Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов



страница4/34
Дата22.07.2016
Размер5.36 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34
ГЛАВА 22.
1. Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:

2. царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си

3. и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.

4. Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.

5. Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;

6. други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.

7. Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.

8. Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.

9. Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.

10. И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.

11. Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,

12. и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.

13. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;

14. защото мнозина са звани, а малцина избрани.

15. Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.

16. И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;

17. затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?

18. Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци?

19. покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.

20. И казва им: чий е този образ и надпис?

21. Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.

22. И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.

23. В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:

24. Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;

25. у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;

26. също и вторият, третият, дори до седмия;

27. а след всички умря и жената;

28. и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.

29. Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;

30. защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.

31. А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:

32. "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов". Бог не е Бог на мъртви, а на живи.

33. И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.

34. А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.

35. И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:

36. Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?

37. А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:

38. тази е първа и най-голяма заповед;

39. а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;

40. на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.

41. И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:

42. какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.

43. Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:

44. "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"?

45. И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?

46. И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.


ГЛАВА 23.
1. Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си

2. и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите,

3. затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат:

4. връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат;

5. и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища * и правят големи полите на дрехите си;

6. обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите,

7. и поздрави по тържищата, и - да им казват човеците: учителю, учителю!

8. А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя;

9. и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата;

10. и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник - Христос.

11. Но по-големият между вас да ви бъде слуга;

12. защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.

13. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат.

14. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.

15. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас.

16. Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.

17. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото?

18. Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.

19. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара?

20. И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него;

21. и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава;

22. и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него.

23. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте.

24. Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!

25. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.

26. Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.

27. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота;

28. тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

29. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните

30. и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците;

31. с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците;

32. допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!

33. Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?

34. Затова, ето, Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпнете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град,

35. за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника.

36. Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род.

37. Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!

38. Ето, оставя се вам домът ви пуст.

39. Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!

* Превръзки на челото и ръцете с думи от закона.


ГЛАВА 24.
1. И когато Иисус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма.

2. А Иисус им рече: виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.

3. И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?

4. А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой;

5. защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина.

6. Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят.

7. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове;

8. а всичко това е начало на болки.

9. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име.

10. Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят;

11. много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина;

12. и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта;

13. а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.

14. И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.

15. И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението", за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира),

16. тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;

17. който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си;

18. и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.

19. Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!

20. Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота;

21. защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде.

22. И ако не се скратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се скратят ония дни.

23. Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е - не вярвайте;

24. защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.

25. Ето, казах ви отнапред.

26. И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте;

27. защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески;

28. защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите.

29. И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят;

30. тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма;

31. и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата.

32. От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;

33. тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.

34. Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.

35. Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

36. А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец;

37. но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;

38. защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега,

39. и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, - тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;

40. тогава двама ще бъдат на нива: единия взимат, другия оставят;

41. две жени мелещи на мелница: едната взимат, а другата оставят.

42. И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ.

43. Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.

44. Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.

45. А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна?

46. Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;

47. истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.

48. Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, -

49. па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, -

50. господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае,

51. и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
ГЛАВА 25.
1. Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;

2. пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.

3. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;

4. а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;

5. и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.

6. А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.

7. Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;

8. а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.

9. Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете.

10. А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.

11. После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни!

12. А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.

13. И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.

14. Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:

15. и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.

16. Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;

17. също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;

18. а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.

19. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.

20. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.

21. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

22. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.

23. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

24. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;

25. и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.

26. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;

27. затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;

28. вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;

29. защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;

30. а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

31. А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,

32. и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;

33. и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.

34. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;

35. защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;

36. гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.

37. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?

38. Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?

39. Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?

40. А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.

41. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;

42. защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;

43. странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.

44. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?

45. Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.

46. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.


ГЛАВА 26.
1. Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си:

2. знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие.

3. Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа,

4. и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият;

5. но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.

6. А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени,

7. приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.

8. Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:

9. защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.

10. Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:

11. защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате;

12. като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.

13. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.

14. Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците

15. и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника.

16. И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.

17. А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?

18. Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.

19. Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.

20. А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;

21. и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;

22. те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?

23. А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,

24. прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.

25. А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.

26. И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.

27. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;

28. защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.

29. И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.

30. И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

31. Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото".

32. А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.

33. Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.

34. Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.

35. Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.

36. След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.

37. И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.

38. Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.

39. И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.

40. И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?

41. Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.

42. Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.

43. А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.

44. И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.

45. След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;

46. ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.

47. И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни.

48. А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

49. И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.

50. А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.

51. И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.

52. Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат;

53. или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?

54. Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?

55. Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.

56. Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

57. А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите.

58. Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.

59. А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят,

60. и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели

61. и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.

62. И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?

63. Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?

64. Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.

65. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!

66. Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.

67. Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници

68. и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?

69. А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.

70. Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш.

71. А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.

72. А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.

73. Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.

74. Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.

75. И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница