Първо правило. Състоянието на саморегулиране е състояние на равновесие между психическите и физиологическите функции на организма, при което почиват душата и тялото. Ако то не се включва веднага, НЕ БЪРЗАЙТЕ, ОПИТАЙТЕ ОТНОВО И ОТНОВО. Докато се опитвате да влезете в състоянието, мозъкът се превключва от напрегнатите впечатления през деня към желаната от вас насока.
Влизането в режима на саморегулиране не трябва да е механично (въпреки че може да бъде изработен и навик), а тържествено, празнично, тъй като в този случай вие се обръщате към дълбоката същност на организма.
След известна тренировка състоянието на саморегулиране ще се включва веднага, при наличието само на едно ваше волево усилие, даже без спомагателните ключови действия.
Може би задачата, която искате да осъществите с помощта на саморегулирането, е съвсем нова и необичайна за вас или твърде отговорна и това ви пречи да създадете нужната дълбочина на състоянието? Погледнете на нея от друга страна. Не като че ли пред вас е планина, която трябва да превземете, а като че ли играете увлекателна детска игра.
Ако е необходимо да задълбочите състоянието на саморегулиране, което все още не се задълбочава с помощта на обикновената ваша заповед, преди да пристъпите към реализиране на основната набелязана задача, осъществете две други кратки задачи, които обикновено изпълнявате успешно. Това ще допринесе да се получи необходимото задълбочаване на състоянието.
Второ правило. В режима на саморегулиране психиката на организма се измира в положение, наподобяващо превключването на скоростите в предавателната кутия на автомобила в състояние на „нулева скорост" _ продължава да действа енергията от предния момент. А вие се стремите да я преодолеете, превключвайки се в желаната насока.
Ето защо помнете за инерцията на изходното състояние на вашата нервна система. Тя се преодолява чрез дълбочината на режима на саморегулиране и яркия подбудителен образ на желания резултат.
Така например ако се намирате в състояние на депресия, тонусът на самочувствието ви ще се повиши едва след като, използвайки вол,ята и творческото си въображение, формулирате за себе си желаната картина на активно състояние. Режимът на саморегулиране ще възнагради вашите волеви и творчески усилия, като ги материализира и ви даде морално удовлетворение.
Формулирането на задачата за вътрешната природа на организма трябва да се осъществява чрез езика на душата, т. е. посредством най-естествения за вътрешните ви намерения език. Някои използват за тази цел зрителни образи, на други са им по душа мислените заповеди. Съвсем скоро ще се научите да чувствате този език, с помощта на който съзнанието успешно общува с подсъзнателните механизми. Когато го овладеете, ще се превърнете в истински стопанин на своя организъм.
Поставяйте си ясна цел. Преди да встъпите в царството на саморегулирането, трябва добре да осъзнаете какво точно искате!
Ако установъчвото желание се окаже недостатъчно определено, дълбочината на режима се намалява — при упражнението с ръцете те увисват във въздуха, действията са затормозени. Това е така, защото се задейства естественият предпазен механизъм на психиката — включва се мисленето, което е принудено да реши какво да се прави по-нататък.
По такъв начин използването на саморегулирането развива не само волевите и творческите възможности, но и най-ценното у човека — неговото самосъзнание.
Трето правило. При използването на саморегулирането човек трябва да е достатъчно осведомен и по-специално да знае, че съществуват (произволни и вегетативни функции на организма. Произволните могат да бъдат задействани само с волево намерение, а. за включването на вегетативните функции (налягане, тер-морегулиране, потоотделяне) — е необходим и образът на дразнителя, предизвикващ тези функции.
Така например образът на изпитата чаша кафе (ако то помага) ще стане причина в режима на саморегулиране да се повиши тонусът на хипотоника, а образът на изпитата таблетка ще помогне да бъде предотвратен пристъпът на стенокардия, ако това лекарство, разбира се, често ви е помагало. По този начин може (но само под контрола на лекар) да бъде намалено приемането на различни лекарства за сметка па засилването на психотерапевтичното им действие. В случая се използват изработените в процеса на жизнената практика условнорефлекторни връзки, които лесно оживяват по заповед с помощта на саморегулирането.
В резултат на няколко тренировки ефектът от действието на лекарствата може да бъде получен дори без образа на дразнителя, а само с волевото намерение за желания лечебно-оздравителен резултат.
По този начин оживяват и се подчиняват на волево управление и други, до този момент непроизволни функции, преживяни в миналото състояния, усещалия, физиологически реакции и навици. На основата на съживените те могат да бъдат използвани за моделиране на новите процеси, развявайки по такъв начин ресурсите на своите възможности.
Ето защо саморегулирането съдейства за развитието на връзките между волята и подсъзнателните механизми на организма. Това означава, че вие постепенно се превръщате във все по-голям господар и а собствената си съдба. На своята свобода!