Книга за метода на управляемото саморегулиране. Ще попитате защо така се нарича, не е ли названието му управляемо саморегулиране тавтология?
Изтегляне 0.65 Mb.
|
Свързани:
курсова работа (1) Кати финанси
| Вселената се разкрива в хармонията на разума с душата — това не е просто фраза
За да управлявате своя вътрешен биоавтомат, т. е. за да го приведете в режим на „ръчно" управление, е необходимо да намерите това неутрално състояние на мозъчните механизми, чрез което е възможно да превключвате дейността на вътрешните системи на организма по свое съзнателно усмотрение. Има такова особено състояние, при което леко и свободно се диша. Като че ли всичко в тебе се освобождава. Трудно е да се изрази с думи. Всеки може да го чувства различно. То е удивително приятно, в него се осъществява хармонизация на организма, установява се равновесие между душата и тялото. Главата в такова състояние като че ли е „празна", в нея има бездна, незапълнена от нищо; няма мисли, не ти се иска да обръщаш внимание на нищо. Цялото тяло почива, събира сили. Признаците на това състояние възникват понякога от само себе си. Например когато човек е много уморен и седи като вцепенен, безсмислено отправил поглед в една точка. Тогава мозъкът включва защитно-възстановителната си реакция, превключва се от изразходване на сили към тяхното натрупване. Или например когато у бегача състезател се появява „второ дишане": дишането става по-леко, тялото се усеща необичайно леко, бягането става приятно и ти се струва, че можеш да бягаш безкрайно. Тогава под въздействието на критичното натоварване рефлекторно-автоматично се включва особено възстановително състояние, привежда се в действие щадящ организма механизъм — режим на икономично използване на енергията. Понякога това състояние на хармонизиране се включва по време на сън, особено при. децата, и тогава те „летят". Казват, че когато децата летят на сън, те растат. Това е състояние на вътрешен комфорт, когато се отваря естествено свободно дишане. Същността му се състои в това, че хармоничното дишане при човека се осъществява в много икономична структура, по-близо до повърхността. Човек, овладял това дишане, става по-здрав. Но за съжаление не на всеки се удава да диша така. Когато авторът на тази книга демонстрира упражненията, предизвикващи състоянието на саморегулиране, пред К. П. Бутейко, той, след като ги изпита върху себе си, възкликна: „Дишането ми стана такова, каквото трябва да бъде! Този метод може да се прилага при тези, които трудно се поддават на обучение за волево блокиране на дълбокото дишане." Не е важно по какви причини и с помощта на какви методи възниква това особено психофизиологично състояние, но веднъж възникнало, то възстановява изтощените или нарушени нервно-психически или физиологически функции, лекува и подмладява организма. Това удивително животворно състояние има много определения; медитация, Великото Нищо, нирвана, дзен, мистично състояние, самохипноза, автогенно вглъбяване..-. Независимо от различните методи за постигане на това състояние (което ние наричаме състояние на саморегулиране) същността му е една и съща. Различни са само методите за неговото постигане и насочеността на практическото му използване. При нашия метод на саморегулиране достигането на даденото състояние се извършва необичайно бързо в сравнение с другите известни методи, а неговото прилагане е универсално, тъй като не е ограничено от рамките на съществуващите системи. Ето един пример. Ако при автогенната тренировка саморегулирането се осъществява в условията на нервно-мускулно отпускане — в неподвижна, удобна поза, то саморегулирането по новия метод може да се извърши даже стоейки на един крак и при това да включва движения. Намирайки се в особено състояние, човек може да разучава нов танц, да се учи да пише на мнима машина, да си създава навици за управление на автомобил или самолет, да скача с въображаем парашут, да моделира състояние на безтегловност пред полет в Космоса и да изпълнява сложни физически упражнения. При това в него се включват всички необходими движения, съответно се променя работата на мозъка, сърцето, на всички вътрешни органи и системи и се осъществява ускорено усвояване на нужните навици. Понякога в състояние на саморегулиране възникват удивителни усещания. Появява се не само естествено дишане, но и необичайно усещане за блаженство, душевна еуфория, иска ти се да пееш, да летиш. Като че ли камък ти е паднал от плещите. Празник на душата. И след това — главата е бистра, ясна, от предишната умора или преживявания няма и помен. Имаш желание за работа, иска ти се да пишеш стихове, кипиш от енергия. В това състояние на мозъка (който, както установиха биохимиците, е също жлеза) се изработват жизнено важни за нормалната дейност на организма хормони и т. нар. ендоморфини — вътрешни наркотици. Те създават основа за положителни емоции, влияят терапевтично върху нарушената работа на органите, участват във вътрешните механизми за адаптация и обезболяване. По своята природа човек се нуждае от време на време от душевно разкрепостяване, от самообновяване на океана на своя вътрешен живот, от свободна самоизява. Ако той е психологически потиснат, не е свободен, той е склонен към изкуствени начини за разкрепостяване: душата иска цигари, вино, наркотици. Освен това потиснатостта води не само до неврози, но и значително повишава чувствителността на човека към външни психични влияния: към чуждия авторитет, стереотипа, командата, т. е. връща го към стадия на био-автомата. Изкуственият наркотик потиска изработването на аналогични органични вещества в организма. Поради това се образува патологичен порочен кръг: абстинентният синдром (махмурлук), ужасяващите болки при наркоманите са причинени от потискането на производството на вътрешни аналгетици. Един наркоман, усвоил саморегулирането, започна да прилага това състояние, за да предизвика у себе си душевна еуфория, без да прибягва до наркотици. Скоро той успя да се избави от наркоманията. Същият опит бе проведен след това с алкохолици, които по съвет на лекаря, вместо да приемат алкохол, възпроизвеждаха по памет у себе си с помощта на саморегулирането състояние на опиянение или по-точно предизвикваха у себе си усещане за душевен комфорт, увереност в собствените си сили, вътрешна свобода, добро настроение, които са изпитвали в състояние на опиянение. По този начин у тях се стимулираше изработването на ендоморфини, което им позволяваше да се избавят от пагубната страст. Тази практика послужи като основа за създаване на оригинална методика за лечение на алкохолизма чрез саморегулиране. Това чувство за вътрешно разкрепостяване добре изрази известната руска артистка Людмила Касаткина. На срещата ми с театралните дейци, организирана през февруари 1988 г., излизайки на сцената и предизвиквайки състоянието на саморегулиране, тя възкликна: — Години наред от филм на филм се стремях към това освобождаване. И ето го накрая! — А що за свобода е това? — я попита тогава Михаил Улянов. — Знаеш ли какво, Мишенка? Ето, вие всички ме гледате сега, а аз стоя с разперени ръце, като птица в такава свободна поза и ми е все едно? В края на вечерта на сцената излезе вече обучавалата се по-рано при мен млада актриса Алена Ахлупина. Бе решила да убеди зрителите в полезността на метода, да демонстрира своите възможности. — Поръчвайте си желания — обърна се тя към зрителите, — а аз ще се опитам да ги изпълня! — Предизвикайте у себе си чувство на вдъхновен порив! — се чу глас от залата. Алена мигновенно изпадна в състояние на саморегулиране. Главата й се отпусна леко, ръцете й заплаваха. Лицето й засия от удоволствие. И започна танц. Изумителен по своята лекота и красота. Всички замряха. По едно време Алена спря и, явно смутена от своя порив, внезапно излезе от това състояние. Въздъхна и каза, че отдавна не е изпитвала „такъв полет на чувствата". „Прииска ми се да танцувам" — свеждайки поглед каза тя. — Интересно, а може ли да се правят такива опити след 60-те? — пошегува се М. Улянов. По-късно, пътувайки с него в асансьора, предложих на уважавания актьор своите услуги. — Не, не, ще си помисля — каза той. — Всичко това е твърде неочаквано за мен! А би било добре и актьорите, и режисьорите да се научат на саморегулиране. За актьора най-важното е да влезе в образа. Цялата система на Станиславски учи на това. С помощта на новия метод тази система вероятно ще заработи по-ефективно. А творческото дълголетие?! Да се опише с думи самото състояние на саморегулиране е много трудно. То трябва да се почувства. Така както е трудно да накараш йога да опише състоянието нирвана. Той може да ви даде препоръки как да влезете в това състояние: съсредоточете се доколкото можете върху пустотата, която ви заобикаля; оставете се да ви погълне, влезте в нея със съзнанието си; тази пустота да погълне, да обхване целия ви мозък... (това е от практиката на шахти — вглъбяване Нищото). А ето как йога описва състоянието самадхи: това е състояние на екстаз, при което връзката с външния свят се нарушава; това е поредица от състояния на ума, които все повече се опростяват до състояние на несъзнателност. Но нима това може да ви даде представа за блаженството на освобождаването, ако никога не сте изпитвали подобно чувство? Изобщо да се опише на професионален език всяко усещане е необичайно сложно. То е достъпно само за изтъкнати художници на словото. А в нашия случай е възможно само доколкото много хора са изпитвали непроизволно или с помощта на специални тренировки аналогични усещания. Който не ги е изпитал, не можеш да му обясниш. Но хората трябва да се просвещават, тъй като липсата на информация в тази област е опасна. Нима не загина от ръцете на своите лъжеучители известния киноактьор Игматулин (кумир на каратистите), защото не познаваше възможностите за постигане на състоянието на душевно просветление чрез по-достъпни и прости за себе си средства. И както е известно от нашумелия тогава съдебен процес, е бил убит от свои „учители" за непослушание. Били са го до смърт, той, каратистът, дори не се е съпротивлявал. Защото стремейки се да постигне душевна хармония, е вярвал сляпо на своите „учители", които са го заставяли да проси милостиня, да пости, да премине всевъзможни изпитания на духа, тялото и съвестта си — всичко това по тяхно убеждение е трябвало да сломи негови, егоизъм и гордост, пречещи му да постигне самосъвършенство и вътрешно спокойствие. А той, вече започнал да изпитва признаците на това състояние, разбира се, автоматично го е отъждествявал с „процедурите" на неговото създаване. Приятелите му не го разбирали, съветвали го да скъса с тези мракобесници. Но той бил изпитал вече това състояние, а те — не. Това е все едно атеист, който никога не е изпитвал чувства на молитвена благодат, да убеждава вярващия, че няма бог, без да разбере, че при общуването с бога за вярващия настъпва божествено състояние на хармония. А в наше време човек изпитва остра нужда да възвърне увереността в себе си, в собствените си сили, която, може да се каже, е загубил. Причините за това са много: и дългогодишната унификация на начина на на живот, и порочната идеология „човекът винтче", и неизживеният страх пред репресиите, и укори на командната система, и почти смъртоносният ураган от информация. Всекидневно чуваме за заплаха от атомна война, свидетели сме на безнадеждни екологични прогнози, на неумолимото шествие на СПИН по планетата ... Всичко това незабелязано се натрупва в нашето подсъзнание, в клетките на паметта и извършва своята разрушителна дейност. Губейки увереност в утрешния ден, човек става объркан, суетен, нервен, лишава се от природната си способност в нужния момент да мобилизира силите си, да реализира уменията си. Ето например един характерен пример. Една жена, която съвсем неотдавна показаха по телевизията в група завършващи курса по саморегулиране, след автомобилна катастрофа попада в травматологичното отделение на болницата. Лекарите били предупредени, че болната е способна да се справи без обезболяващи медикаменти (тя имала тежко счупване на дясната ключица и на две ребра). Цялата в гипс и бинтове, със страдалческо изражение на лицето, тя отказвала да се справи с болката: „Няма да мога, няма да се справя. Направете ми инжекция! Накрая се съгласила, но при условие, че лекарят, който я е научил на саморегулиране, ще стои до нея. И аз стоях! Тя мигновено изпадна в нужното състояние, не след дълго болката изчезна, тя цялата се преобрази, отвори очи, веднага посегна към огледалото си и започна да се разкрасява. Жена! Хората са свикнали редом с тях винаги да има началник, ръководител., Отучили са се да вярват в себе си. А тази вяра трябва да се укрепва. Необходимо е да се учим да управляваме себе си. Затова е нужно и саморегулирането — като инструмент за самосъзидание. И ако религията възпитава в човека вяра в бога, в това, че без божията воля нито един косъм няма да падне от главата му, науката за саморегулирането е призвана да разкрие пред човека вярата в собствените му възможности (което, разбира се, в никакъв случай не съперничи с религиозния светоглед). В какво се състои същността на особеното състояние? В съюза на душата и тялото. Това е връзка на духовното с материалното. На езика санскрит съюзът на психиката и физиологията така и се нарича — „йога", т. е. съюз. Вътрешният съюз — това е опорната точка. Овладявайки я, можем, без да дочакваме възникването на критични натоварвания и преумора, да включим у себе си процесите на възстановяване. В това състояние организмът е подвластен на волята. Достатъчно е да пожелаеш ръцете ти да олекнат — и те стават леки като крила на птица; да дишат с пълни гърди — и започваш леко и свободно да дишаш; да намериш прохлада в горещината — и горещината отстъпва; решаваш да се успокоиш — и се успокояваш. Когато барон Мюнхаузен казал, че се е измъкнал от блатото, дърпайки собствената си коса, той навярно е имал предвид саморегулирането. А както е известно, баронът винаги е казвал само истината. ФАЗОВО СЪСТОЯНИЕ И така в особеното състояние всички системи, свързани с мозъка, като че ли се деблокират (както в скоростна кутия — да ме извинят колегите за подобно сравнение) и са готови за нови превключвания в зависимост от командата — волевата установка. В това особено неутрално състояние човек изпитва приятна вътрешна празнота, изолираност от света и от себе си, душевно и физическо равновесие. В неутралното състояние всичко наоколо се възприема равнозначно — няма съществено и несъществено. Не ти се иска да реагираш на нищо. Иска ти се да останеш в това състояние и да почиваш. Да почиваш толкова, колкото е необходимо на организма ти. Да си спомним „безстрастността" на йогите. Времето като че ли спира. Сякаш изобщо няма време. Настъпва равновесие. Дишането е естествено, отворено, свободно, леко и равномерно. Това приятно равновесие е състоянието, при което си почиват душата и тялото. Но в същото време организмът се намира в състояние на повишена готовност да изпълни всяко желание, силно чувствителен е към всяко волево усилие: пожелаваш например да изпиташ всичко, което е свързано с разходка с велосипед или с плуване в река — ръцете и краката ти изведнаж започват да действат, съответно се изменят ритъмът на дишане и работата на сърцето, възниква усещане за вятър, брулещ лицето ти, или за вода, плискаща се около него, даже могат да се чуят гласовете на птици, които пеят върху появилите се сякаш от никъде дървета. Какво е това особено неутрално състояние, при което подобно на скоростен лост можеш само с усилието на волята да превключваш вътрешните процеси на организма? И възможно ли е това изобщо? Възможно е! Това особено състояние на съзнанието (по-точно на психиката, а още по-точно — психофизиологичното състояние) отдавна е известно като хипноза. Но в нашата книга става дума за саморегулиране, т. е. за това, как човек може да овладее това състояние за реализиране на собствените си желания и цели, а не на командите на хипнотизатора. Известният автор на автогенната тренировка И. Шулц също мечтаел да създаде система, с помощта на която човек би могъл да управлява своето вътрешно състояние без помощта на хипнотизатор. Шулц разпитвал хората, изпитали влиянието на хипнозата, и отделил три главни според него усещания: усещане за общо отпускане, усещане за топлина и усещане за тежест в тялото. Но прекрасната идея за универсално саморегулиране се изродила и се превърнала по същество в метод за управление на мускулния тонус, тъй като Шулц, обучавайки хората да предизвикват състояние на саморегулиране, им препоръчвал именно тези три характерни усещания. А те служат за нервно-мускулна релаксация, изискваща удобна поза и отпускане на мускулите. Освен това пътят към постигане на саморегулирането с помощта на автогенната тренировка е твърде дълъг, при това изморителен и труднодостъпен за лица, които не са упорити. Автогенната тренировка, ограничена от релаксацията, не дава възможност да се прави това, което например лесно се изпълнява в състояние на хипноза — да пееш, да танцуваш, да се учиш да скачаш с парашут или да шофираш ... Защо става така? Най-вече защото пътят към самохипндаата за повечето хора е необичайно сложен, а опитът той да бъде опростен изисква отказ от стереотипните представи за хипнозата, вкоренили се в умовете на изследователите, а също и отказ от традиционното противопоставяне на хипнозата и автогенното съсъстояние, на хипнозата и йогата. В литературата, посветена на йога, могат да се срещнат мнения, че хипнозата е вредна за човека, тъй като в такова състояние той губи вътрешната си цялостност и самостоятелност. Подобна конфронтираща позиция заемат и много автори по автогенна тренировка, привеждайки като доказателство различни експериментални данни (включително и снимки на вътрешните процеси на организма), уж доказващи, че автогенното състояние има по-различна природа от хипнозата. В действителност, както е известно, експерименталните интерпретации на фактите при такъв сложен въпрос, какъвто е този за цялостността на човека, зависят от гледната точка в концепцията на автора на изследването. Убедени сме, че природата на механизма както на хипнозата, така и на саморегулирането е единна и тази гледна точка бе потвърдена експериментално и практически, доказателство за което са хилядите хора, конто бяха обучени по новия метод за саморегулиране с помощта на хипнотични внушения. Разликата е в това, че след подобно обучение вече не е нужен хипнотизатор, а човек сам контролира и управлява своите хипнотични процеси. Разкриването на единната природа на тези уж противоположни механизми на мозъка ни даде възможност да се откажем от релаксиращата насоченост на саморегулирането и да използваме неговите възможности в цялата им универсална пълнота, присъща и на обикновената хипноза. И съществуващият в областта на хипнологията опит непосредствено разкрива перспективите и възможностите на саморегулирането. Да, с помощта на саморегулирането човек може да прави със себе си всичко онова, което може да се извърши само с помощта на хипнотизатор, но го върши сам. Нека се върнем обаче към нашето неутрално състояние. Неговите признаци са ни известни не само във връзка с хипнозата, но понякога възникват и във всекидневието ни. Да си спомним още веднъж как седим в моменти на умора, вцепенени и устремили поглед в една невидима точка. В глъбините на нашия мозък протича интимен процес на уравновесяване на психичните процеси, „прехвърляне" на енергия от по-напрегнати към по-малко напрегнати участъци. Като че ли сме омагьосани — мозъкът си почива и възстановява силите си. В момент на умора тази реакция на мозъка се включва без нашето волево усилие — защитно-рефлекторно, автоматично. С помощта на саморегулирането можем да се научим съзнателно да включваме тази защитно-възстановптелна реакция и тогава ще сме в състояние навреме да избегнем умората, да предпазим нервната си система от изтощение, умело да поддържаме здравето и работоспособността си. Признаците на особеното неутрално състояние възникват у нас винаги когато дейността на мозъка се превключва от един режим на работа към друг. Например непосредствено преди заспиване или сутрин в момент на събуждане възниква т. нар. промеждутъчно състояние, когато вече не спите и в същото време още не бодърствувате. Това преходно състояние между съня и бодърстването е най-благоприятно за самовнушения. Ако се обърнем към хилядолетния опит на религиозното съзнание (религиозната медитация), ще забележим, че то се използва при молитвения ритуал. Ето как описва Л. Н. Толстой в един от своите разкази отношението на вярващия към утринната молитва: „Не успях да се помоля в хана; но тъй като вече неведнъж съм забелязал, че в деня, в който поради някакви обстоятелства съм забравил да изпълня този обред, с мен се случва някакво нещастие, се старая да поправя грешката си: свалям фуражката си, обръщам се към ъгъла на бричката, прочитам си молитвата и се кръстя под куртката си така, че никой да не забележи това. Но хиляди различни предмети отвличат вниманието ми и аз няколко пъти в разсеяността си повтарям едни и същи думи." От наша тясноспециализирана гледна точка приведената ситуация може да бъде анализирана по следния начин (без да претендираме за пълен анализ на явлението): прочитайки утринната си молитва, чрез самовнушение човек получава чувство на увереност, че е защитен от божието провидение, т. е. чувство на увереност в себе си. В него се включват съответните психични процеси. В този откъс има още една характерна подробност — излизайки от утринното си състояние, Николенка, героят на повестта, вече не може да се съсредоточи за молитва. Това „полусънно" състояние притежава целебна стойност — психотерапевтите, практикуващи автогенна тренировка или други методи на самовнушение, препоръчват на своите пациенти да се научат да улавят промеждутъчното „полусънно" състояние и да го използват за самовнушения. С помощта на саморегулирането може лесно да се научим на това. „Полусънното" състояние е известно и в хипнологията, нарича се сомнолентност и характеризира първия начален стадий на хипнозата, когато пациентът изпитва лека сънливост, вцепенение, нежелание да реагира на заобикалящата го действителност, готовност да се подчинява на гласа и въздействието на хипнотизатора. В този случай хипноза още няма, но има готовност към хипнотично състояние, в което психиката и организмът на пациента ще започнат изцяло да се управляват от външни команди. От само себе си се разбира, че ако овладеем неутралното състояние, ще овладеем вътрешната опорна точка, чрез която ще можем самостоятелно да превключваме вътрешните си системи. От научна гледна точка това неутрално състояние изглежда така. Нека си представим, че обикновено в мозъка се извършва процес на непрекъснато съпоставяне на конкуриращи се един друг сигнали: аз виждам предмета, докосвам се до него, потвърждава се зрителният образ, чувам звук при почукване по него и т. н. Тези сигнали, постъпващи от различни анализатори (зрението, слуха) или потвърждават възприемания предмет, или го отричат. Системният анализ на взаимодействие с предмета удостоверява неговото наличие, конфигурация и свойства. Ако някой от анализаторите не потвърждава сигналите на друг анализатор, а му противоречи (да допуснем, че вашият палец преминава през чашата като през празно пространство), се включват други допълнителни анализаторни системи, проверяващи отново данните. Мозъкът си прави експеримент. Това е моделът на обичайното състояние за работа на нашия мозък. При неутралното състояние такъв анализ няма. Всичко наоколо е равнозначно. Психиката на човека е подчинена на готовността да възприема действителността от определена, предварително зададена гледна точка, от позицията на психологическата постановка. Например в състояние на хипноза човек получава от хипнотизатора команда, че всичко около него е боядисано в розово. И в неговият организъм не възниква противопоставяне на сигналите. Принципът на тяхното конкурентно взаимодействие в случая е заменен от принципа на тяхното установъчно съподчиняване. Всички анализатори са включени в една насока — фаза, настроени са на една вълна: от множеството сигнали мозъкът ще избира само тези, които потвърждават и реализират приетата установка — целият свят е розов. Другите, нямащи отношение към това сигнали, се блокират. Представете си, че в момент на генерализация на външен свят на човека, от многообразен, безкраен вътрешно се синтезира информация по предварително зададенаа тема — и се блокира всичко, което пречи! Известно е, че психиката и организмът на човека са обогатени от паметта на поколенията и от неговия личен опит, но за съжаление ние не умеем правилно да ги използваме. От време на време у човека се проявяват скрити сили и възможности (понякога в състояние на стрес), когато несъзнателно възникнала програма за дейност активизира целия функционален опит на организма, имащ отношение към установката. Академик В. Н. Черниговски пише: „Паметта — това е свойство на целия организъм." Под думата цял следва да разбираме всички съставни елементи на организма, започвайки от клетката. Оказва се, че тя притежава удивителните свойства да запомня всичко, което се е случило с нея през живота. Уболи сте си палеца — и тя го помни, опарили сте се — също помни, ударили сте се — и това помни. Но изглежда най-забележителното е, че тя помни състоянието на здраве, в което някога се е намирала (ако в дадения момент нейните функции са нарушени, но самата тя е жива). Нещо повече, тя е готова и се стреми да реализира това състояние на здраве. Условието за това е едно: човек да създаде съзнателно фаза, в която да реализира стремежа на клетката към здраве. Тук следва да уточним какво е фаза или фазово състояние. Това е целенасочено състояние, в което вместо множество конкуриращи се огнища на възбуда —доминанти — в структурата на кората на главния мозък се формира еднопосочен механизъм на организация на психичната дейност. Така например каквото и да прави, за каквото и да се опитва да мисли влюбеният младеж, всичките му мисли са насочени към предмета на неговото обожание. Или пък ако в състояние на саморегулиране си дадете команда за топлина, то всички мозъчни механизми се преустройват в тази насока, докато при обичаен режим на мозъка съществуват конкуриращи се сигнали. По този начин се създава необходима ситуация за организма, при която се реализира неутралното състояние. Фаина Г., която владееше саморегулирането, реши да предизвика у себе си особено състояние, в което да си представи как лети в небето като птица. Само за една минута! Тя седеше на стола. Щом влезе в състоянието, веднага „излетя" — ръцете й се вдигнаха встрани и нагоре леко, величествено. Лицето й стана изумително красиво (по принцип в състоянието на саморегулиране нервното напрежение спада и лицата на жените придобиват удивителна красота!). Дишането стана хармонично. Това личеше от равномерния ритъм на движение на гърдите, на тялото, на ръцете. Изведнъж тялото й рязко се изопна, тя размаха ръце, едната — нагоре, другата — надолу, след това съвсем ги отпусна. Фаина задиша спокойно, отвори очи. Няколко секунди стоя вцепенена, след това дойде на себе си, усмихна се и каза: „Това е прекрасно! Такова нещо още никога не ми се е случвало! Отначало трябваше да си представям, че имам крила, пера, а сега, когато предизвиках състоянието — като че ли всичко се появи изведнъж: и хълмовете под мен, и купите сено, съвсем мънички. Нищо не се наложи да измислям, картината сама се появи." Тя говореше, а ръцете си държеше някак странно и неподвижно на коленете — китките й бяха обърнати настрани под лек ъгъл като на гриф. „Какво е това?" — попитах я, сочейки ръцете й. „Боже! Какво е това?" Тя трепна, побледня, разтърси ръце, разтърка китките си. „Ама че работа, това не бях си поставяла за цел, те сами са станали такива." Ето колко мощно и целенасочено е съгласуването на съзнателния с подсъзнателния опит! Всичко, което Фаина някога е чула, чела, видяла, даже сънувала, се активира за решаване на поставената задача. „А защо така изведнъж прекъснахте полета си?" — я попитах. Фаина се замисли. „Навярно времето ми за полет изтичаше, внезапно направих вираж, като че ли ще се приземявам, и кацнах" — каза тя. Седи тя, а все бузите си пипа. „Боже мой — възкликна, — бузите ми се издуват, клюн ми расте! Имам чувството, че ми израства клюн!" Този пример показва и това, че зададеното в установката време определя както сюжета на полета, така и неговата продължителност и по този начин то се намесва в организацията на мозъчната дейност. И ако обсъждахме въпроса, кое е първично — духът или материята, то в режима на саморегулиране те са единна, диалектически неразривна същност. Съюз на душата и тялото. Хармония. Йога. Един мой познат философ ми каза, че в бъдеще, при едно по-съвършено общество ще бъде преодолян дуализмът (противопоставянето) на идеалното и материалното. И в този смисъл нашият метод е насочен към бъдещето. Показателен е случаят, когато след занятия по саморегулиране при нас в паника дойде една от обучаващите се жени, лекарка. „Страхувам се — каза тя, — че без да искам, мога да дам команда на сърцето си да спре и то ще ме послуша. Снощи след урока се опитах да експериментирам вкъщи. Представих си, че съм Шаляпин. Изведнъж раменете ми се изправиха, разшириха се, тялото ми се опъна и гласът ми стана бас! Цяла нощ треперих, току-виж си дам опасната команда сърцето ми да спре и то ще спре." Успокоихме я и й обяснихме, че режимът на саморегулиране не възниква сам по себе си, тъй като, първо, е свързан с волеви компонент. И второ, всички отрицателни, противоречащи на инстинкта за самосъхранение на човека идеи при саморегулирането несъзнателно се неутрализират. Ако при хипнозата е възможно отвън, с чужда воля да се натрапят неприятни или болестни усещания (изгаряния при пожар или други опасни за човека състоялия), то с помощта на саморегулирането това се удава значително по-трудно. Например йогите, които притежават огромен опит в овладяването на своята психика, считат, че е невъзможно да се постигнат някакви сериозни резултати в областта на свръхнормалните психически изследвания, без предварително да се постигне положителна насоченост на ума. А сега да се върнем още веднъж към неутралното състояние. Да погледнем на него от гледна точка на психофизиологията. Нека си представим кората на главния мозък. Обикновено в нея се извършва конкуренция между много огнища на възбуда — доминанти. Тези огнища взаимно неутрализират влиянието на всяка от тях върху развитието на вътрешните физиологически процеси в организма. Ето защо в нормално състояние се осигурява възможност за творческо вземане на решение, тъй като мисловният процес не е скован от физиологическите процеси на организма. В тези условия нито един психически сигнал не е безусловно определящ при избора на решение, подложен е на системен анализ и критика и в същото време не може да въздейства на организма. Психическите процеси като че ли са автономни спрямо физиологическите, осъществяват се свободно и независимо от тях. По този начин конкуренцията на доминантите е условие за свободно вземане на решение и защитава организма от психически влияния. Нормалното съзнателно състояние се осигурява от паралелната активност на конкуриращи се доминанти в работата на мозъка. Неутралното състояние е съвсем различно. При него кората на главния мозък е релаксирана. Според И. П. Павлов — потисната. И затова не съществуват никакви пречки за огнището на възбуда, което в тези условия е способно неограничено да разпростира влиянието си върху всички структури на мозъка. А пусков момент в тази ситуация е психологическата установка, която се формира при хипнозата от командата на хипнотизатора, а в процеса на саморегулиране — от желанието на самия човек. При релаксирана кора на главния мозък всяко минимално волево усилие е способно да индуцира участък от мозъка, т. е. да предизвика генериране, да възбуди активността му за действие, което свободно се разпространява върху всички други съответни зони. Влиянието на тези зони завеси от съдържанието на психологическата установка: ако ви внушат, че искате да пеете като Шаляпин, се включват структурите на мозъка, свързани с пеене, ако ви внушат нещо друго, се активизират другите съответни участъци. Това е режим на последователна активност на доминантите или режим на управляемо фазово състояние. Ако в нормално състояние поради активния тонус на кората на главния мозък влиянието на психичното напрежение върху цялата психика и дейността на организма е ограничено поради контролиращия мозъчен механизъм, то в неутрално състояние — е свободно. Волевото желание е способно да индуцира възбуждане активността на мозъчната кора, което се разпростира върху други участъци, предвидени в психологическата установка. В този случай се повишава вътрешната производителност на организма — при по-малки волеви усилия могат да се получат интензивни цялостни прегрупирания. И. П. Павлов нарича тази реакция парадоксална фаза, при която слабите условни сигнали (думи) предизвикват обективни физиологически изменения в организма. Това явление на „свръхпроводимост" на мозъка е известно в хипнологията и даже при автогенната тренировка. Така например ако при хипноза човек заеме определена поза и по съответен начин си сложи ръцете, да допуснем, в поза на отчаяние, то след няколко секунди той изпитва душевна мъка — от външкото към вътрешното, от формата към съдържанието. Най-простият пример, демонстриращ състоянието на свръхпроводимост като хипнотично явление на връзка между психиката и организма се наблюдава в идеомоториката — подайте на човек с протегната ръка топче, завързано на конец, и го накарайте да си представи кръг или линия. Топчето ще започне да повтаря контурите на неговите мисли. При автотренинга това явление на генерализация се проявява при успешното усвояване на похватите за релаксация и за предизвикване на усещане за топлина. При предизвикване на такова усещане в едната ръка, то започва самостоятелно, без усилие да се разпространява и в другата ръка, а после, ако не му пречим — и по цялото тяло. Този признак на генерализация на предизвиканото усещане у пациента авторът на автотренинга И. Шулц разглежда като критерий за усвояване на упражнението, след което може да се премине към следващото. Тоест генерализацията на предизвиканото усещане доказва, че е постигнато особено състояние. Ако Шулц се беше сетил да препоръча на обучавания да си представи, че ръцете му не само се отпускат (както това става традиционно при автотренинга), но и започват например да пишат на въображаема пишеща машина или че краката му започват да танцуват — би станало точно така. И нашият метод на саморегулираие би възникнал още по-рано. Но историята на живота и историята на науката са неразделни и затова пациентът на Шулц така си и остава да лежи неподвижно или да седи в традиционната поза на кочияш, потънал в релаксация. КАК ВЪЗНИКНА МЕТОДЪТ НА САМОРЕГУЛИРАНЕТО Усвояването на новия метод на управляемото само-регулиране, както отбелязахме в началото на книгата, предполага пълно доверие от страна на обучавания. Ето защо е уместно, дори необходимо да разкажем на любопитния читател историята на неговото откриване, защото човек вярва само на това, което разбира. Това се случи в началото на 70-те години, когато след завършването на Дагестанския медицински институт работех като лекар рефлексотерапевт в градската поликлиника в Махачкала. По това време се опитвах да синтезирам процесите на иглотерапията и хипнозата. Тогава бе открит и новият, неизвестен още на науката феномен — реакция на акупресурните точки може да бъде предизвикана без непосредствено физическо дразнение. Обикновено това се прави с помощта на игли, електрически ток, масаж с лазер или други инструменти. Сега стана възможно да се въздейства върху тези точки изключително чрез целенасочено хипнотично внушение. (За това явление и основаната на него методика моята първа ученичка лекарката С. М. Мпхайловская публикува навремето статия в научното медицинско списание „Вестник ЛОР-болезней".) За тази реакция на точките заслужава да разкажем по-подробно. Обикновено при прилагане на иглотерапия критерий за попадането на иглата в точката е специфичен комплекс от характерни усещания, като тъпа болка в костите и ставите, напрегнатост, изтръпване, тежест, топлина, електрически ток. При това главното е тези усещания да нямат точково-местен характер (да не се чувстват под острието на иглата, тъй като това може да бъде просто болка), а да бъдат ирадииращи, да напомнят действието на ток. Неопитният лекар обикновено не разпитва пациента за предизвиканите усещания, като се ориентира само по нервната реакция, при която болният се отдръпва рязко или извиква. А именно тогава би трябвало пациентът да бъде запитан какво е почувствал и накъде е тръгнал токът. И докъде е стигнал, разбира се. Или може би това е само болка? Веднъж бях свидетел как такъв лекар точно попадна в точката (болният като че ли бе ударен от ток), сам подскочи от неочакваната реакция на пациента и започна да го успокоява — виждате ли, това се случва! Усещането за ток при иглотерапевтичните процедури трябва да бъде ясно изразено. Всички други изброени усещания (тъпа болка, напрегнатост и т. н.) — това все още не е цялостна реакция, а само приближаване към нея, тъй като иглата вече е близо до точката, но не се е докоснала до нервната структура. Така например при лечение на радикулити в областта на кръста често се използва точката в месестата част на седалището Хуан-тяо. При точно попадение в нея токът бие по цялото протежение на седалищния нерв — от мястото на убождането до петата и даже до пръстите на крака. Именно тогава се получава чудесен ефект от иглотерапията. В такива случаи ти се иска да възкликнеш, рекламирайки марката на фирмата: „Токът — това е животът! Нашият ток е най-силният в света!" За да се получи безболезнено усещане, пациентът; преди убождането следва да бъде предупреден, че не би трябвало да изпита болка, и че при най-малка болка не е необходимо да търпи, а да каже на лекаря. Тогава може лесно, като по коридор да се проникне до нужната дълбочина, като се избегнат болезнените участъци. Ако болният не е настроен психологически, той не почива по време на лечението, тъй като е напрегнат. В такъв случаи е трудно да се оцени качеството на реакцията, а оттук и ниската ефективност на лечението. Веднъж попаднах даже в конфузна ситуация. Кабинетът, в който работех, беше тесен. За да приема наведнъж повече болни, те се разделяха на две групи — мъжка и женска. Женската група в повечето случаи се състоеше от възрастни жени. Цял кабинет с баби. Излекуваш ги от радикулит, на другия ден идват да си лекуват зъбобол. И така всеки ден. Общуват една с друга. Коя лежи на кушетката, коя седи на стол, а друга поради липса на място — неизвестно на какво. За мен, когато се задълбоча в работата си, понятието възраст изчезва. На някоя трябва да се поставят игли, на друга — да се направи кратка хипноза. Някой стои до прибора, лекува шията си от миазит. Между впрочем много добър пример е „Електроника ЧЗНС-2" — електроневростимулатор, действащ върху кожата. Сега се продава в магазините за медицинска техника, а тогава първият образец ми подари неговият изобретател Владимир Шахов. За половин минута премахва и най-острата болка. „Миличка — казвам на бабата, ~ ще те ремонтираме и ще те направим съвсем като нова. Ще те подмладим!" И бабите седят, доволни като ученички. Сприятелиха се помежду си. Коя по работите на друга в общината ходи, коя пенсионните проблеми на новата си позната решава. „Аз — казва една от тях — снощи си отивам вкъщи, а съседките, мои връстнички, си седят на пейката. А на мен ми е така леко! Направо ми се иска да прелетя край тях." Когато нашето весело лечебно събрание набра пълен ход, в кабинета влезе нова пациентка. Млада, с повишено чувство за собствено достойнство. Хвърли пренебрежителен поглед на всички, седна и кръстоса крака. Очакваше внимание. Не по-малко от секретарката на някой началник. А бабите притихнаха. Седяха си тихо, присвили устни, и едва доловимо поклащаха глави. — Не е необходимо — каза тя — да ми обяснявате. Вече съм преминала иглотерапия в санаториум. Обикновено, както вече казах, предупреждавам пациентите за евентуалните усещания. Но щом не трябва, значи не трябва. Поставям иглата в точката Цюй-чи. Има такава общоукрепваща точка в гънката на лакътя. Използва се и при лечение на остеохондроза в шийната област. Токът от нея трябва да се усеща дори в палците. И когато той я „удари", от учудване всезнаещата пациентка прибягна до най-обикновен уличен „фолклор''! А моите баби, както си седяха мълчаливо, така си и останаха, само продължиха да поклащат глави ... Именно в този период, когато възникна остра производствена необходимост от групово лечение на много болни, при липсата на медицински персонал и на помещения, започна да се развива идеята за активно съвместяване на психотерапията с рефлексотерапията като една от приемливите форми за работа в тези условия. Хипнозата позволяваше да се обхване цялата група наведнъж, а въздействието върху точките беше високоефективно средство за лечение на редица заболявания. Веднъж в книга, посветена на йогите, срещнах препоръката да се внушава усещане за топлина в областта под коленете за снемане на главоболие. Виж ти, та нали в тази зона се намира известната чудесна точка Изу-сан-ли! Както може да се прочете във всички справочници по рефлексотерапия, тя се използва за лекуване на почти 100 заболявания. Общоукрепващото й действие е широко известно. Според преданията китайците веднъж на половин година при пълнолуние я обгарят с пелинова цигара с профилактична цел. И препоръчват най-вече за лекуване на главоболие. Значи предизвикването на нейната реакция чрез самовнушение може да се използва за снемане на главоболие. Ако е така, то би било целесъобразно чрез хипноза да бъде внушено на болния възникването на токови усещания именно в тази точка. И не само в тази точка! Във всяка друга, препоръчвана при лечение на едно или друго заболяване! Така започна да се създава методът на хипнотичното въздействие върху предполагаеми рефлексогенни точки с цел да бъдат използвани като активно промеждутъчно звено между кората на главния мозък и вътрешните органи на човешкия организъм. Остава загадка дали наистина в препоръките по йога се е съдържала именно тази идея, или това е бил само съвет за внушаване на усещане за топлина в крайниците като начин за отвличане от болката, известен и в нашата народна медицина — топлите вани за крака например. Обстоятелството, че работих "едновременно в две области — в рефлексотерапията и в хипнозата, е навярно главната причина да стигна до техния качествен синтез, изпреварвайки онези лекари, които широко синтезираха двете насоки само количествено, като съчетаваха механично хипнозата с иглотерапията. Публицистът В. А. Агроновски, който по това време се запозна с новия метод — сигнална рефлексотерапия, описва по следния начин моите занятия и експерименти в статията си „Посещение при екстрасенса" (в нея излага и моя критичен анализ на психотерапевтичния механизъм на действие на „биополето"): „... Алиев ми разказа историята на откритието си така. Веднъж, провеждайки в клиниката си редовен сеанс на лечебна хипноза, той се решил накрая да провери идеята, която отдавна се била „загнездила" в главата му. С тази цел изчакал, докато болните потънат в сън, дал на всеки от тях по един флумастер и обща задача, формулирана по следния начин: „Вие чувствате как от пръстите на краката ви тръгва енергия, напомняща слаб ток. Тази енергия лекува вашата болест. Рисувайте с флумастера пътя, по който тя се движи! Рисувайте!" — и замрял в очакване. Наистина било интересно какво ще направят болните. А те, представете си, започнали да рисуват с флумастерите линии направо по тялото си и когато Алиев внимателно ги разгледал, не повярвал на очите си — те преминавали точно по акупресурните точки! При това у всеки болен били „засегнати" именно онези точки, които „съответстват" на болестта му! Този, който, да предположим, е имал язва, рисувал по точките, подлежащи на иглотерапия именно при язва, а този, който страдал от радикулит, отбелязал точките, които обикновено лекуват с игли при радикулит. И всичко това, забележете, става по време на сън, при това се извършва от хора, нямащи понятие за съществуването на акупресурен атлас. И отгоре на всичко, които преди не са били лекувани с иглотерапия... С други думи Алиев би могъл да застане пред 10 или 100, или 1000 души, да накара да заспят онези, които се поддават на хипноза, след това да „пусне" през тях „ток" и с това да счита своята мисия за завършена поне до момента, в който хората трябва да бъдат събудени: те сами си поставят диагнозата (при това безпогрешно, тъй като „водач" се явява самият болен орган, който не може да сбърка) и сами се лекуват (при това с усърдие, за което лекарите не са и сънували). „Слушай моята команда!" — би възкликнал Хасай Алиев, стоейки пред микрофона на някой 100-хиляден стадион. „Към сеанса... пристъпи! Токът е пуснат!" Представям си как са се веселили официалните лица в официалните си кабинети, когато Алиев отивал при тях с този „номер" ... Механизмът на действие в този случай включва саморегулирането. Естествено тук все още става дума само за включване чрез хипнотична реакция на организма на автоматично-рефлекторно саморегулиране на вътрешните му системи. Управляемото саморегулиране възникна по-късно, когато летецът-космонавт А. Г. Николаев ми предложи да помисля какво може да се направи, та за включването на точките да не е необходимо да се хипнотизират космонавтите на разстояние чрез системата за връзка. С други думи, космонавтите да се научат самостоятелно да включват лечебно-укрепващите точки. След завръщането си от звездния град, където бях поканен за експерименти с група доброволци изпитатели, в която влизаха такива ентусиасти като Г. М. Колесников, А. Н. Свирски, С. А. Кисельов и др. (за тях винаги си спомням с уважение и признателност), по време на поредния сеанс на токова психотерапия в клиниката предложих на един от пациентите си да възпроизведе самостоятелно, по памет току-що изпитаните от него токови усещания. Когато този пациент се опита да се съсредоточи върху възпроизвеждането им, той неочаквано за себе си (и за мен) отново изпадна в хипноза, в която се реализираха тези усещания. И тогава у мен възникна догадката, че ако бе научен на самохипноза, той би могъл да се настрои и да получи не само токови усещания, но и всяка друга желана от него реакция на организма. Догадката ми се оказа вярна: трябваше да се разделят двата стадия — стадият на приемането на установъчната задача и стадият на нейната автоматична рефлекторна реализация от организма. По този начин благодарение на това разделяне се отстранява противоречието, пречещо на съзнателно-волевото саморегулиране. Именно чрез използване на самохипноза човек става не просто „заспал робот", а остава творчески свободен да приема своите установъчни решения. Тези свои установки той използва вместо командите на хипнотизатора. Оставаше само да бъде научен на управляема самохипноза. Отначало започна така. Пациентът бе хипнотизиран с помощта ма обичайните класически методи и в състояние на хипноза му бе внушено, че той може сам в нужния момент лесно да възпроизведе у себе си изпитваното сега хипнотично състояние, че използвайки го, той е способен да реализира собствените си цели. За това е необходимо да си представи тези цели под формата на образна картина на желаните изменения в организма непосредствено преди включване режима на саморегулиране. За облекчаване включването на самостоятелно предизвикваното хипнотично състояние на пациента допълнително му бе внушавано, че самохипнозата настъпва автоматично, ако преброи на ум до пет, гледай в една точка, и ще се прекрати точно в определен момент. Възможно е да се формулира и друг условнорефлекторен ключ за самохипноза. Например като се внуши, че състоянието на саморегулиране ще настъпи автоматично при вдигане на дясната ръка и наклон на главата назад. Варианти за това има много. Съгласете се, че такъв метод на обучение на съзнателно-волева самохипноза за пациента е значително по-достъпен, отколкото например системата за тренировка на йогите, основана върху отработването на определени неподвижни пози и специални начини на дишане с волево концентриране на вниманието. Такава подготовка не е по силите на всеки. От друга страна, научил се веднъж на самохипноза, пациентът би могъл да усвоява по-успешно по свое желание и всяка от полезните за него йогийски пози или дихателни упражнения. Да не говорим за това, че навикът за самохипноза го освобождава от необходимостта от дългото, поетапно усвояване на това състояние чрез автогенна тренировка. Приблизително за 30 на сто от общия брой желаещи 2—3 повторни процедури на такова интензивно обучение се оказваха напълно достатъчни за устойчиво усвояване на основния навик за саморегулиране. С останалите се налагаше да се работи по-дълго. По-нататък те можеха години наред самостоятелно да използват и да развиват този навик. Разбира се, тук не всичко е толкова просто, изложен е само основният принцип на обучение с помощта на хипнозата. Редица технологични тънкости и важни елементи на този процес остават в областта на .професионалната компетентност на лекаря специалист. Обучението с помощта на хипнозата не е ново явление. Така например тя се прилага, и при това отдавна, за интензивно изработване на навици при професионалното обучение. В пресата се появи съобщение, че в Париж е създадена лаборатория или институт, където за пет или шест едночасови сеанса милионери могат да се научат бързо да пишат на машина, да карат кола, а напоследък дори се организирал курс за пилотиране на лек спортен самолет. Нима това не е чудо — спиш 5 часа в приятно лечебно състояние и лети колкото искаш! Благодарение на хипнозата рязко се повишава скоростта на обучението поради това, че цялото внимание на обучавания е приковано към инструктиращото въздействие, което лесно се разпространява върху мозъчните механизми. В известната методика на Лозанов за интензивно изучаване на чужди езици също се използва елемент на сугестия (внушение). В нейната основа лежи следната структура: игра, роля, липса на страх от допускане на грешка, смяна на името (намалява отговорността, следователно отсъствуват и съответни рефлекси), работа е големи обеми от информация (което създава увереност във възможностите за възприемането) и т. н. Широко известни са опитите на руския психотерапевт В. Райков, използващ хипнозата за стимулиране на психологическите условия за творчество, например при рисуването. На пациентите се внушава образ на гениален художник (Репин, Левитан) и се оказва, че внушеният образ мобилизира целия опит и впечатления на човека в дадена област, позволява му да се разкрепости, да рисува по-добре. Л. П. Гримак и Л. С. Хачатурян, написали немалко разработки за потенциалните възможности на човешката психика и работили дълги години в областта на моделирането на човешките състояния при хипноза, са провели успешни изследвания и по моделиране състоянието на безтегловност на космонавтите. Експериментите са показали, че ако човек вече е изпитал това състояние, при внушение то се възпроизвежда, дозира и развива. След такова обучение на земята космонавтът по-бързо се адаптира по време на полет, което има важно практическо значение. Та нали моделирането на безтегловност в условията на силно въздействие на гравитационните сили е твърде затруднено, а хидробезтегловността и кратковременната безтегловност в реактивните самолети е скъпа и рискована процедура. Но да се прилагат методи за психическо въздействие върху човек, намиращ се на стотици километри от Земята, е много рисковано, тъй като хипнозата е поставена в зависимост от управлението отвън, свързана е с намаляване на волята и критичната оценка на човека. По мое убеждение именно затова тези експерименти с хипноза никога няма да излязат извън рамките на лабораториите. Еволюцията на човека води неизбежно до неговото освобождаване. Той инстинктивно не се нуждае от диригент, който да ръководи неговото състояние и поведение отвън при осъществяването на най-интимните мозъчни механизми на творческия процес. Самата природа на човека изисква той да прави това сам. Ето защо ние прилагахме хипнозата за овладяване на саморегулирането, с помощта на което човек сам, въз основа на съзнателна преценка, предизвиква у себе си волева самоорганизация за постигане на определена цел — да стане шампион планерист, професионална машинописка или живописец като Левитан. Няма да използва джобен хипнотизатор, я! Класическата хипноза за овладяване на саморегулирането се използва в самото начало. Този подход отразява същността на нещата и природата на механизмите за обучение и като лабораторен вариант е идеален. Същевременно той е недостъпен за широко усвояване. Тук привържениците на автогенната тренировка обикновено възкликват: „Ето, хванахме ли ви най-после, новатори! Ключът е за избраници, за хипнолабилни, а автотренингът е за всички!" Нищо подобно! Изследванията на лица, успешно усвояващи автотренинга, показват, че ефективно възприемат този метод именно хипнолабилните. Останалите само страдат от това, че около тях щастливците „спят", изпаднали в целебно състояние, а те въпреки желанието и старанието си не могат да го изпитат. Нито записаното на магнетофон пеене на птичка, нито шумът на ромоляща .вода, нито лекарят в бял халат Разхождащ се монотонно из стаята и разказващ-за голямата полза от автотренинговрто състояние — ръцете се отпускат, краката се отпускат, чувствате приятна топлина и тежест в тялото, почивате ... — не помагат! Освен това при автогенната тренировка изобщо не се контролира и отчита изходната възприемчивост към внушение на пациента, а още по-малко се регулира целенасочено, както при нашия метод. Оказва се, че привържениците на автотренинга, доказвайки силата на своя метод, са забравили азбуката на медицинската наука — голямото значение, което имат индивидуалността на пациента, неговите психологически и физиологически възможности и накрая типът нервна дейност. Затова автогенната тренировка се изражда, оставайки санаториално-приложна, тесномедицинска мярка, тъй като прилагането й е ограничено и отчуждено от естествения активен живот на човека. Представете си, че се намирате в обичаен делови ритъм, а в това време ви предлагат да легнете, да се отпуснете и да почувствате топлина в левия си крак. Докато в универсалните възможности на саморегулирането са заложени удивителни възможности за развитието на човека. Като всеки създател на нов метод авторът на тази книга се стреми да покаже съществените различия между старото и новото, предимствата и перспективите за развитие, като отчита изворите и насоката на. човешките усилия в развитието на науката за саморегулиране. За да не обиди привържениците на автотренинга обаче, той е съгласен да оцени своите стъпки в тази област само като етапи в усъвършенствуването ,на вече натрупания опит. Ако трябва да бъдем точни, на един от етапите в развитието на метода на саморегулирането, когато статиите за него не можеха да проникнат в печата, корифеите на родната психотерапевтична наука съветваха автора да изхвърли от своите разработки думата „хипноза" и тогава те щели без усилие да бъдат приети за печат. Но как да я изхвърля, когато нея я има в действителност? Пред очите ми понякога. изплува една отдавна минала случка. Възрастният професор, чиито книги ме увличаха от детинство, тежко се надигна от стола и взе някакво списание от библиотеката. „Суфрология" — ми преведе той името на списанието. „А какво е суфрология?" — попитах в невежеството си аз. „Същата хиноза. Постоянно търсят с какво да заменят тази дума." А беше словоохотлив този професор и ми разказа как на една международна конференция негов колега от чужбина, също професор, изнесъл доклад, в който твърдял, че хипнозата като явление изобщо не съществува, и привежда убедителни научни данни. „Ето как стоят нещата, млади човече!" — победоносно завърши той разказа си. — А вие как смятате — има ли, или няма хипноза? — не издържах аз, обръщайки се към завеждащия катедрата по психотерапия в Централния институт за усъвършенстване на лекари, какъвто всъщност бе Професорът. — Разбира се, че има. Един цял раздел от психотерапията се нарича хипнотерапия. На тази основа е разработена емоционално-стресовата тренировка, автотренингът. Ние използваме и понятието релаксация. Тя е много необходима за човека. А къде е човекът? Той е навсякъде — и в морето, и в космоса, и на спортната площадка... И ми изнесе лекция като студент първокурсник за значението и полезността на психотерапията, за което изобщо не го бях молил. Бях го помолил да ми даде отзив за работата ми. След демонстрирането на метода на една клинична конференция същият професор заключи: „Нашият млад колега е високо ерудиран. Неговият опит заслужава да бъде изучен. Разбира се, този метод може да се използва наравно с другите. По-точно не метод, а методика, похват. Но какво е това предизвикателно щракане с пръсти? (Бях си позволил по време на хипнозата на пациента леко да щракна с пръсти, за да привлека вниманието му върху реакцията.) Що за безцеремонност? Бих предложил на лекаря вместо това да направи нещо приятно за пациента. Например да вземе едно дайре или нещо друго от този род..." Обидно беше не само поради това, че професорът говореше напълно сериозно. Страшното беше, че неговите асистенти го слушаха съвсем сериозно, а двама от тях (прости ми, боже, ако само ми се е сторило) дори ме гледаха осъдително. Когато стигнахме до феномена на реакцията от акупресур«ите точки, професорът каза: „И какво виждаме? Виждаме универсалността на хипнозата. Когато той (т. е. аз) казва: „Токът тръгва нагоре", токът, колеги, тръгна нагоре. А когато той казва: „Токът тръгва надолу", токът, колеги, тръгна надолу! А къде другаде можеше да отиде?" Извинете за добавения израз. Последната фраза той не изрече. Аз сам я добавих, за да досадя на професора, който говореше за феномена като за нещо подразбиращо се от само себе си. До утвърждаването му от Министерството на здравеопазването методът на управляемото саморегулиране бе официално одобрен от института за обща и съдебна психиатрия „Сербски". Това не беше лесна работа. Без да навлизам в подробности, искам да кажа, че присъстваха такива забележителни хора като Л. М. Асанова със своите колеги от детското отделение, в което заедно с лекуващите лекари се опитахме да излекуваме децата от ануреза (мощно напикаване).. Както стар ловец спокойно заспива преди лов, знаейки че в 4 часа сутринта ще се събуди без будилник, така и детето, влизайки в особеното състояние, се настройва за спокоен сън и знае, че в уреченото време очите сами ще се отворят и то ще се събуди. Това помогна да се намали дозата на лекарствата, а децата спяха дълбок и здрав сън. Не мина и без такива доктори на науките, които настойчиво ме съветваха, че ще е „от полза за делото" методът да се определи като част от някакъв друг, вече широко известен метод, например автотренинга. Едновременно с това предлагаха рязко да се ограничи сферата на неговото практическо приложение. За всеки случай. Така, виждате ли, ще бъдем по-скромни и методът ще бъде внедрен по-бързо! Като че ли в нашата страна могат да се внедряват само стари методи! Или само тези, които имат аналози зад граница. Нима не ни стига това, че йогата, китайската гимнастика, автотренингът и даже културизмът дойдоха при нас от чужбина? Нека да развиваме собствените си постижения! Неотдавна американската асоциация за развитие на съветско-американските делови връзки „Сребърен шип", представители на която ние обучавахме на саморегулиране чрез преводач, нарече метода супертехнология и изрази желание да изпрати свои лекари за усвояването му. Една от представителките на тази асоциация усвои правилото за влизане в особеното състояние буквално за 10 минути и се занимаваше със саморегулиране, докато ние водехме преговори. Изведнъж нещо падна. Оказа се, че мадам е създала у себе си образа на велосипедистка и, както се изрази през смях, краката й „тръгнали". Тя щяла да продължи, ако не се бе блъснала в масата. Това не би се случило, ако нашата първа ученичка от друг континент бе преминала пълния курс на обучение. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|