховете си или да бъдат оковани в самото преживяване на смъртта, така че да не могат да преминат през процеса на прераждането. Когато изпълнявате пхоуа за тях, правете го по-силно и по-пламенно, отколкото когато и да било преди.

Представете си, че от будите и просветлените същества струи ослепителна светлина, която е тяхното състрадание и тяхната благодат. Представете си, че тази светлина озарява мъртвия, че го пречиства напълно, че го освобождава от объркаността и болката в смъртта, че му носи вечен покой. След това си представете - с цялото си сърце и ум - че умрелият се разтваря в тази светлина и съзнанието му, излекувано и освободено от всички страдания, се слива с ума на мъдростта на будите.

Няколко западни туристи, наскоро завърнали се от Тибет, ми разказаха следната случка, на която станали свидетели: китайски камион блъснал тибетец, който вървял по шосето, и го убил на място. Наблизо се случил някакъв монах, който веднага отишъл при умрелия и седнал край него на земята. Видели как монахът се навежда и шепне нещо в ухото му. Изведнъж, за тяхно изумление, падналият оживял. След това монахът изпълнил практика, която според тях била пренасяне на съзнанието, и отново спокойно въвел човека в смъртта.

Какво се е случило всъщност? Очевидно монахът е разбрал, че шокът от смъртта е оставил човека в състояние на силна обърканост, и е решил да действа бързо - най-напред е освободил ума му от объркването, а след това чрез пхоуа го е пренесъл в сферата на будите или към по-добро прераждане. За западните туристи, наблюдавали сцената, монахът изглеждал съвсем обикновен човек, но всъщност той е бил медитатор със значителни способности.

Медитацията и молитвите не са единствената помощ, която можем да окажем на мъртвите. В тяхно име можем да се заемем с благотворителност към болните и нуждаещите се или да дадем вещите им на бедните. Можем в тяхно име да подпомогнем някои духовни и хуманитарни начинания, като проекти за оказване на помощ, строеж на болници, приюти или манастири.

Можем също така да спонсорираме уединението на някои големи учители или молитвените събрания по светите места, като например Бодхгая. Можем да палим светилници за умрелия или да подпомагаме създаването на произведения на изкуството, посветени на духовната практика. Друг много предпочитан метод за оказване помощ на мъртвите в Тибет и Хималаите е спасяването на животни, предназначени за клане. Важно е да посветим благотворните резултати от подобни дела на умрелия ни близък, а и на всички мъртви, за да постигнат по-добро прераждане и благоприятни обстоятелства в следващия си живот.