Книга за метода на управляемото саморегулиране. Ще попитате защо така се нарича, не е ли названието му управляемо саморегулиране тавтология?
Изтегляне 0.65 Mb.
|
Свързани:
курсова работа (1) Кати финанси
| ФЕНОМЕНИТЕ НА САМОРЕГУЛИРАНЕТО
Когато говорим за феномените на саморегулирането на първо място, разбира се, имаме предвид възможността на човек то собствено желание да снема болката си. Например да (премахне главоболието, зъбобола или сърдечната болка. Освен това в особеното състояние човек може да обезболи практически всяка част от тялото си, било то ръка, гръб, корем или крак. Демонстрирайки ефекта на обезболяване в група от обучаващи се по метода на саморегулирането, желаещите предизвикват у себе си особено състояние и програмират организма си примерно за такава установка: ^Ръката (или бузата, зъбът) ми стана безчувствена, изтръпна." Едновременно с това е необходимо. колкото се може по-дълбоко да се навлезе в неутралното състояние, за да не се пречи на организма да синтезира желаната ответна реакция. При това не бива да се пречи на процеса на нейната реализация, насочвайки мислите си върху това, как и защо трябва да протече съответната реакция и как се осъществява обезболяването. И ще се осъществи ли изобщо? Автоматичната реакция блокира, ако съзнанието се насочи към нея, тъй като автоматите, от една страна, получават установъчна задача от типа „да", а от друга — от типа „не". В случаите на обезболяване установките се програмират, както вече стана дума, на езика на вътрешните желания, например когато човек се настройва за нещо. В този случай той може да използва по желание подпомагащи ефекта образни представи от своя жизнен опит, припомняйки си например как веднъж са му обезболили удареното място с хлоретил или зъба с упойка. Тези образи рефлекторно съживяват от паметта на организма следите от минали реакции. Активизиране на миналия опит на организма и синтез на елементите на този опит в насока, определена от Дадената установка, т. е. в нов опит — ето основата за извършването на саморегулирането. Във връзка с това .могат да бъдат дадени няколко практически съвета, как да се използва саморегулирането за лечебни и профилактични цели. Ако човек е прекарал инфаркт и пие по време (на стенокардичви пристъпи нитроглицерин,, в много от случаите приемането на медикаменти може да бъде заменено от ефекта „плацебо", т. е. осъществяваме на мнимо приемане на съответното лекарство в състояние на саморегулиране. Нервната система ще реагира чрез съществуващия рефлекторен механизъм и сърдечната болка може да премине. Ако ефектът на обезболяване не е достатъчен, то подобни опити над организма съвсем не са безопасни и консултацията с лекар е задължителна. Още по-добре би било, ако болният, който владее саморегулирането, се опита да избегне инфаркта и да неутрализира болките при пристъпите на стенокардия, като съчетае предписаните му медикаменти със саморегулирането. Прш всички случаи това се ръководи от лекар. Същото се отнася и за хшпотониците (страдащите от ниско кръвно налягане). Усвоявайки саморегулирането, те ще могат с негова помощ да повишават тонуса си, представяйки си например, че са изпили чашка кафе. Или пък нещо друго, което обикновено им помага, например топъл и студен душ. По-добре би било, разбира се, ако тази процедура се проведе откачало няколко пъти с лекар. Така и контролът е осигурен, и ефектът ще бъде по-добър. Ако имате високо кръвно налягане, саморегулирането ще ви бъде особено полезно, тъй като то ориентира процесите на организма по-скоро към отпускане, отколкото към тонизиране. Могат да бъдат избегнати хилертоничните пристъпи с помощта на редовни упражнения в особеното състояние, почивайки в него. А ако налягането все пак се е вдигнало — чрез дълбоко отпускане, характерно за саморегулирането. Такова потъване в състояние «на обща релаксация е познато от автогенната тренировка. С помощта на особеното състояние могат да бъдат предизвикани неговите характерни проявления — топлина и тежест в тялото, сънливост и да останете в него 10—20 минути. По принцип при лечението на различни заболявания се използват известните принципи па психотерапията. Ако например при лекуването на бронхиалната астма на божия се предписва курс от хипнотерапия, състоящ се от 10 половинчасови процедури с прилагане на определена система от терапевтични формули на внушение, то при саморегулирането се използва същата рецепта, но се изпълнява самостоятелно по предписание на лекуващия лекар. Достатъчно опит е натрупан и при хирургическите операции, осъществявани с помощта на саморегулирането. Веднага следва да направим уговорката, че хипнотичното обезболяване с помощта на хипнотизатор, дори ако се осъществява по радиото или телевизията, не променя същността на хипнотичната процедура и може да бъде ефективно само при лица с повишена хипнабилност, А ние обучаваме пациентите как сами да се подготвят за операция. Така например в очната клиника по микрохирургия на проф. Св. Фьодоров проведохме експеримент. Болните постъпиха в клиниката в 5 часа вечерта. От 7 до 8,30 часа с тях бе проведена групова психотерапия, т. е. в хипнотично състояние те овладяваха саморегулирането. А на другия ден в 10 часа сутринта бяха подложени на конвейерна операция! При обучението основното внимание бе насочено към това, в навечерието на операцията болните да подобрят нощния си сън, а непосредствено преди нея самостоятелно да изпаднат в състояние на дълбока релаксация и сън и по време та операцията да се ръководят само от гласа на хирурзите. Особено важно при това се оказа не само обезболяването, но наравно с него и премахването на тревогата във връзка с операцията, което беше необходимо за стабилизиране на различни психо-вегетативни процеси па организма, например кръвното налягане. От това в немалка степен зависи състоянието и поведението на пациента по време на операцията. На основата на придобития опит бе установено, че при критична емоционална ситуация човек по-лесно овладява саморегулирането. За него това се превръща в опорна точка, което показва, че саморегулирането може широко да се използва в хирургията. Около 30—40 на сто от общия брой на болните, които бяха обучавани, след първата процедура на следващата сутрин можеха самостоятелно да изпаднат в нужното състояние и да останат в нето по време на операцията и дори след нея — от 30 минути до няколко часа, което е много полезно за тяхното възстановяване и съдейства за ускореното им оздравяване. Останалите пациенти или по-трудно се поддаваха на обучението, или недостатъчно вярваха в своите възможности. Освен това новостта па метода трудно се асоциира с обичайния, стереотипен болничен процес и за съжаление не се отчита от лекуващите лекари, което не съдейства за получаване на нужния резултат. Лекарите практици не вземаха предвид специфичните особености на възприятията на овладелите саморегулирането пациенти и не ги използваха при операцията, тъй като не бяха посветени в този процес. Но дори в този случай предварителната работа с болните даде чувствителен, реален успех. Цялата бригада от хирурзи, работеща този ден на операционния конвейер, и самият проф. Фьодоров отбелязаха, че в сравнение с другите болни овладелите саморегулирането са били по-спокойни по време на операцията и че очите им са били „меки", податливи. Естествено на пациентите, които сами предизвикаха състояние на релаксация, не се даваха никакви премедикационни препарати (успокоителни и обезболяващи лекарства). В Ереванската републиканска болница бяха проведени около 100 хирургически операции, свързани с общохирургическата патология и патологията на УНГ. Някои болни дотолкова се научиха да управляват състоянието си, че дори след като излязоха от болницата, по своя инициатива продължиха да тренират способностите си в различни области. Успешното преодоляване на стреса по време на операцията ги убеди в ползата от саморегулирането и по този начин самата операция се превърна в подкрепящ, фактор за повишаване ефекта от обучението. Така например след оздравяването си един от пациентите използваше саморегулирането при игра на шах. „Настройвам се — каза той — да съм като Фишер и така получавам много нови сили!" Друг пациент прилагаше саморегулирането в гимнастиката. Преди състезания използвал особеното състояние, за да се настрои на желаната емоционална вълна. По време на гостуването ми на издателство „Млада гвардия" в Чехословакия в групата бе и известната гимнастичка Олга Корбут, която, след като изпита състоянието на саморегулиране върху себе си, ми разказа, че при изпълнение «а гимнастически упражнения в това състояние може да се проследи цялата система на мускулна подготовка на организма, което от своя страна съществено помага на спортиста да усъвършенства техническото си майсторство. Методът на саморегулиране е широко използван в УНГ-отделението на републиканската клиника в Махачкала. Ето как оценява ефекта от прилагането му завеждащият УНГ-катедрата на Дагестанския медицински институт, докторът на медицинските науки, проф. М. С. Михайловски: „Сътрудниците от Центъра по саморегулиране успешно обучиха 127 болни с различни УНГ патологии: вазомоторни и алергични ри шити 'н синузити (хрема с различел произход), остри и хронични ексудативни синузити с проявен болеви синдром, заболявания на носоглътката и ларингса, заболявания на ухото с изразена симптоматика, които трудно се поддават па терапия (трудно премахващи се с аналгетици болки; трудно поддаваща се на корекция вестибуларна симптоматика — виене на свят, нарушаване на координацията; отделяне на гной на фона на висока активност на микробната флора — гноен синузит или фронтит), а също болни, които бяха подготвени за операции. Високата терапевтична ефективност на метода при състояние, придружавани от невро-вегетативни нарушения (хроничен тонзилит, шум в ушите, нарушаване функциите на ларингса и др.), изработената в процеса на обучение способност на болните самостоятелно и бързо да премахват рецидивите па заболяването, а също специалните упражнения, затвърдени чрез тренировки в режим на саморегулиране с профилактична цел позволиха управляемото саморегулиране да се разглежда като основен лечебен профил античен метод за тази група болни. Всички болни, преминали този курс и а лечение като задължителна програма, овладяха управляемата аналгезия и анестезия (обезболяване). Придобитите навици да управляват психо-емоционалните си състояния им позволиха в нощта преди хирургическата операция да предизвикат у себе си дълбок, спокоен сън, без да използват медикаменти, като програмират състояние на покой и липса на страх след пробуждането си и по време на операцията. Способността им към управляема аналгезия и анестезия даде възможност да се намали количеството на лекарствата при операцията и в след операционния период. Сега обучението по метода на саморегулирането със съвместните усилия на сътрудниците на 'центъра и лекарите от УНГ-отделението се превръща в обичайно явление и се въвежда в комплексната терапия на повечето болни, което същевременно създава положителен психологически микроклимат. От 1988 г. научното обосноваване па ефекта от саморегулирането !И разработването на методически варианти за лекуване на различни видове УНГ-патологии е тематика на катедрата по УНГ-болестите." За 10 години работа по метода на саморегулирането бяха обучени няколко хиляди пациенти на различна възраст и с различни заболявания, предимно от функционален характер. Саморегулираието се прилага й в редица случаи на органични заболявания, при които е необходимо общо активизиране па защитните сили на организма. Списъкът на заболяванията, за които не е противолоказна психотерапията, .може да бъде намерен във всеки медицински справочник за лекари специалисти. Наблюдението върху отдавна обучени пациенти позволи да се отбележи една особеност — диапазонът на прилагане на метода след пълното му овладяване зависи от развитието на интелекта па човека, на неговите възгледи, ентусиазъм и конкретни медико-психологични знания в дадената област. - Един мой приятел предизвикваше особеното състояние с надежда (както ми се струваше — суетна) да се избави от прошарените си коси. И представете си — това наистина се случи! След месец косата му отново потъмня като на младини. Струва ми се, че читателят ще прояви интерес към разговора на писателя Владимир Столяров, който се интересува от саморегулирането, с владеещата метода Людмила П. (тя е на 39 години, омъжена е, има двама сина и работи в промишлено предприятие), Владимир Столяров: Какво ви накара да се заемете със саморегулиране? Людмила П.: Интересът ми към метода. Със здравето бях добре. -Единственото, от моето се оплаквах, бе силната умора след работния ден. Все пак ек налагах да изпълнявам и домашната работа. В. С.: Бързо ли овладяхте ключа? Л. П.: Струва ми се, за 3—5 сеанса,по половин час всеки. В. С.: Като съвсем здрав човек на вас ви е трудно да сравните предишното си състояние със сегашното. Л. П.: Съвсем не. Първо, бях много избухлива и обидчива, а сега вече 5 години мъжът ми не е чул рязка дума от мен. И забравих напълно какво е да обиждаш хората. Второ, бях твърде впечатлителна.- Синовете ми излизат на разходка, а а;з място не мога да си намеря. Всякакви глупости ми се въртят в главата. А сега всичко с наред. Трето, запазвам бодростта си от сутрин до вечер, при това в добро настроение И четвърто, престанах да пуша, въпреки че доста пушех. В. С.: Имали ли сте в живота си екстремални ситуации, при които да ви е помогнал методът? Л. П.: Струва ми се два пъти. Веднъж, когато получих силно сътресение на мозъка, и друг път, когато имах големи изгаряния на бедрата — излях върху себе си тенджера с вряла вода. В. С.: Бихте ли разказали по-подробно за това. Л. П.: Когато се подхлъзнах върху леда, и паднах и си ударих главата, започна да ми се гади, чувствах силно главоболие. Легнах си, предизвиках неутралното състояние и си представих, че към тила ми са включени електроди, през които преминава електрически ток. В.С.: А защо именно там? Л.П.: Не знам, навярно защото чувствах болка. В. С.: И помогна ли ви? Л. П.: Отначало почувствах как топлината тръгна от тила към носа ми. След това болката започна да стихва. През нощта предизвиках това усещане още три пъти. В. С.: А при случая с изгарянето? Л. П.: Знаех, че при изгаряне се нарушава структурата на кожата. Бях чела някъде в „Здраве". И за възстановяването й е нужен силен приток на кръв. Предизвиках неутралното състояние и си представих, че кръвта циркулира по целите ми крака. Тогава по-често предизвиквах това състояние, отколкото при сътресението на мозъка, но затова пък не се появиха мехури. А след три дни и зачервяванията на кожата изчезнаха. Не останаха никакви белези. В. С.: Значи вашите възможности се разшириха? Л. П.: Значително. Например вече две години откакто ми се обажда радикулитът. Но при него нещата са съвсем прости. Усещам у себе си точки, малко под гръбначния стълб, през които мислено пропускам ток. В. С.: И има ли полза? Л. П.; Голяма. В. С.: А можете ли да премахнете зъбобол? Л. П.: Ами! Разбира се, че не мога, В. С.: Защо? Л. П.: Не вярвам в това. В. С.: Но нали не сте пробвали? Л. Г!.. Защо да пробвам, след като не вярвам! В.С.: Кажете, опитвали ли сте да си поставите трудна задача, изпълнението на която изисква усилия, значително надхвърлящи нормалните възможности на организма? Л. П.: Не, страхувам се. В групата ни се занимаваше и жена в напреднала възраст, при това пълна. Тя си постави задачата да направи мост. Така я преряза! Явно не разчете възможностите си. Едва не се отвори раната от операцията й! В. С.: Без лекар, без неговия контрол такива неща не бива да се правят. Л. П.: А на нея това изобщо не й се отрази. По цял ден тича като момиченце из цеха. В. С.: Разбирате ли, че както в случая със зъбобола липсата на вяра ограничава вашите възможности, а значи и съдбата ви? Л. П.: Разбирам, но какво да правя, като не вярвам! В. С.: Често ли използвате ключа? Л. П.: По-рано го използвах често. Сега — не. В. С.: Защо? Л. П.: Погълната съм от всекидневието. Ако на това учеха още в училище — щях да имам навика. В. С.: Ако човек владее ключа, може ли да го предаде на друг? Или по-точно, можете ли да обучите друг, като използвате вашите възможности? Л. П.: Разбира се, научих мъжа си. Е, при него излиза по-лошо, трябва да помоля Алиев да се заеме с това. Обучих и роднините си, което направих и с по-големия си син, петнадесетгодишен, без разрешението на Алиев. Много исках да им помогна. В. С.: Какво може да прави синът ви? Л. П.: Да изпада в неутрално състояние и да танцува модерни танци, например брейк. А в нормално състояние, казва, че. се стеснява, обърква ритъма. В. С.: Не сте ли забелязали появата на нови възможности у вас, на нови способности, след като овладяхте ключа? Л. П.: Какво ново може да се случи на жена, която е погълната от грижи за семейството. Не. Ако не се смята, че понякога премахвам главоболието на близките си. В. С.: Как го правите? Л. П. Представям си, че през върховете на пръстите ми преминава ток като иглички. Слагам дясната си ръка върху тила на болния, лявата — върху челото му и леко наклонявам главата му назад. Разбира се, аз самата трябва да съм във фаза. Тогава чувствам по-добре какво трябва да правя. В. С.: Наистина ли снемахте болката? Л. П.: Още не е имало случай да не съм успяла. Разговорът им продължи дълго. Но нека спрем дотук и отговорим на въпроса — може ли човек, овладял ключа на управляемото саморегулиране, да го използва във вреда на околните? Разговорите с бившите ми пациенти ме убеждават, че добре обучените, с добре усвоен навик за саморегулиране хора, могат да предизвикат у себе си различни реакции, но досега не е имало случай някой от тях да си постави задача да извърши зло. Убеден съм, че състоянието на хармония неутрализира такива установки. А как иначе? Хармонията е благо, а значи и душевно здраве. И следователно не се страхувам, че ще кажа гръмки думи — всеобща хуманизация. С любезното разрешение на Владимир Столяров ще цитирам още един кратък откъс от дневника му, който може да ви бъде интересен. „Неотдавна ни дойдоха гости от Тбилиси. Две възрастни дами — Анна Григориевна Овсяникова, бивша актриса, една от основателките на Тбилиския куклен театър на марионетките, а сега активна общественичка, и Мария Ароновна Власова, терапевт в продължение на 45 години, сега пенсионерка. Гостенките бяха изключително вежливи. Професиите, на които бяха отдали живота си, бяха оставили своята следа върху поведението им. Като отдаде необходимото уважение на стопанина, Анна Григориевна без заобикалки направо попита автора на метода на управляемото саморегулиране: — Хасай Магомедович, вие самият владеете ли ключа на неутралното състояние? — Аз — не — усмихна се д-р Алиев. — Ако нямам 10 рубли, а някой ми ги поиска, ще мога ли да удовлетворя молбата му? — Разбира се, че не. — Чела съм индийските скрижали, запозната съм с учението на йогите, със системите няя, миманса, санкхя (три от шестте ортодоксални системи на индийската философия — бе.л прев.). Хората са посветили не един живот, за да се научат да владеят себе си. Пътища за това са търсили най-големите умове на човечеството. — Значи не са търсили там, където трябва. — Но съгласи се — не отстъпваше Анна Григориевна, — че да се научи човек на всичко това за 10 сеанса, не е съвсем сериозно. Д-р Алиев пристъпи към нея: — Станете, ако обичате. След няколко минути Анна Григориевна. беше в състояние на дълбока фаза. И това не бива да учудва никого — добрата й възприемчивост й позволи да предизвика това състояние без особени усилия. След пет минути Анна Григориевна сама предизвика у себе си това състояние. Очите й заблестяха. — Разбрахте ли? — попита лекарят. — Да, благодаря ви — направи церемониален поклон Анна Григориевна ..." Мой познат парашутист не можеше да забави разтварянето на парашута — страхът го караше да отваря парашута много по-рано, отколкото бе необходимо. Вместо необходимите 20 секунди на забавяне той едва изтрайваше 3—5 секунди. Със спортиста проведохме около 10 занятия. В състояние на саморегулиране той моделираше скока с парашут, представяше си как всичко трябва да се осъществи реално. Ето той пристъпва към люка на самолета, скача! Струята въздух го удря в гърба. Трябва да се изчака — една, втора, трета секунда... И тук рефлекторно той отваря парашута... Стоп! Още един път, но без паника. Увеличи забавянето. Една, две, три, четири секунди... Помагаме му чрез внушение да увеличи времето. В режима на саморегулиране той чува инструктора. След това опитва" сам. И отново заедно... След няколко дни изработеният по време на тренировките стереотип му помогна да скочи успешно. Той задържа парашута необходимите 20 секунди. Това е приблизителната логика на тренировката с помощта на саморегулирането. Тя може да бъде полезна и при всеки друг вид дейност. Американците имат метод за борба с болестното състояние, възникващо обикновено у човека при пътуване с кораб, самолет, лека кола и т. н. Тази болест с всичките й неприятни симптоми (главозамайване, прилошаване и т. н.) е известна на мнозина. Нейни разновидности са морската болест, въздушната болест, а също и болестното състояние при изкачване на височини. Лекарствата в тези случаи не са достатъчно ефективни. Американските специалисти предлагат интересен метод против това състояние в авиацията и космонавтиката — човекът се върти в центрофуга и по този начин му се дава възможност да изпита всички болестни симптоми върху себе ой. След това му се предлага да седне на друг стол и да си представи всички свързани с центрофугата усещания. Следва друг етап от американския метод — човекът отново се премества на друг стол, на който вече трябва да се научи да потиска всички предизвикани от въображението му рефлекси на прилошаването. След придобития от пациента навик за потискане на болезнените симптоми той отново се подлага на въртене в центрофугата, за да се провери възможността му да използва придобитите защитни навици. Данните показват, че подобни тренировки са изключително полезни. Даже е създаден и съответен център. А сега да си представим колко много би се повишила ефективността на тренировките, ако на първия и втория стол (а след това и в центрофугата) упражненията се изпълняват в състояние на саморегулиране! Сред феномените на саморегулирането има още много други примери. Ще ви разкажа един от експериментите, които е изпитала върху себе си Л. Кривошеева — психолог от абовянския отдел по промишлена психофизиология. По молба на колегите си тя, макар че не употребявала алкохол, ш представила, че е изпила чаша коняк. И веднага, щом почувствала леко опиянение, се хванала за кръста. Оказало се, че преди време, когато за първи път изпила чаша коняк, тя изпитала силни 'болки в областта на бъбреците. След това забравила за случилото се и си спомнила едва сега, когато въображаемият коняк събудил бъбречния рефлекс. Мой приятел, чието име няма да споменавам, винаги скучаеше на рожден ден или по време на други празници, тъй като беше силно алергичен към алкохола — получаваше копривна треска. „Избави ме от тази напаст — помоли ме веднъж той, — искам да бъда нормален човек." Аз наистина го хипнотизирах и му внуших, че няма да получава никаква копривна треска. Срещам го след две седмици, а той ме моли отново да го хипнотизирам, но като „обърна плочата". Оказа се, че той здравата се увлякъл по пиенето. Тогава му помогнах да овладее саморегулирането. Отначало той предизвика у себе си състоянието, в което изпада, след като е пил, и естествено алергична реакция не се получи. След това го посъветвах да си пред-Ц стави, че алкохолът предизвиква силна алергиая, придружена с повръщане. Реакцията задейства. „Сега — му казах аз — зависи единствено от теб ще пиеш или няма да пиеш. Имаш инструмент й „за", и „против"." Момчето се оказа с характер. Използваше метода правилно и престана да пие. А по-късно творчески го прилагаше и за други цели. Един от моите ученици, лекар, ми разказа, че веднъж негова пациентка на предложението да предизвика у себе си чрез саморегулиране състояние на приятна почивка реагирала по странен начин — зениците й се разширили, дишането се ускорило, бузите й пламнали и тя (о, боже!) автоматически насочила дясната си ръка с въображаема спринцовка към вената на лявата. Оказало се, че е наркоманка и чувството за приятно; усещане рефлекторно включило често изпробваната верижна реакция от действия. Лекарят веднага й внушил, че от този момент нататък това чувство няма да бъде свързано с наркотика и тя под лекарски контрол няколко пъти повторила влизането в състояние на саморегулиране, без това да се свързва с действието, на мнимия наркотик. По препоръка на лекаря болната продължила да се лекува и след няколко месеца успяла да победи зависимостта си от наркотиците. Преди известно време започнахме работа в гинекологичното отделение на републиканската клинична болница в Махачкала. Целта беше да се докаже полезността от използването на саморегулирането при жени с различни заболявания. Едновременно с това се извършваха изследвания в женската консултация и в родилния дом. Ето накратко отзивът за резултатите от тази работа на завеждащия катедрата по акушерство и гинекология при Дагесданския медицински институт, доктора на медицинските науки професор М. А. Омаров: „Всички обучавани жени проявиха активност при усвояването на програмата, стремяха се да овладеят навиците и самостоятелно да ги използват. Полезността на психотерапията в областта на акушерството и гинекологията е несъмнена. Използването на саморегулирането в тази област е още един, по-съвременен етап. При всички обучавани болни и бременни жени е отбелязан изразен психотерапевтичен ефект, подобряване на общото самочувствие и нощния сън. Високоефективно е саморегулирането като общоукрепващо средство в комплексното лечение на невроендокринните синдроми: климактерен, предменструален, нарушение на менструалния цикъл, придружено с болки. Обучените жени успешно премахват болките и нормализират общото си състояние. По-благоприятно е протичането на следоперационния период при овладелите саморегулирането жени, които са били подложени на тежки гинекологични операции. Те сами предизвикват у себе ся продължителен сън, по-рано от другите започват да изпълняват лечебна физкултура в състояние на саморегулиране, което им помага за ускоряване на рехабилитацията. Болните активно използват саморегулирането и при по-малки гинекологични операции. Наблюденията върху бременни жени показаха високата степен на усвояване на саморегулирането. Успешно бяха обучавани и жени с различни форми на незадържане при бременност. Саморегулирането е ефективно при подготовката на бременните за раждане и може да бъде препоръчано за масово практикуване. В настоящия момент сътрудниците на катедрата активно внедряват метода «а управляемото саморегулиране в практиката на отделението 1й в женската консултация." За сътрудниците от Центъра по саморегулиране най-интересна се оказа работата им с бременни жени, които с желание и твърде лесно усвояваха ключа, с удоволствие почиваха в „нирвана". Организмът им, намиращ се в състояние на постоянно вътрешно преустройство, изглежда, се нуждае от такъв регулиращ и хармонизиращ фактор. Неслучайно сред народа се говори, че бременната жена трябва да бъде душевно спокойна, че в нейно присъствие не бива да се разказват страшни случки, за да се роди здраво бебе. Група американски учени от университета в Северна Каролина неотдавна проведе изследвания, потвърждаващи научно тази народна мъдрост. Оказва се, че детето наистина още преди да се роди, усвоява известна информация за външния свят. От мислите на неговата майка, от душевното й състояние, от количеството получени от нея положителни емоции и впечатления зависи формирането на психически здраво дете още в процеса на ембрионалното му развитие. Майката по същество се явява звено между миналото и бъдещето на детето и като такава се нуждае от активна подкрепа, тъй като върху нея пада целият стресов товар на днешния начин на живот. А ако тя запрограмира желаното от нея самочувствие чрез саморегулиране? И изпадайки в особено състояние помечтае за самочувствието на намиращата се в утробата й рожба, за нейния бъдещ характер? За бъдещите й способности! Няма ли да можем с помощта на усъвършенствуваващата се наука да съдействаме за раждането на по-здраво и по-пълноценно поколение? Та това е толкова необходимо в наше време! Изучавайки възможностите на саморегулирането, ние го изпробвахме в различни, понякога съвсем невероятни области. Случваше се да изпадаме й в комични ситуации. Директорът на завода Е. И. Петросян е умен човек, но никога не знаеш какво може да ти сервира. Тежи 150 кг и не изрича дума без образно сравнение. — Колко време ще ти е нужно, за да хипнотизираш граничната застава? — ме попита, измъквайки ме от къщи през нощта и насочвайки се към границата. — А колко души са? — уточних колкото се може по-невъзмутимо аз. — До разсъмване трябва да обучиш 20 граничари. Утре сутринта пристига голямо тяхно началство. Те са ни поръчали „телевизор", разбираш ли? А пък екранът е малък. Ще направим всичко в комплект — екран, а към него ще добавим метод против умората. Разбра ли? — Разбирам — отговорих. — А граничарите знаят ли какво им предстои, или трябва да ги науча, без те да разберат това? — Стига си се шегувал. Между другото ще им покажеш и обезболяването. Войникът е длъжен да умее сам да премахва болевите травми. Това ще е подарък от нас към тяхната поръчка. И започна да ме инструктира как да настроя войниците, как да им помогна да формират нужните навици. Директорът се справяше с моя метод толкова добре, колкото и със своята работа, тъй като живо се интересуваше, докато създавахме в завода му отдел за промишлена психофизиология. Сутринта на заставата наистина се появи началството, достатъчно високопоставено, та чак и Петросян се вълнуваше. Двама войници чакаха командата. Когато делегацията се приближи към тях, аз казах: — Тези момчета са обучени да премахват умората си по време на нощните дежурства пред екрана. Ако ги помолим, те ще ни покажат как става това. Даже ей така, както си стоят прави. Петросян нетърпеливо махна с ръка и войниците един след друг, насочили поглед в една точка, преброиха на ум до пет. Когато в поза „мирно" след около две секунди те изпаднаха в дълбоко, безметежно състояние, цялата делегация се вцепени заедно с тях. — Тезигерои могат по свое желание не само мигновено да заспят като Щирлиц 1—2 минути, но могат да не чувстват болка. Дай иглата! — заповяда директорът. За такива случаи носех със себе си стерилна игла от китайския си комплект за иглотерапия. Войниците поред отваряха очите си и ми протягаха обезболена дясната си ръка. Позволяваха ми спокойно да я убода,при убождането на лявата рязко се отдръпваха. — Ако някой иска нека да опита — казах и протегнах иглата към голямото началство. — Не, аз няма да ги бода, вярвам им! — каза един от началниците. — Дай на мен иглата! Най-големият началник се приближи до войника и насочвайки иглата към ръката му, внимателно загледан в него, каза: — Дай честна дума, че не те боли! — Честна дума! — отговори войникът. — Е, тогава няма да те бода. Щом е честна думата ти! Делегацията като облак се понесе по-нататък да разглежда заставата. — Е, как беше? — попитах аз директора. — Ще мине ли нашият .метод в комплект с екрана? — Стига си се шегувал! Захващай се за работа, на завода те чакат — каза той своето „молодец" и дружески ме потупа по рамото. След година директорът Петросян бе назначен и за председател на републиканската футболна федерация — да помогне на отбора „Арарат" да се измъкне от дупката. Положението беше сериозно. След като прекара инфарктна миокарда, от отбора излезе Н. Симонян. Беше дисквалифициран за груба игра капитанът Х. Оганесян. Новият треньор Б. Захаров дойде, когато отборът се намираше в състояние на почти пълна психологическа деморализация — нескончаеми загуби, никаква увереност на футболистите в утрешния ден. Разбира се, Едик Александрович хвърли всички свои сили, за да подкрепи любимия си отбор, включвайки и мен като психолог. Работата започна с обичайното общо укрепващо лечение. Провежданата преди излизането на игрището 30-секундна иглотерапия, засягаща тонизиращите точки, помагаше много на редник Галстян, като му даваше бодрост и сила за .всичките 90 минути на напрегнатия мач. Вратарят се нуждаеше от психотерапия поради повишената си емоционалност. Другите процедури се провеждаха в зависимост от оплакванията — някои се оплакваха от често сърцебиене, други от главоболие ... Изобщо оказа се, че професионалните спортисти съвсем не са най-здравите хора. И те се нуждаеха от помощ. „Аз съм Пеле!", „Аз съм лъв!", „Аз съм тигър!" — влизаха те в образа на своя футболен кумир или на друг стимулиращ образ с помощта на саморегулирането, непосредствено преди да излязат на игрището след масажа в съблекалнята. „Имам много сили и енергия! Силите ми ще стигнат за целите 90 минути на играта! И даже повече! Ще ми стигнат за две игри!" — внушаваха си те в режима на саморегулиране. И изтичваха на полето ... А след първото полувреме, в десетминутната почивка, седнали с протегнати крака на столовете, в останалите минути след инструкциите на треньора футболистите активно възстановяваха "енергията“ си, като си представяха в особено състояние как краката им се изпълват със сили, колко леко е дишането им или пък как струята от ободряващия душ силно ги удря по краката, ръцете ... И отново източваха на полето ... По този начин след есените мачове ставаха все по-издръжливи и все по-уверени в себе си. И започнаха да печелят. Отборът започна да се съвзема. В последния мач, в подготовката на който взех участие, те загубиха с 4:1 от отбора на „Жилгирмс". Беше истински шок за тях. „Можехме да загубим с 2:1, е добре, с 3:1. но не и с 4:1" — оправдаваха се футболистите. Петросян ми каза по телефона, че това се дължи на психологическа грешка. Гледал мача по телевизията. Както се изрази тогава известен спортен коментатор, „Петросян гледал топката, но топката не гледала Петросян". И наистина още в самолета на път за Вилнюс аз констатирах, че футболистите са станали твърде сигурни в себе ся. Дано това ме им навреди! Разбира се, предупредих треньора за опасенията си. „Хубаво е да вярват в себе си!" — бе неговият отговор. А когато по време на мача във вратата на отбора бе забит вторият гол, настъпи паника. Наистина това бе психологическа грешка — прекалената самоувереност, която още веднъж доказва колко важна е дори при саморегулирането правилната .психологическа настройка и колко МНОГО е нужно да се работи върху това. И накрая да засегнем производствената сфера, на която човек отдава, уви, по-голямата част от съзнателния си живот. Нека ме сметнат за утопист, но съм убеден, че основната си дейност човек може да превърне в извор на здраве. Разбира се, цялостното осъществяваме «а тази идея е възможно само при условие, че обича работата си, че всеки има възможност да реализира своите творчески способности, да оползотвори практическите си умения. Моралното удовлетворение от всичко това несъмнено ще служи за общото хармонизиране на личността. На съвременния етап от развитието на социално-производствените отношения, когато не всеки производствен цикъл съдейства за доброто самочувствие на човека и за използването на труда като укрепващ, развиващ и организиращ фактор, е необходимо и възможно въвеждането на комплексни мерки за възстановяването на работниците, както и (намирането на начини за оптимизиране на тяхната производствена дейност. Това може да бъде осъществено чрез психофизиологическо саморегулиране, което ще развие способността на човека екстрено да реорганизира вътрешното си състояние в зависимост от решаваната задача. В условията на производството например саморегулирането позволява на работника целенасочено да се адаптира към условията .на труд, а ,на технолога — да съвършенства технологичния процес съобразно адаптивните възможности на работниците. Съвместните усилия на социолози, психолози и медици, а също и ма производствените специалисти могат с помощта на саморегулирането да доближат производствения процес до полезното тренировъчно натоварване. В този случай особено важна е дейността на медицинската служба. Смятам, че днес медицината все още е пасивен, фактор в тава отношение. В основни линии тя се занимава с връщането на хората към нормалното им здравословно състояние, когато всъщност трябва освен всичко друго да се стреми и към повишаване на съществуващите здравни норми. Без да се плаша, че досадните ученически асоциации с алуминиевите дворци от романа „Какво да се прави" ще отблъснат читателя, все пак мисля, че работното място в производството може да служи като своеобразна спортна арена, а заводът — като фабрика за здраве. Разбира се, при добра работа на заводските екологични служби. Настроеният по този начин работник ще може да разглежда работното място и като нещо полезно за здравето си, което би го стимулирало активно да усъвършенства условията на своя труд. Тук е уместно да споделя вече съществуващия опит в тази насока и,, описвайки го по-подробно, се надявам, че тези страници ще бъдат прочетени от никои директори на предприятия, от които на първо място зависи организацията на подобни служби. Обучението по саморегулиране в производството обикновено започва от директора (или друг ръководител), който се научава да премахва отрицателните емоции, стресогенното пренапрежение, да поддържа бодро самочувствието си, по-добре да се съсредоточава върху въпросите, изискващи екстрено решаване, по-бързо и дълбоко да зашива след трудовия ден. Съгласете се, че всичко това в определена степен ще помогне да се снеме нервността, царяща, уви, в повечето предприятия, тъй като ръководителят е този, който дава тон на работата. По този начин той може да се превърне в лидер на трудовия колектив, но вече със своите лични и професионални качества, което много по-здраво сплотява колектива. А ето как протича обучението, след като управленският апарат на предприятието е овладял метода. В една от залите на предприятието се организира общо събрание съвместно с ръководството от местния медицински персонал. Провежда се разговор за същността на саморегулирането, определя се график на занятията, записват се желаещите. Със записалите се веднага се провежда тест, като в първите групи влизат най-възприемчивите. Всяка група е съставена от 15—20 човека и към нея се прикрепят един лекар и една медицинска сестра, задачата на която е да запълва медицинските картони, да мери кръвното налягане и други подобни функции. Цялата организационна работа в залата трае около 40 минути. През първите 2—3 дий занятията са от типа групова психотерапия и участниците се учат как да регулират самочувствието ой, да намаляват умората, да повишават работоспособността си, да подобряват нощния си сън, като им се внушава, разбира се, че състоянието им ще се подобрява след всяко следващо занятие. За 2—3 занятия се формира окончателният списък на обучаваните. В процеса на изработването иа ключа на участниците се внушава, че саморегулирането е лечебно състояние, в което започва да действа вътрешната „аптека" на организма, а самият той се настройва към дълбок отдих и възстановяване на силите, -към лечебна саманагласа, при моето човек изпитва приятен (комфорт, прилив на сили в тялото си, а .дишането му става свободно. След излизането от особеното състояние се препоръчва да бъдат направени няколко физически упражнения., подобни на тези след сън. Със средствата на внушението на обучаваните се препоръчват също физкултура и отказваме от предните навици. У участниците се създава преди всичко нагласата, че на подготовката за самостоятелно влизане в състоянието трябва да се гледа като на отговорна лечебна процедура и тя трябва да се извършва под знака на положителните емоции. Препоръчва им се да използват ключа за отдих в удобно за тях време, например вечер, като лечебната процедура продължи от 3 до 10 минути в зависимост от нуждите на организма. Честотата на използването на саморегулирането се определя по време на индивидуалните консултации с лекаря. Успорадно с това се извършва коригиране на влизането и излизането от състоянието в зависимост от оплакванията на участниците като възникваме на дискомфорт или други остатъчни явления. Например в състояние на саморегулиране у някои пациенти се забелязва по-силно отклонение на главата назад, а след излизането от него те имат неприятни усещания на слабост и тежест, които се премахват от лекаря с помощта на специални внушения. При това им се предлага да възпроизвеждат в режима на саморегулиране онези образи и състояния, които обикновено водят до подобряване на самочувствието им (разходка в гората, сауна, горещ и студен душ ...). Работата с обучените вече работници се провежда съвместно със здравния пункт към предприятието и специалистите от Центъра по саморегулиране. Контролира се статистиката на заболяемост, провеждат се консултации за използването на саморетулирането. При необходимост се провеждат благоприятстващи обучението лечебно-оздравителни процедури ... Видяхме един пример за практическото внедряваме на метода в един завод за електроника. В резултат на използването на саморегулирането повечето-работници почувстваха значително подобряване :на общото си самочувствие, което намери израз в намаляването на нервно-психическото напрежение и умората, увеличаването на устойчивостта на показателите, характеризиращи кръвното налягане, в намаляването на оплакванията от главоболие, депресии и нарушаване на нощния сън. Освен това бе регистриращо увеличаване на продължителността на напрегнатата монотонна зрителна дейност при операторите средно с 2,5—3 пъти, като при тази по-продължителна от обикновено работа те не се изморяваха повече, отколкото преди. И накрая бе констатирано, че времето за възстановяване на силите на операторите при използването на ключа намалява около 3 пъти. Беше отбелязано също подобряването на психологическия климат в трудовите колективи в резултат на общите занятия и общия интерес към обучението. И така използването на саморегулирането в сферата на напрегнатата производствена дейност, допринася за значителното увеличаване работоспособността на човека без вреда за здравето му, а често дори и в негова полза. Особено ефективен е методът в случаите, в които човек е подложен на критични натоварвания. Ето защо може да се направи изводът за целесъобразността от всестранното изучаване на възможностите на метода и перспективите за неговото използване в условията ща напрегната дейност. Ето че показахме различните сфери, в които бе изпробван методът на управляемото саморегулиране. Но това далеч не е всичко. Към другите феномени на саморегулирането могат да бъдат отнесени всички известни феномени от областта на хипнологията, описани в литературата. Всичко, което може да се изправи под хипноза, може да се изправи и с помощта на саморегулирането без какъвто и да било хипнотизатор. Това е цяла област, която е в процес на изучаване. Мисля, че тя ще се развива много интензивно, тъй като стотици и хиляди обучени хора сами ще търсят къде и как може да бъде използван методът съобразно жизнените им интереси, докато развитието на науката за възможностите на хипнозата се е осъществявало от единици учени ентусиасти, владеещи професионалната хипнотехника. Може да се каже, че в бъдеще ще бъдат открити невиждани още възможности на човека. В края на краищата още днес с помощта на особеното състояние може в една или друга степен да се възпроизвеждат и развиват различни, природни феноменални възможности, открити у хората. Например моят приятел от Армения Самиел Гарибда, известен с феноменалната си памет, запомня наведнъж 2000 думи и може, ако е в добра форма, да ги назове и от началото, и от края, и от средата или просто да ги изброи, започвайки от всяка назована му дума. Трябва да се отбележи, че думите са подбрани без всякаква логическа връзка. Тази способност може в определена степен да бъде развита у всеки желаещ. Дори самият Самвел обучава на това с помощта на свои упражнения. Дъщеря им Шейла още на първото занятие се научи да запомня по 60 думи наведнъж. Но същите упражнения изпълнявали в режим на саморетулиране са няколко пъти по-ефективни. По този начин прототип на училището на бъдещето може да стане експерименталното училище студия, в което един от принципите за интензивно обучение и възпитание ще бъде принципът за изучаване на природните феномени и култивирането им във всеки с помощта на навиците на универсалното саморегулиране. Известният дълбоководен гмурец без апарат, преминал стометровата граница, Жак Майол описва в своята книга „Човекът делфин" удивителните способности на човека. Например той привежда записките от лекциите на един професор, преподаващ йога, относно тава, че ако човек, който е решил да задържи дишането си, пренасочи своето внимание върху основата на гръбначния ой стълб и го концентрира там, то дишането му автоматично спира за доста дълго време — докато човекът не си опомни, че то наистина е спряло. А нали гасени знае колко трудно е да спрем да дишаме дори съвсем за малко. Примерът на този запознат с изкуството на йогите професор потвърждава нашия принцип на саморегулиране — поставиш ли задача пред организма, отдръпни се като че ли встрани, премини в неутралното състояние, не пречи на автоматите да действат. В същата тази книта Жак Майол разказва за хората видри, живеещи на островите в Индонезия. При потапянето ш във водата те за облекчаване яз подводната работа съсредоточено влизат в образа на видра. И тогава у тях се проявяват древните плавателни рефлекси. Включването на съответните рефлекси е характерно както за опитите със самарегулирамето, така и за опитите в състояние на хипноза. Някои задават въпроса не е ли пеенето, танцуването или друго действие, извършвано под хипноза, обикновена имитация? Нима е трудно да изиграеш някаква роля? На този въпрос специалистите обикновено отговарят, а дали би могъл актьорът да изиграе обезболяване по време на истинска хирургическа операция? Именно тази способност за самостоятелно обезболяване в състояние на саморегулиране е, така да се каже, доказателство, потвърждаващо обективността на фазовото състояние на мозъка. Друго такова доказателство е включването по време на особеното състояние на рефлекси, за съществуването на които човек дори не подозира. Например в неврологията е известен тестът на Бащински, при който с игла драскат ходилата на краката. При възрастен човек от предизвикания гъдел пръстите на краката рефлекторно се свиват, а при дете става обратното — изпъват се и се раздалечават един от друг. Но ако на същия този възрастен човек чрез хипноза се внуши, че отново е дете, при него се наблюдава детският рефлекс с разтварящите се пръсти. Включването на съответните физиологически реакции при целенасочена психологическа нагласа на човека позволява да бъде разграничено истинското състояние на саморегулиране от артистичната игра, т. е. от имитацията. Искам още веднъж да подчертая, че колкото по-дълбоко е неутралното състояние, толкова по-големи са и възможностите на човека. Проблемът за гарантираната дълбочина на състоянието при обучението по саморегулиране конкретно за всеки човек есе още не е решен, както не е решен и в хипнологията: Въпреки силното желание на някои пациенти да навлязат дълбоко в състоянието това на практика не се получава. Други пък успяват да направят това веднага, още в първите минути на обучението и запазват тази си способност дълго време. Подобно на умението да плуваш, което ти остава за цял живот. Необходимо е само да тренираш, да усъвършенстваш техниката, да разширяваш знанията си в тая област, без които трудно би могъл да използваш саморегули-рането в различни непредвидени обстоятелства. От своя опит мога да кажа, че около 80 на сто от желаещите усвояват метода за 10 едночасови занятия. С останалите се налага да се потрудя повече. Що се отнася до дълбочината на състоянието, то това завит от умело организирания учебен процес, подобно на всяко училище, където решаващ фактор е добрата организация. При това принципите на обучение са същите: внимание, заинтересованост, интересна форма за поднасяме на материала, положителен пример, повторение на навиците, отстраняване на отвличащите дразнители. И, разбира се, лечебно-оздравителни процедури. Който се чувства по-добре, той и по-лесно се съсредоточва. А ето и вечният въпрос — има ли хора, които изобщо не са в състояние да усвоят саморегулирането? Всеки ли може да се научи да управлява своите хипнотични процеси? Неслучайно се казва, че някои са хипнабилни, а други — нехипнабилни. Аз самият съм лекар психиатър и съм отдал на клиничната и експерименталната хипноза над 20 години. Аз съм и авторът на метода на саморегулирането, но въпреки това сам не притежавам ключа. Колкото и да се опитвам, все не успявам да се хипнотизирам. Не успяха да сторят това и моите ученици. Ето какво мога да ви отговоря на този въпрос. Още юноша, но вече достатъчно чел за хипнозата, веднъж отидох с майка си на представление на гастролиращия хипнотизатор с феноменални възможности за запаметяване и изчисления Владимир Куни. По пътя към театъра си представях как ще обяснявам на мама от научна гледна точка всичко, което ще става на сцената. Но когато завесата се вдигна и се показа човек с микрофон, който с втренчен поглед обхвана залата и с енергичен глас произнесе „Добър вечер!", аз изведнъж почувствах, че пропадам някъде дълбоко, че очите ми сами се затварят и нищо друго не ми се иска да правя, освен да пропадам все по-дълбоко и по-дълбоко... Това трая, докато не чух следващата фраза: „Наш гост е Владимир Куни!" Оказа се, че съм бил хипнотизиран от конферансието. Всичко това доказва, че съм силно хипнабилен човек. Хипнотичното ми състояние продължи само 2—3 секунди, но именно те ми дадоха представа за хипнозата, която запазих цял живот, за ролята на подсъзнателните установял. Никога след това не успях да изпадна в хипноза. Винаги виждам грешките на хипнотизиращите ме специалисти или мои ученици, анализирам ги, опитвам се да ги поправя ... Опитвам се да овладея това състояние самостоятелно и, струва ми се, вече съм на път да го направя. Уверен съм, че в най-близко бъдеще ще успея. А след това знам как да го използвам. Парадоксалното в моя случай съвсем не е това, че се оказах в класическото положение на босия обущар. Просто веднъж полученият опит в областта на хипнозата веднага бе подложен на творчески анализ, който все още продължава и сега и от спонтанен се превърна в професионален. Е, какво пък, значи все още съм млад! Описах тази история, за да покажа, че аз, макар й неудачник по отношение подчиняването ми на хипнозата, все пак, подчертавам, съм силно хипнабилен човек. Значи всичко се свежда до това, че за трудно даващите се на обучение трябва да се изнамери подходяща технология. Перспективи в това отношение има! Интересен случай, характеризиращ феномените на саморегулирането, представлява Марина. — едно момиче, увличащо се от йога. Тя специално пристигна от Масива в нашия център, за да изпробва новия метод. Марина все не можеше да остане в особеното състояние за точно определеното от нея време. Тя си определяше 2, а излизаше след 1,5 минути, определяше си 1, а излизаше след 3 минута. А много искаше да усвои точността на времето. Ние, разбира се, й обяснихме, че отклонения от половин или една минута нямат никакво значение, че времето се коригира допълнително от мозъка в зависимост от началното самочувствие — по-умореният човек се стреми подсъзнателно да остане по-дълго в състоянието, тъй като мозъкът му, настроил се за възстановяване, се стреми да се запаси с хранителни вещества. Всъщност в това се състои и естественото природно саморегулиране! — Не! — казва Марина. — Искам всичко да е точно. На следващия ден пристигна в лабораторията и заяви: — В мен заработи способността за точно определяне на часа без часовник! Цяла вечер тренирах и, ако желаете, ще ви кажа колко точно е сега часът. — Добре, кажи - събраха се около нея сътрудниците от лабораторията. — Десет и петнадесет — отговори Марина. Всички погледнаха часовниците си — точно толкова беше! Тази игра продължи до обяд. Марина назоваваше цифрите и те винаги съвпадаха с точното време. Някой дори я посъветва да махне часовника. — Аз наистина нямам часовник — засмя се тя. — Мислите, че ви лъжа ли? Искате ли да повярвате? — и тя назова отново точното време до минута. След това работата в лабораторията отново се върна в своето русло и на Марина й доскуча. Преди да си тръгне, тя механично попита: — Момчета, не знаете ли колко е часът? Всички се разсмяха, а Марина, опомняйки се, се удари по главата: — Ама че работа, съвсем забравих, че това ми е известно! — и веднага назова точното време. Ех, тая Марина! Ех, това саморегулиране! Тя скоро си замина и не знам дали е запазила тази своя способност, а може да е развила и нови. Не мога да я попитам, защото не й знам адреса. Обади се, Марина, на всички ще ни бъде интересно да узнаем това! Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|