Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов



страница3/34
Дата22.07.2016
Размер5.36 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34
ГЛАВА 15.
1. Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват:

2. защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.

3. А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?

4. Защото Бог е заповядал и казал: "почитай баща си и майка си"; и "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже".

5. А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, -

6. той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание.

7. Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки:

8. "тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;

9. ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човешки".

10. И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте:

11. не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.

12. Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?

13. А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени;

14. оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.

15. А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча.

16. Иисус им рече: и вие ли още не разбирате?

17. Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън?

18. А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека;

19. защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули:

20. това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.

21. И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.

22. И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

23. Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.

24. А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.

25. Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!

26. А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.

27. Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.

28. Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя.

29. Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.

30. И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери,

31. тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.

32. А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя.

33. И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ?

34. Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки.

35. Тогава заповяда народу да насяда на земята.

36. И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците - на народа.

37. И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници.

38. А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца.

39. И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.
ГЛАВА 16.
1. Тогава пристъпиха фарисеите и садукеите и, изкушавайки Го, поискаха да им покаже личба от небето.

2. А Той им отговори и рече: вечер казвате: ще бъде ведро, защото небето е червено;

3. а сутрин - днес ще има буря, защото небето е тъмно-багрено. Лицемерци, вида на небето умеете да разпознавате, а личбите на времената не можете ли?

4. Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона. И като ги остави, отмина.

5. Като преминаха на срещната страна, учениците Му бяха забравили да вземат хляб.

6. Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски.

7. А те мислеха в себе си и думаха: това ще да е, задето не взехме хляб.

8. Като разбра това Иисус, рече им: маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб?

9. Още ли не разбирате и не помните за петте хляба на пет хиляди души, и колко коша събрахте?

10. Нито за седемте хляба на четири хиляди души, и колко кошници събрахте?

11. Как не разбирате, че не за хляб ви казах: пазете се от кваса фарисейски и садукейски?

12. Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско.

13. А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески?

14. Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците.

15. Той им рече: а вие за кого Ме мислите?

16. Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.

17. Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата;

18. и Аз ти казвам: ти си Петър *, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;

19. и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

20. Тогава Иисус заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Иисус, е Христос.

21. Оттогава Иисус начена да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Иерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.

22. И Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява: милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе.

23. А Той се обърна и рече Петру: махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко.

24. Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва;

25. защото, който иска да спаси душата * си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери;

26. защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

27. Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му.

28. Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си.

* Камък.

* Живота.


ГЛАВА 17.
1. И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;

2. и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.

3. И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него.

4. Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

5. Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.

6. И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.

7. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!

8. А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.

9. И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.

10. А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?

11. Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко;

12. но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.

13. Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя.

14. Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него

15. и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода;

16. водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят.

17. А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.

18. И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.

19. Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним?

20. А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.

21. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.

22. А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце,

23. и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.

24. А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма *?

25. Той отговаря: да. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: как ти се струва, Симоне? земните царе от кого взимат мито, или данък? от своите ли синове, или от чуждите?

26. Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: и тъй, синовете са свободни;

27. но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като й разтвориш устата, ще намериш статир *; вземи го и дай им за Мене и за себе си.

* Две драхми - определен данък за храма.

* Монета от 4 драхми.
ГЛАВА 18.
1. В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?

2. И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях

3. и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;

4. и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;

5. и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;

6. а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.

7. Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.

8. Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний;

9. и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена.

10. Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.

11. Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото.

12. Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената?

13. И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени.

14. Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките.

15. Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си;

16. ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума;

17. ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.

18. Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.

19. Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен;

20. защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.

21. Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?

22. Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.

23. Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си.

24. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта;

25. а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати;

26. тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.

27. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.

28. Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария *, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш;

29. тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя;

30. но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.

31. Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.

32. Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли;

33. не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?

34. И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.

35. Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.

* Динарий - римска сребърна монета.


ГЛАВА 19.
1. Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан.

2. Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там.

3. И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина?

4. Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза:

5. "затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът"?

6. Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.

7. Те Му казват: защо тогава Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне?

8. Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй;

9. Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува.

10. Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени.

11. А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено;

12. защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме.

13. Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха.

14. Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно.

15. И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.

16. И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?

17. А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.

18. Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай;

19. почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.

20. Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?

21. Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.

22. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.

23. А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно;

24. и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

25. Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси?

26. А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.

27. Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?

28. А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието *, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена;

29. и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.

30. А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи.

* Пресъздаването на света при второто Христово пришествие.
ГЛАВА 20.
1. Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,

2. и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;

3. като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,

4. па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.

5. Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото.

6. А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?

7. Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.

8. А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.

9. И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.

10. А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;

11. и като получиха, зароптаха против стопанина

12. и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.

13. А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?

14. Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;

15. нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?

16. Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

17. И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече:

18. ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт;

19. и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне.

20. Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него.

21. А Той й рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство.

22. Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем.

23. И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец.

24. И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя.

25. А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им,

26. между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;

27. и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб,

28. както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

29. И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ.

30. И ето, двама слепци, седнали край пътя, като чуха, че Иисус минава, извикаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!

31. А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!

32. Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя?

33. Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни.

34. А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.


ГЛАВА 21.
1. И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,

2. като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;

3. и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.

4. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:

5. "кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница".

6. Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:

7. докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.

8. А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;

9. а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!

10. И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?

11. А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.

12. И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,

13. и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп.

14. И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери.

15. А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха

16. и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: "из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала"?

17. И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.

18. А на утринта, връщайки се в града, огладня;

19. и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.

20. Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?

21. А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, - ще бъде;

22. и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.

23. И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт?

24. Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това:

25. кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем - от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте?

26. Ако ли речем - от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк.

27. И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

28. А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми.

29. Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде.

30. И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде.

31. Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие;

32. защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.

33. Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.

34. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.

35. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.

36. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.

37. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.

38. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.

39. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.

40. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?

41. Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.

42. Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?

43. Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;

44. и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

45. И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,

46. и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница