Книга за метода на управляемото саморегулиране. Ще попитате защо така се нарича, не е ли названието му управляемо саморегулиране тавтология?
Изтегляне 0.65 Mb.
|
Свързани:
курсова работа (1) Кати финанси
| ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ
Веднъж при мен от Москва пристигна някой си Танидзе — физик и доцент. Тогава моята лаборатория се •намираше в арменския град Абовян. Беше дошъл в командировка за три дни да изучи саморегулирането и ми се изтърси на главата съвсем изневиделица, в най-напрегнатия организационен момент. — Няма време, но трябва да успея — каза той. — Работата е сериозна, не търпя отлагане. Отдавна следя вашите статии и смятам, че работата ви има колосално стратегическо значение за развитието на човека. Това е държавна задача! Какво можех да кажа след такива думи? Всеки, който е посветил години на творческите си разработки, ще ме разбере добре — когато някой похвали твоята работа, веднага ти става най-близък приятел. И независимо от напрежението, в което се намирах, се заех да обуча Танидзе. Като човек той бързо се увличаше, но беше интелигентен, съсредоточен и работата потръгна бързо. Още на първото занятие, което трая половин час, той усвои правилото за влизане в особеното състояние и по собствена инициатива започна да измисля разни номера — ту стоейки на един крак почива в това състояние няколко минути, ту мислено представил си въже, спускащо се от тавана като в цирк, започва да се катери по него. Възхищаваше се от това, как започват да се движат крайниците му, как се променят темпът на дишане и честотата на пулса. Така се увличаше, че дори капки пот избиваха по челото му! В хотела нямаше места и моят .командирован гост се настани при мен в къщи за тези три дни. Всяка сутрин в 7 часа той пробягваше целия квартал, след това сериозно се заемаше с утринна гимнастика, а деня си прекарваше при мен в лабораторията, като присъстваше на обучението на група производственици, седеше сред тях и затвърдяваше навиците си. А вечерите през първите два дни ме принуждаваше до безкрайност да експериментирам с него. — Хайде — каза той — да направим следния опит. Аз ще предизвикам състоянието и ще си представя, че двамата с теб сме написали до правителството предложение за перспективите на саморегулирането в нашето общество. След това ще видим каква ще бъде ответната реакция я а несъзнателните механизми на мозъка ми. И така навлизам в състоянието и си представям, че писмото би е получил самият М, С. Горбачов. Интересно, как той ще реагира в мое лице? Той предизвиква състоянието и изведнъж ... — тялото му се надигна от стола, като лунатик той направи крачка напред, протегна ръце, на доскоро безстрастното му лице се появи приятна, доброжелателна усмивка на поздрав. Ръката му се разтърси като от приятелско ръкостискане. — На него можем да напишем! — резюмира Танидзе, като се отърси от образа, от преобразяването си,— А сега да изпитаме Рижков. Да допуснем, че той също е получил писмото. Танидзе стана, преброи, гледайки в една точка, наум до пет, тялото и ръцете му се устремиха напред като за предстояща среща и започнаха ръкостискания, приятелски прегръдки. Очевидно това му хареса и той не излезе почти минута от това състояние, като ту стискаше ръката на невидимия си събеседник, ту подлагаше рамото си за невидимото насърчително потупване. Аз гледах всичко това и анализирах. Спомних си как обикновено се провеждат спиритични сеанси. Всичко се забулва колкото може повече в психологическа мъгла и медиумът (посредник между хората и духовете — бел. прев.) кара всички присъстващи да допрат пръстите си до края на поставената пред тях чиния и започва да призовава някакъв дух да отговаря на въпросите му. В случай на успех чинията започва да се върти, подчинявайки се на невидимото идеомоторно движение на пръстите, т. е. несъзнателните импулси се предават от пръстите на чинията, като по този начин предизвикват движение на нарисуваната върху нея стрелка в посока яа нарисуваните около нея букви. И когато се обозначи дума, чинията естествено се върти по-бързо, подчинявайки се на интегрирането на несъзнателните импулси на цялото спиритично общество. На този принцип е основан, струва ми се, и методът на онези, които търсят вода под земята с помощта на върбова пръчка. Подчинявайки се на невидимите идеомоторни сигнали и отразявайки ги, пръчката в ръката .на човека сочи местонахождението на водата. В този случай организмът на човека работи като компие в магнитно, поле. А защо не, нали хората, страдащи от вегетативно-съдова дистония, чувстват атмосферните промени като барометър. Очевидно и инструментариумът на т. нар. екстрасенси се основава на аналогични явления. Така например мой познат лекар определя областта, в която са нарушени функциите на организма на пациента с помощта на специална рамка. Когато се приближи до болното място, тя започва да се върти в ръката му. Същото можем да кажем и за пръстена, с който определят кръвното налягане. Приближават закачен на конец кръстен до ръката на болния, държат го над нея и наблюдават отклоненията му от мислено обозначените върху ръката граници. В това се състои целият експеримент. Откъде се взема тази интуиция у медиумите? Изглежда, във всеки от нас, в зависимост от това доколко е разкрепостен, мозъкът подсъзнателно е способен да долавя излъчваните от пациента най-незабележими сигнали: начин на дишане, степен на разширяваме «а зениците, микрореакция към неочакван звук или светлина, степен на потиснатост при отговаряне на въпроси, готовност за извършване на някакви движения, равнище на обща възбудимост на нервната система, и т. н. Интуитивният анализ на целия комплекс от такива сигнали и реакции синтезира у нас и подсъзнателната оценка за състоянието на нашия пациент. Но за да стане видима тази намираща се под границата на нашето съзнателно възприятие оценка на здравето на пациента, тя трябва да се прояви, да се визуализира. За тази цел се използват и такива посредници между вашите интуитивни предчувствия и съзнателния анализ: върбовата пръчка, пръстенът, чашката кафе, върху които се проектират вашите установки. Това напомня за психиатрическия тест по картите на Роршах, върху които са. нанесени произволни цветни петна, възприемани от човек като познати му образи, например на лебед, на орел, на куче, на жена, като по този начин открива своите подсъзнателни установки. Колко е велико нашето подсъзнателно Аз! В него се намира целият ни личен опит и опитът на предходните поколения. Опитът на нашите древни предци. Накрая колективният опит. Очевидно древните оракули, предсказващи бъдещето, са изпадали в особеното състояние и с помощта на свои методи са давали свобода на подсъзнателното Аз да синтезира ответни реакции. За това има много сведения в древните книги, в които се описва например как по време на пророчества зениците на оракулите се разширяват, лицето им се отчуждава и как след това се връщат към действителността като от друг свят (а ние бихме казали — излизат от режима на саморегулиране), отърсвайки се от вцепенението. Танидзе възпроизведе ответната реакция на въпроса, който си бе поставил не под формата на реч — тогава той щеше да заговори, — а като движение. Впрочем тя може да се изрази не само чрез движение, а например чрез цветоусещания. Това явление в психиатрията е известно като синестезия, която се наблюдава у някои хора при богати нервни връзки в мозъка между зрителните и слуховите анализатори. Съдейки по литературните източници, изразена синестезия е имал Скрябин, който, след като съпоставя звуците с цветовете, е изобретил цветомузиката. Ако Танидзе, преди да влезе в режима на саморегулиране, бе програмирал в установъчнмата си задача ответна реакция под формата на цвят, той навярно нямаше да жестикулира или да извършва други движения с тялото си, а да види някаква цветна аура (от гр. — полъх — бел. прев.). Да, именно тази аура, която като че ли виждат някои екстрасенси при диагностирането на своите пациенти. А в действителност аурата е собствената им синестезическа реакция, която те приписват на пациента, тъй като не познават механизмите на образуването й. Убеден съм, че при диагностициране ръцете на някои екстрасенси изпълняват ролята на споменатите рамки и пръстени — ако диагностикът е поне отчасти във фазово състояние, което предизвиква у себе си чрез тренировки или спонтанно с помощта на процедурни манипулации, ръцете му са в състояние с по-голяма или по-малка точност да се движат идеомоторно към (болния орган, управлявани от механизма му за подсъзнателна оценка на състоянието на болния. Опитът на диагностика и реакциите на пациента, които той неволно проявява при правилното или неправилното манипулиране на ръцете, привеждат в действие и механизма на динамична корекция на поведението на екстрасенса. Включва се биологичната обратна връзка. Но, повтарям, тя се осъществява психически, а не от някакво митично биополе. Иначе как бихме могли да обясним факта, че въздействието на ръцете се предава на хиляди километри по телевизията? Това е психотерапия чрез действие, известно от дълбока древност, която преди се наричаше лечение чрез движение на ръцете и от която най-възприемчивите към внушение пациенти действително оздравяват. Ако, разбира се, страдат от заболявания, които се поддават на лечение чрез психотерапия. При такова лечение пациентите могат неочаквано за себе си да изпитат и вълнение, и отпускане, и усещане за убождане, за топлина или прохлада, които се разпространяват по цялото тяло. Веднъж изнесох лекция в латвийската психиатрична болница е Рига, като демонстрирах пред лекарите постиженията на съвременната психотерапия. След срещата няколко лекари се научиха да предизвикват у себе си състояние на саморегулиране, а извънщатният им екстрасенс ме покани в „лабораторията си" и ми показа болните, които е лекувал успешно с „биополе". Разказа ми, че отначало измервал разликите в потенциалите (електрическото съпротивление на кожата) на дясната и лявата ръка на пациента с галванометър. След отклоняването на стрелката в една или друга посока болният е бил подготвен вече психически за лечение. А лечението се състояло в следното: извънщатният екстрасенс заставал пред болния, съсредоточавал се толкова силно, че капки пот избивали по челото му, движел бавно ръце край тялото му, като понякога спирал до определени участъци, шумно вдишвал, и издишвал, разтърсвайки ръце като че ли се отърсвал от приетата върху себе си болест. Екстрасенсът ми предостави една болна, върху която тези процедури оказвали много силно благотворно влияние. Преди това тя преминала безуспешно курс на медикаментозно лечение в същата клиника. А сега, доволна и благодарна, стоеше със затворени очи в очакване на магическите токове. След приключване на процедурата я помолих да опише усещанията си. Тя въодушевено разказа, че е усещала на места убождания, после изведнъж топлина по цялото тяло и накрая, когато екстрасенсът е приближил ръката си към главата й и бързо започнал да движи дланта си, усетила как главата й се освободила от тежестта и престанала да я боли. Вече се чувствала като новородена. През цялото време лекарите с интерес наблюдаваха случая. Как ще оцени всичко това лекторът (т. е. аз)? Нали неотдавна бях казал, че биополето е психотерапия, с други думи внушение. А по време на процедурата екстрасенсът не направи никакви внушения, тъй като не каза нито една дума. Аз помолих жената да застане с гръб към мене и отново да затвори очи, като коментира усещанията си веднага щом ги изпита. Направих няколко нищо не значещи жеста, за да я накарам да си въобрази, че съм започнал да работя с нея и незабелязано се оттеглих встрани. За по-голяма убедителност даже се обърнах с гръб към нея и замрях, без да отроня нито дума. — Чувствам токове — съобщи пациентката. — Някаква вълна ме обгърна отдолу нагоре по цялото тяло. Започвам да дишам по-трудно. А сега дишането ми стана свободно. Главата ми натежа. Появи се сънливост. Сега премина, главата ми се проясни. Когато отново се приближих към нея и я помолих да отвори очи, тя ми каза, че се чувства много добре и с благодарност погледна мен и своя доктор. Лекарите, които наблюдаваха тази процедура, мълчаха. Не зная дали тогава те разбраха или не, че у пациентката действаха подсъзнателни установъчни реакции. Но екстрасенсът очевидно не разбра това. Той бодро пристъпи към мен и силно като на колега стисна ръката ми. „Не обърках — каза той. — Вие имате много силно биополе!" Докато си спомнях всичко това, разсеяно наблюдавайки упражненията на Танидзе, моят нов приятел измисли следващия експеримент — той мислено изпрати нашето писмо до председателя на Академията на науките Г. Марчук. За щастие успях да му се притека на помощ навреме! Неочаквано за себе си бедният Танидзе падна по гръб на пода и усилено се бранеше с ръце и крака от празното пространство. Когато му помогнах да се изправи на крака, той се съвзе и каза: „Няма нужда да изпращаме писмото в академията. Няма да ни разберат!" — Откъде познаваш Марчук? — попитах аз. — Ти да не си изпатил нещо от него. — Не познавам Марчук — отговори Танидзе, — но не искам да повторя този опит. Хайде, ще се заема с физкултура и да късно вечерта вдигаше въображаеми щанги с тегло до 200 кг, при което мускулите му се издуваха като на истински щангист. „Ето — мислех си аз — един добър начин за тренировка на атлети. Нали в състояние на саморегулиране те биха могли да предизвикат у себе си онези каталептични реакции на повишено мускулно напрежение, които всеки естраден хипнотизатор демонстрира на сцената, като кара доброволец от залата да застине във въздуха, опрял тила и петите си на два стола." Сутринта на третия ден от своята командировка, след обичайното си бягане Танидзе излезе от къщи и не дойде в клиниката при мен. Разтревожих се. Дали не беше се случило нещо? Той не познаваше града, тъй като не му остана време за това — все тренираше, и то с все по-голямо натоварване. И каза, че е спал лошо през нощта. Сутринта стана уморен, но въпреки това отиде да бяга. Когато ми се оплака, че и самочувствието му е лошо, му отговорих: „Трябваше до 2 часа през нощта да вдигаш още по-тежки щанги!" А същия ден в 2 часа следобед ми позвъниха от градския пссихоневрологичен диспансер — не познавам ли някой си Танидзе, пристигнал от Москва? Добре, че лекарите от диспансера ме познаваха. Лошото бе, че нямаха и понятие от това какво е саморегулиране. Но най-лошото бе, че когато Танизде се почувствал зле в таксито, помолил шофьора да го закара в болницата, а той, виждайки изплашеното му лице, веднага се насочил към най-близката. Там лекарите даже не му измерили кръвното налягане. И всичко тръгнало оттук! Лекуващият лекар ме убеждаваше, че гостът ми страда от шизофрения — сам му казал, че провеждал над себе си психически опити и до късно през нощта вдигал спортни щанги в къщи. Освен това пациентът заявил, че писал писма до Горбачов и Рижков и до други уважавани членове на правителството. А от време на време болният като че ли се откъсвал от всичко, вглъбявал се в себе си и при това молел да не го безпокоят. Видите ли, нужно му било „просто да си почине". — Тъй като има билет за самолет, няма да го държим тук — каза лекарят. — Ще замине за летището с наш санитар, а на московското летище също ще го чакат санитари. Вече сме приготвили телеграма до неговия институт. Оказа се, че новият ми приятел има високо кръвно налягане. По-рано не е имал такива оплаквания. Очевидно се бе преуморил от претоварванията. При появата на високо кръвно за пръв път понякога възникват натрапчиви страхове, силна тревога. За отстраняването на всичко това трябва да се каже на пациента, че тревогата му е свързана с повишеното му кръвно налягане, без да се крие нищо. За измъкването на Танидзе от психиатрията ни помогна министърът на здравеопазването на Дагестан, който бе запознат с дейността по саморегулирането. Но за „спасяването" на моя гост поиска да проведа цикъл от процедури в дагестанската клинична болница, което и направих успешно — с помощта на саморегулирането болните се научиха да почиват и по-бързо оздравяваха. Този случай на прекалено експериментиране с ключа е предупреждение за всички максималисти. Методът на саморегулирането е сериозен метод и, повтарям, трябва да се усвоява под ръководството на лекар. Моят приятел много искаше да помогне на нашето общо дело. И помогна както лекарят, който изпитва върху себе си лекарството. От деликатност малко измених фамилията му. А жалко! Съвсем неотдавна отново ми се случи да се сблъскам с явления на „медиумизма". Директорът на дагестанското управление за търговия, който един от първите сключи договор с Центъра по саморегулиране за поддържане здравето на работниците от това учреждение, ме запозна с младеж, който изпадал в транс по собствено желание и в това състояние отговарял на различни въпроси. „Кой написа миналата година анонимно писмо срещу мене?" — го питал директорът Нурмагомед Хасанов. И младежът назовал няколко имена, като едно от тях повторил. На лицето на директора цъфнала доволна усмивка: „Така си и знаех! Жалко, че повече не работи при мен!" И предприемчивият директор, вдъхновен от примамливата перспектива, веднага предложил на този „медиум" да създадат съвместен кооператив. На „спиритичния сеанс" присъствал и един общ приятел на медиума и директора, добре запознат с работите на управлението. Той бил много заинтересован да бъде назначен младежът на работа и очевидно затова дал уверения, че „медиумът' можел не само да отговаря на такива въпроси, но и да определи кой от кого какво е откраднал ц къде го е скрил. Един мой познат, който по-късно чу тази история, дълбокомислено каза: „Е, и какво? Може да има компютър". Ама че работа, какво общо има с това компютърът? Неизвестно защо днес всичко, което надхвърля обичайните представи неизбежно се свързва с компютрите. Но да се върнем при нашия „медиум". Попитах го откъде има такива способности. Оказа се, че го е научил на самохипноза някой си Антонюк, един от първите свидетели на опитите по саморегулиране, които навремето проведох в поликлиниката. Той скромно присъстваше на занятията, понякога конспектираше, което, няма да скрия, тогава много ме ласкаеше. А сега се разплащах за първите си невнимателни стъпки. Смятам, че трябва да разкажа за това, тъй като никой не знае дали някъде няма да се появят други „медиуми", практикуващи в различни направления. Как да се предпазим от тях? Има само един изход — широка осведоменост по въпросите, свързани с възможностите на човешката психика. Тези възможности, както вече казах, все по-интензивно ще се развиват, защото човек разполага с големия им потенциал. А потенциалът се стреми към реализация, която не трябва да бъде стихийна, а целенасочена. Затова са необходими научни познания за човека. Ето още един пример. Веднъж завели взвод владеещи саморегулирането войници на стрелбището. Пристигнало и военното командване. Войниците били напрегнати, като пред изпит. Трябвало да изпълнят три упражнения, съдействащи за повишаване на точността в стрелбата. Дадена им била команда да използват ключа за премахване на напрежението. След минута войниците пристъпили към изпълнение на трите упражнения. След стрелбата се върнали с клюмнали глави — всички, даже тези, които обикновено стреляли отлично, този път се представили лошо. Командирите мълчаливо очаквали обяснения. А работата се състои в това, че в редица случая не трябва да се снема мобилизиращото психическо напрежение, а войниците са изпълнявали упражненията в състояние на безразличие. Но все пак главната причина е друга — с тях са били и сержантите, което съвсем не е било предвидено във формулата на установъчната задача. Закрепената с помощта на ключа психическа установка се сблъскала с командите на сержантите, предизвиквайки нарушение на адаптивните функции на войниците. И този непредвиден стрес е блокирал цялата система от механизми. Ето защо саморегулирането с конкретна установъчна програма трябва да се прилага при дейности, лесно поддаващи се на прогнозиране (например в производства с монотонен труд или при вдигане на щанги) Конкретни формули не трябва да се прилагат в отговорни ситуации с възможна неочаквана промяна на събитията. В тези случаи е по-добре да се използват общи, мобилизиращи установки, които насочват вниманието към непредвидени явления, оптимизират самочувствието и работоспособността. Запомнете — състоянието на саморегулиране е начин да осъществим желаното от нас. Самото желание произлиза от човека. Обучаваният е длъжен твърдо да запомни две правила. Първо. Ако след едно от четирите посочени упражнения почувствате общо неразположение или слабост, е необходимо да откриете причината за това и да се обърнете за съвет към съответния лекар специалист. Методът на управляемото саморегулиране разкрива състоянието на организма като на рентген. Второ. По-късно, когато обучаващият лекар повече няма да ви бъде нужен и вие се научите да управлявате себе си чрез своята воля, никога не забравяйте да зададете, т. нар. изходна установка. В нея задължително трябва да влязат три настройващи образа: 1. Бистра, ясна и свежа глава. 2. Бодрост и лекота в тялото. 3. А третата песен е песен за всички останали песни, както се казва в едно от стихотворенията на Расул Гамзатов. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|